Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
| Шарън, самоуверено шестгодишно момиче, е поканено на фотографски сеанс преди 15 минути. - Знаеш ли - казва тя на фотографа, след като е била представена, без да чака отговор, - миналата година ходих на Дисниленд и навсякъде се возих по два пъти! - Това е чудесно - отговорил рекламният агент, координиращ сеанса. - Сега защо не седнеш ей тук? Ще изпробваме осветлението. - И знаеш ли още какво - продължила Шарън, като седнала пред прожекторите, - започнах да позирам още като бях на четири години, защото сестра ми Холи също го правеше и като я видях, казах, че и аз искам, а мама каза: „ОКей, и ти можеш да го направиш", и така сега аз го правя, а Холи - не. -О-отговорил фотографът,увлечен от ентусиазма на малката бъбривка. - Обичаш ли да позираш? - Влюбена съм в това - отвърнала Шарън с лъчезарно лице. - Точно такова изражение искам - казал фотографът, а Шарън успяла да задържи същата усмивка и продължила да говори. - Влюбена съм в това - повторила тя. — Трябваше да отидем до Ню Йорк и мама ме заведе на една пиеса. Аз винаги се срещам с хора и те ми взимат снимката, а аз ще бъда в истинска реклама. На Холи вече не й харесва да го прави и ходим само аз и мама. Оптимизмът е нещо повече от позитивно мислене. Той е навик за позитивно мислене или, както го дефинира речникът Рандъм хауз, „предразположение или тенденция да гледаш на събитията или обстоятелствата откъм по-благоприятната страна и да очакваш по-щастлив изход". Оптимистични деца като Шарън са радост за околните. Техният устрем и увлечение са заразителни. Но според психолога Мартин Селиман, автор на Оптимистичното дете, оптимизмът е нещо повече от привлекателна черта на характера. В действителност би могъл да бъде и вид психологическа имунизация срещу житейски проблеми. Селиман пише че повече от 1000 проучвания, обхващащи над половин милион деца и възрастни, показват, че оптимистите имат по-големи успехи в училище и в професията си и, което е най-изненадващо, са физически по-здрави от песимистично настроените. А най-важното е, че дори едно дете да не е родено с оптимистична нагласа, то може да бъде научено на това умение с ЕК. Селиман отбелязва, че до неотдавна Америка е била оптимистична нация: „Първата половина на XIX век е време на социални реформи, чийто крайъгълен камък беше оптимистичната убеденост, че хората са в състояние да променят и усъвършенстват света... Вълни от емигранти се озоваха пред безкрайно дългата граница, а приказките за бързо забогатяване не бяха за тях напразни мечти. Оптимизмът на XIX век създаде институцията на всеобщо образование, основа обществени библиотеки, освободи робите, възстанови правата на психично болните и се пребори за избирателно право на жените." Селиман вярва, че първоначално песимизмът идва на мода като реакция на следвоенните реклами от 50-те години, но през 60-те е подхранен от убийствата на някои от най-надеждните лидери, аферата „Уотъргейт" и, разбира се, войната във Виетнам. ОПТИМИЗМЪТ СРЕШУ ПЕСИМИСТИЧНИТЕ МИСЛИ За да научите детето да мисли по-оптимистично, най-напред трябва да правите разлика между песимистични и оптимистични мисли. Според Селиман главната разлика е начинът, по който оптимистите и песимистите обясняват причините за добрите и лошите събития. Оптимистите вярват, че положитедните щастливи събития се обясняват чрез неща, които са перманентни (ще продължават да се случват във времето) и общовалидни (ще продължават да се случват в различни ситуации). Оптимистът поема съответната отговорност за да се случват добри неща. Ако стане нещо лошо, той го разглежда като временно и сдецифично само за дадената ситуация и обективно преценява дали той има вина за лошото събитие. Анди е изпълнено с оптимизъм дете. Когато разбира, че семейството му ще се мести за трети път през последните три години, той, естествено, е разтревожен. Анди харесва училището, приятелите и дома си, който е само през два блока от плувния басейн. След някои първоначални оплаквания обаче, той започва да мисли за новия си дом, който ще е само на един час от Орландо, Флорида - светът на Дисниленд, Епкът сентър и други големи увеселителни паркове. Анди знае, че баща му трябва да се мести заради работата, а не защото някой е направил нещо. Също така знае, че семейството му „го бива да се мести". Те ще продължават да поддържат връзка със старите си приятели, освен това винаги правят голямо парти, за да се запознаят с новите съседи, само седмица след пристигането. Анди решава да използва опита си, като напише есе по английски език. Той ще го нарече „Местейки се". Песимистът има противоположни мисли: Добрите събития са временни, лошите — постоянни; добрите събития се дължат на късмет или случайност, лошите събития са по-предсказуеми. Песимистът също така греши при приписването на вина. Той има склонност да обвинява за всичко лошо или само себе си, или някой друг. Песимистът може да е предразположен да „обрича всичко на провал". Съвсем типично за него е да очаква най-лошия сценарий при най-потресаващи обстоятелства, но не е готов да го посрещне в ежедневието. Детето, което плаче или е намръщено, защото не участва в баскетболния отбор или родителите не му разрешават да си продупчи ушите, нарочно изопачава значението на тези събития, синхронизирайки емоционалната си реакция с това изопачаване, а не с действителността. Ако откликнете на песимистичния възглед на детето за света, а не на логиката на нещата, със сигурност ще засилите още повече склонността му да гледа на събитията с най- черните краски. ОПАСНОСТТА ОТ ПЕСИМИЗМА За Селиман песимизмът не е само негативен начин на мислене, но и симптом за една от най-големите заплахи за здравето на децата ни днес: „епидемията от депресия". Въз основа на 4 проучвания, направени на повече от 16 000 души от всички възрасти, Селиман установява, че в сравнение с хората, родени през първата третина на века, за съвременните деца съществува 10 пъти по-голяма вероятност да изпитат депресия. Още по-тревожно е, че сериозна депресия може да бъде преживяна и в по-ранните години на живота. Той се позовава на изследването на 3000 деца от 9 до 14 години, от които 9% се оказват с напълно проявени депресивни смущения. За щастие има потвърдени научни доказателства, че песимизмът и дори депресията могат да бъдат победени, като научим децата (или юношите и възрастните) да мислят по нов начин. Аарон Бек и неговите колеги от университета в Пенсилвания първи разработиха систематична терапевтична програма, доказвайки, че логическият ум може да бъде обучен да контролира емоционалния ум. Бек вярва, че депресираните хора имат навика да мислят, че бъдещето е мрачно. Той открива, че ако пациентите се научат да мислят положително, депресивните симптоми намаляват. Разширявайки системата на Бек за лечение на депресията, Селиман и колегите му по Превантивна програма при университета в Пенсилвания разработиха 12-седмична програма за лечение на деца с риск от депресия. Тази програма учи децата на различни начини да мислят за себе си и на нови начини за разрешаване на лични проблеми. Резултатите се оказват много обнадеждаващи. Преди програмата 24 % от децата и в превантивната, и в контролната група са проявили умерени симптоми на депресия. Веднага след програмата в превантивната група симптомите остават при 13% от децата, докато в контролната група стойностите не се променят. Като се има предвид, че главната цел на програмата е превантивността, истинската й стойност трябва да бъде измерена в дълготрайния ефект. След две години, въпреки че в превантивната група 24% от децата са проявили умерени симптоми, в контролната група те вече са 46%. С други думи, Пенсилванската програма намалява броя на децата, които предсказуемо биха развили депресивни симптоми. ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ОПТИМИЗМА Побеждаването на депресията е само едно от полезните неща, които ще постигнете, научавайки децата си да мислят оптимистично. Децата оптимисти са и по-успяващи в училище от връстниците си песимисти. Тейонка Паркър бе номинирана от USA Today в третия отбор на звездите през май 1996 г. Тя завърши Калифорнийската академия по математика със среден успех 3.86, планирайки да посещава престижния Станфордски университет. Тейонка бе позната и на ръководството на училището с работата си с младежите от града. Постиженията й в университета обаче могат да бъдат оценени само като се има предвид това, което тя трябваше да преодолее. Майка й била пристрастена към алкохола и затова Тейонка живеела при различни роднини, като била премествана от Мисисипи до Сан Диего, Чикаго и накрая в Лос Анджелис. Двама от тримата й по- големи братя са били в затвора за наркотици, докато тя учела в университета. Според хората, с които е живяла, онова, което я различавало от другите деца, израснали при неблагоприятни условия, бил нейният начин на мислене -страстната й решителност да успее. За Тейонка несполуките са само един враг на успеха. Тя обяснява следното на един репортер: „Ако бях родена с късмет, нямаше да има какво да побеждавам. Щях да се влача, вместо да се втурна стремително напред." Но най- красноречиви са нейните думи от последния ред на молбата й до Станфорд: „Чрез моята дисциплина, постижения и воля ще завладея света с щурм." КАК ДА ВЪЗПИТАТЕ ДЕТЕ ОПТИМИСТ Ето някои насоки и дейности, с които бихте могли да започнете още днес: Внимавайте как критикувагпе Селиман посочва, че има правилни и неправилни начини да се критикува. Първото правило е да бъдете точен. „Преувеличеното обвинение поражда вина и срам извън границите на това, което е необходимо, за да стимулира детето към промяна. Но никоя вина не може да подкопае отговорността и да унищожи желанието за промяна." Второ, развийте оптимистичния разяснителен стил. Обяснявайте проблемите реалистично, така че причината да се разбира като конкретна и променима. Да вземем например 8-годишната Сузи, която оставя стаята си в пълен безпорядък, независимо от три пъти повторената молба на родителите й да я разтреби, преди да отиде на пикник с приятели. Родителите й били силно притеснени, защото им предстояло да покажат къщата на агент по недвижими имоти същата сутрин. Едва успели да почистят стаята вместо нея. При завръщането на Сузи следобед майка й била видимо разстроена и незабавно отвела дъщеря си в стаята й, за да й обясни причината за своето състояние. Ето двете версии на това, което майката е казала на Сузи. Първата е в оптимистичен, а втората в песимистичен стил. Оптимистичен стил „Сузи, ти направи нещо, което много ни затрудни, и аз и баща ти сме много ядосани." (Критиката на майката е конкретна Тя описва много точно чувствата, си.) „Казахме ти три пъти да почистиш стаята си, но ти всеки път отлагаше." (Майката описва инцидента много точно, но определя проблема като временен.) „След като ти остави стаята си разхвърляна и агентът по недвижими имоти щеше да дойде, ние трябваше сами да почистим, а това ни попречи да свършим други важни неща. Ти трябва да поддържаш стаята си чиста, а не ние." (Майката обяснява точно какво се е случило - причината за проблема и последствието. Тя посочва правилно вината.) „Искам да останеш 15 минути в стаята си и да обмислиш това, което казах. След това искам да ми кажеш какво ще направиш, така че стаята ти да е подредена и това повече да не се повтаря. Напиши поне три начина, за да разрешиш този проблем." (Това е един реален период от време за едно 8-годишно дете да размишлява върху даден проблем. Майката на Сузи й възлага конкретна задача, за да се приключи с това.) Песимистичен стил „Защо винаги правиш необмислени неща? Бясна съм от твоето поведение!" (Думата „винаги" налага впечатлението, че проблемът е глобален и никога няма да бъде решен Емоционалната реакция е преувеличена и ще предизвика твърде голяма вина.) „Милион пъти съм ти казвала да държиш стаята си чиста, но ти никога не слушаш! Какво става с теб?" (Майката на Сузи описва проблема като всеобхватен - „милион пъти", както и глобален - „никога не слушаш", за да внуши вина. По-натагьк тя внушава, че нещо постоянно и характерно не е наред с дъщеря й.) Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|