Живота на Джон Уесли
Изтегляне 1.46 Mb.
|
|
Чакайки изгодна възможност за евангелизиране сред индианците, Уесли започва своята мисионерска работа между белите заселници. При това успехът му бил незначителен. Тъй като носел одежди на англиканската църква, хората го вземали за пастор, който ще набляга на църковния порядък и множеството строги правила. Той се опитвал да практикува изповедта, покаянието и други ритуали, напомнящи за римокатолизма. Той отказвал причастие и християнско погребение на онези, които не желаели да се подчинят на правилата на англиканската църква. Един заселник му казал, че хората, на които проповядва, са наистина протестанти, но "те не могат да разберат, ти към кое направление принадлежиш. Те никога не са чували за такава вяра". Безмилостен към себе си, Уесли се посветил на своята вяра. Не спял в легло, а на пода. Живеел предимно с хляб и вода, отказал се от всякакви удобства и призовавал хората да живеят благочестиво. В огнената жега на лятото заселниците си оставали по къщите. Тези часове Уесли използвал, за да ги посещава и привлича към вярата, но това събуждало само недоволство. Хората не искали неговите проповеди и наставления и все по-открито му го казвали. Уесли не бил обичан от заселниците. Те били груби, някои току-що пуснати от затвора, преди да тръгнат за Америка. Одумките, скандалите и омразата между тях изглеждали нещо естествено. Уесли усетил, че хората ги избягват. След шест месеца Чарлз Уесли бил изпратен в Лондон, за да представи отчет пред правителството. Джон останал в Америка и трябвало да понесе нови страдания и обругавания. По време на престоя си в Савана изглежда Уесли се влюбил в София Хопкей. Но той не й направил никакво предложение и тя се омъжила за някой си Уилямсън. Поради някои формални нередности в обявяването на брака, Уесли го разглеждал като нелегален. Няколко недели по-късно госпожа Уилямсън излязла напред, за да вземе с другите причастие. Уесли отказал да й даде, защото не се е съобразила с правилото, че всеки, желаещ да вземе причастие, трябвало да се обади на духовника един ден предварително. Така че тя не е изповядала греховете си и не се е покаяла. Като духовник, Уесли имал право да отказва на някого причастие. Но господин Уилямсън преценил, че жена му е оскърбена и подал молба за арестуването на духовника. Едно от обвиненията било - наклеветяване. Уесли се надявал, че случаят ще стигне до съда, за да изясни всичко и съмнението да бъде снето от него, но не последвало нищо друго, освен грозна мълва из града. На Уесли му станало ясно, че може да направи тук занапред много малко добри неща и на 2 декември 1737 се качил на една лодка за Чарлстън. Три седмици по-късно се качил на кораб за Англия. Все пак работата на Уесли в Америка не била напразна. Джордж Уайтфийлд пише в писмо до Англия похвални думи за него. Той констатира, че много хора в Джорджия го ценят високо. По негово мнение Уесли е положил една основа, която нито хората, нито дяволът могат да разклатят. Но най-големият успех от пътуването до Америка били промените, станали вътре в самия Уесли. Той бил доведен до смирение и с това до голяма степен подготвен за действието на Святия Дух. Предначертаната цел на пътуването била не само да проповядва Благата вест на индианците и заселниците, но и да получи яснота за собствения си път. "Надявам се да усетя истинския смисъл на Евангелието, докато проповядвам Христос на езичниците" - казал той. Бил убеден, че в една чужда страна, при един прост живот, свободен от предишните изкушения, ще е в състояние да постигне една по-висока степен на святост, отколкото това би било възможно в Англия. Той навлязъл в "новата ера" с твърдото решение: от момента, когато напусне пределите на Англия, трябва "всички, които ме слушат, да познаят истината, че говорените от мен думи не идват от мен, а от Онзи, Който ме е пратил". Чрез добри дела, чрез саможертва и чрез безупречен начин на живот Уесли се опитал да спаси душата си. Но чрез контактите си с Хернхутското братство той разбрал, че не му се е удало да постигне мира, притежаван от други християни. Още не бил осъзнал истината, че човек се оправдава чрез вяра. Но Бог го приготвил за истинското благословение, което той трябвало да приеме и да предаде на другите.
"...докато се облечете със сила отгоре" Лука 24:49 Много християни желаят изливането на Святия Дух, както го преживяха първите апостоли на Петдесятница, но малцина са склонни да платят цената за това. Джон Уесли сторил това и неговата житейска история се развила като тази на апостолите. Той изживял решаваща опитност на 35-годишна възраст. До този момент водил такъв християнски живот, какъвто малцина могат да постигнат. Той изявявал вярата си, където се удавала възможност за това, молел се редовно и ежедневно четял Библията. За размисъл отделял по два часа всеки ден. Всяка седмица вземал участие в Господна вечеря. Старал се да се запази далеч от всеки грях. Затова скъсал всякакви повърхностни запознанства, стараейки се да не пропилява нито миг от времето си. Уесли постел по два пъти в седмицата и в много отношения водел един живот на себеотричане. Отхвърлял всеки лукс, но също и много от необходимите за живота неща, за да може да помага на другите. Евангелизаторът Уесли обаче не само внимавал за чистотата на своето сърце, като се стремял да бъде съвършен в слово и дело, но полагал усилия, щото и другите да повярват. Така той посещавал хора в затвор, бил близо до бедни и болни, помагал с личните си средства, доколкото му било възможно. Поведението му се виждало на някои приятели чудновато, дори ексцентрично. Въпреки подигравателните подмятания, той неотклонно спазвал този начин на поведение и се радвал, че името му бивало оклеветявано. Единствената цел на живота му била да върши Божията воля и да живее в святост. При това изживявал време на големи радости, както и на големи страдания. Понякога той бивал смаян от строгостта на библейския закон, друг път се чувствал щедро помилван чрез благословението на Евангелието. Но както и да се мъчел, не получавал никакъв вътрешен мир. Той казвал за себе си, че има "Хубаво временна вяра" - по време на буря при пътуването с кораб към Америка изпитвал силен страх и непрестанно викал към Бога - нещо, което не правел, когато океанът отново утихнал. Контактът с Хернхутските братя дал на Уесли възможност да разбере, че други имат една духовна удовлетвореност, каквато на него му липсва. В Америка той разговарял с един старец от хернхунското братство, Аугуст Готлиб Шпангенберг, който му задал въпроса: "Познаваш ли Исус Христос?". Уесли бил така изненадан от този въпрос, че отговорил: "Аз вярвам, че Исус Христос е Спасител на света". "Това е вярно - казал старецът. - Но знаеш ли това, че Той е умрял, за да спаси мен?". Уесли узнал, че има вярващи християни, които нямат никакъв страх нито за душата си, нито за тялото си. Той още не бил достигнал до това състояние. Душевната болка на Уесли личи от записките в дневника му от онова време: "Аз отидох в Америка, за да обръщам към вярата индианците - пише той. - Но кой ще обърне мен? Кой или какво ще освободи злото ми сърце от това неверие?". По-късно той пише: "Аз се научих на това, че не мога да се доближа до величието на Бога, че, след като съм толкова далеч от живота по Бога, съм син на гнева и наследник на пъкъла". Изпълнен с вътрешно страдание и мъка, той срещнал Петър Бьолер - един млад член на хернхутското братство. Него Бог употребил, за да благослови Уесли. Бьолер бил благочестив човек, много опитен в духовните неща и подходящ да отведе търсещия Уесли до истинския мир на сърцето и мисълта. Той подчертава това, че благодатта се приема не чрез дела, а чрез един акт на вяра; че Бог прощава на хората, които вярват в Него, приема ги и ги спасява. Обяснява му, че вярата води до едно духовно и морално очистване, което дава сила за господство над греха и до дълбок вътрешен мир, превъзхождащ всяка мисъл, чрез свидетелството на Святия Дух. Тези три учения за оправданието чрез вяра, за освещението и за свидетелството на Святия Дух стават темата на проповедите на Уесли и сърцевината на целия му житейски път. Но най-напред той не се решава да ги приеме. Учението на Бьолер за оправданието чрез вяра наблягало, че свидетелството на Святия Дух, чрез което вярващият придобива вътрешен мир и власт над греха, може да бъде придобито в един миг. На Уесли му било трудно да възприеме това учение за моменталното покаяние. Години наред той бил твърдял, че покаянието е един постепенен процес. Казвал: "Не можех да разбера, как тази вяра в един единствен миг би могла да се подари. Как един човек по този начин би могъл да бъде изтръгнат изведнъж от тъмнината и въведен светлината, от грях в правда и радост в Святия Дух. Отново изпитах Писанието, особено Деянията на апостолите. За мое голямо удивление не открих нито едно събитие, при което да става дума за нещо по-различно от едно моментално покаяние. Много рядко то бива един постоянен процес, както при апостол Павел, който прекарва като че ли три дни в болките на новорождението. Но дали времената не са се променили? Какво основание имам, за да приема, че Божият Дух и днес действа по същия начин?". За няколко дни все пак се намират много свидетели, изповядващи, че Бог е сътворил у тях една такава моментална промяна. Оттогава нататък Уесли вече не поставял тази тема под въпрос. Уесли бил убеден, че неговата вяра не е като на другите хора от неговото време. Затова попитал Бьолер, дали не би трябвало да престане да поучава. Но Бьолер го окуражил да проповядва спасение чрез вяра, което в следващите седмици Уесли и правел. Резултатът бил, че във всяка църква, където сторел това, повече не можел да проповядва. През май 1738 Чарлз Уесли се разболя от плеврит. Много негови приятели прекарали нощта срещу 20-ти май в молитва. На следващия ден, Петдесятница, Чарлз помагал при отслужването на Господна вечеря. След богослужението Джон споделя, че брат му е получил мир за душата си и сила за тялото си. На другата сутрин той "се събужда под крилото на Христа и предава себе си, своето тяло и душа на Бога". Чарлз бил изживял опитността да има увереност във вярата си. От този момент неговият живот става едно сияйно доказателство за осъществената промяна. Следващата сряда, 24-ти май, при събуждането си Джон Уесли отворил своята Библия и прочел II Петрово 1:4: "Чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество". Преди да стане, отворил още веднъж Библията си и прочел: "Не си далече от Божието царство" (Марк 12:34). Следобед отишъл в църквата "Св. Павел". Думите на песента "О, Израйлю, уповавай на Господа" не излизали от съзнанието му. Вечерта с неохота отишъл на сбирка на една група на ул. Алдърсгейт, където някой прочел въведението на Лутер към посланието на Римляните. Около девет без четвърт - така свидетелства самият Уесли, когато братът говорел за "промяната, която Бог осъществява в сърцето чрез вяра в Исус Христос", той почувствал че "сърцето ми се облива от странна топлина". Усетил, че може да се довери за спасението си само на Христос и бил уверен, че греховете му са простени и че той е спасен. Започнал да се моли за тези, които са били особено злонамерени спрямо него. После станал и засвидетелствал опитността си, преживяна току-що. От този момент нататък пред него се разкрил един нов духовен свят и той служел на своя Спасител 53 години с горящо, пълно с любов и пожертвователност сърце. Шест години след тази забележителна опитност, Уесли преживява още нещо. Това се случило на Рождество. Той разказва, че в неделя, 23 декември 1744г. се чувствал необичайно апатичен и отпуснат. На следващия ден отново бил "като мъртъв, но на вечерята започнах да получавам една такава светлина и такава сила, каквато никога преди това не си спомням да съм получавал. Съвсем ясно долавях, как всяка мисъл, всяко действие и всяка дума се надигат в сърцето ми. Познах също кои от тях са угодни на Бога или са причинени от гордост и себеизтъкване". На 25 декември се събудил в същото духовно състояние и в около 8 сутринта получил "едно такова страхопочитание и едно нежно чувство за присъствие на Бога, че през целия ден Бог като че беше пред очите ми". Вечерта си легнал с думите: " Сега вече знам, че съм преживял един истински ден". По-нататък пак ще стане дума за огромната трудоспособност на Уесли и за способността му от ранна сутрин до късна вечер да бъде активен, без да се уморява. В известно отношение евангелизаторът бил под особената закрила на Бога. По време на преследванията животът му често бил подложен на опасност. Понякога изглеждало, че една свръхестествена сила го предпазвала от наранявания, когато хвърляли по него камъни, или го заплашвали с тояги. В дневника му се съобщава много пъти за негови молитви, получили забележителен отговор. Той разказва как веднъж конят му започнал да куца, а ездачът бил уморен от няколкото мили езда, като същевременно изпитвал страхотно главоболие. Изведнъж си помислил: "Нима Бог не може да изцелява човека и животното със какви да е средства, а даже и без никакви средства?". Моментално умората и главоболието му изчезнали, както и куцането на коня. През целия този ден, а и следващия конят не куцал. Уесли казал: "Забележителна случка! Това, което мога да установя от нея, е чистият факт, а и всеки може да го тълкува както си иска". Разказите за изцеление на болести звучат почти така, както тези от времето на апостол Петър. Един пример за това може да бъде изцелението на Флойд, един проповедник в Халифакс. Когато Уесли пристигнал в града, Флойд лежал в треска и бил на крачка от смъртта в силни болки и безсъние. Особено големи страдания му причинявали болките в единия крак, който бил подут и силно възпален. Уесли се помолил с присъстващите и скоро всички ликували поради пълното отзвучаване на болките, подутините и възпалението. В друг разказ за събитие, танало в Лондон, Уесли говори за "забележителен епизод". Евангелизаторът бил помолен да посети една благочестива дама, която вече от няколко месеца била прикова на към легло и не можела да стане. Тя пожелала всички да се помолят за нея и те се включили в молитвата на Уесли. Скоро след това дамата станала, облякла се и слязла на долния етаж. Очевидно, никога по-нататък тя не страдала от същата болест. Уесли проповядвал с такава страст, че понякога изглеждало, че слушателите му са като покосени от снаряд. Често те плачели така силно, че гласът на проповедника се давел в риданията на каещите се грешници. Един духовник, който чул проповядването на Уесли, му пише: "Вашето присъствие създаде такава атмосфера, сякаш ние произлизаме от друг свят". Следващият разказ е типичен за дневника на Уесли. Той разказва за посещението си в една църква в Евъртън, когато се чувствал "необичайно обременен и почти не се надявах да направя тук нещо добро". После продължава: "Един падна долу, след него още един и още един. Неколцина плачеха силно в молитвена борба". В края на богослужението мнозина плачели и се молели, а мнозина други не били в състояние да стоят или да вървят. Един млад мъж бил занесен в дома на пастира. Уесли разказва за неудържими конвулсии, разтърсващи тялото на този човек. "Пълни с неизразима радост, ние прославяхме Бога и не усещахме никаква болка, слабост и умора". В някои области на Англия, където проповядвал Уесли, владеела силна жажда за спасение. Той възприемал като действие на Святия Дух това, че някои изразявали болката си чрез сълзи, други пък падали като мъртви и треперели в конвулсии като кърпа, развявана от вятъра. Но никога целта му не е била да предизвиква в събранието си такива резултати чрез изблик на чувства. В по-късно време Уесли променил мнението си за своето духовно състояние, преди да получи Святия Дух. Преди той писал: "Аз бях наследник на пъкъла". По късно добавя към тази оценка: "Не вярвам, да е така". Той разбрал, че е бил служител на Бога и преди решаващата и обновителна опитност, но чрез нея е станал син на Бога. Уесли предпазвал своите проповедници от грешката да казват на покаялите се, че без увереността в прощението на греховете им, те са чада на дявола. С други думи, когато говори за разликата между служител на Бога и син на Бога, той няма предвид, че единият е покаян, а другият - не, или че единият е спасен, а другият - не. И двамата са спасени, но единият има истинско свидетелство на Духа в своето сърце и знае, че е син на Бога, докато другият още няма това свидетелство. Преди своята опитност на улица Алдърсгейт, Уесли не е бил изгубен, но в него е липсвало непосредственото свидетелство на Святия Дух и вътрешната сигурност. Чрез Божията благодат това свидетелство става негово, като го поставя в положението да води един живот в святост и да върши делата на вярата. На път като проповедник "Те... обикаляха и разгласяваха благовестието" Деян. 8:4 От момента на своята опитност на ул.Алдърсгейт през 1738 г. до смъртта си в 1791 г., Джон Уесли бил постоянно на път и проповядвал Евангелието при всяка дадена му възможност. През тези 53 години, той държал всяка седмица средно по 15 проповеди и изминавал по 160 км. Тъй като повечето църкви били затворени за него, той проповядвал предимно на открито или по къщи, принадлежащи на негови последователи. В 1738 г. Уесли, неговият брат Чарлз и техният приятел Джордж Уайтфийлд получили съвсем съзнателно изливането на Святия Дух. Те станали нови хора с едно ново благовестие. Те не проповядвали някакво богословие, философия или етична система, а една духовна сила, желаеща да навлезе в живота на човека и да го обнови. Резултатът от техните, задвижвани от Духа проповеди, бил, че крадци ставали честни хора, пияници скъсвали с алкохола, мъже, които често биели жените си, променяли отношението си към тях с любов. Джон и Чарлз Уесли и Джордж Уайтфийлд на практика били въоръжени с такава сила от горе, за каквато четем в Деяния на апостолите. Те били канали, по които Святият Дух се изливал в живота на другите. Те приличали на проводници, с чиято помощ електричеството на Божия Дух достигало околните хора. Когато проповядвали, сърцата на слушателите били завладявани и често те викали високо, изповядвайки греховете си, някои падали на земята, сякаш повалени от удар с юмрук. Един такъв начин на проповядване, водещ до подобни резултати, не бил желан нито от пастирите, нито от църквите. По онова време религията била нещо като успокоително средство. Затова в църквите хората търсели тишината. Проповедите на братята Уесли и на Уайтфийлд обаче имали едно обезпокояващо действие. Това не се ценяло. Почти всяка църква, където те проповядвали, давала да се разбере, че занапред тяхното появяване на амвона не е желано. През февруари 1738 г. в дневника на Уесли могат да се прочетат подобни записки: "Проповядвах в църквата "Св. Елена". След проповедта ми беше казано: "Тук повече не можете да проповядвате". "Проповядвах сутринта в църквата "Св. Ана". След това бързо бях уведомен, че не бива повече да проповядвам тук". Така пред двамата Уесли вратите на лондонските църкви се затваряли една след друга. Същото изживява и Уайтфийлд. Затова той се подготвя да замине за Америка, при индианците. По този повод някой саркастично подхвърля: "Ако той иска да покръсти езичниците, защо не отиде сред миньорите в Кингсууд?". Уайтфийлд размислил над това и се решил да отиде да проповядва сред миньорите. Един съботен следобед през февруари 1739 г. той застанал на едно поле извън Бристъл и започнал да проповядва от един насип. При своето първо събрание на открито той имал повече от 200 слушатели. Когато проповядвал за втори път, дошли вече над 3000 души. Миньорите идвали направо от рудниците, още черни от въглищния прах. Уайтфийлд видял, как сълзите оставят светли пътеки по бузите им. Така действал Святият Дух в техните сърца. Уайтфийлд не се отказал от плана си да отиде в Джорджия. Но той съзнавал, че работата сред миньорите на Бристъл не бива да спира. Помолил Джон Уесли да я продължи. Но той се бавел. Брат му Чарлз даже се възпротивил на това предложение най-остро. Мисълта, че един благовестител на Евангелието в църковно одеяние ще се изправи на открито поле и ще проповядва, била нова за тях. Джон бил особено упорит във всичко, което засягало реда и правилата на църквата. Виждало му се почти грях да спаси една душа извън стените на църквата. Въпреки това, молбата на Уайтфийлд не му давала покой. Отворил Библията си, за да намери някой стих, който да му даде яснота в състоянието на обърканост. Попаднал най-напред на Второзаконие 32:49-50: "Възкачи се на планината... и умри там". След това прочел други думи: "Някои благочестиви човеци погребаха Стефан" Деян.8:2. Въпреки тези пасажи, показващи страшните последствия на отиването му в Бристъл, Уесли решил да последва повика. На 29 март 1739 г. той тръгва за Бристъл и на следващата неделна сутрин се размесил с тълпата слушатели на Уайтфийлд. Малко по-късно последният отпътувал за Америка и Уесли изнесъл първата си проповед на открито. Това не му било никак лесно. Двайсет години по-късно пише в своя дневник, че не обича проповядването на открито: "Харесвам една голяма зала, една мека скамейка, един хубав амвон...". Все пак, след размисъл, той идва до заключението, че е по-важно да се спасяват души, отколкото да бъде задоволено естетическото му чувство, предпочитащо предразполагащата към размисъл тишина на църковната зала. Заради техните "полски проповеди" Уесли и Уайтфийлд станали още по-неприемливи за клириците и епископите, отколкото преди. Тези двама мъже били обучени да четат молитви в чистото, неопетнено одеяние на духовници и да следват църковния ритуал. Напускайки църковните здания и излизайки на улицата, за да проповядват на обикновените грешници, те, но силата на приетото мнение, причинявали снижаване авторитета на професията на духовенството. Самия Чарлз Уесли изразява ужаса си от това, че Уайтфийлд се осмелява да провежда богослужения без църковна литургия. Епископите даже заплашвали Уесли с отлъчване. В много случаи духовенството подучвало собствениците на ливади или ниви да забраняват на Уесли да проповядва на тяхна земя. След четиримесечен престой в Бристъл Уесли се върнал в Лондон, за да разговаря с майка си за всичко. Тя чула разказите за множеството покаяли се хора и изразила одобрението си за неговите действия като взела участие в богослужението на следващата сутрин в 5 часа. От това време Уесли превърнал в свой навик да проповядва навсякъде и по всяко време, щом има хора да го слушат. Един съботен следобед той отишъл в Нюкясъл. Там пиянството и богохулството били по-лоши от всякъде. В неделя сутрин в 7 часа излязъл със своя придружител Джон Тейлър в покрайнините на града и там започнал да пее един псалм. Отделни хора се приближили да видят какво става. Не след дълго броят на слушателите достигнал четири - петстотин души, а преди Уесли да завърши проповедта си се били събрали хиляда и двеста - хиляда и петстотин души. Последните думи на евангелизатора били: "Ако искате да знаете кой съм аз, името ми е Джон Уесли. В 5 часа довечера възнамерявам, ако е Божията воля, пак да проповядвам тук". Вечерта броят на слушателите бил толкова голям, че по преценка на самия Уесли едва половината могли да чуят проповедта му, макар да имал силен и ясен глас. След това, в събота следобед, Уесли пристигнал в Епуърт, мястото, където преминало детството му. Мнозина чули, че той е в града. В очакване да чуят проповедта му, се събрало голямо множество на редовно неделно богослужение. Вместо госта, проповядвал местният пастир, като заклеймил "проповедника - ентусиаст". При напускането на църквата, придружителят на Уесли Джон Тейлър съобщил на множеството,че пастир Уесли възнамерява да проповядва вечерта в 6 часа. Тогава се събрало такова множество хора, каквото Епуърт никога не бил виждал. На Джон Уесли не било разрешено да проповядва в църквата, затова той стъпил върху надгробния камък на баща си и говорил от там. Всяка вечер на онази седмица той благовествал от същото място. Станало така, че от този момент нататък в продължение на 53 години Уесли бил все на път като "пътуващ проповедник". Той проповядвал два, три, даже четири пъти на ден, винаги, когато му се удавала възможност. Обикновено при пристигането си някъде, той проповядвал вечерта, след това на същото място в пет часа сутринта, преди да тръгне отново на път. В дневника му четем откъси като този: "Оттам ние тръгнахме към Евъртън, проповядвахме в шест часа вечерта и в пет на другата сутрин. Когато наближихме Лаунчестън започна здраво да вали. Между пет и шест часа проповядвах в трапезарията на господарите. В пет сутринта проповядвах в градската зала, а малко след това тръгнах към Корнуел". Въпреки, че Уесли пътувал много, той не е посетил всяко кътче на Англия. От време на време пътувал до Ирландия, Шотландия и Уелс, но най-често движението му се извършвало по един маршрут, започващ от Лондон и продължаващ на запад към Бристъл, после северно към Нюкясъл и пак на юг към Лондон. Без съмнение пътищата в този триъгълник са му били познати, както пощальонът познава района си. Уесли е действал главно в тази част на Англия, понеже натам индустриалното развитие привлича все нови и нови маси хора, докато останалите части на Англия все още били земеделски. Още с пристигането си някъде, Уесли съставял план с часовете на богослуженията, които възнамерявал да държи. Без да се влияе от лошото време, той се придържал към маршрута си с непогрешимостта на планета, обикаляща около слънцето. Уесли проповядвал на всевъзможни места. Много често трябвало да говори под открито небе, защото нямало здание, достатъчно голямо, за да побере слушателите. Много често богослуженията не били прекъсвани даже от дъжда. Понякога се намирали помещения, но в повечето случаи те не били подходящи. В Бедфорд Уесли пише: "Имахме доста голямо събрание, но вонята от свинете отдолу беше непоносима. Имало ли е някога случай мястото за благовестие да бъде над обор за свине? Нужно беше хората, дошли да слушат, наистина да обичат Евангелието, за да дойдат на такова място". Уесли насърчавал строителството на подходящи сгради за богослужения. В Бат площта за събрание не била достатъчно голяма. Затова Уесли подканил хората незабавно да намерят място за нова сграда. Четем в дневника му за проповед в Колчестър, изнесена в недостроената сграда на нов дом, както и за друга "в църквата на западната улица, която сега се уголемява и ремонтира". Където и да отидел, Уесли раздавал книги и трактати. Ето записки от дневника му: "След проповедта дадох им някои малки книжки и песни, които те взеха с радост". Или: "Между девет и десет часа водих много лични разговори и раздадох 200-300 песни и малки книжки". Без съмнение, повечето от тези книжки са били написани от самия Уесли. Чрез продажбата на тези книги, той получавал постоянни приходи, с които поддържал различни благотворителни инициативи. Уесли използвал постоянно своето влияние, за да събира пари за раздаване на бедните. Той разказва как в Бристъл една неделя сутрин държал проповед за бедните. Колектата, събрана за техните нужди, била два пъти по-голяма от обичайната сума. Скоро след това той чул за френски пленници, живеещи близо до Бристъл при много тежки условия. Отишъл там и видял 1100 души, разполагащи за постелка само с мръсна слама, а за дрехи им служели малки дрипи. Уесли проповядвал на тема: "Да не угнетяваш чужденеца" Изход 23:9, след което била събрана сума от 24 фунта. С тези пари той купил плат и го дал, за да ушият ризи и панталони за нуждаещите се. Град Бристъл бил заразен от този пример и били събрани голям брой дюшеци и одеала. Скоро от цяла Англия започнали да идват дарения, така че пленниците били осигурени с най-необходимото. Голяма част от времето си Уесли използвал за кръщения, погребения или посещаване на болни. При последното му посещение в Ирландия една жена изминала пеша около 15 км. с десетдневното си бебе на ръце, за да бъде кръстено от Уесли. Друга жена му писала, че се надява детето й да се роди навреме, та да може да бъде кръстено, докато той е в града. Очакваното бебе се родило три часа преди богослужението, така че желанието й могло да бъде изпълнено. На 3-ти февруари 1791 г. сряда, Уесли изнесъл последната си проповед. След опитността си на ул. Алдърсгейт, 53 години той прекарал почти ежедневно на път и проповядвал Евангелието с такава влас, каквато от проповедта на Петър на Петдесятница малцина били получавали. Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|