Животът може да е чудо. Книга 1
Изтегляне 0.72 Mb.
|
* * *Събуди я дрънчащият отдолу преминаващ трамвай. Ади измъкна телефона си изпод възглавницата и видя на дисплея, че има още 10 минути до звъна на алармата за събуждане. Чудеше се откъде е това особено гадно усещане, което изпитваше. Не беше заради трамвая – той я ядосваше по друг начин. Това усещане беше различно, измъчваше я, все едно е извършила нещо лошо и се чувства виновна. „Приказката!“ – изведнъж се сети Ади. Тази приказка явно наистина я беше разстроила повече, отколкото искаше да признае. „Наистина ли ме предупреждава за нещо? – запита се тя. – Може би в един момент ще намеря призванието си, но ще се самозабравя, ще потъна в слава и пари и ще се превърна в някаква тъпа снобка – мислеше си тя. – Няма да виждам нищо, както не виждах нищо от стълбата... и както онзи младеж нищо не виждаше от стълбата... Ще ослепея и ще оглушея, ще загубя душата и сърцето си...“ – продължи да нарежда Ади наум. „Хей, благодаря ти, че ме предупреди! – Ади се обърна почти нежно към „онзи“ от вчера, с когото води такъв абсурден диалог и за когото всъщност изобщо нямаше представа дали е извън или вътре в нея. – Обещавам, че ще внимавам... много!“ – допълни тя. Усети облекчение – все едно е успяла да се предпази от нещо много страшно. В този момент телефонът, който държеше още в ръка, започна да звъни, Ади бързо натисна копчето за изключване и се измъкна от леглото. Изпълни сутрешните си ритуали и тръгна за работа. Днес не беше толкова зле – беше петък, а тя много харесваше „усещането за петък“, както го наричаше. Не това, че няма да ходи на работа два дни – първо, работата не ѝ тежеше чак толкова и второ – търсейки призванието си, Ади се занимаваше с толкова много други неща, че винаги работеше в събота и неделя. Самото чувство обаче, че няма да звъни аларма на следващата сутрин и че вечерта ще гледа поредния епизод от любимия си сериал, я караше да се поотпусне и усмихне. С колегите ѝ в офиса си имаха петъчна „закачка“. Бяха приели една философия, че петък е ден за вършене на любими неща и ако някой се отнесеше много в работа, все се намираше друг, който да забележи и да вметне: „Хей, да не забравяме, че днес е петък!“. Ади седна пред компютъра и отвори имейла си. Освен спамовете имаше и три писма от приятелки. Едната от тях живееше в друг град, другата беше женена за чужденец и живееше в чужбина, а третата беше чужденка. „Днес определено ми е хубав ден“ – с удоволствие си помисли Ади, докато се чудеше кое писмо първо да отвори. Реши да е на тази приятелка, която беше в страната. Всъщност те не се познаваха лично и даже се бяха запознали по „погрешка“. Тази жена беше писателка и беше изпратила на Ади един свой материал за нестинарството, като мислеше, че го изпраща на някакво списание. Ади го прочете и написаното беше толкова добро и така дълбоко я впечатли, че тя веднага ѝ отговори, за да изрази възхищението си от таланта ѝ. Започнаха да си пишат редовно и установиха, че имат сходни търсения, усещания, интереси. Ади много се радваше на писмата на приятелката си, защото тя винаги казваше нещо интересно по темите, които обсъждаха. Днес обаче писмото ѝ беше кратко, въпреки че отдавна не беше ѝ писала. Оказа се, че първо боледувало детето ѝ, после тя, а сега и съпругът ѝ се бил разболял, и то от двустранна пневмония, лежал вкъщи на инжекции и тя се притесняваше дали не са сгрешили, като са отказали да остане в болница. „Брей, да му се не види!“ – каза си Ади. После изведнъж присви очи, както винаги, когато я осенеше някаква идея, отвори нов уърдовски файл и започна да пише: До управителя на „Здраво тяло“ ЕООД Г-н ...... Молба от Пневмония Дробова Двустраннова Уважаеми г-н управител на компания „Здраво тяло“ ЕООД, Моля, във връзка с чл. 1 от вътрешния правилник за освобождаване от длъжност да разрешите да напусна ръководеното от вас дружество незабавно, по взаимно съгласие, като ме освободите от всички създадени отношения между нас. Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|