Животът може да е чудо. Книга 1
Изтегляне 0.72 Mb.
|
| Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор! Защо ви е ограничение, там, дето нужен е простор? Защо ви трябва да се стискате, пръднете си със пълен глас, със тон и тембър както искате, тенор, сопрано или бас?! Пръднята, братя, е изкуство, прекрасен музикален дар, кога пърдиш, пърди със чувство, с квалификация и чар! Пръднята, братя, дар божествен е, че само здравий гъз пърди, а щом е гръмка и тържествена, тя никак, никак не смърди. Пръднята е физиология и рядък кавалерски жест, във нея няма демагогия, а доблест, рицарство и чест. Пръдни и ти веднъж в живота си, госпожо, без да се срамиш! Аз знам, че всяка нощ в леглото си ти без стеснение пърдиш... Пръдни и ти, приятел, здравата, пръдни със мен във ритъм жив. И виж, създали сме в държавата нов самодеен колектив! Тъкмо се покланяше на въображаемата публика, когато любимият ѝ отвори вратата и попита: – Ще се бавиш ли още? – Идвам веднага – каза Ади. Забеляза питащия му поглед. – Някакви стотинки изпаднаха от джоба ми и ги търся по земята – каза тя, за да оправдае позата си. „Ей този Смирненски харесвам аз – какво ще ми ги пробутваш онези ужасии? – пак се обърна Ади към „горния“, когато любимият ѝ излезе от стаята. – Добре де, може и Пеньо Пенев да го беше написал, но това няма значение – въпросът е принципен – повиши Ади тон наум, все едно „отгоре“ я бяха коригирали, че е сбъркала автора на стихотворението. – Много важно, че не се говорело за стълба – сигурна съм, че ако по негово време имаше шестетажни кооперации без асансьор, човекът щеше да оцени акустиката – няма как поне веднъж да не пръднеш от зор, докато се качваш, особено ако ти е за трети път, при това натоварен като магаре – продължи тя въображаемия спор. – О, я се разкарай – и без теб съм на път да полудея“ – с този коментар Ади приключи диалога с „горния“. „Голяма съм откачалка“ – си помисли тя и влезе в хола, където любимият ѝ вече нервно потропваше с чаша по масата. – Наздраве! – каза той, още преди тя да е седнала. – Наздраве! – вдигна чашата си Ади, прати му въздушна целувка и отпи от виното. – Какво толкова спешно трябваше да провериш на компютъра? – попита приятелят ѝ. – Едно заглавие на книга – иначе щях да го забравя – импровизира Ади. Знаеше, че най-вероятно щяха да се скарат, ако му разкаже за упражнението и последвалите събития. Беше установила, че опитите да сподели с него дори най-проста, според нея, случка от семинара, винаги водеха до безкрайно сложни дебати, в които се намесваха наука, медицина, психиатри, психолози, Фройд... и винаги завършваха по един и същи начин – никой не знаеше за какво точно става въпрос, но си мълчаха поне половин час. Даваха тенис – спорт, който любимият ѝ много харесваше и той наблюдаваше мача с интерес. Ади пък гледаше телевизора, без да вижда изобщо какво става там, защото умът ѝ беше зает с друго: И ако, братко, шанс ти падне по стълби да се изкачиш о, моля, спри и изпърди се – с акустиката ще се впечатлиш. „Мнооого съм добра – си каза наум Ади самодоволно. – Можеш да го добавиш между четвърти и пети куплет“ – пак се обърна тя към „горния“. Не можа да чуе отговора му обаче, защото една широка прозявка направо я заля като приливна вълна. – Ох, колко се изморих днес, ще си лягам – каза тя на любимия си. Беше си хапнала и пийнала чаша вино и изведнъж рязко ѝ се приспа. Тя се приготви за сън и в момента, в който сложи глава на възглавницата, заспа. Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|