Живот между преражданията

Кайл беше тридесет и седем годишен инструктор по плаване с гумена лодка по бързеи. Личната му ис­тория включваше желание за работа на открито, съ­четана със свобода и приключения. По време на встъ­пителното събеседване той седеше нервно в офиса ми и му се искаше сеансът да се състои от изпитва­не на физическата му издръжливост и от „измиване на всичко отрицателно от акъла ми", както сам се изрази. Със стиснати юмруци ми разказа за предсто­ящия си развод с Даян, неговата ученическа любов. Даян му заявила, че вече й е дошло до гуша да го ня­ма заради дългите му плавания с клиенти. Искала той да „порасне, да се установи, да си намери работа в града и да престане да бъде вечно отсъстващ баща и съпруг". Нарасналата любов на Кайл към чашката само засилила брачните несъгласия.

Раздялата била трудна и за двете страни, със си­лен гняв и размяна на обвинения, свързани с пари, на­чина на живот и децата. Наскоро Кайл започнал да излиза с Линда, с която се запознал на срещите на

анонимните алкохолици. Макар че Връзката им се раз­бивала, той започвал да се чувства все по-объркан и неудовлетворен от промените в живота си, понеже продължавал да обича Даян. Тя пък му била казала, че никога няма да престане да го обича, но отказвала помирение, понеже той не искал да си стои у дома. Макар че сеансът потръгна както трябва, беше трудно поради безпокойството и мъчителните мис­ли на Кайл. Когато влязохме в предишния му живот, се оказа, че е бил разузнавач от кавалерийски отряд на американската армия в пустинята Аризона. Каз­вал се Хал и бил убит през 1873-та, на тридесет и девет годишна възраст, от апахите по време на ед­но нападение в земите им. В момента, в който ви­зуализира смъртта на Хал, Кайл започна да се тресе неудържимо. Всичките ми опити да го успокоя уда­риха на камък.

Д-р Н.: Кажи ми кое най-много те тревожи сега — болката от смъртта, фактът, че си само на три­десет и девет... или нещо друго?

Кайл: (задъхан и през сълзи) Не, не, заради Джейн е... По дяВоаите, праВа е била! Усещала е, че апахите ще ме убият.

Д-р Н.: Коя е Джейн?

Кайл: жена ми... тя не искаше да тръгвам на това пътуване... а сега виж... оставих я — нея и три­те си деца.

Д-р Н.: Но нали разузнаването на индианска тери­тория ти е било работа? Нали така си си изкар­вал прехраната? Имало ли е нещо по-особено в пос­ледната ти задача?

Кайл: Не, те всичките са опасни... но напоследък ста­нах дребен чифликчия само за да успокоя Джейн. Обещах й, че ще се установя и няма повече да ра­ботя за армията. Да, животът страшно ми лип­сваше... да не съм вързан на едно място... приклю-ченията... новите неща, които ми се случваха все­ки ден... мъжкото другарство...

Д-р Н.: Та защо реши да приемеш тази поръчка за ар­мията?

Кайл: Майор Хендерсьн дойде да ме помоли за помощ и ми предложи допълнителни пари. Джейн ме умо­ляваше. Каза, че имала лошо предчувствие. Напом­ни ми за обещанието, което съм й дал... но аз въп­реки това тръгнах.

Д-р Н.: Майор Хендерсьн не е ли можел да си намери някой друг?

Кайл: (след дълга пауза) Да, предполагам, че да, но бях добър в работата си, а майорът нямаше много вре­ме. О, Джейн... съжалявам...

Д-р Н.: Коя е Джейн в настоящия ти живот?

Кайл: (през сълзи) Даян.

Започнах да му давам указания да се откъсне от тялото си в аризонската пустиня и поеме към две­рите, но той извика:

— Заседнах! Чувствам, че нещо ме спира... ограни­чава ме...

Открих, че е невьзможно да го помръдна от сце­ната на смъртта му. Подозирах, че освен дето из­питва неохота да напусне Джейн, подсъзнанието му се съчетава със съзнателната съпротива да напусне Даян. Съзнателните и подсъзнателните спомени му

пречеха да премине на свръхсъзнателно ниво със сил­но разкаяние и вина. Между аризонската пустиня и дверите на духовния свят имаше нещо. Реших да по­искам помощ от наставника на клиента си. След ня­колко секунди медитация продължих:

Д-р Н.: Ще повикам твоя наставник да ни помогне в този труден момент. Представи си, че когато погледнеш надолу, виждаш аризонската пустиня, а когато обърнеш очи нагоре, те чака приятна свет­лина. Искам да си представиш как се носиш, но та­зи стая да е включена в сцената, за да можем всич­ки да участваме. Сега ще помоля тази приятна светлина да слезе и да ни помогне. Това е твоят личен духовен наставник, който е любящ и все-опрощаващ. Ще ми позволиш ли да го направя, ще ми помагаш ли?

Кайл: (колебливо) Да, но не знам...

Д-р Н.: (след продължително насърчаване) Добре. А сега, когато преброя до три, твоят наставник ще се спусне до теб и ти ще можеш да ми опишеш съвсем ясно какво виждаш. Готови! (Поставих ръ­ка върху челото на Кайл.) Едно, две, три! Какво виждаш?

Кайл: (след дълга пауза) О... той е тук... по-възрастен мъж... слаб... с дълга прошарена коса...

Д-р Н.: Как изглежда лицето му?

Кайл: Мъдро... строго... не, сякаш ме предизвиква.

Д-р Н.: Как се казва?

Кайл: А... Адия. Той е тук.

Д-р Н.: И аз усещам присъствието му. Това е добре, защото сега неговата помощ ни е страшно необходима. Искам да се съсредоточиш силно. Какво ти казва Адия по телепатичен път?

Кайл: Моля те, замълчи за момент.

Д-р Н.: (след известна пауза) Е?...

Кайл: Аз... не мога... (и започва да се тресе).

Д-р Н.: (високо и заповедно, за да не дава време на обекта да се разконцентрира) Говори от името на Адия, като използваш собствения си глас, веднага!

Кайл: (с непознат, нисък и абсолютно спокоен глас) Беше доведен да поработиш с този човек (мен), за да разбереш какви решения си взимал (като Хал и Кайл). Ще ти позволя да узнаеш някои неща (в този момент), но не и други, защото още не си взел своите решения (за душата на Джейн и Даян).

За краткост спестявам голяма част от тази фа­за на сеанса. Успяхме да научим, че Даян е главната сродна душа на Кайл. Не му беше разкрито почти нищо друго от духовния му живот. Въпреки това се­ансът беше безценен за него, защото разбра, че ре­шението на Даян да го напусне е продиктувано от факта, че е била пренебрегвана в живота си като Джейн. Кармичният урок тук не е в наказанието, а във възможността да разберем последиците от ре­шенията, които сме взимали по отношение на дру­гите. Дългосрочните цели на Кайл за този живот, духовният му живот и бъдещето му с Даян бяха бло­кирани, защото клиентът ми се намираше на кръс­топът.

Всички предизвиквани от наставниците блокажи имат някаква цел. Ако Кайл бе получил възможност да види другите членове от своята духовна група, да се срещне със съвета и види как е избрал това тя­ло в залата за избиране на живот, това щеше да осу­ети важни моменти от вземането на решение в то­зи момент. Забележете, че възрастта (37 и 39 годи­ни) за важни решения във връзка с напускане на любим човек е почти еднаква в предишния и настоя­щия му живот. Подборът на момента издава мно­гократна причинно-следствена връзка.

Кръстопътищата в нашето съществуване пред­ставляват възможности Всяка пътека има потен­циала да ни научи на нещо във връзка с главните ни задачи в този живот. Когато напусна кабинета ми, Кайл вече знаеше проблема, без да са му дадени отго­ворите. Беше приел факта, че всички преживявания имат някаква цел. Вярваше, че наставникът му е бло­кирал сеанса с цел той да разбере кое е най-добро за него сега, в този момент.

ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ОНЕЗИ КЛИЕНТИ, КОИТО са се справили добре с напускането на земното астрално ниво и са минали през дверите. На този етап трябва постоянно да следите заобикаляща­та ги обстановка. По време на прекосяването се­рията ми от въпроси започва със следното:

1. Докато се издигаш все по-високо и се отдалеча­ваш от Земята, пространството около теб потъм­нява ли, или изсветлява?

Този въпрос може да изглежда прост, но дава мно­го насоки в зависимост от опита на душата. Кога­то клиентът ми каже, че веднага попада сред ярка светлина, обикновено думите му сочат, че е зряла, бързо придвижваща се душа, която няма търпение да се завърне у дома. В същото време приемам, че ин­телигентната сила, която я дърпа, знае коя скорост ще пасва най-добре на душата в зависимост от спо­собността й да се нагажда към резките промени след физическата смърт. При души, които не са съвсем сигурни къде се намират, прекосяването става по-бав­но. Има обаче и такива, които искат да се придвиж-ват по-постепенно, независимо от големия напредък в развитието си.

Нямам установена формула за това кои души виждат портал или тунел и кои попадат мигновено сред ярка светлина. Знам, че скоростта на преминаване е свързана с обстоятелствата около смъртта и поз­наването на духовния свят. Няколко души с ППС (преживявания на прага на смъртта) съобщават, че временната им смърт изобщо не е била приятна, тъй като са видели само тъмнина. Казват, че са попад­нали в някакъв тунел и са се върнали към живота, без дори да видят към тях да се приближава любяща светлина. Това може да се случи, когато смъртта е съвсем за кратко и душите биват върнати обрат­но. Но повечето хора с ППС си спомнят усещане за любов и ярка светлина.

Най-важното тук е следното: когато клиентът ви каже, че се носи сред тъмнина, сива мъгла или пухеста, облакоподобна атмосфера, през която не се вижда нищо, просто да продължите да насърчавате придвижването и да го уверявате, че всичко е нор­мално. Независимо дали съобщенията са за тъмнина или светлина, аз казвам:

2. Вече си минавал по този път. Просто продължавай да се движиш и приеми факта, че една любя-ща сила те отвежда на безопасно място.

Обяснявам му, че скоро ще преживее сцени, в кои­то и той ще участва, също както при спомените от предишно прераждане. Разликата сега е, че ще има ефирно тяло от чиста енергия, но със същата спо­собност да съобщава за спомените си посредством сегашното си физическо тяло. За повече информация

ви препоръчвам да прегледате втора глава на „Сле­дите на душите", където цитирам три случая с ду­ши, отиващи в духовния свят. Техните разкази ва­рират от удивление до сухо изброяване на фактите. Това разнообразие от реакции ни дава възможност на погледнем на нещата от различни ъгли. На този етап питам обекта:

3. Кажи ми, когато започнеш да виждаш надалеч, отвъд обкръжаващате те среда.

Това е един от онези моменти, в които мълчание­то особено много помага на обекта. Сетне може да го помоля за идеомоторна реакция като:

4. Не бързай. Когато започнеш да виждаш на разс­тояние, повдигни пръстите на дясната си ръка.

Искам този сигнал да дойде спонтанно и директ­но от свръхсъзнанието, без никакъв критически съз­нателен анализ. Трябва да изчакате, докато обектът бъде готов да докладва, иначе ще е склонен да скальпи някаква фалшива визуализация само за да угоди на хипнотизатора.

Когато обектът ми каже, че се е пренесъл в прос­транство, където може да вижда на разстояние, ня­ма никакво значение дали вижда ярка светлина или мъгляво сияние. Задавам на всички един тип въпро­си относно светлините, които виждат:

5. Виждаш ли голямо светещо кълбо близо до себе си или светещи точки в далечината?

Отново даването на избор потиска съпротивата на клиента, а при някои и леката тревога, че са се загубили в пространството. Въпреки това клиентът отговаря честно, ако вижда нещо различно от ваши­те предположения. Важното обаче е само да поддържате разговора и придвижването му.

Рано или късно, повечето обекти съобщават, че Виждат светлини. Понякога им обяснявам, че тези светлини са интелигентни същества, друг път не казвам нищо. Впускам се в обяснения само при най-колебливите клиенти. По-голямото светещо кълбо от светлина близо до обекта обикновено представ­лява неговият духовен наставник, а светлите точици в далечината — другарите му от духовната гру­па. Някои клиенти имат различни духовни визуали­зации след всяко прераждане. Например след един жи­вот наставникът може да чака близо до дверите, а след друг да е навътре в духовния свят. Сродните души могат веднъж да се появят при прекосяване­то, а друг път да ги няма.
ПЪРВОНАЧАЛЕН КОНТАКТ С ДУХОВЕ

ОТНАЧАЛО, КОГАТО ЗЪРНАТ СВЕТЛИНИТЕ В далечината, клиентите често възкликват: „Виж-дам звезди!" Това е, защото видението им наподо­бява космос или небето, каквото го виждаме от Земята. След това продължавам с моята серия от въпроси, свързани със светлините:

в. Колко светлини виждаш? Преброй ги.

7. Скупчени ли са или разпръснати?

8. Някоя от тях изглежда ли ти по-голяма от другите?

В повечето случаи обектите отговарят: „Виждам едно голямо светещо кълбо в далечината". Това обик­новено е наставникът. Но какъвто и отговор да ми дадат за светлините, следващият ми въпрос винаги е:

9. Надясно ли трябва да се понесеш, направо или наляво, за да се срещнеш със светлините?

Освен че им дава избор, този подход постига от­лични резултати, понеже компасът на обекта се за­действа и той осъзнава, че може сам да управлява напредването си в духовния свят. Затова, след ка­то получавам неизменния отговор, че светлините се намират в едната от трите посоки, просто казвам:

10. Понеси се (надясно, наляво или право напред) към светлината, докато тя се придвижва към теб.

Тук определено трябва да направя пауза, за да позволя на клиента да се ориентира, но е Важно да не го оставям да се отчае, задето му отнема твърде много бреме, за да се срещне със светлините. След­ващият ми въпрос е:

11. Докато се приближаваш към светлината и тя идва към теб, искам да ми кажеш дали е ярка или мъж-дива и какви цветове виждаш.

Ако откликва добре, го питам за ореола и ядро­то на светещото кълбо. Те са свързани с характера и нивото на напредък на душата. Тази тема е обсъ­дена по-подробно в „Следите на душите" (глава „Цве­товете на душите"). Ще разгледам малко повече цве­товете в главата за разпознаване цветовете на ду­шите в духовните групи. Ако обектът вижда само едно светещо кълбо или стълб пред себе си, в основ­ни линии се интересувам дали светлината е чисто бяла, жълта, синя или светлопурпурна, за да получа представа дали това е старши или младши настав­ник. Две или три скупчени светлини в различни цве-тобе най-често са другари на душата.

В курсовете си по ЖМП, където учениците ми си правят взаимно духовна регресия, забелязвам извест­но объркване с белия цвят, що се отнася до настав­ници и другари на душата. Учениците ми питат: „За­що белият цвят се появява и при наставниците, и при по-младите души?". В първите години на работа­та ми с ЖМП ми отне доста време, докато разреша тази загадка. Цветът представлява енергийна вибра­ция, а бялото е в основата на цветовия спектър.

Клиентите, които съобщават за движещи се към тях светлинки, често казват: „Виждам бели свет-

линки, които се появяват от сумрака". Именно за­това в първия момент ги смятат за звезди. Но ко­гато придвижа клиента по-близо към тях, нещата се променят и аз питам:

12. Моля те, опиши ми формата и изгледа на свет­лините, които са излезли да те посрещнат.

Ако се приближава наставник, обектът често вижда голямо кълбо, удължен овал или човешка фигу­ра от бяла светлина. След известно време може да ви каже, че бялото е добило жълт или синкав отте­нък. Все пак подобни съобщения може да се появят и по-късно, може би когато ориентирате обекта или чак при срещата с духовната му група.

Ако клиентът съобщава за неизменна ярка бяла светлина, която сочи чистота на вибрационната енергия, това означава чистота на мислите или наме­ренията. Това е знак за напреднала душа, заедно със зна­нията и мъдростта на синия и виолетовия оттенък. Бели точици могат да се появят в червената, жъл­тата, зелената и синята светлина, а младите души обикновено се явяват в чисто бяло. Тези бели отте­нъци могат да бъдат мътни или с променливо сияние. Трептящите светлини често говорят за неспокоен дух, вълнение, въодушевление и стремеж към хармония, които са характерни за недотам напредналите души.

Когато душата и светлината се срещнат, питам:

13. Светлината, която те е доближила, за ръка­та ли те хваща, или те обгръща с любяща енергия?

Можете да направите справка в „Следите на ду­шите", в главата за лечение на душите при двери-

те. Има разлика в техниките, когато наставникът обгърне душата в целебна енергия или просто се със­редоточи в краищата на ефирното й тяло, напри­мер като я хване за ръката. Обгръщането (когато душата се чувства като в мехур) почти винаги се прави от духовния наставник, а не от главната срод­на душа или другар от групата.

След това може да попитам клиента как му въз­действа енергията на наставника. Завръщащата се душа получава подмладяваща енергия чрез процес, кой­то наричам просмукване — през душата преминава целебна енергия. Различните форми на възстановява­не на духовната енергия съм разгледал подробно в четвърта глава на „Следите на душите". Ще види­те как в тази фаза от сеанса повечето обекти за­почват да се отпускат. Реакциите варират от бла­гоговение до пълно спокойствие. Обектът има чув­ството, че енергията му става по-лека. Това е пока­зател, че най-сетне се е отделил мислено от физи­ческото си тяло.

Когато клиентът види за пръв път своя настав­ник в офиса ви, бъдете готови за емоционална реак­ция. Много се пропълзяват или направо се разплакват от факта, че са в присъствието на назначения им любящ учител. Други избухват в радостен смях, след като го разпознаят. Честно казано, това е един от най-силните моменти в сеанса, така че ви препоръч­вам да оставите клиента да му се наслаждава, без да му говорите много. Погрижете се да имате подръка кутия със салфетки. Аз лично съм си създал навика всеки път да отправям към клиента постхипнотич-ни внушения с цел спомените за личния наставник да останат с него до края на живота му.

АЗПОЗНАВАНЕТО И ДИНАМИКАТА НА лични­те отношения с духовете, които са дошли при дверите, за да посрещнат завръщащата се душа, са от особено значение. Започвам тази фаза, като задавам въпроса:

1. Хрумват ли ти някакви мисли за този, който те посреща, които да не сме обсьждали досега?

Повечето клиенти се нуждаят от няколко секун­ди, докато осъзнаят и откликнат на въпроса за нас­тавника или другарите си. Някъде в контекста на въпросите трябва да попитате:

2. Имаш ли чувството, че съществото пред теб е от мъжки или женски пол?

Открил съм, че душите, които продължават да виждат само маса от безполова светлина, в повече­то случаи са по-напреднали и не се нуждаят от улес­нението да виждат човешки фигури. Ще имате кли­енти, които ще съобщават, че много от духовете-посрещачи са хермафродити.

Ако светлината е другар от групата, той ще се идентифицира веднага, като се покаже Във физичес­ко тяло от минал живот на обекта или дори от нас-

тоящия му живот. Всеки път, когато той зърне чо­вешка фигура, независимо дали тя е на духовен нас­тавник или на сродна душа, задавам следните типо­ве въпроси:

3. Виждаш ли някакви черти на лицето?

4. А цвят и дължина на косата, цвят на очите?

5. Очертанията на тялото напомнят ли ти на някой твой познат?

в. Съзнавам, че на това място земната реч не съ­ществува, но получаваш ли някакви телепатични съ­общения, за които трябва да поговорим?

В трета глава на „Пътят на душите" цитирам случаи, които обясняват какво е за душата да бъде посрещната от свои другари близо до дверите. Та­кива срещи обикновено не траят дълго, защото нас­тавникът поема нещата в свои ръце и повежда връ­щащата се душа към следващата й спирка.

Ако ще има голямо празненство с много души-дру-гари, обикновено то е по-късно, когато завръщаща- та се душа за първи път установи контакт с цяла- та група. Всяко посрещане от нейни членове при две­рите или в рамките на самата група има за цел да почете душата с любов и радост.

Освен веселие и игри събиранията за завръщането у дома могат да имат много по-дълбоко значение. Нап­ример мой клиент имал в предишен живот четири­ма много близки приятели от британския военен от­ряд и всички били изпратени във Франция в начало­то на Първата световна война. В края на август 1914 г. петимата другари се събрали за последно в едно живописно парижко кафене на левия бряг на р. Се­на. Веселили се с музика, вино, песни — опитвали се да забравят какво им предстои. На следващата сут­рин били изпратени на фронта и в началото на сеп­тември, в един и същи ден и час всички с изключение на един загинали на бойното поле в първата бит­ка при р. Марна. Единственият оцелял бил тежко ра­нен и транспортиран обратно у дома. През изпъл­нения с болка остатък от живота си не престанал да скърби за загубата на приятелите си и чувствал вина, че само той е останал жив. В онзи си живот този човек умира през 193в г.

При завръщането в своята духовна група бил пос­рещнат от четиримата си приятели и облечени уни­формено, заедно отпразнували събирането си, като пресъздали веселбата в парижкото кафене. Това спе­циално посрещане било като благотворен оздравите­лен лек и имало за цел да освободи душата от нес­пирните й терзания през изминалия живот. Вярно е, че душите възстановяват енергията си близо до две­рите, но явно има нещо повече, предназначено за пре-живелите тежки травми. Според мен това особено важи за тези, които са загубили любим човек или бли­зък приятел. Затова, макар че посрещанията предим­но доставят радост, знайте, че те могат да бъдат символ на тъжни кармични събития, които са от специално значение за клиента ви. Съществува възможност тези събития от отминал живот да оказ­ват влияние върху него в настоящето.

Имайте предвид, че няма значение, ако любим чо­век от минало прераждане, когото току-що сте обсъдили, все още живее на Земята в същата времева рамка. Това е, защото част от нашата енергия ни­кога не напуска духовния свят. Например, ако май­ка ви е починала тридесет години преди вас, дори да се е преродила отново, част от нейната енер­гия е останала в отвъдното и винаги ще може да ви посрещне. Този процес е описан в „Следите на ду­шите" в разделите, посветени на разделянето на душите.

На този етап е добре да не бързате, за да дадете на обекта време да разпознае посрещачите. Когато се стигне до общуване с наставника, трябва да сте готови за доста лаконични отговори. Тъй като връз­ката му с неговия наставник е твърде лична, той може просто да отклони въпросите ви, като отвър­не: „Няма какво да си кажем с него". Но това всъщ­ност означава, че няма какво да каже на вас. Разгово­рът е твърде личен и клиентът обикновено счита, че никакви думи не могат да го опишат.

Трябва да призная, че не приемам пасивно мълчани­ето на обекта. Моята работа е да науча възможно най-много неща, които да му предам след приключването на сеанса. Може внимателно да му напомня, че знам, че общуването с неговия наставник е нещо строго лично, и уважавам това. Все пак добавям:

Важно е да ми съобщаваш какво ти се казва, за да съм сигурен, че всичко е наред.

При някои обстоятелства може да стана по-нас­тоятелен:

Дойде при мен за достъп до духовна информация, която е важна за сегашния ти живот и благополучие. Имам нужда от помощта ти, за да може всичко да бъде записано (на касетата).

Ако клиентът продължава да спестява информа­цията за духовния си наставник, просто продължавам с обичайните си въпроси. Сега е подходящ мо­мент да попитам:

7. Как се казва твоят наставник?

По време на встъпителното събеседване съм обяс­нил на клиента, че от време на време ще го докос­вам с пръсти по челото като причинно-следствен енергиен трансфер, за да подпомогна възстановяване­то на спомените му. Преди да започне хипнозата, подготвям обекта, като му обяснявам, че тази про­цедура е много удобна за припомняне на имена. Така че на този етап от сеанса извършвам въпросната ма­невра и заявявам, че може да изрече въпросното име изцяло или буква по буква.

Работата върху името на наставника близо до пор­тите е добра подготовка за фазата, когато ще по­питам за имената на другарите от духовната група. Понякога клиентът казва по-лесно имената буква по буква, отколкото изцяло. Ако все още не иска да ми даде името на наставника си, отбелязвам: „Не се тревожи за това. Можеш да ми кажеш името му по-късно, когато се сетиш".

Ако клиентът е в състояние да отговаря на въп­росите ми за мислите, които получава от своя нас­тавник, продължавам проучването си с: