Тема: избира се според програмата Цели

• 
  Да насърчим участниците да изразят своите чувства и виждания;
  
• 
  Да насърчим съпричастност и разбиране на различните гледни точки по даден въпрос;
  
• 
  Да окуражим по-стеснителните членове на групата да се изявят;
  
• 
  Да обсъдим солидарността, равенството и взаимното уважение.
  

Това упражнение трае един-два дни и се вписва в по-мащабна програма.

Част А: 30 минути

Части Б: 15 минути

Част В: 30 минути

Част Г: 45 минути

• 
  Листове и химикалки
  
• 
  Достъп до копирна машина
  

Част А: Изберете двама или трима участници и им възложете да напишат писмо до друг член на групата по даден въпрос, например за принадлежността към дадено малцинство, расизма, несправедливостта и т.н. Писмото трябва да завършва с покана за отговор, например: „А ти какво мислиш за това?” „Можеш ли да ми помогнеш?”, „Какво е твоето мнение?”.

Открийте обсъждането с въпрос към авторите на писмата какво са научили от това задание, след това попитайте останалите участници какво са научили докато са слушали писмата на първите. Преминете към обсъждане с цялата група за въпросите и проблемите, на които са били посветени писмата.

Това упражнение подтиква хората да помислят аналитично какво смятат и какво искат да кажат по даден въпрос. Идеална възможност за по-стеснителните участници да се включат в груповата дискусия. Играта генерира позитивна енергия в групата и разбирателство. Помага когато в групата има конфликти.

Упражнението е подходящо за всякакви групи, но се получава най-добре в международни групи.

Темата на писмата трябва да бъде свързана с целта на занятието. Например, ако се работи върху въпроса за насилието, отправна точка може да бъде някое актуално събитие като конфликт между младежи, нападение над някого, полицейска акция в ромски лагер и т.н.

Част А: Изборът на първите писачи трябва да отразява многообразието в групата, например един човек от мнозинството и друг от малцинството; различни малцинства, момиче и момче и т.н.

Двамата съавтори на писмото трябва да се познават добре, за да не се получи така че да си пишат един на друг, а да се обърнат към останалите членове на групата.

Писмото трябва да бъде непосредствено и лично, но авторът е свободен да определени границата на разкриване. Под „лично” имаме предвид, че участниците трябва да могат да се „разпознаят” и идентифицират с описаните теми.

Възможна трудност: някои хора смятат, че „не умеят да пишат”. Насърчете ги. Можете да раздадете размножени екземпляри от писмата написани в част А.

Напишете писмо за нещо, което ви тревожи. Изпратете го до отговорните институции, политици или местни вестници. Изразете вижданията си и станете част от промяната.

Не е лесно да напишеш писмо. Трябва да изразиш ясно какво имаш предвид, да подбереш най-точните думи. Запознайте се с упражнението „Бяло бъдеще”, посветено на етимологията на думите и на промените в тяхното значение по асоциация.


Игра на домино
Нали познавате играта на домино? Хайде този път да играем на домино с телата си вместо с малките плочки.
Първо ниво

Основна тема: по ваш избор
Цели:

• 
  Насърчаване на физически контакт;
  
• 
  Хората да се опознаят взаимно;
  
• 
  Да стане ясно, че вътре в групата има разлики и прилики между хората.
  

• 
  Не са необходими специални материали;
  
• 
  Списък на особености, които да бъдат предложени за обсъждане, ако играчите не могат да се сетят сами;
  
• 
  Просторно помещение.
  

1. Поканете един човек в групата да започне като измисли две черти от характера си, които да обяви пред групата, например: „От ляво, аз съм момиче, от дясно, имам двама братя”.

2. Поканете някой от групата, който споделя една от тези особености, да улови дясната или лявата ръка на първия (според това коя характеристика споделя) и да добави своя особеност за свободната си ръка. Например, „От дясно, аз съм момиче, а от ляво имам кафяви очи.”

3. Нека всеки участник се включи в играта, така че накрая да има кръг, в който всички са свързани с другите.

4. Ако някоя характеристика не се споделя от никой друг в групата и доминото не може да продължи, помолете играчите да измислят нова черта, така че веригата да не се прекъсва.
Съвети за водещия:

Горните особености са само пример, всеки е свободен да избира каква черта да изтъкне, била тя видима или не.

Важното е хората са установят физически контакт – това сплотява. Контактът може да бъде чрез допрени глави, прегръдка през рамената, събрани крака и т.н.

Ако някоя характеристика се повтаря твърде често, подканете участниците да помислят за друга. За предпочитане е да не се избират елементарни характеристики. Насърчете участниците да избират видими особености (цвят на косата или дрехите), невидими и лични (хоби, любима храна, любима песен за под душа...) или такива свързани с темата (аз мисля, че малцинствата, мъжете, жените, ромите, евреите...).

Играта се води много бързо, така че хората да не се отегчат докато чакат да им дойде редът.

Оформянето на кръг сплотява групата.

Ако играта се провежда в началото на занятие или за разгрявка, желателно е водещият да се включи активно. Така падат бариерите.

Мечтите

Ние, човешките същества, споделяме една обща черта – способността да мечтаем и да си представяме по-добро бъдеще. Това упражнение засилва чувството на равенство в групата чрез споделяне на мечти и видения.
Сложност: второ ниво

Основни теми:

• 
  Равенство независимо от културата и етническия произход;
  
• 
  Солидарност и съпричастност между членовете на групата.
  

• 
  Да се подчертае равнопоставеността в групата;
  
• 
  Да се възпита солидарност и съпричастност и да се създаде позитивна атмосфера в групата;
  
• 
  Да се засили взаимодействието;
  
• 
  Взаимно опознаване.
  

Флип-чарт и маркери – по един комплект за всяка работна група

1. Тук организацията зависи от големината на групата. В средно голяма група (10 човека) се работи колективно. Но ако групата е по-голяма, хората се разделят на малки групи от 5-6 човека.

2. Първите пет минути всеки се вглъбява и размишлява за своето желано бъдеще – семейство, работа, хоби, жилище, лично развитие, граждански права и т.н.

3. После поканете хората да споделят своите мечти и стремежи и да ги обосноват. Трябва да изброят или дори да нарисуват всички общи елементи върху флип-чарта: да имам работа, да пътувам, да имам деца, да имам собствен дом и др.

4. Всяка група представя своята рисунка или заключения пред останалите.

5. След това попитайте хората един по един или в групата да изведат три конкретни неща, които им пречат да осъществят стремежите си и три конкретни неща, които заедно, като група, (или организация) могат да направят заедно, за да сбъднат мечтите си.

Поканете хората да споделят как са се чувствали в хода на тази игра и какво им е харесало в нея.

След това попитайте:

• 
  Имаше ли нещо, което те изненада?
  
• 
  Смяташ ли, че всеки има право да преследва мечтите си?
  
• 
  Смяташ ли, че някои хора имат повече шансове от другите? Кои са тези хора? Защо? Това справедливо ли е?
  
• 
  Как можете да се подкрепяте взаимно, за да преодолеете препятствията и да сбъднете мечтите си?
  

Упражнението е добър стимул за групата и отделните участници, при условие че са точни и конкретни в описанието на мечтите си и в набелязването на практическите стъпки, които могат да осъществят заедно. Колективният подход трябва да бъде водещ, за да се избегнат изказвания като, „Не зная как да направя това или онова...”, „Не разполагам със средствата...”

Получава се добре, ако мечтите бъдат съчетани градивно. Ако в групата няма художници, може да се направи колаж (материали: стари списания, ножици и лепило). Друг вариант е мечтите да се разиграят като етюди (скечове). Всеки метод, който позволява творческо и спонтанно изразяване е за предпочитане през писането и говоренето.

По-лесно се прави връзка с расизма, ксенофобията и антисемитизма, ако групата е мултикултурна. При всички случаи, въпросът „Смятате ли, че всеки има право да преследва мечтите си?” ще събуди дискусия и размисъл в тази посока.

• 
  Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация;
  
• 
  Предаване на предразсъдъците чрез процеса на социализация и образование;
  
• 
  Преодоляване на конфликти.
  

• 
  Да се анализират посланията, които получаваме от нашето собствено семейство за хората с различна културна и социална среда;
  
• 
  Да се анализират ценностите зад тези послания;
  
• 
  Да се осъзнае ролята на семейството в поддържането на ценностите за дадено общество и предаването им на младото поколение.
  

Ролеви карти

Листове хартия и химикалки за специалните наблюдатели.
Указания

1. Обяснете на групата, че това е ролева игра, която изследва ролята на семейството в предаването на образи и представи за хората, които принадлежат към други социални и културни общности.

2. Поканете четирима доброволци за главните роли (две момчета и две момичета) и още четирима за специални наблюдатели. Останалите са зрители.

3. Задачата на всеки специален наблюдател е да следи един определен актьор и да си води бележки за аргументите, които използва той. Разпределете задачите.

4. Раздайте ролевите карти на актьорите и им дайте 2-3 минути да влязат в ролята.

5. Подгответе сцената: подредете четири стола в полукръг и обяснете на всички, че това е холът в дома и те ще наблюдават семеен спор. Подайте сигнал, например пляскане с ръце, за да обявите началото на ролевата игра.

6. Вие решавате каква да бъде продължителността на етюда, в зависимост от развитието на спора. Оптималната продължителност е 15 минути. Дайте ясен сигнал, за да оповестите края.

Разбор и оценка

Първо поканете актьорите да споделят как се чувстваха.

После поканете наблюдателите да прочетат на глас аргументите, които е използвал техният герой, за да убеди останалите в правотата на възгледите си.

Пристъпете към обща дискусия с всички. Попитайте:

• 
  Чували ли сте подобни аргументи във вашето семейство?
  
• 
  Щеше ли да бъде различно, ако момчето не беше чернокожо, а бяло като момичето?
  
• 
  Щеше ли да бъде различно, ако момчето беше завело приятелката си вкъщи?
  
• 
  Какво би се случило, ако момичето беше съобщило, че има връзка с друго момиче?
  
• 
  Ами ако момчето беше завело вкъщи гадже момче?
  
• 
  Смятате ли, че подобни конфликти продължават да се случват днес или вече са отживелица от миналото?
  
• 
  Случвало ли ви се е нещо подобно? познавате ли някой в квартала, който се е изправил пред такова предизвикателство?
  

Ако считате, че ролите са прекалено сковани или нямат нищо общо с вашата действителност, можете да изработите различни ролеви карти описващи четири типични нагласи за семействата във вашата културна среда. Дори можете да адаптирате идеята и да напишете повече роли. Играта лесно се адаптира към различната културна и социална действителност на участниците. Ако чернокожият младеж е твърде екзотичен, тъй като във вашия регион няма чернокожи, можете да изберете герой мюсюлманин или евреин, който трябва да бъде представен в семейство на ревностни католици и т.н.

Решила си да се изправиш пред твоите близки и да им кажеш, че искаш да заживееш с чернокожия си приятел.

Ситуацията:

Започваш ролевата игра. Съобщаваш на твоето семейство, че излизаш на квартира с приятеля ти, който е чернокож. Опитай се да защитиш решението си като изтъкваш, че по този начин ще въстанеш срещу предразсъдъците по отношение на връзките между млади хора от различен произход.

Дъщеря ти има чернокож приятел и връзката им става много сериозна.

Ситуацията:

Много обичаш дъщеря си, но не разбираш как може да ти причинява подобно нещо. Подкрепяш съпруга си във всяко отношение. Ти не заплашваш дъщеря си, а страдаш заради болката, която ти причинява тя. Смяташ, че чернокожото момче ще я изостави и тя много ще страда.

Сестра ти има чернокож приятел и връзката им става много сериозна.

Ситуацията:

По принцип нямаш нищо против това, че сестра ти ходи с чернокож и дори защитаваш правото на хората да избират свободно връзките и партньорите си. Но когато майка ти казва, че момчето сигурно ще изостави сестра ти, започваш да се опасяваш, че той я използва. Изразяваш загриженост и искаш да предпазиш сестра си.

Дъщеря ти има чернокож приятел и връзката им става много сериозна.

Ситуацията:

Ти си авторитетът в този дом и не одобряваш връзката на дъщеря ти. Споделяш общоприетите ценности и държиш на мнението на хората. Не смяташ себе си за расист, но перспективата дъщеря ти да се омъжи за чернокож е друго нещо. Представи си строг баща и използвай съответните аргументи.

Продължителност: 90 минути

Численост на групата: 10

Подготовка:

• 
  Флип-чарт и химикалка;
  
• 
  Тиксо.
  

1. Разделете групата на две.

2. Всяка група разработва кратка 5-минутна ролева игра / етюд въз основа на инцидент или събитие. Това може да бъде реално или измислено събитие, което представлява конфликт между две групи с различни култури и начин на живот.

3. Когато са готови, поканете първата група да разиграе скеча пред втората група, която изпълнява ролята на телевизионен репортерски екип, отразяващ събитието.

4. Щом скечът свърши, помолете репортерите да напуснат стаята. Дайте им 5 минути да помислят върху видяното и да подготвят наум репортажа си за вечерната новинарска емисия. Нямат право да си водят бележки или да общуват помежду си.

5. Извикайте репортерите един по един в стаята. Всеки разполага с 3 минути да направи „репортажа”.

6. Запишете всеки един репортаж върху отделен лист на флип-чарта.

7. След като представи своята история, репортерът може да остане и да види другите репортери, но без да коментира.

8. Накрая, когато всички репортери са разказали своята история, разлепете листовете от флип-чарта в стаята.

9. Подканете участниците да сравнят репортажите и да споделят какво са научили.

За начало попитайте репортерите:

• 
  Какво ви беше най-лесно да запомните и отразите?
  
• 
  Кое беше най-трудното?
  
• 
  Как подходихте към нещата, които не можахте да запомните с точност?
  

• 
  Имаше би сериозни пропуски в репортажите?
  
• 
  Репортерите дадоха ли точно отразяване на събитието?
  

• 
  Какво очаквате в новините? Само репортаж за събитията или коментари и мнения?
  
• 
  Като цяло, репортерите изясняват ли какви са фактите и какви са коментарите?
  
• 
  Според вас, надеждни ли са новините по телевизията?
  

Бъдете подготвени да дадете информация и примери от новините - излъчени истории, повлияни от предубежденията на репортера.

Идея: оживете играта като използвате голяма рамка, която да представлява телевизор и нещо, което да служи като микрофон за репортерите.

Варианти

Репортерите са журналисти в различни вестници, например десен вестник, ляв вестник, таблоид / жълт вестник, чуждестранен кореспондент от чужда държава и т.н., които отразяват историята по съответния начин. По време на дискусията обсъдете по какво се различават репортажите и дали различните „гледни точки” се отразяват върху разказа.

Какво влияние оказват собствениците, рекламодателите, връзките с политически партии и т.н. върху онова, което се излъчва по телевизията и върху начина, по който ние възприемаме и разбираме новините?

• 
  Предразсъдъците и границите на толерантността;
  
• 
  Образите и стереотипите за различните малцинства.
  

• 
  Да се замислим за нашите предразсъдъци и стереотипи за другите хора и малцинствата, както и за образите и асоциациите, които буди в нас текстът;
  
• 
  Да обсъдим различните представи за малцинствата;
  
• 
  Да осъзнаем границите на толерантността;
  
• 
  Да съпоставим ценностите и стереотипите на участниците.
  

• 
  Размножете описанието на задачата за всички участници;
  
• 
  Молив за всички.
  

1. Раздайте лист с упражнението на всеки участник.

2. Опишете накратко сценария и подканете участниците да прочетат описанията на пътниците във влака.

3. Всеки трябва да избере самостоятелно трима човека, с които иска да пътува в купето и трима, с които не иска да пътува.

4. Когато всички са готови, нека се разделят на групи от четири - пет човека, за да:

• 
  Споделят своя избор и съображенията за него;
  
• 
  Сравнят решенията и съображенията си и да открият сходствата;
  
• 
  Постигнат консенсус за общ списък (трите плюса и трите минуса).
  

Разборът и дискусиите трябва да се основават на презентациите на групите. Сравняването на различните резултати е добро начало на обсъждането. След това попитайте:

• 
  Доколко са реалистични представените ситуации?
  
• 
  Има ли човек в групата, който се е озовавал в подобна ситуация в реалния живот?
  
• 
  Кои основни фактори повлияха на вашето лично решение?
  
• 
  Защо групата не успя да постигне общи решения?
  
• 
  Кое беше най-трудното?
  
• 
  Кои фактори ви попречиха да постигнете консенсус?
  
• 
  Какви стереотипи събуди списъка на пътниците?
  
• 
  Стереотипите бяха ли зададени в описанията или са заложени в ума и въображението ни?
  
• 
  Откъде усвояваме тези образи и представи?
  
• 
  Как бихте се почувствали, ако никой не иска да пътува в едно купе с вас?
  

Имайте предвид, че приложения списък с пътници е много дълъг и затруднява групата да постигне консенсус в решенията си, затова може да ви трябва повече време за индивидуалната и груповата част. Можете да намалите списъка до максимум 10-14 пътници и да ги адаптирате към контекста на групата, с която работите. Важното е някои от пътниците да съответстват по описание с познатите малцинства, включително „невидимите” малцинства като хомосексуалисти, хора с увреждания, серопозитивен човек и т.н.

Понякога групата не успява да постигне консенсус за предпочитаните спътници. Не акцентирайте върху постигането на общо решение, защото може да подтикнете участниците към фалшиво съгласие. Не по-малко интересно е да се види защо групата не успява да постигне единодушие по такъв въпрос.

Важното е всички да зачитат чуждото мнение и да се избегнат нападки заради личните възгледи. Ако някое решение изглежда съмнително, по-добре обсъдете основанията за него вместо да го критикувате. И вие, и участниците сте в деликатна ситуация, защото винаги съществува риск от размяна на обвинения! Не допускайте обсъждането да премине в състезание по толерантност и разкрепостеност, вместо да подчертае факта, че всички имаме предразсъдъци.

Непременно посочете и обсъдете факта, че описанието на пътниците е съвсем кратко; на практика ние не знаем нищо за личността и миналото на тези хора. Но нима не реагираме точно така на информацията във вестниците и по телевизията, в разговор или когато срещаме някой за първи път?

Сценарий Качваш се на експресния влак „Европа Експрес” за едноседмично пътуване от Лисабон до Москва. Пътуваш в спален вагон, който трябва да делиш с още трима човека. С кои от тези пътници предпочиташ да споделиш купето? 1. Сръбски войник от Босна. 2. Затлъстял финансов брокер швейцарец. 3. Италиански диджей, който явно разполага с много пари. 4. Чернокожа амбулантна търговка на кожени изделия. 5. Млад художник, който е HIV позитивен. 6. Унгарец от ромски произход (унгарски циганин), който току-що е излязъл от затвора. 7. Баски националист, който често пътува до Русия. 8. Германски рапър бохем. 9. Сляп австриец акордеонист. 10. Студент от Украйна, който не иска да се върне в родината си. 11. Румънка на средна възраст, която няма виза и дундурка едногодишно дете. 12. Холандка, радикална и агресивна феминистка. 13. Скинар швед, който е видимо пян. 14. Здравеняк от Белфаст, който явно отива на футболен мач. 15. Полякиня проститутка в Берлин. 16. Френски фермер, който говори само френски и носи кошница с миризливо сирене. 17. Кюрдски бежанец, който живее в Германия и който се връща от пътуване в Либия.