Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница31/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   42

V. Разрушаване на семейството

Няма начин да бъде установено колко хора са избити в политическите кампании на ККП. Няма начин да се направи статистическо проучване, тъй като информацията е блокирана, а между отделните региони има бариери, етнически групи и местни диалекти. ККП никога не би провела такова изследване, тъй като това би било равносилно на това сама да изкопае гроба си. Партията предпочита да пропуска детайлите, когато пише собствената си история.


Още по-трудно е да се знае броя на семействата, ощетени от ККП. В някои случаи един човек умира и семейството му е разбито. В други случаи загива цялото семейство. Дори когато никой не умира, много хора са принудени да се разведат. Баща и син, майка и дъщеря са принуждавани да се откажат от роднинската си връзка. В резултат на това някои стават инвалиди, други полудяват, а някои умират млади от сериозни заболявания, причинени от изтезания. Информацията за тези семейни трагедии е много непълна.
Японският „Юмиури нюз” веднъж пише, че повече от половината от китайското население е било преследвано от ККП. Ако това наистина е така, броят на семействата, разрушени от ККП, се изчислява на над 100 милиона.
Джан Джисин [25] се превръща в познато име във всяко домакинство поради огромния брой репортажи за нейната история. Много хора знаят, че тя е изстрадала физически мъчения, групово изнасилване и умствен тормоз. Накрая полудява и е разстреляна, след като гърлото й е прерязано. Но много хора може и да не знаят, че има и друга жестока история зад тази трагедия – дори членовете на семейството й били задължени да посещават “класове за семействата на осъдени на смърт затворници”.
Дъщерята на Джан Джисин – Лин Лин си спомня ранната пролет на 1975 година.
„Човек от съда в Шенян произнесе високо: ”Вашата майка е много упорит контрареволюционер. Тя отказва да се промени и е непоправимо твърдоглава. Тя е срещу нашия велик лидер и председател Мао, срещу непобедимото учение на Мао Цзедун и срещу пътя на революционния пролетариат, начертан от председателя Мао. С куп от престъпления, нашето правителство смята, че наказанието трябва да се увеличи. Ако тя бъде екзекутирана, какво е вашето отношение?” Аз бях удивена и не знаех как да отговоря. Сърцето ми беше разбито. Но се преструвах, че съм спокойна, опитвайки се да сдържа сълзите си. Баща ми беше казал, че не можем да плачем пред другите, в противен случай нямаме никакъв шанс да отречем семейната връзка с майка ми. Баща ми отговори вместо мен: “Ако е случаят е такъв, правителството е свободно да предприеме каквото е необходимо”.
Човекът от съда попита отново: ”Ще вземете ли тялото й, ако бъде екзекутирана? Ще вземете ли принадлежностите й от затвора?” Аз наведох глава и не казах нищо. Баща ми отново отговори вместо мен: “Не се нуждаем от нищо”... Баща ми държеше мен и брат ми за ръце и така излязохме заедно от общинската сграда. Като зашеметени, ние вървяхме към дома срещу виещата снежна буря. Не готвихме нищо за ядене; баща ми раздели единствената долнокачествена царевична кифла, която имахме вкъщи и я даде на мен и на брат ми. Той каза: “изяжте я и лягайте рано”. Аз легнах тихичко на леглото от глина. Баща ми седна на един стол и гледаше втренчено в светлината като замаян. След известно време погледна към леглото и реши, че сме заспали. Стана, внимателно отвори куфара, който донесохме от дома ни в Шенян и извади снимка на майка ми. Гледаше я и не можеше да сдържи сълзите си.
Аз станах от леглото, сложих глава в ръцете му и започнах да плача силно. Баща ми ме потупа лекичко и каза: ”Не прави това, съседите не трябва да ни чуят”. След като ме чу да плача, брат ми се събуди. Баща ми ни прегръщаше силно. Не знаем колко сълзи изплакахме тази нощ, но знаехме, че не можем да плачем свободно.” [26]
Един университетски лектор имал щастливо семейство, но то преживяло катастрофа по време на процеса за промяна на десните. По време на антидясното движение, жената, която по-късно станала негова съпруга, се срещала с мъж, който бил определен като десен. По-късно нейният любим бил изпратен в далечна област, където понесъл огромни страдания. Тъй като тя - младо момиче - не можела да живее повече така, изоставила любимия и се омъжила за лектора. Когато нейният възлюбен най-после се завърнал в родния си град, тя вече била майка на няколко деца. Нямало друг начин да се разкае за измяната, освен да се разведе. Тя настояла да се разведе със съпруга си, за да се разплати с гузната си съвест. По това време лекторът бил на повече от 50 години; той не могъл да понесе внезапната промяна и полудял. Съблякъл дрехите си и се затичал гол, търсейки място да започне нов живот. Жена му напуснала и него и децата. Болезнената раздяла, наложена от партията, е проблем, който не може да бъде разрешен и е нелечимо социално заболяване, което може единствено да замени една раздяла с друга.
Семейството е основният елемент от китайското общество. То е и последната крепост на традиционната култура срещу културата на партията. Затова вредата, нанесена на семейството, е най-жестоката в историята на убийствата на ККП.
Тъй като ККП монополизира всички социални ресурси, когато някой е класифициран като опонент на диктатурата, той незабавно ще преживее криза на средствата за препитание, ще бъде обвиняван от всеки в обществото и унижаван. Тъй като дисидентите са третирани несправедливо, семейството е единственото безопасно убежище за тези невинни хора, където те могат да намерят утеха. Но политиката на ККП на намеса не дава възможност на членовете на семейството да се успокояват един друг. В противен случай те също рискуват да бъдат заклеймени като опоненти на диктатурата. Джан Джисин например е била принудена да се разведе. За много хора предателството от членове на семейството – клеветене, каране, публично порицаване, публично отричане от тях – е последната капка, която прекършва духа им. Много хора са се самоубили в резултат на това.
******************

VI. Модели за убиване и последствия от убийствата

Идеологията на ККП за убиване

ККП винаги е рекламирала себе си като талантлива и изобретателна в развитието на марксизма и ленинизма, но всъщност творчески изобретява невиждани злини в историята и в света. Тя използва комунистическата идеология на социално единство, за да мами обществеността и интелектуалците. Тя използва факта, че науката и технологиите отслабват вярата, за да пропагандира пълен атеизъм. Тя използва комунизма, за да отрича частната собственост и използва теорията на Ленин и практиката на насилствена революция, за да управлява страната. В същото време тя комбинира и засилва още повече най-лошата част от китайската култура, която се отклонява от основните китайски традиции.


ККП изобретява цялостна теория и структура на “революция” и “продължителна революция” под диктатурата на пролетариата; тя използва тази система, за да промени обществото и да осигури диктатурата на партията. Нейната теория има две части – икономическа основа и супер-структура под диктатурата на пролетариата, в която икономическата база определя супер-структурата, докато супер-структурата на свой ред действа на тази икономическа база.
За да засили тази супер-структура и особено мощта на партията, тя трябва първо да започне революция на икономическата база, което включва:
(1) Избиване на земевладелците, за да се решат връзките с производството [27] в селата.

(2) Избиване на капиталистите, за да се решат проблемите с продукцията в градовете.


Вътре в самата супер-структура също периодично се извършват убийства, за да се подържат абсолютния контрол и идеология на партията. Това включва:

(1) Решаване на проблема с политическото отношение на интелектуалците към партията.

В продължение на дълъг период от време, ККП лансира различни кампании, за да реформира мисълта на интелектуалците. Тя обвинява интелектуалците в буржоазен индивидуализъм, буржоазна идеология, аполитични гледни точки, безкласова идеология, либерализъм и така нататък. ККП отнема достойнството на интелектуалците чрез промиване на съзнанията им и премахване на тяхната съвест. ККП отстранява почти напълно независимото мислене и много други качества на интелектуалците, включително и традицията да се говори открито за справедливост и посвещаване на живота в подкрепа на правдата. Тази традиция учи: “не се впускайте в крайности, ако сте богати и почитани и не се отклонявайте от вашата цел, ако сте бедни и объркани, нито пък се прекланяйте пред сила, имаща превес” [28]; “Човек трябва първо да се грижи за страната и най-накрая за своето лично щастие” [29]; “Всеки обикновен човек трябва да се смята за отговорен за успеха или провала на нацията” [30]; “Когато не вижда ясно, човек се стреми да усъвършенства своята собствена личност, но когато вижда ясно той усъвършенства не само себе си, но и цялата страна.” [31]



(2) Започване на културна революция и избиване на хора, за да може ККП да придобие абсолютно политическо и културно управление.

ККП мобилизира масови кампании вътре и вън от партията, започвайки с убийства в областта на литературата, изкуството, театъра, историята и образованието. ККП насочва първите си атаки към няколко известни личности като ”Село от три семейства” [32], Лиу Шаоци, У Хан, Лао Шъ и Джиан Бозан. По късно броят на убийствата нараства до “малка група в партията”, и “малка група в армията” и най-накрая се увеличава от изцяло вътрешнопартийно и в армията, до всички хора в цялата страна. Въоръжените схватки премахват физически телата. Атаките срещу културата убиват хората духовно. Това е извънредно хаотичен и пълен с насилие период под контрола на ККП. Злата страна на човешката природа е увеличена до максимум поради нуждата на партията да възроди силата си в период на криза. Всеки може да убива произволно в името на “революцията” и “защитавайки революционната линия на председателя Мао”. Това е безпрецедентно общонационално упражнение по елиминиране а човешката природа.



(3) ККП стреля по студентите на площад Тянанмън на 4-ти юни 1989 г., в отговор на демократичните им искания след Културната революция.

Това е първият път, когато армията на ККП избива цивилни лица публично, за да потуши протеста на хората срещу незаконното присвояване, корупцията и тайните споразумения между служители в правителството и бизнесмени, както и за да потуши исканията им за свобода на пресата, словото и на сдружаване. По време на масовото избиване на площад Тянанмън, за да провокира омраза между армията и цивилните, ККП дори инсценира палежи на военни коли от цивилни и убийства на войници, предизвиквайки умишлено трагедията, в която Народната армия избива собствения си народ.



(4) Избиване на хора с различни вярвания.

Сферата на вярата е от жизнено важно значение за ККП. За да може нейната ерес да мами хората по онова време, ККП започва да унищожава всички религии и духовни практики още от началото на управлението си. Когато среща духовната вяра на новата ера – Фалун Гонг – ККП изважда отново касапския си нож. Стратегията на ККП е да се възползва от принципите на Фалун Гонг – „Истинност, Доброта и Търпимост” и от факта, че практикуващите не лъжат, не използват насилие и не предизвикват социално безредие. След придобиването на опит в преследването на Фалун Гонг, ККП става дори по-добра в отстраняването на хора от други вероизповедания. Този път Дзян Дзъмин и ККП излизат на преден план да убиват, вместо да използват други групи от хора.



(5) Избиване на хора, за да се прикрие истината.

Правото на хората да знаят истината е друго слабо място за ККП. Партията избива хора и за да предотврати изтичането на информация. В миналото “слушането на радиопредаванията на врага” бе углавно престъпление, наказвано с затвор. Днес, в отговор на няколко инцидента на улавяне на сигнала и включване на честотата на държавната телевизионна система, за да се разясни истината за преследването на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин издава тайно нареждане да се “убива безмилостно на място”. Лиу Ченджун, който се включва в предаванията на държавната телевизия по такъв начин, е измъчван до смърт. ККП мобилизира “Управление 610” (организация, подобна на Гестапо в нацистка германия, създадена, за да преследва Фалун Гонг), полицията, прокурори, съдилища и голяма полицейска интернет система, за да следи всяко действие на хората.



(6) Лишаване на хората от правата им за оцеляване заради лични интереси.

Теорията на ККП за нестихваща революция означава в действителност, че тя няма да се откаже от своята власт. Понастоящем злоупотребите и корупцията в ККП са се разраснали в конфликти между абсолютното ръководство на партията и правото на хората на живот. Когато хората се организират, за да защитят правата си легално, ККП използва насилие, размахвайки касапския нож към така наречените „главатари” на движенията. ККП вече е подготвила над един милион души въоръжена полиция за тази цел. Днес ККП е много по-добре подготвена за убийства, отколкото бе по времето на клането на площад Тянанмън през 1989 година, когато трябваше временно да мобилизира и полевата армия. Въпреки това обаче, докато води своите хора по пътя на разрухата, тя води и себе си към задънена улица. ККП е достигнала този извънредно уязвим стадий, когато “взема дърветата и тревата за врагове, когато вятърът подухне”, както се казва в Китай.


Ако погледнем от по-високо може да видим, че ККП е по природа зъл дух. Независимо как се променя в определено време и на определено място, за да поддържа абсолютен контрол, ККП няма да промени кървавата си история – в миналото тя е избивала хора, избива хора сега и ще продължи да избива и в бъдеще.

Различни методи на убиване според различни обстоятелства

1. Ръководство чрез пропаганда

ККП използва различни методи за избиване на хора в зависимост от периода от време. В повечето ситуации ККП създава пропаганда, преди да започне да избива. Партията често казва, че “само убийствата могат да усмирят общественото недоволство”, сякаш хората изискват от ККП да избива. В действителност това “обществено недоволство” е било предизвикано от ККП.


Например драмата “Белокосото момиче” [33] представлява напълно изопачаване на народната легенда. Измислените истории за събирането на рента и пълните с вода тъмници, разказвани в драмата “Лиу Венцай”, са използвани като средство за “обучение” на хората в омраза към земевладелците. ККП обикновено демонизира своите врагове, както в случая с бившия китайски президент Лиу Шаоцъ. По специално, ККП инсценира инцидента по самозапалването на площад Тянанмън през януари 2001 година, за да подбуди омразата на хората към Фалун Гонг, а след това удвои кампанията си на масов геноцид срещу Фалун Гонг. ККП не само не променя методите си на избиване на хора, а и ги усъвършенства чрез употребата на новите информационни технологии. В миналото ККП можеше да измами само хората в Китай, но в днешно време тя мами и хората по целия свят.

2. Мобилизиране на масите в убийствата на хора

ККП не само избива хора чрез машината на диктатурата си, но и активно мобилизира хората да се избиват един друг. Дори и да е спазвала някои правила и закони в началото на тези мобилизации, в момента, в който тя призовава хората да се присъединят, вече нищо не може да спре кланетата. Например, когато ККП провеждаше поземлената реформа, комитетът по поземлената реформа можеше да взема решения относно живота или смъртта на земевладелците.



3. Унищожаване на духа, преди да бъде унищожено физическото тяло

Друг метод на убиване е смазването духа на човек, преди да бъде умъртвено физическото му тяло. В историята на Китай дори и най-жестоката и свирепа династия Чин (221-207 г. пр.Хр.) не е унищожавала духа на хората. ККП никога не е позволявала на хората да умрат като мъченици. Тя провъзгласява идеи като: ”Милост към онези, които си признават и строго наказание за онези, които упорстват” и още: ”Да наведеш глава и да признаеш престъплението е единственият начин да се измъкнеш”. ККП принуждава хората да се откажат от собствената си вяра и мисъл, принуждавайки ги да умрат като животни без достойнство. Достойната смърт би окуражила последователи. Само когато хората умират в унижение и срам ККП може да постигне своята цел да “поучи” хората, почитали жертвата. Причината, поради която ККП преследва Фалун Гонг по извънредно жесток начин и с насилие е, че практикуващите Фалун Гонг смятат вярата за по-важна от живота си. Когато ККП не е в състояние да съсипе тяхното достойнство, тя използва всички възможни методи да измъчва физическите им тела.



4. Избиване на хора чрез съюзяване и отчуждение

Когато избива хора, ККП използва и награда, и тояга, отнасяйки се благосклонно към някои и изолирайки други. ККП винаги се опитва да атакува „малка част” от населението, използвайки пропорция от 5 процента. По голямата част от народа винаги са добри и винаги обект на “възпитание”. Такова възпитание се състои от терор и грижа. Възпитанието чрез терор използва страха, за да покаже на хората, че онези, които се противопоставят на ККП, ще свършат зле, принуждавайки хората да стоят далеч от онези, атакувани от партията. Възпитанието чрез “грижа” позволява на хората да видят, че ако спечелят доверието на ККП и са на нейна страна, те не само ще бъдат в безопасност, но ще имат и голям шанс да бъдат издигнати или да придобият други облаги. Лин Биао [33] веднъж казва: ”малка група [потисната] днес, а утре друга – скоро това ще бъде една голяма част като цяло”. Онези, които се радват, че са оцелели от едно преследване, често стават жертви на следващото.



5. Премахване на потенциалните заплахи в зародиш и тайни незаконни убийства

В последно време ККП е развила модел на убиване с цел премахване на проблемите още в зародиш и избиване на хора тайно, извън закона. Например, с зачестяването на протестите на работниците и селяните на различни места, ККП елиминира движенията, преди да са се разраснали, като арестува така наречените „главатари” и ги осъжда на много строги наказания. В друг пример, с все по-голямото признание на свободите и човешките права в целия свят, ККП не осъжда нито един практикуващ Фалун Гонг на смърт, но след подстрекателството на Джианг Дзъмин “никой не е отговорен за убийствата на практикуващите Фалун Гонг”, същите често биват измъчвани до трагична смърт из цялата страна. Въпреки че китайската конституция дава на гражданите право на обжалване, ако са пострадали от несправедливост, ККП използва цивилни полицаи или назначава местни гангстери да спират, арестуват и изпращат апелиращите обратно вкъщи или в принудителни трудови лагери.



6. Убиване на един за предупреждение на другите

Преследването на Джан Джисин, Ю Луокъ и Лин Джао [35] са все такива примери.



7. Използване на репресии за прикриване на истината за убийствата

Известни хора с международно влияние обикновено са потискани, но не и избивани от ККП. Целта е да се прикрие убийството на онези, чиято смърт няма да привлече общественото внимание Например по време на кампанията за потискане на контрареволюционерите, ККП не избива високопоставените КМТ генерали като Лон Юн, Фу Дзуои, Ду Юмин, а вместо това убива офицери и военнослужещи на по-ниско ниво.


Убийствата на ККП, извършвани в продължение на дълъг период от време, са извратили душите на хората в Китай. Днес в Китай много хора имат склонност към убийства. Когато терористите атакуват САЩ на 11-ти септември 2001 година, много китайци приветстват радостно атаките по форумите на китайските интернет страници. Поддръжници на “тотална война” се чуват отвсякъде, карайки хората да треперят от страх.
******************



Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница