Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Голяма борба, нали?
А когато всичките ви усилия пропаднат и вече усещате, че сте на път да го цапардосате, незабавно прекъснете разговора. Просто си тръгнете. Събеседникът ви ще проумее какво му съобщавате. Разбира се, това е крайна мярка. В повечето случаи хората не са чак толкова груби. Ако по деликатен начин дадеш на този „прекъсвач" да проумее лошата си привичка, той обикновено ще се опита да се контролира. Когато обаче доловите, че и вие сте склонни да прекъсвате хората, най-добрият начин да неутрализирате този лош навик, е познатата ви вече техника на дишането, която препоръчвам навсякъде в тази книга. Преди да почувствате, че ви идва отвътре да се намесите и да си кажете приказката, поемете дълбоко въздух, задръжте го няколко секунди и докато го правите, наистина слушайте какво казва другият. Слушахте, но не разбрахте Губили ли сте време с някого, който приказва ли приказва и мисли, че го слушате, а изведнъж се улавяте, че не сте разбрали нищичко от онова, което е казал. Явно, човекът говори за нещо друго! Ако ти е трудно да следиш мисълта на събеседника, най-добре ще е да го спреш с думите: „Един момент! Не разбрах какво точно казахте!" или „Не говорехме ли досега за нещо друго?", или пък „Извинете ме, за момент изключих..." Използването на такива ключови думи обикновено вкарва разговора в релсите. Добрият слушател не се страхува да се вклини и да покаже на говорещия, че не е разбрал точно казаното от него. От друга страна, ако искате да промените темата по средата на разговора, направете така, че събеседникът ви да може да проследи мислите ви и да се влее в потока им. Някои ключови фрази в случая са: „Впрочем, да кажа..." или „Да се отклоним за момент от темата!", или „Това е странично съображение, но...", или „Ще се върнем след малко към това, което казах, но искам да се отклоня за миг...". Престанете да бъдете съдници! Ако сте критично настроен човек, трудно ще ви е да се проявите като добър слушател при разговор. Твърде вероятно е вече да си имате някакво предварително съставено мнение, преди другият да е свършил с онова, което има да каже. Вашата преценка издига, образно казано, стена - бариера, която затруднява проникването на информация към вас. В човешката природа е да сме склонни да съдим за какво ли не. Всеки си има своите предубеждения - верни или погрешни, но щом искаме да усвоим умението да изслушваме, ще трябва да отхвърлим всички предварителни мнения. Нужно е да престанем да преценяваме, а да започнем да слушаме. Надали бихме могли да изчистим всички предварителни „записи" в ума си, така че да приемем хората такива, каквито са, без да им бъдем съдници, просто да слушаме какво казват и да премисляме какво са казали, а не какво ние мислим, че казват. Един мой приятел - Джордж - има необикновена способност да привлича хората, имаш чувството, че всички гравитират към него. След като го наблюдавах на един прием, аз разгадах тайната: той приемаше всички с открито сърце, естествено, без оценки, без критики, без „присъди". Просто ги приемаше такива, каквито са. Да бъдем като Джордж, ще са ни необходими доста упражнения, поне за повечето от нас. Но аз винаги насърчавам моите клиенти да се упражняват - да се срещат, да разговарят, като се стараят -колкото и трудно да им се струва това - да не съдят и преценяват, а да изслушват и да вникват в онова, което другите казват. А ако се хванете, че самите вие сте прекалено критични и сте склонни не само да преценявате, но и да съдите хората, опитайте се да си представите черна дъска, на която са изписани с тебешир всичките ви предубеждения. Направихте ли го? Добре. А сега вземете мислено гъбата и избършете дъската! Дали вашият начин да говорите не пречи на слушателя? Редица изследователи на човешките взаимоотношения съветват слушателя да внимава предимно за съдържанието на онова, което му се казва, а не и за начина, по който му се казва. Аз обаче съм склонна да отхвърля изцяло това твърдение. Начинът, по който даден човек говори, може да ви осведоми твърде добре за типа на неговата личност. В чести случаи начинът, по който един човек „звучи", отразява същността му или поне психологическото му състояние. Според изследвания на УКЛА и на лингвистката д-р К. Валтикс, психологическото състояние на един човек може да се определи по звученето на гласа му. Дори ако той е усвоил някакъв гласов модел, който няма нищо общо със самия него, хората около него ще го възприемат именно според този модел, а не според онова, което той представлява всъщност. Дори да имате работа с преуспяващ и мощен бизнесмен, щом този човек има скучен, монотонен, безцветен глас, който чезне някъде към края на всяка фраза, слушателите ще си съставят мнение за човека, когото чуват, а не за онзи, който е той всъщност. Може и да не е справедливо, но изследванията показват, че хората съдят за вас с уважение или не според впечатленията от начина, по който говорите. Ако имаш силен, гръмовит глас, писклив бебешки глас, гъгнив, дрезгав, хриплив и пр., и пр. глас, или пък ако имаш дефекти в говора - фъфлене, заекване и пр., не ще съмнение, че хората ще те възприемат с повече задръжки, отколкото ако имаш приятен глас. Истинско изпитание за всекиго е да слуша говорител, чийто глас е неприятен - така съобщението изобщо няма да стигне до вас. Ако имате лоша гласова постановка, е твърде възможно хората да съдят за вас по това как звучи гласът ви, така че дори да не се стигне до онова, което имате да им съобщите. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|