Живота на Джон Уесли

"Блажени сте, когато ви гонят заради правдата" Матей 5:10

Първата неделя след завръщането си проповядвал в Лондон в две църкви. Хората били подготвени да чуят разкази за покръстени индианци, а Уесли говорел за нуждата от покаяние на лондончани, а не на индианците. Проповядвал за нуждата от новорождение не в Америка, а в Лондон. Това довело до резултата, че на него му било незабавно забранено да проповядва в тези църкви. Колкото повече проповядвал, толкова повече амвони ставали недостъпни за него. На никого не се нрави да се говори за слабостите му. Една корейска поговорка казва, че слепецът побеснява, че не може да вижда. Когато Уесли проповядвал, ленивите проповедници и нехайните църковни общества не можели да се освободят от впечатлението, че той ги критикува. Изглеждало, че евангелизаторът очаква от тях нещо повече от това да отидат в неделя на църква. Все повече намалявали амвоните, на които той можел да застане. Уесли се чувствал призван да проповядва и понеже нямал амвон, проповядвал на всяко място, където имало слушатели. Това му докарвало допълнителна критика. Да се проповядва на открито било възприемано като позор за духовния сан. Духовенството се вдигало повсеместно, за да усмири Уесли. Яростните присъди, отправяни от амвоните по негов адрес, са безпримерни в цялата английска история. Сам той казва: "Навсякъде бяхме представяни като бесни кучета, така и постъпваха спрямо нас. В проповеди, вестници и памфлети от всякакъв род ни описваха като ужасни чудовища".

Братя Уесли били наричани съблазнители, действащи незаконно, позор за духовния сан, лъжци, клеветници, интриганти, подбудители на размирици, главатари на паплач и най-големи лицемери в цяла Англия. Епископът на Бристъл казал на Уесли, че той е нежелан в неговата епархия. Епископ Гибсън официално декларирал, че Уесли са се провинили с това, че се "опитват да оправдаят необичайните си методи с това, че разпространяват недостойни твърдения, в които духовенството било обвинявано в некадърност". Това отношение на клира намирало отражение и в пресата. Вестниците публикували

много истории, превръщали Уесли в мишена за подигравки и издевателства. В един пишело: "Уесли е главатар, подбудител и главна причина за всички разцепления и свади, станали в Оксфорд, Лондон и Бристъл и на всички други места, където са били". Същият бил упрекнат, че "навсякъде, където е отишъл, е насъсквал хората срещу техните братя духовници". Един писач казва за Уесли: "Ти търчиш от единия край на страната до другия, бичуваш езичеството на своите братя и налагаш на хората мисълта, че техните пастири ги водят в заблуждение". Поети и автори на текстове на песни, които трябвало да използват таланта си за слава на Бога, пишели песни, пълни с омраза по адрес на двамата братя. Един от тях отишъл до там, че твърдял: "Те са закърмени с демонско мляко". Други ги окачествявали като най-верните съюзници на римокатолическата църква, за каквито папата би мечтал. В една песен се казвало, че Уесли има служение в тресавището, като негов съсед е сатана. И от сцената се разпространявали опозорявания. Комедиантите бълвали намеци и вицове по адрес на братята. В пиеските "Методистът - една комедия" и "Лицемерът – комедия" методистите били оклеветявани и подигравани.

По този начин амвонът, пресата и сцената се съюзявали в стремежа си да унищожат Уесли и неговите последователи. Понеже тези три институции имали властта, както е било винаги, да разгорещяват обществените страсти, то те лесно намирали съюзници сред безкритичните, метежни маси. Не е трудно да насъскаш тълпата.
Разказите за насилието на тълпата, на което били подложени Уесли и неговите последователи, могат да напълнят цели томове. В Бъркленд един викарий раздал

на сбирщината кречетала и други средства за правене на шум, за да не могат хората да чуват какво говори евангелизаторът. В Дъръм няколко нехранимайковци

докарали пожарна помпа, за да пръскат с вода слушателите. В Сент Ив един момък бил подучен да пришпори коня си из множеството, събрало се да слуша проповедта на Уесли. В Хамънд кметът изпратил градските барабанчици, които громолили през цялата проповед. В Рокленд по време на събранието една група дрънкала със звънци. В Хептънстрийт един адвокат се опитвал да прекъсне говорителя, разказвайки разни истории. Но сбирщината не се ограничавала с такива слаби мерки. Неведнъж животът на Уесли бил в опасност. Замеряли го с яйца, камъни, буци пръст и всевъзможни зеленчуци. Дърпали го за косите и го удряли с тояги. В един случай разярената тълпа се опитала да го събори на земята и да го стъпче с крака. Чували се крясъци: "Избий му мозъка! Смажи го! Убий го!".

Още повече от самия Уесли страдали последователите му. Духовникът Мичел разказва, че след сутрешната си проповед бил затворен. Пуснали го, когато тълпата се събрала. Завлякли го до близкото езеро и го хвърлили във водата. Когато се приближавал до брега, отново го тласкали навътре. Това продължило, докато загубил съзнание. Тогава някои, засрамени от станалото, го извадили на брега.

В няколко села дори били събаряни къщи и чупени прозорци. В един дом леглото, на което лежала болна жена, било строшено на парчета. В Уедънсбъри организираната паплач тръгнала от дом на дом и нанасяла побой и оскърбления на членовете на методистките семейства. Те раздирали дрехи, късали одеала и чаршафи и причинили невъобразима бъркотия. Посред зима, във вилнеещата буря, цели семейства останали без покрив и стотинка. Обещано им било, че ще ги обезщетят, ако подпишат документ, с който заявяват, че никога няма да се събират заедно да пеят, четат и се молят, и няма да слушат методистки проповедници. Някои склонили, но болшинството отговорили: "Вие вече унищожихте всичко, което имаме. Не ни остава друго нищо, освен живота. По скоро сме готови да го проиграем, отколкото да действаме против съвестта си". По правило полицаите и съдиите не правели нищо, за да накажат подбудителите на тълпата или да предотвратят подобни изстъпления.

Но въпреки преследванията и липса на защита, Уесли продължил невъзмутимо своята дейност и безстрашно излизал пред тълпите. В един случай бил замерян от множеството с всичко, което им било в ръцете. Уесли слязъл и минал през средата, гледайки всеки, и изпречил се на пътя му, право в очите. Хората смирено

отстъпвали, за да му направят път. Веднъж един подстрекател извил ръката на Уесли зад гърба. Той започнал тихо да се моли. Внезапно побойникът – професионален боксьор го пуснал и извикал: "Никой не бива да те повреди!". Двамата с Уесли минали необезпокоявани през тълпата. По-късно този побойник се покаял и станал проповедник. Но гоненията донесли и някои полезни неща на движението на Уесли. Слабохарактерните и малодушните отстъпили. Само онези, които твърдо били решили да бъдат спасени от греховете си, се осмелявали да бъдат негови привърженици. Чрез преследванията всяко добро движение може само да спечели повече привърженици. Казано е много точно: "Кръвта на светиите е семето на църквата". Начинът, по който християните устояват на гонения, е довел до това повече хора да се обърнат към Христос. Савел видя смъртта на Стефан. Това той никога не забрави и от Савел стана Павел, най-неустрашимият от християните. Разказваше, че римските чиновници били принудени да отменят публичните екзекуции на християните, защото след всяка от тях още повече хора приемали вярата. С нарастването на гоненията и в Англия християнството се разпространявало все повече. Един пример за доброто, произлизащо от тези злобни преследвания, е случаят с Кроуел от Уедънсбъри. Била построена една нова църква. Джон Уесли държал в нея проповед, при която се покаял Франсис Ашбъри. Той по-късно станал Джон Уесли за американския методизъм. Няколко години по-късно, след покаянието на Ашбъри, един друг млад мъж от Уедънсбъри предал живота си на Исус Христос, като също преминал през гоненията. Той бил Ричард Уаткоут. Така гоненията в Уедънсбъри извели на сцената първия и третия епископ на епископалната методистка църква в Америка. Все пак преследванията не могли да траят вечно. Увеличавало се числото на привържениците на Уесли. Все по-ясно ставало, че те просто се стремят да живеят един тих християнски живот. В един град група методисти били заведени при съдията, който искал да знае какви хора са те. "Те твърдят, че са по-добри от останалите", казал някой. "Освен това се молят от сутрин до вечер". "Нищо друго ли не са направили? - запитал съдията. "Да, сър", казал един възрастен човек. "Помислете си, Ваша светлост, те обърнаха дори моята жена. Преди да отиде при тях, тя имаше остър език, а сега е мека като агънце". "Махайте се всички!" - извикал съдията. "Дано всички устати жени в този град да се покаят!". Така чрез вяра, молитва и свят живот противопоставянето и преследванията биват сломени. Отделни духовници започнали да допускат Уесли да проповядва от техните амвони. Мъже, които преди го замеряли със развалени яйца, сега го приветствали като най-големия евангелизатор на своето време. След годините на гонения, станало чест да бъдеш последовател на Уесли, защото последният доказал, че е верен последовател на Христос.
Неуморна работа

"Отец ми работи и аз работя" Йоан 5:17

От Библейските разкази можем да заключим, че той добре е оползотворявал времето си. Също и Джон Уесли взел решението да употреби за Бога всеки ден. От дневника му става ясно, че малцина биха могли да пътуват толкова, колкото той е пътувал даже ако това би била единствената им задача. Малцина биха могли да проповядват толкова често, даже ако не би трябвало въобще да пътуват. Малцина биха могли да напишат и публикуват толкова, колкото него, ако и въобще да не е трябвало да пътуват и проповядват. Пътуванията на Уесли са почти невероятни. На всяка страница от дневника му четем: "Тръгнах за ..." или "Отправихме се към...". На 71-я си рожден ден той пише, че по-голямата част от живота му е преминала в пътувания, като на година не е изминавал по-малко от 7000 км. Като пътуващ проповедник е оставил приблизително 350 000 км. Да язди 60-90 км на ден за него не е нещо необичайно. Освен това той държал две или три проповеди. Много години пътуванията му са ставали само на кон. В късната си възраст бил принуден да ползва обществена карета.

Вероятно най-дългото пътуване на Уесли за един ден е било един петък през юни 1750 г. "Събудихме се в 4 часа - разказва той, и стигнахме в Килкени около 12 по обяд (приблизително 70 км). След обяд конят ми беше уморен и затова го оставих, като заех коня на моя придружител. Около 11 часа (вечерта) достигнах Еймо и с удоволствие бих прекарал там остатъка от нощта, но добрата домакиня в хана имаше други намерения. Тя отвори вратата достатъчно, за да връхлетят върху мен 4 кучета; затова отяздих към Балибриц... В около 12 можах да си легна. Вярвам, че това беше най-дългият ми преход за един ден - около 150 км."
Уесли тръгвал на път и при хубаво време, и при дъжд, и при буря. По този повод пише: "Точно като се събудихме, ни изненада такъв пороен дъжд, какъвто никога до този момент не бях виждал в Европа. Пристигнахме наистина мокри до кости, но благополучно в Сейнт Гинес". Два дни по-късно пише: "Дъждът ни придружаваше по целия път. Проповядвах в около 12 часа по обяд, но едва вечерта времето се подобри." Трудността да намери място за пренощуване често удължавала пътуванията му с много километри. Той разказва, че един ден пристигнал Роткормик и установил, че тамошният хан има 7 легла. Петима офицери живеели вече там. Те окупирали целия хан и не желаели да предоставят легло на проповедника. Затова Уесли бил принуден да язди още няколко километра. Този ден пробегът му достигнал 90 км. За своите проповеди в 5 ч. сутринта на 72-я си рожден ден Уесли

пише, че "Те са едно от най-здравословните телесни упражнения на света". В един обичаен ден той проповядвал още веднъж около 12 ч. на обяд и трети път вечерта. Средно за седмица Уесли изнасял 20 проповеди. Изчислява се, че общо е изнесъл 42 400 проповеди, без да се смятат многобройните наставления и приветствия. Малцина са духовниците, които държат повече от 200 проповеди в година, но даже и при такова количество за един проповедник ще са нужни над 200 години за да проповядва

колкото Уесли. Освен това за Уесли е било много по-голямо усилие да проповядва, отколкото при нормални условия, защото повечето му проповеди са били под открито небе, при всевъзможни препятствия. Съвсем друго е да проповядваш в спокойната атмосфера на една църква, отколкото на открито, където хора постоянно си отиват и идват други. На това отгоре, някои събрания са били особено многолюдни. Уесли вече бил над 70 години, когато говорил пред едно множество от около 30 000 души, събрано в един амфитеатър в Корнуел. Това изисквало голямо усилие на гласа. Малцина автори могат да се мерят с Уесли. Почти невероятно е, че един човек може да напише такова количество книги. Той написал коментар на Библията в 4 тома, както и една поредица от 50 тома, позната под името "Християнска библиотека". По-късно преработил тази поредица и я издал в съкратен вид в 30 тома. Специално за църквата съставил църковна история в 4 тома, една антология с духовна лирика от онова време в три тома и 6 тома църковна музика. Дълги години издавал духовно списание "The Arminian Magazine", излизащо в 56 страници. Освен библейско-богословски заглавия, Уесли пише много книги на общи теми. Списъкът с тези книги съдържа заглавия като: "Кратка история на Англия", "Изложение на натурфилософията", "Кратко изложение по логика", "Пълен английски речник" и др., освен това граматика на еврейски, гръцки, латински, френски и английски езици.  Уесли е написал много книги с проповеди, писма и становища по оспорвани теми, както и безброй трактати. Неговите преводи и съкратени издания на книги се побират в около 200 тома. След около 20 годишна дейност като проповедник, веднъж

Уесли посетил един възрастен капитан, току-що възстановил се от тежко боледуване. Капитанът изразил възхищението си от Уесли, но изразил мнение, че той е допуснал един грях, за който трябва да се покае. Този грях бил писането на книги. Морякът не се колебаел, че за Уесли това е полезно занимание, но се надявал че Бог ще успее да го убеди, за да осъзнае греховността си, защото хората не се нуждаят от никоя друга книга, освен Библията. Уесли коментира: "Намирах за съвършено безполезно да споря с един капитан на 75 г.". Ако писането на книги е грях, то Уесли е бил наистина голям грешник. На него естествено му е било ясно, че Библията е Божието Слово, но по негово мнение един християнин трябва да знае и други неща, ако иска да води и други хора при Христос.

"И Божието учение растеше и числото на учениците се умножаваше" Деян.6:7

Уесли винаги подчертавал, че планът му бил не е бил да образува една нова верска общност, а да подбуди хората да се кланят на Бога с дух и истина. Той желаел последователите му да посещават редовните богослужения в местните си църкви и да бъдат там активни членове. В един град, където водещите общността мъже били "настървени за отделяне от църквата", Уесли казал остро, "Вие можете да провеждате богослужението си едновременно с църковното, но имайте пред вид, че от този момент вие ме виждате за последен път". Той се придържал тясно към учението и реда на официалната църква, до колкото това му било възможно. Проповядването на открито било първото нарушаване на реда на официалната църква. Естествено, този вид проповед не бил напълно забранен, но представлявал изключение. По същото време Уесли започва да практикува свободната молитва. От духовниците се очаквало да прочитат молитвите от молитвениците си. Свободната молитва изглеждала като проява на липса на страхопочитание. Но Уесли бил установил, че прочетените молитви не могат да докоснат сърцата на обикновените хора, слушащи неговите проповеди под открито небе. Затова той започнал да се моли свободно, както сърцето му диктувало. Тъй като намерението на Уесли било да довежда в англиканската църква

хора, които са се покаяли при неговата проповед, той основал общности от вярващи, но не и църкви. Хората, спадащи към тези общности, можели, но не били длъжни, да са членове на англиканската църква. Това били мъже и жени, желаещи да живеят в страх от Бога, които се събирали, за да се молят заедно и да си помагат един на друг при воденето на духовен начин на живот. Уесли молел тези, които искат да се включат в подобна общност, да останат след богослужението, за да им се обяснят правилата. Уесли отделя много време, за да посещава тези общности и да се осведомява за начина на живот на техните членове. Той зачерква от списъка с имената онези, които имат незадоволително поведение. Понякога броят на изключените членове бил по-голям от броя на оставащите. Уесли настоявал, хората от общностите да прилагат благодатните средства. Когато посетил след дълго отсъствие Норуич, Уесли установил, че много от хората в областта са занемарили посещението на църквата и причастието. Срещнал се с ръководителите и проверили заедно листите на членовете, като зачеркнал всички имена, за които не можело да се каже нищо добро. От 204 члена в общността останали 174. Уесли наредил и в бъдеще да се следва това правило. Дори ако и в общността да останат само 50 души. Постоянно го предупреждавали, че подобна строгост би означавала край на общностите, но той не се страхувал от статистическите успехи, а желаел в листите на членовете да останат само богобоязливи хора.

Въпреки стриктния контрол на членските списъци, общностите станали толкова големи, че братята Уесли не можели да останат в тесен контакт с тях. От време на време член на общностите ставал и по някой англикански духовник, желаещ духовно освещение, но общо взето духовниците се противопоставяли на работата на пътуващите евангелизатори. В някои случаи те даже отказвали правото на участие в Господната вечеря на хора от църквата си, ако те били членове на общностите на Уесли.

В търсенето на по-добра организационна форма на общностите, по една случайност бил намерен методът, всяка общност да се раздели на по-малки групи. Тъй като общността в Бристъл имала дългове, бил съставен план, според който тя била разделена на класове от по 12 души, като всеки клас имал ръководител. Всеки клас трябвало да осигури определена сума пари през седмицата. Но желанието на Уесли било, при сбирките си класовете да говорят не само за пари, но преди всичко за духовен растеж. Водачът трябвало да се интересува от живота на всеки член, като предупреждава падащите в изкушения, поощрява правещите крачка напред и окуражава във вярата всички. Изисквало се редовно присъствие. Който отсъствал три пъти под ред, изгубвал членството си в общността. Така започнали дейността си т.нар. класни срещи. Те били едни от най-решаващите фактори за бързия и непрестанен растеж на привържениците на Уесли. По-нататъшната крачка в тази насока било решението на Уесли да допуска за проповедници неръкоположени мъже, които трябвало да пътуват, да тълкуват Писанието и да водят богослужение. За себе си Уесли бил убеден, че трябва да проповядва само един ръкоположен духовник. Но трудно е да се определи границата между един коментар, назидание и истинска проповед.