Втора част, Разработване на политика за справяне с расистки инциденти в училище (клуб или организация)

1. 
   Представете следващата задача, разработване на политика за справяне с расистки инциденти във вашето училище, клуб или организация.
   
2. 
   Започнете с кратко обсъждане на различните нива в училище или клуба. Например, в училище има ученици, учители, директор, чистачки, библиотекари, шофьори и възпитатели, например треньори по определени спортове.
   
3. 
   Участниците се разделят на малки групи от 4-5 човека, за да обмислят задълженията и отговорностите на различните членове на училищната общност по отношение на расистките инциденти. Целта е да се разработят насоки как тези хора да противодействат на расистките инциденти. Всяка група разполага с 30 минути за дискусия и изготвяне на кратък план от основни точки. Планът се разписва върху флип-чарта.
   
4. 
   После всяка група представя своя план. Водещият обобщава основните компоненти и подканва участниците да ги сравнят със съществуващата политика/ кодекс/ насоки в тяхното училище.
   
5. 
   След това задайте на всяка група да развие един аспект (точка или мярка), например: ако е необходимо официално училищно изявление за расизма и дискриминацията, тогава една от групите трябва да го напише. Групите обсъждат как да представят своите резултати пленарно, например като използват не само текст, но и снимки, колажи и пантомими, за да представят по-добре емоциите си.
   
6. 
   Поканете групите да представят своите резултати и да обсъдят пленарно как да реализират идеите си на практика.
   

Първо обсъдете самата игра, след това вижте какво са научили хората и какви трябва да бъдат следващите им стъпки.

• 
  Има ли расизъм в училище, в клупа и в обществото?
  
• 
  Кои групи са най-потърпевши? Защо? Същите тези групи ли са били обичайните жертви преди 20 или 50 години?
  
• 
  Промениха ли се представите на участниците за това какво представлява расистки инцидент? Как? Дайте примери.
  
• 
  Кой е отговорен да не допуска расистки инциденти във вашето училище (или организация)?
  
• 
  Припомнете си критичния инцидент. Какво трябваше да направят учителите, бащата на Абдулах и класният ръководител, за да постигнат справедлив изход?
  
• 
  Наличието на училищна политика за противодействие на расистките прояви е нещо важно, но не е ли по-добре да нямаме нужда от нея? Какво може да се направи за елиминиране на причините за расистко поведение в училище и в обществото?
  

Информирайте се предварително за живота и личните ситуации на участниците и адаптирайте играта според тях. Хората ще откликнат по-добре, ако дискутирате въпроси, които са актуални за тях. От друга страна, бъдете подготвени за емоционални изблици. Обръщайте внимание на чувствата на онези участници, които се чувстват дискриминирани в училище. Вместо да се фокусирате върху един критичен инцидент или казус, можете да разгледате няколко примера и различни гледни точки. Този подход ще ви позволи да разгледате различни властови отношения; например, проявите на расизъм между връстници и расисткото поведение на учител, класен ръководител или директор.

Ако изберете провокационния подход и започнете с расистки виц, най-добре разкажете такъв който осмива група, която не е представена в класа или групата. Във всяка страна има традиционни шеги за другите нации. После подканете участниците да разкажат и те някой виц. След това очертайте границата между расистки и нерасистки шеги. Например, национализъм или расизъм са вицовете за пакистанци или турци (това е в оригинал, - бел. прев.)? Тогава можете да дадете определение за расистки виц и расистки инцидент (ще ги намерите в " Допълнителна информация ").

Възможно е заключенията в края на Втора част, точка 4 да не са достатъчно прецизни, за да са полезни за следващата стъпка. В такъв случай използвайте Материал 2, „практични съвети” и подканете групите да разработят по-задълбочено първите четири точки.

Тази игра може да се адаптира и към други проблеми като тормоза в училище. Ако е налице такъв проблем, прегледайте упражнението „Имаме ли друг избор?”, преди да се заемете с разработване на Политика за превенция на тормоза в училище.

Добри примери от медиите – вестник Уикенд, 28 юли 2010 г., „Циганка е най-интелигентната българка”, стр.61

• 
  Как медиите поддържат и затвърждават стереотипите и предразсъдъците;
  
• 
  Използване и злоупотребяване с образи за подаване на информация и събуждане на емоционални реакции.
  

• 
  Да се изследва как се използват образите в пресата;
  
• 
  Да се развият умения за критичен анализ.
  

Численост на групата: 6+

• 
  Съберете 5-6 фотографии от вестници и списания и окачете всяка една на голям лист.
  
• 
  Листчета хартия, химикалки, лепило.
  
• 
  Карфици или тиксо за залепване на картините по стената.
  

• 
  Окачете или залепете снимките на стената.
  
• 
  Раздайте на участниците листчета бяла хартия и ги подканете да разгледат фотографиите една по една и да напишат по две алтернативни заглавия, едно позитивно и едно негативно, върху отделни листчета.
  
• 
  Когато всички са готови, залепете заглавията под снимките.
  
• 
  Сравнете заглавията.
  

Обсъдете как протече играта и какво научиха участниците.

• 
  Колко различни интерпретации постигнахте за всяка снимка?
  
• 
  Виждат ли различни неща различните хора в една и съща снимка?
  
• 
  Когато преглеждате вестник или списание, кое гледате първо – заглавието или снимките?
  
• 
  В каква степен снимките отразяват истината за случката или ситуацията?
  
• 
  Как редакторите използват снимките като средство за предаване на информация, събуждане на емоции, съчувствие и т.н.?
  

Потърсете снимки, които могат да бъдат изтълкувани по различни начини, например снимка на сайт за пътешественици с десет палаткови лагера. Един участник може да „види” само боклуците и мръсотията оставени от туристите в два от лагерите, а друг да „види” осем чисти лагера.

• 
  голяма зала с достатъчно пространство за 2-3 малки групи и пленарна работа;
  
• 
  40 фотографии от различни вестници;
  
• 
  Листове и химикалки за водене на бележки;
  
• 
  Един голям лист (формат А3) или флип-чарт и маркери;
  
• 
  Ножици и лепило за всяка група.
  
• 
  Маси с достатъчно голяма работна повърхност, така че работните групи да могат да разстелят материалите си.
  

1. 
   Представете играта. Обяснете, че ще разиграете една вечер в редакцията на всекидневник, където група журналисти подготвят първа страница на новия брой. Въпреки че вестникът е регионален и е ориентиран към местната общност, всеки журналист трябва да следва обща политика, целяща да информира читателя за събитията по света, включително правата на човека.
   
2. 
   Разделете участниците на малки работни групи от по осем човека. Всяка група си представя, че е редакционният колектив на различен вестник. Задачата е да изготвят дизайна и съдържанието на първата страница на утрешния вестник.
   
3. 
   Всяка група трябва да избере име на своя вестник.
   
4. 
   Всички заедно обсъдете заглавията и оформлението на типичната първа страница.
   
5. 
   Покажете да участниците подбраните снимки. Поканете ги да обиколят масата без да говорят и без да коментират. Обяснете, че ще трябва да работят с тези образи, като имат свободата да ги използват и интерпретират както пожелаят.
   
6. 
   Време е за работа. Раздайте на всяка група листове и моливи, лепило и ножици, но засега не им давайте фотографиите.
   
7. 
   Дайте указания. Разполагат с един час, за да изберат 4-5 новинарски истории, които искат да представят, да напишат заглавията, да изберат снимките и да изработят дизайна и съдържанието на страницата. Обяснете, че не е необходимо да пишат дълги статии: заглавията и подзаглавията са напълно достатъчни. Трябва да се съсредоточат върху въздействието на първата страница, вместо да разказват цялата история. Нека обсъдят темите или проблемите, върху които искат да акцентират. Кажете им, че след 10 минути ще получат „топли” снимки от фотографите.
   
8. 
   След десетина минути им раздайте снимките.
   
9. 
   Когато екипите са готови, те подреждат заглавните страници на масата. Пристъпете към обсъждане и оценка.
   

Първо обсъдете упражнението, след това медиите и техният ангажимент към зачитането на правата на човека.

• 
  Как организираха работата си групите? Как определиха подхода и водещите новини? Всички ли смятат, че са имали възможност да участват и да се включат?
  
• 
  Как избраха темите и въпросите, по които да работят? Кое беше водещото 0 темата или снимката? Тоест, дали първо идентифицираха проблем и после потърсиха подходяща снимка като илюстрация или се вдъхновиха от определена снимка и развиха историята около нея?
  
• 
  Какви теми и въпроси бяха представени? Имаха ли връзка с правата на човека? Имаше ли тема, която някой искаше да развият, но впоследствие се отказаха от нея?
  
• 
  Какви сравнения могат да се направят между заглавните страници на различните вестници? Използвани ли са едни и същи теми или снимки?
  
• 
  Има ли снимка, използвана от няколко групи, но по различен начин?
  
• 
  Участниците как следят новините? По вестниците, по телевизията, по радиото или в Интернет? Защо ги следят или не ги следят?
  
• 
  В тази симулативна игра те опитаха ли се да имитират реална първа страница? Или се опитаха да го направят по свой начин? Какви бяха разликите?
  
• 
  Какви новини доминират в медиите в реалния живот?
  
• 
  Има ли правилно отразяване на правата на човека в новините?
  
• 
  Основен акцент в дискусията е „обективността” на медиите. Според участниците възможно ли е обективно представяне на новините?
  
• 
  Какви теми свързани с правата на човека бяха представени в изготвените първи страници?
  
• 
  Какъв образ за младите хора в другите части на света имат участниците?
  
• 
  В набора от снимки липсваха ли някои важни теми?
  

Когато избирате снимките за това упражнение, подберете разнообразни теми и избягвайте стереотипите. Новините често са пълни с убийства, войни и други катастрофи и по-рядко съдържат позитивни послания. (Африка не се изчерпва с войните и глада, в края на краищата!) Подбраните снимки трябва да дадат възможност на участниците да намерят образи за „добрите” и за „лошите” новини. Трябва да има добро географско покритие, баланс на половете, образи на младите хора и неща характерни за ежедневието на младите хора, включително позитивни образи за това как те могат да променят света. Добавете снимки на „горещи” събития и личности, както и образи представящи живота в мултикултурното общество и глобализирания свят. Тази списък ще ви даде някои идеи.

Когато представяте упражнението и обсъждате особеностите и дизайна на типичната първа страница, акцентирайте върху тънкостите при избора на заглавие, което трябва да грабва вниманието на читателя, както и върху представянето на историите; обикновено има каре с кратко резюме в един параграф, а след това ситен шрифт с пълния текст на историята. Обсъдете как се използват снимките в подкрепа на историята или за привличане на вниманието. Помислете и какво не показват снимките! Поговорете как се обработва, за да прикове погледа на зрителя върху онова, което фотографът – или редакторът – иска да покаже. Акцентирайте и върху текста под снимката.

Друг вариант на тази игра е да се представи радио- или телевизионна новинарска емисия. Ако изберете телевизионно предаване, най-добре използвайте слайдове (диапозитиви) в затъмнена стая и създайте „усещането”, че гледате телевизия. Европейската федерация за междукултурно обучение (EFIL) е изготвила набор от слайдове точно за такава игра.

Кои права са отразили групите в новините? Участниците могат да се свържат с редакцията на местен вестник, радио или телевизия и да поговорят с журналистите по тези въпроси. Много местни радио станции дават възможност на различни групи и асоциации да излъчват свои предавания. Можете да разработите проект за разработване на предаване посветено на обективното отразяване на новините и зачитането на правата на човека, например под заглавие: "Мисли глобално, действай локално ".

Отправни точки за размисъл:

1. 
   Младите хора, както и възрастните, постоянно биват заливани от информационни потоци от най-различни източници. Можем да се запитаме: какво правим с тази информация? Дали сме добре информирани?
   
2. 
   Медиите се комерсиализират все повече и опростяването на посланията, стереотипите и жаждата за сензации са притеснителни явления. Все по-трудно се намират качествени новини.
   
3. 
   Намирането на качествени новини важи с пълна сила по отношение на новините за проблемите на неравенството, особено в развиващите се страни. Новините от останалия свят се възприемат единствено през очите на западняка. Това често води до негативни и мрачни образи и внушения.
   

Медиите имат важна роля в осведомяването на обществото за правата на човека. Но ние трябва да следим как се представя тази тема и какви са мотивите. Ние трябва да сме критични към онова, което ни се дава и онова, което остава скрито и към начина, по който се представя информацията и фактите. В една война, например, бойците могат да се представят като борци за свобода или като терористи, в зависимост от политическата ориентация на вестника. Хората от чужди култури могат да се представят необективно. Например ескимосите се представят като екзотичен, жилав народ, който държи да съхрани своя традиционен начин на живот в иглу, но когато стане въпрос за лова на китове, те биват описвани като „убийци”.

Някои от снимките трябва да изобразяват възможности за младите хора да се ангажират активно и практично. Като учители и младежки работници ние искаме да мотивираме младите хора да направят света по-добре. Питаме се как да насърчим младите хора да участват активно и дали съществуващите възможности са привлекателни за тях.

С финансовата подкрепа на Програмата на ЕС „Основни права и гражданство”. Съдържанието на тази публикация не отразява непременно мнението или позицията на Европейската комисия. Европейската комисия не носи отговорност за това как се употребява информацията, съдържаща се в тази публикация.