Фигура 3. Реинженерингов модел на дейности, свързани с развитие на туристическия бизнес17

Един от реинженеринговите модели, адаптирани към туризма е представен на Фигура 3. Фигурата разкрива основните етапи на провеждане на реинженеринг в туризма: създаване на визия на туристическата организация; инженеринг на съществуващия туристически бизнес; инженеринг на новия туристически бизнес и внедряване на туристическия бизнес. Същественото е, че тук е необходимо да се отчитат характерните особености на този бизнес, а именно: реинженеринговите проекти да се съобразяват с изискванията на туристите; със спецификите на конкретния бизнес, който обслужва туристи – културно-исторически обект, хотел, заведение, транспортна организация, търговска или посредническа фирма и други; с програмите и стратегиите за развитие на туризма в дестинацията.

В процеса на изследването се оказа, че реинженеринговите модели, които представляват интерес с висока тежест за туристическите организации и за направление наука, туризъм и образование в Община Пловдив са тези на комплексния реинженеринг.¹⁸ Особено голям интерес се прояви към реинженеринговите модели за стратегическа ориентация и към интегриран реинженерингов модел за управление на туризма.

Реинженеринговият модел за стратегическа ориентация на фигура 4. се базира на три компонента, които използваме в дисертационния труд: първо, конкуренцията в туристическата индустрия; второ, повишаването на потребителската стойност на туристическия продукт и трето, дивергенцията (нови туристически пазари и продукти). Тези компоненти определят стратегическия избор за туристическата дейност. На базата на избора, който се прави, се преминава към решаване на проблемите, като последователно се изпълняват четирите етапа: диагностициране на проблема; определяне на критерии за вземане на решения; оценка и избор на алтернативи; реализация.

За икономиката в България все по-голяма тежест добива туризмът, а още по-точно интегрирането на нетрадиционния, специфичния туризъм с инвестициите във високотехнологично оборудване и хранителни технологии, свързани с този вид туризъм. За да има една устойчива и добра позиция в туризма на България е необходимо съществено да се разграничи от конкурентите, а това не би могло вече да се постига с масовия туризъм. На българската туристическа индустрия са необходими Методически положения за прилагане на реинженеринговите модели в туристическата дейност, които да хармонизират действията и резултатите от масовия туризъм с тези за специализирания туризъм през призмата на основни фактори за оценка на приоритетните ценности за туристическата индустрия, които се дефинират с инженеринг на съществуващата и бъдещата дейност. Това са основни положения на една нова методика за управление на туристическата индустрия, която интегрира всички управленски усилия. Прилагането на тези методически положения може да се постигне с устойчиво инвестиране в туристическата индустрия със засилване на тежестта на специализирания туризъм, след изграждане на единна национална стратегия за развитие на културно-историческия туризъм и интегрирането на туристическата индустрия с високотехнологичните процеси и продукти на хранителната индустрия през призмата на основните фактори за оценка на приоритетните ценности за туристическата индустрия, които се дефинират с инженеринг на съществуващата и бъдещата дейност.

Фигура 5. разкрива методическите положения за прилагане на реинженеринговите модели в туристическата дейност, които използваме в дисертационния труд. От фигурата се вижда, че реинженеринговите модели и технологии се прилагат на совалков принцип при инженеринг на съществуващата и на бъдещата туристическа дейност. В тази насока се разглеждат факторите за оценка на приоритетните ценности за организациите от туристическата индустрия. С изключително значение в тези процеси е реалната информация за туризма и реинженеринговите модели.

Чрез метода на мозъчната атака проведен в Съюза на учените Пловдив през 2006 година и собствено анкетно проучване се продуцира мнението за основните фактори за оценка на приоритетните ценности в туристическата индустрия. Анкетата беше проведена със съдействието на Съюза на учените – Пловдив и Община Пловдив. Анкетната карта бе изпратена по електронните пощи на ръководители на организации, обслужващи туристи и на експерти, работещи в публични институции, имащи отношение към туризма. Анкетирани бяха професионалисти от различни краища на България, опериращи в разнородни сфери имащи отношение към туризма, като по този начин се осигури представителност на извадката. Анкетната карта съдържа въпрос с широк обхват от отговори, изброяващи фактори, които анкетираните могат да посочат като такива с висока тежест за тях.

Оказа се, че тези фактори са пряко свързани с реинженеринговите технологии за проектиране и управление на туроператорската дейност и хотелиерската дейност²⁰, както и с методите за ценообразуване в туризма²¹. Това още един път доказа правдивостта на приетата философия на изследването. Този подход в методическите положения разкри и още един акцент: факторите, които разглеждаме се характеризират със специфични модели, които тъй като са в реинженеринговата рамка на горепосочените модели и методически основи също може да се приемат като реинженерингови.

В резултат от проучването се оказа, че над 70% от анкетираните считат, че факторите с най-висока тежест за оценка на приоритетните ценности за българските организации от туристическата индустрия са следните:

• 
  Културно-исторически институции;
  
• 
  Обекти на материално-техническата база;
  
• 
  Транспортни фирми;
  
• 
  Туроператори и туристически агенции;
  
• 
  Маркетингова дейност на туристическите организации;
  
• 
  Туристите като клиенти на стоки и услуги с туристическо предназначение;
  
• 
  Проекти и програми в областта на туризма;
  
• 
  Интегриран реинженерингов модел на туристическа дестинация и ценообразуване в туризма.
  

Повечето от факторите за оценка на приоритетните ценности на туристическата индустрия представляват основните видове организации, които обслужват туристи, а съответните показатели, с които те се анализират служат за оценка на ресурсите, протичането (например, показателят „обслужване на туристите”) или резултатите от процесите (например, показателят „качество на услугите”) в тяхната дейност. Повишаването на стойностите на тези показатели е свързано и с подобрение на конкурентоспособността и устойчивото развитие на туристическата дестинация. Често пъти ниските оценки на показателите за резултатите, ресурсите и самото протичане на процеса се дължат на неговото неефективно функциониране. За да се подобри протичането и резултата от процеса, както и за ефективното използване на ресурсите е необходимо да се промени самият стопански процес. Промяната на стойностите на тези показатели без да се отчита състоянието на процесите, които причиняват тяхното влошаване често пъти води до нетрайно или незначително подобряване на обектите обслужващи туристи. Ето защо считаме, че в повечето случаи е най-подходящо да се прилага реинженеринговият подход като един от най-ефективните начини за промяна и преструктуриране на стопанските процеси. Освен това, поради особеностите на туризма и неговата силна обвързаност с територията на дестинацията, обикновено не е достатъчно една единствена организация (например, едно заведение) провела успешен реинженерингов проект да привлече голям брой туристи в дестинацията. В повечето случаи се изисква проблемите в туризма в дестинация да се решават комплексно като се улесняват реинженеринговите проекти на организациите обслужващи туристи и те се съобразяват със стратегиите за развитие на туризма в дестинацията и изискванията на туристите. Тук роля имат и публичните институции, опериращи в района на туристическата дестинация, както и сътрудничеството между обектите.

Един от факторите е интегрираният реинженерингов модел на туристическата дестинация, който интегрира останалите фактори.

В настоящия дисертационен труд е предложен модел за управление на туризма в дадена дестинация (на база на адаптираните реинженерингови модели), показан на фигура 6. При реинженеринга се използва процесният подход. Дейността, която се извършва се разграничава на процеси. В случая разглеждаме процесите, свързани с доставка на суровини, производство и реализация на туристически продукти на пазара. Във връзка с оценката на тези процеси, правим оценка на следните аспекти на туристическата дейност: качество, цена, канали за реализация, реклама, ресурси и имидж на дестинацията. Трябва да се отчита, че туристическият продукт е сложен, той се състои от редица услуги – настаняване, хранене, транспорт, разглеждане на забележителности и други. Необходимо е всички тези дейности така да се комбинират, че на посетителите на региона да се предложат цялостни атрактивни и конкурентоспособни продукти. Важно значение имат мерките на органите на властта и сътрудничеството между обектите в дестинацията, както и изследването на предпочитанията на потребителите на туристическия продукт и конкурентоспособността в туризма.


Процеси, свързани с основните елементи на туризма:

• 
  договаряне на ресурси;
  
• 
  проектиране на продукта;
  
• 
  производство на продукта;
  
• 
  промоция на продукта;
  
• 
  продажба на продукта;
  
• 
  предоставяне на продукта.
  

В дисертационния труд анализът на туристическата дейност в даден регион се прави на базата на реинженеринговия подход и модела, показан на фигура 7, като се оценяват последователно и аналитично процесите, свързани с нейните основни елементи. От значение е анализът на маркетинговата дейност в региона, обхващаща процесите, свързани с аспектите на предлагането на туристически продукти на пазара – продукт (състоящ се от наследство, материално-техническа база, транспорт и други услуги и стоки) и по-скоро неговото качество и конкурентоспособност, цени, пласмент и промоция. Те от своя страна трябва да бъдат насочени към определени потребители (туристи) – български и чуждестранни участници в туристически пътувания. Техните потребности, мотиви, характеристики, цели, интереси, поведение и сегменти на свой ред трябва да се изследват, за да се посочат теоретико-практически възможности за успешна реализация на продукта на пазара и развитие на туризма.

На базата на описаните постановки следва да предложим интегрален реинженерингов модел за управление в туризма. Виж фигура 8. Дефинирането на ситуацията показва, че интегрираният реинженерингов модел трябва да обединява познатите досега системи за управление с е-бизнеса и стратегирането му с определени важни за туристическия бранш приоритети, като тези за хранителните технологии. За разработения интегриран модел, въпросите за е-бизнеса са с висока тежест за туристическата индустрия, в т.ч. интернет маркетинга (ИМ), свързан с иновациите, касаещи обединяване на върхови постижения от хранителните технологии с духовния, културния, историческия, винения, панаирния и конгресния туризъм е от съществено значение. През призмата на гореизложеното, след обработка на голямо количество информация стигнахме до извода, че когато интернет маркетингът с горепосоченото съдържание се интегрира със стратегическите иновации (СИ) през призмата на реинженеринга (Р), може да се говори за интегран модел за управление в туристическата индустрия в България (ИСУТ), т.е.:

(1) ИСУТ = f (ИМ;СИ;Р)

Оказа се, че основните фактори за оценка на приоритетните ценности за българските туристически организации са осем на брой със специфични за тях модели. Те могат да се дефинират с инженерингов алгоритъм за моделиране с цел подобряване на туристическата дейност от шест стъпки, базиран на пет групи икономически показатели и на шест технологии за интегриране на реинженеринговите модели. Този алгоритъм интегрира реинженеринговите модели.

Инженерингът на съществуващата и бъдещата туристическа дейност от методическите положения се извършва през призмата на следния обобщен алгоритъм:

1. Избор на показатели за оценка и анализ на дейността, качеството, конкурентоспособността и цените на услугите на обектите от културното наследство, материално-техническата база, транспортните, туристическите посреднически организации, на маркетинговата дейност, на туристите и проектите в дадена дестинация за целите на реинженеринговите модели.

2. Определяне на основните (ключовите) процеси от дейността на организациите, обслужващи туристи в дадена дестинация.

3. Връзка между показателите за оценка на качеството, конкурентоспособността и цените на туристическия продукт и основните процеси от дейността на организациите, обслужващи туристи в дестинацията.

4. Избор на процеси за препроектиране.

5. Идеи за препроектиране на процесите или групите процеси и подобряване на дейността в организациите, обслужващи туристи в дадена дестинация.

6. Анализ и оценка на резултатите от провеждането на реинженеринг за отделните организации и за туристическата дестинация като цяло.
Инженерингът в методическите положения се базира на следните индикатори:

• 
  Ефективност и рентабилност на туристическата дейност на фирмата и на региона;
  
• 
  Оценка на инвестиционния проект по реинженеринг;
  
• 
  Оценка на резултата от провеждане на реинженеринг;
  
• 
  Матрица за оценка и позициониране на културните обекти;
  
• 
  Оценка на културни обекти.
  

Ефективността на реинженеринга в туризма на фирмата и региона се характеризира с критерии и система от показатели, като:

• 
  Ефективност на приходите Е1, която характеризира разходите в 1 лв. приходи:
  

• 
  Ефективност на разходите Е2, която характеризира приходите в 1 лв. разходи:
  

• 
  Рентабилност на база приходи Р1:
  

• 
  Рентабилност на база разходи Р2:
  

Ефективността на туристическата дейност в даден регион като цяло може да се определи и като се използва следният модел за изчисляване на приходите в резултат на туризма.

За всеки регион е валидна формулата:

(6) Y+M = C+I+G+X, където:

Y – национален доход;

M – внос;

C – частно потребление;

I – инвестиции;

G – държавно потребление;

X – износ.

Приходите от туризъм се извеждат от частното потребление и се добавят към износа. В регионалните национални сметки правим разлика между потребление на жителите на региона в техния регион, в другите региони и в чужбина (FCP) и потребление в региона от жителите на региона, от другите региони в страната и от чужденците (FC). Това ни дава формулата:

(7) FC re = FCP re-FCti re-FCtu re+FEti re+FЕtu re, където:

F означава фиксирани цени;

re се отнася за специфичния регион;

C – частно потребление в държавата;

CP – частно потребление от жителите на държавата;

Cti – туристически разходи в други региони на държавата;

Ctu – туристически разходи в чужбина;

Eti – туристически приходи от жителите на другите региони в страната;

Etu – туристически приходи от чужденци. Освен това:

FC dk – потребление в държавата;

FCP – потребление на жителите на държавата.

FCP представяме по следния начин:

(8)

(9) FCP64 re = -FEtu TΘBBE,re

TΘBBE е съответното изследване, в което са интервюирани определен брой туристи;

i – показва 66 групи от стоки в националните сметки, където:

64 е приходи от чужди туристи;

65 – туристически разходи в чужбина.

(10) FCP65 re = FCtu re

FU се отнася само за потреблението в държавата,

следователно имаме:

(11) FCP64 re = 0 следователно:

(12) FCP64 re = FCtu TΘBBE, откъдето изчисляваме FC re.²⁴

За оценката на инвестиционния проект по реинженеринг в туризма могат да се използват следните показатели:

• 
  Нетна настояща стойност (NPV) – това е разликата между сумата на настоящите стойности на нетните парични потоци и сумата на настоящите стойности на инвестиционните разходи.
  

(13) NPV = ,

където Со са инвестиционните разходи на проекта, лв.;

NPV - нетна настояща стойност;

CFi - нетен доход в година i от инвестиционния период, лв.;

n - срок на икономическия живот на проекта, години;

r - дисконтова норма (алтернативна норма на възвращаемост), %;

когато NPV > 0 – проектът се приема,

NPV < 0 – проектът се отхвърля.

• 
  Вътрешна норма на възвращаемост (IRR) – това е процентът на дисконтиране, за който NPV=0. Изчислява се по формулата:
  

където r1 - норма на дисконтиране, при която NPV>0,

r2 – норма на дисконтиране, при която NPV<0,

r1 и r2 са пробни стойности,

NPVr1 – NPV при дисконтова норма r1,

NPVr2 – NPV при дисконтова норма r2.

Ако IRR > r – проектът се приема,

IRR < r – проектът се отхвърля.

• 
  Индекс на рентабилност - PI. Той се изчислява по формулата:
  

CFt - нетен доход в година t, лв.;

IC – първоначални инвестиционни разходи;

r – алтернативна норма на възвращаемост;

когато PI>1 – проектът е финансово ефективен;

PI<1 – проектът е финансово непривлекателен.

• 
  Срок на откупуване на инвестициите (PBP) – показва за колко години ще се възвърнат инвестициите от проекта и се изчислява по следната формула:
  

където IC са първоначални инвестиции по проекта;

NIi – годишен нетен доход от инвестицията в година i и

PBP – индекс на годината, в която горното условие е изпълнено.²⁵

Съществуват и показатели, които са създадени специално за оценка на резултата от провеждане на реинженеринг, като:

• 
  Показател за ефективност на реинженеринговата дейност (ПРД):
  

ПСО – показател за оценка на стратегическата ориентация;

КМП – комплексен маркетингов показател;

ПОБ – показател за оптимизиране на бизнес процесите.

От своя страна отделните показатели се определят от формулите:

• 
  (18) ПСО = F (ЦПМ; ОСО; ФИС), където:
  

ОСО – оценка на ефективността на стратегическата ориентация;

ФИС – фактори за избор на стратегия;

• 
  (19) КМП = F (ОКП-КФБ; ПОС; ПСО; ОМП; ОПР; ОЕ), където:
  

КФБ – ключови фактори за бизнес;

ПОС – оценка на ситуацията;

ПСО – оценка на стратегическата ориентация;

ОМП – показател за оптимална маркетингова програма;

ОПР – показател за оптимални приходи от реализация;

ОЕ – показател за оптимална еластичност;

• 
  (20) ПОБ = F (РД; НСБП; ВПД; КПИЕ), където:
  

НСБП – ниво на съчетание на бизнес процесите;

ВПД – вероятност за проява на дефект в процеса;

КПИЕ – показател за икономическа ефективност на фирмата.²⁶

Матрицата е разработена от автора с отчитане на критерии и показатели на съществуващи модели и методи с цел анализ на състоянието на отделни културно-исторически обекти в дестинацията. Целта на тази матрица е да се разпознае кои обекти са най-подходящи и какви мерки са необходими за превръщането им в туристически атракции.

А1	А2
А4	А3

Привлекателност (интерес за туристите)

Представената матрица включва позициониране на обектите според две характеристики: текущо състояние и интерес, който предизвикват у туристите (или привлекателност на обектите). Интересът се определя на базата на показателите: значимост; уникалност; екзотичност; атрактивност; автентичност и насоченост. Те не могат да се променят от човека и зависят от оценките на туристите. Текущото състояние се определя от показателите: необходимост от реставрация; опазване; транспортна достъпност; популярност; екскурзоводско обслужване, охрана, информация; осветление, стабилност, укрепеност, чистота; магазини и заведения около обектите. Те могат да се променят чрез промоция, реставрация, с финансови средства. В зависимост от тези две характеристики обектите се позиционират в един от четирите квадрати на матрица на фигура 9.

Обектите, които попадат в А1 имат ниска привлекателност и са в добро състояние. Те не са от интерес за повечето туристи, но могат да се използват за други цели като изследователски и научни или да се предлагат само на туристи, проявяващи интерес към тях. Обектите в А4 са в лошо състояние и с ниска привлекателност и не биха представлявали интерес за туристите, дори при подобряване на състоянието им. Не бива да се отделят много средства за популяризирането им и да се използват изобщо. Обектите от А3 са от интерес за туристите, но състоянието им не е добро или не са достатъчно популярни. Трябва да се изразходват средства за тях. Ако се нуждаят от реставрация се изискват повече средства, отколкото за почистването им. Кои обекти ще се подберат за туристическо развитие зависи от разполагаемите средства. Обектите от А2 са в добро състояние, известни са и са от интерес за туристите, вероятно са включени вече в маршрути. Те трябва да станат още по-атрактивни и популярни.