Живота на Джон Уесли
Изтегляне 1.46 Mb.
|
|
Уесли бил в Бристъл, когато чул, че неговият пръв помощник Максфилд изнесъл проповед. Отишъл веднага в Лондон, за да го помоли да не прави повече това. Но майка му предложила най-напред да чуе една проповед на Максфилд и казала: "Той е точно толкова призван от Бога, колкото и ти". Уесли изслушал една проповед, чрез която хората дошли до вяра и бил успокоен. След като се уверил, че Бог може да действа и чрез неръкоположени хора като Максфилд, Уесли се постарал да намери и други такива сътрудници. Църковният устав не предвиждал миряни-проповедници, но чрез тях се спасявали души и това било указание за Божието благоволение. На тези проповедници не били обещани никакви заплати, освен това от тях се очаквало да се придвижват пеша. Изискванията на Уесли към тях били много строги. Те били длъжни да стават в 5 часа, да проповядват най-малко два пъти на ден, от 6 сутринта до 12 на обяд да четат, пишат и се молят, от 12 нататък да ходят на посещение и да прекарват времето от 5 до 6 вечерта в общение с Бога. Уесли постоянно настоявал неговите проповедници да прекарват 5 от 24 часа на денонощието в четене и учение. Проповедите трябвало да бъдат кратки и богослужението да не трае повече от един час. По правило то протичало така: Една песен, проповед, молитва и завършек с още една песен. При положение, че се проповядва сутрин и вечер, в продължение на една седмица се изисквали голям брой различни проповеди. Уесли държал проповедниците да не се задържат на едно място. Ето защо, обхватът на действие на пътуващите проповедници бил много голям. В началото методистката църква използвала миряни проповедници. Общо за света до преди няколко години на един методистки пастир се падали десет миряни-проповедници. От седем проповеди, изнасяни в неделя от методистките амвони, шест били дело на миряни. Освен това Уесли определял централна роля на общото пеене. В англиканската църква се пеело от книгата на псалмите и се е смятало, че там се съдържа единствената музика, достойна да се пее в Божия дом. Но тези песни не били подходящи за събиране на открито. Джон Уесли и неговия брат Чарлз започнали да пишат песни, които да могат да се пеят от обикновените хора. Само Чарлз е написал повече от 6 000 песни. Почти всяка година братята издавали по една нова песнарка. Скоро методистите станали всеизвестни със своята любов към пеенето. Песните засягали преди всичко личния живот на вярващите, като например: О, да имах хиляда езика; Отче, протягам ръце към Теб; Исусе, Спасителю на моята душа. Личната връзка с Бога, която намира израз и в песните, е причина движението на Уесли да стане толкова силно. След 5 годишна дейност Уесли събирал своите проповедници на едноседмична конференция. Шест от тях били духовници, другите четири - миряни-проповедници. Те се задълбочавали в дискусии върху съдържанието на проповедите и учението, и използвали седмицата за духовно обучение. След това Уесли започнал да ги събира всяка година. Така се слага началото на традицията всяка година да се провежда конференция, на която се назначавали нови проповедници и се вземали решения. През тези години често бил подлаган на горещо обсъждане въпросът за отделяне от англиканската църква. Много от последователите на Уесли никога не са били членове на официалната англиканска църква, но нито Джон, нито Чарлз Уесли можели да се съгласят на отделяне. Все пак, на годишните конференции или при сбирките на общностите този въпрос постоянно изниквал. Но когато Уесли излязъл с декларация на тази тема, отпаднало становището за отделяне. Но Уесли все пак бил принуден да направи една първа крачка към излизане от официалната църква. Методистите били подтиквани от него редовно да участват в Господната вечеря, но за отслужването й имало малко ръкоположени духовници. Рано или късно, той трябвало да ръкоположи хора от техните среди за духовници или да разреши миряните-проповедници да раздават Господна вечеря. Англиканските епископи не били готови да ръкополагат методисти. Уесли помолил един от тях, който бил благосклонно настроен да ръкоположи един човек за работа в Америка. Епископът отказал. Тогава Уесли предприел сам да ръкоположи трима проповедника, които да бъдат изпратени за Америка. Но той изчакал още години, преди да ръкоположи хора за работа в Англия. Правейки това, той бил наясно, че след смъртта му неговите последователи ще създадат своя самостоятелна църква. Ето защо организирал една институция, която да поеме след смъртта му пълномощието да назначава проповедници. Тя трябвало също да определи кои църковни сгради и църкви могат да бъдат причислявани към методисткото дело. Уесли никога не е имал намерение да основава една нова църква, но все пак той признавал нуждата да включва в групи своите последователи, за да предотврати отпадането от вярата на новоповярвалите. Изхождайки от грижата за тях, той бил принуден стъпка по стъпка да се отделя от официалната църква. Събиранията на открито, свободната молитва, миряни проповедници, нови песни, годишни конференции, класни сбирки и ръкополагане на проповедници - към всички тези стъпки Уесли бил принуден, понеже официалната църква нямала никакъв интерес да го подпомага в спасение на душите. Всяка от тези стъпки водела до създаване на самостоятелна организация, която имала все по-малко общи неща с англиканската църква. Но, въпреки всичко, приживе Уесли отказвал да разреши на последователите си да се отделят от нея. Когато замлъкнал неговият глас, църквата, възникнала чрез неговото благовестие, била официално повикана за живот. От тогава броят на нейните членове непрестанно се увеличавал. Женитбата на Уесли "...а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство" Матей 19:12 Джон Уесли останал неженен до своята 48-ма годишнина. Женитбата му била най-голямата му грешка, защото бракът, който би трябвало да облекчи живота му в късните му години, се превърнал в допълнителен кръст. Като момче Уесли казвал, че никога няма да се ожени. Хората се смеели на това изявление. Но наистина, като че ли той бил създаден за безбрачие. Илия и Елисей, Йоан Кръстител и Павел, Джон Уесли в Англия и Франсис Ашбъри в Америка - всички тези големи духовни водачи сякаш били призвани да се въздържат от семеен живот. Безбрачието не бива да се изисква от всички духовници, но работата на тези мъже била така устроена, че те биха се справили най-добре с нея, ако останат сами. Във всеки случай Уесли проявявал едно непонятно колебливо поведение спрямо жените. Причината за това вероятно е в едно тъжно преживяване, което той имал на 22 години. Той тайно обичал една млада жена, която навярно би могла да му стане добра съпруга. Но младежът възнамерявал първо да завърши учението си и тогава да се ожени. Когато накрая решил да й направи предложение за годеж, узнал, че жената вече е направила своя избор с местния учител. За Джон това бил тежък удар. Без съмнение, това събитие е причината за неговото колебание в по-късните години да види в лицето на Грейс Мъри евентуалната си съпруга. Грейс Мъри била съпруга на морски капитан. Тя изгубила първото си дете и потърсила утеха във вярата. Под въздействието на проповедта на Джон Уесли се покаяла. Веднага се приобщила към методистите, отказала се от всякакви светски удоволствия и от модерното общество, и изцяло се отдала на вярата си. Когато съпругът й се върнал от едно морско пътуване и узнал, че тя се е обърнала към вярата, гневът му бил неудържим. Заплашил я, че ще я откара в лудница, ако не се откаже от своите религиозни идеали, както се изразявал. По-късно заявил, че ще я зареже и ще отплува на другия край на света. Разкъсана между любовта към съпруга си и убедеността на вярата, Грейс се разболяла. Капитанът престанал с упреците, извикал методистите да се молят за жена му и дори променил живота си. Под благославящата ръка на Бога тя оздравяла. Скоро след това капитанът заминал отново на път и умрял в морето. Приблизително по това време Джон Уесли се запознал с Грейс Мъри. Изглежда тя е била много способна и очарователна жена. Нейното дълбоко благочестие, голямото й усърдие и активната й любов към ближните били хвалени навсякъде. Скоро й била поверена отговорността за сиропиталището в Нюкясъл. В този град Уесли поддържал един дом за сираци и вдовици за близките на своите проповедници. Той и другите проповедници живеели там, когато пребивавали в града. Способностите на г-жа Мъри били бързо открити и тя била избрана за отговорна класна ръководителка на жените. Тя предприемала дълги пътувания, посещавала разни женски класове, основавала нови групи и подбуждала към дълбоко благочестие и благотворителност. Спечелила симпатиите на много хора, които при нейните гостувания я посрещали с голяма радост, а при заминаването й я изпращали със съжаление. Уесли наблюдавал нейното поведение и работа, и придобивал все по-определено впечатление, че тя би трябвало да е определената от Бога съпруга за него, неговата истинска помощничка. Нейните влечения, темперамент и житейска цел изглеждали съвсем близки до неговите. Той говорил с другите за своите планове относно женитбата и те одобрили избраницата. Но Уесли се бавел прекалено дълго. Изглеждало, че на самия него не му било ясно какво всъщност иска. Междувременно изникнал съперник на име Джон Бенет. Очевидно било искреното му желание да се ожени за Грейс Мъри. Ако Уесли би положил поне половината от усилията, положени от Бенет, той вероятно би придобил ръката на Грейс и би се радвал с нея на един щастлив семеен живот. Чарлз Уесли се застъпил за женитбата на Грейс Мъри и Джон Бенет, защото бил на мнение, че г-жа Мъри не е подходящата за брат му съпруга. Една сутрин той и Уайтфийлд отишли при Джон и споделили с него, че са станали свидетели на сключения брак между Грейс Мъри и Джон Бенет. Външно Джон приел спокойно новината. След 10 години Бенет умрял, но изминали 40 години преди Уесли и г-жа Бенет да се видят отново - между тях не се казала и една дума за миналото. Уесли достигнал до убеждението, че е длъжен да се ожени. Той желаел да изпълни този свой дълг. Грейс Мъри не фигурирала вече в списъка на възможните му съпруги. Вниманието на Уесли се насочило към г-жа Вазей, вдовица на един лондонски търговец. Г-жа Вазей била финансово самостоятелна жена, майка на 4 деца. Тя била уважавана, от добър род и изглеждала, че е подходяща съпруга на Уесли. Имала приятно излъчване и безупречни маниери - поне така изглеждало. Уесли вече бил изгубил два пъти, поради това, че действал бавно. Този път той направил доста припряно предложение за женитба, което било прието също така бързо. След известно време те се венчали. Само 4 месеца били достатъчни, за да се види, че този брак няма да е щастлив. Преди да се свържат, двамата приели споразумението, че и след сватбата Джон Уесли няма да пропътува нито един километър по-малко или да изнася една проповед по-малко отколкото преди. Това било правилото, което Уесли поставил пред всеки от своите проповедници. Г-жа Уесли съпровождала своя съпруг в неговите пътувания, но всичко й тежало: разстоянията били прекалено дълги, пътищата - лоши, страноприемниците - ужасни, а относно прехраната можело много да се желае. Тя не желаела да остава сама в къщи. И когато били у дома, Джон проповядвал два или три пъти дневно, посещавал болни, грижел се за общностите и водел една голяма кореспонденция. Г-жа Уесли намирала, че съпругът й я пренебрегва, понеже се грижел повече за работата си, отколкото за нея. Тя била ревнива и тършувала из джобовете му и бюрото му, за да намери доказателство за неговата измяна. Преравяла личните му книжа като негов враг, стремейки се да открие нещо, с което да омърси доброто му име. Шпионирала го, когато бил на път. Твърди се даже, че пропътувала стотици километри, само за да може да наблюдава от някой прозорец с кого седи съпругът й във файтона при влизането си в града. Понякога, при изблици на ярост, Г-жа Уесли си позволявала насилие. За такъв случай разказва проповедника Джон Хампсън. Наистина, той не е бил от най-приближените на Уесли, но разказва следното: "Веднъж, когато бях в северна Ирландия, срещнах г.жа Уесли извън себе си от ярост. Съпругът й лежеше на пода, беше го дърпала за косите и още държеше в ръцете си кичури коса, изскубната от неговата почтена глава. Можех да я убия в онзи момент". Историкът Роберт Саутхи казва, че г-жа Уесли е искала да доведе съпруга си до това, което сторил някога Марк Антоний - да зареже всичко заради любов. "Понеже била разочарована в това свое очакване, тя го измъчвала с нечуваната си ревност и със страхотния си бяс по такъв начин, че е заслужила да бъде наредена до Ксантипа (жената на Сократ) и до жената на Йов във тройката на най-злите жени". Как Бог е запазил своя служител през такива яростни издевателства е едно чудо. Уесли продължил своето дело да печели Англия за Христа и си останал почитан от всички. Накрая, след 20 години, г-жа Уесли взела няколко дневника на съпруга си и напуснала дома му. Уесли отбелязал в дневника си през януари 1771 г.: "Не съм я напуснал, не съм я изгонил, няма да я каня да се върне". Според преценката, му тя го е изоставила завинаги. Но в дневника си от 1772 съобщава, че тя пътува с него. Г-жа Уесли починала през 1781 г. Уесли обаче узнал за това едва след погребението й. Несъмнено за него това бил удар. В дневника си той пише: "Дойдох в Лондон и узнах, че в понеделник жена ми е починала. Погребението било извършено още същия ден, но сам аз бях осведомен за това едва един или два дни по-късно". Обикновено женитбата или подпомага един мъж за неговия успех, или го прекършва. Когато връзката е щастлива, тя овенчава живота и довежда благородните качества на мъжа до пълно разгръщане. Когато е нещастна, постоянните кавги и мърморене го унищожават, като обременяват и неговите обществени връзки. Но Уесли останал недокоснат от подобно нещастие. Джон Уесли е бил велик човек - в своята работа, в своите пътувания, в своите проповеди. Той е бил изкушаван като другите мъже, но там, където другите биха се провалили, Уесли е успял да понесе своето страдание и да запази любовта си към духовните неща, като хвърли цялата си енергия в служение на Бога. След като осъзнал, че е сгрешил с брака си, този кръст става едно постоянно напомняне за работата, стояща пред него. Хвърчилото се издига срещу вятъра, но не се повлича от него. Съпротивата която Уесли трябвало да понесе чрез жена си, несъмнено била предизвикана от това, че той бил толкова велик проповедник. Последните му дни "Белите коси са венец на слава, когато са придобити по пътя на правдата" Притчи 16:31
Онези, които преди го посрещали с камъни и развалени зеленчуци, сега го приветствали като един от най-прочутите мъже на страната. Мнозина, които в началото го смятали за побъркан, считали сега за чест да бъдат заедно с него. Църковни врати, дълги години заключвани за проповедите му, сега се отваряли. Епископите вече не го заклеймявали публично. Проповедниците не подстрекавали тълпата да смущава богослуженията му. Името Уесли и прозвището методист вече не били презрителни, а се произнасяли с почит. На 85 годишна възраст започнали да се забелязват белезите на дълголетието. Приятелите на Уесли може би са започнали да ги забелязват и по-рано. Но най-малко веднъж в годината, в повечето случаи на рождения си ден, той правел в дневника си бележки за своята жизненост и сила. Братът на Уесли, Чарлз починал през 1788 г. През следващата година - тогава Джон е на 86 години - той пише, че му е трудно да чете на свещ и способността му да помни имена и лица не е така добра, както някога. На 1 януари 1790 г. Уесли пише: "Сега аз съм един старец, старчески слаб от главата до петите, очите ми са потъмнели, дясната ми ръка трепери. Все пак мога още да проповядвам и пиша". Той продължавал да пътува както преди, макар че понякога можел да проповядва само, ако до него имало по-млад духовник, който да го подкрепя. На 7-ми октомври 1790 г. Уесли държал под едно голямо дърво последната си проповед на открито. Темата била "Небесното царство наближи". Две седмици преди смъртта си той написал писмо, в което уточнявал маршрута си за пътуване през третата седмица на март 1791 г. Но това пътуване не се осъществило. На 17-ти февруари Уесли се простудил по време на една проповед и на 23-ти февруари държал последната си проповед. На следващия ден (четвъртък) посетил приятели в Далхам и бил в добро състояние. Но в петък, връщайки се в къщи, се почувствал много болен. Отпратил всички от стаята и поръчал да не го безпокоят в следващия половин час. Приятелите му били крайно загрижени за неговото състояние. Извикали веднага д-р Уайтхед. Уесли станал по-зле и изпаднал в треска. Като евангелист, той често напомнял, че смъртта е изпит за истинността на вярата и тази вяра трябва да помогне на човека, както да живее добре, така и да умре достойно с хвалебна песен на устата. В последните си часове Уесли пеел песни и казвал с ясен, разбираем глас: "Най-доброто е, че Бог е с нас". През цялата му последна нощ от устните му ясно се долавяли прекъсвани изрази на хваление и прослава. Той шепнел: "Господ е с нас, Якововият Бог е наше прибежище. Ще прославя... Ще прославя... Ще прославя!". На 25 март 1791 г. около 10 ч. сутринта, докато група негови приятели се молели на колене, Уесли прошепнал "Сбогом!" и предал духа си на Бога. Джоузеф Брадфорд казал: "Издигнете главите си. Отворете широко портите и разширете дверите, за да влезе този наследник на блаженството"Пс.24:7. Един от присъстващите по-късно възкликнал: " Не може да се изрази с думи това, което ние видяхме на лицето му. Колкото повече го наблюдавахме, толкова по-ясно опознавахме неописуемото великолепие на небето". По желание на много приятели тялото било пренесено в новата църква в Лондон, където трябвало да престои няколко дни, преди да бъде погребано. Множеството, дошло да изрази почитта си към покойника, било толкова голямо, че съставените предварително планове за погребението му не можели да бъдат осъществени. Затова било решено погребението да се състои тайно в 5 ч. сутринта. Известието за това било предавано поверително всред най-приближените на Уесли кръгове, които се събрали в уречения час. П-р Ричардсън, който бил вече около 30 години измежду проповедниците на Уесли, ръководел погребалното богослужение. Когато стигнал до думите: "Понеже се видя угодно на всемогъщия Бог да приеме при Себе Си душата на нашия брат...", той заместил изпълнен с любов, думата брат с думата баща. Всички присъстващи се просълзили. В официално обявения час в църквата д-р Уайтхед изнесъл пред огромното множество възпоменателно слово. Слушателите излъчвали благоволение. Сред тях имало не само методисти, защото животът и работата на Уесли били почитани далеч извън кръга на неговите последователи. Може да се твърди, че смъртта на Уесли предизвикала по-силен отзвук, отколкото смъртта на който и да е било друг духовник в историята на Англия. Уесли умрял така, като живял. Мнозина са на мнение, че чрез смъртта си той е направил повече добрина, отколкото в целия си живот. За методистките проповедници се отворили вратите за нови възможности и пътища, както никога до този момент. Ако Уесли се бе стремял към благополучие, той би умрял като богаташ. Неговата щедрост към бедните била ограничавана само от оскъдните му средства. Той давал, докато има какво да дава - при това не само част от приходите, а всичко, което оставало излишно, след като се погрижел за най-насъщните нужди на живота си. Често казвал, че ако след смъртта си притежава повече от 10 фунта, хората би трябвало да го нарекат крадец. Преценява се, че е раздал между 20 и 30 000 фунта. В завещанието си се разпореждал със своите коне, карета, книги и малко джобни пари. Повечето от притежанието му вече било раздадено. Ако Уесли би се стремял към власт, той би могъл да стане голям политически водач. Той притежавал трезв разсъдък, организационен талант и търпение. С тези качества би могъл да се превърне във водеща личност. В ранните му години усърдието и голямата активност на Уесли често били погрешно разбирани. Някои казвали, че от делата му блика желанието да бъде уважаван в обществото, други твърдели, че се стреми към забогатяване, а трети – към власт. Но с напредването на възрастта ставало все по-видимо, че никой от тези мотиви не движи неговата "кариера". Движело го искреното желание да подпомогне безсмъртните души на своите съвременници. В своята "Кратка история на английския народ" Ричард Грийн казва за Уесли: "По силата на своето слово той е бил равностоен на Уайтфийлд; като автор на текстове на песни идва веднага след брат си Чарлз, но в определена степен той съчетава в себе си превъзходните качества на двамата и притежавал особености, които на тях им липсвали". Когато Уесли започнал да проповядва, не е имало методистка църква и прозвището "методист" било израз на пренебрежение. Но искрата, която той запалил причинила бързо разрастващ се огън. При смъртта на Уесли в обхвата на британското владичество имало 313 проповедници, а в САЩ - 198. В британските области неговите последователи били около 80 000, а в САЩ - над 57 000. Днес, 200 години по-късно, към методистката църква спадат повече от 55 милиона души от всички краища на земята. Влиянието на Джон Уесли се разпростряло далеч извън времето на живота му. Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|