Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

програма, предназначена да повиши състрадателната мотивация при нарушители, които показват малко или никакво разкаяние за престъпленията си, дори и когато жертвите им са наранени физически. От всеки извършител на престъпление се изисква да дискутира антисоциалното си поведение пред малки групи от свои връстници и да посрещне както тяхното, така и неодобрението на терапевта на групата. Целта е да се провокира срам и дори отвращение. Според Деймън „Такива методи са ефективни, защото оставят както емоционално, така и познавателно послание в участниците."
Джон Брайтуайт, професор по социални науки в Австралийския национален университет в Канбера и привърженик на идеята за срама като наказание, повдига едно важно възражение. Той обяснява, че засрамването може да се приеме за хуманно в случаите, когато изразява не само всеобщо неодобрение, но и включва опрощение и благосклонен прием в обществото. Той използва термина „реинтегриращ срам", като подчертава, че тази форма на наказание не трябва да бъде нито проява на гняв, нито на възмездие, а по-скоро да се приеме като ритуал, който да предизвика съответна степен на разкаяние в съгрешилия и прошка от семейството и в обществото.
ПРИЛАГАНЕ НА ВИНА
Вината се основава на вътрешни стандарти и очаквания, а не че другите знаят за нея, и затова е по-мощна и по-дълготрайна морална мотивация от срама. Въпреки че комиците оплакват продължаващия цял живот невротичен ефект на вината, повечето психолози биха потвърдили, че и вината си има своите приложения. Доналд Милер и
Ги Суонсън в проучванията си за детските реакции на определени илюстрации разпознават невротичната вина, при която индивидът се самонаказва неоправдано и безразсъдно заради загрижеността си за мнението на другите, като мотивът е да се намали самокритичността и да се подобрят личностните взаимоотношения на детето.
Много проучвания дават основание да се вярва, че личностната вина, която справедливо можем да наречем „съвест", е по-ефективна за контролиране на поведението на децата от каквато и да е външна заплаха или страах. Всъщност, когато сме в състояние да стимулираме вина в децата си, те са склонни да проявят по-строга интерпретация на правилата и последствията от тяхното нарушаване дори и от нас.
Например, когато седемгодишният Брус бил хванат да хитрува на тест по правопис, родителите му го попитали как мисли, че трябва да бъде наказан. Плачейки, Брус предположил, че може би ще му вземат видеоигрите за три месеца, че може би не трябва да му се разрешава да гледа телевизия един месец и да помага в домакинската работа до края на учебната година. Това били много по-тежки наказания, отколкото родителите предвиждали, но по съвет на училищния психолог те се съгласили да ги приложат.
Изследванията на Доналд Макабе, професор в университета „Рътгър", показват, че в сравнение със страха от наказание вината влияе по-ефективно върху моралното поведение дори много след детската възраст. При проучване на прояви на измама в конкуриращи се частни колежи Макабе установил, че 78% от учениците признават, че са излъгали поне веднъж. Но в училища с „код за честност", където учениците подписват декларация да не мамят, провеждат тестове без квестори и са въвели правила за справяне с нечестни прояви, учениците, използвали лъжа, намаляват на
57%.
КАК И КОГА ЛА ПРИЛАГАМЕ „ОТРИЦАТЕЛНИТЕ" МОРАЛНИ ЕМОЦИИ ПО НАЙ-
ПОДХОДЯЩ НАЧИН
Ако приемем, че срамът и вината са естествени и мощни аспекти в емоционалния живот на децата, тогава въпросът е как да ги използваме, за да помогнем за моралното израстване на нашите малчугани, без да им причиняваме ненужна вреда.
Следващите общи препоръки ще ви насочат как да използвате срама и вината творчески, за да направлявате децата към честност, етичност и загриженост.
1. Създайте принципни правила и последователни наказания, ако правилата се нарушат. Трябва да сте сигурни, че наказанията са честни, незабавни и ефективни.
2. Когато децата над десет години нарушават важни правила и не се вразумяват от

наказанията ви, помолете ги сами да определят наказанията си за всяко давило. След това се споразумейте за неутрален посредник (например някой приятел на семейството, чичо или леля), за да се определи кое наказание ще подейства най- добре. Ако детето се съгласи, бихте могли дори да помолите посредника да контролира наказанието. В повечето случаи това ще стимулира децата да очакват повече от себе си, за да оправдаят собствените си надежди.
З. Реагирайте по-строго, котато детето ви нарани някого. Например, ако то не си предаде доклада навреме, причинява вреда единствено на себе си и затова само то трябва да понесе последствията. От друга страна, ако се прибере у дома два часа след определеното време и ви причини голямо безпокойство, трябва да използвате по- крайни мерки. Ако безотговорните действия на детето причинят болка на друг, не се притеснявайте да изразите силните си чувства заедно с подобаващо наказание. Ако това го разстрои, не бързайте да го успокоявате. Чувството за вина ще му попречи да действа безрасъдно при друг случай.
4. Предявете големи изисквания по отношение на извиненията. Писмените извинения да бъдат придружени от устни. Ако детето е неискрено, не се отказвайте лесно - продължавайте да увеличавате изискванията си за извинение, докато то реагира емоционално.
Осемгодишният син на моя клиент Артър проявявал грубост, когато баща му го молел за нещо. Например, когато Артър кажел: „Време е да почистиш и да се подготвиш за вечеря", Кевин отговарял: „И защо да го правя? Ще вечерям, когато съм готов!"
Посъветвах Артър следващия път, когато Кевин прояви грубост, да го накара да напише изречението: „Ще уважавам моя баща и моята майка". Втория път Кевин трябваше да напише изречението два пъти, след това три пъти и т.н. Инструктирах
Артър да стои непрекъснато зад сина си, докато той пише, и да се увери, че е изписал докрай и четливо изисканото изявление.
Артър ми докладва, че са били необходими десет инцидента, за да започне Кевин да проявява някакви чувства по отношение на това наказание. По средата на десетото изречение той започнал да плаче и прегърнал баща си. Артър не успокоил сина си, а го накарал да довърши писането. След този случай поведението на момчето се подобрило драстично в много отношения.
През последните 30 години професионалистите по психично здраве и по-голяма част от преподавателите не са имали желание да препоръчват негативните емоции при възпитанието на здрави деца. Наблюдавали са прекалено много случаи на емоционално оскърбление, понякога дори по-лоши и от физическо малтретиране, за да предположат, че родителите ще приемат тези методики. От гледна точка на емоционалната интелигентност обаче всяка невъздържаност би могла да навреди на едно дете. Децата имат различни емоционални сили и слабости. При възпитанието им винаги трябва да се ръководим от правилото, че трябва да постъпваме в техен най- добър интерес и да правим това, което ще ги превърне в щастливи, успяващи и отговорни възрастни.
ОСОБЕНОСТИ С ЕК, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ
• Срамът и вината не са емоционални злодеи. Когато са приложени подходящо, те са важни методи за родителите да научат децата на морални стойности.
• Подходящото прилагане на срама и вината ще зависи от темперамента на детето ви, но ако го използвате, ще приобщите детето към ценностите и проблемите на семейството.
ЧАСТ З
Умения за мислене с ЕК
За разлика от всички други видове, човеците притежават капацитета да произвеждат и контролират своите емоции, като мислят. Еволюцията на неокортекса - мислещата част на мозъчната кора, която контролира езика и логическото мислене, ни позволява да изразяваме чувствата си с мисли и да променяме самите чувства, Ако ученикът по- чувства, че е обезпокоен преди взимането на някой изпит, би могъл да помисли как да се успокои. Ако спринтьорка усети, че е мудна и немотивирана, тя има способности да

се концентрира и ускори реакциите си, като стартира с максимума от възможностите си. От почти един век на психотерапектите им е известно, че умът може да ни разболее, и затова те са създали много методи да забавят този процес. Сега откриваме, че мислещата част на мозъка ни може да предотврати и физическите, и емоционалните проблеми. Всеки е в състояние да научи тези техники, без да са необходими години интензивна терапия.
Техниките, които обсъждам в седващите три глави, са подбрани от най-вълнуващите открития на съвременната психология. Те са класифицарани като познавателни терапии, защото се основават на предположението, че нашите мисли или познания са най-лесният начин да променим начина си на мислене.
Много от теориите и стратегиите, които представям в тази глава, са били разработени за високорискови деца, но днес има малко деца, които не попадат в тази категория.
Преди да станем развито индустриално общество, родителите са учели децата си как да различават растенията, които могат да се ядат, от онези, които биха им навредили, как да подковават кон или как да култивират една нива. Съвременните деца се нуждаят от други умения за оцеляване. Родителите трябва да научат децата си как да използват своя интелект, както и емоционалните и социалните си умения, за да се справят с непрекъснато нарастващите стресове от лично, семейно и обществено естество.
Реалистично мислене
Човешките възможности за самоизмама са почти безгранични, а това ни затруднява да преосмислям колко е важно да насочваме децата към реалистично мислене. Нашият емоционален мозък има способността да надява желязна ризница, за да предпази най- пламенните ни желания от атаките на логическия мозък. В резултат от това ние постоянно правим неща, които не би трябвало да правим. Например знаем, че тютюневият дим причинява много болести и ранна смърт, и все пак 23% от населението все още пуши, а почти 3000 деца и тийнейджъри придобиват навика всеки ден. Знаем, че предпазният колан със сигурност ще ни помогне да оцелеем при евентуална катастрофа, и все пак почти една трета от шофьорите го смятат за неудобство. Всеки, който някога е влизал в саморазрушителни взаимоотношения, например да се качи в кола, чийто шофьор е интоксикиран, или просто да харчи повече пари, отколкото може да си позволи, е изживявал изтънченото изкуство на самоиз- мамата.
Самият факт, че толкова често правим неща, които не са в наш интерес, предполага, че еволюцията ни е отвела в погрешна посока, развивайки т.нар. „логическа" част на мозъка ни. За щастие това може да се излекува. Децата могат да се възпитат да действат в техен най-добър интерес, а също и в интерес на другите хора.
ДА ЖИВЕЕШ, ОТРИЧАЙКИ
Мариана наистина мразеше новото си училище. Би направила всичко, но не и да учи.
Да разговаря с приятеля си Дейвид по четири-пет часа през нощта беше много по- интересно, отколкото да учи история на света. Учителите й знаеха, че Мариана няма мотив да учи и я оценяваха по съответния начин. Тя знаеше, че родителите й ще бъдат много разочаровани, когато видят оценките й. Вероятно щяха да я накажат жестоко и тя взе просто решение: скри известието, пристигнало по пощата в дома й.
Странно, но това като че ли разреши нещата. С три деца в три различни училища и с отговорни, изпълнени с напрежение професии, родителите й пропуснаха факта, че не са получили картичка с успеха й.
Но на 10 май, един месец преди края на учебната година, директорът извика родителите на Мариана, за да разбере зашо не са отговорили на писмата му. В резултат тази среща беше шок за тях и сигнал, че доверието е спряло да работи в тяхното семейство.
Ние често несъзнателно заговорничим с децата си, за да избегнем болезнена истина - дори и когато се сблъскваме с неопровержими факти. Например през август 1996 г. едно проучване, спонсорирано от правителството, показва, че 10,9% от тийнейджърите

взимат наркотици, едно тревожно нарастване със 105% от 1992 г. Това включва нарастване със 183% на употребата на ЛСД и други вещества, предизвикващи халюцинации, и със 166% на употребата на кокаин за месец.
Някои експерти обвиняват за това тревожно нарастване „отстъпчивите и меки" родители, които също са използвали наркотици като тийнейджъри и разсъждават, че след като самите те са станали пълноценни личности, защо да повдигат въпроса за употребата на „ободряващи" хапчета и алкохол от децата им. Но тези аргументи, в които някои ще открият оправдание за „отстъпчивостта" си, не взимат предвид по- трезвата статистика, отнасяща се до ранната употреба на наркотици. През същия този период се е увеличил с 96% приемът в спешните отделения на деца между 12 и 18 години, употребили марихуана, и с 56% на употребилите хероин.
Като човешки същества ние сме обект на различни отрицания и преосмисляния.
Милиони, иначе разумно мислещи, възрастни влизат в коли, без да затегнат коланите, или палят цигара, като се преструват, че няма опасни последствия само от една- единствена цигара. Някои от нас са по-склонни да заравят главите си в пясъка, но тъй като искаме да възпитаме физически и емоционално здрави деца, трябва да се научим да гледаме истината право в очите.
ДА ИЗБИСТРИМ УМОВЕТЕ СИ
Противоположно на самоизмамата е реалистичното мислене, т.е. способността да виждаш света такъв, какъвто е, и да откликваш със съответни решения и поведение.
Много от нас пренебрегват необходимостта да учат децата на това умение с ЕК и дори може да ги научат точно на обратното. Опитвайки се да предпазим децата от „грубата страна" на живота, ние още повече подчертаваме това отрицание.
Но в опита си да предпазим децата от някой проблем, ние бихме им помогнали най- много, ако сме искрени, независимо колко болезнена ще бъде ситуацията. Ако обясним ситуацията на децата с най-големи подробности, те ще научат, че имаме емоционалната сила да преживеем и да боравим дори и с най-тревожната ситуация.
Това безусловно им изпраща посланието, че и те са в състояние да направят същото.
Например в една от най-четените книги за деца Книга за развода за момчета и

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: