Книга Благодарности

В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт" откриваме „ десет правила" на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота - в този случай негативните - най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:

1. 
   Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.
   
2. 
   Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.
   
3. 
   Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.
   
4. 
   Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.
   
5. 
   Настройвайте млади срещу стари.
   
6. 
   По всякакъв начин спъвайте работата на властта.
   
7. 
   Внедрявайте навсякъде свои шпиони и
   
8. 
   не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.
   
9. 
   Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.
   
10. 
    Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви ^{(1, S. 263)}.
    

Трябва ли аз да Ви кажа какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина"?

„Десетте правила" със сигурност са били дар за много вла­детели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики", в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469-1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят" изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии -„леви" и „десни" групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.

Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Ще продължим темата в Главата Новия световен ред...

Положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.

КОЙТО НЕ ПИТА, СИ ОСТАВА ГЛУПАВ

Нека се върнем още веднъж към повдигнатите въпроси: питали ли сте се как е възможно капиталът и произлизащата от него власт на трите хиляди семейства да контролират света? Кое ги е направило толкова богати? Защо Вие не сте един от тях? Животът ли е несправедлив към Вас? Бог ли лошо отсъди? Или тези кръгове имат знания за неща, които Вие не познавате?

В хода на книгата ще разкодираме част от загадката. Как мога да го твърдя? Вижте, аз не само от години пиша за тайните общества, но продължавам да се срещам с хора, работили за трите хиляди семейства, но преди всичко...: имам един изключително интересен приятел (за него ще говоря по-късно), който ме следва от дете и ми помага да изследвам живота.

В нашата книга се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото - както от „лошите", така и от „добрите". Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време - дори и срещата с информацията.

Да сравним това с родителите, които крият острия нож от малките си деца. Ножът сам по себе си не е лош, но детето може да се нарани с него.

Подобна е ситуацията с истината и информацията. Те също могат да бъдат използвани като оръжие. В историята често се е случвало някои информации целенасочено да се пазят в тайна, респективно да се прикриват, за да се подготви, дирижира или приключи една война. Нека погледнем под лупа два примера.

Банкерската фамилия Ротшилд сериозно влияе върху ев­ропейската политика през 18. и 19. век. До 1815 г. Натан Ротшилд - единият от петте сина на Майер Амшел Ротшилд, се издига до най-влиятелния финансов банкер на цяла Англия. От своя страна, Ротшилдови вече са изградили почти перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа, оправдала надеждите преди всичко по време на Наполеоновите войни. Във всички стратегически важни градове и търговски места те имат свои „агенти". Дес Грифин пише: „Каретите на Ротшилдови галопират по улиците, корабите им преминават Ла Маниш, агентите им се движат като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко съобщения - най-новите, най-важните съобщения, засягащи стоковите и акционните борси. " ^{(16, S. 80f)} На 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд получава таен доклад за развоя на войната и по най-бързия начин заминава за Лондон. Пристигнал на Лондонската борса, той разпродава всичките си Consul-акции и симулира, че Англия е загубила войната. Новината се разпространява като пожар: „ Ротшилд знае." -„Уелингтън е паднал при Ватерлоо." Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят всичко, и продават акциите си. Когато след няколко часа цената им пада до пет цента за долар, една дузина ротшилдови агенти на ордерово гише от другата страна на борсата изкупуват всичките акции на безценица. След унищожителното поражение Франция е изправена пред сериозни проблеми и през 1817 г. решава да вземе голям кредит от уважаваната френска банка Ouvrard и известните банкери братя Баринк от Лондон. Ротшилдови са почти забравени. Година по-късно тя отново има нужда от пари и повторно игнорира Ротшилдови. Това, разбира се, изобщо не им допада. Те опитват всичко, за да накарат френското правителство да им предостави сделката, но напразно.

Френските аристократи, горди в своята елегантност и знатен произход, виждат в Ротшилдови селяци - парвенюта, които трябва да бъдат поставени на място. Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като дълго време курсът на правителствения заем постоянно расте, изведнъж започва да пада. В двора на Людовик XVIII цари напрегната атмосфера. Единствените, които по това време не са потиснати, са братята Калман и Якоб Ротшилд. През октомври 1818 г. с безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те са изкупили голяма част от френския правителствен дълг, отпуснат от техните съперници Ouvrard и братя Баринг, с което курсът на заема се покачва. На 5 ноември 1818 г. обаче пускат огромни количества заемни книжа на свободния пазар в столиците на Европа и хвърлят пазара в „паника". Вследствие на това картината тотално се променя и Ротшилдови стават „№ 1" във Франция. Ето как получават цялото внимание на френския двор и то не само по отношение на паричните дела.

След поражението на французите банковата къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху правителствената политика на Франция, а в Лондон чрез влиянието си върху Английската национална банка Натан Ротшилд има силно влияние върху британския парламент^{(16, S. 82f)}.

Нека следващият пример бъде за това как прикритата ин­формация може да въвлече една цяла нация във война:

Кратко напомняне: американският президент Рузвелт по онова време подтиква Япония към военни действия, като на 26 ноември 1941 г. поставя военен ултиматум, с който изисква японската държава да изтегли войските си от Индокитай (днес Виетнам) и Китай (от Манджурия). Това е исторически факт, който се пази в тайна. Военният ултиматум на Рузвелт е предумишлено укрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не остава никаква друга възможност освен войната. Самата Япония опитва всичко, за да избегне военен конфликт със САЩ. Принц Кеной, японският посланик в САЩ, прави всичко възможно да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу и да потърсят изход от ситуацията. По-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне войната, но американският президент многократно отказва да говори с него, тъй като военните действия срещу Япония отдавна вече са планирани - както и тези с Германия. Същевременно Рузвелт заявява пред американския народ: „Изправяйки се пред вас, бащи и майки, още веднъж ви уверявам. Казах го и преди, и ще го повтарям още и още, и още: вашите момчета няма да бъдат изпратени на каквито и да било войни в чужбина."

Американските военни научават, че японците смятат да нападнат първо Пърл Харбър от няколко източника:

1. 
   В писмо от 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио Джоузеф Грей пише до Рузвелт, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще бъде първата цел.
   
2. 
   През август 1941 г. конгресменът Дайс предоставя на президента Рузвелт информация не само за целта -Пърл Харбър, но и карта на стратегическия план за нападението. Принуждават го да мълчи.
   
3. 
   През 1941 г. американските тайни служби успяват да разкодират, както дипломатическия, така и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително са знаели за точната дата, часа и целта на атаката.
   

Ал Вилек, единият от двамата оживели след „Фила­делфийския експеримент", ми разказа през септември

1991 г., че по онова време и той е бил позициониран в Пърл Харбър, но една седмица преди нападението е изтеглен, защото по-късно трябвало да работи заедно с Никола Тесла по „Филаделфийския Експеримент". Дори му съобщили, че го изтеглят заради нападението и че бил твърде ценен, за да загине там.

Самият Пърл Харбър е предупреден два часа преди атаката и естествено няма възможност да се подготви за нея. Рузвелт, всъщност е искал точно това, защото малко по-късно е можел да нарече японците „ задкулисни свине", и американците трябвало да „отмъстят" за тази атака^{(8, S. 120f)} .

Моля, преценете сами какво каза Джордж У. Буш в първото си обръщение към американската нация след удара на Световния търговски център: „Това е втори Пърл Харбър!"

Какво ли искаше да ни каже... ?

Но засега да го оставим.

Това бяха само два примера от реалната политика. А представяте ли си, че има тайни, които засягат произхода на човечеството, и технологии, които са разработени, но се укриват от населението - например водния или магнитния мотор?

Не знаете ли?

Тогава малко ще помогна...

През 1992 г. прекарах половин година в южното полукълбо (Нова Зеландия, Австралия и прекосих Азия). В книжарница в Южна Нова Зеландия се запознах с мъж на име Рос, който ме попита дали имам настроение да разкажа пред негови приятели за разкрития и разследванията си относно тайните оръжейни разработки в Германия (летящите дискове). Той бил председател на НЛО-общество в Дунедин и поддържал контакт и с други НЛО-групи в Нова Зеландия. Аз спонтанно приех. На следващия ден той се обади и каза, че можело да замина за Инверкаргил, южния край на остров Нова Зеландия, при негов приятел, където веднъж в седмицата се събирал малък кръг изследователи.

Разказах за проведените от мен разследвания, а накрая до­макинът поучително каза: „ На вас германците обаче наистина са ви промили мозъците." Изказване, което по онова време не можех ясно да схвана, тъй като вярвах, че сега, след преживения националсоциализъм, ние германците можехме да се похвалим с най-свободната държава в света. След онази вечер забравих, че съм го мислел. Мъжът ме въведе в една стая, пълна отгоре до долу с книги, видеофилми и аудиока-сети, отнасящи се до неща, които „официално" не съществуват. Обясни ми, че почти всички от книгите са забранени в Германия. Имаше такива за германски разработки в областта на анти-гравитацията, тайни за кацането на Луната, за невидимите тайни на Третия райх, критични книги за масоните, отровите в хранителните продукти, книги за хора, излекували себе си от смъртоносни болести, за „свободна енергия", кухата Земя, подземни бази, за извънземни контакти с правителства и т. н.

На събирането ни онази вечер присъстваше и един господин, който на другата сутрин поиска да ми покаже нещо. Качихме се в колата му и след два часа път ме отведе във вътрешността на гора, подобна на джунгла. След като пристигнахме до малка къщичка, ми обясни, че никой не трябва да научава за местоположението на къщата и ако един ден имам нужда от убежище, мога да я използвам. Каза също, че ако някога искам да построя летяща чиния, мога да го направя тук. Странно предложение, мислех си. Учудих се, че когато влязохме в къщата, той светна лампата, въпреки че към постройката не видях електрозахранване. Вместо да отговори на въпроса ми, той ме хвана за ръка и с думите „ Сега стигаме до причината за нашия излет" ми показа малка бръм­чаща машина, поставена в мазето. Потърсих кабел и щепсел, съответно контакт в който да е включена, но безуспешно. Господинът каза, че това е магнитен конвертор за производство на електричество и само един-единствен път, когато е бил пренесен на мястото, е бил активиран с електрически импулс. Този импулс се постигал с еднократно завъртане на колело отстрани на конвертора, който произвеждал достатъчно ток за цяла къща, а ако е в по-голям размер - и за автомобил.

Симпатичният господин е британец, но беше офейкал за Нова Зеландия, защото заради откритието си, което се опи­тал да изнесе на английския пазар, имал големи проблеми (включително смъртни заплахи), че не му останало друго, освен да се махне и да си държи устата затворена. Толкова за техниката.

Вероятно си мислите: „ Страхотно, магнитен мотор. Ако си го имах вкъщи, нямаше да плащам електричество. Щях да имам отопление и топла вода - и то безплатно. Щях да си направя оранжерия в градината, да я отоплявам гратис цяла зима и да отглеждам зеленчуци... Защо да не си купя кола, задвижвана с електричество, и да не изобретя конвертор, с което не само няма да давам пари за бензин, но ще направя нещо добро и за околната среда. Като пресметна каква част от парите ми отиват за ток, вода, бензин и храна, вече няма да се налага да работя толкова мно­го... може заедно с приятелите си да купя някой бракуван джет, да го преработя и да летя до Луната, за да проверя сам какъв е случаят с атмосферата... "

Фантазията тук няма граници. Всичко това е възможно. Но помислихте ли, че милиони хора по света щяха да останат без работа - петролната индустрия, заводи за двигатели, инженери по отоплението, соларни техници... и, и, и?

Не мислите ли, че така ще служите на силата, която винаги желае добро, но винаги създава зло? Ще станете спусък за безкрайно много страдание, много хора ще ви мразят, защото съсипвате живота им. Знам, че желаете да правите добро, но...

Разбира се, не искам да ви отклонявам от свободната енергия -напротив. Тя е нашето бъдеще и един ден (колкото по-рано, толкова по-добре) ще се появи на пазара, ще промени и обогати света. Само казвам, че всичко в живота има и обратна страна. Понякога е важно да се вземе решение, което макар да предлага предимство за повечето хора, би могло да унищожи тези, които продължават да са свързани със старите технологии, в случай че не променят мисленето и действията си.

Подобна беше ситуацията, когато се появиха компютрите. Те улесниха живота ни, същевременно ликвидираха и много професии и в бъдеще ще направят още повече хора безработни. Но бихте ли се отказали от компютъра си?

Това е законът на противоречието.

С тези примери искам само да Ви накарам да осъзнаете, че какъвто и път да изберем, по който и път да вървим, винаги ще има хора, които ще нараняваме и на които ще навреждаме, независимо колко идеалистични и безобидни са намеренията ни.

И едно откритие - едно малко моторче, което открих в джунглата, ще се превърне в „оръжие" и ще промени милиони съдби!

Разбирате ли какво имах предвид, като казах, че познаването на тайните може да бъде много опасно и че наивният дух би могъл да предизвика много разрушение и страдание с добри средства, в случай че не се научи да борави правил­но с тях?

Аз твърдя, че споменатите три хиляди семейства са толкова влиятелни и богати, защото разполагат с тайно знание за нещо от външния свят и за нещо, скрито в човека - което обаче укриват от обществото.

Наивните хора ще кажат, че днес вече няма никакви тайни, че светът е проучен и историята на Земята е ясна. Но за какво тогава са тайните служби с хиляди души служители? за какво са тайните служби, щом навсякъде по света всичко е ясно и открито?

Спомням си разговор с един интелектуалец, който не вярваше нито в Бога, нито в дявола - да не говорим за душа, интуиция и космически закони. Всичко това не било доказано научно и било фикции на мозъка.

Когато го попитах дали обича жена си, той го потвърди с убедена физиономия.

Отвърнах, че ме лъже. Лицето му се изкриви. Казах, че такова нещо като любов няма и той само си го внушава - нали не съществува научно доказателство за любов. Тя не съществува, защото нещо, което не е доказано научно, не трябва и не може да го има.

Естествено, признах, че само съм искал да го провокирам и да използвам тъпите му доказателства срещу него. Отстъпи... И той от време на време имал предчувствия, но заради убежденията си в различни модели не можел да ги обясни...

Няма защо и да може. Но да отречеш нещо реално, защо­то в момента не може да бъде обяснено, също не е безпри­страстно.

Така е и с тайните.

Помислете: има стотици изследователски институти, които не вършат нищо друго, освен да изследват хората - начин на поведение, потребности, навици. Само в Европа има няколко института за психологическа война (например Tavistock Institut). Добре, какво мислите, че се случва с резултатите от подобни експерименти? В коша за боклук ли отиват, или се носят при хората, основали и финансирали института?

Не стигнахме ли отново до богатите и властните?

Смятате ли, че механизмите на човешкото мислене и на живота отдавна са разшифровани? Така е, определено. И тези механизми естествено се използват от същите хора, от същите магнати и монополисти - за тяхно предимство и във Ваша вреда.

Пита се само защо до момента не сте го знаели и какво бихте направили Вие с това знание?

Отново се връщаме на темата от тази глава: с какво ми помага всичкото това знание, след като не знам как да го интегрирам в живота си?

Нека си поговорим за тайните на живота.

В досегашните си книги публикувах предимно „лошите", опасните и неприятните тайни. Съответно трябва да дадем ход и на другата страна - приятната, освобождаващата, градивната.

Не искаме ли всички ние щастие, здраве, добро разположение и свобода...?

Искаме и е възможно. Но в сметката влиза и друго: да до­пуснем новото, за да можем да го използваме, да повярваме, че светът има още какво да ни предложи, различно от това, което сме предполагали, защото той е...

Много хора, особено тези на Запад, вече не вярват в чудеса, но остават много учудени, когато си счупят крака или ги уволнят от работа, когато загубят партньора си или някой открадне колата им.

Те всъщност не се интересуват от живота. Наистина, умеят да се налагат, но не знаят защо са тук, кои са били преди и какво ги очаква след физическата смърт.

Още по-лошо е, че повечето от хората нямат представа защо изобщо са на Земята и не осъзнават великите закони на живота.

Тук вероятно наивните отново ще възразят, че не съществуват никакви жизнени механизми, никакви духовни закони, никакъв план на Сътворението и съответно никакви чудеса.

Добре, но какво да кажем за нестинарите?

Как така хора ходят по горящи въглени, без да си изгарят краката? Нестинарите не местят планини с вярата си, но поне за момент анулират физичните закони. Преди да минат боси по няколко метра тлеещи въглени, водачът им ги подготвя ментално. Едва когато са убедени истински (т.е. отвътре) те не пострадват. Ако възникне съмнение, всичко е било напразно, те ще се изгорят.

Как така някои хора могат - пред работеща камера - да изкривяват лъжици и други прибори със силата на мисълта си, въпреки че това уж - научно - е невъзможно?

А плацебо-ефектът?

През 2003 г. най-различни публикации (също и в списание Focus) съобщиха за доклад, отнасящ се до медицинско изследване, в което са оперирани колената на половината от пациенти със скъсан менискус. Останалите със същия проблем само са поставени под упойка и им е направен повърхностен разрез, за да бъдат подведени. Пред никого не се коментира нищо. Въпреки това - о, чудо! - не-оперираните пациенти също оздравяват!

Статията дава това като доказателство за плацебо-ефект.

Какво представлява плацебо-ефектът? Нищо друго освен един от космическите закони, приложен практически:

От опит мога да кажа: животът е изпълнен с чудеса. Ние дори сами можем да ги сътворим. „Как" ще разкажа на следващите страници и ще приведа примери за конвертирането им в практиката, също и във Вашия живот - моментално!

Реално не съществуват никакви истински „чудеса" (странно ли ви се струва?), а само просто и достъпно съблюдаване на закономерности, които позволяват материализация и поява на феномени.

В следващата глава ще Ви запозная с няколко извънредно чудати личности, съответно групи хора, през чиито чудотворни действия ще прогледнем към част от живота, от която, може би, мнозина са се дистанцирали.

Ще научите неща, които дори и да Ви звучат фантастично, ще разберете как стават възможни и преди всичко как да се възползвате от тях и да станат част от живота Ви.

Нека станем по-конкретни.

Въпросът е дали съществуват „чудеса", или не. Нека Ви представя най-интересната (по мое мнение) личност от последното хилядолетие, правила много чудеса, подобно на някои религиозни светци, на които мнозина са станали свидетели; един човек, който ще Ви очарова. Това е...

Граф Сен Жермен -

Мъжът, който знае всичко и никога не умира!

В Епсус1ораесИа ВгШптсаса граф Сен Жермен е представен като прочут авантюрист от 18. век, известен из дяла Европа като „необикновения мъж". За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер, един циник, който трудно се впечатлявал, го нарича пред Фридрих Велики „мъжът, който знае всичко и никога не умира!".

Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най-малко двеста години, без външния му вид да се промени.

Графът се появява внезапно от нищото. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Трябва да е имал повече от осемдесет псевдонима и вероятно името му Сен Жермен също не е истинско.

В разговор с мадам Помпадур, метресата на крал Людовик XV, Сен Жермен обобщава начина на живот по онова време с думите: „ Всички жени търсят вечната младост, а всички мъже -Философския камък. Едните искат вечна красота, другите -вечно богатство."

Много от тези, които са се срещали с графа, смятат, че графът е притежавал и двете. Това, впрочем, се дължи на дългия му живот. Пред Фридрих Велики той веднъж заявя-ва, че бил открил еликсира на дълголетието, който удължава

човешкия живот, и самият той живее вече повече от две хиляди години. Пред барон фон Алвенслебен казва: „Аз държа природата в ръцете си и както Бог е създал света, така аз мога да създавам това, което поискам, от нищото."

При друг случай той приятелски споделя, че може би е по-стар от Матусал...¹

Нека проследим появите му последователно:

Сен Жермен се появява за първи път през 1710 г., за което свидетелстват композиторът Жан-Филип Рамо и младата графиня Джорджи. Те го описват като четирийсет-четирий-сет и петгодишен мъж. Не е напълно ясно какво се случва през следващите две десетилетия, освен че той става близък довереник на мадам Помпадур и че е имал голямо влияние в масонските ложи и други тайни съюзи. По онова време духът, свързващ ложите и техните братя е бил много по-различен от сегашния. Събирали са се много духовно извисени и интересуващи се от спиритизма хора, за разлика от съвременните висши степени, които, според мен, вървят в напълно различни посоки.

Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където вероятно придобива голяма част от невероятните си знания за диамантите. През 1743 г. се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и можел да произвежда диаманти, както и, че бил обходил Хималаите и открил хора, „които знаели всичко". Допълва, че „човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз", за да може да разкрие тайната му. Разказвал, че пътувал в космоса: „Много дълго пътувах през космическото пространство. Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми." По друг повод той казва: „ Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни."

Освен това имал пророческа дарба - съобщавал за открития от бъдещето. Твърдял, че можел да става невидим или внезапно да се появява, когато и където си поиска.

Неговите съвременници - от споменатата преди малко

мадам Помпадур до немския философ Грим¹ - подчертават в писмата и дневниците си невероятния талант на графа да разказва истории с исторически подробности. Омагьосващите му истории за Клеопатра, Пилат Понтийски, Мария Тюдор, Хайнрих VIII и Франц 1, описвани с безброй живописни детайли, убеждавали неговите запленени и погълнати слушатели, включително Людовик XV, че той наистина описва собствените си преживявания.

Днешните психиатри вероятно лесно биха могли да цитират примери от практиката си, но разликата в случая е, че Сен Жермен е впечатлявал хората от миналото с физически „чудеса".

Да се върнем към историческите факти: през 1744 г. графът е обвинен в шпионаж и попада в затвора, но след разпит отново е освободен. От 1745 до 1746 г. живее като принц във Виенския двор, където го описват като „ забавен и много надарен". Всички твърдят, че не само е богат, но говори няколко европейски езика, а също и арабски, ориенталски и класически езици, свири съвършено на цигулка и пиано. При това бил вегетарианец и пиел вино само по повод.

Между 1747 и 1756 г. той най-малко два пъти е посещавал Индия. Има писмо, в което обяснява, че „усвоил знанието и леенето на бижута".

Между 1757 и 1760 г. достига върховната си слава в двора на Людовик XV, пред когото уголемява или умножава диаманти. В неговия двор той имал на разположение и лаборатория за алхимичните си експерименти. Когато на 70 години Графиня Джорджи отново се среща с него, е силно изненадана, че Сен Жермен изглежда така, както при срещата им преди петдесет години.

През 1760 г. мадам дю Хосе го описва по следния начин: „Той изглеждаше така, сякаш е на около петдесет години. Не беше нито слаб, нито дебел, имаше безупречни маниери, изглеждаше умен; обличаше се просто, но с вкус, на пръстите си, както и на табакерата си за енфие и часовника, имаше брилянти с превъз-

¹ Вероятно става дума за Фридрих Мелхиор Грим (1723-1807) -писател, критик, преводач и интерпретатор най-вече на френски произведения, специално на трудовете на Волтер - бел. прев.

ходна бистрота. Диамантите на колената и на катарамите на обувките му бяха за 200 000 франка. На дантелената му яка блес­тяха рубини с невероятна красота..." ^{(4, S. 2)}

Графинята си спомня, че се била запознала с него преди петдесет години, през 1710 г. във Венеция, когато той се наричал Маркус Балети, и подобно на музиканта Рамо, който си спомня същото, се кълне, че сега изглеждал по-млад

Във Версай графът се появява едва към 1757 г. и се радва на много необичайно влияние. Свободният му достъп по всяко време до Людовик XV предизвиква недоволство у френските придворни, защото прекарвал много вечери с френския монарх.

През годините 1760 до 1762 г. графът ненадейно се появява в Холандия и се опитва да преговаря за мира с Англия. Политиците и владетелите не проявили никакъв интерес и той очевидно се проваля, защото по-късно отново се връща в Холандия, за да продължи работата си. През тази година Волтер пише до краля на Прусия: „Говори се, че тайната на мира се знаела само от един господин от Сен Жермен, който някога вечерял с отците на църковния събор. Той е мъж, който всичко тае и никога не умира."

От 1762 г. до приблизително 1773 г. из цяла Европа има данни за научните и политическите му дела: „ Един необикновен човек, който може да превърне желязото в метал, който за златаря е не по-малко хубав и красив от златото."

Във Венеция Сен Жермен притежава фабрика със сто ра­ботника, която произвеждала лен с вид на коприна.

Между 1774 и 1784 г., след смъртта на Людовик XV, напразно предупреждава Людовик XVI и Мария Антоанета за „ огромния заговор", за който научава от кръговете на масоните и илюминатите.

След това повечето време той живее в Германия. Един свидетел твърди, че по онова време графът трябва да е бил между шейсет и седемдесетгодишен. Там заедно с ученика и покровителя си принц Карл фон Хесен-Касел вероятно се е ангажирал с кръговете на масоните, розенкройцерите и тамплиерите. Твърди се, че двамата са работили над неща, ,. които ще са от полза за цялото човечество".

Много години графът живее при Карл фон Хесен-Касел в Германия, където извършва и демонстрира различни научни експерименти. Предлага списък с различни химични способи на Фридрих Велики, и „ ако този монарх ги беше взел насериозно, Германия можеше да е водещата сила в индустриалната революция и да е господар на Европа ^{(4, S. 5)}

В двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път започва да остарява. На 27 февруари 1784 г. най-ненадейно Сен Жермен трябва да е умрял в ръцете на две камериерки, което е записано в църковния регистър на Екернфьорде¹. Но когато няколко дена след това ковчегът му отново е отворен, той се оказва празен!

На 15 февруари 1785 г. той се появява (потвърдено от много свидетели) на една голяма среща на окултисти във Вилхелмсбад -между тях масони, илюминати и некроман-ти - на която трябвало да се уточнят различните намерения на ложите. Явява се, придружен от прочутия италиански авантюрист и алхимик Калиостро, виенския лекар Франц Месмер, откривател на „животинския лечебен магнетизъм" (месмеризъм), и френския писател и философ Луис-Клод Сен Мартен.

От 1788 г. той отново живее предимно във Франция и пре­дупреждава аристократите за предстоящата революция, но отново не му вярват. През 1789 г. пътува до Швеция, за да предпази крал Густав III от някаква болест.

Той изглежда е говорел за вътрешния смисъл на живота и -понеже предсказал бъдещата революция - утешавал хората, с които общува, с описание на финия свят (отвъдното).

На Мария Антоанета предсказва деня и часа на смъртта й през 1793 г. Самата кралица засвидетелства, че с духовното си тяло (астралното си тяло) графът й се явил в килията и я окуражил, като я уверил в красивия отвъден живот, което й дало сила да застане пред гилотината.

По-късно крал Густав III казва на приятелката и хро-нистката си мадам д'Адемар, която все още вярвала, че Сен Жермен изглеждал на 45 години, че графа щял да я посети още пет пъти. По-късно тя самата потвърждава, че предсказанието се сбъднало. За последен път това се случило през 1820 г., във вечерта на убийството на херцог дъо Бери.

След това графът отново трябва да е бил забелязван, преди всичко в окултните кръгове, за което обаче, доколкото знам, не съществуват никакви или в най-добрия случай само откъслечни данни. През 1820 г. трябва да се е установил във Виена и да е разговарял с мадам дьо Женли. През 1836 г. -т.е. 52 години след „официалната си смърт" - се появява на погребението на Карл фон Хесен-Касел, където е разпознат от много хора. През 1842 г. той трябва да е станал близък приятел с лорд Литън. През 1867 г. вероятно е присъствал на срещата на Великата ложа на Мейленд, а по-късно е вдъхновил Шопен и Чайковски. И накрая, прочутата теософка д-р Ани Безант (наследничката на Елена Блаватска) твърди, че за пръв път среща графа през 1896 г.