Какво съпрузите искат от жените си да знаят за мъжете

1. 
   Нуждаят се съпругата им да гради тяхното его.
   
2. 
   Нуждаят се да се чувстват обичани, ценени и приемани.
   
3. 
   Нуждаят се да се чувстват важни, компетентни и полезни.
   
4. 
   Нуждаят се да чувстват, че те управляват дома.
   
5. 
   Нуждаят се от съпруги, които ги допълват, а не се съревновават с тях.
   
6. 
   Нуждаят се от съпруги, които се гордеят със женствеността си.
   
7. 
   Нуждаят се от съпруги, които се поддържат желани и атрактивни.
   
8. 
   Нуждаят се от съпруги, които се грижат за дома.
   
9. 
   Нуждаят се от съпруги, които разбират, че работата на съпрузите им е важна за тях.
   
10. 
    Нуждаят се от съпруги, които задоволяват сексуалните нужди на съпруга.
    
11. 
    Нуждаят се от емоционална и духовна подкрепа от съпругите си.
    
12. 
    Нуждаят се от съпруги, които полагат усилия да обуздават настроенията си.
    
13. 
    Нуждаят се от съпруги, на които могат да се доверят.
    
14. 
    Нуждаят се от съпруги, които ги уважават и ги карат да се чувстват специални.
    
15. 
    Нуждаят се от съпруги, които са щастливи, че са омъжени за тях.
    

Една млада пасторска съпруга в търсене на съчувствие се оплакала на съпругата на по-възрастен пастор, че се чувства самотна.

„Самотна! Защо трябва едно дете на Бог да се чувства самотно? Аз не съм от тези, които се чувстват самотни. Предполагам, че имам твърде много неща за правене и освен това имам чудесен приятел, Исус”, заявила сестра Аз Имам Всичко.

Не мисля, че тези забележки са помогнали много на младата съпруга на служителя. Нека не бъдем толкова строги с тази мила сестра. Вероятно по-възрастната дама наистина не е изпитвала чувство на самота. Вероятно ранните й дни на служение са били толкова назад в историята, че вече не може да си спомни тези чувства. Вероятно и не е била типът човек, който си угажда с приятели и вниманието на другите. Най-вероятно е била една от онези хора, които се радват на усамотението и не се влияят от липсата на компания. Каквато и да е била причината, но тя не е била партньор на самотата. Въпреки това, жените като нея не са много.

Друга пасторска съпруга се опитала да обясни на съпруга си, че той й липсвал, докато бил извън града. Той отказал дори да се опита да разбере чувствата й. Заел отбранителна поза и дори се показал безчувствен. Отговорът му бил: „Какво очакваш от мен да правя? Искаш да върша работата си от вкъщи ли?”. Отношението му внушавало, че бедната му жена била безразсъдна, оплакваща се, неотзивчива съпруга, която била напълно нехайна към „призива за служение” на съпруга й. Само ако беше проявил търпение и достатъчно грижа, за да изслуша апела на съпругата си и да се опита да върши неща с нея, жената нямаше да преживее болката, която изпита. Това, което този пастор не осъзнал, било, че накарал съпругата си да намрази служението му. Понякога всяка жена има нужда да бъде изслушана. В пасторската служба това може да бъде лукс.

Много съпруги на служители се оплакват от самота. Те не са непременно големи любители на партитата, нито пък претендират, че имат нужда от постоянно развлечение или внимание. Но те преживяват самота. Човек се чуди как е възможно това, след като пасторските съпруги толкова често са център на внимание. Преди много време цар Давид също е преживял самота. Неговата самота го захвърлил в състояние на безсъние. „Лишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата” (Пс. 102:7). Каква ярка образност! Обаче това описва положението и на много пасторски съпруги. Ние сме напълно изложени на показ пред света и въпреки това сме самотни.

Има някои определени причини за самотата. Преместването на ново място е честа причина. Повечето хора не понасят преместванията. Съпругата на пастора прекарва живота си в местене от едно място на друго. Понякога, преди да е успяла да затвърди отношенията си в една енория и идва нов мандат за преместване. Монетата има и друга страна. Пасторското семейство може и да е създало солидни приятелства, които са застрашени след преместването в друг район. Някои хора са по-бавни от други при създаването на приятелства. Ако съпругата на пастора не е надарена с това да бъде социална, контактна личност, но въпреки това харесва взаимоотношенията, нейният нов живот може да бъде белязан от самота.

Пътуващият съпруг също може да бъде фактор, който допринася за самотата в живота на пасторската съпруга. Много съпруги изпитват ужас от това да имат съпруг, който пътува много. Някои от тези съпруги нямат здрав сън, когато съпрузите им пътуват. Едни се плашат, а други просто не могат да привикнат към нормална рутина, когато пасторът го няма. Мога да съчувствам на тези съпруги, защото си спомням първите дни, когато съпругът ми пътуваше. По някаква необясним причина сънят ме напусна и когато успявах да заспя някакъв накъсан сън, то беше няколко часа преди зазоряване! После един ден Господ ми показа два текста:

„Спокойно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност” (Пс. 4:8). „И аз легнах и спах; станах, защото Господ ме поддържа” (Пс. 3:5). Тези текстове бяха решение на моето безсъние. Нощ след нощ се чувствах на сигурно в ръцете на моя любящ Господ и много нощи спах като бебе. Когато безсънието се завръщаше, аз се вкопчвах в тези текстове.
Когато всичко изглежда, че върви наопаки
Забелязвали ли сте, че когато съпрузите ни ги няма, сякаш всякакви неща се вмъкват в живота ни, за да ни уплашат, да ни изнервят или ни объркат? Онзи ден направих един списък с неща, които често се объркват, когато съпругът-пастор пътува:

1. 
   Едното или двете деца се разболяват от грип.
   
2. 
   Кучето спешно се нуждае да отиде на ветеринар.
   
3. 
   Водопроводът има нужда от поправка.
   
4. 
   Пералнята се разваля.
   
5. 
   Директорът на училището трябва да ни види веднага.
   
6. 
   Детето ни получава възпаление на апандисита.
   
7. 
   Има проблем с колата.
   
8. 
   Гледачката на детето напуска.
   
9. 
   Телефонът не работи.
   
10. 
    Опасен ураган се запътва към града.
    
11. 
    В квартала стават няколко обира.
    
12. 
    Заключваме се пред къщи случайно.
    

Разбира се, има много други неща, които могат да бъдат добавени към този списък. Преди няколко месеца една пасторска съпруга ме попита: „Защо става така, че едно обикновено, спокойно домакинство се превръща в център на възбуда, хаос и почти катастрофа, когато пасторът напусне града?”

Аз нямам отговор. Винаги съм си задавала въпроса: „Защо всичко изглежда, че си тече нормално, когато Янсен е вкъщи, а в момента, в който той тръгне, темпото се променя от еднообразен ритъм в диво, синкопирано пулсиране?”. Въпреки това, аз знам едно нещо. Тези преживявания са повишили зависимостта ми от Бог. Благодарение на всичко това винаги мога да кажа, че небесният ми Отец ме пази.

Липсата на компанията на възрастен също може да доведе до самота. Ако една майка има за компания само едно или няколко деца в предучилищна възраст, лесно може да закопнее за някой по-зрял на възраст, с когото да споделя мислите си. Представете си да ограничите разговорите на човек до отговори на искания за сандвичи с фъстъчено масло и желе и изрази от вида: „Мамо, моля те, кажи на Тими да спре да ме удря” или обичайните искания на малко дете като: „Пиказка, пиказка за бу(р)енчето, мами, пиказка, моя те”. После майката трябва да намери любимата книга на детето и да прочете за енти път тази специална история. Това е ежедневието на майката. После, когато най-сетне изтощеният съпруг се върне у дома от пасторските си обиколки, често е твърде късно за смислен разговор.

„Ами защо не се сприятели с няколко човека?”, би предложил някой. Добра идея! Често срамежливостта ни лишава от ценната опитност на приятелството. Бог е сътворил света пълен с хора. Там някъде навън сигурно има някой, който може да ни бъде приятел. Ние само трябва да бъдем достатъчно смели, за да започнем приятелство. Това е отлично лекарство за самотата.
Ето няколко начина да победим самотата:

1. 
   Опитайте се да намерите начин да бъдете заета. Изберете си проект и работете по него. Дайте си реалистичен срок. Чувството за удовлетвореност, което следва, е неизмеримо.
   
2. 
   Направете нещо за някого. Изместването на фокуса от нас самите е чудесна спирачка за самотата.
   
3. 
   Развийте умение. Винаги има място за себеусъвършенстване.
   
4. 
   Обсъдете чувството си за самота със съпруга си. Не се оплаквайте, а споделете с него чувствата си. Дайте му да разбере, че вие осъзнавате изискванията на неговата работа. Не го молите да пренебрегне отговорностите си, а искате той да знае колко много ви липсва, когато не е в къщи. Може би искате да му кажете, че за вас е наистина важно той поне да признае, че вие сте най-добрият съдник за собствените си чувства. Искайте от него да ви даде няколко предложения, които да ви помогнат да преодолеете самотата си.
   
5. 
   Сприятелете се с някого. Позволете на хората да зърнат вашето приятелско отношение. Има някои хора в църквата ви, на които можете да бъдете ценен приятел. Болните, възрастните и инвалидите се нуждаят от вашето приятелство. Те ще оценят едно ваше посещение.
   
6. 
   Работете и по още един проект. Може да искате да пребоядисате или да шиете. Пробвайте нова рецепта. Научете нова песен. Засадете градина.
   
7. 
   Не се плашете от хората. Бъдете уверени, когато контактувате с тях.
   
8. 
   Развийте нагласа на възхвала. Духът на възхвалата дава блясък в очите ви и свети на лицето ви. Ще станете магнетична.
   
9. 
   Научете се да оценявате и да се радвате на собствената си компания.
   
10. 
    Кажете на Бог за самотата си. Той ви е създал да бъдете социално същество. Повторете няколко от Неговите ценни обещания. Те ще ви изпълнят със сила и надежда.
    

Трябва да правим разлика между самота и усамотение. Самотата е болезнена и понякога подклаждана от собствените ни възприятия. Самотата може да доведе до самосъжаление и личен дискомфорт. Усамотението е дар, който може да ни е от голяма полза. Чрез усамотението можем да открием кои сме. Чрез усамотението можем да влезем във връзка с Бог. Чрез усамотението се освежаваме и подновяваме, за да подобрим живота си и да служим на другите. Добрата новина е, че самотата не е нелечима! Сензационната новина е, че ти не си сама, защото Бог винаги държи на обещанието Си: „Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя” (Ис. Нав. 1:5).

Мъжете и жените-каскадьори съставляват важна част от много филмови продукции. Понякога почти 50 процента от актьорите във филма са специалисти-каскадьори. Една част от филма може да започне със звездата на филма, която се опитва да скочи. Камерите се спират за малко и след това снимат каскадьора, който прави основната част от скока. След като камерите отново спрат, актьорът продължава скока само с няколко сигурни стъпки по земята, така че лицето му да се вижда на екрана. Понякога, за най-опасните и невероятни подвизи се използват манекени. Зрителите благоговеят пред „акробатичните способности” на филмовия актьор.

Съпругата на пастора често е смятана за каскадьорка. Алис Джей Тейлър казва следното: „От нея се очаква толкова много – здравето на амазонка, посвещението на Флорънс Найтингейл; търпението на Йов и усърдието на Кари Нейшън; миролюбивите мисли на Ганди и бойният дух на воин; чарът на дебютантка и интелигентността на Фи Бета Капа¹. Освен това, тя трябва да живее живота си в аквариума със златната рибка², като добре знае, че нейна единствена отговорност е да наблюдава как златната рибка се държи добре”. (14)
Учен теолог
Телефонът звънна за деветдесет и девети път тази сутрин. Отговорих бързо и професионално, надявайки се, че обаждащият се ще усети настойчивостта в гласа ми и ще ми спести твърде много детайли. Беше почти обяд, а дори и не бях помисляла да подготвя обяда. Каква сутрин беше само! Балансирах времето си между многобройни позвънявания и грижите за дете № 3, тримесечно бебе. Най-накрая успях да сложа бебето за кратка дрямка. Имах планове за този много кратък период на благодат.

„Здравейте”, отговори обаждащият се. „Пасторът в къщи ли е?”

„Съжалявам, няма го. За кого да му предам и искате ли да оставите съобщение?”

„Ами имам библейски въпрос за него, но като съпруга на пастора сигурно знаете отговора. Вижте, нашата малка група за библейско изучаване обсъжда този текст и имаме нужда от малко насока”.

„Добре”, отговорих, опитвайки се да звуча по-малко забързано. „Готова съм да запиша текста и номера ви и ще предам съобщението ви на съпруга ми, веднага щом се върне в къщи”.

Гласът от другата страна на линията продължи: „Надявах се, че вие можете да ми помогнете”.

„Няма да мога да ви помогна толкова, колкото може пасторът. Ще се радвам да опитам, но сега не е подходящият момент. Разбирате, бебето…”

„Мислех си, че съпругите на пасторите познават библиите си”, беше хапливият отговор.

Има случаи, в които пасторските съпруги дават разумни отговори на библейски въпроси. Ние изучаваме библиите си и като цяло можем да коментираме интелигентно. Всяка жена-християнка би трябвало да се потопи в изучаване на Божието Слово. Ние, пасторските съпруги, не претендираме да сме толкова надарени, колкото съпрузите си, и това също е нормално, понеже нямаме монопол над знанието. Когато не знаем, не трябва да се чувстваме като пораженци. Човек не трябва да се притеснява да признае липсата си на разбиране върху някои въпроси и да иска да проучи темата. Трябва да искаме да продължаваме да учим.

Не трябва да си позволяваме да се изнервяме от тези очаквания. Не е необходимо да имаме пет таланта. Познаваме талантите и границите си и трябва да балансираме приоритетите си. Хубаво е да вярваме, че като първи дами на църквата трябва да бъдем мъдри по въпросите на основните области на социалния живот. Трябва да изучим правилата на етикета и стандартите за развлечение. Трябва да имаме изискан вкус в обличането, в разговора и да имаме подходящо поведение. Няма да знаем всичко, което има да се знае, но чрез четене и посещение на семинари, като се излагаме на правилно социално поведение, увереността и компетенциите ни ще нараснат. Усъвършенствайки себе си като лидери, ще бъдем способни да учим и другите.

Може би не сте видели някого, докато сте карали по натоварената улицата или докато сте спринтирали по щандовете в супермаркета. Може дори и да се погледнали по посока на човека, но да не сте го видели. Това е голяма обида. Този човек таи нараняването и от вас се очаква да знаете за това. Четец на мисли? Колко тъжно.

В действителност ние не можем да направим много за свръх-чувствителните хора и не трябва да им позволяваме да правят живота ни нещастен. От време на време ще се сблъскваме с трудни хора. Апостол Павел ни е подготвил за това: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци” (Рим. 12:18). Да живееш в мир „с всички човеци” може невинаги да е възможно. Някои хора се наслаждават на раздора и разединението. Дори могат да се изправят срещу нас в гнева си. Въпреки това, ние не трябва да отговаряме на тяхното трудно поведение. Може и да не сме способни да променим мислите им за нас; въпреки това, можем да се държим по уважителен начин и да изискваме към нас да се отнасят с уважение. Не трябва да се осмелим да си позволим да бъдем хванати в променливите настроения или нервните изблици на някой друг човек. Трябва да се опитаме да останем спокойни и над нещата. Може да е нужно учтиво да се махнем от пламтящата сцена, когато усетим, че ситуацията излиза извън контрол. После забравете за конфронтацията, простете и продължавайте напред. „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас” (Еф. 4:32).
Времето: приятел или враг?
Онзи ден една моя приятелка ми каза, че иска денят да има 40 часа. Защо искаше да натъпче седмичната работа в един ден? Съжалих я. Чудех се дали наистина иска да работи толкова много. Е, хората са различни. Някои от нас искат да имат повече време, за да си свършат работата. Други честно отделят седем часа за сън и после се надяват, че ще имат достатъчно време да изпълнят задачите си. Освен това има някои „обзети от духове” простосмъртни, които чувстват, че е неморално да се почива или релаксира. Мнозина от нас нямат лукса на допълнителното време. Какво можем да направим, за да се предпазим от това времето да ни стане враг?

Има много книги и семинари за управление на времето. Като съпруги на пастори ние понякога навличаме беди на съпрузите си, когато допринасяме за закъснението им за срещи. В действителност, ние не трябва да караме съпрузите си да закъсняват. Всичко опира до това да решиш да си навреме. Аз можах да преживея многобройни ангажименти с „шестица” по точност. Съпругът ми никога не можа да ме обвини, че го карам да закъснява. Ето някои успешни тайни:

1. 
   Започнете рано. Открийте времето на срещата, както и програмираното време за тръгване. Бройте обратно, за да можете да имате точна идея, кога трябва да започнете да се подготвяте. Може да се нуждаете от два или повече часа, за да се подготвите за събитието или може да нямате нужда от толкова много време. Колкото по-официално е събитието, толкова повече време изисква подготовката. Планирайте предварително какво ще облечете. Това обикновено отнема повече време, отколкото реалното обличане.
   
2. 
   Говорете със съпруга си за очакванията си, когато излизате заедно. Може да се нуждаете от него, за да ви помогне да приготвите децата, ако са малки. По-добре му кажете, че има някои магически действия, за които имате нужда от помощ, за да може и двамата да отидете на събитието в приятно разположение на духа. Често бедната съпруга трябва сама да направи безброй ежедневни неща и въпреки това да подготви семейството да тръгне навреме. Това я прави раздразнителна и самосъжаляваща се. Ето тук общуването е от изключителна важност. Възлагайте отговорности. От някои жени се очаква да подготвят менюто, да нахранят децата и съпруга, да изчистят кухнята и да приготвят семейството за тръгване. Това е много стресиращо. Решете какво трябва да се направи преди да тръгнете и какво трябва да остане за по-късно. Също така е добра идея да дадете на милото да разбере, че бихте приветствали предварително уведомяване, когато ще излизате заедно. Това ще ви помогне при планирането.
   
3. 
   Да бъдете на време е голямо предизвикателство, когато имаме бебета и малки деца. Въпреки това, има някои неща, които можем да направим предварително. Винаги дръжте чантата на бебето готова. След като се върнете в къщи след среща, бързо махнете мръсните дрехи и парченцата отпадъци. Напълнете отново с пелени и подгответе отново чантата с всичко (с изключение на адаптираното мляко) за следващото пътуване. Дръжте винаги готова чанта с цветни моливи, книжки за оцветяване, играчки и допълнителни дрехи за смяна, така че да избегнете хаоса на опаковането в последната минута.
   
4. 
   Вземете решение, че вие и вашия съпруг ще си спечелите репутацията на точни хора. Това се очаква от професионалисти. Хората губят уважение към онези, които не ценят времето на другите хора. Посланиците на Христос не трябва да бъдат по-малко отговорни в използването на Неговото време.
   

Какво да кажем за времето за себе си? Много жени се оплакват, че нямат лукса да разполагат с време за себе си. Това понякога е вярно и много тъжно. Опитът да се изцеди някакво време за себе си е подвиг, когато една майка има малки деца. Жените често казват: „Не мога да си позволя такова време”. Аз казвам: „Не може да си позволиш да не намериш такова време”. Времето за себе си е толкова важно, че трябва да го планираме. Може и да звучи идеалистично, но опитайте да положите усилия и ще видите как нещата се получават. Започнете да се стремите към малки отрязъци от време. Може да успеете да отделите малко време в началото на деня. Един период на посвещение, дори и да са само няколко минутки, ще ви помогне да започнете деня правилно. Или може да изберете да вземете малко лично време късно вечер.

Може и да бъде изнервящо да планирате да имате време за себе си в началото на деня, преди децата да са станали, а после бебето да се събуди 20 минути преди предвиденото. Проблемът е, че много неща успяват да ни ограбят от нашето време. Но поне можем да направим план. Ако работите извън дома, вероятно можете откраднете малко от обедната почивка и да направите нещо за себе си. Може би не ви е нужен цял час, за да си изядете обяда. Вероятно тогава можете да прекарате 15 минути в четене на книгата, която харесвате. За майките, които си стоят у дома, предизвикателството да отделятe време за себе си, особено, ако имат бебета или малки деца, е по-голямо.

Започнете със списък на нещата за вършене. Вечер, преди да си легнете, направете списък на нещата, които трябва да свършите. Не правете дълъг списък за деня; оставете някои празни пролуки. Една от тези пролуки може да бъде време за вас. Обърнете внимание на някои от нещата, които могат да ви отклонят от плана ви. Може би телефонен разговор, който продължава по-дълго от необходимото. Вероятно прекарвате твърде много време пред телевизора и сега трябва да спринтирате, за да приготвите яденето или да изчистите къщата. Да имаш програма за ежедневните домакински задачи помага: ден за пране, ден за пазаруване, ден за чистене и т.н. Въпреки това, не робувайте на програмата си. Вашата програма е ориентир, а не е закон на мидяните и персите (срв. Дан. 6:15 – бел. прев.). Гъвкавостта винаги е възможна.

Какво ще правите с времето за себе си? Вероятно можете да прекарате няколко минути в четене на книга, в упражнения, в развиване на някое умение, в оправяне на косата или в наслаждаване на пенеста вана. Въпросът е, че дори и да са само няколко бързо отлитащи минути, правенето на нещо за себе си трябва да стане навик. Това ще ви напомни, че сте важни и че заслужавате да се отнасяте добре със себе си. „Но бебето ми не спи дълго, а ако спи, трябва да се занимавам с домакинската работа, докато мога”. Това е толкова вярно. Тогава защо не сложите бебето в кошарата за игра и не седнете до него, за да прочетете дори и една част от глава на интересна книга? Учете се да намирате малко време за себе си. Това ще ви предпази от изпушване.

Любимата ми дума е „възлагам”. Почти всеки в семейството може да помогне с нещо. Нека задачите бъдат подходящи за възрастта. Ние не предлагаме другите да свършат цялата работа, докато вие не правите нищо! Ако всеки човек има задача, тежестта на грижата за дома олеква. Тогава всеки може да бъде щастлив. Някои двегодишни се радват да слагат дрехи в коша за пране. Вие и вашето четиригодишно дете можете да приготвите масата и заедно да я почистите след хранене. По-малките ви деца също могат да помогнат с бърсането на праха от мебелите.

Изучете „биологичния си часовник”. Някои от нас са утринен тип, затова може да планираме да свършим най-тежките си задачи сутринта. Ако сте вечерен тип, планирайте най-тежките си задачи да пасват на вечерния изблик на енергия.

Ето още един съвет за работещите мами за пестене на време. Можете да спестите време и стреса от това да си намерите какво да облечете за работа, ако планирате гардероба си предварително. Решете какво ще си обличате за работа за месеца (ако не носите униформи). Решаването на това какво да облечете, често отнема повече време от това да се облечете. Закачете дрехите си по категории. Дръжте полите и всекидневните панталони отделно. Закачете костюмите заедно. Запишете си различни комбинации за различните дни от седмицата. Ще се изненадате да видите колко не-стресираща ще стане подготовката за работа. Ще откриете, че благодарение на планирането си ще се окаже, че имате по-богат гардероб.

В книгата си „Умно планиране” Сандра Фелтън споделя полезен трик за използването на малките пролуки от време. „Използвайте свободните минути”, съветва тя. „Когато имате минутка или две, направете нещо малко. Да избършете прах, да вземете нещо и го изхвърлите, да подредите документ, да смените електрическа крушка. Това са неща, които могат да се правят на мига… Направете този навик част от цялата ви програма и къщата ще бъде подредена”.

Емили Барнс потвърждава мъдростта на правенето на нещата „в малките отрязъци от време”. Ето и списък с нейните идеи:

• 
  Да уговорите среща
  
• 
  Да направите списък с гостите за партито
  
• 
  Да изпратите бележка
  
• 
  Да напишете кратко писмо или бележка
  
• 
  Да полеете цветята вкъщи
  
• 
  Да подредите шкафа
  
• 
  Да почистите праха в дневната
  
• 
  Да подберете картичка за рожден ден
  
• 
  Да присадите цвете
  
• 
  Да подредите бюрото си
  
• 
  Да направите малко упражнения
  
• 
  Да звъннете за поръчка по телефона
  
• 
  Да преподредите камерата на хладилника
  

Какво може да се направи за 30 минути:

• 
  Да подредите днешната поща
  
• 
  Да прегледате доклада (използвайте маркер за отбелязване на ключовите точки)
  
• 
  Да прегледате купчината списания, които не сте чели
  
• 
  Да работите по професионален проект
  
• 
  Да направите списък на неща за взимане за бъдещата почивка
  
• 
  Да подредите неща за училище, за колата или за гледане на бебето
  

Не се плашете от времето. „Времето може да бъде ваш приятел, ако се научите как да го накарате да работи като приятел”, насърчава Емили Барнс (стр.184 – цит. по ориг.). Всичко е до планирането.

Някои хора не чистят къщата, защото имат деца. Голяма грешка! Можем да приучим децата си на навика да подреждат от ранна възраст, така че когато пораснат, редът да не бъде чужд за тях. Представете си тийнейджър, който трябва да се отучва от лоши навици. Чрез търпеливо обучение и затвърждаване на навиците за чистота и ред в нашите деца от ранна възраст можем да предотвратим постоянни битки с тийнейджърите си за това да държат стаята си подредена.

Сандра Фелтън предлага три правила за организиране и поддържане в ред; тези съвети ще се окажат полезни за нас. Ето и нейните предложения:

Групирайте. Групирайте неща заедно, които са подобни. „Да групирате означава да съберете нещата на едно място или да присъедините неща към едно цяло… Съберете всяко едно от вашите притежания в група от подобни неща” (38).

Слагайте в кутии. „Щом видите колко неща имате във всяка група, можете да поставите различните групи в кутии, например кашони, кошници или каквото и да било от онова, което имате и спрямо местото, където трябва да го оставите” (39, 40).

Съкращавайте. Отървете се от „излишни притежания”. Често се изумяваме колко много неща имаме. „Наистина се изненадваме, когато видим колко много повтарящи се неща имаме, след като сме групирали нещата. „Аз имам твъ-ъ-ъ-рде много!””. (42, 43).

Фелтън също така споделя „умна мързелива” идея. Да бъдеш „умно мързелив” означава политика на неразхищаване на енергия, която не е необходима. „Бъди организиран, за да не се налага да работиш толкова много. Не оставям проблемите да се разрастват… Бъдете умно мързеливи. Подгответе живота си за успех”. (35, 36).

Предприемането на план да бъдем организирани включва да се отървем от безредието. Безредието задушава. Добра идея е периодично да предприемаме кампания анти-безредие. Аз мразя толкова страстно безредието, че съпругът ми се изнервя, когато ме види във вихъра. Каталози, рекламни брошури и ненужни писма за рекордно време отиват на боклука. Няма смисъл да ги пазим, докато намерим време да им обърнем внимание. Хвърлете ги на боклука възможно най-бързо. Кара ви да се чувствате добре. Когато преглеждаме притежанията си, откриваме, че има изобилие от неща – роклята, която се надяваме, че ще носим, след като загубим няколко килограма, чантите и обувките, които не подхождат на нищо от това, което имаме, някои счупени уреди, които съпругът планира да залепи преди десетилетие, комплекти чаршафи, които не стават на никое от леглата, които имаме сега и т.н. и т.н.

Експертите съветват да направим три групи: неща, които трябва да се изхвърлят (и да го направим веднага), неща, които са достатъчно добри за да подарим и неща, които ще пазим, защото използваме сега. Не попадайте в капана да преглеждате отново купчината с неща, които сте планирали да изхвърлите, от страх да не би да ги върнете пак при нещата за пазене. Ако не сте използвали един уред или прибор от около година, и той е бил погребан в някой отдалечен ъгъл на къщата или в гаража, трябва да му намерите нов дом.

Направете подреждането наука и ще бъдете възнаградени. Подреденият дом е дом с по-ниско ниво на стрес. Ще можете да достигнете до някои собствени стратегии за организиране на живота си. След това споделете идеите си. Приятелите ви ще ви бъдат благодарни.

Имам много книги и уебсайтове, които дават ценна информация, за това как да се организираме и да останем организирани. Ето някои уебсайтове, изброени в „Смарт Органайзинг”, от Сандра Фелтън: (252)

1. 
   Използвайте само един тефтер или тетрадка за основната писмена информация.
   

• 
  Нахвърляйте пет области от живота си, които се нуждаят от привеждане в ред; концентрирайте се върху тези области.
  
• 
  Отделете тези пет основни области. Трябва да се научите да се фокусирате върху частта, а не върху цялото.
  

2. 
   Разделете трудните проблеми на текущи задачи.
   

• 
  Когато видите проблемна област като разхвърлян хладилник, не гледайте цялата бъркотия, а започнете с една област от цялото. Изчистете един рафт или едно отделение на един път.
  
• 
  Ако цялото е твърде голямо, за да го свършите в един ден, използвайте два или три дни, за да изпълните задачата. Ще се почувствате толкова облекчени и горди, когато свършите (23).
  

Вместо да се изтощавате с постоянно повтаряне на нареждания и напомняния към децата за техните ежедневни неща, направете атрактивен списък и го поставете на вратата на банята или на тоалетната. Избройте подробно нещата, които трябва да свършат, в реда, в който трябва да бъдат направени. Децата само трябва да погледнат в списъка си и са на прав път. Никой няма да е застрашен да забрави да си измие зъбите или косата или да забрави сандвича в хладилника. Дори деца в детската градина, които не могат да четат, могат да следват списъка. Аз направих списък с картини за децата си, когато бяха в детската градина. Сложих една картина на душ, последвана от картинка на купа с овесени ядки, четка за зъби, четка за коса, баня и сапун, кутия за обяд, училищна чанта и няколко устни за целувки за довиждане. Разбира се, аз наблюдавах нещата, но стресът беше наполовина в сутрините за училище. Като работеща майка трябваше да изработя техники за оцеляване. В онези години със сутрини за училище аз оцелях с четири деца.

След това помъдрях. Осъзнах, че трябва да покажа активен интерес към нашите разходи и нашето финансово бъдеще. Ами ако съпругът ми остане инвалид? Ами ако остана млада вдовица? Трябваше да съм наясно с финансите. Смених посоката и започнах да показвам по-голям интерес към финансите ни. Почувствах се в по-голям синхрон с живота. Получих нов поглед за целта си в живота. Станах истински партньор в брака ни. Това вече не беше едностранен въпрос.

Някои пасторски съпруги се озовават в жалка криза заради преждевременна смърт на съпрузите си. Те са нямали финансови умения или са били неопитни в управлението на финансите си. Някои дори не са знаели колко печелят съпрузите им. Други не са имали представа от бонусите, които са им се полагали от организацията, за която те или съпрузите им са работили. Сега, когато остават сами, са безпомощни.

Жената трябва да се подготви за живота. Живеем във време, когато все повече жени се подготвят професионално да се грижат за себе си и за семействата си. Тази подготовка не трябва да се ограничава само до онези дами, които избират да работят извън дома. Все повече жени избират да останат вкъщи като майки. Важното е, че една съпруга, която е домакиня на пълно работно време, трябва да осигури своята подготвеност, като усъвършенства уменията си, като взима курсове и взима онлайн и продължава образователни курсове. Идеята е да бъде подготвена жена.

В книгата си „Поемете контрол върху живота си” („Taking Charge of Your Life”), Флорънс Литауер е събрала списък с въпроси върху застраховки, данъци, въпроси върху наследството, които могат да помогнат на всяка жена, която не иска да чака, докато стане твърде късно. Ето и някои въпроси, които тя задава:

• 
  Има ли съпругът ви застраховка „Живот” и знаете ли къде е тя?
  
• 
  Знаете ли със сигурност, че вие сте наследникът?
  
• 
  Имате ли достатъчна застраховка „Живот”, която да покрие минимални разходи по погребение ($ 5000)?
  
• 
  Имате ли здравна застраховка за вас и семейството ви?
  
• 
  Знаете ли какви пенсионни вноски имате и кой взима какво и кога?
  
• 
  Има ли съпругът ви актуално завещание? Знаете ли къде се съхранява и кой какво наследява? Виждали ли сте го и чели ли сте го?
  

Планирането на менюто е друг начин да се спестят пари; то е особено полезно за работещите жени. Това спестява не само време, но и пари. Предпазва ни от тичането към супермаркета практически всяка вечер след работа и просто импулсивно да напазаруваме нещо от там , като правим допълнителни разходи. Също така, помнете, че когато купувате пресни продукти в сезона им, спестявате много повече, отколкото когато ги купувате замразени или консервирани.

Опитайте се да готвите повече от едно ядене наведнъж. Това ви спестява стоене пред печката, за да правите ядене всеки ден. През уикендите и почивките можете да сготвите няколко ястия предварително, за няколко дни. Много по-лесно е да затоплите яденето, вместо да готвите цяло ядене отначало.

Купоните са друга голяма финансова помощ. Пазете и категоризирайте купоните си. Не забравяйте да подчертаете датата на изтичане. Емили Барнс споделя някои прозрения за максимално употребяване на купоните („Survival”, 103). Когато е възможно, казва тя, използвайте купони за двойна отстъпка. Проверявайте вестника за тези купони. Купоните вършат чудесна работа за спестяване на пари.

Нашите деца трябва да бъдат оставяни да ръководят средства. Първо, научете ги да дават на Господ. Според възрастта на детето, му помогнете да изчисли Господния десятък. Редовни джобни пари за децата е друга препоръчителна практика. Това им помага при управлението на парите. Децата трябва да бъдат учени да пестят и да харчат разумно. Много експерти не препоръчват децата да получават джобни пари за вършенето на домакинска работа. Но понякога децата вършат допълнителна домакинска работа, за да изненадат родителите си. В такъв момент е подходящо да им дадем малък израз на одобрение. Семейството е фирма, а в една фирма от всички партньори се очаква да допринасят. Любящ и грижовен дух ще мотивира децата да помагат в дома. Също така, нека по-големите деца знаят разходите за дома. Това ще им помогне да разберат колко важно е това да използват парите внимателно и ще ги учите да управляват парите.
Може ли да бъде направено?
Трябва ли да бъдем жени-каскадьори, за да оцелеем в дома на пастор? Разбира се, че не. Имаме нужда да планираме, разгледаме и подготвим задачите. Не можем да запълним всички дупки и да изпълним изискванията на всеки. Това, което трябва да правим, е да молим Бог за мъдрост, за да действаме ефективно. Можем да се облегнем на Него и да вземем сила от Него. „Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула” (Пс. 18:2).

Бог познава дарбите, които ни е дал. Той не иска да работим трескаво и постоянно до точката на изпушването. Той очаква да споделяме това, което ни е дал за Негова слава. Бог също така познава предизвикателствата на човешките взаимоотношения. Той също ще ни ръководи в тях. С любовта на Христос в сърцата ни и ръководството на Святия Дух ние ще можем да имаме балансирано служение. Бог познава състоянието на нашите сърца и Той разбира нашите уникални длъжности. Не се отчайвайте. Няма нужда да бъдете жена-каскадьор.