Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

1 КОРИНТЯНИ

Град Коринт е бил разположен между Егейско и Адриатическо море, на около 60 км. от Атина. По времето на апостол Павел, градът е бил търговска метрополия на Гърция и е един от най-големите, най-богатите и най-важни градове в Римската империя. Неговите пристанища са били ключови за световната търговия. Славел се е с население от 400 хиляди, като само Рим, Александрия и Антиохия са го надминавали в това отношение. Този град е притежавал открит театър, който е побирал 20 хиляди души. Там са се провеждали атлетически игри, подобни на Олимпийските. Коринт е бил известен със своята аморалност и пороци. Боговете му са били богове на съблазън и на удоволствие. Великият храм на Афродита (гръцката богиня на любовта) със своите 1000 проститутки, е символизирал явния разврат на масите. Хората били изпаднали в такова сладострастие, че изразът "да бъдеш като коринтяните" е придобил значение "да практикуваш разврат."

Най-напред посланието на Исус Христос е проповядвано в Коринт от Павел по време на неговото Второ мисионерско пътуване - около 50-52 г. сл. Хр. През този 18-месечен престой в Коринт, апостолът отсяда у Акила и Прискила, където заедно с тях започва да прави и да продава шатри.

Първоначално Павел проповядва в синагогите, но съпротивата, която среща го принуждава да се премести в дома на Юст. Поради продължаващата опозиция от страна на юдеите, апостолът е отведен пред Галий, където е обвинен, че учи против юдейския закон. Галий разпуска събранието без никакви обвинения или наказания, считайки всичко това за религиозен спор, а не за случай за Римския съд. Независимо от силната опозиция, която Павел среща в Коринт, в този развратен град е основана една здрава църква. Апостолът е насърчен в мисионерската си дейност чрез едно видение от Господа, в което му се казва:"... Аз съм с тебе и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много хора в този град."

"Първото послание на Павел към Коринтяните" е написано в град Ефес по време на Павловото Трето мисионерско пътуване. Това става няколко години след основаването на църквата в Коринт - около 57 г. сл. Хр. Едно по-ранно писмо, което историята не притежава, също е написано от Павел до коринтяните. Той го споменава в 1 Коринтяни 5:9

"Първото послание към Коринтяните" е написано в отговор на няколкото съобщения от Коринт относно някои проблеми, съществуващи в църквата, а именно: разцепления (глави 1-4), аморалност (глави 5; 6:9-20), спорове между християни, отнесени до гражданския съд (6:1-11), въпроси, засягащи брака и развода (глава 7), храна, принесена на идоли (глави 8 - 11:1), злоупотреби с Господната вечеря (11:17-34), духовни дарби (глави 12 -14) и незнание относно възкресението на мъртвите (глава 15). С Посланието си към Коринтяните Павел цели да коригира моралната и духовна дилема, в която църквата е изпаднала. Апостолът се спира на всички тези въпроси последователно и прямо. Той завършва своето послание, като осведомява вярващите за бъдещите си планове да посети Коринт (16:5-7).

Една от отличителните черти на "1 Коринтяни" е наблягането върху Господството на Христос. Павел използва титлата "Господ" по отношение на Исус поне на осем различни места (1:31; 2:8,16; 3:20; 4:4; 5:4,5; 6:13 и др.)

Някои важни стихове за запаметяване са: 1:18; 1:27; 2:4,5; 6:20; 10:13; 15:57, 58. Един от най-известните и предпочитани пасажи в цялата Библия е Павловото класическо описание на любовта в глава 13. В тази глава Павел изброява не по-малко от 15 характеристики на истинската любов.

------------------------------------------------------------------------

2 КОРИНТЯНИ

Общо посланията, които Павел пише до коринтяните са четири:

1. "Предното" писмо, споменато в 1 Коринтяни 5:9, което липсва в историята.

2. "1 Коринтяни", написано през 57 г. сл. Хр.

3. Писмото, написано със скръб и тъга, споменато във 2 Коринтяни 2:4 и :7:8, което също е изгубено.

4. "2 Коринтяни" е написано 6 до 8 месеца след 1 Коринтяни.

След написването на "1 Коринтяни", Павел явно набързо посещава Коринт, като се опитва лично да разреши проблемите, споменати в Първото послание (2 Коринтяни 2:1; 12:4; 13:1). След това посещение, апостолът пише строго, но жалостиво писмо, като продължава опитите си да разреши неуредиците. Това послание е занесено от Тит. Павел възнамерява да изчака Тит в Ефес, за да разбере каква е била реакцията на получателите. Но в Ефес възникват трудности, които принуждават Павел да напусне града преждевременно (Деяния 20:1). Апостолът отпътува за Македония, където се среща с Тит и получава от него сведения, повечето от които са благоприятни (2:12, 13).

Въпреки белезите на възстановяване, които църквата в Коринт показва по това време, съществува малцинство, което се бунтува и оспорва апостолството и авторитета на Павел. Някои членове от тази силна група се представят за "апостоли" и "служители на Христос" и са водени от човек, който е особено арогантен към Павел (10:7-11; 2:5-11; 11:13-15, 23). В усилията си да го дискредитират, противниците на Павел не само поставят под въпрос неговото апостолство, но го обявяват за страхливец, който вместо да посети лично църквата, изпраща писма до нейните членове. Страхувайки се, че губят позиции в своето нечисто дело, тези зли водачи предприемат лична атака срещу Павел, като дори се присмиват на външния му вид и на неговите маниери. Критичната им забележка, че "снагата му е слаба и говоренето му нищожно" (10:10), разкрива техния жалък, безскрупулен характер.

Взети заедно, всички тези фактори подтикват Павел да напише "2 Коринтяни". Предполага се, че Посланието е написано във Филипи, град в Македония, през есента на 57 г. сл. Хр. То съдържа много автобиографични данни за живота на апостол Павел (4:8-18; 11:22-33) и навярно е най-личното от всички негови послания. Разкрива доста факти от Павловия живот, които не са описани никъде другаде - като неговото бягство от Дамаск в кош (11:32, 33), издигането му до третото небе (12:1-4), трънът в неговата плът (12:7) и интензивното му страдание (11:23-27). Във "2 Коринтяни" Павел говори за превъзнасяне или за хвалене тридесет и един пъти не защото е самохвалко, но защото се чувства принуден да защити своето служение и чистотата на мотивите си.

"2 Коринтяни" се характеризира и с нежна настоятелност, и с безпощадно мъмрене. Павел е насърчен от подобрилите се условия в Коринт, но явно са му дотегнали постоянните дразги и непокорство. На моменти тонът на "2 Коринтяни" показва крайно разочарование. Апостолът казва на коринтяните:" А пък аз с преголяма радост ще иждивя и сам ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?" (12:15) В своите заключителни наставления Павел увещава коринтяните:"Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас." (13:11)

Ключови стихове във "2 Коринтяни" са 2:14; 5:10, 17, 21; 8:9; 9:15; 12:9 и 13:14. В глави осма и девета се намира най-дългото разискване по въпроса за даването в Новия Завет.

------------------------------------------------------------------------