Дух на най-висшата сфера. Другото име на Първопричината, на безкрайната

и същевременно е източникът на всички явления на по-долните нива.

Нейното състояние съответства на състоянието на вселената преди първичния взрив,

т. е. преди тази вселена да се роди. физиците са изчислили, че чистият потенциал може да

се разгърне във всякакви вселени с най-разнообразни форми и неограничен брой, което ни

дава известна представа за изключителната му мощ. Да речем, че вземем един кубически

сантиметър от него, за да установим съдържанието му с помощта на формулите от

квантовата физика: тогава ще видим, че всичко, което е възможно да бъде някога, се крие

в този кубически сантиметър като квантов потенциал (квантите са миниатюрни порции

светлина). Импулсът на Сътворението пък съответства на образуването на една

миниатюрна частичка с изключителна маса. Ето първият акт, при който нещо се поражда

от изначалния потенциал. Този акт е съставна част от теорията за възникване на нашата

вселена от първичния взрив.

И тъй, имало е един начален импулс за образуване на частичка от чистата енергия.

Според изчисленията на космолозите частичката е нараснала за кратко до огнено кълбо, в

което вече са се съдържали комплексни химични структури, но разпределени все още в

твърде подобни форми, т. е. без особено разнообразие в отделните сфери на

съществуването.

Съвременната физика се основава на схващането, че във всеки атом и във всяка клетка се съдържа един светлинен (енергиен) квант от онази начална фаза. То се покрива с древните духовни теории на човечеството, в които се казва, че Светлината на Бог е във всичко. С образуването на една частичка от чистата космическа енергия е бил даден импулсът за прогресиращо диференциране в отделни енергийни полета и форми. Идеята за вселена започва постепенното да се въплъщава в множество различни проявления. В духовното ниво присъстват надличностни, духовни енергийни полета (наричани божества, ангели и т. н.) без персонална в буквалния смисъл мотивация за изразяване. На това ниво понятието „индивид" не съществува. Ето защо висшият Аз на човека (духовното съзнание) не бива да се бърка с егото на личността. Висшият Аз е пряко свързан с Цялото, с Първопричината, с изначалния източник на битието, с върховния Дух на космоса и поради това е способен на безгранично съчувствие, на мъдрост и любов.
2. Астралното ниво

Астралното ниво е сфера на организирани енергийни полета с по-ниска честота на трептене в сравнение с полетата на предходното. Те обаче са доста нестабилни и

променливи. Според космологичната теория за първичния взрив астралното ниво

съответства на фазата на разрастващото се огнено кълбо, в което лъчението и материята

се отделят, за да продължат по различни пътища. Голяма част от енергията се превръща в

материя. Разширяването на пространството се забавя. Образуват се първите поколения

звезди и галактики, разпадат се и се трансформират в нови звезди и планети.

Продължава разделянето на чистата енергия, нещо като удребняването й на полета

със съответно определена форма и функция. Това ще рече, че в астрала съществуват

индивиди (човешки и други креации), които имат определени представи, желания и нагони и се стремят да ги осъществят.

В него се намират душите на починалите, както и един от аспектите на собствената

ни душа. Астралното ниво е променливото царство на психиката, на душата, на мимолетния

свят на чувствата и на нашето подсъзнание.

Човешката душа е един вид „превозно средство" за различните инкарнации, т. е. за

проявленията на специфичната им енергия на материално ниво. Тя има свойството да

създава и запаметява в образи всякакви количества енергийна информация, а те пък

служат като „прототип" за въплъщенията (инкарнациите) в земния план.

Менталното ниво, а при човека - сферата на интелекта, е нивото на осъзнатата умствена и мисловна дейност. На него се намират структурирани енергийни полета, чиято вибрационна честота е също така бавна, но по-стабилна и доловима в сравнение с

честотата на астралните енергии. То съдържа плана за конкретните, видими за човешките

ни очи форми.

От гледна точка на космологията това ниво е свързано с фазата, през която са се

образували генетичният код и градивните елементи на живота, т. е. възпроизвеждащите се

молекули и клетки, чиито химични процеси протичат в границите на клетъчната обвивка:

раждат се първите едноклетъчни организми. В продължение на милиони години обмяната

на веществата в тях се грижи за постепенното създаване на една огромна клетъчна

обвивка -атмосферата на Земята, обгърнала цялата планета. Сега вече възникват все поголеми групи от клетки, и съответно -по-висшите организми и хората. Едва структурираните клетъчни обединения осигуряват многообразието от форми на живите

същества.

Мисловната енергия на човешкия дух принадлежи на Менталното ниво. Мисленето е

процес, основаващ се на езика. Езикът от своя страна е символ на определена култура и

социална форма на човешко съжителство. Той е средство за осъществяване на

диференцирани връзки и обмен. Разумът функционира линейно и образува отчетливи енергийни полета, които дават възможност за планомерно превръщане в материални форми.

Генетичният код също е вид език - един точно определен текст, състоящ се от четири

„букви", комбинирани по най-различни начини. Разместването в „текста" води до мутации и

до поява на видоизменени живи същества, а ето че сега човешкият дух се опитва да се

намеси генно-технически и на това ниво на формиране.

Най-голяма плътност и забавяне на вибрациите на първичната енергия се наблюдава

на материалното ниво. По принцип те вече са били постигнати още с образуването на

първите химични елементи на нашата вселена; материята, склонността на изначалния

потенциал да се разгръща, съществува от край време, но формата й непрестанно се

променя.

Вещественото тяло на човека и усещанията на физическите му сетива също са нейно

проявление. Ролята на телата на всички живи същества приключва със смъртта. Тази

специална форма е подвластна на фактора време. Времето е „резултат" от явленията на

материалното ниво. Инак то само по себе си не съществува, макар ние да го усещаме във

вечната промяна на плътните форми. Всяка материална форма, независимо дали е камък,

растение, животно или човек, е претърпяла обособяване и сгъстяване минавайки през

всички тези нива, и е проникната от сътворяващия Дух на космоса и от енергията на

праначалото. А обратната връзка в посока от преживения или запаметен опит на

материалното ниво към Първоизточника води до постоянно разширяване на абсолютното съзнание на сътворяващия Дух.
Четирите компонента на есенциалната същност на човека
Погледнато отвън навътре, инкарнираният човек съществува на четири нива: духовно, астрално, ментално и материално.
Физическото тяло е проява на оптималното сгъстяване на енергията. По принцип то

също е светлинно тяло като менталното, астралното и духовното, но е „фиксирано" чрез

забавяне на вибрациите, физическото тяло ни огражда от потока на по-фините енергийни

импулси, идващи от другите нива. В него ние сме относително защитени. За нас всички

земни процеси протичат във времето и се подразделят на обозрими последователни епи

зоди, защото с физическите си сетива възприемаме постоянно само една малка част от

енергийната действителност.

Въплътените от един вид могат да общуват помежду си благодарение на еднаквостта

си. Но общуването се осъществява не само посредством тялото, а на първо място

посредством енергийните нива (менталния дух, астралната душа, духовния Аз), чиято

подредба и „устройство" са еднакви при всички хора. Ние се намираме в непрекъснат

контакт помежду си и на четирите нива, дори и да не го осъзнаваме.

Отделността на индивидите в най-фината духовна сфера е толкова по-малка, колкото

по-субтилна става вибрацията. Ето защо аз наричам нейните енергийни полета

надличностни, понеже те вече не носят знака на егоцентрични или свързани с една или

друга личност импулси. Всеки човек притежава такъв полеви потенциал, но не всеки

полага нарочни усилия да го_развива и не всеки го оставя да се прояви.

човек съставляват неговата личност, която се изразява в материалния свят посредством

физическото тяло. Тоест личността неминуемо е индивидуализирана и поради това ограничена. Обаче тъкмо ограничението я прави неповторима и своеобразна.
Духовното ниво на човека стои над тази личностна специфика. Отнесено към земния

живот, то е „обърнато" към колектива и култивира ценности като всеобхватно съчувствие и

всеобхватна любов. Три от човешките нива са енергийни, от фина материя, а нивото на

грубата материя, което сме склонни да разглеждаме като единствена реалност, е само

продукт на процесите в тях. Онова, което нашите пет сетива възприемат от даден

предмет, живо същество или от заобикалящия ни свят, е само върхът на айсберга или

експлицитният (разгърнатият) видим порядък на битието, докато вътре в същия този порядък съществува в неразгърнат вид друг един, имплицитният, невидимият за очите ни,

който пък е припокрит от супра-имплицитния порядък -него аз бих обозначила като

духовно ниво.

Понятията „експлицитен, имплицитен и супра-импли-цитен порядък" са въведени от

физика Дейвид Бом. Пренесен върху нашата основна схема на нивата, супраимплицитният

порядък съответства на нивото на потенциала или на съзнанието на духовния Аз в човека. Имплицитният порядък притежава посока и форма, структурирана в безброй енергийни полета.

Астралното и менталното ниво са два допълнителни начина за изразяване на

имплицитния порядък - съответствията им в човека са чувство и разум. Експлицитният

порядък е видимото, разгърнато отражение на имплицитния. У човека съответства на

тялото, както и на целия му живот в това тяло, понеже всичко, което правим, е пряк израз

на нашите мисли и чувства. Четирите компонентна на есенциалната ни структура могат да

бъдат представени в следната схема:

структури, които сетне се проявяват на материално ниво под формата на човек. Ако

нямаме контакт със своя висш Аз, за нас е познаваем само сочещият надолу триъгълник.

Тогава функционираме в полето, породено от напреженията на чувствата, разума и

сетивния опит, възприемаме в живота си динамиката на една на пръв поглед

предначертана съдба (имплицитния порядък), която постоянно напира навън, за да се

реализира, и не се поддава на влияние.

Творецът на тази съдба все пак е висшият Аз, който „попива" нашия земен опит и се

влияе от него. Всички преживявания на даден човек се вливат обратно в Първоизточника

на космическия Дух. Значи нищо не се губи, а „неизгубеното", неотделеното не се и

забравя. Това е кармичната памет (спомените от предишни животи), с която ще се занимая

по-подробно в една от следващите глави.

Човек не може да повлияе кой знае колко на съдбата си без връзка с висшия си Аз,

без обратна връзка с ядрото на Божественото. Имплицитният порядък, основан върху

мисли и чувства, обуславя живота му. Свързването с висшия Аз е процес на развитие,

който ни освобождава от произтичащото от чувствата, разума и сетивния опит поле на

напреженията дотолкова, доколкото успяваме да променим позицията си при

възприемането на тези три фактора.

Отначало ги разпознаваме като смислен израз на висшия Аз, чието по-дълбоко

значение се опитваме постепенно да разшифроваме. Именно в тази следваща фаза

започваме да забелязваме кармичните взаимовръзки. Чак когато схванем смисъла и

изживеем висшия Аз като творец, ще можем да осъществим целенасочено въздействие

върху имплицитния порядък (съдбата).

Това е освобождаването от кармичното колело на съдбата, което обаче не е

освобождаване от функциите на долния триъгълник (чувства, разум, сетивен опит) - то

само ни придава творческа сила да се разпореждаме с тях. Но е важно, че вече ги

осъзнаваме като функции на висшия Аз и така тяхната собствена динамика губи властта си

над нас. Тогава преставаме да бъдем напълно изложени на произвола на чувствата,

разума или сетивността си. Ето я свободата на избора, за която говорят повечето религии.

Ако човек се е свързал със своя висш Аз, той на практика може да избира свободно и сам

да определя какъв израз да даде на своите инстинкти и страсти, без да е играчка в ръцете

на външни сили.

Астралната пъпна връв в човешките взаимоотношения се числи към долната част на

дадената схема. Явлението се основава на прилепването към трите фактора, които

образуват сочещия надолу (към земята или материалната страна) триъгълник. То е опит

да се въздейства оттам -директно и решително -върху имплицитния порядък. Без

привличането на висшия Аз, който де факто е истинският творец, този опит неминуемо е

обречен на неуспех. Чисто менталната (умозрителната) или астралната (емоционално

обагрената) представа в разглеждането на нещата ще бъде винаги по-тясна и ограничена

и ще се отнася към съответния обхват на развитие на разглежданите две функции.

Истински интелигентният и креативен път на развитие може да бъде осъществен

само посредством изначалното съзнание, чиято перспектива е всеобхватна. То е достъпно

за всички хора, независимо от външните фактори (интелект, развитие, зрелост и т.н.) и

често се проявява като „случайно" вдъхновение.

миниатюрни количества светлина (кванти) с характера и на частици, и на вълни - те могат

да бъдат научно доказани и измерени; наричам ги биофотони, защото се изпращат от живо

същество. Фотонния поток аз оприличавам на нишки от светлина или лъч, достъпен за

вътрешното зрение, но и за външното -на способните да виждат аурата.

Светлинните кванти служат на междуклетъчния информационен обмен, функциите на

физическото ни тяло се управляват не само по химичен път, но и от енергийната ни

система. Както нашите клетки общуват помежду си посредством най-фини енергийни

връзки, така и енергийните ни тела разговарят с енергийните тела на други хора

(животни, растения и дори на камъни ...).

Между хората се установява енергийна връзка още преди да е изречена първата дума. Спонтанната симпатия или антипатия няма нужда от никакви материални отправни

точки. Тя се основава на информацията, възприемана от собственото ни енергийно поле.

Един миг е достатъчен, за да сме наясно по отношение на другия. Иска ли още питане

откъде се получава това знание? След като клетките на едно тяло обменят информация

благодарение на тази невидима система, логично е енергийното въздействие върху нея да

се отрази и на тях, и на физическите им функции.

Ако инцидентно се случи нещо нередно, цялата система обикновено се възстановява

веднага. Но масираните и дълговременни въздействия могат да се проявят и на физическо

ниво. Това се отнася не само за зловредните, но и за лечебните.

По-нататък ще съсредоточим интереса си предимно на астралните, т. е. на психичните връзки. Астралното ниво остава за нас общо взето несъзнавано, макар да сме

„въплътени" и там и астралното ни тяло да се движи в него. В нормалния случай

астралното тяло е близо до физическото, а то пък е фиксирано в сферата на материята

чрез своята бавна вибрация. Както установяваме физически контакт, така е възможно да

общуваме и ментално (с мислите си), астрално (с душите) или духовно (надличностно).

Всяко от тези нива има свой енергиен модел, собствена честота, на която излъчва. Не

само клетките ни, но и слоевете на нашите аури си изпращат съобщения, носени от найфини

фотонни потоци. При това взаимодействие различните честоти биват адаптирани от

чакрите.

Една астрална информация например, която трябва да бъде предадена на менталното тяло (рационалното съзнание), първо се преобразува в чакрите до ментални сигнали. Чак тогава може да бъде възприета от съзнанието. Тази е причината, поради която понякога имаме смътно чувство във връзка с някакви обстоятелства, а едва по-късно успяваме да го обясним рационално. Времето, необходимо за трансформиране, зависи от пропускливостта и дееспособността на чакрите. Още по-дълго трае придвижването на духовната информация до менталното ни съзнание, защото тя трябва да премине два прага и да бъде двукратно преобразувана. При това е възможно в чакрите на тези нива да се получат грешки при „превеждането", които да я изкривят, или пък езикът на по-грубото ментално ниво да се окаже недостатъчно богат, за да предаде вярно нейните символи.

Когато премине прага към астралния слой, духовната информация може да бъде

„затрупана" да речем от лични емоции, които са способни да възпрепятстват едно

съобщение от висшия Аз дотолкова, че съзнанието вече да не успее да го разпознае.

Астралното въздействие, обременено винаги и с емоционален заряд, също е смущаващ фактор. Енергийната форма на астралната пъпна връв обикновено сериозно влияе на разгръщането на висшия Аз на човека. В резултат всичките му усилия да стане онова, което му диктува неговата дарба или вродена нагласа, биват унищожени от несъзнаваното психично облъчване от страна на заобикалящите го хора.

Енергийните връзки между хората се различават не само по честотата на вибрациите,

но и по съдържанието си. Менталните са предпоставени от осъзнато желание и стремеж и

приключват, щом желанието и стремежът угаснат в съзнанието, но същевременно са

подчинени до голяма степен на волята и лесно могат да бъдат направлявани. Ментална

връзка възниква например при опит за предаване на мисли.

Душата е една много по-фина и по-обемна енергийна форма от рациото. Ето защо и

астралните връзки се развързват по-трудно от менталните, подчинени на будния ум. Почти

всяка енергийна връзка е смесица от съзнавани и несъзнавани импулси.

никакви лични интереси. Те образуват нещо като комуникационен канал в границите на

един биологичен вид или от висш Аз към висш Аз, или пък към други, не човешки, а

духовни силови полета и същности. Тези връзки просто са и не могат да бъдат повлияни, а

най-често и разбрани, независимо от способностите на егото. Те представляват изявления

на Божията воля и свързват хора, които -искат или не искат -имат да изпълняват заедно

определени задачи или трябва да усвоят важен за развитието на душите си урок в

съответния живот.

с тях няма как да се злоупотреби за удовлетворяването на лични, егоистични интереси - за

разлика от астралните или менталните връзки. Те не се отличават с онази обсебеност и

алчност, често наблюдавани при наличието на астралната пъпна връв. Смисълът им може

по-скоро да се сравни със смисъла на понятието предопределение, защото е продиктуван

от предрождения план за житейския път на даден човек. А в този план може да е

предвидена среща с друг човек в определен момент от живота. Духовните връзки са

надличностни. Те служат за пряко получаване на напътствие свисше, но биват активирани,

ако от по-ниско-честотните нива се появи импулс за това, ако човекът сам се отвори по

своя воля и стане възприемчив за техните съдържания.

Ние сме свързани с Първопричината на енергията, а следователно и с всичко, което

е, посредством най-външните и най-фини слоеве на аурата си и най-малките енергийни

кванти в ядрата на нашите клетки. Там се съхранява знанието ни за възникването на

вселената и за другите реалности в по-висшите измерения, както и за онова, което би

могло някога да се случи.

Съзнанието ни е в състояние да се разшири до духовното ниво само в редки мигове

от живота. Наричаме ги „моменти на просветление и на мистично изживяване на

Целостта", която е наистина всеобхватна и в която ние сякаш се претопяваме. Душата е в

покой в неподвижното битие на космичния Дух, който само наблюдава творенията Си. На

това ниво не съществуват нито личностни граници, нито външни въздействия. Всичко е

Едно. Когато разглеждаме цялата тази проблематика на астралното доминиране,

енергийните посегателства, поставянето на граници и защитата, не бива никога да забравяме прозрението, че всички сме Едно. Онова, което можем да опазим или отстраним,

очертавайки границите на индивидуалното си силово поле, е само частичка от Цялото на

едни по-отчетливо диференцирани нива на битието. Защото: на най-високото духовно

ниво индивидуалният Аз е пълна илюзия. Там ние сме свързани с най-върлия си противник. Само че той вече не ни е противник, тъй като произлиза от същия Божествен първоизточник като нас и като всичко, което е.

В Първоосновата няма разделение, няма полярност. В абсолютното единство законите на физиката не важат. Нашата връзка с Първоизточника е единствената истинска, безсмъртна и непреходна връзка, която имаме. Всички участваме в нея; все едно къде из вселената се намираме. Мисълта за същинската Цялост, за светостта ще придобие особена важност по-късно, когато стане дума за освобождаването от психични зависимости.

Но нека се върнем отново към земната, личностна сфера, която съществува наравно

с чистото космическо съзнание като израз на неговата креативност, и да се потопим в

света на чувствата и на междучовешките енергийни връзки.
Близки отношения и завладяване
В тази книга се говори за силната и свръхсилната енергийна връзка, която, докато всичко върви добре, се окачествява като огромна любов, а вземе ли негативен обрат - като

маниакално вкопчване (с жажда за мъст). Най-често двата полюса се оказват в обхвата на

едни изискващи изключителна отдаденост психо-енергийни отношения, започнали като

луда любов и сведени до зависимост и упражняване на власт. В началото им винаги стои

установяването на физически контакт, породен от симпатия или любовно чувство. След

дълго, белязано от доминирането на единия съществуване, те може да се пропият с омраза, но и в този случай причината е някогашната симпатия.

Такава обвързаност се нуждае от социална база, от желанието за приятелство, партньорство или от някакъв друг емоционален интерес, съставляващ конкретно основание за обмен. Ние не можем да станем зависими от хора, които са ни абсолютно безразлични, нито пък да установим с тях продължителен енергиен рапорт. (Да рапортувам означава: да докладвам нещо.) Енергийният рапорт ориентира астралната пъпна връв къде се намират обвързаните. В екстремните случаи посредством него помежду им непрекъснато се предават чувства и мисли.

По този начин започват естествено всички връзки, приятелства и партньорства. Но има голяма разлика между благоразумно създадените отношения и отношенията, основани на астрална пъпна връв: първите се поддържат от обич и внимание. Те също не са лишени от енергийно обвързване, но то служи на продиктуваното от свободната воля на хората даване и вземане, което нито е едностранно, нито изискващо или задължаващо.

Енергийното сливане в здравото партньорство подхранва и подпомага директното

общуване и полека-лека избледнява след прекратяване на физическия контакт. То никога

не закрепостява участниците, но макар и „гъвкаво", е изключително устойчиво. Каква е

тайната на щастливото партньорство?

Главният фактор за него е взаимното освобождаване с любов, независимо от характера и личността на двамата. Важно е полярността, която е резултат от техните личностни специфики и която запазва напрежението във връзката, да продължи да съществува. Това означава респект и уважение към другата душа и нейното неповторимо развитие.
/ На рисунката са показани партньорите, всеки в своята ненакърнена аурична обвивка, привличащи се взаимно във висшата октава на любовта, която надхвърля чисто личните щения. Те са независими един от друг, що се отнася до индивидуалното им съществуване. Тяхната любов и заедност се основават на съзнателно решение и се проявяват като дълбоко, спокойно чувство на свързаност. /
Такива отношения не допускат завземане на властта, а чувството за свързаност колкото

и да е чудно - създава доста голяма психическа дистанция, тоест - двамата могат да се самонаблюдават и да анализират действията си. Така конфликтите се смекчават и

психическите проекции се редуцират. Това не значи, че отношенията са лишени от страст,

но партньорите управляват съзнателно емоциите си, а не са управлявани от тях.

Вредната психо-енергийна връзка си проличава по неравностойното разпределение

на властта в нея и по сериозното психическо вкопчване, което често е резултат от

безсилието пред произвола на собствените чувства. Тези наблюденията валидни за

енергийната сфера. Употребявам понятието „власт" не в смисъл на обществена позиция, а

в смисъл на психически потенциал за надмощие на даден човек. Той е различен у

отделните хора, както и индивидуалните потребности от доминиране. Съществува

например надменният тип, чиято аура изглежда прекалено надута и винаги пращяща от

енергия. В повечето случаи за него е особено важно да минава за велик и да играе

определена роля в своето социално обкръжение.

„Тихата вода" пък е човек, който не демонстрира своята сила. Не може веднага да се

познае какво се крие в него, но се усеща, че притежава определен енергиен потенциал.

Аурата му изобщо не заема чак такова пространство като аурата на надменния, но при

необходимост може да стане също толкова голяма.
/Романтичната представа на астралните близнаци води до астрално сливане. Това са само два най-общо скицирани човешки типа, но в тях разпознаваме и два различни вида упражняване на власт: в първия случай то е явно и натрапчиво (все едно дали зад него стои добра или лоша мотивация), а във втория е сдържано, завоалирано, но в някакъв момент -ударно и внезапно. Магнитното привличане на тези два типа е изглежда неписан закон. Причината се таи във факта, че те прекрасно се допълват, доколкото се стремят към едно и също нещо. Експанзивността на единия се компенсира от кротостта на другия. Двамата заедно образуват едно цяло. /
Астралната пъпна връв съдържа романтичната представа на астралните близнаци за

взаимно допълващите се половинки на душата. С времето тя се превръща в тясна

устойчива връзка. Екстремата на това състояние се изразява във възникването на общ за

двамата астрален организьм, който напълно заличава индивидуалните им личностни

особености.

Пъпната връв, тази психологическа компенсация на споменатите човешки типове, се

закотвя с времето в слънчевия:.сплит. „Силни сме, когато сме заедно! Взети поотделно, не

сме нищо повече от две половинки!" В резултат се появява формулата „Имам нужда от

теб!" или още по-лошото: „Не мога да живея без теб!" Тогава всеки от тях е предал на

партньора си своята собствена цялост. И то не само във външните структури на материал

ния свят, но и в сферата на менталното и душевното. Причината за енергийното привличане на двама души е напрежението, създавано от тяхната специфичност, от полярността им. Въпреки това, общо взето, различното се разбира и приема като допълване. Но именно илюзията за взаимното допълване и премахването на полярността води до зависимост от партньора. Ако сам по себе си съм едната половина на цялото, то без другия нещо ми липсва.

Устойчивата астрална връзка би могла да бъде средство за понасяне и надмогване

на физическото отсъствие на партньора. Но тук вече опираме до проблема за

упражняването на власт в нея. Заредено ли е с напрежение, различието на двете личности

няма да се запази. Може би поради страх от непознатото, от другостта на полярното и

съответно -от неговата непредвидимост. А може би поради това, че напрежението е

непоносимо силно.

Енергийният поток между двама души е сравним с енергийния поток между два

електрически полюса. Без напрежение между полюсите през връзката не протича никакъв

ток. Тя ще бъде скучна и немощна и ще „тъпче на едно място".

Перфектните астрални близнаци са като излезли от един и същи калъп, еднакви като

вадейки. Сега високият емоционален градус на началото, когато пъпната връв „е била

инсталирана", бива редуциран до безопасна величина. Взаимният контрол се увеличава,

скрепявайки полюсите един за друг и по отношение на тяхното душевно и кармично

развитие.
Поетапно образуване на енергийната връзка
Повечето астрални връзки имат ментална основа, което ще рече, че един човек съвсем съзнателно се стреми да привлече вниманието на друг, да контактува с него и т. н. Това поражда поток от мисли, светлинен сноп от мисловна енергия.

Телепатията не е някакво изключително рядко явление, както смятат мнозина. Според мен тя е част от нашето ежедневие, но остава почти незабелязана. Критичният разум не закъснява да поеме ролята на филтър, предпочитайки да отхвърли знаците за нея като безсмислица. В момента разполагаме все още с твърде малко възможности за

експериментално доказване на съществуването й, тъй като филтрите, които възпрепятстват възприемането на интересуващите ни сфери от фина материя, не са един и два.

Менталният филтър на неверието обаче предпазва някои хора от будещото страх

докосване до невидимото. В главата, посветена на средствата за защита, ще видим, че

ментални филтри могат да бъдат създавани и използвани напълно съзнателно.

Оказваното достатъчно дълго мисловно въздействие се отразява с времето в астралното

ниво и води до образуването на астрална връзка, т.е. енергийният импулс се разпростира

и на други честоти. Можем да си я представим като пипало или светлинен лъч, излизащ от

някоя чакра на единия участник и достигащ съответната чакра на другия. Колкото помногостранни и интензивни са отношенията между двама души, толкова повече техни

чакри се свързват и в случай на траен рапорт постоянно играят ролята на предаватели.

Онази силна обсебеност вследствие наличието на астрална пъпна връв все пак не се

наблюдава при контакт между по-горните чакри (сърдечната, гърлената, челната,

теменната), но двете явления могат, разбира се, да съществуват паралелно. Тогава тези

чакри се оказват блокирани или работят на свръхобороти. Астралната пъпна връв поглъща

енергиите им и ги снижава до едно чисто личностно ниво.

Резултатът може да е например някаква крайно объркваща смесица от личен интерес

към дониране и истинско сърдечно чувство или пък от личностно надмощие и

надличностна духовност. Хората, току-що започнали да отварят горните си чакри, също

често се люшкат между желанието да властват и да се оставят да бъдат водени, тоест -да

се оставят на волята на висшия Аз. Мотивацията на действията им е понякога непонятна

за страничния наблюдател. „Астралният натиск" веднъж е забележим, а друг път - ни наймалко.

Колкото и различни да са съзнаваните или несъзнаваните подбуди, създаването на

траен рапорт протича винаги по един и същ начин:

Първи етап: установяване на физически контакт, т. е. някакво преживяване от

сферата на сетивните възприятия -било то среща, телефонен разговор или друг вид директно общуване.

Втори етап: установяване на мисловен контакт -от обикновено съсредоточаване на

мислите върху обекта до волево изпращане на телепатични импулси. „Инсталирането" на

ментална връзка е напълно възможно, стига да се поддържа достатъчно дълго и другият

да я допуска (което по принцип се случва съвсем неволно) и да откликва.

Трети етап: възникване на астрална връзка, ако менталната е вече стабилизирана.

Бихме могли да го наречем и „мислено раздухване на емоциите". Астралното ниво

отразява всички вибрации от света на мислите. То е с по-фино трептене и затова минава

известно време, докато бъде организирано така, че да отговори с желаната форма.

отколкото върху чувствата, чиито „движения" обикновено са несъзнателни.

Менталното ниво се достига с утвърждения, тъй като реагира на думи и на ясни логически

формулировки. Проблемът на астралното Аз е, че комуникира невербално. Разпознава образи, чувства, състояния, но езикът и неговата линейност са му недостъпни. То е послабо

диференцирано в сравнение с будния ум. Едно астрално впечатление е винаги многоизмерно и се получава с посредничеството на знаци и символи, които не могат да се

предадат достатъчно добре с езикови средства. И точно поради това голяма част от

психологическите практики, основаващи се единствено и само на разговори, имат

ограничен ефект. В енергийното поле на астралното ниво, както и в подсъзнанието на

човека, думите отзвучават, без да бъдат чути.

Ето защо за прекъсването на астралните връзки се употребяват магически (възпроизвеждащи определен образ) техники или методи за визуализация. Подсъзнанието

разбира картините и умее да чете онова, което изпитваме съвсем буквално. Подсилената

със съответното чувство представа води до абсолютно точното й осъществяване в

материалния план. Това е основният принцип на магията, прилаган от нас в ежедневието

доста по-често, отколкото си даваме сметка. В този смисъл всички ние творим и сме

съответно създатели на собствения си живот.
Често срещани причини за възникването на астрална връзка
Кармичната връзка
Причината за възникването на силна психо-енергийна връзка може да е по-специална

и да се крие в някоя предишна инкарнация. Това твърдение се основава на идеята за

прераждането на душата и въплъщаването й в ново тяло в продължение на много животи.

Двама души, поддържали някога такава връзка, могат следователно да се срещнат отново. Споменът у тях се активира повече или по-малко неосъзнато. Тогава най-често се стига до подновяване на рапорта, понеже той е един от аспектите на душевната им структура. Прословутата любов от пръв поглед, както и необясними, крайни чувства на омраза в повечето случаи са продиктувани от нея.

При срещата някогашният модел на зависимост се задейства от само себе си. 3а препоръчване е и двамата да се подложат на регресивна терапия или друг вид духовно

лечение за изчистване на кармата. Тъй като не е изключено кармичният ребус да е

заплетен, т. е. в него да участват евентуално и други хора, е добре в да се потърси помощта

на опитен специалист. Кармата на човека е като Гордиев възел. За да бъде разсечен, е нужен чувствителен меч (ясновиждащ ум) и известна тренировка.

Кармата - това е законът за причината и следствието. Душата запаметява всичко,

преживяно през един или друг живот. Ако дадено събитие е било натоварено с много

силни емоции, то, както вече споменахме, ще се превърне в причина за нова среща в

някоя по-сетнешна инкарнация, понеже душата е прилепнала към него. Значи нашите

навици и щения също са карма и ни подтикват да се преродим, за да им се отдадем.

Негативната карма, като например силното чувство за вина, може да ни подведе да

създадем житейски обстоятелства, за да го изпитваме отново и да бъдем наказвани. Или

пък -ако сме се сраснали с жертвеното мислене и поведение -да продължим да се

движим в тяхното русло, докато с времето съберем сили за преобразуването на този

модел. Позитивната карма, тоест -добрите навици, също се повтарят и така доброто се

умножава.

Целта на кармичния кръговрат е превръщането на емоционалните импулси в духовни,

а то е равнозначно на освобождаването от колелото на преражданията. На нивото на

егото, което съставлява и нашата личност, човекът казва: „Да бъде моята воля!" и бива

увлечен от проявленията на астралния, менталния и сетивния свят. На духовно ниво

обаче той казва: „Да бъде Твоята воля!", имайки предвид волята на космическия Дух,

супра-имплицитния порядък, който е всеобхватен.

Следователно кармата е нещо като прилепване към определени фази от пътя на

душата или пък дълбоко опиянение от определени аспекти на живота. Всички силни

емоции могат да станат причина за ново въплъщение и за създаване на ситуации, в които

отново да намерят израз.

Ние можем да получим прозрение за кармата си и от символите. По време на сън или

релаксация/медитация нашето подсъзнание изпраща до повърхността на съзнанието ни

образи, а там те имат шанс да бъдат разбрани. Често пъти сънят е метафора за нещо,

случващо се дълбоко в душата, а тълкуването му ни позволява да вникнем в собствения

си вътрешен свят. Кармичните образи и чувства лежат в най-дълбоките пластове на

подсъзнанието. Ако се изкачат до съзнанието внезапно, то е само защото случващото се в

момента има някакво отношение към кармата. Това би могло да бъде нова среща с някоя

позната душа или създаването на известна ни отпреди ситуация.

Някои хора отхвърлят мисълта за връщането на душата поради липса на доказателства. Но нима не е все едно съществуват ли някакви сведения и могат ли да се проследят имена и години, които да потвърдят, че видяното с вътрешния взор действително е било. Този подход изобщо не е надежден, защото в края на краищата какво бива доказано с едно извлечение от старите хроники и регистрите на общината? Ами само това, че данните, които си видял с очите си, са наистина там, но инак кой може да гарантира, че става дума за теб.

Всичко това е чисто философстване, а отсъствието на конкретни сведения също не е

никакъв довод. Аргументацията, отхвърляща прераждането поради неговата

недоказуемост, за мен е своего рода рационален отпор и претекст да не търсим по-дълбока

причинност в съществуването.

За тълкуването бездруго не е от първостепенно значение от какъв източник произлизат тези често спонтанно и мигновено улавяни образи. Иска се само нашата готовност да ги приемем и разгледаме. Защото е факт, че бидейки натоварени със силен емоционален заряд, те притежават психична реалност и в настоящия момент. Имат сила и власт, усещат се, а понякога дори се отлагат в тялото. Това вече е достатъчен повод да бъдат тълкувани също тъй грижливо както и сънищата, понеже никога не се появяват случайно, а са метафори на нещо, случващо се вътре в душата -в най-дълбоките пластове на подсъзнанието. Ако ви е трудно да погледнете на тях като на карма от предишни въплъщения, поне ги приемете сериозно като символни образи на сегашната ви психична реалност, тъй като винаги имат нещо общо с вас и с вашето Сега.

Придвижвайки се обратно към духовното ниво, трябва да преминем през астралното - склада на емоциите в съзнанието. Не ни остава нищо друго, освен отново и отново да

изхвърляме кармичното, психичното и емоционалното бреме, за да можем да позволим

висшата воля на Аза да се осъществи. В този смисъл прерязването на астралната пъпна

връв и елиминирането на отношенията предполага отработване на причините за кармично връщане, освобождаване от тях или поне от натрапливостта на старите модели.
Астрологични констелации на партньорите
Има една астрологична особеност, която е свързана с наличието на астрална пъпна

връв и явно благоприятства нейната поява. Разбира се, един-единствен аспект не е от

решаващо значение, ако не се прибавят и други фактори. Но наблюдаваните от мен

рапорти винаги бяха съпътствани от връзка между Венера и Плутон в синастрията на

партньорите.

В резултат на тази констелация двамата могат да се окажат дълбоко очаровани един

от друг, без да успеят да назоват конкретни основания за чувствата си. В зависимост от

натюрела им констелацията може да отключи интензивна до маниакална страст, която не е

задължително да е кармично обусловена, но току-виж се превърнала в по-сетнешна карма.

В синастрията впечатляват най-вече съвпадът (0-8° разстояние между планетите),

опозицията (около 180°), квадратурата (около 90°) и секстилът (около 60°).

Веднъж наблюдавах истинска астрална симбиоза при точен съвпад на Плутон с

Венера и доминираща позиция на Нептун в двата хороскопа (много силни медиумни

способности). Връзката продължаваше повече от 10 години, но и двамата я усещаха като

прекалено интензивна, за да послужи като основа за съвместен живот. Проявленията на

астрална пъпна връв се допълваха от точен квинконкс (150°).

За изчисляването на аспектите между Венера и Плутон при партньорите са необходими или точните данни за мястото, деня и часа на раждане и таблици за разположението на небесните тела (ефемериди), или компютърно изчислена натална карта. В първия случай проверявате в ефемеридите положението на Венера и Плутон в деня на раждането. Зодиакалният кръг обхваща 360°, започва с 0° Овен и завършва с 30° Риби. Всеки от 12-те знака разполага с 30°. Сега можете да определите разстоянието между двете планети:

Разстоянието по зодиака между 28° Лъв и 4° Стрелец е 96°. И затова тук става дума за квадратура, чието влияние продължава да се усеща при орбис от 8°. Колкото попрецизни

са аспектите, толкова по-интензивно е действието им.

Ако разполагате с изчислените графики, просто нанесете планетите на единия партньор в хороскопа на другия. После можете да отчетете разстоянието между тях по външната част на кръга.

С това не искам да кажа, че наслагването на тези аспекти в двете натални карти неминуемо ще доведе до силна психо-енергийна зависимост. Хороскопът показва само заложеното, което в течение на живота може да бъде култивирано, развито или загърбено.

Както се казва: „Звездите не ни задължават с нищо!" Човекът е онзи, който решава как ще

използва и реализира даденостите. Хората с такава квадратура помежду си би трябвало

да държат на своите граници и да контролират потребността си да властват. Връзката им

вероятно съществува, за да бъде отработена тази проблематика, и следователно служи

като шанс за освобождаване от натрапливите поведенчески модели, които могат да

възникнат от негативното отношение между двете планети. Венера е отдаващата се,

стремящата се към сливане сила в нас; а Плутон е привлечен от всяка възможност за

проява на власт. В резултат на това често се получава пълно себеотдаване или

принудително подчинение на тази власт.

Тъй като Венера представлява женската страна на сексуалността, а Плутон -като

господар на знака Скорпион - владее цялата сексуална сфера, резултатът от

комбинацията може да е (според зодиакалния знак и разположението на планетите в

домовете) силно и дори свръхсилно сексуално привличане. То също създава изключително

благоприятна почва за възникване на трайни енергийни връзки, тъй като

сексуалната енергия е един от главните окултни енергийни потоци на земния живот.

При тези предпоставки отношенията, чиято природа като правило не е сексуална

(например в работната среда, между близки роднини), също могат да придобият субтилна

сексуална окраска, която по понятни причини трябва да остане непроявена. Ако

заложеното по природа не бъде осъзнато и изяснено с необходимата откритост, целият

този комплекс може да се премести на астрално ниво, особено когато става дума за хора

със силно въображение. Същевременно се образуват мощни енергийни връзки, които

транспортират субтилната информация целенасочено и при определени обстоятелства

могат да послужат дори за астрално отреагиране на възникналото напрежение. Голямата

доза несъзнавани емоционални и сексуални съдържания със сигурност води до постепенно нарушаване на общуването рано или късно причинява експлозивно действие, което внезапно ги изкарва на повърхността.

Констелацията Плутон-Венера в двата хороскопа в много случаи говори за необяснимо фино упражняване на власт или пък за неудържима страст, съответно -безсилна любов, и най-често е индикатор за наличието на астрална пъпна връв. Ако преживее избавление или развитие (като се освободи от индивидуално присъщото властолюбие или безсилие) връзката Плутон-Венера обещава дълбоко удовлетворение в емоционален и сексуален план и истинско свързване на сексуалност и любов.

аурата на човека, а по време на половия акт - и между всички чакри. Така се осъществява

не само физическо сливане на телата, но и енергийно. Сексуалността се отличава с поширок

обхват, а не се свежда единствено до полово общуване. При наличие на пълно отдаване сексуалният акт е равнозначен на цялостна енергийна баня в общото силово поле.

Ако не се разпадне след него, така че участниците да възстановят своята отделност,

създадената връзка в повечето случаи устава под формата на астрална пъпна връв. Тя е

резултат от детския копнеж да си постоянно слят с другия. Астралната пъпна връв,

възникнала на сексуална основа, е изключително силна и многопластова.

Някои хора сменят сексуалните си партньори неколкократно през живота си. Тук е мястото да се каже, че енергийната връзка всеки път трябва да се прекъсва, инак може да се случи душите на бившите любими и след години да изпращат или да черпят енергия посредством астралната пъпна връв. Това до такава степен оказва влияние на човека, че току-виж не успее да се отвори истински за следващото партньорство. Между другото бившият любим е истински трети участник в съюза, най-малкото -на астрално ниво.

Сантименталните копнежи, трепетът или непреодоленият гняв са сигурен белег за

неприключила докрай връзка. Най-доброто средство за контрол в случая, както и въобще

в живота, е оптималната осъзнатост. Иска ли ви се да потънете в обятията на обекта на

вашите чувства, опасността от астрално обсебване е особено голяма. Някои хора направо

хипнотизират партньорите си, макар че навярно не го правят нарочно и не го осъзнават.

Отдадеността е съставна част на щастливото сексуално преживяване, но тя не би трябвало да се бърка със самоподчиняването, нито пък с отсъствието на самоуважение.

Колкото по-осъзнато и будно се наслаждавате на физическия контакт, толкова поотчетливо

ще почувствате разликата в състоянието си, след като се отдръпнете в себе си, и съответно ще разберете дали и другият е успял.

Завръщането в собствената енергийна обвивка и пазенето на собствените граници е

предпоставка за нова, радостна среща. То е като вдишването и издишването. Едва когато

си издишал, можеш отново да вдишаш. И само ако си прекратил контакта, можеш да го

подновиш и при това да откриеш неподозирани качества на партньора си.
Магията на влюбеността – любовната магия
Най-ярък пример за възникване на силна психо-енергийна връзка е любовта от пръв

поглед. Наблюдава се мълниеносно "енергийно „скачване" на участниците. Влюбеността е

топла енергийна баня най-вече затова, защото по връзката постоянно протича енергия в

двете посоки и се осъществява продължителен обмен, от който партньорите са истински

окрилени. Чрез нея вътрешните им акумулатори се зареждат несъзнавано и взаимно.

Това, разбира се, е изключително приятно и двамата изобщо не желаят да се откажат от

него.. Магията на влюбеността по принцип не е нищо друго освен астрална пъпна връв.

Към основната дума „магия" в случая се числи и любовната. Магически услуги, предимно за щастие в любовта, се предлагат в безброй малки обяви във всеки вестник. Нещата отново опират до нещо като прокарване на астрална пъпна връв от мага, щом енергията се насочи към някоя определена личност. Ако магията действа, то винаги става дума за принудителна, а не за доброволна любов!

Това би трябвало да е ясно на всички, които искат да „вържат" някого по този начин. И още: те би следвало да помнят, че така закрепостяват вовеки и себе си. Освобождаването от астралната пъпна връв най-често е продължителен и болезнен процес.

С всеки магичен акт се обръща някаква стрелка и влакът на живота се отклонява в друга посока. Нищожно малко са специалистите по магия, които са в състояние или пък полагат усилие да предвидят напълно отговорно дали новият път води към глух коловоз или към по-добро бъдеще.

Ако една връзка е предопределена свише, тя така или иначе неизбежно ще се осъществи. Ако обаче човек бъде привлечен от друг насила, то тогава принудата и надмощието ще бъдат винаги съставна част на отношенията им и ще се проявяват по неприятен начин в ежедневието, защото каквото влагаш, това и получаваш!

Понятието „астрална пъпна връв"

психо-енергийна „радиовръзка” е един вид пъпна връв.

Тя говори както за неравенство на силите и взаимна зависимост, така и за мястото на

тялото, където „се образува". Физическата пъпна връв свързва растящия плод с майчиното

кръвообращение, а това значи обща обмяна на веществата, като доминиращата роля

принадлежи на майката, която решава например с какво ще се хранят и двамата. Освен

това е жизнеспособна сама по себе си, а плодът -едва от една определена фаза на своя

растеж.

преминавайки през филтъра на майчиното тяло, осигурява контакт с външния свят, където

бебето ще се роди. Благодарение на снабдяващата й функция то още в утробата на майка

си се запознава с определени, постъпващи отвън вещества. Пъпната връв го приобщава

към имунната й система, затова освен за хранене, служи и за защита, докато при раждането

бъде прекъсната.

Начинът, по който това се случва, е решаващ като преживяване за целия посетнешен

живот на човека. Много е важно пъпната връв да се пререже едва след като

новопоявилото се същество вече е полежало няколко минути върху гърдите на онази,

която го е износила и родила. Природата неслучайно е създала физическата връзка

помежду им с точната за целта дължина. Така то може да чуе ударите на сърцето, гласа,

да усети мириса и да види лицето на майка си. И най-важното -да почувства енергията на

любовта й, преди да бъде отделено от нея като източник на неговото съществуване.

Ето как възниква едно нещо, наричано от изследователите бондинг или с други думи енергийна връзка между майката и детето, която замества физическата Смятам, че

„нещото" е своего рода астрална пъпна връв. Благодарение на него се извършва плавен

преход от материалната към астралната пъпна връв, която по-късно, щом човек стане

самостоятелен, напълно изчезва или се преобразува. Такъв идеален случай за съжаление

е по-скоро рядкост. Всеобща практика е жизненоважната за бебето материална пъпна да

се прерязва веднага след излизането му от родовия канал и, ако това стане грубо, то бива

подложено на силен стрес и кислороден дефицит, понеже непосредствено след раждането

дишането му се осъществява все още основно чрез нея. Според Джоузеф Чилтън Пиърс

тази практика причинява първото нарушение в развитието на дошлия на бял свят човек,

което би могло да се избегне чрез по-щадяща родилна помощ. Освен това Пиърс вижда

връзка между въпросното нарушение и по-късните смущения на личността, стигащи до

екстремна склонност да упражнява насилие.

Ако въздействието на първите минути от земния живот действително е толкова

обременяващо, пред мен изниква въпросът: дали белязаното с жестокост раждане и

отделяне, често в съчетание със стрес, чувство за загуба и смъртен страх, не

предизвикват емоционален дефицит, който съпровожда човека през целия му живот и

отчаяно го кара да търси начин да възстанови прекъснатата връзка? И то -под формата на

астрална пъпна връв в партньорството, която при възрастния вече не е актуална, тъй като

той е престанал да бъде нуждаещото се малко дете. Но заедно с нея е била прекъсната

най-вече връзката с любовта и с базисното доверие3, изпитвани в заслона на майчиното

тяло.