Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
| Зоната на постиженията, докладва в едно проучване пред Олимпийския център в Колорадо Спрингс, че над 90% от елитните спортисти използват въображението си, за да повишат спортните си умения. При един експеримент Мърфи помолил група колежани да упражняват ударите си при игра на голф седем последователни дни. На една трета от тях било казано да си представят мислено ударите преди всеки опит, на една трета - че пропускат попадението си, и на една трета - да не провеждат никаква въображаема тренировка. Постиженията на първата група се подобрили с 30%, докато на третата група - само с 10%. А най-неочаквано втората група намалила точността си с 21%, макар и след една седмица тренировки. Преди да научите детето си на това умение с ЕК, вие самите използвайте въображението си за минута-две. Облегнете се назад, затворете очи, дишайте дълбоко и си представете, че сте на самотен плаж и лежите спокойно на топлия чист пясък. Направете изживяването възможно най-реално, като привлечете съзнателно всяко едно от сетивата си. Усещате ли топлия пясък? Помирисвате ли морския въздух? Чувате ли шума на вълните, плискащи се на брега, или чайките, прелитащи отгоре? Усещате ли в устата си вкус на студен ванилов сладолед? Най-мощни образи се предизвикват от сетивните спомени, създаващи това, което хипнотерапевтите наричат „будно сънуване". Сега оценете въображението си по скала от едно до десет, като десет е „почти като да си на плажа", а едно - „смътна и непълна картина на плажа". Ако резултатът ви е седем и повече, вие несъмнено сте се насладили на тази петминутна ваканция. Сега настанете детето на удобен стол в едно тихо местенце, където няма да ви прекъсват. Преди да въведете въображаемата представа, накарайте го да диша бавно и дълбоко. Накарайте го да отпусне мускулите си, докато се уверите, че тялото му се е освободило напълно от напрежението. Опишете в детайли сцената, която искате то да си представи. Детето не трябва просто да си „нарисува картината", а да включи всяко сетиво в създаването на възможно най-реалната представа. Когато напътствате детето да си създаде картинно представата, опишете му всяка подробност. Говорете бавно, но емоционално, като че ли му разказвате вълшебна приказка. Помнете, че то мислено си представя картината от всяко ваше описание, така че дайте му време за това. Представите имат по-силно влияние върху децата, ако са създадени с елементи, които са им били забавни и преди това. По-долу е дадена една въображаема представа, разказана на седемгодишния Майк, който сънувал кошмари. Тя била измислена, за да му помогне първо да заспи, а след това и да се успокои, ако се събуди от кошмар. Едно от любимите занимания на Майк е да ходи на риболов край едно езеро с баща си. Вървиш през гората. Докато навлизаш навътре, се чувстваш все по-спокоен и отпуснат. Духа прохладен ветрец, чувства се дъхът на борови иглички и докато вървиш, се чува лек шум на листа по земята. След малко стигаш до едно езеро, където татко те чака с въдици в реката. Ти и татко седите в столове и наблюдавате плискащите се вълнички по брега. Слънцето залязва и се смрачава. Езерото е толкова тихо, че почти можеш да чуеш рибата да плува във водата. Толкова си отпуснат и доволен, че се унасяш в сън. Както всяко умение с ЕК, въображението може да бъде ефективно, ако е добре тренирано. Д-р Мърфи обяснява на спортисти и административни директори, че умът е като мускул - развива се с тренировки. Ако детето ви има хроничен здравен проблем, много малко неща могат да бъдат така ефективни като използването на въображението за контролиране на болката, особено когато се комбинира с техники за релаксация и отвличане на вниманието. Използването на въображението е умение, което всички деца трябва да научат, също както трябва да се научат на добри маниери, да се сприятеляват или да отстояват правата си. ДРУГИ НАЧИНИ, С КОИТО ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА ОВЛАДЕЕ СИЛАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО Други дейности, което спомагат за развиване на въображението, се основават на изкуството и на повишаването на естетическите познания на децата. 1. Кажете на детето да затвори очи и да слуша разнообразна невокална музика (симфонична, джаз и др.) Говорете му какви представи събужда музиката. 2. Покажете на детето си образци от абстрактното изкуство и го помолете да открие в тях форми, които му напомнят за нещо познато. След това го накарайте да нарисува картина с една основна форма. 3. Помолете детето да се взира в картина с много детайли (например картина на Норман Рокуел) за около минута. След това го накарайте да си затвори очите и да види картината в съзнанието си, като се опита да си спомни възможно най-много характерни подробности. 4. Закрийте очите на детето и го накарайте да помирише няколко различни неща в къщата и извън нея (портокал, парфюм, растение и др.). След това го помолете да нарисува картина, която включва предмета, от който идват тези миризми. 5. Помолете детето да си спомни приятно отминало събитие. След това го накарайте да си затвори очите и да го опише с възможно най-много подробности. В много отношения мисловните умения с ЕК, описани в тази глава, са най-лесни за научаване, защото са най-достъпни. От друга страна, те включват повече повторения отколкото другите видове емоционални и социални умения и могат да ви се сторят неестествени или досадни. Но ползата от тях е неоспорима, ако отделите време и енергия да ги предадете на децата си. ВАЖНИ УМЕНИЯ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ Деца над шест години могат да се научат да говорят със себе си като начин да подобрят способността си за концентрация и за изява, действайки като учители на самите себе си. Ако искате техниката на вътрешния разговор да бъде ефективна, тя трябва да стане част от мисленето и поведението на детето чрез повторение и затвърдяване. Може да използвате направлявано въображение, за да научите децата си да преодоляват болката и неразположението, както и психологическия стрес. Колкото по-рано научите децата да използват тези умения, толкова по-ефективни ще бъдат те. Повторението е важно средство за овладяването на тези мисловни умения, затова ги направете забавни и ги подсилете със своя собствен интерес и ентусиазъм. ЧАСТ 4 Разрешаване на проблеми Петгодишно дете вижда, че баща му се наранява с електрическа косачка и изтичва вкъщи да се обади на бърза помощ. Седемгодишното дете, уморено от вечните закъснения на баща си, когато го взима за уикенда, му купува часовник с аларма за рождения ден и го навива да звъни един час преди уговореното време за посещения. Десетгодишно дете, смутено и объркано от факта, че негов братовчед е наранен в престрелка с автомобили, пише на кмета и на началника на полицията за тревогите си, като ги приканва да поставят повече полицаи в района. То получава писмо лично от кмета, който му обещава да изпълни това. Ние често подценяваме способностите на децата ни да разрешават проблеми. И още по-често им се притичваме на помощ, преди изобщо да се нуждаят от такава, или сме приели, че децата ни би трябвало да имат решения, дадени им наготово от нас. Но когато им се даде възможност, децата са способни да огледат един спорен въпрос от всички страни и да разрешат много сложни проблеми, като подобряват не само своя живот, но и живота на другите. Някои родители не отделят време да научат децата на умения за разрешаване на проблеми, като наивно вярват, че детството трябва да бъде максимално освободено от проблеми. Например, богато научи, че обучението по разрешаване на проблеми е част от програмата на детската градина, един родител каза следното: „Той е едно малко дете! Има достатъчно време пред него да се справя с проблеми." Това, което този родител не беше осъзнал, е, че способността за разрешаване на проблеми е свойствена част от растежа. Нашите деца започват да разрешават проблеми още през първите няколко месеца от живота си. Техният емоционален и интелектуален растеж е направляван от процеса на разрешаването на проблеми. Но както и другите умения с ЕК, способността на детето да разрешава проблеми е специфична за всяка възраст. Необходимо е само да наблюдаваме как едно дете се опитва да разреши нов проблем, за да оценим настойчивата еволюционна неотложност на възникналия проблем: • Бебето се опитва часове наред да пъхне палеца си в устата, често погрешно нацелвайки носа или челото, докато най-накрая със задоволство постига целта си. • Едногодишното дете работи усилено, за да балансира три кубчета едно върху друго - най-напред то е смутено, след това е разстроено и готово да се разплаче. Но ако му отнемат кубчетата, детето ще изпадне в ярост. • Тригодишното дете настоява да върже обувките си, пренебрегвайки факта, че е на средата на пътеката в гастронома и край него се движат забързани купувачи с количките си. То не позволява да бъде отклонено от заниманието си, докато не се завърже, и протестира на висок глас, ако родителят се намеси, дори и за негова безо- пасност. Родители, които свързват собственото си щастие или успех с възможността да имат по-малко тревожещи ги проблеми, трудно биха разбрали, че процесът на разрешаването на проблеми е забавен за децата. Наблюдавайте няколко осемгодишни деца да изграждат крепост в задния двор, чертаейки планове - те събират кашони, летви и въжета и тършуват в гаража и мазето за всяко нещо, което би допринесло за тяхната архитектурна фантазия. Могат дори да забравят да обядват или да не обърнат внимание, ако заръми. Видимо няма да се впечатлят от скептицизма на родителите за крайния резултат. В много случаи децата биха показали повече въодушевление и вълнение при разрешаването на проблема с построяването на крепостта, отколкото когато започнат да играят в нея. Друго разпространено погрешно мнение е, че разрешаването на проблеми е свързано повече с интелектуалното развитие, отколкото с емоционалните и социалните умения. Известният психолог Жан Пиаже предполага, че логиката, най-напред конкретната, а след това абстрактната, е критичен фактор при разрешаването на проблеми, като я свързва пряко с възрастта и интелектуалните заложби на децата. Но в процеса на съзряването социалният опит и боравенето с проблемите могат да се окажат по- критични фактори. В книгата си Разрешаване на проблеми от деца Стефани Торнтън, професор по психология в университета в Съсекс, цитира широка гама от научни изследвания, които предполагат, че децата са много по-посветени в тайните на разрешаването на проблеми, отколкото някога се смяташе. Тя установява, че успешното разрешаване на проблеми забиси по-малко от това, колко интелигентни са децата и повече от техния житейски опит. Торнтън обяснява, че досегашните проучвания за уменията на децата да разрешават проблеми, включително и книгата на световноизвестния Жан Пиаже, се основават на тестове, при които децата не са запознати с представения проблем. Например малко две- или тригодишни деца могат да отговорят на абстрактен проблем от типа: 1. Ако А е вярно, и Б е вярно. 2. А е вярно. Какво следва? Но малко тригодишни деца биха се затруднили, ако същият проблем им се поднесе така: 1. Ако се държиш добре при пазаруването, ще получиш фунийка сладолед. 2. Беше добър, докато пазарувахме. Какво ще стане сега? Малки деца могат да разрешават съвсем сложни проблеми, когато са обучени на познат за тях конкретен език Те обаче не биха се справили със същите проблеми, ако са им обяснени по един абстрактен, фактологично неточен или изпълнен с предположения начин. Всъщност и възрастните се затрудняват при разрешаването на логически проблеми, ако не могат да се позоват на предварителни познания за реалния свят. Представете си, че трябва да упътите някого до конкретно място във вашия град, или точно обратното - да го ориентирате за дадено място в град, който сте посещавали веднъж или два пъти. Двата проблема са еднакви от строго познавателна гледна точка, но при първия случай разполагате с информация и достатъчно опит, за да разрешите проблема. Този принцип има значение, когато учим децата да разрешават своите междуличностни проблеми. С всеки положителен житейски опит при разрешаването на проблеми, който можем да поднесем на децата, ние изграждаме в тях запас от факти и опит, на които да разчитат при разрешаване на следващия проблем. По този начин създаваме пътеки за разрешаването на проблеми, които започват с естествени еволюционни насоки, но се свързват отново и отново чрез познанието и опита. Обучение чрез примери: вашата роля при възпитаването на дете, способно да разрешава проблеми Когато децата ни наблюдават, че обсъждаме спокойно един проблем, като претегляме алтернативните решения, те естествено започват да оценяват това поведение и да му подражават. От друга страна, ако станем раздразнителни, свадливи, депресирани или съкрушени от проблемите си или ако се престорим, че те просто ще отминат и ще се решат от само себе си, на какво бихме могли да научим децата си? По различни психологически причини някои родители не могат да моделират умения за разрешаване на проблеми у дома. въпреки че умеят добре да разрешават проблеми в работата и в обществото. Преценете реакциите на Дан, баща на три деца и фармацевт във верига от универсални магазини. Той работи по девет, понякога по десет часа на ден. Освен това посещава курс за получаване на докторска степен с надеждата, че един ден ще се занимава с научноизследователска работа във фармацевтичната компания. Дан се гордее със способностите си да се справя с „всичко, което му се изпречи". Той се смята за хладнокръвен и благоразумен, мъж, на когото винаги може да се разчита, ако възникне проблем. Но у дома ток трябва да си почива от проблемите. „Домът ми трябва да бъде светилите - място за почивка и презареждане на моя дух" - казва Дан на съпругата си. Когато се прибира от работа към 6.30 ч и вечерята още не е готова, той реагира остро: „Пак си закъсняла! Не мога ли поне веднъж в месеца да вечерям навреме?" Когато на вечерята най-голямата му дъщеря съобщава, че е получила „добър" по правопис, той изръмжава: „Е, ако беше учила, както винаги съм ти казвал, щеше да получиш „отличен". Никой не си върши работата тук, Всеки гледа лесното. Заболя ме главата." И бесен напуска масата. Голяма загадка е защо толкова често се държим по-доб-ре със случайни познати, отколкото с хората, които обичаме. А с малко усилие това може да не се случва. В Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|