Jls/2008/frac/AG/1241 30-ce-0306237/00-05 Проект „Училища без дискриминация”

Ситуации и събития

1. 
   Ти и твоето семейство винаги разполагате с достатъчно пари, за да живеете добре.
   
2. 
   Ти живееш в хубав апартамент с телефон и телевизор.
   
3. 
   Никой не те дразни или отбягва /изолира заради различната ти външност или увреждане / недъг.
   
4. 
   Хората, с които живееш се допитват до твоето мнение по всички важни решения, които те касаят.
   
5. 
   Учиш в добро училище и посещаваш извънучилищни дейности и спортни занимания.
   
6. 
   След училище ходиш на курсове по рисуване и музика.
   
7. 
   Не се страхуваш, че полицаите могат да те спрат за проверка.
   
8. 
   Живееш с възрастни, които те обичат и винаги са ти мислили най-доброто.
   
9. 
   Никога не си се чувствал дискриминиран заради произхода на твоите родители, потекло, религия или култура.
   
10. 
    Ходиш редовно на профилактични медицински и стоматологични прегледи, дори когато не си болен.
    

11. 
    С твоето семейство ходите на почивка всяка година.
    
12. 
    Можеш да поканиш приятели на вечеря или на гости с преспиване у вас.
    
13. 
    Когато пораснеш ще можеш да учиш в университет или да си избереш професия, която харесваш.
    
14. 
    Не се страхуваш, че може да те тормозят или нападнат на улицата, в училище или в твоя квартал.
    
15. 
    Героите в телевизионните сериали и филмите живеят общо взето като теб.
    
16. 
    Ти и твоето семейство ходите на кино, в зоологическата градина, музей, сред природата и на разходка поне веднъж в месеца.
    
17. 
    Твоите родители, баби и дядовци и дори прабаби и прадядовци са родени в тази страна.
    
18. 
    Купуват ти нови дрехи и обувки винаги когато имаш нужда.
    
19. 
    Имаш достатъчно време за игри и приятели, с които да си играеш.
    
20. 
    Имаш достъп до компютър и Интернет.
    
21. 
    Чувстваш се ценен за нещата, които умееш да правиш и насърчаван да развиваш способностите си.
    
22. 
    Смяташ, че те очаква щастливо бъдеще когато пораснеш.
    

• 
  Трудностите и емоционалния шок, с които се сблъскват бежанците;
  
• 
  Преодоляване на езиковата бариера;
  
• 
  Дискриминация в процеса на кандидатстване.
  

1. 
   Изчакайте участниците да влязат в стаята, но без да ги поздравявате и да показвате, че сте забелязали присъствието им. Не казвайте нищо.
   
2. 
   Изчакайте няколко минути и раздайте на участниците по един екземпляр от Молбата за убежище и химикалка.
   
3. 
   Кажете им, че имат 5 минути да попълнят формуляра, но не казвайте нищо повече. Игнорирайте всички въпроси и протести. Ако се налага да кажете нещо, използвайте чужд език (или измислен език) и жестове. Сведете общуването до минимум. Помнете, че проблемите на бежанците не са ваша грижа, вашата работа е само да раздадете формулярите и да ги съберете обратно!
   
4. 
   Дръжте се грубо със закъснелите (например, „Закъсняхте. Вземете формуляра и го попълнете. Остават ви 5 минути.”)
   
5. 
   Когато петте минути изтекат, съберете формулярите без да се усмихвате и без да установявате личен контакт.
   
6. 
   Извикайте първото име от попълнените формуляри и кажете на човека да излезе напред. Прегледайте формуляра и направете някакъв коментар, например, „Не сте отговорили на осми въпрос” или „Виждам, че сте дали отрицателен отговор на шести въпрос. Отказва ви се убежище.” Кажете на човека да си седне на мястото. Не позволявайте да ви заговори. Преминете веднага към следващия кандидат.
   
7. 
   Повторете процеса няколко пъти. Не е необходимо да извикате всички по име, важното е участниците да разберат какво се случва.
   
8. 
   Накрая излезте от ролята и поканете участниците да обсъдят случилото се.
   

Попитайте хората как се чувстваха по време на играта и какво научиха от преживяването.

• 
  Как се чувстваха участниците докато попълваха неразбираемия формуляр?
  
• 
  Това реалистична симулация ли е на онова, което преживяват търсещите убежище?
  
• 
  Смятате ли, че бежанците получават честно отношение когато кандидатстват за убежище във вашата страна? Защо?
  
• 
  Какви могат да бъдат последствията за човека, на когото се отказва убежище?
  
• 
  Попитайте участниците дали някога са се озовавали в ситуация, където не говорят езика и са се изправяли срещу служител – полицай или контрольор, който проверява билетите? Какво е усещането?
  

Тази игра не е трудна за водещия: важното е да бъдете непреклонни в ролята си на сериозен, строг бюрократ. Несгодите на бежанците не са ваша грижа; вие сте тук да си вършите работата! Истината е, че повечето хора не желаят бежанци в своята страна. Имиграционните служители изпълняват указания да подлагат бежанците на много щателна проверка и да допускат в страната само на онези, които имат редовни документи за самоличност и които попълват правилно молбата. Бежанците обикновено не владеят добре езика на чуждата страна и се затрудняват при попълването на формулярите. Те са физически изтощени и емоционално стресирани. Трудно им се да разберат защо молбата им е отхвърлена и какви са основанията.

Групата може да покани служител от имиграционната служба, който да разкаже за особеностите на професията си. Можете да посетите имиграционната служба и да видите как протича процедурата по искане на убежище. Членовете на групата могат да разговарят с бежанците и служителите, да ги попитат за техните виждания и за несправедливостите или нередностите в процедурата. Събраната информация може да послужи за разяснителни кампании, обратна връзка към имиграционната служба или международни организации като Върховния комисариат за бежанците на ООН.

Сложност: Трето ниво

1. 
   Представете играта. Обяснете, че ще се работи в малки групи, които ще разиграят епизоди върху темата „тормоз”.
   
2. 
   Ако е необходимо, проведете кратка мозъчна атака, така че всички да разберат какво представлява тормозът, който може да се случи във всяко училище, колеж, клуб или на работното място.
   
3. 
   Разделете участниците на три малки групи и им дайте по една сцена. Дайте им 15 минути за репетиция и влизане в ролите.
   
4. 
   Когато са готови, поканете ги една по една да представят сцената.
   
5. 
   Оставете коментарите за пленарната дискусия накрая, след като всички групи са представили сцените си.
   

• 
  Откъде са черпили материал за развиване на етюда групите – от прочетени статии, филми или от лични преживявания?
  
• 
  Реалистични ли бяха сцените?
  
• 
  В сцена 1, кои от репликите бяха конструктивни и полезни и кои влошиха положението?
  
• 
  По отношение на сцена 2, лесно ли се разговаря открито с приятел, който тормози другите? Кои подходи и техники биха имали положителен ефект и кои отрицателен?
  
• 
  По отношение на сцена 3, лесно ли се разговаря открито с приятел, който е подложен на тормоз? Кой е най-добрият начин да се намери приемливо решение за жертвата?
  

• 
  Според вас, как се чувства тормозеният човек?
  
• 
  По негова вина ли го тормозят / Той ли е отговорен (виновен) за тормоза?
  
• 
  Опитват ли се да докажат нещо „бабаитите” като мачкат по-слабите?
  
• 
  Вид насилие ли е тормозът?
  
• 
  Борба за надмощие ли е тормозът?
  
• 
  Неизбежен ли е тормозът?
  
• 
  Ако ваш приятел е подложен на тормоз, трябва ли да уведомите някой възрастен с власт, дори ако вашият приятел ви е помолил да не казвате на никого?
  
• 
  Кои са най-разпространените предразсъдъци към хората подложени на тормоз?
  
• 
  Кой трябва да се намеси и да сложи край на тормоза?
  

Тормозът може да бъде пряк или непряк. Директният тормоз се изразява в наричане с обидни имена, дразнене и заяждане, блъскане, бутане, удряне, отнемане, подхвърляне и подигравка с вещите на жертвата, принуждаване на жертвата да даде парите и ценните си вещи, нападане и заплашване на някого заради неговата религия, цвят на кожата, увреждане или навик. Непрекият тормоз се изразява в разпространяване на слухове с намерението да обречеш жертвата на социална изолация. Подобно поведение обикновено се инициира от един или повече хора срещу конкретна жертва или жертви. И в двата случая основният компонент е системно физическо или психическо малтретиране / сплашване, което създава траен модел на тормоз и обида.

Ученик се обръща към училищната управа и се опитва да обясни, че негов съученик / съученичка е подложен на тормоз. Директорът е авторитарен традиционалист. Като цяло, той има лошо мнение за съвременното младо поколение и неговия морал и държание. Класният ръководител не желае да поеме отговорност за ситуацията. Другите учители омаловажават проблема и не разпознават тормоза. Училищният психолог / Представителят на ДПЧ (в оригинала е местната социална служба) е загрижен, но има твърде много работа, за да се намеси сега.

Група ученици се опитват да разговарят със своя приятел, който тормози по-млад ученик.

Ученици от различни класове се събират, за да обсъдят положението на техен приятел, който е подложен на постоянен тормоз от страна на група по-големи ученици. Искат да помогнат на своя приятел и обсъждат всички възможни решения.

„Аз съм на 12 години и мразя да ходя на училище защото никой не ме харесва. Има една група деца, които ми подвикват обидни имена при всяка възможност. Казват, че съм грозна и дебела и че родителите ми сигурно се срамуват от мен. Най-добрата ми приятелка престана да ми говори и се сближи с някои от децата от групичката. Мразя я. Чувствам се толкова самотна и се страхувам, че това дето разправят за родителите ми е вярно.”

Розана
История 2

„Тази година тръгнах постъпих в ново училище и от първия ден една група момичета започнаха да ме гледат особено. Постепенно ми стана ясно, че ми завиждат защото повечето момчета ми обръщат внимание. Вече искам да сменя училището понеже получавам заплашителни бележки. Звънят ми и вкъщи. Няколко пъти ми откраднаха учебниците. Миналата седмица отидох до тоалетната и там ме последваха три момичета. Започнаха да ми крещят, заплашиха ме с нож, нарекоха ме уличница и ми казаха да се махам от тяхното училище. Не издържам повече. Страхувам се и съм ядосана. Опитах се да разговарям с директорката, но тя изобщо не бе изслуша. Не знам какво да правя.”

Елизабет

История 3

„Моят най-добър приятел сподели, че другите ученици го притесняват в училище. Тъй като искам да му помогна, реших да поговоря с тях, но вместо да престанат те взеха да се заяждат и с мен. Сега ни тормозят и двамата: подиграват ни се, погаждат ни мръсни номера и заплашват да ни пребият. С моя приятел решихме да си мълчим, защото се страхуваме, че нещата ще загрубеят ако кажем на някого."

Андрей

Противодействие на расизма

Всички в училище са отговорни да не допускат и да противодействат на проявите на тормоз и расизъм

Теми: Образование, дискриминация и ксенофобия, права на човека

Сложност: Трето ниво

Численост на групата: 4-50

Продължителност: 120 минути

Резюме: Ролева игра и анализ на критичен инцидент, целящи да подтикнат участниците да преосмислят своето разбиране за културните различия. Съдържа елемент на дискусия и колективно писане по следните теми:

• 
  Колко е трудно да се дистанцираш от перспективата на собствената си култура
  
• 
  Расизъм, стереотипи и културни различия
  
• 
  Как да противодействаме на расизма в училище
  

Указания

Тази игра се състои от две части: Първа част, обзор – какво разбираме под понятието „расизъм”? и Втора част, разработване на политика за справяне с расистки инциденти в училище (клуб или организация).

1. 
   Първа част, Обзор – какво разбираме под понятието „расизъм”?
   

• 
  Започнете с мозъчна атака върху расизма. Провокирайте участниците към реакция на расизма като разкажете някой расистки виц и ги попитайте какво мислят. Запишете отговорите на големия лист / флип-чарта.
  
• 
  Расистки инциденти и потенциални културни недоразумения се случват всеки ден. Разсъждавайте какви инциденти от всекидневието и поведения се разпознават като расизъм.
  
• 
  Сега разиграйте критичния инцидент. Раздайте листове и химикалки. Помолете участниците да проследят етюда и да запишат две ключови думи, които обобщават тяхната реакция в паузите на представлението. Поканете доброволците да влязат в ролите си.
  
• 
  Проведете кратко обобщение на различните коментари:
  

Какво са записали зрителите в първата пауза? Какво ги е навело към тези заключения? Какво са записали зрителите във втората пауза? Какво ги е навело към тези заключения? Какво са осъзнали в края на етюда? Какви са били техните предположения?