Източник: НСИ, Туризъм 2006г., 2007г., София, 2007г., 2008г.
Трябва да се подчертае, че регионите – лидери в туризма в страната, които приемат най-голям брой посетители – Варна, Бургас, Добрич и София (столица), бележат спад или незначително нарастване на туристите по отношение на показателя ръст на реализираните нощувки, вероятно в резултат на прохождащата световна икономическа криза. Всичко това би могло да се дължи на прилагането на методическите положения, описани в дисертацията, от част от фирмите, имащи отношение към туризма в Пловдивски регион.
Регионите, които имат по-голям ръст от този на Пловдивски регион показват значително по-малък брой реализирани нощувки като абсолютна цифра. Голяма част от тези региони са гранични области, където преобладават транзитните туристи и съществува по-висок контрол и изисквания за отчитане на броя на посетителите. Част от тези региони имат визия и традиции в създаването на благоприятна среда за инвестиране в развитието на туризма от по-дълъг период от време в сравнение с Пловдивски регион.
Таблица 2. разкрива, че преди да започне прилагането на методическите положения от дисертационния труд ръстът на туризма в Пловдивски регион по официални данни се е движил в рамките на около 14%, а след началото на този процес, той се е покачил на 24%, т.е. въпреки световната криза имаме едно значително повишаване на броя на нощувките в региона.
Таблица 2. Реализирани нощувки в средствата за подслон преди и след прилагане на методическите положения в Пловдивска област
-
Година/ Област
|
Преди прилагане на методическите положения
|
След прилагане на методическите положения
|
Нощувки
|
Ръст %
|
Нощувки
|
Ръст %
|
2003г.
|
2004г.
|
2003г.-2004г.
|
2006г.
|
2007г.
|
2006г.-2007г.
|
Пловдивска област
|
374542
|
428939
|
14%
|
593114
|
734427
|
24%
|
Източник: Национален статистически институт, Туризъм, София, 2004г., 2005г., 2007г., 2008г.
Таблица 3. показва, че приходите от туристическата индустрия в Пловдивски регион за 2007г. са се увеличили спрямо тези за предходната 2006г. със значително по-голям темп отколкото тези от други индустрии, като хранителната и строителната индустрия, като са нарастнали приходите от туроператорската и турагентската, хотелиерската и ресторантьорската дейност, последната от които отбелязва най-голям ръст.
Таблица 3. Приходи от туристическата, хранителната и строителната индустрия в Пловдивски регион през 2006г. и 2007г.
-
Приходи от туризма в регион Пловдив
|
База 2006%
|
2007%
|
Приходи в регион Пловдив
|
База 2006%
|
2007%
|
Приходи от туроператорската и турагентската дейност
|
100
|
140
|
Приходи от хранителната индустрия в региона
|
100
|
98
|
Приходи от хотелиерската дейност
в т.ч приходи от нощувки
|
100
100
|
130
125
|
Приходи от туристическата индустрия
|
100
|
143
|
Приходи от ресторантьорската дейност
|
100
|
160
|
Приходи от строителната индустрия
|
100
|
120
|
Таблица 4. Брой туристи и приходи от туризъм в Пловдивски регион в резултат от прилагане на методическите положения
-
Брой туристи годишно
в регион Пловдив/приходи от нощувки
|
По статистически данни
|
Собствено изследване
|
2006
|
Чуждестранни туристи
|
81 хил/ 7.65 млн лв
|
121 хил/ над 10млн лв
|
Български туристи
|
235 хил/ 12.9 млн лв
|
|
2007
|
Чуждестранни туристи
|
93хил/ 11.3 млн лв
|
140 хил/ над 18млн лв
|
Български туристи
|
287 хил/ 14.2 млн лв
|
|
Таблица 4. разкрива, че нарастването на чуждестранните туристи в региона е около 12 хил, а на българските туристи е около 52 хил. В същия период данните за другите региони с малки изключения показват намаляване на броя.
По данни на гранична полиция и митница за чужденци влезли в страната и данни на статистиката за нощувки на чужденци в страната (без транзитните по летищата) разликата е в плюс над 50%. Това може да са лица преспиващи при приятели и близки, такива със собствени транспортни средства и преминаващи с транзитни товари през страната. Ако пропорционално горепосочената констатация се приложи за Регион Пловдив се очертава, че чуждестранните туристи в регион Пловдив през 2007 са били 140 хиляди, а това означава, че реалните приходи от туристическата дейност са с до 50% повече.
При всяко положение разходите, които туристите правят касаят износа на страната и голяма част от тях не се отразяват официално в туристическата индустрия. Като се отчетат и факторите за трансферното ценообразуване на чуждестранните туристически компании34, чрез които корпорациите укриват печалби, може да се окаже, че размерът на сивия сектор в индустрията е приблизително толкова колкото и официалния.
На базата на тези резултати могат да се направят следните изводи:
-
Дефинирането на ситуацията на туристическата дейност в Пловдивския регион разкрива, че след прилагането на методическите положения, за разлика от другите региони, които бележат спад от туристическата дейност, приходите по официални данни нарастват с около 30% и то в условия на очертаваща се световна криза.
-
Разбира се това може да се дължи не само на методическите положения, но и на повишаване на контрола към туристическите организации и излизане на светло на редица приходи от дейности свързани със сивия сектор в туристическата индустрия.
-
Ръстът на туристите и на приходите в региона може да се дължи и на влизането на България в ЕС, но тогава защо няма такъв ръст в другите региони на страната не прилагащи горепосочените методически положения.
Оказва се, че за прилагането на реинженеринговия модел от съществено значение са:
- инвестициите по основните фактори посочени в методическите положения. Ако приемем, че ръстът на приходите в регион Пловдив се дължи най-вече на тези инвестиции, се оказва, че 1 лев инвестиции в тези фактори носят допълнителен приход 1 лев и 30 ст.
- разработването на реинженерингови ценови листи, в които основната цена е прибиваване в туристическия обект, а общата цена, която се записва в договора е според базисните условия по „Инкотермс”. Такива листи през 2007 са разработени от някои туроператорски и хотелски организации, най-вече с оглед облекчаване на договарянето и хармонизирането с това на търговията като цяло.
На база направения анализ на ситуацията и получените резултати са направени прогнози за: официалната статистика на приходите, разходите и печалбата от туризма в Пловдивски регион за 2011-2015г. в лева, както и за нарастване на броя на туристическите обекти; за нарастване процента на българските туристи в културно-исторически маршрути и др.
Прогнозата на приходите, разходите и печалбите от туризма в Пловдивски регион за следващите пет години е дадена в таблица 5. Печалбата е реална сума, с която се осъществяват икономически и социални функции. Печалбата на туризма е следствие на сумата на приходите и сумата на разходите. Сумата на приходите е следствие на броя на туристите и разходите, които те извършват за нощувка, хранене, транспорт, пазаруване, разглеждане на забележителности и други. В очакваните разходи включваме следните основни групи: по продажбите; за организация и управление; инвестиционни и финансови и други. От печалбата се отчисляват суми за държавата и нейните институции; за икономическо и социално осигуряване на човешките ресурси на стопанските субекти на туризма.
Таблица 5. Прогноза на приходите, разходите и печалбата от туризма в Пловдивски регион за 2011-2015г. в лева
-
Година
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
(1) Очаквани приходи
|
60 000 000
|
90 000 000
|
108 000 000
|
150 000 000
|
180 000 000
|
(2) Разходи по продажбите
|
18 352 941
|
32 421 418
|
36 682 534
|
43 560 372
|
43 521 568
|
(3) = (1) – (2) Брутна печалба
|
41 647 059
|
57 578 582
|
71 317 466
|
106 439 628
|
136 478 432
|
(4) Други разходи
|
12 235 294
|
19 871 191
|
21 543 711
|
29 040 248
|
26 674 511
|
(5) = (3) – (4) Оперативна печалба
|
29 411 765
|
37 707 391
|
49 773 755
|
77 399 380
|
109 803 921
|
(6) Лихви и други такси
|
5 882 353
|
8 295 626
|
10 950 226
|
18 575 851
|
27 450 980
|
(7) = (5) – (6) Печалба преди облагане
|
23 529 412
|
29 411 765
|
38 823 529
|
58 823 529
|
82 352 941
|
(8) = (7) х 0,15 Данъци (15%)
|
3 529 412
|
4 411 765
|
5 823 529
|
8 823 529
|
12 352 941
|
(9) = (7) – (8) Печалба след данъчно облагане
|
20 000 000
|
25 000 000
|
33 000 000
|
50 000 000
|
70 000 000
|
Таблица 6. разкрива прогноза за нарастване на броя на семейните хотели и заведения в региона за периода 2011-2016 г., броят на заетите в тях и процентът на намаление на безработицата. В следствие на увеличаването на хотелите и заведенията ще се повиши броя на заетите с почти пет пъти за шест години. Това от своя страна ще доведе до намаляване на безработицата за периода.
Таблица 6. Семейни хотели и заведения за развлечение на туристите за подобряване на социалните фактори в региона
-
Години
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
2016
|
Брой заведения и хотели
|
58
|
64
|
78
|
80
|
85
|
96
|
Брой заети хора
|
130
|
280
|
300
|
350
|
420
|
600
|
Намаление на безработицата в проценти
|
2%
|
2%
|
8%
|
4%
|
8%
|
5%
|
Таблица 7. показва прогноза за увеличението на работещите в културните обекти за периода 2011–2016г. и намалението на безработицата. Най-много работни места ще се открият в типичните „атракции”, които спомагат за отличаването на региона като привлекателна дестинация – работилници за занаяти, читалища и фолклорни състави.
Таблица 7. Прогноза за работещите в обектите на културно-историческото наследство
-
Години
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
2016
|
Към публичния сектор (общински сдружения)
|
54
|
55
|
56
|
58
|
59
|
60
|
В музеите
|
31
|
33
|
35
|
38
|
39
|
40
|
В читалищата
|
55
|
56
|
57
|
58
|
60
|
62
|
В работилници за занаяти
|
44
|
46
|
50
|
56
|
60
|
64
|
Към фолклорни състави
|
39
|
40
|
42
|
50
|
55
|
60
|
Към други обекти/ формации
|
27
|
28
|
30
|
31
|
33
|
34
|
Общо брой заети хора
|
250
|
258
|
270
|
291
|
306
|
320
|
Намаление на безработицата в проценти
|
1%
|
2%
|
1%
|
5%
|
8%
|
5%
|
Таблица 8. представя прогноза за реалното увеличаване на доходите на хората, работещи в туристическите обекти в Пловдивски регион – хотели, заведения и други, за периода 2011-2015г. Доходите на работещите в общинските сдружения и частния сектор значително ще нарастват.
Таблица 8. Темп на увеличаване на доходите на хората, работещи в обектите на туризма
-
Година
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
Частен сектор
|
3%
|
5%
|
7%
|
10%
|
15%
|
Общински сдружения
|
3%
|
5%
|
8%
|
10%
|
18%
|
Таблица 9. разкрива, че благодарение на развитието на туризма, участието на българското население в културни маршрути, празници и инициативи ще се увеличава за периода 2011-2015г. със значителен темп.
Таблица 9. Участие на българското население в културно-исторически маршрути, празници и инициативи
-
Година
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
От района
|
2%
|
4%
|
6%
|
8%
|
9%
|
От останалите райони на Република България
|
3%
|
4%
|
5%
|
6%
|
7%
|
На базата на анализите в трета глава на дисертационния труд могат да се направят следните по-важни обобщения и препоръки:
-
Пловдивски регион има голям потенциал за по-широко прилагане на реинженеринговите модели и на горепосочените методически положения;
-
Положителните резултати от региона могат да се използват и от другите региони в страната;
-
Основните проблеми за бъдещото развитие са свързани с: инфраструктурата; визията и разработването на локалните обекти според единната визия за развитие на региона; подготовката на обектите и включването им в транскултурните коридори на Европа; повишаване знанията на мениджърите за усвояване на реинженеринговите модели и технологии, както и за прилагане на трансферното и конкурентно ценообразуване в туризма;
-
За решаване на горепосочените проблеми на туризма в региона и по-ефективно прилагане на методическите положения предлагаме да се създаде сдружение - Съвет към Пловдивска област, в което да участват представители на местното население, културната и туристическата индустрия и експерти. От една страна, то ще следи за опазването на ресурсите, а от друга – ще спомага за създаване и реализиране на цялостен атрактивен и конкурентоспособен туристически продукт на Пловдивски регион на пазара. Той ще създава условия за улесняване на реинженеринговите проекти на организациите имащи отношение към туризма в региона, като: първо, осигурява информация и консултантски услуги във връзка с прилагане на реинженеринговите технологии за туристическата дейност и ценообразуването в туризма; второ, следи развитието на най-новите технологии, спомага за тяхното внедряване и използване в организациите и въвежда технологии, които биха подпомогнали препроектирането на процесите на редица организации в дестинацията едновременно (като информационно-резервационна система за туристически услуги на ниво регион и електронни допитвания до туристите относно техните изисквания и оценки на качеството на услугите в дестинацията).
Заключение
В заключението се съдържат основните изводи и резултати от проведеното дисертационно изследване. Отчита се степента на постигане на поставените цели и задачи в дисертационния труд.
III. СПРАВКА ЗА НАУЧНИТЕ ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Адаптирани са реинженерингови модели към туристическата дейност, като са селектирани по-съществените от тях и е извършено разширено тълкуване на моделите с отчитането на специфичните особености на туризма (приоритетни ценности, елементи, показатели, технологии). Разкрито е значението на моделите за повишаване на ефективността.
2. Обобщени са възможности за прилагане на комплексния реинженеринг към сферата на туризма на основа интегриране на технологиите на ценообразуване в туризма и тези за управление на риска (на реинженеринг на туроператорската и хотелиерската фирма) с модела на комплексния реинженеринг.
3. Идентифицирани са чрез анкетно проучване осем основни фактора за развитието на туристическата дейност в Пловдивски регион (културно-исторически институции; обекти на материално-техническата база; транспортни фирми; туроператори и туристически агенции; маркетингова дейност на туристическите организации; туристите като клиенти на стоки и услуги с туристическо предназначение; проекти и програми в областта на туризма; интегриран реинженерингов модел на туристическа дестинация и ценообразуване в туризма), които се дефинират и редефинират при инженеринг на туристическия бизнес.
4. Разработен е инженерингов алгоритъм от шест стъпки, базиран на пет групи икономически показатели и на шест технологии за интегриране на реинженеринговите модели.
5. Разработени и апробирани основни методически положения за реинженеринговите модели на туристическата дейност в регион Пловдив, като са направени препоръки за прилагането на тези модели в туристическата индустрия.
Сподели с приятели: |