Jls/2008/frac/AG/1241 30-ce-0306237/00-05 Проект „Училища без дискриминация”

Основни теми:

• 
  Отъждествяването на социалния успех с икономическия успех.
  
• 
  Как социалните и икономическите фактори намаляват или повишават вероятността за успех в обществото.
  

• 
  Големи бели листове и цветни маркери;
  
• 
  Химикалки и бели листове за бележки;
  
• 
  Тиско за залепване на картините на стената.
  

1. Разделете участниците на работни групи от максимум 6 човека. Трябват ви четен брой групи, не повече от четири.

2. Възложете на две от групите да изработят „психопортрет” на някой, когото смятат за „социален победител” в тяхното общество. Другите групи трябва да изработят „психопортрет” на човек, когото считат за „социален неудачник”.

3. Участниците трябва първо да изброят характеристиките на техния човек, например социално-икономически статус, образование, професия или занятие, пол, етническа група, навици, хобита и начини за прекарване на свободното време, стил на обличане, убеждения, идеи и ценности, семейна история, начин на живот, жилище, маниер на харчене, лични интереси и т. н.

4. После групите трябва да нарисуват психопортрета на своя човек върху големия лист. Рисунката трябва да изобрази всички изброени характеристики. Картината трябва да бъде изцяло графична, без думи. Групите разполагат с 40 минути.

5. След това групите разменят своите картини, така че отборите нарисували „победител” разменят творбата си с онези нарисували „неудачника”, като трябва да ги разтълкуват. Отборите разполагат с 15 минути.

6. Подредете всички картини на стената.

7. В пленум, помолете групите една по една да представят своята интерпретация на получената картина. Авторите на картината нямат право да коментират.

8. Когато всички групи представят своето тълкувание за получената картина, можете да дадете думата на авторите за някои уточнения. Време: 30 минути.
Разбор и оценка

Отделете 30 минути за дискусия. Групите трябва да идентифицират и обсъдят критериите, по които обществото присъжда социалния успех или неуспех. Задайте следните въпроси:

• 
  Кои са белезите на социалния успех? А белезите на социалния неуспех?
  
• 
  Кои са причините или „корените” на успеха и неуспеха? Кои фактори определят границата между тези две категории?
  
• 
  Изобразените персонажи срещат ли се по-често сред някои социални групи, слоеве или класи, отколкото сред други?
  
• 
  Имат ли равни шансове за успех хората от всички групи и социални сектори?
  
• 
  Кои са по-благоприятно и в по-неблагоприятно положение?
  

Някои участници могат да се затруднят при рисуването на психопортрета. Обяснете им, че целта не е да се нарисува шедьовър, а да се използва невербално средство за общуване. Помогнете с идеи за графично и визуално изобразяване на характеристиките.

По време на дискусията подчертайте, че ако отъждествяваме социалния с икономическия успех, следва да приемем за вярно, че преуспелият човек не постига задължително личностно израстване и житейски опит, а просто успява да натрупа или спечели максимално количество материални блага. А нали знаете поговорката „парите не са всичко”?

Обсъдете какво може да направи обществото, за да смекчи социалните и икономическите фактори, които потискат шансовете за „успех в обществото” – например неадекватно образование или маргинализация заради такива фактори като цвета на кожата или принадлежността към малцинство.

Като продължение, можете да идентифицирате и анализирате основанията за дискриминация и изключване на хора и групи, които са «разлчните» по своята култура, произход, сексуална ориентация, езит и т.н. и което ги обрича по рождение на неблагоприятен старт в живота.


Моето детство
Във всеки от нас живее детето и всеки от нас е имал детство. А какво е било то? Обръщайки поглед към детството си, човек се учи да разбира и уважава другите.

Това е игра дискусия, която е особено подходяща за мултикултурни групи.

• 
  Равенство и многообразие
  
• 
  Културни прилики и разлики между хората
  
• 
  Така наречените „културни различия” са не само културни, но и икономически, социални и политически.
  

• 
  Да научим повече за различните начини, по които е пораснал всеки един от нас;
  
• 
  Да вникнем в социалните и икономическите различия, които се крият зад всеки човек и общество;
  
• 
  Да породим съпричастност и разбиране между членовете на групата.
  

Нищо специално, но хората трябва да са работили заедно.

1. Обяснете смисъла и целите на играта.

2. В групи от 4-6 човека, хората разговарят за своето детство. Въпроси:

• 
  На колко години тръгнахте на училище?
  
• 
  Колко голямо беше вашето семейство?
  
• 
  Посещавахте ли неделно училище или друго религиозно обучение?
  
• 
  Като дете трудехте ли се?
  
• 
  Какви приказки и какви игри харесвахте?
  
• 
  Кои ви бяха любимите приказки и игри?
  
• 
  Грижехте ли се за вашите по-малки братя и сестри?
  

Участниците обясняват с какво ги е заинтригувало упражнението и сравняват преживявания в детството си и влиянието на заобикалящата среда. Попитайте участниците дали повечето деца в техния квартал са имали сходно детство?

Замисълът на това просто упражнение е да помогне на участниците да осъзнаят, че не всички имат еднакви шансове в живота и че дори в микросредата на квартала децата растат при различни условия. Нещо повече, то показва, че различията не произтичат единствено от цвета на кожата и религията. Но внимавайте! Упражнението не бива да се превърне в сеанс по дилетантска психоанализа. Смисълът е да видим, че потеклото, социалните и икономическите условията на семейството ни и мястото, където сме се родили и живели, предопределят нашите преживявания и представи за живота и околния свят. Тези фактори обуславят живота ни точно толкова, колкото и културата, към която принадлежим. Всъщност, те са част от нашата култура, подобно на религията, езика или цвета на кожата ни.

Въпросите за разбор и оценка трябва да се адаптират към хората в групата. Например, няма смисъл да задавате въпроса как са се чувствали цветнокожите, ако всички наоколо са бели!

Не притискайте участниците да разкриват деликатни подробности от личния си живот. Ако искате да оживите атмосферата, поканете участниците да илюстрират своите коментари със снимки и рисунки.

• 
  Житейски истории
  
• 
  Културно многообразие
  
• 
  Факторите свързани с държавата, религията и семействата на участниците и оказващи най-силно въздействие върху тях.
  

• 
  Да породим интерес и съпричастност към културите на другите участници;
  
• 
  Да събудим критичен подход към собствената ни история;
  
• 
  Да осъзнаем разнообразието в историята на Европа;
  
• 
  Да помогнем на участниците да се опознаят по-добре.
  

• 
  Календар окачен на табло или голям лист; трябва да върви по години и да започва от рождената година на най-възрастния участник и да завършва с настоящата година;
  
• 
  Флумастер.
  

2. После попитайте хората защо тези дати са важни, какво символизират те и защо са избрали точно тях.

Попитайте дали някой е изненадан или шокиран от някои от посочените дати и дали всички са им познати. Интересно е да обсъдите как и защо придаваме значение на някои събития и подминаваме други.

Това упражнение е подходящо за всякакви групи, включително за съседите в общежитие.

Ако работите с младежи от малка общност или населено място, тази игра ще ги накара да осъзнаят, че макар да живеят на една улица, хората често придават различно значение на едни и същи събития. Друг интересен подход е да изберете събитие, което е белязало почти всички участници, независимо от техния произход или образование – „всички сме равни”.

В група с участници от различни култури, играта поражда интерес към миналото и културните влияния, учи хората да уважават вярванията и убежденията на другите.

Календарът може да се украси със снимка (например от „Полароид”) или автопортрет на човека срещу датата му на раждане.

Белязаните вън!

Кой иска да бъде в тяхната група?
Сложност: първо ниво
Основни теми

• 
  Отношенията мнозинство – малцинство;
  
• 
  Дискриминацията.
  

• 
  Да се породи дискусия за различните групи в обществото;
  
• 
  Да се осъзнае какво е предразсъдък и какво е дискриминация;
  
• 
  Да се породи съпричастност към явленията отхвърляне и изключване.
  

Разноцветни лепящи се точки. Например, за група от 16 човека ще ви трябват 4 сини, 4 червени, 4 жълти, 3 зелени точки и една бяла точка.

1. Залепете по една точка на челото на всеки играч. Играчите не трябва да знаят какъв цвят е точката на челото им.

2. Кажете да играчите да се групират с носителите на точка в същия цвят.

3. Никой не бива да говори, позволена е само невербална комуникация.

Помогнете на групата да анализира как се чувстват и какво са научили от играта:

• 
  Как се почувствахте в момента когато намерихте първия човек с точка в същия цвят като вашата?
  
• 
  Как се чувстваше човекът със самотната (бялата) точка?
  
• 
  Как си помагахте да се сдружите по групи?
  
• 
  В какви други групи членувате – например футболен отбор, училище, църква?
  
• 
  Всеки ли може да се включи в тези групи?
  
• 
  Кои са „белязаните” в нашето общество?
  

Внимавайте на кого ще залепите бялата точка.

Можете да манипулирате състава на групите, но го направете деликатно. Играчите трябва да са убедени, че раздаването на точките е на произволен принцип.

Тази игра може да се използва като „ледоразбивач” и за групиране на участниците за друго упражнение.

1. Можете да изпълните упражнение без бялата точка, така че всеки да принадлежи към някоя група.

2. Подготовка за вариант №1. Помолете играчите да се групират така че никой да не остане сам, но в групата всички хора да носят разноцветни точки, тоест накрая да се подредят „пъстри” групи.

Моят герой
Всички ние уважаваме и се възхищаваме от хората, които ни вдъхновяват. Понякога те се привръщат в нашите модели за подражание. Споделяйки впечатления за своите герои, били те живи или исторически фигури, участниците могат да се опознаят по-добре и да вникнат в различните култури.
Сложност: първо ниво

Основни теми

• 
  Героите като елементи и символи на социализацията и културата;
  
• 
  Различният прочит на историята и различните лични предпочитания и вкусове;
  
• 
  Разликите и сходствата между хората от различни култури и етноси.
  

• 
  Да накараме участниците да осъзнаят различията и сходствата в групата.
  
• 
  Да събудим любопитството на участниците за героите на другите хора.
  
• 
  По-добро взаимно опознаване в групата.
  
• 
  Да бъдем самокритични към нашия етноцентризъм (разбирайки доминиращия културен модел спрямо този на малцинството).
  
• 
  Да обмислим ролята на преподаването на историята и медиите като създатели на герои.
  

• 
  Флип-чарт и маркери;
  
• 
  Хартия и моливи за участниците.
  

1. Ако групата е голяма, разделете участниците на групички от 5-6 човека.

2. Помолете участници да изберат, всеки сам за себе си, трима свои герои.

3. След около пет минути ги поканете да споделят своите избраници и да обяснят защо им се възхищават. Оставете време за непринуден разговор и въпроси.

4. Помолете всяка групичка да изброи на флип-чарта имената на героите, тяхната националност и евентуално областите, в които са се прочули, например спорт, музика, култура, политика...

5. В пленум, поканете всяка група да представи своята класация на другите групи.

Обърната внимание дали и кои герои се повтарят. Попитайте участниците дали играта им е харесала и обсъдете следните въпроси:

• 
  Имаше ли изненади или непознати герои? Обяснете защо.
  
• 
  Открои ли се някаква тенденция, например като националност или пол? Ако да, защо повечето герои са от дадена националност, култура или пол? Какви са те – кореняци или чужденци?
  
• 
  Какво ни кара да ценим някои герои повече от другите?
  
• 
  Смятате ли, че вашите герои са универсални? Защо?
  

Упражнението е по-интересно, ако предварително възложите на участниците да донесат снимки, записи или вестникарски изрезки на техните герои. Друг вариант е да донесете списаия и вестници, например юношески списания, и да ги оставите в стаята.

Идеята на това упражнение е, че нашите герои зависят от нашата култура, затова се получава най-добре в мултикултурни групи. Разликите във възрастта и половете в групата също са интересни.
Продължение

Изберете герой (местен, национален или интернационален), който според вас заслужава честване. Подгответе честването и поканете останалите членове на групата. Героят може да се е отличил със силата на характера си или да е постигнал нещо специално в борбата с расизма, ксенофобията или антисемитизма, или някой допринесъл за борбата с друг проблем, например нетолерантността към хората болни от СПИН.

Хората, които проявяват героизма да се изправят срещу предразсъдъците и дискриминацията, имат смелостта да кажат какво мислят. Вие притежавате ли смелостта да кажете какво мислите? А какво всъщност мислите? Имате ли собствено мнение? Опитайте упражнението «Къде се намираш?»


Търсим прилики, а откриваме богатството на многообразието
Лесно ли е да намериш някого, който споделя твоите мисли и чувства?
Сложност: първо ниво

Основни теми

• 
  Индивидуалност;
  
• 
  Умението да приемаме и да се радваме на многообразието;
  
• 
  Всички ние сме различни и равни.
  

• 
  Да открием многообразието в групата;
  
• 
  Да развием умението си да общуваме;
  
• 
  Да се опознаем взаимно и да укрепим връзките в групата.
  

Размножени екземпляри на модела и химикалки.

Поканете играчите да попълнят въпросника, след което да се опитат да намерят човек в групата, който е дал съвсем същите отговори като тях. Ако не намерят такъв, нека потърсят човек, който е отговорил по същия начин на четири, на три или поне на два въпроса!

Попитайте участниците дали и защо играта им е харесала? Обсъдете какво са научили. След това попитайте:

• 
  Колко човека са намерили някой друг с пет, четири, три, две или една общи характеристики?
  
• 
  Какво е многообразието на религии, музикални вкусове, неприязън към определено животно, любими напитки и други в групата?
  
• 
  Щом сте толкова пъстра група, как успявате да работите заедно?
  

Хората, които са различни, често стават обект на дискриминация. Ако искате да изпитате какво е да бъдеш част от мнозинството и какво е да спадаш към малцинството, опитайте играта „Белязаният вън!”

Напишете отговорите на въпросите, след което потърсете някой друг в групата, който е дал същите отговори като вас. Ако не успеете, потърсете някой, който е отговорил като вас на четири въпроса, или на три, или на два – нима сте уникални?

• 
  Аз съм роден в град ...
  
• 
  Моята религия е ...
  
• 
  Алергичен съм към ...
  
• 
  Не харесвам за домашно животно ...
  
• 
  Любимата ми музика е ...
  

• 
  Проявленията на предразсъдъците и дискриминацията в нашето общество;
  
• 
  Умение за конструктивно справя в трудни ситуации.
  

• 
  Да осъзнаваме дискриминацията във всекидневието;
  
• 
  Да насърчим съпричастност с дискриминираните;
  
• 
  Да помогнем на хората да се научат да отстояват позициите си.
  

Флип-чарт и маркер

1. Всеки участник трябва да избере случай, когато се е чувствал дискриминиран или ситуация, когато е станал свидетел на дискриминация спрямо друг човек.

2. Всеки описва своята случка с няколко думи.

3. Избройте ситуациите върху флип-чарта и помолете групата да избере една от тях за обсъждане.

4. Човекът, предложил ситуацията описва подробно какво се е случило.

5. Обсъдете:

• 
  Какво породи ситуацията и какво точно се случи?
  
• 
  Как се почувства дискриминираният човек?
  
• 
  Как се почувства дискриминиращият човек?
  
• 
  Имаше ли основания потърпевшият да се чувства дискриминиран?
  
• 
  Как реагира той и какво се случи след инцидента?
  

Поговорете за дискриминацията:

• 
  Защо хората най-често ви дискриминират? Заради вашата възраст, цвят на кожата или дрехите ви?
  
• 
  Защо хората дискриминират онези, които са различни?
  
• 
  Къде заучават това поведение?
  
• 
  Трябва ли да се противопоставяме на дискриминацията?
  

1. Ситуацията може да се разгледа в дълбочина чрез ролева игра. Поканете двама-трима човека да разиграят ситуацията пред останалите. После поканете зрителите да предложат алтернативни реакции на засегнатия. Разиграйте тези предложения и обсъдете възникналите въпроси.

2. Помолете участниците да опишат с няколко изречения ситуацията на малки листчета. Сгънете бележките и ги пуснете в шапка. Пуснете шапката да обиколи групата, като всеки вади по едно листче. Един по един, играчите прочитат на глас текста на бележката, която са изтеглили. След това човекът разсъждава как са се чувствали участниците в ситуацията.
Продължение

Организирайте обучение по асертивност (умението да отстояваме себе си), за да развиете умения за справяне в трудни ситуации.

Хората дискриминират различните, когато това е в техен интерес, но същевременно се наслаждават на много от нещата, които чужденците са донесли със себе си и които приемат за даденост, като пица, кебап, реге музика и т.н. Защо не предприемете едно детективско „търсене на следите на чужденците” навсякъде около нас?


Къде се намираш?
Какво мислим за расизма и дискриминацията? Умеем ли да защитаваме собствените си гледни точки и да разбираме вижданията на другите?
Сложност: трето ниво
Основни теми

• 
  Расизъм, антисемитизъм, ксенофобия и нетолерантност.
  
• 
  Отговорност за собствените ни действия.
  

• 
  Да изпитаме възгледите и мненията на участниците за расизма, антисемитизма, ксенофобията и нетолерантността.
  
• 
  Да накараме участниците да осъзнаят каква роля играят като членове на обществото.
  
• 
  Да подтикнем участниците да споделят своите мисли и мнения.
  
• 
  Да извадим наяве и да признаем различните мнения в групата.
  
• 
  Да разчупим бариерите в общуването и да окуражим всички да споделят мнението си.
  
• 
  Участниците да осъзнаят, че понякога се налага да вземаме бързи и дори прибързани решения, след което ги защитаваме яростно и отказваме да приемем чуждите виждания.
  

• 
  Флип-чарт и маркери;
  
• 
  Списък с твърдения;
  
• 
  Преди да започнете упражнението, напишете на флип-чарта десет твърдения.
  

1. Участниците трябва да си представят, че половината стая е със знак минус (-), а другата половина е със знак плюс (+).

2. Обяснете, че ще прочете твърденията едно по едно. Участниците, които не са съгласни с твърдението, отиват в минусовата половина на стаята. Тези, които са съгласни, отиват в половината със знак плюс. Тези, които нямат мнение или не могат да решат, остават в средата на стаята, но нямат право да говорят.

3. Прочетете на глас първото твърдение.

4. Когато всички заемат избраната позиция, помолете застаналите до стените да обяснят защо са избрали това място. Те трябва да се стремят да убедят останалите участници в правотата си и да ги привлекат към своята позиция.

5. Тази част продължава 5-8 минути.

6. Когато всички се изкажат, поканете желаещите да сменят позицията си.

7. Сега прочетете второто твърдение и повторете процедурата.

8. След като прочетете всички твърдения, преминете направо към оценката.