Да се вслушваме и в езика на тялото Много неща могат да се „прочетат" за даден човек от неговата походка, от начина, по който се държи физически - поза, жестове, изражение на лицето. Като наблюдавате събеседника, вие буквално „слушате" езика на неговите движения, жестове, мимика.
Веднъж съзрях в един вестник снимката на мой клиент - политик. На фотографията ми се видя ядосан, посърнал, попрегърбен. Познавайки го добре, веднага му се обадих и му казах за снимката.
- Права сте - отвърна той. - Имах неприятности... - и продължи да ми обяснява какво се е случило.
„Визуалното слушане" може да бъде от огромна полза за умението ви да доловите настроението на събеседника и да постигнете по-искрена и по-откровена връзка. То обхваща следните области: изражение на лицето, движения на тялото, жестове, гласово поведение.
Всички сме чели достатъчно много книги като тази на Джул фаст („Езикът на тялото", Лондон, 1970), които ни учат да се вглеждаме в езика на жестовете. Те ни учат как да дешифрираме един човек по външния му вид и по начина, по който се движи. Ясно е също, че след като поседиш малко с някого, можеш да определиш неговото настроение по изражението му. Моята предишна книга „Говори за да спечелиш" предлага информация за това как да разкриваш чувства, настроения и дори личностни особености само като слушаш как се изразяват хората, по техните гласови изяви. Ключът към полезното слушане и изслушване е да обръщаме внимание и да проявяваме усет към цялостните прояви на събеседника - физически, лицеви и гласови.
Псевдовнимание Някои хора могат да изглеждат целите потънали в слух, ала умът им да е някъде другаде. Аз лично бих предпочела да разговарям с човек, който действително ме слуша, нищо че му се налага от време на време да върши и други неща, отколкото с някой, който е зяпнал в мен и ми засвидетелства цялото си без-внимание!
Някои хора са като същински мултипроцесори, могат да вършат много неща едновременно - да говорят по телефона, да си записват нещо и същевременно да слушат какво им говориш. Такива люде можеш да сметнеш за разконцентрирани, но ще останеш изненадан колко всъщност не са! Те просто се чувстват неловко, ако не вършат няколко неща едновременно! Други хора пък са като „затворени" монопроцесори. В състояние са да фокусират вниманието си само върху даден обект в дадено време.
Не бива да определяме и класираме нито едните, нито другите - тези са добри, а тези лоши. Необходимо е само да внимаваш как обработват твоята информация. И все пак независимо от това какъв е даден индивид - мулти- или монопроцесор, той пак може да е псевдослушател - да ви слуша само привидно. Мнозина от нас са имали немалко такива случаи - човекът кима утвърдително по време на разговора, а всъщност не ви слуша. Следователно, съществено важно е да го засичате от време на време. Използвайте изрази като: „Има ли смисъл това според вас?", „Нали разбирате какво казвам?", „Как мислите по въпроса?", „Мога ли да чуя и вашето мнение по това, което ви казах?"...
Ако събеседникът отговори смислено, можете да бъдете спокойни, че наистина са ви слушали.
Когато ти пресичат приказката... Какво бихте казали на онзи, който постоянно ви прекъсва и нарушава последователността на мисълта ви? Ще ви кажа какво: реагирайте моментално! Прекъснете разговора незабавно и кажете: „Нали ще ме оставите да продължа?" или „Моля да не ме прекъсвате!", или „Нека първо да завърша...". Употребявайте тези къси и отсечени изрази, а след тях поизчакайте няколко секунди, преди да продължите. Понякога хората са дотолкова дебелокожи, че не ще престанат да ви прекъсват. В такъв случай поемете въздух, задръжте го - нали си знаете вече моята техника - стегнете коремните мускули и кажете отчетливо: „Ще ви моля да ме оставите да завърша това, което искам да кажа!"
Може би една от най-сполучливите реплики, които съм чула в подобен случай, беше: „Ще ви помоля да ми предоставите две минути от всичките шестдесет минути, които употребихте да изказвате своите съображения!" А ако и това не помогне, можете да сложите ръка върху ръката на събеседника, да го погледнете право в очите и да повторите още веднъж: „Моля да ме оставите да завърша!"