Сен Жермен, защо по онова време не си споделил знанието си с всички, а само с най-богатите и най-властните?

Нека продължим беседата си по-късно, повече не е нужно. А и хората, които ще четат тази книга, ще трябва да поработят вътрешно, преди да станат отворени за по-голямото знание. Защото всичко, което тук ти доверих, а отнася и до останалите, не само до теб.

Бъди здрав, приятелю мой.

„Странник и откривател в света, аз намери принципи и опора в космоса и земята, позна силата на златото на дъното на реката, видя строежа му и овладях направата му."

Сен Жермен!

ЗА КАКВО МИ Е ВСИЧКОТО ТОВА ЗНАНИЕ?

За какво бяха всички тези невероятни истории? Какво да очакваме сега, след като знаем, че някога сме дошли от космоса?

Какъв е смисълът, че и днес из пещерите-самадхи живеят атланти и лемурийци?

Какво от това, че пирамидите в Гиза са постройки от Атлантида?

Какво от това, че хората някога са били с по-високо ниво на съзнание и че е имало личности като граф Сен Жермен, които са се смесвали с обществото, за да споделят знанието си?

Какво като знаем, че преди шумерите са съществували други цивилизации, по-високо развити от нашата днес?

Какво като знаем, че не произлизаме от маймуните, а че високо развити цивилизации са извършвали генетични интервенции?

Какво като знаем, че глупакът, който ни е съсед, е толкова важен за Бога, колкото и аз, защото сме духовни братя?

Какво като знаем, че Исус не е умрял на кръста, а някъде съвсем другаде - и то след десетилетия?

Какво като знаем, че най-властните фамилии на тази планета искат да постигнат Нов световен ред и да наблюдават и контролират целия свят?

За какво ми е да знам всичко това, след като моят живот още преди (!) Новия световен ред е напълно объркан? Ако имам конфликт със съседа си, ми е все едно дали ние два­мата сме произлезли от маймуната, или са ни създали пришълци от Сириус. Истината е, че ние постоянно се караме, а това не е в моя полза - отношенията ни се влошават все повече, а последствията направо ме разболяват - психически и физически. Разбирате ли какво имам предвид?

Хората, които срещнах в живота си, знаеха толкова много за икономиката и политиката - кой политик към коя масонска ложа принадлежи, как функционира анти-гравитационният двигател и коя стара или нова безлихвена парична система би помогнала на света. Факт е обаче, че всички те живеят хаотично. „Хаотично" вероятно звучи прекалено. Аз наричам дадена ситуация хаотична, когато човек не говори с бившата си жена, съди се със съдружника си, забранил е на тъщата си да стъпва в къщата му или въобще е развил някаква мания.

Има и по-лошо: има хора, които много умело сочат другите с пръст и злословят за тях, но самите те не си плащат дълговете, не държат на думата си, дори се озлобяват, ако им се направи забележка.

Други прочитат някоя религиозна книга, която ги убеждава, че казва цялата истина, но се отнасят към жена си, децата си и околните като с парцал и заобикалят личната си трансформация с някаква заучена фраза, назубрили я от въпросното ценно писание, твърдо убедени, че това ще извини примитивното им поведение.

Някои дисциплинирано медитират сутрин и вечер, други не се отлепят от розовия си венец, трети знаят Библията наизуст и за всяка ситуация имат готов афоризъм. Всички ние познаваме този вид хора, които вече са станали наполовина светци. Много от тях наистина са добросъвестни, искат да се реализират на двеста процента, но заради чистата „духовна сияйност" (дали не „духовно" ограничение?) не успяват да постигнат и най-обикновени неща. Други от елитарност са станали твърдоглави и фанатични и са направо непоносими.

Хора, които нямат партньор или не са семейни, се гневят на „злите илюминати". Направо са ми любими. Ще пропусна коментара...

Всъщност повечето жители на земното кълбо - виждал съм много такива със собствените си очи - живеят в малкия си ограничен свят, с точно толкова ограничен светоглед и на всяка новост първо се подиграват. Ако новото не изчезне, започват да се борят с него, вместо първо неутрално да го проучат, за да видят дали пък няма да обогати и техния живот.

След това залитат по някоя тема - подобна на тези, които разгледахме в отделните глави, например за пещерите-са-мадхи -вкопчват се в нея с две ръце, пригласят й, без изобщо да се замислят и да разбират взаимовръзките.

За такива хора не мога да направя нищо, а и не искам. Но за онези, които са настроени за промени, които са неудовлетворени от досегашния си живот и искат нещо повече, мога да кажа следното:

1. 
   Имате възможност да се запознаете по-отблизо с това тайно знание, да го използвате лично за себе си и в професията. Ако например сте строителен инженер, за Вас би била полезна свещената геометрия, ако конструирате самолети -знанията за древните въздушни технологии. За един компютърен програмист ще е интересно да разбере как кристалите могат да съхраняват информация, а астрономът би могъл да научи нови неща за вселената. Това е външният подход;
   
2. 
   Заниманията и проверката на древните познания са нещо препоръчително и разумно. Ще ги разгледаме и ще видим как бихме могли да ги имплантираме в нашия малък свят.
   

С удоволствие ще Ви разкажа как самият аз използвах това знание. То ме направи не само по-любопитен. Естествено потърсих факти и предприех още по-далечни пътувания, срещнах се хора от различни точки на земното кълбо, които отвориха нови врати пред мен - докато не намерих своите доказателства. Видях неща, които са толкова фантастични, че едва ли бих повярвал, ако не ги бях видял лично. Преди всичко обаче имах възможността да общувам със същества -контактьорски и телепатично, които избистриха светогледа ми и ме накараха да съм по-наясно със себе си във света.

Бяха ми показани текстове и документи, които потвърдиха предположенията. В тях се разказваше за създателя ни - за божественото, за пра-единството - и за гледната точка на съ­ществата, с които общувах. Тогава ми светна и животът ми още веднъж се промени.

С няколко думи бих могъл да кажа, че това знание ме направи по-смел, по-непривързан и настроен за авантюри и най-вече: по-горд, по-благороден, по-достоен, по-силен и по-сигурен в себе си. Същевременно по-раздаващ се, по-невъзмутим, по-спокоен, по-обективен, пълен с повече разбиране, по-обичан и, съвсем между другото, по-заможен...

Превърнах се в този, който сега пише тук. Това не го направиха демокрацията или обществото - точно обратното. Всичко дойде като последствие от гледната точка към света, която приех под въздействие на заниманията и пътешествията си.

Затова нека да...

Ще припомня още веднъж темите в книгата:

1. 
   Срещнахме се с граф Сен Жермен, за който се твърди, че бил неимоверно богат и не остарявал. Самият той казва, че „ е учил в пирамидите" и от време на време си „ почивал" в Хималаите.
   
2. 
   Проследихме изследванията на Ернст Мулдашев за съществата (атланти и други) от пещерите-самадхи, които със силата на мисълта са редуцирали обменните процеси до нула и са прекратили остаряването на телата си.
   
3. 
   Разбрахме за щумерските клинописи и анунаките, чиито генетични интервенции (според древния епос за Сътворението) са променили развитието на Земята. Те учели новото човечество как да използва силата на мисълта и когато след хилядолетия напуснали планетата, завещали технологични средства за комуникация, както и документи, които свидетелстват за тях и смисъла на Творението.
   
4. 
   Същите неща научихме и от текстовете, които през 1114 г. тамплиерите намират в Ерусалим. Те съхраняват знания от времето на атлантите и обясняват смисъла на Творението -Закона за резонанса и факта, че човек не е само част от Творението, но и част от божественото единство, което ние наричаме Творец, и съответно е отговорен за всички свои постъпки.
   

1. 
   Очевидно Нострадамус също е имал достъп до там-плиерските тайни, защото можем да предположим, че (вероятно целенасочено) е изнесъл знание, касаещо бъ­дещето. В предсказанията си той учи, че всичко е про­менливо - включително и съдбата на хората: в случай че поемат по друг курс („Каквото посееш, това ще пожъ­неш "). Ако от днес нататък започнем да сеем по друг начин, в бъдеще ще се убедим в разликата. Такъв е случаят и с Леонардо да Винчи, който е притежавал безпрецедентни за онова време познания. От ерудицията му за свещената геометрия става ясно, че е имал достъп до същото древно наследство от Атлантида.
   
2. 
   Бегло споменахме илюминатите, които са се вкопчили във висшото масонство. То от своя страна е получило древното знание от тамплиерите-масони. Илюминатите използват законите на духовното мани-фестиране безпогрешно, за да не се отклонят от целта си - Новия световен ред. Те експлоатират същите знания - но с обратна посока.
   
3. 
   Запознахме се с медиумите и най-вече с изумителните китайски деца, които със силните си телекинезични дарби (респективно сила на мисълта) са в състояние да материализират и де-материализират различни неща.
   
4. 
   И за финал ни остава добрият стар плацебо ефект, който ще приземи пътуването ни през времето на сигурна почва.
   

Всички тези примери казват едно:

Със силата на мисълта си ние можем да постигнем всичко, което си пожелаем - дори в този момент това да ни изглежда невероятно.

Примерите, разгледани в хода на книгата, показаха, че:

Всичко, което днес притежаваме - машини, жилища, дрехи, дори тази книга - първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека - без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.

Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля - „модерното" изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти...

Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона/За резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.

Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия - за неприятните, както и за приятните - как да преоформим нашето бъдеще?

Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!", а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.

Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.

При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за неапинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря...", наистина ще се изгори.

Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.

И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл -неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.

Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.

Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т. е. божественото в нас, познава първичния план на живота - личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.

При цялата тази работа с желанията е важно да можем да си представим резултата образно (визуализация) - например как сме седнали и колко прекрасно се чувстваме в новата си кола; или как сме застанали пред собственото си предприятие, вратите му се отварят и ние поздравяваме колегите си; или поглеждаме към банковата си сметка с много цифри; или че най-накрая сме здрави, или че огъваме лъжица...

Нека сами се поставим в желаната ситуация и да се почув­стваме така, сякаш това е реалност. По този начин мисълта и желанието се потенцират. За усилване на въображението е подходящо практикуването на автогенен тренинг или медитация, защото в случая целенасочено предизвикваме картини пред вътрешното си око.

Нека обаче сме честни. В манифестнрането, ако не вярваме, резултатът винаги ще е половинчат. Съмнението убива всичко. Нека си пожелаваме само онова, за което наистина вярваме, че ни е по силите.

Вярваме ли, че от днес за утре внезапно ще станем милионери? Не, едва ли. А вярваме ли в двойното заплащане? Това вече е възможно - например чрез поощрения от работодателя или комисионна за идея, която сме прокарали във фирмата си...

Ще установим, че: след като сме манифестирали нашите първи малки желания, ще станем по-смели. „Щом това ста­на на работното място, мога да се стремя и към по-висока цел". Няма граници - вижте илюминираните ни приятели, за които светът е достатъчно добър!

Нека обаче дадем възможност на вселената (космическото духовно поле) да изпълни желанието ни по най-подходящия начин. И нека не се блокираме сами.

„ Искам много угари, надявам се да ги получа от лотарията или от някой богат мъж, или от откритието, което имам намерение да продам" са формулировки, които трябва да бъдат поправени. Откъде знаем, че голямата печалба трябва да дойде от лотария?

Не може ли например, отивайки до супермаркета, един ден да спасим живота на възрастна дама, паднала на улицата, и тя да ни завещае голямото си богатство (защото няма наследници)? Подобна ситуация отменя напълно предишните ни формулировки.

Разбирате ли какво искам да кажа? Божиите пътища са пълни с чудеса и ние не трябва сами да слагаме прът в колелетата с ограничените си желания. На това ще се върнем отново по-късно...

Манифестирането и образната визуализация могат да бъдат от полза при личните (човешките) конфликти Например бихме могли да си представим - което реално все още изглежда почти невъзможно, че прегръщаме врага или опонента си и му прощаваме несправедливостта и неприятностите, които ни е причинил. Ще установим как за секунди енергията в нас се променя и други чувства завладяват сърцето ни.

С манифестиране аз лично експериментирам повече от 15 години; известни са ми много подобни книги - за промяна, за изграждане на нови житейски условия и т. н.; констатирах, че формулировката често е тази, която блокира проекта.

Например една жена си пожелава да се омъжи за човек на име Хайнц и моли любящия Бог да изпълни желанието й. Майката, от своя страна, не харесва Хайнц и моли Бога на всяка цена да осуети сватбата.

А какво ще направи „любящият Бог"? Предполага се че ще послуша и двете жени, ще изпълни и двете желания Какво става?

Сватба има и след една година идва разводът. Така и двете желания са се изпълнили. Кое е погрешното в тази форма на пожелаване? Тя предварително се ограничава само върху едно лице - Хайнц.

Кое би било правилно?

Евентуално биха могли да се молят така: „Мили Боже, направи така, че аз (респективно дъщеря ми) да намеря(и) най-добрия мъж за себе си."

Съществуват хиляди варианти, с които да творим непъл­ноценно, например: „Искам ново Ферари, жена с руса коса и го­леми... , мъж с много пари и имот в някоя топла страна, къща с веранда и изглед към планините... "

Не Ви съветвам да се поддавате на подобни желания и не съм отговорен, ако Вие си пожелаете нещо такова.

При пожелаването и манифестирането е важно да се знае, че желанието ще се изпълни - все някога, дори и да не ни направи щастливи.

Това ни напомня една стара поговорка, която казва: „Внимавай за какво се молиш, защото желанието ти може да се сбъдне!" или смешното „Дано Господ ме опази от желанията ми!"

Може би наистина ще получим нашето Ферари, но после ще се блъснем в някое дърво и ще куцаме до края на живота си, защото до момента сме карали само Голф дизел и не сме се научили да управляваме такъв „звяр"; или съседите ни ще започнат да ни избягват, защото ще решат, че сме станали мегаломани...

Или пък получаваме партньор с всичките му подробности - с къща в Испания, с много пари... Но може би той пие, или се затваря в себе си, или работи половината нощ, за да изкара парите си...

Виждаме, че не е толкова просто да пожелаем и да си представим нещо, а понякога дори е опасно.

Бих Ви посъветвал да творите, колкото е възможно по-съ­вършено, и ще споделя това, което научих от Сен Жермен:

„Рибната кост". Тя е показана на следващата страница. На лявата страна - контрааргументите, пишем всичко онова, което искаме да променим в живота си, например прическата си, стила на обличане, който от десет години е един и същ, работното място, партньора си, съседите, които всяка неделя сутрин, когато искаме да се наспим, звънят; а може би, старата ни кола или факта, че печелим твърде малко. В нас самите също има неща, които не ни допадат. Например, че сме прекалено страхливи или избухливи. Може би ни мързи или сме твърде песимистични. Може би ни пречи това, че не се доверяваме. М-да, естествено остава и темата за здравето...

Нека направим още една крачка. Докато пишем, да се попитаме защо всъщност сме болни. Възможно е да установим, че стомашните ни проблеми се появяват само по време на работа, защото там не се чувстваме добре или не се разбираме с колегите си. Или скандалът с партньора изцежда нервите ни докрай и предизвиква мигрената или ни депресира. Да го направим и да се наблюдаваме. Аз съм убеден, че всички ние добре знаем защо боледуваме от дадена болест. Дали причина за нея не е конфликтът с някого или невъзможността да се наложим като личности...

Тоест, ние знаем, че ако имахме друг шеф или не трябваше да вършим дадена работа, която винаги ни изнервя, здравето ни отново би се възстановило. Звучи ли разумно?

ПРОТИВ Какво искам да изоставя	ЗА Какво искам...
Стария си начин на живот, дрехи, кола...	Започвам нов начин на живот, ста­рият ме отегчава, вече твърде дъл­го правя това, което другите очак­ват от мен.
Работата ми вече не ми доставя ра­дост.	Обичам да работя, но искам да върша нещо, което ми доставя ра­дост (самостоятелност?)
Жилището ми не ми харесва - твърде малко, твърде шумно, с много малко зеленина, не харесвам съседите си.	Май е по-добре да живея на село - на по-голямо разстояние от съсе­дите.
С тази работа наистина не мога да се реализирам.	Аз съм сръчен, по-добре да избе­ра нещо такова, отколкото да седя пред компютъра.
Твърде съм боязлив.	Мога да свиря часове наред на пи­аното, без да се отегчавам - напро­тив...
Страхувам се да съм сам - нямам партньор. Вече дълго време боледувам.	Пътувам с удоволствие и говоря много езици, това ми се отдава... Аз съм отворен за новото и не за-циклям.
Макар с удоволствие да работя с хора, оплакванията им ми идват в повече.	Аз съм добър слушател. Не обичам друг да ми определя какво да правя, аз съм господар на себе си.
Твърде съм дебел.	Ще променя начина си на хранене, ще отслабна, така ще се харесвам повече...
Твърде съм слаб.	Ще живея деня си по-спокойно, така няма да се стресирам - т.е. ще върша нещо, което ми доставя ра­дост.
Почти не пътувам.	Обичам далечни страни, както и дълги престои.
Градът, в който живея, е твърде трес­кав, твърде...	Приятно ли ми е да работя на от­крито, да се занимавам с цветя или спорт, или с някакъв занаят?
Ако работех вкъщи, щях да съм със семейството си...	Аз работя най-добре сам. С удоволствие медитирам. Виждам много неща, силен инте­лект съм.

И т. н...

Следователно веднага можете да напишете в „за"-страницата: „Нова работа - по възможност самостоятелна дейност, която ми доставя радост, която ме радва, щом стана сутрин."

В „за"-страницата е за всички неща, които искаме, които можем и владеем, които ни доставят удоволствие:

Вие сте сръчен или сте надарен музикално - дори може би свирите на някакъв инструмент; или обичате компютрите; може би, сте въодушевен спортист, обичате чистия въздух, планините, морето, гмуркането, имате дарба да говорите, често се случва да водите разговори, или по-скоро сте отшелник и обичате да работите на спокойствие (например като писател), работите по-интензивно и много по-добре сам, отколкото в екип... Така малко по малко картинката, която постоянно и по-продължително трябва да не забравяте, се оформя.

Нека си послужим с въображаем пример, за да илюстрираме начина на действие: майстор X.

Нашият майстор X е оригинален, притежава занаятчийски талант, умее да контактува с хора от всякакъв тип, с удоволствие общува и често е в центъра на компанията. С удоволствие кара кола или лети, и по принцип обича пътуванията. За него къщата не е важна, живее под наем, вкъщи почти не готви, обикновено се храни навън, обича красивото, жените, както и дрехите. Свири на китара - най-вече, когато е сам. Не обича да свири с група. Сам си композира парчетата.

Принципно е свободен. Не членува в никакъв спортен (или друг клуб), а не му и отива.

Какво бихме посъветвали този тип? Представете си за малко, че сте терапевт, той идва при Вас и иска мнението Ви за своята професионална ориентация.

Аз лично бих го насочил към самостоятелна работа, за да го направи наистина самостоятелен, или да работи индиви-дуално за някоя фирма, например като неин представител. Той ще продава продукта й и постоянно ще пътува с кола, може би ще му се налага да лети до Азия, за да следи производството там...

Би могъл да стане и пилот или музикант - зависи колко добре може да свири. Или да работи на половин ден, а вечер да свири на китара? Може би той ще има успех като аниматор? Възможностите са много...

Затова не губете прекалено много време - най-много няколко дена. Сен Жермен ме посъветва да бъдат три дни, достатъчни да се успокоите и да стигнете до ясна идея.

Тя е от голямо значение, защото ако един ден срещнем фея, трябва да знаем какво да поискаме. Затова трябва наистина да стигнем до същността. Защото ако желанието не е формулирано ясно, феята освен да скубе дългите си коси, няма какво друго да направи. Ако желанието не е формулирано правилно, то не може да го придвижи във вярната посока.

Преди всичко не трябва да се страхуваме да напишем нашите най-тайни и съкровени желания, дори да са „твърде емоционални". Бихме могли да напишем какво никога повече не искаме да работим, или че желаем да превърнем нашето хоби в професия (например музицирането), което за някои хора не е непременно „работа".

Това работи идеално. Без-смислени са желанията, които задоволяват Его-то ни, които носят това, което НИЕ искаме. Но знаем ли винаги кое е най-доброто за нас?

На това бих могъл да отговоря с множество примери от живота си. Аз самият исках много неща и ги получих - страхотни коли, определени жени, много пари и пътувания в най-далечните страни...

Но това не винаги ме правеше щастлив. Затова Сен Жермен ме научи на още един начин на манифестиране.

От тази книга разбрахме, че сме божествени същества, поели божествена задача тук на Земята; няма нужда да спорим, ние искаме да стигнем до сърцевината на нещата, до същественото („Нека се сбъдне волята ти"), което е божествено в нас.

Затова ще Ви покажа един начин за пожелаване. Път, който не служи на Его-то, на увеличаването на властта и трупа-не на богатства, на нашето имане, а ни помага да изпълним жизнената си цел, нашето битие. Ето защо е важно нещата да са формулирани така, че вселената да даде на душите ни най-доброто от най-доброто. Става по следния начин:

Винаги формулираме в настоящето - като че ли целта вече е постигната. Не във вида: „Скоро ще имам до себе си мила жена...", а: „До себе си имам мила жена."

Но тук май чувам възраженията Ви, че и така не е добре. Правилно!

Сполучливата формулировка би била:

„До себе си имам жена, която най-добре ми подхожда."

Но ето пак Его! Още по-добре: „ До себе си имам жена и ние сме безкрайно щастливи."

„ Имам професия, която е много подходяща за мен, доставя ми най-много радост и с нея изкарвам парите си."

„Аз успях, защото вече правя това, което ми доставя радост и ме развива."

„Живея в жилище, което е точно за мен. Живея в жилище, в което се чувствам най-добре... " „ Живея в постоянно изобилие." „Карам колата, която е точно за мен."

„Привличам в живота си само това, което е от полза за здра­вето и щастието ми."

„ Ставам все по-смел, отдавам се на идеите, на партньора, на децата си, на любимите занимания..." (сърце вместо глава)

С такива формулировки едва ли нещо може да се обърка, защото помощниците ни от духовния свят винаги ни подкрепят и знаят колко е натъпкано портмонето ни за моменти или дали скоро предстоят професионални и жилищни промени, дали фирмата ни няма да фалира...

Да формулираме винаги така, че най-доброто да може да се случи, всичко да е отворено нагоре, без дребнодушни очаквания, защото в противен случай преди изпълнението има поучителни криволичения.

Ще издам тайната на най-властните хора на тази планета: те манифестират с този модел - повечето не както описахме според висшия принцип, а Его-истично само за собствените си цели. Начинът им на работа е такъв - били те розенкройцери, масони, тамплиери, магьосници - бели, черни... - впрочем всички те са успели.

Принципът на манифестиране винаги е същият, само желанията се променят.

Разликата между светлата и тъмната страна (за да не из­ползвам думи като добро и зло) е тази, че тъмнината има ясна цел: например световно господство и контрол. Това е съвсем определена цел, съществува ясно структуриран път до нея (виж Документи на Баварските илюминати). Това е пътят на разума и за него той е много по-разбираем, отколкото дадена мъглява формулировка на езотерик, търсещ просветлението, който не знае какво точно е то. Неговият път е на сърцето и „чувствата". Често не е лесно емоциите ни да бъдат изразени с думи и затова са по-неясни.

Ясно ли го казах? Едните имат пред очите си съвсем ясна цел и затова ясно ще манифестират. Когато обаче човек иска да се включи в добри проекти, т. е. във всичко, което „намира" за добро, обикновено му липсват концепция и яснота как да постигне целта си.

Силите на Его-то (илюминатите) знаят „добре" да боравят с властта си. Те са наясно с кой принцип да работят и как да се настройват при манифестиране, какво да имат предвид. А наясно ли сме ние с целите си; знаем ли съвсем точно какво искаме? Какво желае разумът и какво сърцето ни?

Ако успеем ясно да кажем какво искаме да имаме в този живот, каква е целта ни, тя може да се изпълни. Ако нямаме точна, ясно дефинирана цел, нищо ясно няма да се случи. Или ще добием яснота едва когато започнем да страдаме.

Аз отново виждам пред себе си феята, която скубе златните си коси, защото човекът, чието желание е готова да изпълни, все още не знае какво точно иска.

Тези хора ще трябва да напишат домашните си. За щастие, не е нужно кой знае колко време, най-много няколко дни. Това обаче са най-важните дни от живота ни, защото ще станем съзнателни за самите себе си и в заключение ще открием божественото - когато започнем да творим!