Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Когато говорите със сляп човек
Докато правех дисертацията си, слушах веднъж как един лекар разговаряше с един сляп пациент. Той му говореше толкова силно, направо му викаше, докато снемаше анамнезата. Накрая слепият отметна глава и започна да се смее. „Докторе - каза той - не съм глух, а сляп. Престанете да крещите!" Тъй като слепите хора нямат зрителен контакт и не получават от събеседника си обратна връзка, за да разберат кога да продължат да говорят и кога да изчакат, те имат склонност да говорят без прекъсване, без да знаят кога да спрат. Не се притеснявайте да ги прекъснете, като ги докоснете леко, когато искате да кажете нещо. Вие сте този, който ще помогне на слепия събеседник да разбере кога трябва да говори и кога да замълчи и да изчака. Не забравяйте, че реакциите ви при разговора трябва да бъдат словесни - кимането с глава тук няма да помогне и да установи обратната връзка. Необходимо е да казвате с думи „да", „не", „разбирам". На мен ми се случи така веднъж при разговор с един сляп логопед в Австрия. Бях толкова впечатлена от онова, което ми разправяше, че изведнъж се улових, че забравям, че е сляп и кимам ли кимам утвърдително с глава. Не забравяйте в такъв случай да разговаряте с думи, и то колкото е възможно повече. Искам да добавя и още нещо. Когато вървите със сляп човек, трябва да го насочвате, като той опре ръката си на вашата. Вървете и говорете бавно и спокойно. Не го дърпайте. Когато говорите с глух човек Глухите се нуждаят от специално отношение при разговор. Често се налага 1. да говорите по-бавно; 2. да говорите по-високо (ако недочува); 3. да отваряте устата си по-широко и да артикулирате думите така, че глухият да разчете какво казвате; 4. да оживите говора си, като използвате изражението на лицето си така, че да бъде разбрано от глухия; 5. да застанете непременно лице с лице към него, иначе глухият не би могъл да следи думите по устните ви. Ако не разберете нещо, което глухият ви събеседник казва, погледнете го в очите, докоснете ръката му и го помолете да го повтори по-бавно. Той би трябвало да направи същото, ако не ви е разбрал. Работила съм със стотици глухи пациенти и причината за това, че съм имала успехи в подобряването на техните комуникативни способности, се крие в обстоятелството, че винаги съм се отнасяла към тях като към чуващи - в края на краищата те наистина имат нормални физически и говорни механизми. Единствената разлика е, че у тях мускулите на говора са евентуално по-слаби и че те не могат сами да се чуват. Аз трябваше да ги уча как да следят говора си. Обикновено към такива хора аз се отнасям като към всеки друг мой клиент, който има, да кажем, чуждестранен акцент. Резултатите са забележителни. Една от моите клиентки, тридесет и осемгодишна специалистка по компютри, не бе говорила никога в живота си - а сега вече може да й се разбира. Шефът й разбира какво му казва, за първи път в живота си тя може да разговаря със семейството си, без да използва езика на знаците. Работата ми с Марли Матлин бе увенчана с церемонията по раздаването на наградите на Академията за 1988 г., когато Марли произнесе реч за първи път в своя живот. Беше действително трогателно - да слушаш един глух човек, който говори перфектно благодарение на проведената екстензивна терапия на говора. Изградих у нея доверие, като се отнасях към нея като с нормално чуващ човек (прилагайки петте стъпки, посочени no-горе). Помогнах й също така да тренира и да укрепи гърлото си, езика си и лицевите мускули, за да може да произнася звуковете, съчетах всичко това с умения да контролира дишането си и нивото на звука. Тя беше наистина великолепна, когато говореше! Понякога глухите ми клиенти говорят толкова добре, че дори аз забравям, че са глухи, и извиквам името им, след като обърнат гръб да си тръгнат. И не съм единствената, която забравя това. Продуцентът Самюел Голдуин бил толкова впечатлен от Марли Матлин, след като бе имал с нея интересен и оживен разговор, че накрая едва ли не започнал да й шепне на ухото. И въпреки че тя не можела да разбере мисълта му, самият факт, че господин Голдуин бе забравил, че е глуха, бе вече едно признание за комуникативните способности на Марли. Когато разговаряте с хора, които имат дефект в говора Според Американската асоциация по проблемите на речта, на езика и на слуха повече от 22 милиона американци показват някакво нарушение на говора и комуникацията. Аз имам дори чувството, че такъв е всеки втори човек, тъй като разглеждам като говорен дефект и такива речеви навици като прекъсването на събеседника, говоренето с писклив глас, бързото говорене, мънкането, говоренето през носа, използването на паразитни думи като „викам", „ами", „нали така" и пр., неправилното произношение, гръмогласното говорене, както и прекалено тихото говорене. Става ясно, че в един или друг случай, в обществото или в бизнеса, вие ще се натъкнете на хора, които имат някакви проблеми с говора. Заекващите Един от най-често срещаните говорни дефекти, който може сериозно да утежни общуването с даден човек, е заекването. Съществуват много теории за същността на заекването, защо хората започват да заекват, какъв тип хора заекват и т. н. Главното е, че заекването представлява нарушение, което може да ограничи способността за общуване. То може да се отрази на самочувствието и на целия живот на заекващия, на неговата способност да изкаже нуждите и желанията си. Заекването може да се отрази дори върху вашата способност да контактувате с човека, който заеква. Първото правило, когато общувате с хора, които заекват, е: никога не завършвайте изречението вместо заекващия. Второ правило: никога не започвайте да го съветвате и поучавате - повечето от тези хора са слушали вече всичко това, лекували са се, може би и в момента се лекуват. Трето: никога не му казвайте да говори по-бавно, да се отпусне, да не се притеснява - дори да казвате всичко това с най-добри намерения. Това не само ще смути заекващия ви събеседник, но ще го направи още по-плах. Четвърто: поддържайте контакта лице в лице, независимо от това колко ще ви бъде неловко. Заекването е дефинирано като повтаряне, забавяне или бло- киране на дадена дума. Всъщност всеки един от нас е заеквал при едни или други обстоятелства. Понякога застанем пред някакъв началник, който ни кара да се чувстваме застрашени, и току започнем да заекваме. Или пък започваме да играем със себе си играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и ще запелтечим пред някой, с когото току-що сме се запознали. От друга страна, може да има просто някаква дума, която да „задейства" заекване. Когато разговаряме по определена тема, която ни изнервя, мнозина от нас започват да заекват. Следователно, заекването се явява при всички хора, когато умът работи по-бързо от устата ни. И тъй като често мислим по-бързо, отколкото говорим, трикът е да се опитаме да координираме невромоторната функция на устата си, с оглед да свържем мислите си с механиката на звукопроизвеждането и да изговорим смислени думи и връзки. За да можем да направим това, ще трябва да владеем напълно нашия говорен механизъм. Това може да бъде постигнато само като се научим да координираме потока от гласни, мускулите, дишането, а също така и да синхронизираме дишането с говоренето. И именно защото всеки един от нас е изпитал какво значи заекване, би следвало да проявяваме разбиране към хората, които заекват. Всеки си спомня как Брайън Гъмбел се опита на времето да интервюира футболния герой Лестър Хейс при връчването на су-пер-купата на Америка. Брайън държеше микрофона, а Лестър мърдаше устни автоматично, езикът му провисна, очите му мигаха, но не можа да издаде звук. Видяхме как страхът от това да говориш пред много хора, е може би най-големият страх, който мнозина от нас изпитват. Като резултат от този случай - който костваше на Лестър милиони долари от търговска реклама - той реши да се пребори със своя недостатък и дойде да работи с мен, за да го отърва от заекването. Днес Лестър говори чудесно, контролира напълно заекването си при многобройните си изказвания и лекции, които изнася из цялата страна. Афазицшпе Афазия се нарича нарушената способност да говориш, дължаща се на мозъчна повреда вследствие на удар или травма. Афазикът може да има трудности при говорене, загуба на паметта и/или да му се губят думи, или пък да не е в състояние да разбере онова, което му казвате, или да изрази онова, което има да каже, Това е едно от най-тежките нарушения на говора и изисква голямо търпение. Еднакво е неприятно и за двамата събеседници -за индивида с афазия и за индивида, който се опитва да общува с афазик, бил някога може би блестящ събеседник, но... само бил. Търпението е ключът към общуването с такъв човек. Не го третирайте като дете. Дайте му възможност да запази достойнството и самоуважението си. Поддържайте постоянен контакт лице в лице и не се страхувайте от допир. Говорете бавно, с къси завършени изре-чения. Консултирайте се с лекуващия лекар и логопеда на болния. Те могат да ви помогнат да използвате прилаганата от тях техника, когато общувате с болния от афазия или с друго мозъчно увреждане. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|