Книга на енох етиопска версия

Изтегляне 1.05 Mb.

страница	4/5
Дата	16.11.2017
Размер	1.05 Mb.
	#34706
Тип	Книга

1 2 3 4 5

16. А Господ каза: Ето присъдата на моята справедливост срещу князете, царете, силните и онези, които владеят земята.

LXIII. Имах и други видения в това пустинно място. Чух глас на ангела, който казваше: Ето слезлите от небето на земята ангели, които са разбулили тайните на синовете человечески и са ги научили да познават неправдата.

LXIV. В онова време Ной видя земята да се наклонява и да заплашва да рухне.
2. Ето защо той тръгна на път и се запъти към границите на земята, към жилището на своя прадед Енох.
3. Извика трикратно с горък глас: Чуй ме, чуй ме, чуй ме! И му рече: Кажи ми какво става на земята, понеже изглежда, че тя страда и е жестоко измъчвана; сигурно и аз ще загина с нея.
4. И наистина на земята имаше голям смут и от небето биде чут един глас. Аз паднах ничком на земята, а моят прадед Енох дойде и застана пред мен.
5. Каза ми: Защо ме повика с тъй горък и плачевен глас?
6. Господ реши в своята правда да изтреби всички земни жители, тъй като са узнали всичките тайни на ангелите и имат в ръцете си враждебната мощ на демоните и силата на магията. И на онези, които издигат идоли по цялата земя.
7. Те знаят как се извлича среброто от земната прах, как се намират в почвата метални пластинки; оловото и бронзът съвсем не са плодове на земята и трябва да се извличат от нейните недра.
8. И един ангел биде назначен да ги пази, но се остави да бъде покварен.
9. Тогава моят прадед Енох ме хвана за ръка и като ме изправи ми рече: Иди, защото аз се допитах до Бога за този земен смут и той ми отговори: Те препълниха чашата на своето безчестие и моята справедливост вика за отмъщение! Те са се допитали до луните и са узнали, че земята ще загине с всичките и обитатели. И те не ще намерят никаква закрила навеки.
10. Открили са тайни, които съвсем не биваше да знаят, ето защо ще бъдат съдени; но ти, сине мой, господарят на духовете познава твоята чистота и невинност; той знае, че ти укоряваш разкриването на тайните.
11. Господарят, истински светият, е запазил твоето име между имената на светиите; той ще те запази от покварата на земните жители. Ще даде на твоите потомци царства и голяма слава и ще направи да произлезе от теб потомство на праведници и свети мъже, чиито брой ще бъде безкраен.

LXV. После той ми показа ангелите на небесната казън, които се готвеха да развържат беса на земните води.

2. За да служат на правдата на бога и да накажат заслужено всички онези, които населяват земята.
3. И господарят на духовете забрани на ангелите да дават каквато и да било помощ на човеците.
4. Защото тези ангели управляваха стихийността на водите. Тогава аз напуснах присъствието на Енох.

LXVI. В онези дни словото господне достигна до моя слух; то казваше: Ной, до ушите ми достигна слухът за твоето съществувание чисто от престъпления, изпълнено с обич и правда.

2. Вече ангелите изграждат затвори и щом извършат това, ще вдигна ръка и ще те запазя.
3. От теб ще произлезе потомство, което ще обнови земята, за да не остане тя пуста. Ще утвърдя твоето потомство, и потомството на онези, които ще живеят с теб, ще бъде благословено и ще се умножи върху лицето на земята чрез силата на божието име.
4. А ангелите. Които са извършили неправда, ще бъдат хвърлени в пламтящата долина, която моят прадед Енох ми бе посочил на запад и където имаше планини от злато, сребро, желязо, течен метал и калай.
5. Аз видях тази долина. Там имаше голям смут и избликващи води.
6. И след като стана всичко това, от една течна огнена маса с избликващите води се излъчи силна миризма на сяра и долината на виновните за съблазън ангели гореше на тази земя.
7. В тази долина протичаха също огнени реки, в които бяха хвърлени ангелите, заблудили земните обитатели.
8. В ония дни те ще служат за излекуване душата и тялото на царете, силните, великите и на онези, които населяват земята. От друга страна, те ще служат за осъждане на духа.
9. Духът им ще бъде изцяло във властта на удоволствията, така, че да бъдат съдени телесно, понеже отричаха господаря на духовете и макар че знаеха за наказанието, което ги очаква, не призоваваха никога неговото свято име.
10. И както техните тела ще бъдат подвергнати на страшно мъчение, и душите им също така ще понесат вечно наказание.
11. Защото думата на господаря на духовете е винаги действена.
12. Неговата присъда ще се строполи върху им, защото са се отдали на сладострастието на телата си и са отрекли господаря на духовете.
13. През ония дни водите на тази долина ще се променят; когато бъдат съдени ангелите, горещината на тези извори отново ще се засили.
14. А когато ангелите възлязат, водите на тези извори отново ще се охладят, след като са били горещи. Тогава чух архангел Михаил, който ми казваше: Присъдата срещу ангелите заплашва също така царете, князете и всички онези, които владеят земята.
15. Защото тези води, давайки живот на духовете на ангелите, ще дадат смърт на техните тела. Но те няма да разберат и няма да повярват, че тези разхлаждащи води ще могат да се превърнат в разкалена жарава, която ще грее на вечни времена.

LXVII. След това прадедът Енох ме запозна с тайните, които съдържаше неговата книга и ми обясни мъдрословията, които му бяха разкрити, разкривайки ми ги в словата на тази книга.

2. В същото време архангел Михаил отговори и каза на архангел Рафаел: Духът ми въстава и се гневи против строгостта на тайната присъда срещу ангелите; кой може да понесе една тъй строга присъда, която нивга не ще бъде променена и която трябва да ги погуби навеки?
3. Присъдата срещу тях биде произнесена от ония, които ги направиха да излязат по този начин. И се случи така, че застанал пред господаря на духовете, архангел Миаел отговори и каза на архангел Рафаел: Кое сърце няма да бъде затрогнато, кой дух няма да изпита състрадание?
4. След това архангел Михаил рече на архангел Рафаел: Няма никога да ги защитавам в присъствието на Бога; защото обидиха господаря на духовете, смятайки се за богове; върховната правда ще тегне върху им завинаги.
5. Тя не ще тегне нито върху невинния ангел, нито върху човека, но само върху онези, които са виновни и чието наказание ще бъде вечно.

LXVIII. После те ще бъдат поразени от уплаха и страх поради произнесената срещу тях присъда, като наказание за откритията, които са направили на земните жители.

2. Ето имената на виновните: първият от всички е Семияза, вторият Арстикифа, третият Армен, четвтртият Какабаел, петият Турел, шестият Румаел, седмият Данел, осмият Нукаел, деветият Барукел, десетият Азазел, единадесетият Армерс, дванадесетият Батариал, тринадесетият Басасаел, четиринадесетият Ауанел, петнадесетият Туриал, шестнадесетият Симатисиел, седемнадесетият Етарел, осемнадесетият Тумаел, деветнадесетият Тарел, двадесетият Румаел и двадесет и първия Езезеел.
3. Това са имената на князете на виновните ангели. Ето и имената на началниците на техните стотици, петдесеторки, на техните десеторки.
4. Името на първия е Йекум. Той изкуси синовете на ангелите и ги подстрои да слязат на земята, за да създадат деца с човешки същества.
5. Името на втория е Кезабел, който нашепна лоши мисли на синовете на ангелите и ги накара да осквернят телата си, съвъкупявайки се със земните дъщери.
6. Името на третия е Гадрел. Той научи човеците на убийство.
7. Той прелъсти Ева и научи земните синове да правят оръдия, които причиняват смърт или отбиват смъртта ? броня, щит, меч.
8. Тези оръдия преминаха от техните ръце в ръцете на земните жители и останаха там завинаги.
9. Името на четвъртия е Тенемюе. Той именно разкри на земните синове горчивината и сладостта.
10. И всичките тайни на лъже мъдростта.
11. Научи ги на писмо и им показа използването на мастилото и хартията.
12. Той също им показа как се бяха намножили онези, които от началото на света до днес се бяха заблудили в своята суетна мъдрост.
13. Защото човеците съвсем не бяха създадени своята вяра на хартия с мастило.
14. Но да подражават на чистотата и на правдата на ангелите.
15. Те съвсем не бяха познали смъртта, която всичко унищожава; затова именно ме разкъсва силата.
16. Те не биха могли да загинат, освен поради твърде многото си знания.
17. Седмият се нарича Касиаде. Той бе научил децата на земята на всички дяволски и скверни изкуства.
18. На гнъсните средства да се убива детето в утробата на майката, на изкуствата, които се прилагат чрез ухапване от змии, чрез енергията посред бял ден, в семето на змията, наречена Табает.
19. Това е числото на Кесбел, главният тържествен обет, който всемогъщият разкри на светите мъже от лоното на своята слава.
20. Неговото име е Бека. Той поиска от архангел Михаил да му покаже тайнственото име, за да разбере неговия смисъл и да си припомня страшния обет на Бога; и за да кара да треперят при това име и при този обет онези, които бяха разкрил на хората всичките опасни тайни.
21. Такава е всъщност чародейната сила на тази клетва. Тя е страшна и безпощадна.
22. И той даде тази тържествена клетва на Бека на архангел Михаил.
23. Ето силата на тази клетва:
24. Чрез нейната тайнствена сила небето бе провесено преди още да бъде създаден светът.
25. Чрез нея земята се издигна над водите и от скритите части на хълмовете избликнаха след създаването на света и навеки призрачни извори.
26. Чрез нея морето бе включено в своите рамки и в своите основи.
27. Той постави пясъчни зърна, за да го обуздае във време на неговото бушуване и никога то не би могло да излезе от своите предели. Чрез тази страховита клетва биде набраздена бездната и запазва завинаги своето място.
28. Чрез тази клетва слънцето и луната изпълняват заклетия си ход, без никога да се отклоняват от предначертания им път.
29. Чрез нея звездите следват вечния си ход.
30. И винаги отговарят, когато биват назовани със своите имена.
31. Чрез същата тази клетва ветровете господствуват над водите; всички те имат собствени духове, които установяват щастливо съзвучие помежду им.
32. Там се пазят съкровищата на гръмотевиците и блясъкът на мълнията.
33. Там са спастрени богатствата на градушката и на леда, съкровищата на снега, дъжда и росата.
34. Всичките тези ангели ще спастрят и благославят името на господаря на духовете.
35. Те ще го славят с всякакви хвалебствия и той ще ги подкрепя и насърчава в техните милосърдни дела. Те ще възхваляват, славят и превъзнасят името на господаря на духовете во веки веков.
36. И тази клетва бе утвърдена за тях. Техните пътища бяха очертани и нищо не можеше да им попречи да ги следват.
37. Голяма беше тяхната радост.
38. Те го благославяха, славеха и превъзнасяха, защото им бе разкрита тайната на сина человечески.
39. А той седеше върху трона на славата и нему принадлежеше главния дял от Вечния съд. Грешниците ще изчезнат от лицето на земята и онези, които ги бяха съблазнили, ще бъдат оковани завинаги във вериги.
40. Според степента на тяхната поквара те ще бъдат подложени на различни наказания. А що се касае до делата им, те ще се изличат от лицето на земята и повече няма да има съблазнители, понеже синът человечески се е появил седнал върху трона на своята слава.
41. Ще престане всеки душевен смут, всяко зло ще изчезне пред неговото лице и само словото на сина человечески ще продължава да съществува в присъствието на господаря на духовете.
42. Ето третото мъдрословие на Енох.

LXIX. След това името на сина человечески, който живееше с господаря на духовете, бе възторжено славено от земните обитатели.

2. Той биде възхваляван в техните колесници и прославян сред водите.
3. Оттогава насетне аз не ходех повече сред земните синове. Той ме постави между два духа, между севера и запада, където ангелите бяха получили въжета, за да мерят мястото запазено за праведниците и избраните.
4. Там видях първите отци, светиите, които населяваха тези красиви места навеки.

LXX. След това моят дух се скри и литна в небесата. Забелязах синовете на ангелите да стъпват върху горящ огън; дрехите им бяха бели а лицата прозрачни като кристал.

2. Видях две реки от огън, блестящ като хиацинт.
3. Тогава аз паднах ничком пред господаря на духовете.
4. И Михаил, един от архангелите, ме хвана за ръка, накара ме да стана и ме отведе в тайнствените светилища на милосърдието и правдата.
5. Показа ми всички скрити неща на границите на небето, сборищата на звездите и светлите лъчи, които озаряваха лицата на светиите.
6. И той скри духа на Енох в небето на небесата.
7. Там аз забелязах сред светлината една сграда от кристал.
8. А сред кристалните камъни езици от жив огън; моят дух видя кръг, който обхващаше от четирите краища пламналото жилище и реките от огън, които го заобикаляха.
9. Серафимите, херувимите и офанимите стояха прави наоколо. Те никога не заспиваха и пазеха трона на славата.
10. Видях безброй ангели и хиляди, милиони и милиони, които заобикаляха това обиталище.
11. Михаил, Рафаел, Гаврил, Фанюел и светите ангели, които бяха във върховните небеса, влизаха и излизаха от него. Рафаел и Гавриил, както и едно безбройно множество свети ангели излизаха от това жилище.
12. С тях тогава се появяваше най-старият от дните, чиято глава беше бяла и чиста като памук, и дрехите на когото не мога да опиша.
13. Тогава аз паднах ничком. Тялото ми бе обхванато от тръпки и духът ми отслабна.
14. И аз издигнах глас да го благословя, възхваля и прославя.
15. А похвалите, които излизаха от моята уста, бяха приятни на най-стария от дните.
16. Той дойде заедно с Михаил, Гавраил, Рафаел и Фанюел, с хиляди и хиляди, милиони и милиони, с безброй ангели, които не бе възможно да бъдат преброени.
17. Тогава този ангел се приближи до мен и ме поздрави с думите: Ти си синът человечески. Роден си за правда и правдата е с теб.
18. Справедливостта на най-стария от дните не ще те напусне нивга.
19. Тъй рече той: Той ще направи да слезе над теб мирът, защото мирът идва от оногова, който е създал света.
20. И ще се всели в теб завинаги.
21. Всички онези, които ще вървят в пътеките на правдата, ще те придружават във вечността.
22. И жилището им ще бъде близо до твоето, техните съдби ще се слеят с твоята съдба и никога няма да бъдат разделени.
23. Ще им бъде дадено да прекарат дълги дни със сина человечески.
24. Мирът ще бъде навеки за праведните, а пътят на мъдростта за светите, в името на господаря на духовете.

LXXI. Книга за движението на небесните светила според техния ред, техните времена, техните имена и местата, откъдето започва техният ход и различните им положения, т.е. всички неща които Уриел, светият ангел, който ме придружаваше и който управляваше тези светила, ми обясни едно след друго.

2. Ето първият закон на небесните светила. Слънцето, светилникът на деня, излиза от небесните врати на изток и залязва през западните небесни врати.
3. Видях шест врати, през които слънцето започва своя ход и други шест, през които то го завършва.
4. През същите тези врати излиза и влиза луната. Видях тези принцове на небесните светила и звездите, които ги предхождат, шестте врати на техния изгрев и шестте порти на техния залез.
5. Всичките тези врати са разположени една след друга в една и съща линия и наляво и дясно има прозорци.
6. Първом се вижда да се приближава голямото небесно светило, наречено слънце, чиято орбита е като небесната орбита, и което блести от огън и пламъци. 7. Вятърът гони колесницата, с която то пътува.
8. Но скоро то се наклонява на север, за да се приближи към изток; заобикаля, минавайки през тази врата, и осветлява тази част на небето.
9. Такова е неговото движение през първия месец.
10. То тръгва през четвъртата от тези врати, която е на изток.
11. И в тази четвърта врата, през която то минава първия месец, има дванадесет прозореца, от които се изливат потоци от пламъци, когато те се отварят в определено време.
12. Когато слънцето се издигне в небето, то минава през четвъртата врата тридесет дни и през четвъртата врата от западна страна слиза по права линия.
13. След това време дните нарастват, а нощите намаляват в продължение на тридесет дни. Тогава денят е два пъти по- дълъг от нощта.
14. И наистина денят има десет части, а нощта само осем.
15. Слънцето минава през тази врата и залязва, минавайки през съответната врата, след това се приближава до петата врата на изток в продължение на тридесет дни и залязва по същия начин минавайки през съответната врата.
16. През това време денят нараства с още една част и има следователно единадесет части, докато нощта намалява и има само седем части.
17. Тогава слънцето се приближава към изток, минавайки през шестата врата, и изгрява и залязва, минавайки през същата тази врата в продължение на тридесет дни.
18. През него време денят е два пъти по-дълъг от нощта и съдържа дванадесет части.
19. Що се касае до нощта, тя намалява в същата пропорция и съдържа само десет части. Най-сетне слънцето се отклонява така, че денят започва да намалява, докато нощта се увеличава.
20. Понеже слънцето започва отново да се връща към изток, минавайки през шестата врата, през която излиза и влиза в продължение на тридесет дни.
21. След този период денят намалява с един градус и съдържа единадесет части, докато нощта съдържа само седем.
22. Слънцето напуща запад, минавайки през шестата врата, и се насочва към изток. Изгрява през петата врата тридесет дни и залязва също на запад, минавайки през петата врата.
23. Тогава денят е намалял с две дванадесетинки и има десет части, докато нощта съдържа осем.
24. Следователно слънцето минава на изток, както и на запад, през петата врата. Най-после то изгрява през четвъртата врата в продължение на тридесет и един ден и залязва на запад.
25. През това време денят е равен на нощта, така че и единият, и другата имат еднакво по девет части.
26. Тогава слънцето напуска тази врата и се насочва към изток. Минава през третата врата, както при изгрев, така и при залез.
27. След това нощта нараства в продължение на тридесет дни, като нощта съдържа десет части, а денят само осем.
28. Тогава слънцето излиза през третата врата и също залязва в продължение на тридесет дни на запад през същата врата.
29. После то минава през втората врата както на изток, така и на запад.
30. Тогава нощта съдържа единадесет части, а денят само седем.
31. Това е времето, когато слънцето минава през втората врата както при изгрева си, така и при залеза си. После то се накланя, и достига до първата врата, през която минава в продължение на тридесет дни.
32. То залязва също през нея.
33. Тогава нощта е два пъти по-голяма от деня.
34. Така тя съдържа дванадесет части, а денят само шест.
35. И когато слънцето достигне тази точка, то отново започва своя ход.
36. То минава през тази врата в продължение на тридесет дни и залязва в същата врата на запад.
37. Тогава нощта намалява с една и съдържа единадесет части.
38. Денят има само седем части.
39. Сега слънцето минава през втората врата на изток.
40. То се връща през вратата, която е избягвало от начало в продължение на тридесет дни, изгрявайки и залязвайки през двете съответни врати.
41. Нощта намалява още повече и има само десет части а денят осем. Слънцето минава на изгрев и на залез през втората врата, после напредва към изток, изгрява в продължение на тридесет дни през втората врата и залязва през съответната врата на запад.
42. Нощта продължава да намалява и съдържа само девет части ? колкото деня. Тогава те са равни. Годината има триста шестдесет и четири дни.
43. Следователно вървежът на слънцето е, който определя дължината или краткостта на дните и нощите.
44. То именно прави да нараства постепенно денят и съответно да се смалява нощта.
45. Такъв е законът на движението на слънцето. То върви напред и се повръща назад последователно. Такава е съдбата на това голямо небесно светило, предопределено да осветлява земята.
46. Небесното светило, което Бог е нарекъл слънце още когато нищо не е съществувало.
47. Защото то изгрява и залязва неуморно, прекосявайки със своята колесница ефира. Светлината му осветлява седем части от луната, но техните измерения са еднакви.

LXXII. След този първи закон видях друг един, който засяга по-нискостоящото светило, което се нарича луна, и чиято орбита е като тази на слънцето.

2. Вятърът също тласка колесницата, върху която тя обикаля, ала светлината и се пръска пестеливо.
3. Всеки месец изгревът и залезът и се променят и нейните дни са като дните на слънцето. И когато има пълнолуние, тя съдържа седем части от слънцето.
4. Тя изгрява и поема своя път на изток в продължение на тридесет дни.
5. В това време тя се появява и съставлява за вас началото на месеца. Тридесет дни минава през вратата на слънцето.
6. Тогава е почти невидима, така че излъчва една седма част от пълната си светлина; всеки ден тя нараства с една част, като винаги изгрява и залязва със слънцето.
7. Когато слънцето изгрява, тя изгрява заедно с него, получавайки малка част от неговата светлина.
8. През нощта на първия ден, преди появяването и тя залязва заедно със слънцето.
9. В нея нощ луната е тъмна, но изгрява с една седма част от своята светлина отклонявайки се от изгрева на слънцето.
10. Постепенно обаче се просветлява до пълнолуние.

LXXIII. Тогава узнах един закон, който засяга наименованията на лунните месеци. Уриел, моят водач, ми даде най-подробни обяснения.

2. Записах всичко според реда, по който той всичко ми разкриваше.
3. Записах месеците в последователен ред, появяването и фазите на луната в продължение на петнадесет дни.
4. Записах кога луната изгубва изцяло своята светлина и кога има пълния си блясък.
5. През известни месеци луната пътува сама, а следващите два месеца залязва със слънцето през двете врати в средата, т. е. през третата и четвъртата. Излиза в продължение на седем дни и завършва своя ход.
6. След това се приближава до вратата, от която е изгряло слънцето и осем дни минава, също като слънцето, през втората врата.
7. И когато слънцето излиза през четвъртата врата, луната също излиза през нея в продължение на седем дни, докато слънцето почне да изгрява през петата врата.
8. За още седем дни тя се отклонява към четвъртата врата. Тогава тя е в пълнолуние, но скоро намалява и изгрява през първата врата осем дни.
9. След това отново се насочва към четвъртата врата, откъдето изгрява слънцето.
10. Видях следователно тяхното положение, също както изгрева и залеза на слънцето, в зависимост от нейните месеци.
11. Към тези дни на всеки пет години трябва да се прибавят тридесет дни, тъй като те са в повече в слънчевата година. Следователно дните във всяка една от тези пет години ще бъдат на брой триста шестдесет и четири. Всяка една от тях ще има шест дни в повече, така че се получава един допълнителен месец от тридесет дни.
12. Лунният месец е по-къс от слънчевия и звездния.
13. Впрочем той е, който направлява годините, така че да не се изменят нито с един ден и се състоят винаги от триста шестдесет и четири дни. За три години ще има хиляда деветдесет и два дни, за пет години ? хиляда осемстотин и двадесет дни, а за осем години ? две хиляди деветстотин и дванадесет дни.
14. Що се касае до лунните години, три години имат хиляда шестдесет и два дни; пет години, по-къси от слънчевите с петдесет дни, имат само хиляда седемстотин и седемдесет дни; а осем лунни години имат две хиляди осемстотин тридесет и два дни.
15. Така осем лунни години са по-къси от осем слънчеви години с осемдесет дни.
16. Годината следователно се определя от движението на слънцето или на луната; тя бива по-дълга или по-къса в зависимост от това дали я отнасят към едното или другото от тези светила.

LXXIV. Сега нека изброим началниците и князете, които управляват всяка твар, всичките звезди, както и четирите междинни дни, прибавени за допълване на годината.

Изтегляне 1.05 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5