Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

ГАЛАТЯНИ

Посланието към Галатяните е наречено "Магна Харта" - та на християнската вяра. Основната тема на това послание е "Християнската свобода" - думата "свобода" е използвана поне в четири различни случая (2:4; 5:1; и два пъти в 5:13). Основната мисъл се намира в глава пета, стих първи - "Стойте прочее твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте изново под робско иго."

Робското иго, за което Павел говори, е обредът на обрязването - важен религиозен обичай на евреите. Още от времето на Авраам този обичай е бил считан за белег на заветните взаимоотношения между Бога и Израел и съблюдаването му се е изисквало от всички евреи от мъжки пол (Битие 17:2, 13; Изход 12:48). Основният въпрос, който Павел засяга в своето послание към галатяните, е дали от християните-езичници се изисква спазването на еврейския закон, включително обреда на обрязването. Някои юдаисти (християни-евреи) настоявали, че езичниците не са спасени, ако не изпълняват Мойсеевия закон. Тези лъжливи учители започват да посещават и да разстройват църквите на езичниците и са решени да поставят върху християнската вяра еврейската запазена марка.

Апостол Павел изцяло се противопоставя на тази позиция, като настоява, че "човек не се оправдава чрез дела изисквани от Закона, а само чрез вяра в Исуса Христа" (2:16). По всяка вероятност Павел се обръща към църквите, които е основал по време на Първото си мисионерско пътуване - в Антиохия, Икония, Листра и Дервия. Те са разположени в южната част на римската провинция Галатия (Деяния 13, 14). Когато апостолът се завръща в Антиохия (49 г. Сл. Хр.), той научава, че някакви юдаисти разстройват тези църкви. Малко преди Съвета в Ерусалим (50 г. Сл. Хр.) Павел пише своето Послание към галатяните, като се опитва да наложи великата доктрина, че спасението идва по благодат, чрез вяра и че не зависи от делата на Закона.

"Посланието към Галатяните" може да бъде представено чрез следния план:

1. Павловата защита на неговото апостолство (глави 1 и 2)

2. Павловото разглеждане на въпроса Закон - благодат (3:1 - 5:12)

3. Павловата проповед за живота в Духа (5:13 - 6:10)

В последната част от своето "Послание към Галатяните" апостолът представя образен контраст между делата на плътта и плода на Духа. Изброявайки седемнадесет лоши дела, той описва ходенето в плътта като начин на живот, който е егоцентричен, търсещ удоволствия и напълно пренебрегващ волята на Бога. От друга страна, ходенето в Духа е представено като носещо удовлетворение и пълнота. Също така то е победоносно и изобилващо; чрез постоянно подчинение на водителството на Духа, плодът на Духа ще бъде произведен в християнския живот. Гроздът с девет разклонениея, описан от Павел включва любов, радост, мир, дълготърпение (търпение), благост (любезност), милосърдие, верност, кротост (смирение), себеобуздание (себеконтрол). Първите три плода (любов, радост, мир) свидетелстват за взаимоотношенията на вярващия с Христос. Вторите три (дълготърпение, благост, милосърдие) трябва да бъдат проявени при взаимоотношенията с другите. Третата група (верност, кротост, себеобуздание) са качества, необходими за водене на победоносен християнски живот. Каква чудесна християнска благодат!

Ключови стихове в Павловото послание към галатяните са: 2:16,20; 3:11; 4:4-7; 5:1, 22-25; 6:14.

------------------------------------------------------------------------

ЕФЕСЯНИ

"Ефесяни", "Филипяни", "Колосяни" и "Филимон" са наричани "затворнически послания", тъй като Павел ги пише по време на заточението си в Рим (Ефесяни 3:1; Филипяни 1:7; Колосяни 4:10; Филимон 9). Не е сигурно дали апостолът е бил в Римския затвор веднъж или два пъти, но много учени са на мнение, че той е бил затварян два пъти. Последната глава от "Деяния на апостолите" ясно говори за Павловото първо затваряне, при което той е под домашен арест в продължение на две години (Деяния 28:30). По всяка вероятност Павел написва четирите затворнически послания по това време. След своето освобождаване, той предприема няколко пътувания, навярно до Испания и други области, и написва "1 Тимотей" и "Тит". След това апостолът е арестуван отново и страда като мъченик при нечестивия император Нерон (67 г. сл. Хр.).

В Павлово време град Ефес е бил важен политически, търговски и религиозен център. Бил е разположен на кръстопът от търговски маршрути и се е намирал на главния път от Рим към Изтока. Славел се е с римските бани, с библиотека, стадион и с един от най-големите театри по онова време. Залата е била с формата на полумесец и е побирала публика от 24 500 души. Ефесяните са били изключителни идолопоклоници, които са почитали майката богиня Диана. Нейният храм е представлявал внушителна постройка - четири пъти по-голям от Пантенона в Атина - и се е считал за едно от седемте чудеса в света.

В Ефес са живеели много юдеи с римско гражданство, които са поддържали една синагога (Деяния 18:19; 19:17). За пръв път Павел посещава Ефес на връщане от своето Второ мисионерско пътуване. По време на престоя си там той проповядва в Синагогата, като оставя Акила и Прискила в Ефес да продължат работата (Деяния 18:18-21).

При Третото си мисионерско пътуване (53 - 58 г. Сл. Хр.) Павел работи усилено в Ефес, като здраво утвърждава тамошната църква (Деяния 19:1; 20:17-38). Огромното влияние, което Павловото служение оказва върху град Ефес, става явно при публичното изгаряне на магическите книги от мнозината, обърнали се към Христос (Деяния 19:19). Неговото служение обаче не е без съпротива. Димитри, златарят, чиято печалба от изработването на сребърни модели за Дианиното капище много намаляла поради проповедите на апостола, поражда размирица, която в крайна сметка предизвиква Павловото напускане на града. Тимотей е оставен да се грижи за младата църква и често е считан за първия епископ на църквата в Ефес (1 Тимотей 1:3). Павел има планове да посети Ефеската църква отново при завръщането си от Европа (Третото мисионерско пътуване). Но когато неговата програма не му позволява това, той свиква презвитерите на среща в Милит, където се провежда едно много вълнуващо събиране (Деяния 20:17-38). След това Павел отпътува за Ерусалим, където по-късно е арестуван, разпитан и отправя молбата си към Цезаря. В удовлетворение на неговата молба, той е изпратен в Рим и като затворник, очаква делото там. Неговото Послание към Ефесяните е написано в Рим, приблизително през 61 г. сл. Хр. и е предадено на Ефеската църква от Тихик.

Основната тема на Павловото послание е единството на църквата. Силната вяра на Павел в универсалния призив на Евангелието го стимулира да носи Христовото послание и на юдеите, и на езичниците. В резултат на това, той е свидетел на издигането на ново духовно общество, включващо различни раси и езици. Поради семената на разделение, вече посяти от юдаистите и от други църковни фракции, Павел навярно се страхува от сериозен срив в църквата. Затова той апелира към вярващите навсякъде да признаят своята обща връзка в Христос. Твърде вероятно копие от "Послание към Ефесяните" е обикаляло всичките църкви от областта, която Павел обхожда.

Като набляга върху темата за църковното единство, Павел използва няколко повтарящи се думи и изрази. Думата "заедно" се среща пет пъти в цялата книга (1:1; 2:5; 2:6; 2:22); думата "един" се среща осем пъти (2:15; 2:16; 2:18; 4:4-6) и изразът "в Христа" е използван в десет различни случая (1:1, 3, 6, 12, 15, 20; 2:10, 13; 3:11; 4:21). Изразът "в небесни места" се появява четири пъти (1:3, 20; 2:6; 3:10), а думата "богатство" се среща пет пъти (1:7; 2:7; 1:18; 3:16; 3:8).

Павловото "Послание към Ефесяните" наистина е книга, съдържаща духовни богатства. Във всяка глава могат да бъдат открити, подобно на лъскави бисери, дълбоки истини. От особена значимост са двете силни молитви на Павел за ефесяните (1:15-23; 3:13-21), ударението, което той поставя върху Христовото върховно ръководство над Тялото (1:22, 23; 4:15, 16), образното представяне на църквата като храм на Бога (2:21, 22) и като Невяста на Христос (5:22-33) и описанието на християнското всеоръжие (6:10-18).

"Посланието към Ефесяните" може да бъде представено чрез следния план:

1. Павловият призив към църковно единство (глави 1-3)

2. Павловото предизвикателство за сериозен християнски живот (глави 4-6)

------------------------------------------------------------------------