Jls/2008/frac/AG/1241 30-ce-0306237/00-05 Проект „Училища без дискриминация”

Започнете със следните въпроси:

• 
  Как се чувствахте по време на упражнението?
  
• 
  Труден ли беше изборът? Защо?
  
• 
  Беше ли трудно да стоиш по средата и да нямаш правото да говориш?
  
• 
  Какви аргументи използваха участниците – основани на факти или породени от емоциите?
  
• 
  Има ли връзка между онова, което хората направиха и казаха по време на упражнението и действителността?
  
• 
  Валидни ли са прочетените твърдения?
  
• 
  Беше ли полезно това упражнение?
  

За да повишите активността, поканете мълчаливите участници да изразят мнението си. Помолете по-разговорливите да изчакат реда си. Твърденията трябва да бъдат спорни, за да будят дискусия. Обяснете това в края на оценката. В зависимост от състава на групата, можете да поведете дискусията в няколко посоки:

• 
  Въпреки че твърденията са двусмислени, в тях има известна истина. Обяснете, че хората тълкуват различно едно и също твърдение. Нормално е да мислим различно. Няма абсолютно правилна или напълно погрешна нагласа или позиция. По-важното е да знаем и разбираме причините, които мотивират позицията.
  
• 
  Опитайте да изведете връзки с реалността на всекидневието. Често ние виждаме само едната страна на проблема. Понякога ни молят да подкрепим някоя кауза без да ни дават шанс да помислим задълбочено защо трябва да правим това.
  
• 
  Попитайте групата как се отразява това на демокрацията.
  
• 
  Доколко се вслушваме в аргументите на другите? HУмеем ли да се изразяваме ясно? Колкото по-неясно се изказваме, толкова по-вероятно е да бъдем разбрани погрешно.
  
• 
  Последователни ли сме в нашите мнения и идеи?
  

„Мюсюлманите не могат да се интегрират в европейските общества.”

„Национализъм означава война.”

„Мъжете са по-големи расисти от жените.”

„По-добре да си чернокож отколкото гей.”

„Ромите са единственият истински европейски народ.”

„Младите хора са на фронтовата линия на расистките нападения.”

„Имигрантите отнемат жилища и работни места.”

„Любовта може да разреши всеки проблем.”

Светло бъдеще
Когато говорим за мрачно бъдеще, имаме предвид, че не ни очаква нищо добро. В училище чували ли сте учителя да казва, „Ще ти пиша черна точка за това”, в смисъл че оценката няма да бъде добра? Черното винаги ли се асоциира с лоши неща – и дали чернокожите са лоши по асоциация?
Сложност: второ ниво

• 
  Какви образи свързвате с израза „светло бъдеще”?
  
• 
  Какви образи свързвате с израза „мрачно / черно бъдеще”?
  

• 
  Как ценностите се предават посредством езика;
  
• 
  Стереотипи и предразсъдъци;
  
• 
  Опасностите на безкритичното използване на езика.
  

• 
  Да осъзнаем, че езикът е натоварен със смисъл и значения;
  
• 
  Да осъзнаем, че езикът може да отразява дискриминация към малцинства;
  
• 
  Да се научим да ценим и използваме недискриминиращ език.
  

• 
  По един голям бял лист и един маркер за всяка група;
  
• 
  Уголемено копие на таблицата.
  

1. Разделете групата на по-малки групички от 6 до 8 човека.

2. Поканете всяка група да се оттегли да работи в някой ъгъл на стаята.

3. Раздайте по един листи и един маркер на всяка група и ги помолете да копират следната таблица:

4. Обяснете, че това упражнение е посветено на езика, който използваме, затова участниците трябва да изброят изрази с думи като бяло, черно, циганско, еврейско, арабско, руско и т.н. Нека помислят как се използва думата в израза. Ако фразата има положителен смисъл, тя се записва в първата колона. Ако носи неутрално послание, се записва във втората колона, а ако е натоварена с негативен смисъл, се записва в третата. Например изразът „Бъдещето е в черни краски” трябва да се постави в третата колона, тъй като не вещае нищо добро. На много езици съществува израза „циганско лято”, когато времето остава топло и хубаво до средата на есента. Затова трябва да се впише в първата колонка. Тази част на играта продължава 15 минути.

5. Помолете групите да прегледат фразите в третата колонка, тези с отрицателен смисъл, и да предложат алтернативни изрази. Запишете ги в четвъртата колонка, която може да се озаглави „алтернативен език”.

6. Когато групите са готови, окачете на показ работните листове и поканете групите една по една да прочетат своята колекция от фрази и изрази.

Оценката трябва да фокусира върху подбраните изрази:

• 
  Коя колонка изобилстваше с най-много такива фрази?
  
• 
  Какви думи открихме в първата, втората и третата колонка?
  
• 
  Тъй като езикът не е неутрален, какви ценности отразява той от нашата собствена култура и чуждите култури?
  
• 
  Трябва ли да използваме език, който не е натоварен с негативни внушения за другите култури?
  
• 
  Защо?
  
• 
  Как трябва да променим езика си?
  

Ако групата е интернационална, можете да разделите участниците на по-малки групички според родния им език, за да направите сравнителен анализ.

Понякога породеният дебат се превръща в дискусия за „политически коректния” или дипломатичния език. Не това е целта на играта, а напротив, размисъл това защо свързваме светлото и бялото с положителен заряд и придаваме негативно значение на думите „черно”, „циганско”, „тъмно”.

Често участниците изтъкват, че когато използват изрази като „Днес всичко ми е черно”, в смисъл че са в лошо настроение, никой не визира чернокожите, нито иска да ги дискриминира. В такъв случай очертайте греницата между личното отношение и ценностите, предавани чрез езика. Много честно ние използваме изрази без да си даваме сметка за техния произход, а оттам и заложените в тях ценности. Подобен разговор може да се проведе за сексисткия език в много идиоми.

Помолете участниците да помислят как се използва езикът в разговор, в медиите и в рекламите. Обявете съревнование за намиране на примери за изрази и фрази, които преднамерено подклаждат предразсъдъци и дискриминация, и да потърсят произхода (етимологията) на често използвани фрази.

За по-задълбочен размисъл върху ролята на медиите в поддържането на предразсъдъците, прегледайте упражнение „Предубежденията на медиите”.

COMPASS


Игра „нарисувай думата”
Художник или не, всички имаме равни права
Теми: Права на човека, медии, граждански права и гражданска активност

Сложност: Първо ниво

Големина на групата: 8+

Времетраене: 45 минути
Резюме: Това е екипна игра, в която участниците трябва да изобразят с творчество и въображение дума, свързана с правата на човека.

Свързани права

• 
  Правото на свобода на мнението и свобода на изразяването
  
• 
  Правото на свобода на мисълта
  
• 
  Достойнство и равноправие
  

• 
  Придобиване на познания за Всеобщата декларация за правата на човека
  
• 
  Сплотяване на групата, екипност и творческо мислене, както и осъзнаване на начините, по които използваме образите
  
• 
  Насърчаване на солидарността и зачитането на различията.
  

• 
  Табло, на което е окачен текстът на Всеобщата декларация за правата на човека
  
• 
  Голям лист хартия или флипчарт и маркер за записване на резултатите
  
• 
  Листи хартия (формат A4) и моливи, флумастери и химикалки за рисуване, по един лист на групичка за всеки кръг от играта
  
• 
  Тиксо или кабърчета за окачване на рисунките.
  

• 
  Отпечатайте на лист А3 текста на Всеобщата декларация за правата на човека
  
• 
  Изберете опреден брой права, върху които искате групата да работи и ги отпечатайте.
  

2. Обяснете, че в това упражнение ще се работи в отбори. Възложете на един човек от всеки отбор да нарисува избран Член от Всеобщата декларация за правата на човека. Неговите съотборници трябва да отгатнат кое основно човешко право е изобразено на рисунката. Отборът, който пръв отгатне печели точка. Отборът с най-висок брой точки е победител в края на играта.

3. Отборите трябва да си вземат бели листи и моливи и да се оттеглят в някой ъгъл на залата. Отборите трябва да работят на достатъчно разстояние, така че да не дочуват коментарите на другите и да не си пречат.

4. Извикайте по един представител от всеки отбор. Възложете им по едно право, например „забрана на изтезанията и нечовешкото отношение” или „право на живот”.

5. Кажете им да се върнат при своя отбор и да нарисуват картина, която изобразява съответното право. Съотборниците им трябва да познаят кое е това право. Позволено е да се рисуват само образи, без цифри и думи. Не може да се говори, а само да се потвърди верният отговор.

6. Съотборниците могат само да правят предположения и да се опитват да отгатнат, без да задават въпроси.

7. След първия кръг, авторите на произведенията трябва да напишат върху картината кое е изобразеното право и дали картината е завършена. Картините се оставят настрана.

8. Проведете втори кръг с различни художници и различни права. Направете седем или осем тура. Всеки път художниците трябва да бъдат различни. На всеки трябва да му дойде реда да рисува.

9. Накрая подредете изложба, за да сравните различните интерпретации и образност на творците, както и значението на съответните права на човека.

Продължение
Групата може да се запознае подробно с правата на хората с уврежданията, пример чрез упражнението „Виж способностите”..

Разбор и оценка
Започнете с разбор на самото упражнение. После обсъдете какво знаят участниците за правата на човека.

• 
  По-лесно или по-трудно от очакваното се оказа изобразяването на човешките права?
  
• 
  Какви са били мотивите на художника при избора на образни и стил в изобразяването на дадено право? Откъде е черпил идеи за образите?
  
• 
  Сравнете няколко картини изобразяващи едно и също право. По колко различни начини може да се изобрази и интерпретира една концепция?
  
• 
  След като обсъдите всички картини попитайте участниците как оценяват познанията си за правата на човека? Смятат ли, че са били достатъчно подготвени в началото на упражнението?
  
• 
  Смятат ли, че човешките права са относими към собствения им живот? Кои права и по какъв начин?
  

Имайте предвид, че участниците, които не умеят да рисуват добре, ще се затруднят с това упражнение. Уверете ги, че не търсите нови таланти на изобразителното изкуство и ги насърчете да проявят въображение. Със сигурност ще има изненади!

„Аз също”

• 
  Различията между хората и общото между тях
  

• 
  Взаимно опознаване в групата
  
• 
  Да покажем, че всеки човек е различен
  
• 
  Да покажем, че също така сме равни
  

Същият брой столове като броя на участниците

1. Участниците подреждат столовете в кръг и сядат.

2. Помолете всеки участник да помисли и избере една своя черта или особеност от личната си история, която смята за уникална и отличаваща го от всички останали в групата.

3. Изберете един участник, който да започне. Той изрича своята уникална особеност, например, „Аз съм посещавал Турция три пъти”.

4. Ако никой не споделя тази особеност, следващият човек изрича своята уникална черта.

5. Ако някой друг споделя същата характеристика, той може да се изправи, да каже, „Аз също!” и да седне в скута на първия. Ако дадената особеност се споделя от няколко човека, те сядат един върху друг, всички върху титуляра. После всички се връщат на собствените си места и „титулярът” трябва да измисли нещо друго, което е характерно само за него. Когато успее да измисли нещо неповторимо, идва резът на следващия човек в кръга.

6. Първият тур свършва когато всеки е споделил нещо уникално, което го различава от останалите.

7. Сега започнете втория тур. Обяснете, че в този тур се търси нещо, което се споделя от всички останали в групата.

8. Извадете един стол от кръга и приканете първия участник да застане в средата на кръга. Той трябва да измисли нещо, което споделя с всички останали в групата. Помолете го да сподели на глас тази особеност, например: „Аз обичам музика”.

9. Всичко, които споделят тази особеност, стават на крака и се опитват да седнат на друг стол, като изричат на глас, „Аз също”. Човекът в срещата също се опитва да се намери стол, така че да остави някого без място и той да стане следващият „титуляр”.

Обсъдете играта, впечатленията и чувствата на участниците, а след това ги попитайте:

• 
  Кое беше по-лесно: да откриете неща, които ви отличават от другите или неща, които споделяте с всички?
  
• 
  В реалния живот кога ни харесва да се чувстваме уникални и различни и кога предпочитаме да се чувстваме същите като другите?
  
• 
  Помислете за уникалната черта, с която избрахте да представите себе си и дали нещата, които ви открояват в тази групата, биха могли да бъдат общи с хората в друга група?
  
• 
  Дали нещата, които бяха общи за всички в тази група, биха могли да са общи на всички хора по света?
  
• 
  В случай, че са посочени главно физически характеристики като общи черти, можете да попитате, „Какво означава фактът, че всички ние имаме очи, сърце или стомах?”
  

Това упражнение трябва да се разиграва бързо. Можете да въведете правило, че участниците разполагат само с 10 секунди за мислене. За тонуса на играта, участниците не бива да бъдат повече от 10 или 12. Ако работите с по-голям клас, можете да ги разделите на две или три групи.

По време на втория тур вероятно ще чувате елементарни твърдения като „Аз имам две ръце или два крака”, които да се повтарят по няколко пъти. След това накарайте участниците да помислят за други характеристики или преминете нататък. Упражнението може да се направи и без столове, а участниците да се разположат на пода, макар че така не е много удобно. Желателно е да се включите като участник в играта.

Подреди се в редица
Много лесно упражнение, което притежава всички компоненти и процеси, необходими да научат хората да поемат отговорност в групата. Добър „ледоразбивач”.
Сложност: Първо ниво

Численост на групата: без значение

Продължителност: 15 минути +
Указания

1. 
   Подредете групата в редица по височина – най-ниският застава отпред, а най-високият е отзад. Забранено е да разговарят, могат да общуват само със звуци, езика на глухонемите и езика на тялото.
   
2. 
   Проверете дали групата се е подредила правилно.
   
3. 
   Повторете упражнението, но по друг критерий, така че да е забавно, а не смущаващо, например подреждане по възраст, по месец на раждане (от януари до декември), размер обувки и т.н.
   

Помогнете на групата да анализира как са си сътрудничели и кои са компонентите на добрата работа в екип.

• 
  Какви проблеми решихте?
  
• 
  Кои фактори забавиха работата на групата?
  
• 
  Трябваше ли ви лидер? Някой пое ли лидерската роля? Как го избрахте?
  
• 
  Каква отговорност пое всеки един член на групата, за да решите проблема?
  
• 
  Какво може да направи групата следващия път, за да реши проблема по-бързо?
  

1. Започнете с мозъчна атака с цялата група върху въпроса какви качества притежава добрият слушател.

2. Разделете групата на екипи от по трима: един е ораторът, един е слушателят и един е квесторът / пазителят.

3. Ораторът разполага с 5 минути, за да представи на слушателя своето лично мнение по въпрос, който ги интересува (например, смъртното наказание за престъпления срещу човечеството, ограниченията върху свободата на словото или всяка друга тема, която изисква описание, анализ и мнение).

4. Слушателят трябва да изслуша представянето и да се увери, че е разбрал същността на въпроса, причината за интереса на оратора и неговата гледна точка.

5. Квесторът следи дали слушателят умее да слуша активно. Той не бива да се намесва в дискусията, а само да я следи внимателно, без да дава предложения докато не дойде неговият момент.

6. След 5 минути подайте сигнал и помолете квестора за коментар. Сменете ролите така че всеки да е бил оратор, слушател и квестор.
Разбор и оценка
Обсъдете играта. Полезни въпроси:

• 
  Ораторите успяха ли да предадат своите идеи и чувства по темата? Имаха ли полза от активните слушателски умения на събеседника?
  
• 
  Как се справи слушателят? Трудно ли беше да слуша без да се намесва, за да изрази собственото си мнение?
  

Групата може да достигне до изброените по-долу заключения. В идеалния случай в края на играта те ще успеят да изброят всички компоненти, плюс още някои.

• 
  Показва уважение, гледа говорещия в очите и не се върти постоянно на мястото си.
  
• 
  Подава сигнали, че слуша внимателно като кима от време на време или казва, „да”, „интересно”, „слушам те”.
  
• 
  Не прекъсва говорещия.
  
• 
  Не бърза да запълва паузите с думи, а вместо това дава на говорещия достатъчно време да си събере мислите и да продължи историята.
  
• 
  Не разсейва говорещия с излишни коментари или възражения.
  
• 
  Използва отворени въпроси, за да насърчи говорещия да продължи да говори или да разгърне позицията си.
  
• 
  Обобщава или потвърждава забележките на говорещия от време на време, за да покаже, че е разбрал казаното.
  
• 
  Откликва на чувствата, които говорещият влага в думите си и показва съпричастност.
  

1. Приканете участниците да се наредят в кръг.

2. С телата си те трябва да конструират голям работещ механизъм.

3. Помолете един да започне. Той или тя може да избере някакво просто повтарящо се движение, например да вдига и да спуска ритмично едната си ръка. В същото време може да издава някакъв отличителен звук, например дълго изсвирване.

4. Приканете следващия да застане близо до първия, така че да се докосват. Той избира своето движение и звук, например да се клати насам-натам и да тиктака, като влиза в ритъма на първия човек.

5. Поканете още доброволци, един по един. Те могат да се включат към всяка вече съществуваща част на машината. Свободни са да внесат свое уникално движение и звук.

6. Накрая цялата група трябва да бъде взаимносвързана и да се движи в синхрон, като издава най-различни звуци.

7. Когато всички са включени в механизма и машината работи гладко, можете да поемете ролята на „оператор” и да накарате машината да работи шумно или тихо, на високи или на ниски обороти.

Попитайте групата:

• 
  Какво общо виждате между „машината” и групата, в която всички си помагат и учат заедно?
  
• 
  Какви умения им бяха необходими? Отговорност? Умение да слушаш и да откликваш? Сътрудничество?
  
• 
  Какво друго?