Jls/2008/frac/AG/1241 30-ce-0306237/00-05 Проект „Училища без дискриминация”

1. Записвайте резултатите върху флип-чарт.

2. Помолете участниците да се разделят по двойки; единият е А, другият е Б.

3. Двамата скриват ръце зад гърба си и броят до три.

4. На 3, те трябва да протегнат ръка пред тялото си и да покажат юмрук или длан.

5. Двойките записват резултатите си.

6. Играят се 10 кръга.

7. В края на играта на флип-чарта се изписват индивидуалните резултати и общият резултати на всяка двойка.

A B A B

Длан Длан 3 3

Юмрук Юмрук 0 0

Длан Юмрук 0 4

• 
  Кой има най-висок резултат? Каква е тайната на успеха?
  
• 
  Кой има най-нисък резултат? Какво е усещането? Каква е причината?
  
• 
  Има ли двойка, където двамата са се договорили да си помагат? Някой нарушил ли е договорката? Защо? Как се е почувствал партньорът?
  

За да насърчите активността и диалога, разположете участниците в кръг или полукръг, така че да се виждат взаимно. В началото обсъдете и се споразумейте за общи насоки и правила, например:

• 
  Говори се един по един.
  
• 
  Никой няма право да съди, преценява или да се присмива на другите.
  
• 
  Всеки трябва да изхожда от собствената си позиция и опит и да не прави обобщения от името на другите; тоест говори се в първо лице, единствено число.
  
• 
  Помнете, че винаги може да има повече от един „правилен” отговор.
  
• 
  Договорете клауза за поверителност, когато обсъждате деликатни въпроси.
  
• 
  Всеки има правото на мълчание и въздържане от дискусия по даден въпрос.
  

1. Подгответе три или четири противоположни твърдения свързани с избраната тема, например, „не бива да има никакви ограничения за свободата на словото”.

2. Начертайте на пода разделителна линия.

3. Обяснете, че дясната половина на помещението представлява съгласие с твърдението; лявата изразява несъгласие. Близостта или отдалечеността от линията изразява силата на съгласието или несъгласието с даденото твърдение; колкото по-далеч застане човек от линията, толкова по-голямо е неговото съгласие или несъгласие. Стените на помещението са крайната граница! Стъпването върху линията означава, че човек няма мнение.

4. Прочетете на глас първото твърдение.

5. Кажете на участниците да застанат от едната или другата страна на линията в съответствие с тяхното мнение за чутото твърдение.

6. Сега ги помолете да обяснят защо са избрали съответното място.

7. Позволете да се изкажат всички, които желаят. След това попитайте дали някой иска да промени мястото си.

8. Когато всички, които имат желание да се преместят го направят, попитайте ги за основанията за преместването.

9. Прочетете следващото твърдение.

Целта на това упражнение е да помогне на участниците да осъзнаят многообразието на мнения вътре в групата и да обмислят задълбочено тези мнения, така че да се вземат решения въз основа на взаимно приемливи общи интереси. Постигането на консенсусно решение е задача с повишена трудност за водещия.

• 
  Едната страна успява да убеди другата. С такова впечатление остават хората, когато печелят мажоритарен вот, но понякога така се пренебрегват важни гледни точки. Когато консенсусът се постига чрез убеждаване, на практика всички в групата се съгласяват, че доводите в полза на дадена позиция са убедителни и необорими, затова отстъпват от предишните си становища и се присъединяват към нея.
  
• 
  Едната страна отстъпва. Понякога хората решават, че не си струва енергията и отстъпват от позицията си. Виждането на дисидентите е от съществено значение за креативното вземане на решение: често един-единствен човек притежава важна информация, която може да изиграе ключова роля. Хората трябва да умеят да променят свободно мнението си при наличие на нова информация. Когато се стремят да постигнат съгласие, хората трябва да притежават свободата да изследват много позиции и да не смятат, че предават своите, когато променят становището си.
  
• 
  И двете страни намират нова алтернатива. Понякога разногласието може да бъде преодоляно, ако хората престанат да се стремят да защитят позицията си и се опитат да намерят различно решение, което удовлетворява и двете страни. Тогава и двете групи остават с чувството за „спечелен” спор, без да са се отказали от нищо.
  
• 
  Групата вижда проблема в нова светлина. Честното търсене на консенсус често помага на хората да осъзнаят, че техният конфликт се дължи на семантични трудности или на неправилно възприемане на позицията на другата страна. Понякога и двете страни осъзнават, че преувеличават позициите си и тъй като се стремят към консенсус, те смекчават позициите си и намират общоприемлива гледна точка.
  
• 
  Всяка група отстъпва по малко. Когато хората търсят общото помежду си вместо онова, което ги разделя, те могат да постигнат съгласие, което отговаря на повечето изисквания на двете страни, вместо да отговаря на всички нужди само на едната или на другата страна.
  
• 
  Двете страни се споразумяват да направят почивка. Понякога всички заедно се съгласяват, че не разполагат с достатъчно информация, за да вземат разумно решение или че са прекалено разгорещени, за да намерят интелигентен изход. Избират да отложат въпроса за момент, когато могат да се върнат към него оборудвани с повече знания и градивни нагласи.
  

1. Участниците трябва да седнат в кръг.

2. Припомнете им с няколко думи с какво са се занимавали.

3. Изберете една от двойките твърдения по-долу.

4. Всеки човек в кръга довършва изречението по своя преценка. Не са позволени коментари или дискусии.

5. Можете да направите още един тур, ако разполагате с време или искате да получите повече обратна информация.

• 
  Най-хубавото в тази дейност беше ..., а най-лошото беше...
  
• 
  Най-интересното беше ..., а най-досадното беше...
  
• 
  Най-много се възмущавах от ..., а най-много ценях ...
  
• 
  Най-смешното беше... , а най-сериозното беше ...
  
• 
  Бих искал повече от (...) и по-малко от (...)
  
• 
  Най-приятната част от работата за мен беше (...), а задължението, което ненавиждах беше (...)
  
• 
  Чувствах се най-уверен когато правех (...) и най-неуверен когато (...).
  

Три - четири въпроса, например: „Харесваше ли ви дейността?”, „Научихте ли нещо ново?”

1. Определете по една стена за всяко виждане – „да”, „не”, „не знам” и „искам да кажа нещо”.

2. Задайте първия въпрос за дейността и подканете участниците да застанат до стената, която съответства на тяхното виждане.

3. Дайте думата на онези, които искат да кажат нещо. Само хората на четвъртата стена („искам да кажа нещо”) могат да говорят.

1. Дайте на хората 5 -10 минути да помислят за изминалия ден, обучение, проект или работа и ги подканете да се запитат: „Харесва ли ми? Какво получавам от тази работа и ще успее ли начинанието?”

2. След това ги помолете да опишат един по един как се чувстват, правейки аналогия с прогноза за времето.
Съвети за водещите
Ако участниците поискат да илюстрирате какво имате предвид, можете да кажете: „Моят ден започна мрачно и облачно ... затова се наложи да разтворя чадъра си, за да се предпазя от поройния дъжд ... , но много от вас ми помогнаха да задържа чадъра ... за утре отново се предвиждат поройни валежи, но следващата седмица ще бъде ведра и слънчева”. Интерпретацията на вашата „прогноза” е, че за вас начинанието е започнало вяло, после положението се е влошило и вие сте благодарни на околните за оказаната подкрепа, не сте съвсем сигурни в непосредствените си планове, но смятате, че в крайна сметка ще осъществите стремежите си.

Указаната продължителност на упражнението важи за група от 10-12 човека. За по-големите групи трябва повече време.

• 
  Участниците могат да нарисуват, вместо да описват своята прогноза.
  
• 
  Можете да използвате тази концепция, за да направите обзор на проекта така сякаш коментирате футболен мач или друго спортно събитие.
  

2. Кажете им да обсъдят дейността и резултатите от нея, като акцентират върху основните постижения и рискове.

3. Групата избира заедно пет или шест „истории”. Избират заглавие за всяка история, както и няколко изречения, които да резюмират същността на историята. Не е необходимо да пишат цялата статия. По желание, могат да добавят „снимка” от събитието.

• 
  Окачете макетите, за да могат всички да ги видят.
  
• 
  Можете да направите презентация и дискусия.
  

Това упражнение включва рисуване и творческо въображение.

1. Вие сте в края на семинар или работна група. Помолете хората да се нарисуват как си отиват вкъщи с раница на гърба. Раницата съдържа всичко онова, което искат да отнесат със себе си.

2. Нека да помислят за всичко научено и ценно. Съдържанието на раницата може да включва книги, снимки или картини, чувства, познанства, идеи, нови възгледи за света, извлечени поуки и умения от преодоляването на някоя трудност или ценности.

3. Могат да изобразят и неща оставени на земята – неща, с които искат да се разделят. Това могат да бъдат лоши навици, стари идеи, трудни моменти, нездравословна храна, безсъние – на практика всичко!

• 
  Да се насърчи съпричастността с другите, които са различни от нас
  
• 
  Да се акцентира върху липсата на равни възможности в обществото
  
• 
  Да се породи разбиране какво означава да принадлежиш към някое малцинство
  

• 
  Адаптирайте ролите и „ситуациите” към вашата група. Изработете ролева карта за всяко дете.
  
• 
  Копирайте листа на ролите, изрежете картите и ги раздайте на участниците в групата.
  

• 
  Ролеви карти
  
• 
  Списък на ситуациите
  
• 
  По възможност: пособия за рисуване, за изработване на табелки с имената на участниците и/или картинки
  

1. 
   Попитайте децата дали някога са си представяли, че са някой друг. Приканете ги да дадат примери. Обяснете им, че в това упражнение ще си представят, че са някое друго дете, което може да бъде много различно от тях.
   
2. 
   Обяснете, че всеки ще изтегли листче със своята нова самоличност. Трябва да го прочете наум и да не казва на никого кой е. Ако детето не разбира смисъла на думата на неговата ролева карта, трябва да вдигне мълчаливо ръка и да изчака водещия да дойде и и да му обясни.
   
3. 
   На този етап въпросите не са желателни. Обяснете, че дори да не знаят как живее човекът от листчето, трябва да разгърнат въображението си. За да помогнете на децата да влязат в ролята ги накарайте да направят няколко конкретни неща, които ще придадат живот на ролята. например:
   

б. Нарисувай се как изглеждаш.

в. Нарисувай твоята къща, стая или улица.

г. Разходи се в стаята, като влизаш в кожата на този човек.

4. 
   За да раздвижите въображението им пуснете тиха музика и подканете децата да седнат със затворени очи и да фантазират, докато вие им четете на глас следните въпроси:
   

б. Сега как живееш? Къде живееш? Къде ходиш на училище?

в. Какво правиш сутрин? Какво правиш следобед? А вечер?

г. Какви игри обичаш да играеш? С кой си играеш?

д. Какво работят твоите родители? Колко пари печелят на месец? Добре ли живее семейството ти? Какво правиш през лятната ваканция? Имаш ли си домашен любимец?

е. Какво те кара да се чувстваш щастлив? От какво се страхуваш?

5. 
   Децата трябва да запазят мълчание и да се наредят в редица по един. Когато заемат местата си им обяснете, че ще опишете някои от нещата, които могат да се случат на едно дете. Ако твърдението е вярно за детето, което си представят че са, те трябва да излязат една крачка напред. Ако твърдението не важи за техния персонаж, остават на място.
   
6. 
   Прочетете ситуациите една по една. Правете пауза между отделните ситуации, за да дадете на децата достатъчно време да излязат напред. Кажете им да се огледат и да видят къде са другите.
   
7. 
   В края на играта поканете всички да седнат на мястото, където са стигнали. Помолете всяко дете подред да опише своята роля. След представянето, нека да помислят къде са се озовали в края на играта.
   
8. 
   Преди да пристъпите към разбора, съобщете ясно и категорично излизането от ролите. Приканете децата да затворят очи и да се върнат в собствения си образ. Кажете, че ще преброите до три и тогава всеки трябва да извика високо собственото си име. По този начин вие завършвате играта и се уверявате, че децата не са останали в ролята.
   

9. 
   Направете разбор на играта със следните въпроси:
   

б) Трудно или лесно беше да играеш твоята роля?

в) Как си представяше човека, чиято роля играеше? Познаваш ли някой като него?

г) Как се чувстваше докато си представяше, че си този човек? Приличате ли си с този човек? Имаш ли такива приятели?

10. 
    Свържете играта с въпроса за дискриминацията и социално-икономическото неравенство, като задавате такива въпроси:
    

б) Ако ти излизаше напред често, кога започна да забелязваш, че другите не правят крачка напред толкова често колкото ти?

в) Напредна ли твоят персонаж или изостана назад? Защо?

г) Чувстваше ли, че има някаква несправедливост?

д) Тази игра прилича ли на истинския живот? По какъв начин?

е) Кое дава на някои хора в нашето общество повече възможности отколкото на други? А кое ги обрича на по-ограничени възможности?

Обсъдете с децата кой в тяхната общност има повече или по-малко възможности. Какви стъпки могат да се предприемат за изравняване на възможностите за всички? Има ли неравенства в групата или общността, които децата да обмислят?

Изработете ваши собствени ролеви карти! Предложените тук са замислени като модел. Колкото по-вярно отразяват вашата действителност картите, толкова повече ще научат децата от играта. Адаптирайте ролите, за да не поставите в неудобно положение детето, чиято житейска ситуация напомня твърде много на някоя от ролите. Тъй като водещият не може да познава житейската ситуация на всяко дете, може някое дете да се вживее в ролята и да се разстрои. Водещият трябва да бъде много чувствителен в това упражнение и да следи внимателно децата, които не успяват да излязат от ролята или които се държат особено. В такъв случай водещият трябва да поговори насаме с детето.

Много е важно децата да запазят мълчание когато получават своята роля, да си представят живота на човека, когото ще изиграят и да пристъпват напред в съответствие с живота на този човек. По този начин се запазва елементът на интерес и неизвестност, като същевременно се улеснява съсредоточаването върху ролята, децата не се разсейват и се вживяват в образа.

Постарайте се всяка дете да получи възможност да се изкаже по време на разбора. Тази игра може да извика силни емоции и колкото повече деца изразят чувствата си, толкова по-голяма полза ще имат. Отделете повече време за обсъждане и разбор, ако е необходимо. Това упражнение може да се проведе на открито или в голяма зала. Важното е децата да останат по местата си когато разкриват своите роли, тъй като по-малките деца имат нужда от нагледни аргументи, за да осъзнаят неравенството и да го свържат с ролята на човека. Но за да сте сигурни, че децата се чуват едно друго по време разбора и обсъждането, ги привикайте в кръг или застанете в средата. Силата на тази игра е, че децата виждат как се увеличава разстоянието между участниците, особено в края. За да постигнете по-добър ефект, изберете роли, които отразяват реалностите от живота на тези деца. Адаптирайте ролите така че съвсем малко деца да могат да напредват (тоест на отговарят на въпросите с „да”). По време на Разбора и оценката проследете откъде децата са черпили знания за живота на човека, чиято роля е трябвало да играят. От личен опит или от други източници на информация (например други деца, възрастни, книги, телевизия, анекдоти)? Запитайте ги дали тези източници на информация за надеждни и достоверни. По този начин ще им покажете как действат стереотипите и предразсъдъците.

Деца обикновено са наясно, че другите имат повече или по-малко от тях. Но те рядко осъзнават собствените си привилегии. Тази игра ще им помогне да видят своя живот в контекста на цялостната картина.

Бележка към водещия: изработете си свои карти! Колкото по-вярно отразяват житейския опит на децата в групата, толкова по-голяма ще бъде ползата от играта! Тези тук са само модел.

За раздаване: ролеви карти

Ти си на 8 години. Заедно с двамата ти братя живеете в хубава къща с голяма градина и басейн. Баща ти е управител на банка. Майка ти е домакиня и се грижи за семейството.	Ти си на 13 г. Роден си в този град, но родителите ти са дошли тук от Азия. Те имат хубав ресторант и семейството ви живее в апартамента над него. Имаш сестра. След училище двамата помагате в ресторанта.	Ти си на 10 г. Живееш във ферма на село. Баща ти е фермер, а майка ти се грижи за кравите, гъските и кокошките. Имаш трима братя и една сестра.
Ти си единствено дете. Живееш сам с майка ти в апартамент в града. Майка ти работи във фабрика. На теб ти се отдават музиката и танците. На девет години си.	Роден си с увреждане и се придвижваш в инвалидна количка. Живееш в апартамент града с твоите родители и двете ти сестри. И двамата ти родители са учители. На 12 години си.	Ти си на девет и имаш еднояйчен близнак. Живеете в апартамент в града с майка ви, която работи в голям магазин. Баща ти е в затвора.
Ти си на девет и си единствено дете. Заедно с родителите ти живееш в еднофамилна къща в малък град. Баща ти е строителен работник, а майка ти е пощальон. Обичаш да спортуваш.	Заедно с твоите родители, ти дойде в тази страна, за да се спасите от войната в родината ви в Африка. Сега си на 11 г. и си тук от три години. Не знаеш дали някога ще се върнеш в твоята родна страна.	Ти си на 13 г., най-голямото от шест деца. Баща ти е шофьор на камион и постоянно пътува, а майка ти е келнерка и често работи нощем. Така че все трябва да бавиш малката си сестричка.
Твоите родители са се развели когато си бил бебе. Сега си на 12 г. Живееш с майка ти и нейния приятел. В почивните дни гостуваш на баща ти, новата му жена и двете им малки деца.	Ти си на 11 г. От съвсем малък живееш в приемни семейства, понеже твоите родители не можели да се грижат за теб. Приемните ти родители са готини. Още четири други осиновени деца живеят под същия покрив на малката къща.	Ти си на осем. Заедно със сестра ти живеете при баба и дядо ви в малко градче. Родителите ви са разведени и майка ви работи като секретарка в големия град. Рядко виждащ баща си.
Имаш дислексия, затова изоставаш с два класа от твоите връстници. На 10 години си и си по-висок от останалите деца в класа, които са 8-годишни. Родителите ти работят и нямат време да ти помагат с домашното.	Твоята майка е умряла при раждането ти. Баща ти се оженил повторно и сега живееш с него, мащехата ти и нейните две дъщери. Ти си на 8 години, а те са тийнейджърки. Баща ти е адвокат.	Ти си на 8 години, най-малкото от три деца. Семейството ти живее в малък апартамент в големия град. Баща ти е техник, но в момента е безработен, така че нямате много пари. Затова пък баща ти има време да си играете.
Бил си бебе когато родителите ти са имигрирали в тази страна. Сега си на 10 г. Живеете в квартал населен главно с имигранти. Баща ти държи магазинче. Говориш и двата езика на новата и старата родина, затова често превеждаш на майка ти и баба ти.	Ти си на 11 г. Живееш на село заедно с твоите родители и по-малки брат и сестра. Вашите имат пекарна. Понякога ти се присмиват понеже си доста дебел.	Ти имаш астма и често отсъстваш от училище когато не се чувстваш добре, особено през зимата. Прекарваш много време вкъщи, затворен, пред телевизора, пред компютъра в интернет и с Нинтендо Геймбой. Чувстваш се самотен, защото родителите ти ходят на работа. На 13 г. си.
Ти си детето на американския посланик в тази страна. Посещаваш дипломатическо училище. Носиш очила с дебели стъкла и малко заекваш. На 11 години си.	Двамата с по-големия ти брат сте много добри по математика, физика, езици и почти всички други предмети. Родителите ви са университетски преподаватели. Постоянно ви пращат на специални курсове и учебни лагери, където се подготвяте за олимпиади.	Ти си на 12 г., от ромски произход. Живееш на края на малко селце в малка схлупена къщичка без баня. Имаш шестима братя и сестри.
Ти си на 11 г. Откакто си се родил живееш в сиропиталище. Не познаваш родителите си.