Книга Благодарности

Да се върнем още веднъж на нашия „велик" Бог - големия шеф.

Ако сте имали вече изградена представа за Бога, която аз доста пообърках, вероятно се питате какво точно да мислите.

Откакто се помни, човек е чувствал, че съществува нещо силно и свръхестествено, което е наричал с различни и все мъжки имена - Вотан, Вишну, Ра, Яхве, Адонай, Аллах, Йехова, Зевс, Хелиос, Атон, Маниту и още стотици. Това обаче не може да е вярно, защото „Бог" е чиста любов, което говори по-скоро за Богинята-майка.

В тези свръх-високи светлинни сфери или измерения не съществува двойственост, дуализъм, само безполово единство в смисъла на Всичко е Бог или настоящето АЗ-СЪМ.

Не само според казаното от Христос ние носим „Бога" в себе си; всеки инкарнирал се човек е наследил (дете на „баща си") божественото, той е негово копие.

Божественото единство няма тяло или уста, но говори (Марк). Бог ни говори - в миналото никой пророк или „божи син" нямаше да се осмели да го признае, но днес всеки може да „говори с Бога".

Отново искам да дам думата на няколко деца, които що кажат това по-добре от мен.

Петнайсетгодишната американка Стеф расте на село и майка й я смята за „дете-индиго". На въпроса в училище как децата си представят небесата, тя отговорила на майка си:

„Небето е друго име за мястото, което идва след Тук, но самата дума е ограничена."

А после обяснила: „ Бог не е приключил с творчеството - нали вселената се променя. Той създава хората и нещата така, че те да се учат да го обичат."

За предсказанията Стеф смята, че: „ Бог не знае какво ще направим. Той те е направил според любовта и знанието си. Ти трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно. Ти имаш съдба, но искаш ли я? Ако удариш някого, Бог не решава вместо теб, изборът си е твой. Той има една идея - създал е хората и сега те се опитват да я разберат. Сега аз съм идеята и аз съм човекът. Ние двете (майка и дъщеря) сме част от Бога и творението. Аз съм Богът и творението. " ^{(34, S. 1б3)}

А брат му Флавио на шест години казва следното: „Много животи накрая се събират в един: животът на хората.

Интересно, а?

Такава впрочем е била представата за Бога на нашите прадеди (преди да бъдат „християнизирани"). Като се замисля за тълпите вярващи, които лазят пред „Създателя" си, като подкарат жалбите си и зареват... Тъжно, но е истина.

Бързо минаваме нататък и оставяме за малко мислите си да се реят свободно, а после да се стрелнат надолу като орел, който улавя плячката си.

Защо Ви разказах за хора, които от хилядолетия или дори повече живеят в пещери и подземни градове; за Сен Жермен, който през десетилетията се е смесвал с хората, понеже самият той идвал от пещерите или бил пътник във времето?

Всъщност бих могъл да обясня само някои неща за ма-нифестирането и това да е всичко. Аз обаче не съм такъв. Щеше да е прекалено елементарно. Задачата ми беше и си остава: да Ви приближа до една нова гледна точка за света, която вижда нещата малко по-глобално.

Днес почти всичко опира до броени години. Технологичното развитие е толкова ускорено, че ние изобщо не можем да планираме за десетилетия напред. Хората, за които говорих тук, пресмятат във векове и хилядолетия и се инкарнират доброволно. За тях е подробност дали една цивилизация идва, или си отива, дали има война, или някъде току-що е сключен мир; целият живот е включен в огромен, невъобразим цикъл, който с нашето късогледо структуриране изобщо не можем да разберем.

Това е причината да Ви разказвам за невероятните хора, които твърдят, че не са толкова различни от нас. Да, НИЕ сме тези, които от тяхна гледна точка сме особените - твърде несъзнателни и невежи!

Ето защо трябва да приемем един много по-глобален начин на мислене - защото днес ние сме изправени пред промяна, от която много хора се страхуват. Имам предвид Новия световен ред, който от ден на ден става все по-видим в живота ни.

Новият световен ред наистина предстои. Дали ще дойде няколко години по-рано или по-късно, не е толкова важно, защото по същия начин ще изчезне: малко по-рано или по-късно... Възможно е нашата цивилизация да изчезне и да дойде следващата. Ще има голям прелом, по-голям от съществувалите досега, защото хората на Земята днес са много повече, отколкото в миналото.

За нашите „самадхини" обаче, за Сен Жермен и приятели, отново ще изчезне една човешка епоха и ще възникне следващата. Те отново ще излязат от пещерите си, за втори път, за да обогатят хората.

Съветвам Ви да не се страхувате от промяната, която предстои. Тя е част от дълъг учебен процес за милиарди души, които доброволно са избрали да придобият опита си тук. Бъдете смели да продължите, да продължите да творите и съзнателно да участвате в живота.

Няма нищо интересно, ако приемем, че в училище можем да научим всичко възможно - история, математика, четене и писане; разбираме факти за религията, физиката и химията, за различни държавни устройства. Но не учим най-важното: какво представлява животът, какви са законите му, как да работим с тях, как да го обясним и да използваме механизмите на природата за себе си и за доброто на другите.

Факт е, че на тази планета - и то най-вече на дуалистично ниво - ние сме изложени на глобални закономерности. Как обаче да следваме закони, които не познаваме?

Причината, поради която няколко семейства и тайни ложи (подобно на тамплиерите) са постигнали толкова силна власт освен другото е, че те са познавали съдържанието на саркофазите, т. е. историята на предците и закономерностите на живота. Те крият тези закони, употребяват ги за лични цели, прикриват ги за останалата част от човечеството, за да не могат да бъдат „използвани" от други.

Въпросът ми е: искате ли да продължават да Ви използват и да се чудите защо някои имат тотална власт, а Вие само трябва да работите? Или в края на краищата и Вие ще се възползвате от тях?

Няма защо да се ядосвате!

Имате добри шансове! Ясно е, че хората на планетата имат един и същ произход. Съществуват различни понятия, но в крайна сметка всички вярват, че „Творецът" е този, който е създал планетите, физиката и закономерностите, на които се основава вселената и животът. Това означава, че всички ние сме деца на Създателя и че всички носим в себе си едни и същи възможности.

Символично виждаме това от факта, че всички хора имат една и съща големина на корнеатата.

Супербогатите и супервластните на земята също имат един мозък, две очи, две ръце и ходят до тоалетна като нас. Защо обаче те са постигнали повече в живота, отколкото Вие?

Да, попитайте се съвсем честно! Смятате, че Бог е неспра­ведлив? Забравете това. Подобни изказвания са породени само от самосъжаление, защото нямаме достатъчно дисциплина и воля, за да реализираме себе си.

Всичко, от което се нуждаем, за да направим нещо в живота си, имам предвид ПРАВИЛНО, е закотвено в нас. То си седи недокоснато и иска да бъде използвано. Имаме възможност да помислим - и ще мислим успешно и осъзнато. Така постъпват и илюминатите. Те също имат само 24 часа на разположение за размисъл, но мислят по друг начин, и това е единствената разлика!

Душата и тялото ни са част от едно знание, но ние затваряме пътя към душите си и към намиращите се в тях способности чрез гледната точка, която сме възприели от традиции и остарели модели на мислене; затова сме блокирани.

Изказването: „ Аз не мога!" е неуместно. По-честно е да кажем: „ Не се доверявам" или „ Много съм мързелив!".

„Можем" да постигнем всичко; не забравяйте, че имаме непрекъснат достъп до земната и универсалната база данни на вселената, както и до нашата божественост в сърцето и клетъчните спомени на тялото ни. Проблемът е, че повечето хора не знаят как да се „включат", т.е. да получат достъп до тях.

Как аз успявам да се „включа" в хрониките на Акаша или в сърдечния център, за да получа информация?

Различните видове медитация помагат, но е по-лесно да се помолим мислено. Аз лично го правя много отдавна: задавам въпрос и в рамките на няколко секунди получавам отговор; или правя това малко преди заспиване, като моля за определена информация; след това пред затворените ми очи се разиграват образи и определени сцени.

Убеден съм, че всеки го може, но повечето не се доверяват на мисълта и образите, които получават.

Естествено винаги е имало хора като Рудолф Щайнер, Якоб Лорбер, Елена Блаватска, Едгар Кейси и стотици други - т.е. медиуми, които реализират дарбата си в толкова силна степен, че книгите им преливат от космическа информация и детайли за Сътворението, възникването на живота, появата на различните цивилизации на тази планета, историята на Слънчевата система и т. н.

Тези, които имат достъп до хрониките на Акаша, научават за великите опори в човешкото развитие. Всъщност, съществуват определени указания за житейската игра, които през хилядолетията и милионите години са се превърнали в нещо като маркировки и крайъгълни камъни.

Нека сравним казаното с нещо популярно, например с играта „ Не се сърди човече".

Правилата и целта са известни. Какво ще е отношението на участниците, дали ще се сърдят или ще запазят самообладание, зависи от тях. Защото накрая играта приключва за всички.

Или да вземем училищното образование. От самото начало е ясно, че преди матурата предстоят 12 класа. От година на година материалът става все по-труден, предметите са известни и трябва да се справим с класните и новите знания. Преди матурата всичко се развива, индивидуално: човек хитрува, повтаря многократно, завършва с б или с 3,50, има нужда от помощ или се справя перфектно.

За играта тук, на Земята, това означава, че през хилядолетията има определени етапи за преодоляване, генералните изпити са фиксирани. Това е причината, поради която различни пророци и ясновидци са можели да предсказват големите събития. С годините наистина рядко има попадения, но в крайна сметка нещата се сбъдват.

Нека например вземем ясновидците, които предсказват Първата и Втората световна война. Те - включително нашият Сен Жермен, или френският цивилен, когото авторът на „Полевото писмо" Андреас Рил среща - не предсказват датите, но събитията и процесите, довели до тях, са описани вярно.

Спомнете си, че и пророк Йоан в своето „Откровение" е успял да опише неща от бъдещето, които ще се появят две хиляди години по-късно - говорещи книги, лентовия код и подкожния чип... Спомняте си.

Аз обаче не искам да Ви връщам към страховити теми, а да Ви измъкна от тях; нека не губим време с външни описания, които биха ни отклонили от същественото - от нас и от собствената ни съдба в този живот!

Всеки човек има свободата сам да избира дали да постигне зрелостта, дали да е нечий слуга или да се превърне в творец.

Сигурен съм, някои от Вас мислят, че в този живот са под­чинени на конкретна социална и семейна йерархия, чиято посока не биха могли да променят. Това е много погрешно!

Ние сме тези, които преди да се инкарнираме, решаваме къде, кога и в какво семейство да бъдем родени. Защо? Защото душата, т. е. ние самите, знаем какво искаме, какво ни липсва за целостта -например кураж да рискуваме, смелост, умение да завършваме нещата или дисциплинираност. И така, от цялото игрално поле, което вече сме разгледали „отгоре", избираме подходящото място, от което да стартираме новия си земен живот.

Например:

В отвъдното решаваме какво искаме да научим и след като сме напуснали предишното тяло, избираме следващата си инкарнация. Може би искаме да разберем повече за политическата власт и в следващите осем живота избираме политическата кариера, и то в различни държави, за да видим всичките й аспекти.

Възможно е да поискаме да изживеем майчинството и отново да променим пола си. Не е изключено отпечатъкът от предишните инкарнации (от мъжкото тяло) да повлияе на сегашната жена. В този случай често се стига до усложнения (например хомосексуализъм).

Много бих искал да разкажа за две деца, които все още ясно си спомнят живота преди да се затворят в майчиното тяло.

Първият е аржентинецът Флавио М. Кабобанко, който вече многократно цитирах. Тригодишното момченце променя светогледа на родителите си не само с думите си за Бога, живота, съдбата и др., но и с рисунките си. На единайсет години той пише книгата „Аз идвам от Слънцето" , която родителите му публикуват. В нея откриваме рисунки за строежа на вселената, за взаимодействието на материята и антиматерията, за времето и пространството, за съществуването на душата и проявленията й, за енергията на планетите от нашата Слънчева система, за различните нива на отвъдното и още много подобна информация.

На въпроса на баща му как е възможно да си спомня всичко това, Флавио обяснява, че преди да се родят, душите знаели всичко и си спомняли божествените истини, но в момента на раждането били целувани от Ангела на забравата и били запечатвани. (При древните елини човек преплува реката Лета.)

Флавио казал на баща си, че когато Ангелът на забравата дошъл при него, той обърнал главата си настрана и той едва го докоснал. Затова можел да си спомня почти всичко от отвъдното. (По-големият с 3 години брат на Флавио също притежава особени дарби.)

За времето преди раждането си деветгодишното момче казва следното: „Повече си спомням за времето преди да се родя, отколкото за първите три години след това. Оттогава наблюдавам живота от всички гледни точки. Виждам навсякъде, защото не гледам с физическите си очи. За пръв път съм на тази планета, която е толкова плътна. Бях се подготвил на другите планети, където научих за тялото. Преди беше различно: все едно
¹ „1сп komm' aus der Sonne" - един от езотеричните бестселъри на германския книжен пазар от края на 20. век. Става популярен сред читателите с детската искреност и простота в описанието на невидимия свят - бел. прев.

да можеш да пишеш по въздуха, но тук е съвсем съвсем друго, аз имам физическо тяло. Малкото правила, които си спомням, за да мога да живея тук, са: Да и Не, време и пространство. Това тук е светът на противоречията [...] Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две майки, които са важни за мен - едната е със силно „аз", другата е по-фина. Тази втората е свързана с топка, която свети много силно [... ] Те ме привличат, защото са свързани с любовта. Те не са мои родители. Знам, че трябва да отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел, наоколо е тъмно. Когато влизам в него, аз се чувствам много натясно, заключен." ⁽²⁸⁾

Вторият случай, който искам да спомена, е за шестнайсет-годишната Антоанета от Саарбрюкен, която лично посетих и изследвах. Антоанета е ясно-чуваща - т. е. тя не вижда аури, но чува глас, който й говори и твърди, че той е на духовния й водач. Името му е Абронзиус. За влизането в майчиното тяло той й казал, че: „ Когато една душа намери родителска двойка, тя е с нея още преди инкарнирането си. Понякога тя се свързва с бащата, но най-често прави това с майката. Зависи, от коя страна на духовното семейство идва.

С присъствието си душата се настройва към характера и емо­циите на родителите, преди още да бъде родена. Тя ги наблюдава и после избира най-добрия момент да влезе в яйцеклетката. Ако родителите са в тежък период, тя понякога изчаква, докато не­щата се подобрят. Друг път идва в неспокойни времена, за да до­несе мир с присъствието си и да ги успокои."

Тези думи подкрепят идеята, че ние сме тези, които избираме живота си. Дори детството ни да е било извънредно скромно.

Днес обаче сме възрастни, от днес нещата са други. Нали по онова време не знаехме нищо за Закона на резонанса, но вече знаем.

Ура! Тук и сега е дошло времето за промяна. Конфликтите малко по малко ще изчезнат; най-накрая започваме да правим това, което винаги сме искали...

Да, знам, че звучи по-лесно, отколкото е - и при мен беше така. Преди много години аз също имах друга професия, но осъзнах, че постоянно се конфронтирам с колегите и шефа си. Работата в екип беше убийствена. Така стигнах до извода, че в моя случай трябва да се стремя към независимост. Размислих как би могла да изглежда тя и какво точно умея. Тъй като не намерих отговор, си пожелах самостоятелна работа, която да ми доставя удоволствие, да е свързана с чести пътувания, да ме среща с интересни хора и винаги да имам достатъчно средства, за да финансирам екскурзиите си.

МОЯТ ДОГОВОР СЪС СЪЗДАТЕЛЯ

Трябва да добавя, че по същото време - във вероятно най-важните за мен петнайсет минути - сключих договор със Създателя и с Живота, който беше не по-малко решаващ за моето бъдеще: че повече няма да бягам от съдбата си, а че ще приема това, което съм предприел в тази инкарнация - с всички последствия.

Изведнъж, две седмици по-късно чух вътрешен глас, който ме подкани да напиша книга (въпреки че по онова време бях квалифициран вътрешен дизайнер и нямах нищо общо с книгите). Две години по-късно моята независима манифестация се материализира точно по начина, който вече описах. Причината, поради която желанието ми се изпълни, беше формулировката, която оставих отворена. Така позволих на живота да ме изненада.

Това наистина проработи, но в замяна аз трябваше да изоставя цялостния си светоглед, старите си приятели, навиците си - и в замяна получих нов живот.

Същото ще се случи и с Вас (със сигурност). Сто процента. Само го пожелайте истински. Не забравяйте, че не е необходимо да правим кой знае колко, а да изоставим старото - на практика. Скъсайте с хората, които от години Ви ходят по нервите -приятелски, но категорично. Нека оставим резервираната маса празна, да напуснем спортния клуб, може би селото или града, в които от години живеем. Тоест - край с безполезното минало.

Щом пожелаваме нещо ново в живота си, трябва да изо­ставим старото - не е ли логично? Нали не можем да доливаме вече напълнена чаша...

Всичко, което описах в тази книга (всъщност не сте длъжни да го четете...), идва отнякъде. Говорих за опит, който лично съм преживял. Той не е следствие от Интернет или компютърни игри, а от живота, от преживелиците ми, от пътя.

Така е! Житейският опит идва винаги с действието.

Да сравним това с човек, който е прочел пет книги за Кама сутра - индийското изкуство на любовта, и на теория вече добре познава всички пози. Той ще разбере за Кундалини едва когато изпълни упражненията на практика.

Това естествено отново беше пример от областта на тялото и показва, че моментното развитие в живота и при мен не се е разминало без белези. Но, да оставим шегата настрана...

Книгата е успешна, защото седя тук от седмици и пиша по цял ден, което задвижва процеса (сутрин от 7.30 часа до 23.00 през нощта). Почти не говоря с никого - освен със семейството си, което уважава избора ми. Ям малко, дисциплинирам се... Тоест, зад този успех се крие количество енергия, която се излива тук, количество работа, която беше свършена. И това ми достави удоволствие. Смятам, че го усетихте.

Ако някоя дейност ни доставя удоволствие и радост, тя изведнъж престава да е работа - вече сме превърнали хобито си в професия; или казано още по-добре: направили сме призванието си професия!

Ах, Вие не знаете каква професия с удоволствие бихте ра­ботили?

Няма нищо, и аз не знаех. Нали затова Ви доверих начините на манифестиране.

Няма нищо случайно! Всичко, което се случва в този живот и ще се случи, го причиняваме самите ние. Всичко получаваме - т.е. привличаме - по Закона за резонанса.

И тъй като не е случайност, а резонанс, че държите тази книга в ръцете си, законът показва, че в живота Ви е настъпил моментът да промените нещо.

Чрез тази книга, която точно в момента е влязла в живота Ви, божественото, ангелът Ви или друга някаква невидима сила иска да каже: „ Приятелю, дошло е време за решения. Помисли и виж щастлив ли си от своя живот. Ако не си, тогава го промени. Не чакай някой да се появи и да го направи вместо теб. Става дума за великия въпрос дали искаш да си слуга, или господар, ученик или майстор. Искаш ли сам да решаваш, или другите (например илюминатите) да решават вместо теб?"

Само за това става дума.

„Разгледай живота си. Той е хаотичен, затова въведи ред в него. Той е във война, умиротвори го, ако усещаш злоба - приеми любовта."

Без значение е, дали аз или някой друг е написал тази книга. Става дума само за Вас - за Вашия успех, Вашата радост от живота, Вашето здраве!

Извинете - това е моят живот

Вътрешно много хора усещат, че животът, който водят, не изразява истинския смисъл на битието им. Въпреки че са заети по цял ден, те все пак чувстват, че нещо им липсва. При всички виртуални впечатления, които ни се вгьлпяват

• 
  от телевизия, видео, компютърни игри, Интернет и т. н.
  
• 
  малко хора забелязват, че животът им е станал доста без­смислен. Човек трябва да живее. А все по-малко (и най-вече млади) хора, мислят за живота и се питат: Какво всъщност правя тук?
  

Религиите също не предлагат особена помощ. Виждаме съвсем ясно в какво са се превърнали „вярващите" в Израел, Ирак или Ирландия... Междувременно християнската църква толкова „отживя", че е идеал за все по-малко хора. Какво ще стане, ако продължим твърдо да се придържаме към посланията на Стария завет - смесица от изтребване на народи и отмъстителни акции - вместо да си спомним Христовото учение и посланието на любовта? Това, че църквите ще се опразват все повече, не ме учудва. Днешният човек постепенно започва да усеща, че нещо не е наред - и новото поколение на децата го знае.

Преди всичко, изказването на папа Йоан Павел II: „Не искайте опрощения за греховете си от Бога, а от мен!" ме кара сериозно да се замисля...⁽³⁵⁾

Налице е една комунистическо-социална тенденция, че всяка религиозна мисъл трябва тотално да се ампутира от живота -естествено това е другата крайност, означаваща безбожие и бездуховност.

„ Тя вече няма място в нашия свят", казват за религията. Типове като Исус са минало... Ние живеем в хищническо общество, без прошка и внимание. Хората се стремят към удобно житейско пространство, което не ги кара да мислят.

Изкушеният консуматор се подиграва, когато му кажем, че се занимаваме с отвъдното. И той не е сам. Подкрепят го както атеистите, така и общности, наричащи се „християнски", за които умъртвяването на неродения живот не е убийство; в същото време живеем с бундесканцлер, който вече не намира за необходимо да завършва клетвата си с думите: „ Нека Бог е с нас". Останалото е работа на масмедиите. Те са оръжия на истинските властимащи на тази планета.

Освен че най-големите информационни агенции са в ръцете на същите ложи, всички те имат и чудесни съветници -например Едуард Л. Бърнайс, „майсторът на изопачаването". В продължение на не по-малко от четири десетилетия той доминира в американската РЯ-индустрия (от 30-те години насам); усилията му бяха насочени към манипулация върху мисленето на масите. Той винаги е бил наеман от най-големите концерни и дори от самото американско правителство, за да налага продукти, които са дефинитивно вредни. Най-големият му успех беше, когато със слогана си „ Нека демокрацията направи света по-сигурен" продаде на американската общественост Втората световна война.

Цел на живота му (при това с хонорар по избор) беше чрез новините да набива в подсъзнанието на хората скицирани от него идеи, да вменява изкуствени представи, да създава нужната почва или да представя дадена идея в необходимата светлина. Негови са впрочем и слоганите: медикаментите лекуват; имунизациите укрепват имунната система; никое дете не ходи неимунизирано на училище; на прага сме на лечението на рака; месото е здравословно; Н1У е причината за СПИН-а; млякото е добър източник на калций...

Самият Бърнайс смята обществото за „ стадо, което трябва да бъде водено". Стадното мислене правело хората „податливи на управление" и той никога не се е отклонявал от основния си принцип „ да контролираме масите без тяхно знание".

В своите хроники под заглавие „Пропаганда" той пише: „ Който манипулира скритите механизми на обществото, съз­дава несигурно правителство, и той всъщност представлява ис­тинската власт в нашата страна. Ние сме управлявани, разумът ни се моделира, вкусът се възпитава и идеите в голямата си част ни се внушават от хората, за които никога не сме чували нищо. Това е логичен резултат от начина, по който е организирана нашата демокрация. Големите групи хора трябва да се кооперират, когато им се налага да живеят в едно уравновесено функциониращо общество.