При всички случаи бъдете сигурни, че

С тази мисъл възнамерявам да оставя „негативната" тема да отзвучи и да се настроя за мечти. Сънувайте Вашите сънища, а не внедрените от илюминатите кошмари. Сънувайте Вашите собствени сънища и бъдете смели. Не се бойте да желаете нещо - и то ще се изпълни, защото Вие сте божествени същества и творци на собствената си съдба. Всички ние сме създатели на един нов свят и всичко започва от нашата мисъл!

Стигнахме отново до сърцевината на темата - нашите мисли, т. е. духовната сила, която управлява материята!

Силата на децата

Ако вярваме на казаното от децата, в много от тях са се преродили душите на атлантите. Ернст Мулдашев твърди че най-висшите същества в пещерите-самадхи, притежаващи мощни психически сили, са древните атланти, защото в тяхната цивилизация (за разлика от нашата) третото око е било силно развито. Така кръгът се затваря. Децата-медиуми притежават силен телекинезичен потенциал - и то най-вече китайските супер-деца. Вероятността атлантическите думи да продължават да се инкарнират е много голяма.

Както ще разберете от следващата глава, още от детството си имам контакт с граф Сен Жермен. Питал съм го за тези деца. Той отговори, че много от душите, които били на Атлантида при потъването й - става дума за хиляди - отново щели да се инкарнират: от една страна, за да разчистят старите сметки (според кармическия принцип), а от друга - с импулса си да оповестят новата епоха. Звучи доста смисле­но...
Говори се и за души, които се инкарнират на Земята сега, и за такива - вярвате или не - които никога преди не са били тук.
Между тях има духовни същества, които абсолютно никога не са се инкарнирали (т. е. не са били в грубата материя). както и такива, които до момента не са били на тази планета - т. е. извън­земни.

Съществуват много книги (включително и мои), които биха могли да осветлят повече темата. Има същества, които преди хилядолетия и десетохилядолетия са взели участие в развитието на тази планета и сега уреждат някои неща. Към тях доброволно се включват нови, за да се влее повече светлина (а някои просто са любопитни).

Нова душа се оказва вече споменатият Флавио, който казва, че: „ Сега ще се раждат нови деца. Това са други хора, въпреки че външно нямат разлика. Аз съм един от тях, един от първите. Човечеството се променя. Връзката с Духа е много по-чиста [...] Хората ще се променят; децата, които се раждат сега, ще са по-отворени към Духа. Хората вярват в Бог, но не го усещат! Други не вярват, защото не приемат това, което казват религиите, но усещат, че са част от живота, а животът идва от Бога. Ако всички човешки същества си спомнят, че са част от Бога, тази планета няма да изглежда по същия начин." ^{(28, S. 6)}

На моя въпрос кои са новите деца, които сега се инкарнират, Ариан ми отговори по своя директен начин: „Знаеш ли, не е толкова лесно да се каже. Ние идваме от всички точки на вселената, за да присъстваме на големия прелом на тази планета; понякога дори от по-висши степени на съзнание - т. нар. прос­транства и от бъдещето. Тази планета ще премине към по-висша степен на съществуване и земният живот в бъдеще ще протича по-различно от досегашния.

По дяволите!

Младежът има трън в гащите! Ако се навъдят още такива като него... Тогава, добро утро, нова епоха!

Знаем, че възрастните действително се страхуват от децата. Ирод, а и други владетели преди него са „разчиствали" подрастващите от страх. Какво стана с Каспар Хаузер¹?

Нека отново се разделим с децата, защото дойде моментът да Ви срещна с този, който стана повод за възникването на тази книга...

Граф Сен Жермен и аз

„ Най-голямата ви задача е

Нека отново се върнем към най-интересната и най-тайнствената (по мое мнение) личност от последните две хилядолетия. Има 1,9 милиарда християни, които познават преданието за Исус Христос и вярват в „чудесата" му, и още толкова, когато става дума за Мохамед, Буда, Кришна или Мойсей. Те обаче са живели преди хиляди години. Очевидците в повечето случаи са неграмотни, не можели да пишат и делата им са записвани след години, в случая с Христос чак след десетилетия. С други думи, истинността на устните предания донякъде е несигурна. Няма нищо чудно, че съвременната младеж, която е настроена по-критично, отколкото поколенията преди нея, е скептична към съвременните религии.

Толкова по-интересен се оказва граф Сен Жермен, чието съществуване и поява пред високопоставени европейски личности са доказани и документирани. Той е живял най-малко двеста години, не остарявал или това ставало едва за­бележимо и бил несметно богат. Запазени са негови портрети, рисувани от съвременниците му, и много, много подробности за деянията му.

И така, защо го повтарям? Може би, за да разкрия тайната му? Не, за съжаление, не мога; но мога да Ви разкажа за „срещите" си с него и за това, на което ме научи той през последните десетилетия.

Графът ме съпровожда от детството ми. По онова време баща ми помагаше на един „контактьор" от далечния север, пишещ под диктовката на висши същества. Графът се свързваше с мен чрез него (накрая баща ми го настани в нашето южногерманско село). Тогава бях около десетгодишен и често слушах какво е говорел за мен.

Историята е твърде дълга, за да я разкажа в подробности, но във всеки случай той изникваше в живота ми винаги, когато имах нужда от съвет за бъдещи постъпки, за да осъществя пълния си духовен потенциал.

Ако днес трябва да формулирам живота си с няколко из­речения, поглеждайки назад от моите 37 години, то те наистина биха се покрили с казаното от граф Сен Жермен. Например, че Духът владее материята.

Египетските пирамиди също се оказаха един от решаващите фактори в живота ми - говоря за обучението ми „във", „над" и „със" тях. Чак през февруари 2003 г. заедно с Щефан Ердман (едно от известните имена на платото Гиза; вероятно той е човекът от Запада, който е пренощувал най-много пъти в Голямата пирамида) отново видях пирамидите. Имах възможност да прекарам дълго време не само в Камерата на царицата, но и в Камерата на царя, а една нощ - и 1 час на върха на Голямата пирамида, което доведе до нови прозрения.

Дори самото изследване на пирамидите води до промяна на светогледа - човек наистина е бомбардиран от свещена геометрия; конфронтира се с фини сили (например изостряне на бръснарски ножчета или предизвикване на мумифици ращ ефект), които водят до вътрешно посвещение и когато по-късно започне да изследва свещената геометрия, се натъква на тайно знание и в крайна сметка стига до космоса - по-точно казано, до Сириус!



Изображение 87: Ян ван Хелсинг пред входа на Голямата пирамида в Гиза. Много от хората, които са били в Камерата на царицата или са лежали в т. нар. „саркофаг" в Камерата на царя, разказват за „инициации" - Ян също.



Изображение 88: Двама приятели - Фергани Ал Комати, познат като „ Тке шап о/(Не руташй", с Ян Удо Холай или Ян ван Хелсинг пред пирамидата в Саккара.

Много автори, от Чарлс Берлиц до Ерих фон Деникен, вече са писали за фантастичната геометрия и връзките с космоса и затова няма да се повтарям.

Много по-интересно е да се знае, че през есента на 1991 г. се запознах с една американска дама от САЩ, която е висш розенкройцер. С годините станахме близки приятели (посещавал съм САЩ много пъти, до момента 26 от 51 щати, а през 1995 г. се ожених на Хаваите). Веднъж тя ми каза, че един от най-големите розенкройцери и неин личен майстор е много известен египетски археолог (обещах й да не съобщавам името му). В продължение на единайсет години той работил на платото Гиза и открил тайна камера. За нейния Велик майстор разбрах, че още през 80-те години е направил три съществени открития:

1. 
   Текстове, които доказват, че Библията предава истината за божествените синове (анунаките) в „Битие".
   
2. 
   Намира голям кристал, който очевидно е съхранявал някаква информация - подобно на днешните СБ-та.
   
3. 
   Открива механичен уред, който не пожелал да опише.
   

За съжаление, не научих нищо повече за него, но всичко казано се подкрепя от други публикации, както и от моите собствени разследвания.

Но да се върнем на графа, който е казал: „ Човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз!"

Да допуснем, че и той също е имал достъп до текстовете от Атлантида, знае за свещената геометрия и космическите закони, използвал е това знание и дължи славата си на него.

Неговата забележка: „Аз имам много имена; посещавал съм този свят и преди катастрофата с Атлантида, която вие на­ричате потоп...!", е ясен намек за това. Всичко води към Атлантида!

Думите му „ Важните находки се откриват само на пътува­щите!", ме карат да се усмихвам. От дете пътувам по нашата планета - по-рано с родители и роднини, а по-късно, и до ден днешен - сам. Всичко, което днес знам и съм преживял, не е дошло от Интернет, а както графът каза, от самия живот

(който ни разкрива най-големите тайни), от личните си контакти с другите. Дори само погледът в очите - огледалото на душата -понякога отваря вратата към другия. Да прекъснем за момент.

Сен Жермен винаги е присъствал в живота ми, но истинското ми образование започна едва през 1992 г. По онова време бях заедно с един американски екс-генерал (по-точно казано, най-младия до момента генерал в историята на САЩ, работил дълги години в Белия дом) в Роки Маунтийн, Колорадо, когато чух Сен Жермен да ми казва, че трябва да се оттегля за три дена, да не говоря с никого и да създам свой собствен житейски план.

Няколко дни по-късно го скипирах в жилището си в Седона, Аризона. С него манифестирах съдбата си, която две години по-късно започнах да реализирам. (Как точно се манифестира, ще стане ясно по-късно.)

(Кратка бележка: Докато пишех главата за Сен Жермен, позвъни баба ми и попита дали няма да мина на чай при нея. Излязох от къщата и прибрах пощата си. Какво намерих? Писмо от издателство „Сен Жермен", от които получих писмо за последно, може би, преди една година.

Ето знак на потвърждение! Всъщност всички хора ежедневно получават знаци, но обикновено не им обръщат внимание, а дори и да ги забележат, не могат да си ги обяснят.)

През годините имах много възможности да задавам въпроси на Сен Жермен. При мен нещата стоят така: в даден момент мислено и целенасочено си задавам въпрос, на който след това получавам точен отговор. Някой път виждам образ или поредица от образи, друг път идва контра-въпрос вместо отговор. Това постоянно се променя. В повечето случаи ми отговаря моят ангел-хранител; понякога, в зависимост от това къде и в каква ситуация се намирам, отговорите идват от починалия ми дядо или някой непознат. По резултатите разбирам кой е бил, т.е. по качеството и изразната сила на предаденото.

Естествено съществува и обратната страна, която също иска да бъде чута (като у всеки човек) и която ми шепне на магистралата: „ХайдеЯн, сега го изпревари...!"

Знам, и за съжаление, често падам в капана...

Но нека бъдем сериозни. Разпознавам графа по топлата атмосфера, която чувствам в стаята и директния му маниер - прям и все пак забавен. Той се опитва винаги да стигне до същността и да не ме отдалечи от мен самия.

Рядко записвах контактьорските ни беседи, състояли се през годините, защото отговорите обикновено се отнасяха до конкретни ситуации. Естествено, получавах отговори и на политически теми и т. н. В тази книга се говори за личния опит и манифестиране на собствената съдба. Ето защо, настроен по този начин, задавам следващия въпрос. Нека видим какво отговори той...
Скъпи Сен Жермен, ще можеш ли да ми откриеш поне малка част от тайната си - ти не остаряваш, бил си не­вероятно богат... Да не си пътник във времето или без­смъртен, или какво...?

Ян, ти някога, още преди да се затвориш в сегашната си телесна обвивка, ме помоли да те уча и да ти помогна да създадеш сам живота си - точно това и правя. Още няма да ти издам тайната си - независимо че и да ти я кажа, тя не би ти послужила. Но ще ти дам средството, с което ще можеш да вървиш по собствения си път, и евентуално един ден да имаш това, което постигнах. То опира до теб и до твоята готовност да работиш.

Ти, донякъде, все пак знаеш тайната ми. Тя се казва: „Духът владее материята!" Това беше и тайната на Исус. Той казваше: „Всекиму ще се случи според вярата му!", и имаше предвид същото. Ако вярваш, че попадаш винаги на подходящите хора; ако вярваш, че винаги си щастлив; ако вярваш, че можеш да ходиш по горящи въглени или да огъваш метални предмети, което уж противоречи на природните закони, но не е точно така... , тогава ще можеш и да левитираш, да накараш пулса ти да замре или да забавиш процеса на обмяната на веществата.

За теб е важно това, а не дали аз съм пътник във времето, или извънземен, дали съм открил еликсира на безсмъртието, или идвам от дълбините на Земята. Всъщност ти познаваш себе си най-добре - ако ти кажех, че бих могъл да пътувам през времето, ти щеше да се впечатлиш и да забравиш задачата, която в момента стои пред теб, и да се занимаваш само с пътуване във времето. Не се грижи за нещата от бъдещето, а за настоящия си живот и за това, което срещаш сега; към него трябва да насочиш вниманието си. Ти вече пропътува половината земно кълбо и се запозна с невероятни хора. Време е да станеш самия себе си. Няма да бъдеш втори Исус или втори Сен Жермен, но ще станеш стопроцентов Ян. Разбра ли? Аз не преследвах пътя на Исус или на Буда, или нечий друг, а се водих от моето творческо настояще АЗ-СЪМ -и еволюирах. С удоволствие искаме да сме като някого, който е успял да постигне целта си. Това означава, че щом той е успял да я постигне, можеш и ти. Не е нужно да преследваш някого или да повтаряш нечии действия, а да създадеш и да ма­нифестираш собствената си съдба. Бог не иска последователи, а пионери...

Най-важното, върховният закон, който трябва да знаеш, е: творческата сила е в теб! Използвай я и вярвай в нея. Ако повярваш, всичко ще ти се даде. Това е голямата тайна. Дали ще постигнеш момента, в който ще си безсмъртен, несметно богат или ще притежаваш висшо ниво на съзнание, зависи от теб. Ти искаш това, нали?

Духовните ти помощници - аз съм един от тях, най-интимният, защото с теб ме свързва дълго, продължило в много животи приятелство - са ти обещали да те водят към твоята цел. Ние винаги показваме най-добрия възможен път, но ти сам трябва да се реализираш. Сам си дошъл на тази планета и сам ще я напуснеш. Така го е решил създателят ни. Затова от спиритуална гледна точка всеки човек е призован да измине своя път сам. Той е в състояние да го направи, сам да постигне целта, обожествяването или просветлението. Човек няма нужда от организации или помощни средства, за да постигне абсолютно съзнание -Създателят го е снабдил с всичко.

На мен също никой нищо не може да ми вземе, за щастие.

Иначе нямаше да стана себе си.

Целта ти е да станеш майстор; и аз ще ти помогна. Искаш ли да си мой слуга или оръженосец, който прави това, което му заповядам?

Не, споразумението ни беше да те обуча за майстор и сега правим това. Необходимо е време и ти ще поправиш грешките си. Бих искал да контактуваме и разговаряме разумно - като майстор с майстор, мъж с мъж, а не с някого, който повтаря след мен - но така или иначе ти не си такъв.

Аз също извървях пътя от А до Я. В даден период също се бях загубил в Его-то си, бях арогантен, изпълних лошо задачата си и трябваше да се откажа от нея, но опитът води до знание.

Ти също претърпя неуспехи, отчасти твои, отчасти не - за да изпитат силата ти. Това се случва на всички, но ти имаш предимство - никога не се предаваш! Такъв бях и

И именно тази позиция: да продължаваш винаги, да не се спираш, да вземеш нещата в ръце - точно това ще те отведе до твоя вътрешен Бог, до божественото в теб.

Бог се гордее с тези, които не седят със скръстени ръце, а вършат нещо. Защото той иска да се представим добре, както бащите очакват същото от децата си. Колкото повече научаваш за себе си и се опознаваш, толкова повече се учиш да познаваш Бога -неговите механизми, как е творил, какви са били намеренията му, защо ни е дал свободна воля - и когато достатъчно познаеш себе си, ще разбереш, че можеш и да го почувстваш. Ти ще усетиш божественото и ще приемеш неговата любов. Тя е неописуема...

Каква ще е ползата, ако ти кажа как съм успял да въздействам върху материята? В момента ти не го умееш, поне не като мене. Но мога да ти помогна да повярваш в себе си и че някога ще го разбереш. То става крачка по крачка - аз ще поставя в живота ти много изпити, за да се шлифоваш и да бъдеш по-проницателен, готов да рискуваш, но също така да прощаваш на себе си и на хората, разумно и умело да се поставяш на мястото на другия, така да се каже, да се промъкнеш в ума и чувствата му, в душата му. Защото това е едно от нещата, които можеш най-добре.

След като издържиш на изпитите или, нека кажем по-добре, на изискванията, ще се доверяваш повече на себе си, съмнението няма да те тормози и така ще постигнеш това, което си искал.

Ако желанието или целта ти е никога да не остаряваш, това някога ще се сбъдне. Но не това е желанието ти - аз знам. Твоята истинска цел (която не искам да споменавам в момента) скоро ще бъде достигната. Намираш се пред голям изпит и се страхуваш дали ще го издържиш добре. Ще се справиш. Вярвай в себе си. Погледни назад, бил ли си някога сам? Нали винаги казваш: „Когато мислиш, че нищо вече не помага, все отнякъде се появява светлинка"?

Винаги си бил предпазван, както и другите хора. Но ако не се вслушаш в интуицията си, и дни наред да шепнем, Ян няма да чуе нищо.

В този изпит отново ще трябва да надскочиш сянката си, отново да изоставиш стария светоглед, и хората, с които си свързан. Знам, че е болезнено, но това е още една крачка в образованието ти.

От последните си изпити ти научи много. Преди всичко за силата на думата НИКОГА. Сега знаеш, че животът винаги намира начин да те убеди в противоположното -стопроцентово. Не е ли така, Ян?

В живота си ти имаше няколко много емоционални момента и по емоционалния начин, по който казваше думата НИКОГА, ги запечата дълбоко в енергийното си тяло. Ти сам създаде изпитите, които ти предстоят, защото жи­вотът ще ти предложи това, което НИКОГА не би искал да правиш. Не се тревожи, ще разбереш, че по онова време си видял само едната страна на медала - и че тя, може би, не е толкова неприятна, колкото си мислел. Условията, които ще откриеш, ще са нови за теб и ще са голямо предизвикателство - дори и изкушение.