Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Глава дванадесета
Подходящите думи в трудни ситуации Разговорът с безнадеждно болни Разговорът с хора, които са безнадеждно бодни, е може би едно от най-трудните неща на света. С разразяването на СПИН на твърде много хора се налага да гледат как техен близък преждевременно си отива. Може би ще бъде добре да последваме примера на една африканска националност, където около умиращия се събира цялото семейство и цялото село. Всеки човек от селото се изрежда да гали и поглажда болния. Прегръщат го, милват го, утешават го. Смеят се и плачат с него. Те са изцяло с него и за него, докато не си отиде завинаги от тях. Това е един красив начин на общуване с някой, който си отива - да бъдеш на разположение и да обградиш онзи, чиито дни са преброени, с цялата любов, уважение и внимание, които можеш да дадеш. Една съвременна версия на този вид обич предлага Обществото на добротата, което Джилда Раднър описа в своята книга „Винаги има нещо" (1989), преди да умре от рак. Често пъти умиращите ни карат да говорим истината - да кажем неща, които би ни се искало да сме казали по-рано. Винаги трябва да кажем, каквото мислим; да не се страхуваме да изразим обичта си, защото една добра дума, един мил израз, една искрена откровена мисъл са по-ценни от милион долари. Никога не се страхувайте да споделите мислите и чувствата си с хората, на които държите. Един от моите клиенти, Ралф, мъж на петдесет и две години, бе страстен пушач и разви рак в гърлото. В резултат на радиоактивно лечение се наложи да ме помоли да възстановявам гласа му. Обикновено болните от рак с такава напреднала форма като неговата, не живеят дълго. Знаех това, когато започвахме лечението, но аз превърнах всеки ден, всеки сеанс в радостно събитие. Смеехме се, говорехме, клюкарствахме, разказвах му разни истории - действително прекарахме чудесно заедно. Питах го за мнението му по разни въпроси, а това го караше да се чувства значим... Когато накрая Ралф почина, се изредиха да ми се обаждат най-добрият му приятел, жена му и много членове от неговото семейство, за да ми благодарят. Стоплиха сърцето ми думите на един от неговите приятели, почувствах от тях какво могат да означават любовта и сърдечността в нечий живот, независимо че дните му са преброени. Той ми каза: „Ралф имаше да живее само шест месеца, но за него вашето присъствие в тези месеци беше истинска благословия!" Ако човекът преживява последните си дни, накарайте го да се смее, галете го, окуражавайте го, нека да почувства, че заема специално място в сърцето ви, че се радвате на това, че е жив. Аз прегръщах Ралф всеки ден, когато пристигаше, не се страхувах от допира с него. А за него това докосване положително е било нещо, което не може да се изрази с думи. Разговорът с близките на починал човек Разговорът с хора, които са в траур, е едно от най-трудните неща. Няма правилни и погрешни начини да скърбиш. То ти идва отвътре. Всеки си има свой начин и вие трябва да уважавате това у него и да го споделяте. Не се страхувайте да го прегърнете, ако има нужда да се облегнете на някого. Приласкайте го. Бъдете с него. Улавяйте сигналите, идващи от самия човек. Има хора, които биха предпочели да бъдат оставени сами. Повечето хора обаче искат да бъдат приласкани и утешавани. При загубата на близък човек хората чувстват огромна празнота, така че за да се запълни загубата, много често е необходим физически контакт. Важно е да позволиш на другия да скърби и да не казваш нищо, което може да екове неговите чувства. Добре е да се опитате да говорите за по-ободряващи неща - например да припомните някои общи спомени, нещо хубаво от живота на починалия. Една от моите клиентки много тъгуваше за сестра си, която бе боледувала няколко години. Непрекъснато мислеше за болките на сестра си и за собствената си вина, че не й е отделяла достатъчно време, докато е била жива. Припомних й какъв чудесен живот бе имала сестра й - с майка, баща, съпруга, братя и сестри, които я обожаваха. Накарах я да си спомни за щастливия живот на сестра й, преди да се разболее. Казах й да мисли за това, че се е отървала от болките... Припомняйки си хубавите мигове от живота на сестра си, моята клиентка можа дори да се усмихне и оживи. Така че не се страхувайте да споменете нещо красиво и весело от живота на починалия. Естествено, ако човекът е бил неприятен и не сте го обичали, по-добре ще е да не казвате нищо. Необходимо е също така да позволите на скърбящия да изяви своите чувства. Ако иска да плаче, да ридае, не казвайте „Стига, не плачи! Всичко ще се оправи". Оставете го да изплаче мъката си, да вика, да нарежда. Опитите да парират чувствата ти те покрусяват още повече. Когато отидете да поднесете съболезнованията си в дома на починалия или на погребението, не проявявайте излишна сдържаност и не се въздържайте да покажете своята скръб. Повечето хора, които са загубили скъп човек, се нуждаят от подкрепа, имат нужда да бъдат прегърнати, целувани, утешавани. Повечето имат нужда да им говориш за това колко неповторим и чудесен е бил техният близък. Нека да знаят какво значение е имал той за вас, колко спомени е оставил у вас. Ако ви се плаче, плачете. Позволени са всички начини да изявите своята мъка. Никой не може да предскаже как ще реагират близките, когато им съобщавате за смъртта на любимия човек. Някои изпадат в шок, застинали и безмълвни, докато други плачат, пищят, разболяват се. След като преодолеете собствената си мъка, трябва да изразите готовност да помогнете на най-близките, да се поставите на тяхно разположение. Кажете, че винаги сте готови да отидете и поговорите с тях, ако желаят, предложете им услугите си. Ако пък откажат помощта ви, не се обиждайте! Просто бъдете с тях, имайте готовност да им помогнете и дори след този отказ. Твърде често хората предлагат помощта си в деня на погребението, а след това никакви не се обаждат. Следователно, добре е да поддържате контакта с близките на починалия. Това не само ще ви помогне да се справите със собствената си мъка, но и ще накара близките да почувстват цяла мрежа от връзки, която ще ги подкрепи в дните на острата липса на техния близък. Когато разговаряте с душевно болен човек Едно от най-трудните неща е да общувате с душевно болни. Често пъти вие можете да смятате, че някой е просто труден за общуване, да се отнасяте към него като към нормален човек, докато той всъщност е сериозно болен. Майката на една моя клиентка има установено душевно заболяване. Импулсивна е, агресивна, враждебна, невъзможна за общуване. В даден момент е мила, в следващия - неадекватна. Години наред моята клиентка се опитваше да се справи сама с майка си, но това беше една предварително изгубена битка. И не можеше да бъде другояче, тъй като майката беше душевно болна. Бъдете много внимателни, когато говорите с душевно болни: 1. постарайте се да не повишавате глас, говорете спокойно; 2. веднага кажете конкретно какво искате; 3. поставете граници и не оставяйте болния да излезе извън тях; 4. ограничете общуването си до най-същественото. Наслушала съм се на тъжни истории за хора, които имат душевно болен съпруг или родител. Единственият начин да контактуваш с такъв човек, е да спазваш горните правила. Дори и да ви е мъчно за този човек, не допускайте неговото заболяване да съсипе вашия живот. Неговата болка може да се превърне във ваша вечна рана. Заради собственото си душевно здраве е по-добре да оставите с вашия болен да се занимава квалифициран специалист, чрез който да общувате с болния. Ако условията не позволяват той да получи специално лечение, ще трябва да ограничите контакта си до възможния минимум, без излишни разговори или да го изключите напълно от своя живот, колкото и тежко да е това за вас. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|