ПЕТА ГЛАВА ЖИВОТЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ НА ПАСТОРСКАТА СЪПРУГА

Животът на посвещение също така ни дава възможност за самонаблюдение. Този копнеж поражда молбата на псалмиста: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път” (Пс. 139:23, 24).

Представете си някои моменти на близка среща с Бог. Ние се чувстваме добре в Неговото присъствие. Имаме някои неприятни мисли, които не се осмеляваме да споделим с никой друг. В действителност, искаме спешно да ги заличим от спомените си. Там, в святата компания на Всемогъщия, ние копаем надълбоко в съкровените кътчета на душите си и изрязваме всеки слой отпадък, който можем да си припомним. Може и да сме имали някои нечестиви лудории, от които се срамуваме. За това също можем да кажем на Бог. След това ни обгръща освобождението от страха, когато „излезем” от мръсните парцали в замяна на очистителната благодат на нашия Господ. Каква опитност! Сега можем да се сгреем в тази очистителна опитност, заради уверението на нашия Спасител, че Той вече „няма да си спомня греховете ни”. Можем да се насладим на дара на мира.

Друга причина за важността на живота на посвещение е, че това ни дава подновени сили и енергия. Когато стенем сутрин и се сблъскаме с дългия списък с нещата за правене, ние се чувстваме претоварени. Чувството за умора ни връхлита дори преди да сме започнали задачите си. Това е време за нашето лично посвещение. Срещата с нашия Господ ни съживява и ни дава кураж да се сблъскаме с отговорностите си. Вдигаме се от коленете си възстановени и освежени. Господ ни дава от силата Си.

Едно от нещата, които харесвам в подновяването на съюзите е, че те водят до обновление на взаимоотношенията. Може и да не сме били във връзка с приятелите и роднините си от дълго време, но една нова среща с тях и споделянето на нашите опитности често води до обещанието „да държим връзка”. Това е друга причина, поради която нашият живот на посвещение е толкова важен. Когато отново влизаме във връзка с Господ, ние получаваме възможността да подновим взаимоотношението си с Него. Може и да сме пренебрегвали моментите си на спокойно време с Него; въпреки това, след като възобновим периодите си на прекарване на време с нашия специален Приятел, ние откриваме насладата от това възстановяване на връзката. След това не искаме да загубим тази ценна привилегия отново.

Прекарването на време с Бог обикновено също потвърждава отново нашето свидетелство. Да бъдеш постоянно в Божието присъствие носи видими ползи. Невъзможно е да ходиш и говориш с Бог често, без сигнални признаци. Енох ходи с Бога и всеки го знаеше. Даниил общуваше с небесния Си баща всеки ден, по три пъти на ден и народът на Вавилон усещаше разликата. Прекарването на време с Бог в уединение усилва нашето свидетелство. Божията слава и милост ни се предават и ние светим пред ближните си.

Лицето на Мойсей грееше с толкова ослепителна светлина след срещата му с Бог на планината, че децата на Израил затвориха очи в присъствието му, когато слезе от планината. Прояви се връзката, която Мойсей имаше с Бог. „И израелтяните виждаха лицето на Мойсей, че кожата на лицето му блестеше” (Изх. 34:35). Това е възхитително! Когато ние прекарваме време с Исус, хората ще узнаят това. Нашето свидетелство ще бъде по-мощно и по-ефективно.

Понеже работим с хора, влиянието ни е важно. Сатана е готов да разводни това влияние. Ето защо, за нас става толкова важно да търсим постоянно Божието присъствие. Елън Уайт дава много силен израз на тази нужда: „Никой човек, въздигнат или обикновен, опитен или неопитен, не може постоянно да поддържа пред ближните си чист, твърд живот, ако неговият живот не е скрит с Христос в Бог. Колкото по-важна е дейността сред хората, толкова по-близко трябва да бъде общението на сърцето с Бог” („Свидетелства към църквата”, стр. 7:149 – цит. по ориг.). Пасторите и техните съпруги са в постоянно взаимодействие с хората. Нашият живот трябва да „бъде скрит с Христос в Бог”. Думите и действията ни ще покажат това и няма да се наложи да казваме на хората, че сме били на среща с Бог. Те ще го видят. Лицата ни ще светят и изражението ни ще бъде спокойно. Ще вдъхновяваме другите. Всички ние желаем този вид свидетелство.

Нека прегледаме някои напомняния за създаване на живот на посвещение:

1. 
   Нека Бог да създаде във вас тази нужда. Кажете му, че копнеете за по-близка връзка с Него.
   
2. 
   Проучете настоящата си програма и я ревизирайте, ако е необходимо. Трябва да планираме личното си посвещение.
   
3. 
   Направете личен завет на посвещение с Бог. Бог може да ви даде силата да пазите този завет.
   
4. 
   Периодично правете оценка на периода ви на посвещение. Това ни предпазва от хващането в капана на скучната рутина или ритуал.
   

Други фактори, които ще повлияят на времето ви за посвещение включват структурата на вашето семейство. Имате ли бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или тийнейджъри? Ако имате бебета и малки деца може да се наложи да разделите на части времето си за посвещение. Една жена-домакиня може да има различен план за посвещение от съпруга, която работи извън дома. Вашата програма за посвещение трябва да бъде изработена специално за вас. Поставете в действие личния си план и увеличете ползите. Молете Бог за мъдрост да ръководи новите ви решения и обещайте да имате редовно лично посвещение. След това поискайте Божието обещание за Неговата поддържаща сила.

Основните средства за личното ни посвещение са Библията и духовна книга. Понякога навикът може да се изроди в рутина. Ние искаме нашето лично време с Бог да бъде специално и съдържателно. Искаме да се наслаждаваме на това време с Него. Нежна музика за съсредоточаване е ефективен стимулант.

Един молитвен списък би бил също от полза. Има толкова много хора, за които желаем да се молим, че понякога забравяме я приятел, я роднина. След това, когато станем от коленете си, трябва да добавим и послепис към молитвата си. Молитвеният списък е чудесна помощ. Можем да разделим списъка си на различни колони, според категориите хора: съпрузи, деца, роднини, колеги, хора, които искате да бъдат спасени, болни хора, лидери на нации, лидери на нашата църква и много други категории. След това можем да отбележим специфичната нужда на хората, напр. работа, християнска половинка, успех в училище, подобряване на здравето, финансова свобода, дом, освобождение от страх, възстановяване на семейните взаимоотношения и водителство в кариерата; това са само няколко примера.

Дъщеря ни, Карън-Мае, въведе метода на молитвения календар в семейството ни. Това проработи много добре. Например, в понеделниците може да искате да се молите за неспасените роднини, във вторниците – за подобряване на здравето на половинките, в средите – за дете, което да се върне при Господ и т.н. Молитвеният календар е полезен за списъка ни с неща за посвещение.

Различни библейски версии добавят разнообразие и дори яснота към библейското ни четене. Прекарване на време в сравнение и смилане на Божието Слово е обогатяваща опитност. Запомнянето на текстове е също много стимулиращо. Повтарянето на тези стихове за запаметяване през деня ни държи във връзка с Бог.

Мнозина от нас харесват воденето на дневник. Хубавият дневник е стимул да записваме мислите си. Можем да пишем писма до Бог. Можем да изразяваме прозренията си за Неговото Слово. Можем да записваме победите си и да изразяваме някои чувства на страх. Записването в дневника ни помага да изразим онова, което е душата ни. Затова искаме да запазим дневниците си на сигурно и защитени от любопитни и шпиониращи очи. Вашият дневник е вашата книга за възхвала, отдаване на благодарност и разговор с Бог. Ето защо един дневник е чудесно допълнение към нашите лични средства за посвещение.

Добра идея е да държим всички неща за времето ни на посвещение на едно място. За нашата колекция за лично посвещение са необходими маркери, химикали, моливи и една тетрадка. Аз препоръчвам кошница за посвещение. Купете си обикновена кошница, която е достатъчно голяма, за да събере всички ваши дреболийки, а след това я декорирайте с красив плат, панделки, дантели или това, което вашият творчески дух подскаже. Когато сте готови за посвещението си, има нужда само да си грабнете кошницата и да я вземете с вас. Аз съм благословена, защото имам красива кошница за посвещение, която моята приятелка Марта ми направи и подари преди много години. Кошниците за посвещение са отлични подаръци!

Понякога губим равновесие в молитвения си живот. Съществува изкушението да се молим само за себе си. След като го правим, чувстваме вина и се посвещаваме само на молитва за другите. Много е лесно да се молиш за себе си. Знаем нашите нужди и слабости. Близо сме до желанията си. Имаме хубав, дълъг молитвен списък с желания. Въпреки това, еднакво важно е да се молим за другите. Този навик за застъпническа молитва е необходим. Исус дава пример: „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои” (Йоан 17:9). Исус се моли с тази застъпническа молитва за учениците Си.

Майките са особено известни като посредници при застъпническа молитва. Има много истории за спасяващата сила на майчината молитва. В молитвата на майката има особена настойчивост и искреност. В „Адвентен дом” Елън Уайт потвърждава с яснота силата на майчината молитва: „Невъзможно е да се оцени силата на влиянието на молещата се майка… Влиянието на тези молитви за тези деца е като извор на живот” (266 – цит. по ориг.). Нека всеки ден се посвещаваме на молитва за някой друг.
Молитва и прошка

Прошката е толкова свързана с молитвата, че трябва да прекараме известно време, занимавайки се с този важен аспект. Прошката е не само дар от Бог, но и необходимо условие, за да стигнем небето. Прошката не е естествено лесен атрибут за нас, човеците. Познаваме израза: „Да грешиш е човешко, да простиш е божествено”. Има две условия, които карат човек да прости: нараняването на ближните и нараняването на Бог. Ако сме попаднали в една или и в двете от тези категории, трябва да се върнем по посока на прошката. Колкото за причините за прошката, има три изключително важни: желанието да се покориш на Бог, примерът на Бог и съгласието ни да получим Божието прощение.

Някои от важните елементи, обхванати в прощението, са: любов, милост, покаяние и желание. Обръщането на прожектора върху елемента на желанието може да бъде много откриващо. Ние се насочваме към желанието да забравим. Забравянето не означава пълна загуба на памет, нито пристъп на амнезия. Вместо това то е разреждане на интензитета на болката и горчивината, което причинява нараняването. Докато все още може да си спомняме обидата със следи от тъга, тя често е покрита от чувство на мир и дори победа.

Също така трябва да имаме желание да простим на себе си. Често изглежда по-лесно да простим на другите, отколкото да простим на себе си. Колко пъти сме се укорявали непрестанно за нещо, което сме направили? Колко често сме се мразили? Щом поверим вината и грешните си дела на Бог и Го помолим за прошка, ние можем да приемем прошката на Отец и да се радваме на свободата, която идва от това да простим на себе си.

Какво да кажем за желанието да предадем нараняванията си на Бог? Харесва ми поканата: „ И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас: (1 Петр. 5:7). След това трябва да има желание да се молим за тези, които ни нараняват и да възстановим взаимоотношението с Бог. Прощението е свързано с духа на желанието.

Има няколко ползи от прощението. Те включват приятелство с Исус, възстановяване на взаимоотношенията, подобряване на личното здраве, мир, който може да дойде само от Бог, възможност за Бог да работи в нашия живот. Въпреки това, над и отвъд тези ползи е гаранцията за Божието прощение. В Господнята молитва четем: „И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Мат. 6:12). Исус ясно обяснява изключителната важност на прощението. „Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения” (Мат. 6:14, 15).

Заключението е просто. Ще трябва да спрем да се молим, ако не простим. Ние се молим, защото вярваме, че Бог ни чува. Бог ни чува – понякога. Може да попитате: „Бог ни чува понякога ли? Мислех си, че ни чува всеки път”. Чуйте какво казва Библията: „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Пс. 66:18). Нека проследим последователността на една обикновена молитва. Ние изразяваме преклонение и възхвала. След това повтаряме благословенията върху себе си. Разбира се, молим се за очистване или, с други думи, за прошка на греховете си. Почакайте малко! Как може да искаме прошка от Бог, ако ние първо не сме простили на приятелите, роднините, съседите си? Тогава защо се молим, като няма кой да ни слуша? Но, приятели мои, ние искаме да се молим, имаме нужда да се молим, имаме нужда да простим и трябва да се радваме на прощение. Прощението невинаги е лесно, но винаги е от полза. Прощението никога не е лесно, но е богоподобно.

Молитвата е и източник на сила. Исус, Божият Син, е черпел силата си от молитвата. Ранните сутрешни молитви с Неговия Баща и 40 дена в молитва и пост са били източник на сила за Исус. След като Исус се измъчил в молитвата към Отца Си в Гетсимания, Той получил силата Си за Голгота. Молитвата дава надежда. Молитвата дава сила.

Молитвите на пълно отдаване на благодарност също са отлична идея. Опитайте да се молите с молитва само на благодарност. Избягвайте изкушението да промъкнете едно-две искания в тази молитва на благодарност. Само благодарете на Бог. Това е освежаваща опитност.
Славословието в нашия живот на посвещение
Включването на славословие в молитвите ни е вълнуваща опитност. Жалко е, че не предлагаме щедро славословие по-често. Един от любимите ми текстове е Псалм 119:164: „Седем пъти на ден Те хваля”. Защо не го приемем буквално? Нормата от седем пъти на възхваляване на Бог ежедневно е чудесен навик, който да създадем. Опитайте и почувствайте разликата.

Забележете, че има разлика между благодаренето на Бог и възхваляването Му. Ние благодарим на Бог, за онова, което е направил за нас. Възхваляваме Го за онова, което Той е. Възхваляваме Го, защото Той е наш Създател, наш Изкупител и наш Защитник. Възхваляваме го, защото е величествен. В „Свидетелства към църквата”, Елън Уайт казва: „Ние трябва да бъдем… постоянни в нашето… изразяване на благодарност към Бог за благодатта към нас (5:271, 272 – цит. по ориг.).

Понякога откриваме, че сме ограничени в списъка с неща, които Бог е. В книгата си „Викът на моето сърце” („My Heart’s Cry”), Ан Греъм Лоц споделя проницателен списък с определения за Бог. Ето само някои от тях:

• 
  Той е продължително силен.
  
• 
  Той е вечно твърд.
  
• 
  Той е Спасител на грешниците.
  
• 
  Той е диханието за живот.
  
• 
  Той е ключът към знанието.
  
• 
  Той е изворът на мъдростта.
  
• 
  Той е пътят към щастието.
  
• 
  Той е неописуем.
  
• 
  Той е вратата на освобождението (47,48 – цит. по ориг.).
  

Постоянното признаване на това кой е Бог изпълва сърцата ни с благодарност и мир. Духът на славословие е възстановителен и целебен.

Сюзън Уесли, майка на Чарлз и Джон Уесли, имала 15 деца. Когато почувствала нужда от малко време с Бог, си слагала престилката на главата. Това било нейното малко тихо „местенце” за общение с нейния Приятел. Децата й знаели за това и пазели голяма тишина.

Може и да не успявате да прекарвате много време в лично посвещение, ако имате малки деца. Не се обезсърчавайте. Вкусвайте малките порции от духовната си храна, когато ви се дадат. Въпреки това, ще получавате благословение и освежаване. Не спирайте в отчаяние и не преставайте да опитвате. Исус ще ви помогне. Той разбира сърцето ви.

Познайте какво? Тези деца някой ден ще пораснат и ще може да подредите живота си на посвещение, без да се налага да мислите за исканията на тези малки сладури. Да, децата ще пораснат; а вие? И вие ще сте израснали – в духовен гигант!

„Пред всички тези хора?”, възроптал Майк. „Аз не знам какво да кажа!”

„Няма нищо, миличък”, убедила го майка му. „Просто кажи на Исус онова, което си ме чувал да казвам”.

„Мили Господи”, започнал Майк, „защо, по дяволите, поканих всички тези хора за вечеря!”

Вероятно повечето от нас понякога са се чувствали по този начин, когато тежестта на развлечението надвисне над нас. Когато идват гости, ние искаме да им дадем най-доброто отношение и това ни коства енергия, допълнително време и планиране – дори пари. Страхуваме се, че ще трябва да превърнем жилището си в петзвезден хотел. Това, разбира се, не е необходимо и не трябва да ни бъде цел.
Ангели на масата ни

Има два необикновени подхода към предизвикателството да показваш гостоприемство. Може да сме достатъчно смели, за да посрещнем задачата лице в лице или можем напълно да я избегнем. Повечето от нас предприемат първия подход, вероятно защото в Библията има толкова много примери за гостоприемство. Библията утвърждава практиката на гостоприемство. „Не забравяйте гостоприемството, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели” (Евр. 13:2). Четем историята за Авраам, който кани непознати в къщата си и им предлага гостоприемство; оказва се, че е приел ангели (Бит. 18; 19; Евр. 13:2). Когато Исус и учениците Му били уморени и искали отмора и дружба, те посетили дома на Мария и Марта и се насладили на тяхното гостоприемство.

Един ден, когато Исус проповядвал пред множества, Той забелязал, че било вече обяд, затова ги нахранил (Йоан 6:5-12); в този случай едно младо момче изиграло важна роля, като предоставило простичкия си обяд от пет ечемични хляба и две малки рибки. Простотата на храната не възпряло момчето от споделяне. Исус благословил и преумножил храната. Децата и младите хора трябва да се насърчават да бъдат гостоприемни.
Развлечение или гостоприемство?
Думата „развлечение” е описана като „гостоприемна грижа за нуждите и според желанията на гостите” (Dictionary.com. Unabridged). В „Речник на американското наследство” (American Heritage Dictionary), думата „гостоприемство” е дефинирана като „сърдечно и щедро посрещане или разположение към гостите; пример за сърдечно или щедро отношение към гостите”.

Понеже концепциите за тези два термина са много близко свързани, те често се използват взаимнозаменяемо. Забелязваме, че те изразяват приятност, щедрост и учтивост спрямо грижата за комфорта и благосъстоянието на гостите. Някои хора считат, че развличането на гостите е по-общо, докато гостоприемството загатва за по-голяма степен на топлота, лична заинтересованост и желание за връзка. Библията използва и двете думи. За нашата цел ще използваме „развлечение” и „гостоприемство” взаимнозаменяемо, оценявайки, че най-важното нещо за нас като съпруги на служители е да приемем, че имаме привилегията да отговаряме не само на физическите нужди на хората, но и на техните социални и духовни такива. Гостоприемството е възможност за нас да покажем на другите, че се грижим за тях и да споделим благословенията, които Бог ни е дал. С други думи, гостоприемството е служение в действителност.

Има няколко причини, поради които мнозина от нас се плашат от мисълта да поканят някого вкъщи за вечеря:

Преди всичко, представете плановете си пред Бог. Той ще ви насочи и ще ви даде необходимата мъдрост. Негов план за нас е да споделяме благословенията си. Бог забелязва това, което правим. Той е доволен, когато даваме дори „чаша студена вода”.

В Сарепта имало една бедна вдовица, която показала гостоприемство на Илия от оскъдната си дажба. Бог я благословил с несекващи количества храна. „Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля” (3 Царе 17:10-16).

Има няколко основни елемента, които са необходими за гостоприемството: чиста къща и подредена обстановка, няколко хавлии за гости, храна, приветливи хора и приятен разговор. Нежната музика обикновено подобрява обстановката. Има също някои нематериални неща, които правят дома комфортен за гостите. Опитайте се да направите атмосферата привлекателна. Човек не иска гостите му да се чувстват претоварени от покъщнина. Усмивки и мирно, спокойно отношение ще изразят посланието: „Тук си добре дошъл. Щастливи сме да те посрещнем”. Това ще допълни комфорта на гостите. Молитвата за Божието присъствие и присъствието на святите ангели е ценен бонус. Преди известно време се преместихме в нов дом в друга страна. Докато разопаковах и наново подреждах къщата, помолих Бог да направи дома ми малко убежище. Моля Те, заобиколи този дом с Твоя мир, Господи. Искам хората, които идват тук, да почувстват, че грижите им отлитат.

Бог отговори на молитвата ми. Няколко пъти мои приятели отбелязваха, че се радват на мир и комфорт в нашия дом. Представете си удоволствието ми, когато една приятелка коментира: „Глория, домът ти е като убежище. Чувствам се толкова отпочинала и освежена”. Сърцето ми беше изпълнено с благодарност и възхвала към Бог.

Когато посрещаме, ние не демонстрираме притежанията и уменията си. Домовете ни не са изложбени зали. Искаме гостите ни да почувстват красотата на Божието присъствие, докато се чувстват съживени, освежени и отпочинали.

Мебелите ми са твърде стари. Старите мебели не ни дисквалифицират от това да бъдем гостоприемни. Малко лак или нови възглавници ще променят нещата. Добра идея за нас е да се грижим за старите мебели от момента, в който ги имаме. Няколко прости правила и насоки ще помогнат да запазим старите си мебели. Можем да насърчим и да научим децата си да се грижат за мебелите и за другите вещи, включително и за старите си играчки. Това не е само защото нещата струват пари, но и защото е полезно да се предаде на поколението ни. Не можем да им позволим безгрижно да разрушават нещата. Научете ги, че човек трябва да се грижи добре за вещите си, както и за вещите на другите. После, когато посещаваме с нашите деца други хора, те няма да се безпокоят, че със себе си ще доведем банда разрушители.

Не съм сигурна за всички правила за гостоприемство. Не си сама; повечето от нас също не знаят всички правила. Ето защо книжарниците са пълни с литература по този въпрос. Много списания, книги и CD-та дават съвети за това кое е приемливо. Материали от експерти като Ейми Вандербилт и Емили Пост са много популярни. Нанси Ван Пелт е написала прекрасната книга „Креативно гостоприемство” (“Creative Hospitality”), която е пълна с полезни съвети за успешно посрещане на гости. Има много интернет сайтове, които дават информация за това как да подредим масата, как да разположим гостите, как да сервираме храната, как да поздравим и представим гостите и т.н.

Не се плашете. Съберете информация малко по малко и ще се изненадате колко много можете да научите. Научете и децата си на някои правила на гостоприемството. Насърчавайте ги да ви помагат да сложите масата. Покажете им картинки за подреждане на масата. Един ден видях набор от подложки с картинка на поставянето на приборите. Всичко, което децата трябва да правят, е да поставят вилицата, ножа, лъжицата, чинията и чашата по картинката върху подложката и приборите бяха перфектни. Вероятно може да искате да създадете ваши си подложки, като използвате идеята. Това ще помогне на децата ви да сложат масата правилно. Това ще им хареса.

Друга идея е да започнете уроци по гостоприемство в църквата. Поканете професионалист да води един или два урока на група жени в църквата ви. Не забравяйте да включите млади жени в урока. В хотелската индустрия има хора, които правят такива презентации. Забавно е да учите някои от тези неща заедно; после ще можете да учите другите. Освен това увереността ви ще нарасне.

Не мога да готвя добре. Много хора, които сега са отлични готвачи, са започнали просто от това да варят вода. Посетете уроци по готварство. Събирайте рецепти. Можете да намерите рецепти по опаковките на храните. Вестниците и списанията също често съдържат рецепти. Някои телевизионни и радио програми споделят рецепти. Винаги дръжте химикал и лист под ръка за такъв случай. Сайтовете за рецепти са също бърз източник. Проверете на www.allrecipes.com или www.cooks.com. Ако отидете на Google.com и напишете „сайтове за рецепти”, пред очите ви ще излязат стотици сайтове. Рецептите варират от меню за закуска до вечерно гурме. След това започнете да практикувате с лесни, бързи за приготвяне ястия за семейството си и постепенно увереността и уменията ви ще нараснат. Едно предупреждение: не експериментирайте с нови рецепти, когато каните хора за вечеря. Може и да стане проблем, ако рецептата не се окаже добра!

Направете списък с храни, които сте правили успешно, усъвършенствайте ги и след това изберете уверено от тази колекция, когато трябва да посрещате. Понякога може да искате да си партнирате с приятел, когато каните гости за вечеря или обяд. Изберете някой, който готви добре и обича да посреща гости. Ще откриете, че напрежението ви ще намалее.

Няма да искате да си затруднявате живота с внушителен брой гурме храни; ако искате, някой ден ще изучите това ниво на посрещане на гости. Ако децата ви са малки, ще трябва да планирате по-внимателно и да се подготвите за повода предварително. Понякога е предизвикателство да сновеш между подготвянето на меню за гостите и гледането на малките, ако нямаш помощ. Планиране, планиране и пак планиране. Пишете си малки бележки, за да не забравите нещо. Помолете Бог за помощ и за благословение на усилията ви. Това винаги действа.

Вместо да правите голямо пролетно почистване, когато очаквате гости, опитайте се да поддържате подреден дом, доколкото е възможно. Малко по малко се опитайте да чистите различни части от дома си. Много по-лесно е, отколкото да се справите с цялата къща наведнъж. После, когато трябва да посрещате, ще бъде необходимо само малко пипване тук-там.

Ако сте предупредени, че ще посрещате гости, тогава можете да планирате подготовката си и да си спестите свръхнапрежение. Затова нека отмахнем страховете си от подготовката за гости. Наистина не е страшно.
Някои алтернативи

Понякога обстоятелствата може да не ни разрешат да посрещаме хора в домовете си. Може временно да живеем със семейство. Може наскоро да сме се преместили и още да не сме устроили дома си или може да имаме необичайно ангажиран период от нашия живот. Въпреки това, ние копнеем да проявяваме гостоприемство. Можем да участваме във външно гостоприемство. Пригответе храна и я занесете на някой. Нашите дъщери и съпрузите им имат чудесна система. Освен каненето на хора в домовете си за вечеря и за обяд след църква, те подготвят храна и я носят на хора. Съпругите готвят, а съпрузите намират хората и транспортират храната в кутии за еднократна употреба на инвалиди, болни, самотни – хора, които по някаква причина не могат да дойдат в дома им.

Общите събирания са друг лесен начин за посрещане на гости. Когато група хора показват гостоприемство, отговорността за подготовката е поделена, понеже общо семействата носят достатъчно храна за себе си и за още няколко човека. В други случаи комисия по планирането дава задачи на различни гора или групи. Общите събирания могат да бъдат забавни. Често има изобилие от храна и разнообразие от ястия за гостите. Друга полза от общите събирания е възможността да опитаме нови рецепти и да се срещнем с готвачите лично. Общите събирания или приятелските вечери може да се състоят в църквата и „могат да съберат заедно църковното семейство... Угощение, предложено на онези, които посещават църквата, може да бъде средство за приятелска евангелизация. Такива ястия не само дават условия за социално общуване, но и могат да служат като навременни средства за обучение по хранене” съветва Нанси Ван Пелт (189).

Друга идея е угощението под формата на пикник. Подгответе храна за пикник и отидете в парка, отпуснете се и се наслаждавайте на природата и на приятелството. Дори не е нужно да ходите в парка. Можете да правите пикник в задния си двор, ако времето е приятно. Удобно и забавно е. Децата го харесват.

Един от любимите ми автори казва, че в един самун хляб има много религия . Изпечете хляб, опаковайте го с послание на надежда, брошура или малка картичка и го дайте на някои хора от улицата. Ще се почувствате много горда от себе си.
Когато гостите остават вкъщи

Това изисква повече планиране. Ако гостите останат инцидентно, ще бъдем доволни, че сме поддържали ред в дома си. Въпреки това, дали остават за една нощ или ще прекарат няколко дни, има някои неща, които ще е добре да поставим:

• 
  Чисти чаршафи и хавлии
  
• 
  Сапун или душ-гел
  
• 
  Допълнителна хавлия или комплект хавлии
  
• 
  Вода за пиене в стаята
  
• 
  Химикал и лист
  
• 
  Библия и/ или книга за посвещение
  
• 
  Фенерче, в случай, че токът спре
  
• 
  Работещи заключалки в банята и вратите на спалнята
  

Дръжте някои от тези неща заедно в чанта, кошница, чекмедже или на някое друго място, удобно за достъп, когато ви кажат. Това ще ви спести напрежението да препускате из къщи. Няма да има опасност да забравите нещо от изключителна важност. Само си представете гост, който трябва да остане под душа, за да се отцеди, защото домакинята е забравила хавлията!

• 
  Малко лепенки
  
• 
  Ръчно огледало
  
• 
  Чехли
  
• 
  Лосион
  
• 
  Допълнителна четка за зъби
  
• 
  Бележка за добре дошъл, знак или някакъв друг символ
  
• 
  Нощна светлина в коридора
  

Разубедете децата си от желанието да влизат и излизат от стаята за гости. Обяснете им любезно, че гостите ви имат нужда от уединение и гостите също уважават уединението на децата ви. Нека да знаят, че гостоприемството е семеен проект. Убедете ги, че разчитате на тяхната помощ, защото това е един специален момент в живота на вашето семейство.

Ако гостите ползват една и съща баня с децата ви, ще трябва да я проверявате често през деня, за да сте сигурни, че банята е подредена, особено, ако има много малки деца. В много случаи децата на домакините ползват банята на родителите си. Това е добра идея.

Разберете кога гостите ви планират да си тръгнат. Това ще ви помогне да планирате храната и другите занимания. В този момент можете да запознаете гостите си с планираното време за хранене в дома ви и да обсъдите кое може да е подходящо за тях. Вие искате да бъдете толкова полезна и любезна, колкото е възможно.

Ако няма стая за гости, гостите ви може да се чувстват удобно да спят на дивана. Диванът на едно мило семейство може да предложи здрав сън на уморения пътник. Въпреки това е важно да се пази усамотението на госта. Ще трябва да помните да сведете обичайните домакински шумове до минимум, за да не безпокоите съня на госта.
След като всичко свърши

Когато посрещането на гости свърши, ще се чувствате удовлетворени и ще искате да повторите предизвикателството. Усмивките и благодарността на гостите ви ще останат запечатани в паметта ви. Чувството на удовлетворение и успешна реализация ще напои душата ви. Любов в сърцето ви, малко здрав разум и желание да направим някого щастлив са били главните съставки, необходими да направят вашето посрещане успешно.

Домът ви може и да не е хотел с пет звезди, но топлотата и дружбата на вашето гостоприемство ще бъдат толкова мощно свидетелство, че домът ви ще блещука като малка звездичка във вашата общност. Небето ще се радва. А кой знае? Може дори да сте приели един ангел или два!