ОСМА ГЛАВА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

„Близките връзки с другите са важни за всеки, но е трудно да знаеш на кого можеш да довериш чувствата и притесненията си… Всички се съревновават за социални ангажименти, приятелство и разговор с пастора и съпругата му. Изолацията изглежда невъзможна в такава обстановка; въпреки всичко, е невъзможно да не изградите приятелства в средата, където прекарвате повечето си време” (187).

Нежелателно е да се насилваме да вярваме, че не трябва да имаме приятели. Съпругата на пастора обикновено живее далеч от семейството и приятелите си. Естествено, на нея й липсват тези връзки и понякога може да стане самотна. Рождени дни, годишнини и почивки често се прекарват в среда, която не е семейна. Тогава в сърцата ни нараства желанието да се свържем отново с любимите си хора. Въпреки това, да станеш пасторска съпруга не означава, че скъсваме със старите връзки и се въздържаме от нови.

Бог ни е направил социални същества. Той е искал да се наслаждаваме на взаимоотношения; ето защо, Той е създал един свят, пълен с хора. Исус е имал приятели. Също така е имал и някои близки приятели. В Йоан 11 глава четем за смъртоносната болест на Исусовия приятел, Лазар. Мария и Марта, сестри на Лазар и приятели на Исус, изпратили спешна вест на Исус: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен” (Йоан 11:3). Гръцката дума, която тук е преведена като „обичаш”, не е agape, а phileo.

В много случаи в Новия Завет Исусовият ученик Йоан се споменава като „ученикът, когото Исус обичаше” (Йоан 19:26; 20:2; 21:7, 20). Думата, преведена тук като „обичаше” също не е agape, а phileo. Това е обичта, която предполага приятелство. Исус не ограничаваше себе си спрямо народа; въпреки това, Той никога не загуби фокуса на мисията Си. Нашият Господ познаваше ползите от отдръпването от тълпата и отделяне на време за служение. Той прекарваше време с няколко близки приятели и това Го подкрепяше, за да влезе отново в усилената дейност на служението.

Пасторските двойки постоянно дават и служат. Склонни сме да поставяме интересите и нуждите на църковните ни членове преди собствените си желания. Не се оплакваме, защото вярваме, че сме призовани към служение. Въпреки това, призивът ни към служение не е предназначен да ни направи социални инвалиди или религиозни отшелници. Господарят на нашия живот иска да се наслаждаваме на живота и да бъдем щастливи, удовлетворени служители. Той иска ние да се смеем, да празнуваме и да се радваме на задълженията си. Той иска да ликуваме в служението си. Всеки от нас се нуждае от един или двама специални приятели. Всяка жена е уникална и може да предложи собствената си запазена марка приятелство на съпругата на служителя. Предизвикателството се намира в нашия избор от приятели. Целта ни не трябва да бъде да оформяме клики. Кликите издигат бариери и подхранват предразсъдъци. Християнските взаимоотношения раждат утеха, утвърждаване и израстване. Затова е важно да отделяме внимание на областта на взаимоотношенията.

За истинските приятелства трябва да се грижим и да ги подхранваме. Крайностите във взаимоотношенията могат да бъдат разрушителни. Здравото приятелство не израства в атмосфера на изолираност и безразличие. Задушаващото взаимоотношение също не избуява в щастие и наслада. Трябва да има баланс. Мъдрецът Соломон представя двата края на спектъра на взаимоотношението. „Рядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази” (Пр. 25:17). От една страна, виждаме, че тази непоносима честота може да породи досада във взаимоотношенията. От друга страна, мъдрият мъж заявява: „Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбен” (Пр. 18:24). Поддържането на приятелства отнема енергия, постоянство и усилие. Важна съставка на всяко успешно взаимоотношение е балансът.
Защо взаимоотношения?

Ние сме свързани. Молим се: „Отче наш, Който си на небесата”. Това означава, че сме свързани. Ние сме сестри. Тази връзка е от Бог. Това означава, че ние сме семейство. Бог е Този, Който е създал концепцията за взаимоотношенията. Затова е наша отговорност да изучаваме важността на тези човешки връзки и да изглаждаме уменията си да запазваме положителни взаимоотношения. Във взаимоотношенията има определени преимущества. Печелим емоционална и духовна подкрепа от приятелите си. „По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си; защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне” (Екл. 4:9, 10).

Ние, жените, сме ориентирани към взаимоотношенията. Обичаме да споделяме. Говорим за децата си, за съпрузите си, за родителите си, за детството си. Обсъждаме модата, домовете, мечтите си. Естествено обичаме да споделяме чувствата си. Знаем, че трябва да внимаваме за това, което казваме и като пасторски съпруги има много добри неща, за които можем да говорим. Въпреки това, мотото ни трябва да бъде красота на речта. Често плачем заедно и заедно се смеем. Жените често се молят заедно. Нуждаем се от взаимоотношенията. Жените са предназначени да общуват социално. Бог ни е създал по този начин.

Да имаме приятели допринася за нашето здравословно съществуване. Знаем, че хората, които живеят в самота, умират по-бързо от онези, които не живеят сами. Ето защо на възрастните хора, които нямат компания, се препоръчва да имат поне домашен любимец. Здравите взаимоотношения са добри за здравето ни.

Взаимоотношенията също така водят до социално израстване. Учим се един от друг. Като общуваме с другите, можем да подобрим социалните си умения, да научим успешни тайни за справяне с домакинските работи и да се вдъхновим за изследване на нови перспективи. Чрез общуването си можем да възпитаваме някого. Възпитанието днес е признато за ценна практика. Въпреки това, възпитанието не е нова концепция. В Тит 2:4, 5 сме насърчени „ да учим младите жени да обичат мъжете си и децата си, да са разбрани, целомъдрени, да се грижат за своя дом, да са благи, подчинени на мъжете си”. Жените вкъщи имат чудесна възможност да възпитават. Въпреки това, не можем да възпитаваме през бездната. Трябва да се сближим. Трябва да имаме взаимоотношение.
Неща, които разрушават взаимоотношенията

Почти няма човек, който да не е усетил или видял болката, предизвикана от разрушени взаимоотношения. Понякога взаимоотношения, които започват добре и са добронамерени, се озовават на парчета. Резултатът е наранено сърце и решението никога вече да не се „хващаме” в нови взаимоотношения. Съкрушението и илюзията във взаимоотношенията остават хората разрушени и разочаровани.

Липсата на поверителност не благоприятства за успешните взаимоотношения. Не е лесно да пазиш тайна. Често ни сърби езика да споделим информация, която трябва да бъде запазена в тайна. Не за всекиго е лесно да пази поверителност. Трябва да изпитаме нивото на довереност на един човек, преди да се опитаме да му споделим нещо. Всъщност, в някои случаи е по-добре да пазим някои неща за себе си. Нашите лични мисли, мнения, оценки за хора, слабостите си и слабостите на съпрузите ни принадлежат на сърцата ни. Добра линия на поведение е да споделяме само онези неща, от които няма да се изчервяваме, ако се разкрият публично. Споделяйте само онези неща, които няма да ни карат да заекваме и мънкаме в опит да се защитим. Поверителността е добър стълб за успешно приятелство. Малко хора притежават този дар.

Конкуренцията подкопава взаимоотношенията. Корените й са в греха. Състезателният дух на Луцифер го подтикна да започне бунт в небето. Човек не може да види добродетелите на другите, ако гледа на тях като на конкуренция. Състезателният дух е неспокоен дух. Човекът, който се конкурира, преуспява с горчивина, сравнение и дори нечестно поведение. В сърцето на човек, който покорява ума си на състезателния дух, няма почти никаква красота. Горчивината на състезателния дух заплашва не само обекта на нечия конкуренция, но разрушава и онзи, който живее по този начин. Човек, който има състезателен дух, е не само нещастен, но и глупав. Нека видим какво казва апостол Павел: „Но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно” (2 Кор. 10:12).

Винаги има някой, който ще е по-умен, по-красив, по-продуктивен. Наш дълг е да утвърждаваме и да се радваме на талантите и добродетелите на другите. Състезателният дух води до завист, а след това и до омраза. Завистта се проявява в мисли като: „Иска ми се да имах това, което тя има” и „Иска ми се да не беше такава късметлийка да го има”. При случая с Каин в Библията, завистта доведе до убийството на брат му Авел. Много по-добре е да се радваме в успеха на другите, вместо да се измъчваме от завист.

Бог ни е дал всички таланти. Трябва да търсим тези таланти, да ги усъвършенстваме и да ги подобряваме, за да можем да благославяме другите. Щом си спомним, че целта ни не е да се справяме по-добре от другите, а да правим най-доброто, на което сме способни, ще изпитаме щастие. Това очаква от нас Исус. Той може да ни помогне да се справяме с достойнство. Затова няма нужда да подхранваме дух на състезателност.
Разпознаване на добрите взаимоотношения

Досега установихме, че човешките същества трябва да се радват на взаимоотношения. Божият план за нас не е да бъдем изолирани и самотни. Бог иска от нас да се радваме на социално здраве. Той иска да бъдем щастливи. С щастливи изражения и бързи, леки стъпки можем да бъдем мощни свидетели за Него. Ние не искаме да бъдем възпрепятствани от обременени сърца заради разрушени взаимоотношения. Искаме да бъдем примери за група от хора, които се обичат взаимно.

Кои са някои от нещата, които характеризират здравото взаимоотношение? Сериозността и чувствителността са ценни компоненти за доброто взаимоотношение. Ние искаме да почувстваме болката на нашите сестри и мислим за това, което преживяват. Чрез сериозност и чувствителност ние мислим за другите и ги чувстваме, както и те – нас.

Лоялността е друг белег за добро взаимоотношение. Един красив библейски пример за лоялност е представен в приятелството на Давид и Йонатан. Йонатан не позволява омразата на баща му, цар Саул, да разводни приятелството му с Давид. Лоялното приятелство е това, което не ни изоставя във време на беда. Верният приятел не ни пренебрегва, когато сме в немилост. Верността издържа проверката на всички етапи от живота ни. Верността побеждава, когато сме под светлината на прожекторите или в родилните болки на нещастието. „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда” (Пр. 17:17).

Взаимоотношението има цена. Взаимоотношението не само заслужава нематериални активи като любов и лоялност, но то избуява върху материалното. Какво даваме в една връзка? Един начин да запазим взаимоотношението е да бъдем щедри. Понякога картичка или писмо в уверение на чувствата ни могат да подобрят взаимоотношението. С други думи, не трябва да забравяме да даваме. Помислете какво можете да дадете на връзката си. Хората обичат да получават. Трябва да помним, че хора, които получават неща, са щастливи, но онези, които дават, са още по-щастливи. „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава” (Деян. 20:35). Нека потърсим възможности да дадем. Понякога трябва да се упражняваме в даване. Даването може да стане навик. Даването е чудесно. Подаръкът не трябва да бъде скъп или изискан; единствено трябва да идва от сърцето. Даването благославя този, който дава. Опитайте.

Хората обичат да бъдат утвърждавани. Утвърждаването е не само необходимо за нас, за да се наслаждаваме на живота, но то също така подобрява здравата връзка. Всички се радваме на утвърждаване. Кажете няколко думи на утвърждение на децата си и вижте как лицата им засияват. Опитайте се да утвърждавате жените или другите работници в църквата ви и вижте колко по-упорито ще работят. Утвърждавайте приятелите си и вижте енергията, която ще впрегнат, за да ви подкрепят. Кога за последно утвърдихте съпруга си? Пасторът се нуждае от утвърждаване от семейството си. Той е изложен на толкова много критики, че няколко щедри дози утвърждаване ще успокоят обременената му душа. Ежедневното утвърждаване на някого е добър начин да заякчим взаимоотношенията. Затова е важно да се радваме в нашите взаимоотношения.

Конфиденциалността присъства в една добра връзка. Трябва да можем да пазим тайна и онези, които избират да бъдат наши приятели, трябва също да минат проверката на конфиденциалността. Как можем да кажем дали сме конфиденциални? Ето един простичък тест:

1. 
   Не казваме нещо, ако то може да нарани или разруши човек.
   
2. 
   Не казваме нещо, ако сме обещали да не го повтаряме (Забележка: ако някой ви сподели, че ще нарани някого, включително и себе си, кажете му, че не можете да обещаете да пазите тайна. Трябва да предприемете необходимите мерки).
   
3. 
   Задайте си въпроса: „Ако повторя това, ще помогна ли на някого или ще го нараня?”
   

Пазенето на конфиденциалност е много трудно. Въпреки това, Бог ни е обещал мъдрост и сила, за да постигнем целите си и Той също така ще отговори на молитвата ни: „Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми” (Пс. 141:3).

В зависимост от дълбочината на нараняването, чувството на прощение може да не бъде внезапно. Въпреки това, времето помага за изцеляването. Когато ходим с Бог, Той ни дава изцелението, от което се нуждаем. Не трябва да се чувстваме виновни, че болката не изчезва за една нощ. Въпреки това, когато сме наранени от някой трябва да застанем над това, както Йосиф в Библията, който бил продаден в робство от собствените си братя. Святият Дух ще ни помогне да простим напълно.

Можем да молим Бог да ни даде Своята подкрепяща благодат, когато се чувстваме наскърбени (2 Кор. 12:7-10). Бог може да ни даде сила за всяка ситуация. Важно е да чувстваме необходимостта от прощението, защото непростителният дух може да ни направи кисели и грозни. Често ние сме онези със загрозени сърца, а този, който ни наранява, не изглежда засегнат. Не трябва да си позволяваме и грам горчивина. Апостол Павел предупреждава: „Всякакво огорчение, ярост, гняв… да се махнат от вас” (Ефес. 4:31). Исусовото нареждане: „Благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост” (Лука 6:28) също е много полезно, не само заради извършването на промяна в нашите врагове, но и в изпълването на сърцата ни с мир. То ни помага да погледнем встрани от причинената ни болка към великите дела, които Бог се опитва да извърши за нас.

Не е нужно да отлагаме прощението си, докато онзи, който ни е наранил, помоли за прошка. Стефан, първият християнски мъченик, се помолил за прощение на убийците си, докато те го замеряли с камъни (Деян. 7:54-59). Когато простим, получаваме ободряваща свобода, на която се радваме. Божият мир нахлува във фибрите на душата ни и духът се извисява на радостни криле. Трябва да простим, защото самите ние не можем да съществуваме без Божието прощение. Бог няма да прости греховете ни, ако ние не си простим един другиму. Това прави простителния ни дух решаващ за нашето спасение.

Ние имаме прощаващ и милостив Бог; ето защо можем да се радваме в обещанието за това, че греховете ни са простени чрез кръвта на Исус. Невинаги е лесно да простиш, но винаги е правилно. Нека поканим духа на простителността в нашите взаимоотношения и да се наслаждаваме на благословенията, които го следват.
Благодат и взаимоотношения

Има няколко фактора, които се комбинират, за да се получи здрава, щастлива връзка, но благодатта засенчва всички тях. Това е така, защото благодатта е дар от Бог. Божията благодат има чудна сила да подслажда взаимоотношенията ни. Често пеем за „чудната благодат” на Бог. Тази благодат може да бъде представена във взаимоотношенията ни, само ако Христос е центъра. В силната си книга „Пленен от благодатта” (Captured by Grace), Дейвид Джеремая казва, че „благодат е дума от пет³ букви, която често е произнася като И-С-У-С” (21). Този мощен елемент идва от Бог, Който ни спасява по благодат чрез Исус. Благодатта придава вкус на нашите разговори. Благодатта в повечето случаи ще контролира действията ни.

Взаимоотношенията ни може и да са разклатени или бурни. Вярата ни в човешките същества може да е разбита. Спомени за минали разбити взаимоотношения може все още да ни спохождат и да ни възпират от радостта от едно ново приятелство. Но в благодатта има целебна сила. Благодатта е възстановяваща. Няма значение какво може да е станало в миналото или както коментира Дейвид Джеремая: „Без значение какво сме направили, независимо от дълбочината на престъплението ни, от тъмнината в нашите сърца – благодатта взима връх над всички тях” (21).

ДЕВЕТА ГЛАВА
МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ!
Един ден помолих няколко пасторски съпруги да споделят две причини да се омъжат за служител и схващането им за служението, преди да са били омъжени. Помолих ги да ми дадат една сериозна причина и една не толкова сериозна. Беше интересно да видя, че много от тези пасторски съпруги дори не са искали да опитват да мислят за повърхностна причина или схващане. Опитвах се да ги насърча да не взимат живота твърде насериозно, но почти се почувствах така, сякаш бях отправила светотатствена молба.

Осмелих се да изкажа двете си причини: чувствах, че мога да допринеса за служението, не само заради талантите си, а защото винаги съм имала желание за служение в църквата. Те чакаха на тръни моята несериозна причина. Аз имах две. Казах им, че ме привличат големите, шарени шапки. Църковната ми позиция ще ми позволи да парадирам с такова ефектно покривало за глава. Също така, с многобройните премествания, които се налага да правят пасторските семейства, бих имала чудесен шанс да видя света.

Когато ги попитах за някакви неща в служението, които ги дразнят, бързо бяха споделени няколко неща, включително темата за това да бъдеш невидима.
Можеш да го направиш, дори и да си невидима
Кога за последен път се почувствахте невидима? Това не е трудно за една пасторска съпруга. Какво означава да станеш невидима? Много от нас не планират да бъдат невидими. То просто се случва. След като самата аз съм изпитала тази невидимост, разбирам твърде добре това състояние. Радвам се, че то не е постоянно. Ето как се случва. Пасторът и съпругата му стоят заедно. Хората поздравяват него, а пренебрегват нея. Защо? Защото тя е невидима.

Това беше нещо, което ми беше трудно да приема, когато бях млада пасторска съпруга. О, имаше и видими неща, които правех, като пеене, свирене на пиано или дирижиране на хор. Дори имах кратки презентации. Аз открито подкрепях съпруга си и програмата на църквата като цяло. Защо тогава трябва да ми се налага тази невидимост?

Имаше случаи, трябва да споделя, когато наистина исках да бъда невидима, но нямах такъв късмет. За да може един човек да стане невидим, трябва да бъдат изпълнени някои предварителни условия: жената трябва да бъде пасторска съпруга, трябва да бъде в компанията на мъжа си, трябва да изпълнява функции без съпруга си. Това са най-благоприятните условия за невидимост. Вдовица или пенсионирана пасторска съпруга също може да се класира за невидимост. Телефонните разговори намаляват и вниманието изчезва.

Вече сте забелязали, че говоря за този проблем с невидимостта с чувство за хумор. Това беше моя техника за оцеляване. Има различни начини за справяне с това да бъдеш омаловажавана от църковните членове. Опитвала съм повечето от тях. Човек може да се разстрои много и да таи в душата си нараняването, чувствата на яд. Друго изкушение е да избягваме светиите. Дори звучи добре да внимаваме да не се посещаваме определени събития, където може да се случи невидимостта. Оплакването пред някои съпрузи не помага. Много съпруги са ми го казвали. Как може един постоянно видим деятел да разбере състоянието на невидимо същество?

Отне ми няколко години, преди да се науча да се справям с невидимостта си. Не можех да я разбера. Хората гледаха право през мен, сякаш не съществувах. Е, ами аз бях невидима, помните ли? Един ден отидох сама на църква. Във фоайето ме срещна един дребен човек. Без нито дума за поздрав ме попита: „Как е пастор Тротман?”.

Реших този път да използвам невидимия си глас да говори. „О, това няма значение. Аз съм тук”. Правех смел опит да пропъдя невидимостта си.

„Добре ли е пастор Тротман”, настояваше братът.

Бях решена този път да не остана невидима. Щях да се боря за реалност! Бях уморена от безплътно съществуване. „Ами”, отговорих аз, чувствайки се уверена, че промяната в състоянието ми бе надвиснала, „как е възможно да не питате за мен?”.

Странна обърканост премина по лицето му, сякаш беше видял дух. Поне започвам да се появявам в материя, си помислих аз. „Ами, моля ви, кажете му, че съм питал за него”, беше последният отговор, когато дребния човек победи с бързо отстъпване.

Почувствах се победена и смачкана. „Да, разбира се” беше плахият ми отговор, докато се завъртях на невидимите си пети и изкрещях без глас в сърцето си: „Погледни ме. Аз съм тук. Не можеш ли да ме видиш?”.

Премислях тази „болка” в гърдите си дълго време, особено тъй като имаше много други случаи, когато се чувствах незабелязана. Дори не бях обърнала внимание за това съпруга си. Колко глупаво от моя страна!

Един ден помъдрях за факта, че докато аз бях невидимата Янсен, съпругът ми не беше всезнаещ. Не бях невидима за него. Той нямаше начин да знае за дискомфорта ми, ако не споделях с него. Аз бях винаги в очите и в сърцето му. Накрая споделих с него състоянието си. Каква разлика само! Сякаш някой беше хванал магическата пръчка и от тогава насетне никой не можеше да ме направи невидима. Съпругът ми искаше да е сигурен, че винаги съм подходящо представена и поздравена. При най-малкия опит да не бъда забелязана от някого, който идваше да говори с него/нас, Янсен веднага ме представяше. Още веднъж бях станала плът и кръв в очите на църковните членове. Беше хубаво чувство и вербализирането на моя дискомофорт пред съпруга ми определено предизвика разлика.

Следващият път, когато някой вдигне магическа пръчка, за да ви направи невидими, не го оставяйте да ви притесни. Това не е ваша грешка; тяхна е. Кажете на съпруга си, за да знае колко боли. Кажете му, че като част от екипа, вие заслужавате да се отнасят към вас с любезност и уважение. Насърчете го да сметне за необходимо да ви представи и да не позволява да бъдете пренебрегвани. После продължете да бъдете своето приятно себе си. Няма да бъдете незабележима за дълго и служението ви ще продължава да бъде ефективно.
Някои хора ще ви обичат

Има хора, които обичат пасторското семейство. Бог е поставил някои хора на пътя ни, за да ни служат. Това помага да направим пътуването си по-гладко. Смятам, че мнозина от нас могат да си спомнят хора, които винаги са с нас в служението. Много ярко си спомням хора, които са направили нашето пътуване по-малко трудно заради любовта, грижата и молитвите си.

Лесно е да мислиш постоянно за трудностите в служението. Има толкова много хора, които ни критикуват и правят живота ни труден. Въпреки това, не трябва да оставяме негативните неща да развалят щастието ни. Докато може да има някой, който сякаш е склонен да направи живота ни нещастен, има също така и ангели на милостта. Трябва да търсим тези хора, да ги укрепим и да им благодарим. Също така трябва и да се молим за тях. Някои хора ни обичат заради нещата, които може да сме направили за тях. Други ни обичат от началото; дори и преди действително да са се запознали с нас. Обичат ни, защото сме семейство служители.

Други са израснали, за да ни обичат. Работили са и са се забавлявали с нас. Може да сме били тяхна подкрепа във време на криза. Може да сме им помогнали със сватби, семейни събирания и кръщения. Съпрузите ми може да са извършвали погребения на любимите им роднини. Те ни обичат.

Има неща, които можем да направим, за да покажем, че оценяваме любовта на тези хора. Направете нещо специално за тях. Запомнете рождените им дни, годишнините им и специалните събития в живота на децата им. Обадете им се по телефона и им кажете, че оценявате тяхната любов; кажете им, че се молите за тях. Накрая благодарете на Бог за енориашите, които ви обичат.
Някои хора няма да се надигнат и да ви нарекат благословена

Независимо колко добродетелни сме, критиците ни няма да останат без работа. За това има две основни причини:

• 
  Не всеки ще ни харесва;
  
• 
  Имаме си своите недостатъци.
  

Дори и да бяхме перфектни, пак щеше да има хора, които да ни презират. Исус бе презрян, затова сме в добра компания. Хората може да ни ненавиждат по различни причини или по никакви видими причини. Познавам една млада жена, която мразеше свой съученик, защото приличаше на нейния баща-насилник. Друго момиче искаше съквартирантката й да умре, защото беше красива. Една млада жена призна, че мрази братовчедка си, защото все още е девствена. Хората мразят по много различни причини. Някои хора се наслаждават на това да правят другите нещастни и да се чувстват неудобно. Всички тези прояви са резултат от греха и намесата на Сатана, автор на раздорите.

В служението, както и в други области ще има много критики, захвърлени срещу пастора и съпругата му. Да съхнем под жегата на критикарството не помага. Знаем, че то никога не е добре дошло и едва ли някога е формулирано като приятно. Въпреки това, има няколко неща, които можем да направим пред лицето на критикарството. Един начин да се справим с него е да си зададем следните въпроси:

• 
  Има ли някаква истина в тези критики?
  
• 
  Как аз допринасям за тях?
  
• 
  Какво мога да направя, за да потуша критиките?
  

Ако няма никаква истина в критикарството, то е безпочвено и вредно, но все пак ние трябва да бъдем внимателни да не даваме дори намек за обосновката му. Не му позволявайте да ви тормози. Исус ни оправдава. Понякога критиките – дори и неоснователни – могат да бъдат ранно предупреждение за грозяща ни опасност.

Ако в критиките има някаква доза истина и ние допринасяме за тях, трябва много внимателно да преценим действията си. Може да помогне да имаме обективна лична гледна точка за грешките си, за да започнем да работим върху това поведение. Един ефикасен начин да потушим критикарството е да демонстрираме промяна в поведението си. Не трябва да оставяме критиките да ни оставят кисели и грозни. Това ще разводни нашето християнско влияние.

Трябва да помним, че дори когато променим поведението си, спомените на хората ще останат. Исус прощава и не припомня миналото ни, но хората не забравят, макар че могат да претендират, че са ни простили. Ние просто трябва да искаме Божията очистваща сила и Неговото обещание да „върне годините, които изпояде скакалецът” (Йоил 2:25).

Не можем да бъдем успешни без силата, която идва от Бог. Понякога ангажираният ни живот изтласква на заден план ценните моменти, които можем да прекараме с нашия небесен Баща. Това е тъжно. Пасторската съпруга има нужда да ходи и да говори ежедневно с Бог. Това е най-добрият й метод за оцеляване. Само моментите с Бог могат да ни поддържат, когато нещата изгледат мрачни и плашещи, когато сърцата ни са обременени и умовете ни са затъмнени от разочарование, болка и раздразнение. Има мир, на който можем да се наслаждаваме, след като прекараме време с Бог.

Бог ни е създал жени с нужда да се свържем с Него. Вероятно затова толкова много молитвени движения са оглавявани от жени. Често чуваме за молещи се майки, молитвени закуски и молитвени нощни бдения, организирани от жени. Много от нас имат партньори в молитвата или си водим молитвени дневници. Бог ни е създал по този начин. Той копнее да се срещне с нас в спокойните ни моменти. В тези моменти можем да изследваме душите си и да търсим очистване. Размишляването върху Псалом 51 е очистващо упражнение, което може да бъде много полезно.

Лесно е да се опитаме да вършим работата си със своите собствени сили. Ангажиментите в църквата и в общността изпълват програмите ни и изискват много от времето ни. Понякога забравяме, че имаме нужда от време за очистване. Задръстени умове и сърца пречат на изливането на Святия Дух в живота ни. Не можем да си позволим това. Трябва да спрем и да помолим Бог да ни каже кои сме наистина. Трябва да молим за прощение на греховете си. Трябва също така и да простим на другите.

Служението може да бъде изцеждащо. Предизвикателствата и ангажиментите могат да ни отслабят. Толкова хора зависят от нас за помощ и подкрепа. Ние самите се нуждаем от сила. Трябва да отидем на бензиностанцията. Наблюдавам, че шофьорите на такси прекарват по-дълго време от много други шофьори на бензиностанциите. Много от тях пълнят резервоарите си. Други шофьори обикновено само толкова, колкото да им позволи да продължат. Представете си шофьор на такси, който кара пътник след пътник до дестинацията им. Толкова е отдаден на работата си, че не отделя време да зареди с гориво. Един ден таксито му губи скорост, защото горивото му свършва. Също така е възможно горивото му да свърши на натоварено кръстовище.

Не можем да даваме постоянно, без да се снабдим с нов запас. Ако ще служим, трябва да напълним. В присъствието на Бог има сила за обновление. Нека не се ограбваме от това благословение.

Харесва ми възможността, която това лично посвещение ни дава, за да заздравим връзката си с Бог. Колкото повече се срещаме с Него, толкова повече се приближаваме до Бог. Можем да развием близост с Бог единствено чрез чести срещи с Него. Има една сладост, на която се радваме, като общуваме с Него. Исус става наш Приятел. Можем да Му кажем важни и маловажни неща. Той става близък, реален и скъп за нас. Харесва ми това. Връзката с Бог е върховно взаимоотношение.

Прекарването на време с Бог никога не остава ненаградено. Целта ни трябва да бъде да правим всичко, което можем, за да се наслаждаваме на тези чудесни и благословени моменти с Бог. Силата ни се подновява. Мисията ни се прояснява. Целта ни се дефинира отново. Сега се чувстваме готови да посрещнем всяко предизвикателство. Няма нужда да се чувстваме социално неудовлетворени в служението си. Бог е на наша страна и Той ще ръководи стъпките ни.