Карин Брандл Освобождаване от енергийни влияния

енергии и произтичащите от тях емоционални кризи. За да си помогнат обаче, е все едно

срещу чужди енергии ли ще си изграждат защита или срещу собствения си импулс да се

вкопчват за другите или за миналото. По принцип защитата трябва да взема предвид и съдържанията на енергийната форма на връзката, която не се разпада веднага след

вземането на решение за прекратяването й, а съществува още известно време и е редно

да бъде преобразувана.

Колкото и трагично да звучи, но едва в процеса на раздялата хората биват осенени от

прозрението за структурата и характера на отношенията си с бившия си партньор. Често

истинското лице на страстната отначало любов се разкрива в последвалите я сражения.

В зависимост от това в какво ще се трансформира енергийната форма или

астралната пъпна връв, отношенията, макар и рядко, могат безболезнено да преминат на

ново ниво, да речем -от семейни или сексуални към чисто приятелски. Но скъсването,

временната пълна раздяла са крайно необходими, за да се депрограмира общата форма.

И причината за астралния терор в гореописания случай се крие до голяма степен във

факта, че жената, държейки все още на този мъж, е пожелала да се откаже само от

сексуалната страна на връзката, което навярно е било непонятно за него, тъй като общото

поле все още е съществувало.

Завързването на астрална пъпна връв и чуждата намеса винаги се предхождат от

вътрешното съгласие на потърпевшия. Ето защо е безсмислено да се отправят упреци

или да се настоява другият да ви остави най-после на мира, доколкото въздействието му

най-често е несъзнавано.

дълговременна работа и само-познание, а това е най-добрата защита срещу подобни

посегателства. Тогава ще отпаднат както неблагоприятните енергийни връзки, така и

точките на прикачване в енергийното ни поле, които хората биха могли да използват.

Липсата на дистанция в резултат на астралната симбиоза е крайно неприятна, защото

всяка възможна грешка на другия се изживява (и наказва) като собствен провал. Ето

откъде идва склонността към тесногръдо, деструктивно критикарство, което разваля много

партньорства. Към него се числят прословутите натяквания за неправилно изцедената

паста за зъби, за отново простряната не както трябва хавлия и онова „Винаги ти казвам, че

не бива да...." Хора, които никога не правят грешки, няма естествено да ги търпят и у

астралния си близнак, понеже нали той е (почти) част от самите тях. Те негодуват, защото

близнакът не отговаря на очакванията, които отправят всъщност към себе си!

По-късно този пренос продължава да функционира без думи, тоест - астралният

близнак знае какво се иска от него и постоянно усеща гнета на другия. Тук си струва да

споменем, че явлението „астрална пъпна връв" се наблюдава не само в отношенията

между партньори, роднини и приятели, но и нерядко - между колеги.

Крайната съпринадлежност и сливането, произтичащи от това явление, често водят и

до превишаване на правата и прекрачване на границите поради погрешното схващане, че

в една връзка (семейство, приятелство, трудов колектив) всичко е позволено. Астралните

близнаци гледат един на друг като на своя собственост, а и по някакъв начин наистина са

едно цяло. Енергийната свързаност замъглява истинската мотивация на действията им

(„Познаваш ме и знаеш, че аз нямам това предвид.") и отваря широко вратите за

злоупотреби във всякаква форма.

Така се стига до задоволяване на собствените потребности за сметка на другия, проектирани посредством пъпната връв, като се казва: „Ама ти го искаш!" А той, другият,

подсъзнателно започва да вярва, че го иска, и се идентифицира с чуждите потребности.

Получава се голямо вътрешно объркване, тъй като успялата да се запази индивидуална

част от душата естествено не е съгласна.

Всичко това са форми на астрален терор - той подкопава увереността и интегритета

на по-слабия полюс в отношенията. Но сработва само ако изпитвате страх и не оказвате

отпор. Астралният терор, възникнал при траен рапорт, винаги съдържа известна доза

претенции за доминиране и контрол от страна на тероризиращия, който същевременно е

твърде зависим от тероризирания, който пък трябва да бъде преоформен и променен

вследствие на оказвания му натиск.
Физически симптоми
Наличието на астрална пъпна връв се отразява и на физическо ниво. Смесването на

енергии може да доведе до предаване например на болести или на симптомите им. На

него обаче не бива да се гледа като на възможност за „заразяване"! Когато става дума за

тежки заболявания, са нужни десетилетия енергиен обмен, докато организмът на единия и

в това отношение се уеднакви с организма на другия - подобно на външния вид. С времето

постепенно се образува съответната психична структура с потенциал за развитие на

същата болест. Тоест онова, което се предава, е не болестта, а психичният модел.

Така според мен се получава със заболяванията, смятани за наследствени. Децата

често възприемат поведението и характера на родителите си, особено ако са от същия

пол. Освен това астралните връзки от ранното детство нерядко продължават да

съществуват доста след като хората са навършили пълнолетие.

Ако приемем, че определено заболяване е отражение на конкретна, ендопсихична

нагласа (разбирай енергийната структура на човека), то тогава е логично тя да създаде

съответната клинична картина. Има достатъчно свидетелства за спонтанни изцеления,

постигнати чрез промяна на вътрешната нагласа. Което ще рече, че болестите и психиката

са взаимно преплетени, а психосоматичният механизъм може да се предава посредством

астралната пъпна връв.

Известен ми е случай, в който двама живеещи вече отделно съпрузи редовно се

разболяват по едно и също време от един и същи вид подагра. Знам, че жената така и не

се отказа от мъжа си и продължава тайно да се надява отношенията им да се възобновят.

Но не винаги става дума непременно за болести. Твърде напрегнатият и стегнат

слънчев сплит също е често срещан симптом. Енергийните влияния стресират собствената

ни система. По телепатичен път могат да предизвикат промени дори във физическото

тяло. Шийла Острендър и Лин Шрьодер разказват в своята книга „ПСИ" за дългогодишното

изследване на Дъглас Дийн в Ню Йоркския инженерен колеж, доказало, че ако едно

телепатично послание достигне адресата си, обемът на кръвта в тялото на последния се

редуцира. Съзнанието не разпознава това, но уредът, регистриращ например колебанията

на периферното кръвоснабдяване в някой пръст, отчита безпогрешно промяната.

Аз обаче съм убедена, че подобна фина промяна може да бъде доловена от

чувствителния човек. Безпричинното ни безпокойство или неразположение е толкова позабележимо, с колкото по-голяма интензивност и концентрация „работи" телепатичният

предавател. Така нашето подсъзнание иска да насочи вниманието ни към мислещия за нас

или дори натрапника. Усукването в слънчевия ми сплит винаги ми подсказваше кога

Марчело усилено мисли за мен. После можех да проверя правилно ли съм определила

моментите и всеки път получавах потвърждение!

Усещах и кога той извършва уж крайно необходимото прочистване на чакрите ми, за

което, както си бях лекомислена и любопитна, бях дала съгласието си още в началото - то,

разбира се, допринесе за укрепването на пъпната връв помежду ни. Бях радостна

естествено, че съм се натъкнала на някого, който можеше да види „лошото" състояние на

моите чакри и незабавно предложи помощта си! В двата края на енергийната връзка ние

изпадахме едновременно в нещо като транс и после няколко дни аз бях болна. На

Марчело също не му беше добре. Той имаше същите симптоми като моите!
Най-лошото в случая беше, че самият Марчело нямаше понятие какви процеси отключва у другите хора и какво може да стане при неговия начин на енергийно въздействие. Тогава и на мен не ми беше ясно, но днес знам: такова преплитане на състоянията по време на работа с енергията по принцип не е нормално. Срещата ми с Марчело ме излекува от моята наивност относно тези неща. Този вид работа за доброто на другите изисква висока отговорност и уважение към чуждата душа и нейната карма, а освен това и достатъчно себепознание, за да не бъдат смесвани психичните потребности на лечителя с потребностите на търсещия изцеление.

Опирайки се на собствения си опит, мога само да ви посъветвам да не се доверявате

на бръснари и шарлатани, които работят не от човечност и любов, а за да обслужат егото

си. Това, че някой притежава лечителски способности, които най-често са придобити

спонтанно и няма как да бъдат потвърдени с университетска диплома, не легитимира

самозваните „лечители" да правят с хората каквото им хрумне. Ето защо искам да призова

пациентите да проявяват отговорност към самите себе си и да внимават доколко сериозен

е онзи, комуто гласуват доверие. Сериозността обаче не се изразява в някакво особено

поведение, харизматичност или пък ореол на светец. Във всеки случай истинският лечител

предварително ще ви каже какво може (и какво не!), какво ще направи и какви странични

ефекти могат да се появят. Той не ще създава директен рапорт с вас, за да ви предаде

енергия и после да го отстранява. И още: силният медиум или добрият лечител няма да се

опитва да ви внушава страх, за да приемете услугите му.
Други физически симптоми на нежелана психо-енергийна връзка се явяват под

формата на напрежение или стягане в гърдите или по гръбначния стълб. Енергийното

въздействие може да се усеща като тежест върху раменете (твърде голяма отговорност)

или като юмрук зад тила (тайна заплаха). Може да ви секне дъхът (обладаване) или да се

почувствате като стегнати в корсет (ограничаване на свободата). Нервността, недостигът

на въздух, тежестта в сърдечната област или дори астматичните пристъпи, както и

стомашните неразположения от всякакъв род (предизвикващи отпадналост, повръщане) се

числят също към въпросния кръг симптоми, а освен тях и всички заболявания, които

подсказват слаба защита или нарушени граници като например проблемите с кожата

(кожата = разграничаване от външния свят), чупливите нокти (символ на защитата) или

бъбречните оплаквания (бъбреци = конфликти с партньора).

Самата аз многократно преживях очевиден пренос на безсъние заедно с един енергийно свързан с мен човек. Въпреки физическата раздяла всеки път ставаше дума все за същия вид смущение, което се появяваше и при двама ни точно по едно и също време. Когато осъзнах и отстраних пъпната връв (която впрочем подсказваше за себе си и по други начини), този феномен не се появи никога повече. Трябва да отбележа, че след това структурата на нашите отношения се измени напълно. Отначало човекът не ми се обади три месеца, макар че обикновено звънеше по един-два пъти седмично. И аз не изпитвах ни най-малко желание да му се обаждам. После, при случайните ни срещи, се установи един нормално любезен контакт, който според мен бе подходящ за това приятелство.

Често погрешно се предполага, че енергийната симбиоза се наблюдава само при

хора, които живеят заедно. Това обаче не е вярно: астрална пъпна връв може да възникне

и в професионалното обкръжение или в по-широк кръг от познати. При жените например

се стига до уеднаквяване на менструалния цикъл.

причини. Естествено, болестите трябва да се атакуват със средствата на медицината, тъй

като дори и когато говорят за енергийна свързаност, те вече са се установили в

енергийното поле на човека. Тогава едното прекъсване на енергийната връзка не върши

работа; но ако външните влияния бъдат прекратени, това ще се отрази положително върху

процеса на оздравяване. Не искам да поощрявам и склонността да се прехвърля вината

само върху другата страна, която „ни разболява". Затова ще напомня още веднъж, че

всеки енергиен рапорт е двустранен. Някога е възникнала взаимна симпатия,

благодарение на която е била инсталирана астралната пъпна връв и ето че много хора с

цената на всичко поддържат отношения, съвсем очевидно нездравословни за тях и

нарушаващи техните границите.

Значи и двамата са отговорни, обаче отговорността не е непременно еднаква. Всеки човек е уникален и затова всеки има различна склонност към симбиоза. Една астрална пъпна връв, подхранвана поравно от спокойно адаптирали се един към друг партньори, може да функционира добре години наред. Може да се случи и така, че тя да остане дълго време незабелязана, тоест - да не се набива на очи с неприятни неща, понеже не поражда

по-сериозни проблеми. Ако обаче единият е обзет от по-силна амбиция за енергийно

сливане, тогава рано или късно неминуемо се стига до борба за надмощие, конкурентно

поведение и до отстояване на собствената индивидуалност и територия.
Индивидуално предразположение към астрална пъпна връв
Енергийният организъм на астралните близнаци
Познаването на вътрешното предразположение на човека към образуване на енергийни връзки е важно за правилното диагностициране на астралната симбиоза. Какво ни кара да се стремим към нея?

Има хора - твърде малко за съжаление - които по природа са неуязвими и защитени

от такива зависимости. Всяко общуване е придружено от психо-енергийна връзка и това е

напълно нормално. Но не всяка психо-енергийна връзка е смущаваща, завладяваща и

ограничаваща.

„Незатворена астрална телефонна слушалка" нарекохме онази, която в астралната

сфера създава от двама души нещо като общ енергиен организъм. Характерна за нея е

взаимната енергийна зависимост един от друг, която налага често възобновяване на

физическия контакти. Силният копнеж по партньора най-често е индикатор за наличието на

астрална пъпна връв. Ето откъде идва и съвсем основателният страх на някои хора, че ако

се сближат с някого прекомерно, могат да изгубят себе си. Те просто не се осмеляват да

се отдадат на любовта, понеже винаги, когато до този момент са се отдавали, по-късно не

са успявали „да затворят слушалката". Причината за страха им е дълготрайната астрална

връзка, създадена все пак не без тяхно участие.

Изброяването на симптомите ни даде да разберем, че по-слабият полюс на енергийната симбиоза с времето действително изгубва себе си, специфичните си характеристики, своеобразието и може би дори, жизнеността и здравето си. Общият организъм обуславя онова силно чувство за „ние", което вече не търпи никакви индивидуални особености. В резултат на това възниква борба за власт, която по принцип е борба за индивидуалност. И още - появява се чувство за вина, понеже всяка крачка към самостоятелността на индивида бива оценена от общия организъм като постъпка в ущърб на партньора, а следователно -срещу съществуването на енергийната цялост. Силната енергийна форма на пъпната връв се автономизира и управлява партньорите така, че тя самата да не бъде застрашена.

Заедността сега вече не се определя от двамата, а от енергийната форма на техните

отношения. Тази ситуация е твърде сходна със ситуацията, в която би могъл да изпадне

един маг, ако изпусне юздите на собствените си психични творения. Той ще се види

принуден да ги разруши, преди да са станали твърде силни.

Създавайки от себе си едно единно енергийно творение, безумно влюбените се превръщат в чираци-магьосници, без дори да подозират. Пъпната връв води самостоятелен астрален живот и образува мета-нивото на връзката им. Така безграничното енергийно сливане осигурява немалко напълно безпочвени страдания и недоразумения, нямащи нищо общо с реалността.

Общият организъм в любовните отношения е продукт и на митовете, които ни се

поднасят в най-различни форми от киното, телевизията или поп-музиката. Те изграждат

образа на истинската любов, която в стремежа си да бъде възможно най-интензивна,

неминуемо съдържа самоунищожителна програма. Духът на времето е такъв, че онова,

което не стимулира чувствата, потъва в пъстроцветното море от дразнители като нещо,

незаслужаващо внимание. Само суперлативите докосват душата и затова емоциите

трябва да са толкова силни, че да впечатляват.

Известен ни е класическият мит за астралните близнаци, за онези две половини,

представлявали може би някога едно цяло. Имат се предвид хора, които са си душевно

близки, а това означава, че възприемат и преживяват нещата еднакво. Те придават на

връзката си загадъчен ореол на мечтана или бленувана близост.

Емоционалното ниво на душата функционира като цяло неосъзнато, тоест то не

допуска намесата на съзнанието ни. Така несъвместимите части от душите на партньорите

често изчезват в бездната на подсъзнанието, докато двамата си внушават, че са във

висша хармония. Горещото желание за сливане с астралния близнак по парадоксален

начин осуетява истинското вникване в интимния свят на другия.

Ето как на една връзка, която се разминава с човека и с истинската любов, се придава мистична окраска. Освен това видяхме какво се случва, след като всяко различие

на партньорите бива подведено под общия знаменател на полученото от сливането

единство. Те вече са не две взаимно предани самостоятелни същества, а две болезнено

отделени поради материалните си тела части, зависими една от друга, доколкото само

заедно са в състояние да постигат някакво чувство за цялост. За мен митът за душата-близнак е продукт на астралната пъпна връв, която в един такъв случай най-вероятно има кармичен произход. Възможно е в някоя предишна инкарнация партньорите да са водили крайно симбиотичен съвместен живот, който сега подсъзнателно ги подтиква отново да търсят липсващата им половина.
Разпределение на властта в отношенията
Астралната пъпна връв винаги води до неравнопоставеност и конкурентно поведение.

Една връзка, приятелство или други отношенията, в които двамата партньори по никакъв

начин не се опитват да властват един над друг, се осъществява с участието на сърдечната

или гърлената чакра, или пък - на разблокирания слънчев сплит.

Това ще рече, че благодарение на развитието и осъзнаването на личността, стремежът й към доминиране се е трансформирал от неизменна форма на властване над хора и ситуации в положителна форма на себевладеене (владеене на собственото его и подсъзнание).

Господар на себе си е онзи човек, който знае мястото си във вселената и се

самонаблюдава и изучава. Но тук се включва и една духовна компонента. Господар на

себе си е и онзи човек, който се оставя на Бог или на космическия порядък да го ръководи

не изпитва необходимост да си осигурява превес, като властва над другите. Освен това се

чувства духовно закрилян сред вселената и приема кръговрата, състоящ се от възникване

и разпадане. Такъв човек общува посредством слънчевия си сплит отговорно, с любов и

със съчувствие към всички хора.

Блокираният слънчев сплит се стреми да властва и контролира. Той действа безогледно, воден от чист егоизъм и желанието да се налага. В този контекст е уместна древната мъдрост, че всеки, който не е господар на себе си, предпочита да стане господар на волята на съседа си!

Словесно това се изразява в отстояването на собствената безусловна правота. Страстно се брани единствената истина - онази именно, която служи на собственото благо. Гледната точка на другия почти няма значение. Човекът се върти само около себе си.

Така слънчевият сплит се превръща в бариера за енергийния поток по продължение

на гръбначния стълб, свързващ една с друга всички чакри. Следователно сексуалната

емоционална жизнена енергия не може да се изкачи до сърдечната и до по-горните чакри,

а се събира в центъра на властта. Такъв човек подменя любовта с надмощието, като това

е определящо за начина, по който общува, но прави невъзможно преживяването на подълбоки чувства. Сексуалността се проявява единствено за задоволяване на чисто

физиологичните потребности. Тя или дегенерира до средство за доминиране над

останалите или пък всички отношения подсъзнателно се сексуализират. Сексуалността и

чувствата се възприемат като две отделни неща, които не могат да бъдат изпитвани едновременно и съответно биват държани настрана едно от друго с идеята, че съществуват

две партньорства -едно сексуално и едно чисто платоническо. Сексуалното удоволствие

често е неразривно свързано с усещанията за сила/безсилие; затова вълненията на

сърцето се обличат в думи. Безкрайните монолози, чийто обект са емоциите,

възпрепятстват действителното преживяване на собствената спонтанност.

На този стадий съпринадлежност се постига не благодарение на искрената любов, а

на астралната пъпна връв. Всеки от обвързаните е своего рода мост в енергийния

кръговрат, тъй като е отражение и на двете - на сексуалната вещественост и на

емоционалността, и така създава връзка между сакралната и сърдечната си чакра. Едва

тогава, посредством другия, те са в състояние изобщо да възприемат собствените си

чувства. Това ги изправя пред дилемата на зависимост от партньора, защото ако пъпната

връв се прекъсне, блокираният слънчев сплит ще послужи отново за бариера и те отново

ще са болезнено изолираният сърцето, тоест - от своя чувствен свят. По тази причина

всяко „посегателство" върху астралната пъпна връв е обременено със страх от загуба.

Това обяснява защо истинската любов (към ближния) може да бъде резултат

единствено от любовта към самия себе си или с други думи - от свободното протичане на

енергията от първата и от сакралната чакра към собственото сърце. Само тогава човекът

постига вътрешен мир и е искрено отворен към себе си и към ближните си.

Превъзнасяната „голяма любов" най-често е пропита от също толкова голям егоизъм.

Отначало, в стихията на страстта, това почти никога не се осъзнава; когато обаче бъде

инсталирана пъпната връв, партньорите започват по някакъв начин „да се задушават" и в

повечето случаи единият прави опит да се дистанцира, което пък другият усеща като

непоносимо отдалечаване и отхвърляне.

Така се създава един омагьосан кръг, който непрестанно се разширява, докато накрая

се скъса. Вследствие на това астралната връзка често бива разрушена силом и без

съзнателното участие на въображението. Отваря се астрална рана, която много скоро се

запушва с подходящ заместител. Или пък след раздялата бившите партньори

възобновяват пъпната връв, което води до редуването на раздели и събирания в

отношенията на някои двойки.

Рана в аурата може да възникне и при хора, които се отделят рязко от семейството си

- или поради разрив вследствие на скандал, или в случай на смърт. Тогава те се

привързват към „заместник-родители".

отговори на следните въпроси:

• Как участниците употребяват властта?

• Доколко са егоистични?

• В каква степен са нарцистични? Или по-добре: какво си въобразяват за себе си и

за своята голяма любов?

• Как е разпределена властта във връзката? Опитва ли се единият да властва над

другия (или го правят и двамата), пък било то и само в отделни сфери?

• Конкурират ли се двамата помежду си? Чувства ли се единият по принцип по-слаб

от другия (по-грозен, по-некадърен, по-незначителен и т. н.)?

• Зачитат ли се личните граници и различия или се усещат като причиняващи

дисхармония и като лична обида?

• Какво е отношението на хората към родителите им (към бившите им партньори)?

Таят ли непреодолима омраза и/или нежелание да им простят за неща, които са се

случили някога?

Позиция от рода на: „Родителите са виновни за всичко! Ако те се бяха държали с мен

по друг начин, днес щях да съм далеч по-добре" свидетелства за вкопчване в миналото.

Или пък съществува силно, несъответстващо на реалността идеализиране на хората от

доброто старо време? („Имах най-прекрасното детство и най-милите родители, които

винаги правеха за мен и невъзможното. Не съм преживял нищо лошо и никога не съм бил

нещастен. Ах, де да бях отново дете!")
И в двата случая и на омраза, и на идеализиране - най-често съществува неразградена връзка в астралната сфера. Личното царство на емоциите също се намира в астралното ниво. Силните, дълготрайни чувства към някого винаги образуват съответната енергийна форма и така ни обвързват с адресата.

Хора, които не са се отделили астрално от родителите си или от предишните си

партньори след физическото прекратяване на отношенията си с тях, продължават да не са

сами по себе си, независимо от възрастта си. Те все още не са излезли от обсега на

астралната симбиоза и затова са доста склонни към образуване на нова. Отдалечаването

в пространството или във времето не променя нищо.

Дори и смъртта на единия обвързан не води до автоматично освобождаване от

пъпната връв. В астрала часовниците се движат различно от часовниците във физическата

реалност, а разстоянията не съответстват на земните. Съпоставени с представите

ни за време и пространство, валидни за нашата планетарна биосфера, астралното време

и астралното пространство са почти вечни.

Въпросът за неразрешените астрални връзки, продължаващи да съществуват и след

изчерпването на предишни близки (родствени) отношения е много важен. Те често

подкопават всяко ново познанство още в самото му начало. Ако разглеждаме една такава

връзка като живо енергийно създание (чието съдържание представлява съвсем определен

психически модел или система), ще се убедим, че това създание ще иска да живее и да се

възпроизвежда и в по-нататъшния ни живот. То може дори да ни принуди да възстановим

някогашната, носила ни страдание структура на отношенията.

Астралната пъпна връв от отдавна приключили отношения с родители или с партньор

като нищо може да проектира стария модел върху новата любов и да се превърне в неин

реален убиец. Уникалността на другия човек дори няма шанс да бъде забелязана, тъй като

пъпната връв управлява случващото се. Тя „преслушва" новия партньор/ новата

партньорка за използваеми и неизползваеми структури и целенасочено свързва нишките,

отговарящи на проекциите от миналото.

Тъй като в останалия от старата енергийна форма фрагмент са запаметени и всички

натрупани негативни преживявания, несбъднати желания, рани и т.н., сега, след

поредното свързване, те биват подхранени с енергия и съживени. Именно затова още след

зараждането на връзката усещаме да изплува вече познат ни проблем, който обаче

впоследствие - ако цялата ситуация бъде обсъдена откровено - се оказва несъществуващ.

А работата е там, че партньорът Б по погрешка се взема за партньора А (или за

лошия/добрия родител). Колкото по-силно човек е привързан към фрагмента, толкова поголямо ще бъде влиянието на последния върху бъдещата близост.

Ето защо е желателно старата връзка напълно да се прекрати, преди да е положено

началото на следващата. Понякога астралните фрагменти (отцепени, изтласкани в

подсъзнанието чувства) биват разградени в рамките на новата връзка, ако имаме шанса да

се натъкнем на партньор, упорито съпротивляващ се на опитите ни за астрално скачване,

така че да нямаме друг изход, освен да променим вижданията си и да се решим на

равнопоставени отношения. Тогава остатъците от астралната пъпна връв изсъхват и

излиняват, докато изчезнат напълно.

Истински изчистената от астрални фрагменти някогашна емоционална връзка се познава по това, че не е подвластна на силни емоции, които я забулват като облаци. Това не означава, че преставаш да обичаш съответния човек или че ставаш безразличен. А означава само, че сега любовта идва направо от сърцето - извора и на всички останали чувства, които се проявяват спокойно и се подхранват от взаимно приемане и уважение. Ако този процес приключи успешно, омразата или желанието за мъст отпадат и правят място на прошката, взаимното зачитане и респективно - спазването на границите на другия.

И тъй, много важно е какво говори човек за миналите си отношения, като тяхното

статукво в настоящето е без значение. Погрешно е да се смята, че ако мъжът споменава с

неприязън бившата си съпруга и ругае често по неин адрес, тя не представлява опасност

за сегашния му съюз. Разбира се, може да няма сила, която е в състояние да го върне при

нея. Но може пък и все още да е зависим и да е движен от емоции като омраза и гняв.

Обърнете внимание: неговите емоции! Той е този, който трябва да ги преработи в

себе си и да постигне освобождение, дори някогашната му партньорка от своя страна да

не иска да му го позволи. Една астрална връзка не функционира без резонанс.

Когато единият от двамата е бил последователен и е приел раздялата, като се е

освободил, а другият не е, те едва ли ще съумеят да се държат непринудено, срещнат ли

се случайно. Сякаш енергийната форма на пъпната връв още плава в пространството,

затова всеки от тях навярно ще каже, че е по-добре да не се виждат, инак тя като нищо ще

се активира отново. Както ще стане дума по-късно, ако само единият полага усилия,

постигането на дистанция и пълното отпадане на пъпната връв ще отнеме повече време.

Не трансформираме ли старата връзка, бившият ни партньор може дори и без да

желае или осъзнава да се превърне в своего рода призрак и да продължи да ни съпътства.

Този призрак или по-точно енергийната форма на старата пъпна връв се усеща впрочем

доста отчетливо. Напълно човешко е новата ни любима/новият ни любим да влязат в

нашия тон и да ругаят заедно с нас бившата или бившия, смятайки, че така постигат

някакво разграничаване. Обаче става тъкмо обратното! Чувствата се обострят и

енергийната форма бива снабдена с емоционална храна.

Понеже пъпната връв още си съществува, на астрално ниво се образува емоционален триъгълник. Най-често новите партньори се опитват да олицетворят положителната част на проекцията (доброто и красивото), а негативната част се отпраща към предишните.

Те пък олицетворяват противника и същевременно са база за сравнение („С теб сега

всичко ще бъде различно и много по-добро"). Такъв е механизмът, гарантиращ

повторението на астралния рапорт, а с това - и оцеляването на астралната пъпна връв.

Интересното е, че омразата и идеализирането се намират в тясна взаимовръзка. Те са

амбивалентни противоречия, числящи се към един и същ тематичен кръг. Ако рапортът е

изпълнен с омраза към вече преживяното, положителната енергия (онова, което някога

сигурно е било добро, инак е нямало да има любовни отношения) се изтегля от пъпната

връв и се проектира върху настоящето. Проекцията на негативното остава при бившия

партньор. Значи астралната пъпна връв се разделя на две части: една добра и една лоша,

белязана от някогашната близост с майката, бащата, любимите.

Добрата (новата любов) бива идеализирана, на нея й се позволява да бъде само добра и отговаряща единствено на положителните желания на партньора. Обикновено проекцията на всичко положително винаги се приземява при новия човек, понеже нали за в бъдеще нещата трябва да изглеждат различно. Лошата (старата любов) се превръща в омразен враг и за известно време бива натоварена с всичко негативно, но тежко и горко на добрата, когато вече не ще бъде в състояние да играе ролята си и престане да е обект на идеализиране. Тогава лошата току-виж се появила отново!

Не че тя ще се възроди, но проектираните върху нея съдържания, тоест - онези

проблематични енергийни части на пъпна връв, които сме смятали за отдавна изчезнали,

изникват досущ изпратени ни покорни духове.

Случаят е аналогичен и когато призракът е идеализираната стара любов. Ето че позитивното се проектира единствено върху нея и човек остава с тъжното убеждение, че

никой не е на висотата на изгубения идеал.

Жалко, защото така той сам се лишава от перспективата да изживее нещо ново и не

преработва проектираното от него самия. То ще продължи да бъде препятствие, с което

омагьосаният кръг ще се затвори, затвърждавайки усещането, че друга освен тази

специалната връзка е наистина невъзможна.

Аз споделям може би трудно смилаемото за някои мнение, че нашето холистично

съзнание постоянно твори енергийни форми на всички нива, като по такъв начин трайно се

възпроизвежда. Това според мен е безсмъртието, тъй като този процес не завършва със

смъртта. Пространството, обозначавано от нас най-общо като физическа реалност, е само

една от неизброимите сфери, към които принадлежи нашият висш Аз. Жизнените и

еволюционните процеси на тази планета са само частичка от съвкупния космически

организъм. Но човешкото ни съзнание отразява прецизно космическата холограма. В

същото това време ни дава възможност да депонираме в астралното пространство

например (а и в душата си) важни енергийни съставки от висшия си Аз. Тези „квартиранти"

са енергийни форми с различна интензивност, способни да водят повече или по-малко

същностен собствен живот. Следователно, когато са заредени със силни емоции, те

наистина трябва да се разглеждат като живи същества, с които може да се взаимодейства,

в смисъл - да се комуникира, и които в екстремни случаи се автономизират.

Астралната пъпна връв обикновено влияе на човека силно и против волята му, макар

той самият да я е създал. Тъй като целта й е да властва над другите, то тя ще се опита да

властва и над него. Тогава човекът се оказва потърпевш от собствената си склонност да се

разпорежда и манипулира.

Ревността и недоверието също са проблеми на астралната пъпна връв. Един стопроцентов властнически тип рядко би се задоволил с малкото пръстче или с ръката, която му се подава. Той ще посегне към другия със сила (също и психо-енергийно), стремейки се да го погълне без остатък. Уви, трябва да кажа, че изпитващият подобни чувства изобщо не е способен на чиста човешка любов. Неговото разбиране за нея винаги ще предполага вкопчване, претенции и собственическо отношение към партньора. Обсебването и манията за доминиране не е любов, но често бива вземана за такава.

Този тип хора, които бих нарекла екстремисти, се интересуват на първо място от себе

си, а не от взаимността във връзката си. Колкото по-трагични са причините за конкретния

поведенчески модел, толкова по-настойчиво бих ви уговаряла да не си правите терапевтични експерименти. Срещала съм предимно жени, които мислеха, че с

любвеобилно отношение (много често и саможертвено) могат да променят човек с подобни

характеристики. Най-лошото е, че той изобщо не е в състояние да усети любовта ви,

понеже, както вече описах по-горе, е изолиран от сърдечната чакра и искрените си чувства

и обърква властването и зависимостта с любов. Обаче който бива привлечен от него, по

принцип има заложен в себе си същия модел! Подобното привлича подобно и така цялото

укрепва, още повече.

Една връзка не може да замести на страдащия нито терапията, нито самопознанието,

но може да се отрази положително на работата му над себе си. Във всеки случай е

изключително важно да очертаете границите си спрямо онзи, който ви ревнува и иска да ви

обсеби, но без да го предавате като човек и изоставяте или пък да се отвръщате от него

след някоя кавга. Просто не му позволявайте да ви въвлича в присъщите му крайни

състояния и двамата ще спечелите много. Сигурна съм, че описаните в настоящата книга

методи за енергийно освобождаване ще ви послужат.

С времето ревнивецът може би ще се научи да общува и чувства със сърцето си. Първата крачка за измъкване от неувереността, която лежи в основата на ревността, минава през истинското приемане на самия себе си. Ако се обичате, поривът да доминирате и притежавате в бъдеще няма да ви пришпорва.

Не забравяйте обаче, че този процес може да трае години, ако не и цял живот. Кой

знае колко столетия душата е възпроизвеждала все същия модел? Така че той не може да

бъде отхвърлен от днес за утре и ако вашият спътник се преобразява, вие също ще растете и ще се развивате, понеже всяка промяна у единия или другия повдига отношенията ви на ново ниво, което тепърва ще трябва да се затвърждава. Няма никакво съмнение, че за всичко това е необходимо голямо търпение.

Сред властолюбивите и обсебващи хора има такива, които осигуряват с пъпна връв

всичките си приятелства и връзки. Зад нея стоят панически страх от загуба и стремеж към

контролиране и потискане на другите. Миналото на тези хора е изпълнено с емоционални

загуби, довели ги още в ранното им детство до извода, че животът няма да им предложи

нищо кой знае колко приятно. И сега те се противят на естествения процес на зараждане и

разпад (не само в любовта), като трескаво се вкопчват във всичко по пътя си и искат да го

задържат. Човеците, пък и въобще живите същества, се задушават под товара на подобни

претенции, ето защо болезнените раздели се повтарят една след друга - любимите се

оттеглят, преди да бъдат обсебени, или пък отношенията претърпяват срив поради

липсата на каквато и да било дистанция. Моделът може да е заседнал толкова надълбоко,

че радостта да е винаги съпроводена с болка, а приятелството - със страх от загуба, и

всеки слънчев ден да се посреща с мисълта, че утре най-вероятно пак ще вали.

Тези хора са като сомнамбули и създават енергийни връзки някак си машинално, тъй

като им се струва, че пъпната връв им дава (макар и измамна) власт над другия. Те не се

стремят непременно да го потискат, а като прилепват към него несъзнателно, се

застраховат от евентуална загуба. Едно е сигурно - че са изолирани от сърцето си, не

вярват в любовта, не вярват, че са достойни да бъдат обичани.

По принцип това е съпротива срещу ритъма на живота, включващ раждането и

отмирането на всичко сътворено. Тя не може да бъде преодоляна без обръщане към

духовното и без помиряване с Божественото. Обикновено в такива души дреме огромен

гняв срещу Бог и света, понеже дълбоко в себе си са убедени, че Бог или някой друг им е

виновен за претърпените загуби.

Склонността им да дават воля на гнева си също може да премине в рапорт, ако стигат

до сблъсък и крамоли с астрално привързаните към тях. Вредата за връзката е голяма, но

в повечето случаи настъпват и нови кармични усложнения. Инстинктивното отдръпване и

дистанциране на обкръжението се изживява болезнено. Хората, чиято душа съдържа

модела „Винаги трябва да си добър", като правило също имат афинитет да се свързват

астрално. Те страдат под давлението на собствения си порив към върхови постижения и

перфекционизъм и за да го компенсират, оказват давление върху другите. Това е отдушник

за високите им изисквания, които обаче не отпадат по този начин.

Зад споменатите модели често се крие нежелание за конфронтация и страх от конфликти, които се възприемат като причина за разрив. Хората от този тип вярват, че ако са добри, тоест - ако отговарят на очакванията на средата си, ще отпаднат всички поводи за конфликти и те ще заживеят в безкрайна хармония и любов с ближните си (романтичната представа на астралния близнак).

Нищо не ги плаши толкова, колкото възможността да отстояват собствените си

позиции, когато останалите са на различно мнение. След като известно време изкарат

криво-ляво така, идва моментът да осъзнаят, че угаждайки винаги само на другите, се

отдалечават от себе си и от собствените си потребности. Липсата на самочувствие и

увереност ги подвеждат да се свързват с хора, които тайно им се възхищават и ги

идеализират.

В този случай отново прозира стремеж да се властва - да се властва над чуждите желания, понеже ако те съвпадат с представите на страдащия, ще се възцари най-прекрасна хармония. Ето как астралната пъпна връв прикрива бягството от истинската конфронтация в междучовешките отношения и се превръща в инструмент за целенасочено манипулиране.

В един по-краен вариант различността на другия бива игнорирана във всекидневието,

а той - подложен на непрекъсната обработка, докато спре да показва от какво се нуждае.

Така неговите потребности вече не са фактор, смущаващ илюзията за хармония (с което

обаче и другият без да иска вътрешно се е съгласил). Никой не би предположил, че тази на

пръв поглед толкова спокойна и хармонична връзка е твърдина на интензивно упражняване на власт. Манипулаторът е усвоил умението да играе със скрити карти и то в зависимост от характера и степента на притворството - може да стигне до груба лъжливост, ако той, което също не е изключено, все пак вече не се е примирил, че няма да получи мечтаното партньорство.

Хората, които не се чувстват обичани или смятат, че постоянно трябва да извършват

нещо особено, за да бъдат обичани, също са податливи на астрална симбиоза. Те са

винаги склонни да правят повече от очакваното добро и отдават голямо значение на това

да са необходи на другите, като направо разцъфтяват, когато срещнат „нещастни и слаби".

В тяхно лице се натъкваме на синдрома на спасителя и помощника или пък на героя в

ролята на супермен/супергърл. Всички те биха били „безработни", ако никой не се

нуждаеше от услугите им.

Така беше и с Марчело, който със своите уж лечителски психически способности

безразборно „благославяше" минаващите край него, без да са го молили. Сигурно ще си

помислите, че е правел само добро. Но откъде е можел да знае дали, да речем, онази

красива жена до светофара тъкмо в този момент изпитва потребност от неговия енергиен

подарък (който не беше нищо друго освен проекция на желанието на самия Марчело да

получи от другите благословено внимание!)

Преди да предават космическа енергия, сериозните лечители най-често питат наред с

пациента и редица други инстанции - духовните му водачи, висшия Аз, висшите същества

и т.н., за да установят правилно и в съответствие с Божествения порядък ли ще постъпят.

Само онзи, който добре познава този порядък, има правото да започне. Но не би ли

следвало това да е самият Бог?

В една обичайна връзка или приятелство много рядко се случва единият от двата полюса изведнъж да се извиси до Бог. Могат обаче да се появят родителски структури, при което доминиращият винаги е наясно какво е добро за другия, от рода на: „Облечи си жилетка, студено ти е." Този начин на изразяване, подсказващ наличието на рапорт, дава ефект и ни оставя с впечатлението, че единият човек е вътре в другия. Той произтича от преноса, осъществяван чрез астралната пъпна връв, а ние вече знаем, че наистина става дума за смесване на Аз и Ти, тъй като по нея се предават от душа на душа най-съкровени неща и чувства. Посочените примери не обозначават установени човешки типове, а начини на поведение, характерни за един повече, за друг - по-малко. Общият знаменател обаче е маниакалното вкопчване в другия.
Силата на кармичния рапорт
Кармичната връзка е съществен фактор при възникването на астрална пъпна връв. От нея човек се освобождава най-трудно, понеже сега вече не става дума за предаване на актуални мисли и чувства, а за моментен проблясък на кармична информация. Веднъж Марчело ми заяви: „Отгоре ми се даде, че отново ще имаш сериозна нужда от мен." Той не успя да назове нищо конкретно или да опише някакъв образ. Изплаших се, защото за беда и аз смътно усещах, че в това има нещо вярно.
Опитвах се да си представя различни кризисни ситуации, в които би ми потрябвала

помощта му. Естествено, старанията ми само още повече укрепваха досадната пъпна

връв. По-късно наистина се установи, че тя е съществувала някога в предишен живот.

Тогава Марчело ми е бил наистина нужен, но не и днес, а вече бих казала - и занапред.

Що се отнася до моята потребност от него, той по принцип имаше право. Аз също

долавях нещо подобно. Но понеже не владееше добре медиумните си способности, се бе

заблудил за времето.

Информации от друго ниво, несъвместимо с нашите представи за време, не бива да ни се предават безогледно без прецизна проверка. Това предизвиква само объркване и нито помага, нито е приятно. Но прозвучалото ми като заплаха внушение на Марчело ми

послужи за повод да потърся кармичните корени на връзката помежду ни. Инстинктивно

усещах, че сама не бих успяла да се избавя от него, като разруша всички мостове в сегашния ни живот. Оживотворената за пореден път кармична връзка би продължила да си

съществува; аз щях само да я изтласкам, но не и да я прекъсна.

Карма означава причина. Карма са призраците на неотстранените мисли и чувства.

Все едно дали се отнасят до някоя минала инкарнация или пък са символна метафора на

собственото ни несъзнавано. Така или иначе винаги се активират неотработени

съдържания, които запълват значително пространство от настоящето. Поради това

кармичната връзка е изключително мощна; не й трябва време да се разгърне отново,

защото се задейства веднага в целия си диапазон.

/ Кармичният рапорт веднъж вече е съществувал, но в друго време, а сега незабавно възстановява енергийния си носител /

В случаите на кармичен рапорт пъпната връв представлява нещо като спяща връзка

между двете души, която „се събужда” при физическата среща в настоящото прераждане.

Когато емоционалното напрежение е голямо, може да се прибегне до регресивна терапия

при опитен специалист или човек сам трябва да се занимае с преработването на

собствената си карма, с вникването в нейните съдържания и тяхното отстраняване. Само

така може да се постигне прекъсване на кармичната пъпна връв. Натоварената със силна

амбиция за доминиране връзка между мен и Марчело е била подновявана в продължение

на много животи и дообогатявана с нови брутални аспекти. Така че в хода на нашите

отношения неведнъж бях принудена да се конфронтирам с кармата си. Аз лично успях да

се добера до съответните кармични епизоди и да се освободя от влиянието им, тъй като от

години навлизам в състояние на транс в лабиринта на подсъзнанието си.

Дълбоката релаксация и смелостта да се изложим на подсъзнателните си импулси

позволява да се докоснем до непонятните си чувства (които по принцип не са нищо друго

освен много стара енергийна форма в аурата). Когато кармичната енергия достигне прага

на съзнанието, вече не е трудно да ги изкараме на бял свят. Не бива обаче да си мислим,

че ще бъдем само в ролята на психична „видеолента". Емоциите са истински и моята

препоръка към хората, които се страхуват да надникнат в своето подсъзнание, е е никакъв

случай да не си правят сами този експеримент. Предупрежденията на инстинктите непременно трябва да се вземат под внимание!

Настоятелно ви съветвам преди всеки транс, всяка медитация, всяко - най-общо казано - навлизане навътре, да подновявате ауричната си защита, като я визуализирате

(вижте главата „Енергийна работа и защита"). Бих искала всички терапевти, които прилагат

подобни техники, да вземат думите ми присърце и неотстъпно да се съобразяват с тях.

Неведнъж съм виждала „незавърнали се в себе си" хора след пътуване в подсъзнанието,

незаземени или дори прилепили по някой астрален „паразит", възползвал се от отворената

им аура.

Време е и психолозите, много от които все още не проявяват достатъчно разбиране за духовните взаимовръзки, да забележат, че някои от лечебните методи извеждат пациентите далеч извън пределите на собственото им подсъзнание, в области, където съществуват автономни същества, нямащи нищо общо с човека. А не всички от тези същества са добронамерени лечители или подпомагащи терапията архетипове. Въпрос на отговорност е да обърнем внимание на защитата и изчистването на аурата, както и на доброто заземяване.

След като „се оградите", помолете своя висш Аз да ви води. Той ще се погрижи в

съзнанието ви да постъпва само онова, което можете да понесете и трябва да знаете, за

да разберете причината за едни или други свои чувства. Отпуснете се, седнали или

легнали удобно (с прав гръбначен стълб!), дишайте спокойно и бавно, дълбоко, и

регистрирайте появилото се в тялото ви усещане. Поканете го да ви се покаже. В момента,

в който кармичният спомен се откъсне от пределите на подсъзнанието, пред вътрешния ви

взор могат да се появят образи или цели сцени, както и телесни усещания, миризми или

шумове. Понякога резултатът е само дълбока вътрешна сигурност за кармичния произход

на обстоятелствата.

Щом изпод повърхността на съзнанието ни започнат да напират мъчителни спомени,

ние инстинктивно ги блъсваме обратно в подпраговата тъмница. Съпротивата срещу

преследващите ни образи отнема много енергия, която би могла да се оползотвори по друг

начин. Това поражда силно вътрешно напрежение. Ето защо си струва да отделите

необходимото време и сили, за да изкарате изтласканите чувства навън и да се

освободите от тях.

Този процес включва тяхното повторно изживяване. Той не е лек, а и не винаги е

приятен. Тъй като на светло излизат обикновено не любовни сцени, а най-често страх,

болка, скръб и т. н., към работа с подсъзнанието се пристъпва само когато е действително

необходимо. Склонните към авантюри изследователи на кармата по-добре да гледат

исторически филми и просто да си представят, че са Клеопатра или Хенри VIII. Няма

такова нещо като бегъл поглед в бездната, а може да се окаже, че някой не притежава

нито силата, нито способностите да преработи онова, което му се открива.

Когато се заех със своите минали съдържания, аз съвестно си записвах всички

взаимовръзки и осъзнати факти. Както и сънищата, които като правило се появяват през

активната фаза на разбутването на пластовете. От тях след време произтича едно позадълбочено разбиране за модела на собствената душа и вие навярно ще намерите

обяснение за начините на поведение, чиито причини винаги са били загадка за вас.

След като изживеете кармично обусловените чувства и образи, осъзнайте, че всички

те вече не принадлежат към настоящето. Убедете се, че сте напълно будни, а съзнанието

ви е здраво закотвено в тялото. Заземете се, като например хапнете нещичко (бавно и

осъзнато) и, което е много важно: направете нещо добро за себе си.

Пътуванията във времето за изучаване на кармата са твърде изтощителни.

Позволете си няколкочасова почивка! Седнете под някое дърво сред природата.

Послушайте хубава, нежна музика. Вземете си вана с успокояващи масла и се наслаждавайте на това, че сте напълно Тук и Сега.

Не можех да разчитам на помощта на Марчело, понеже той не се самонаблюдаваше

ни най-малко, нито пък осъзнаваше поведението си. Егото му го караше да властва над

другите (значи и над мен), като използва психическите си способности, и аз не бях в

състояние да му внуша, че с енергиите не се борави безотговорно. В това отношение при

него явно нищо не се бе променило от векове насам. Когато открих кога и как сме се

срещали и преживях отново някогашните емоции, осъществих отделянето по начин,

подобен на изложения в главата за освобождаване от нежелани енергийни връзки.

Астралната пъпна връв беше толкова силна, защото беше възникнала за пръв път по

време на една интензивна до боготворене любов, прекъснала поради ранната смърт на

мъжа. Вдовицата, която тогава бях аз, не можеше да даде воля на скръбта си и да

освободи душата на своя любим. В транса си видях ридаещи жени-оплаквачки, срещу

които стоях като вкаменена. Сцената носеше силен емоционален заряд. След като излязох

от това състояние, което ми бе позволило да надникна в моето подсъзнание, допуснах до

себе си всичко описано още веднъж и поставих липсващото парченце в мозайката на

житието си. А то беше: неизживяната скръб. Тя ме изпълни полека-лека и тогава самата

аз се превърнах в оплаквачка на един несъществуващ (в този ми живот) покойник и на

една изгубена любов, която също не бе от сега.

Наблюдавах се колебливо отстрани, като поддържах ума си буден, но дълбоко в себе

си не се съмнявах, че само повторното цялостно вчувстване в някогашната ситуация ще

ми позволи да се отърся от нея. След като наваксах пропуснатото, отдавайки се на

скръбта, освободих Марчело абсолютно съзнателно, отделих се от него в настоящето и

промених съответната част от душевната си структура. Така стана възможно

окончателното отстраняване на тази кармична връзка. Марчело вече нямаше достъп до

душата ми и на досадния психо-енергиен рапорт бе сложен край.
Прави впечатление, че доста хора успяват да идентифицират силната кармична връзка. Причината се крие във факта, че днес мнозина приемат идеята за завръщането на душата. Но не е изключено да е и в това, че кармичната връзка е по-интензивна и многостранна от астралната пъпна връв с некармичен произход. Две души биха могли да се срещат в продължение на много животи и да разиграват своята тема в множество варианти, така че отличителният знак да присъства в най-различни делнични ситуации. Той именно ни кара да се чувстваме странно близки с някой абсолютно чужд човек, който ни се струва отдавнашен познат.

Белязаната от страст и влюбеност симбиоза обаче не гарантира появата на прекрасна любовна двойка в бъдещо въплъщение. Тя може да премине в друг вид роднински отношения. От астралната пъпна връв може да се роди ситуация майка-дете или

прекалената задушевност да се обърне в отхвърляне и дистанцираност. Понякога въпросът

за силата/безсилието се поставя толкова остро, че единият убива другия. Отдавнашният кармичен рапорт съдържа обикновено най-разнообразни аспекти на темата за властта; душите са се борили една с друга по много различни начини. Ето защо кармичната среща често изглежда многопластова. Някои от изплувалите спомени и чувства са крайно плашещи, други свидетелстват за любов и страст. Произтичащото от тях хипнотично привличане и отблъскване затруднява съзнателното освобождаване от обвързаността.

Кармичният рапорт често се възприема като принуда, дори като предопределеност

свише или някаква външна сила, която диктува нещата. Тази „предопределеност" обаче не

е от Бог, а е причинена от самия човек. На Бог Му е все едно кого обичаме. Той никога не

би ни заставил да правим каквото и да е. Усещането за насилие в случая идва от

астралната пъпна връв, която като енергийна форма е била натоварена в миналото

неизвестно с какво, а сега изплува от глъбините на душата и - както вече бе споменато води

напълно самостоятелен живот и иска да се възпроизвежда.

В този момент би следвало да осъзнаем, че определени чувства и копнежи

принадлежат на друг живот и на друго време. И като ги сравним с реалността, с онова, което желаем, от което наистина се нуждаем, да се запитаме дават ли ни нещо и какво?

Силната воля е най-ефективното средство в борбата срещу старите призраци.

Кармичните съдържания винаги са някаква отживелица, а тя няма място в нашия днешен ден, освен ако не сме забравили нещо важно. Защото това нещо може да ни преследва настойчиво също както необходимостта да освободим някой починал или пък да преодолеем старо чувство за вина, гняв, желание за мъст, несбъдната любов и т. н. Ако

в сегашния си живот се срещнем с обекта на тези някогашни чувства, ние се впускаме да

наваксваме пропуснатото. Иска ни се да изживеем неосъществената тогава любов, да

навредим на врага си или да сторим някому добро, за да изкупим вина. Вместо да се

замислим кое да допуснем в своето настояще и кое - не. Защото само то е от значение!

Кармата ни не бива да властва над нас и над здравия ни човешки разум, нито пък да ни

служи за извинение. Ние и само ние носим отговорност за действията си.

Някои двойки гледат на вече доказаната в отношенията им кармична връзка като гаранция за добри отношения, други пък използват думата „карма", за да обяснят пламналите помежду им чувства („Ние имаме обща карма" или пък „Той/тя ми, е кармата"). Което значи, че погледът е обърнат към миналото. Точно повторение на събитията естествено не е възможно, тъй като душите са се придвижили напред във времето, израснали са, както Земята и Космосът междувременно също са се променили. Общият фон е друг. Тоест -изключено е срещата да се осъществи при предишните обстоятелства, дори и когато детайли като например силни чувства (с които не сме се разделили тогава) се появят отново. Повторното свързване се случва само ако душата е изостанала в развитието си тъкмо в този конкретен аспект. Тогава непреработената карма се превръща в препъникамък за истинската, дълбока връзка в сегашния момент, доколкото очакванията или опасенията от миналото ни пречат да възприемем другия такъв, какъвто е сега.

Спомнете си моята история: в едно минало прераждане не съм се примирила със смъртта на съпруга си, което ще рече, че душата ми не е надраснала статуса на скърбящата, привързана към покойния си мъж вдовица. Ако съм приела и преработила загубата, моята душа е щяла да навлезе в ново измерение. Аз обаче съм отнесла в гроба тези силни чувства и съм продължила да държа на тях в търсене на ... на какво всъщност? На същия човек? Привидно - да. Но не той е можел да ме излекува, а само изживяването на скръбта; тогава натрапливата кармична връзка е щяла да бъде прекъсната.

Благодарение на това, че услужих на онази вдовица в мен със сегашното си тяло, за да пролее сълзите си, „изостаналата" част от душата ми също успя да се интегрира в настоящето. Така тя „бе актуализирана" и спрялото й развитие - наваксано. Значи липсвал

ми е не човекът, а силните емоции, които съм потиснала тогава. Този път аз съвсем

целенасочено търсих техния корен и колкото и истински и интензивни да бяха, осъзнах, че

са ненавременни и следователно не хармонираха с желанията ми в този живот. Като

вникнах в кармичните взаимовръзки, можах да остана вярна на себе си. Яснотата на моите

цели не ми позволи да обслужвам егото на Марчело и да добавя ново съдържание към

старите причини. Навярно бях срещнала този мъж само за да възстановя целостта на

душата си и да излекувам още един аспект от кармата си. Макар срещата да бе съпроводена с много големи трудности, аз все пак съм безкрайно благодарна за прозренията, с които ме дари. Вероятно и на вас ви се е случвало някога нещо подобно и след това сте се питали за ползата от изпитания гняв? Ето защо давам материал за размисъл: всяка връзка по принцип е само огледало на нашия вътрешен свят, на собствената ни душа и - както е отвътре, така е и отвън.

В този смисъл силата на кармичния рапорт се равнява на силата на собствената ни душа да се развива и да се издигне над овехтелите си представи и самоограничения. Все едно дали тълкувате явилите ви се образи като карма или като метафори на вашето подсъзнание, вие лично сте ги създали по своя воля и по своя воля можете да ги отстраните. Погледнато от такава перспектива, вие вече не сте подвластни на кармата, а се отнасяте съзнателно към нея и имате шанса и да я избегнете.

предразположението ни към симбиотични връзки. Разбира се, тези съществени отделни

аспекти не бива да се разглеждат изолирано от пълния хороскоп, тъй като са само една

малка част от цялото. Отсъствието им не означава, че човекът не би завързал астрални

връзки. Но наличието им увеличава вероятността от това, като съзнанието и степента на

развитие на личността също не са без значение.

Няма как да се пренебрегнат и определени позиции на лунните възли. Те имат отношение към темата на живота, която би трябвало да се разгърне. Южният лунен възел е показателен за онази част от развитието, която е важна за сегашното ни въплъщение. Тя може да съдържа наследено знание или знание, придобито вследствие на отработена карма. Точно на противоположна позиция е северният лунен възел, показателен за темата, по която тепърва ще се работи, но която е почти недоловима в началото на живота. С течение на времето ние се научаваме да уравновесяваме двата полюса. За обекта на нашето изследване - астралната пъпна връв, са интересни само лунните възли, намиращи се в домове на хороскопа, отговорни за връзките между хората.

Лунни възли в първи и седми дом, съответно Овен и Везни (и асцендент в един от

двата знака) поставят като задача отношенията Аз и Ти, субект и обект, както и различаването на двете категории, и ориентират основната тема на човека към сферата на

общуването. Лунните възли „разказват" и кармичната история, която се разиграва между

полюса на Овена и полюса на Везните.

Ако северният лунен възел се намира в първи дом или в знака Овен, то сегашният живот ще доведе до възход, който в съответствие със символиката ще бъде в посока самостоятелност, инициатива, лично развитие. Тези хора идват от седми дом или от полюса на Везните, т. е. от вътрешното сливане и пълното съобразяване с другия. Целта на тяхното развитие е да се освободят от тази зависимост. Вместо да се вкопчват, те следва да развият любов към себе си и увереност в собствените си сили. Обикновено попадат на доста независими партньори, които не желаят да се обвързват или бързо започват да се чувстват емоционално потискани.

В обратния случай, когато северният възел е в седми дом или във Везни, трябва да се постигне заедност и другият да бъде допуснат в собствения живот, който е белязан от

значителна самостоятелност и стремеж към свобода. Всъщност би следвало да редположим, че такъв човек не е склонен да се свързва астрално, тъй като се намира изцяло на полюса на самостоятелността и дистанцията. Обаче тъкмо личности от този тип често се натъкват на партньори, отразяващи техния северен възел и държащи на симбиозата и сливането.

Темата за възлите в пети и единадесети дом, съответно в Лъв и Водолей (и асцендент в един от двата знака) също се отнася до сферата на връзките. Тук става дума за себереализация и индивидуална свобода в рамките на дадена група. Ако северният лунен възел е в пети дом или в Лъв, то притежателят на хороскопа чисто кармично идва от ситуация, в която творческата му реализация не се е състояла поради задължения към другите.

Това са хора, които се жертват в името на нечий напредък и непременно искат да

принадлежат към някаква общност. Те очакват любимите им да са им нещо като

„съзаклятници" и претендират за позицията на силния или контролиращия.

Целеполагането им е свързано със самоосъществяването и креативността, както и с освобождаването от отговорност за неща, които не ги засягат пряко.

Ако северният лунен възел е в единадесети дом или във Водолей, тогава фонът често пъти се изразява в крайно, надхвърлящо всякакви граници своенравие. Този тип личности са крайно себични и се преструват, че не забелязват потребностите и изискванията на околните. Понякога се затварят напълно в своята субективност. Целта на тяхното учене като партньори е постигането на баланс между себереализацията и задълженията, които са поели към другите (включително и към децата) и чийто смисъл е да съхранят връзката. Те обикновено дълго време не регистрират, че са узурпирани на астрално ниво, тъй като себичността замъглява погледа им върху заобикалящата ги среда. От друга страна е възможно да манипулират другите, за да ги държат далеч от себе си. Свързаните с астралната пъпна връв теми сила/безсилие, раждане/смърт, приемане/освобождаване се намират на оста между втори и осми дом, съответно Телец и Скорпион (с асцендент в един от двата знака). Тази позиция има много общо с темите субстанция/сътворение и тяхното разпадане. Хората с такава констелация биват изправяни многократно пред загуби и раздели, но в тази полярност се крие и изконната сила на избавлението. Ако северният лунен възел е във втори дом или в Телец, те идват почти от нищото, от тъмната бездна на несъзнаваното. Най-често мъкнат със себе си голям товар от кармична бъркотия, натрупван в минали прераждания чрез злоупотреба с магическа сила и затаен в душевните им глъбини. В тяхното подсъзнание са капсулирани не само кармични спомени, а и спомени за смърт, насилие, загуби, раздели от ранното им детство. Тези хора почти спонтанно установяват астрален контакт, тъй като за тях астралното ниво е терен, на който в повечето случаи се ориентират добре. Отличават се с окултни интереси и духовни прозрения от предишни съществувания и са твърде емоционални.

Те трябва да се стремят да не изпадат в крайности, да са изцяло Тук и Сега и ясно да

осъзнават отговорността за собствените си постъпки. Трябва да са способни да стоят

здраво на земята, инак, при съответната склонност, южният лунен възел в осми дом може

да ги отнесе изцяло в друга реалност отвъд очертанията на живота, да ги вкара в

психотично състояние или „лудост".

Ако северният лунен възел е в осми дом или в Скорпион, човекът трябва да се научи

да освобождава. Би следвало да разбере, че нищо материално не е вечно, че нищо не

можем да задържим и че един ден дори самата вселена ще се разпадне. Ако приеме

кръговрата (раждане-смърт), няма да се вкопчва панически в другите хора и да ги

охранява ревниво, за да се предпази от загуби.

Наред със споменатите лунни възли и асцендентната ос, за установяване отношения

на зависимост допринасят и други тъй наречени тежки аспекти. Към тях се числят тауквадратът с Плутон на върха (равнозначен на опозицията на две планети, при която

Плутон образува ъгъл от 90° с всяка от тях) или Космическият кръст с участието на Плутон

(равнозначен на 4 планети на разстояние от по 90° една спрямо друга).

Изобщо силно изразеният Плутон (или Скорпион) винаги е знак за мощна психична

енергия и за съпътстващи я проблематични преживявания. Тази ситуация е характерна и

за разположението на лунните възли във втори и осми дом. Хората с такъв хороскоп

тепърва ще се учат да си служат конструктивно със своя потенциал. Силният Плутон може

да бъде разпознат посредством множество аспекти, аспекти със Слънцето и Луната, позиция на асцендента или в първи дом.

Както вече видяхме при сравняването на хороскопите, връзките между Плутон и

Венера също съдържат комбинацията сила/безсилие. Хората с изразен Плутон трябва да

се конфронтират със силата (в себе си и навън) дотогава, докато започнат да я използват

разумно. В негативните си изяви Плутон е абсолютно обвързващ и ограбващ, а и

деструктивен. Ако самонаблюдаващият се и развиващ се човек насочи енергията му в

положителна посока, тя ще му донесе изцеление и избавление.

Силният Нептун също може да бъде индикатор за установяване на солидни астрални

връзки. Нептун е символ на финия свят и на духовните сили. Той, както и неговият

зодиакален знак Риби, символизират трансцендентното единство на битието. За

съжаление, когато енергията на Нептун се влива в междуличностните отношения,

нептуновите хора често бъркат надличностното духовно едно с астралното единение.

В противовес на очевидната Плутонова мощ енергията на Нептун е по-фина и субтилна. Нептунианците притежават медиумна дарба, подчертан интерес към света на сънищата и силна способност за емпатия (вчувстване). Нека анализираме думата вчувстване от позицията на вече казаното за астралната пъпна връв! За разлика от конкретния физически контакт, вчувстването не спира до „границата на дрехите". Това понятие може да се използва и като елегантен евфемизъм за психо-енергийно проникване, и то именно тогава, когато липсва респект и зачитане на другата душа и нейното своеобразие. Астралната пъпна връв под знака на Нептун често се проявява като безсмъртна, романтична любов, която просъществува понякога доста дълго без сексуални контакти или пък дори без нито една реална среща (мечтаният партньор). Истинският нептунов тип в обожанието си би си закачил снимката на любимото същество на някакъв свой олтар, докато плутоновият най-вероятно би изрекъл над нея няколко магически заклинания.

Този списък с астрологически белези със сигурност не е пълен, защото един хороскоп

трябва винаги да се разглежда в неговата цялост, а тя е постигната, когато анализираме

аспектите на всички релевантни фактори. Все пак се надявам, че споменатите констелации ще ви дадат по-добро разбиране за самите вас или за вашите близки, а с разбирането идва и промяната.

Наличието на горните аспекти не означава, че човекът не би могъл да направи от себе си нищо повече и че цял живот ще се свързва астрално само защото така е заложено

в хороскопа му. Един отделен астрологически фактор не ни дава основание да слагаме

някому клеймо; .напротив - тъкмо души с такива качества са си поставили задачата да

отработят точно тази проблематика в сегашния си живот.

тъй наречените „инцестни" семейства, дори да не са били обект на сексуално насилие. А

астралната симбиоза е определяща за личностното развитие на всички, намиращи се в

нейния обхват. Би могло да се каже, че цялата семейна структура представлява единединствен психо-енергиен организъм. Всичките й членове са свързани помежду си и

поради това живеят при пълно незачитане на личните си граници. При тях няма такова

нещо като индивидуалност или интимна сфера на отделния човек. Сексуалната злоупотреба

е само една конкретна проява на отсъствието на граници, израз на съединяването и

обсебването, практикувани от енергийната форма на астралната пъпна връв. И тук става

дума за власт, контрол, нарцисизъм, страх от загуба, обаче не и за любов или сексуалност.

Сексуалното и емоционално насилие заличават границите между Аз и Ти. Хора, които

като деца са били обект на посегателство, трябва да се научат да поставят (и да приемат!)

граници, и то не само в полето на физическото, а и в астралната или душевната сфера на

съществуването си. Сексуалната или емоционалната злоупотреба води до насилствено

разкъсване, пробиване или в най-тежките случаи - до пълна негодност на душевния слой

на аурата и така осигурява възможност за по-нататъшни астрални въздействия.

Предполагам, че тази е една от причините за диагнозата множествена личност, поставяна на човек, обединяващ в себе си няколко различни личности. Явлението найчесто е предхождано от много тежки душевни травми и злоупотреби в ранното детство.

Клиничната психиатрия се позовава на шизофренията. Според мен става дума за

групиране на повече човешки души на астрално ниво, от които по нормален път се е

инкарнирала само една. Другите са били отначало привързани към земята5 , а след

групирането са се присламчили към същото физическо тяло. И сега всички те са свързани

помежду си с астрална пъпна връв, а то функционира съобразно личността, която го

обитава в момента. В зависимост от нея се регистрират например не само промени от

външен характер като жестове, мимика, почерк и т. н., а и различни болестни прояви,

стойности на кръвта, острота на зрението - и всичко това в едно тяло!

отправят спонтанно в астрално пътуване, при което съзнателната личност и душата

напускат физическото тяло. Нещо подобно се случва, когато човек умира, само че тогава

се скъсва онази нишка, благодарение на която душата се връща в материята, щом

опасността отмине. По време на пътуването тялото е енергийно незащитено, ако не се

вземат съответните мерки. Шаманите или медиумите никога не оставят своето без защита,

защото в противен случай току-виж го обсебили други енергийни същности или други

души. Спонтанно излизащото в астрала дете не знае естествено нищо за тези неща. Там

то може би дори среща приятели, на които понякога разрешава да влязат в тялото му.

Терапията, провеждана след сексуално или емоционално насилие, би следвало

наред с психологическата работа да включва и енергийна, за да се затворят и да се защитят

границите на наранената индивидуална душа (както е описано в практическата част). Постигането на обратна връзка с духовния аспект на човека също ще я укрепи, доколкото висшият Аз е неуязвимата, божествената съставна част на нашето съществуване. Основната централна тема на лечението е преоткриването на себеусещането и на самочувствието, както и завръщането към свещените корени на живота.

Това може да стане чрез транс, медитация, непрестанно развитие на собствената

духовност. Тук не става дума за възприемане на догми и чужди дефиниции, а за едно

постоянно самонаблюдение и навлизане навътре, за да бъде открита собствената истина.
…

Продължава във файл - Katrin Brandl_2