ГЛАВА ТРЕТА: БОЖЕСТВЕНИ ИЗЯВИ НА СИЛА

Дхарана е фиксирането на ума върху един обект

Обектът на концентрация може да бъде външен или вътрешен. Той може да бъде и мантра. Ако в ранните етапи на практиката е трудно умът да се фокусира в определена тясна област, може областта да се разшири до всичко, свързано с обекта. След това с постепенното й ограничаване се постига все по-голям контрол. Когато умът може да бъде ограничен до една точка, той е концентриран.
2. Татра пратяяика станата дхянам

Непрекъснатото възприятие на обектите от ума е дхияна, медитация

При медитация умът не се разсейва, а е непрекъснато съсредоточен в обекта на концентрация. Никакви други мисли не влизат в него.
3. Тад евартаматна-нирбхасам сварупа-шуням ива самадхих

Когато съзнанието за субект и обект изчезне и остане само значението, това е самадхи

Самадхи е сливане на ума със същността на обекта на медитация. Не съществува нищо, освен чисто осъзнаване.
4. Траям екатра самямах

(Практикуването на) тези три заедно е самяма

Когато концентрация, медитация и самадхи спрямо един обект са последователни и непрекъснати, това е самяма. Човек не може да достигне самяма насила - всеки подобен опит означава, че едни мисловни вълни трябва да контролират други, което е саморазрушително, тъй като целта на самяма идва с многогодишно практикуване и пречистване.
5. Тадж-джаят праджналоках

Чрез овладяването (на самяма) идва светлината на прякото знание

Когато самяма бъде овладяна, се достига висше съзнание. Човек разполага с цялото интуитивно знание.
6. Тася бхумису винийогах

Нейното (на самяма) приложение (трябва да бъде) поетапно

Дори макар човек да е високо развит, за да може да достигне самяма, той трябва да внимава напредъкът му да е постепенен. Самяма е много силна, и приложението й изисква голяма мъдрост.
7. Траям антарангам пурвебхях

Тези три са по-вътрешни от предишните

Дхарана, дхияна и самадхи са вътрешни; те са практики върху ума, за разлика от първите пет части на Раджа йога, при които се работи върху физическата система.
8. Тад апи бахир-ангам нирбиджася

Но дори те са външни (в сравнение със) състоянието "без семе"

В нирбиджа самадхи, споменато в последната сутра на първа глава, не остава нищо, освен съюза с Бога. Така че самяма е външна в сравнение с това върховно състояние.
9. Вюттхана-ниродха-самскарайор-абхибхава-прадубивау ниродха кшаначитанвайо ниродха-паринамах

Чрез постоянното заместване на обезпокояващите мисловни вълни с контролирани, умът се трансформира и овладява себе си

Достигането на състоянието на свръхсъзнание е въпрос на практика. Ако елиминирате безцелните мисли в момента на появяването си, постепенно ще ги изкорените.
10. Тася прашанта-вахита самскарат

Чрез повторение неговият поток става непрекъснат

Овладяването и контрола на ума идват чрез създаване на нови навици. Когато самскарите на въздържание бъдат достатъчно често подсилвани, умът се успокоява.
11. Сарвартатаикагратайох ксайодаю читася самадхи-паринамах

Трансформацията (водеща до способността за влизане в) самадхи идва постепенно чрез ликвидиране на разсейването и увеличаване на еднонасочеността

И контролът върху ума, описан в сутра 9, и влизането в самадхи са постепенни трансформации. Това е подчертано, тъй като с влизането в по-висшите нива на съзнание вътрешната отговорност е по-голяма.
12. Татах пунах сантодитаю туля-пратяю читасяикаграта-паринамах

Умът е еднонасочен тогава, когато съдържанието му, издигащо се и спадащо в различните моменти, е абсолютно еднакво

Мисловните вълни се наричат врити. Те се издигат и спадат всеки момент. При обикновеното мислене всяка минута има хиляди различни врити. Със спадането на една вълна се издига друга - те непрекъснато се редуват, защото умът може в един момент да възприема само една мисъл. Еднонасоченост имаме тогава, когато вълната, която спада, и вълната, която се издига, носят една и съща мисъл.
13. Етена бхутендриешу дхарма-лакшана-ваща-паринама вякхятах

С това (което беше казано в предишните сутри) се обясняват промените във формата, времето и състоянието на елементите и сетивата

Предишните сутри разглеждат постепенното изграждане на контрола върху ума. Чрез овладяването на ума се променя отношението му към елементите и органите на сетивата. Тези промени са обяснени в следващата серия от афоризми.
14. Сантодитвяпадеша-дхарманупати дхарми

Има субстрат, който остава постоянен при всички промени - минали, настоящи и бъдещи

Всички неща - независимо от физическия или от етерния свят, имат в основата си определена същност. Дори да преминат през промени - както напр. водата става лед или пара, те пак запазват основната си Реалност.
15. Краманятвам паринаманятве хетух

Причината за различните преобразования са различните природни закони

Независимо дали промяната става в нормалния ход на нещата или е причинена от волята на йоги, тя произтича от природните закони. Науката едва сега открива и започва да работи с множеството сили отвъд грубото физическо възприятие, които йогите използват от хиляди години.
16. Паринама-трая-самямад атитанагата-джнанам

Чрез самяма върху трите вида промени (форма, време и състояние) идва знанието за миналото и бъдещето

От тази сутра нататък в афоризмите в гл. 3 са разгледани различните сидхи. "Сидха" обикновено означава "сила", но всъщност се използва за обозначаване на постиженията на напредналите йоги. Изключително важно е ученикът да разбере, че йогийските сили не са и не би трябвало да са цел сами по себе си. Те са странично постижение на усилията за Осъществяване на Бога. Онези, които се стремят само към силите, са приковани към егото и в крайна сметка страдат поради тази липса на пречистване. Често ученикът се увлича от йога-силите, но навреме трябва да разбере, че силата корумпира, и че тези неизбежни постижения само разсейват и съблазняват истинския йоги.

От друга страна, най-добре е да е ясно, че СИДХИТЕ наистина съществуват. За да ги достигне, човек трябва да е изключително духовно напреднал; но онзи, който е близо до Реализацията на Бога, знае, че пилее духовна енергия и злоупотребява с тях, като ги показва на празно любопитните. Както е споменато в сутра 15, тези способности се дължат на природните закони, въпреки че науката едва сега започва да ги изследва. В миналото науката се занимаваше главно със законите на физическото ниво. Йога сидхите работят пряко с по-фините и мощни аспекти на Природата. Сега на Запад започват да изследват тези неща, макар че в Съветския Съюз и някои други източно-европейски страни от известно време се прави много.

Специално в тази сутра се обяснява, че знанието за миналото и за бъдещето се постига чрез практикуване на самяма върху формата (физическите свойства); върху времето ( променливите характеристики); и върху състоянието (временните условия), при които съществува един обект за определен период от време. Понякога тази сутра се тълкува в смисъл, че човек достига не до знание за миналото или бъдещето, а за ПРИРОДАТА на миналото и бъдещето. С други думи, всички неща трябва да се променят, и това знание е едно основно достижение, тъй като води до приемане и доволство.
17. Шабдарта-пратяянам итаретарадхиясат самскарас тат-правибхага самямат сарва бхута-рута-джнанам

Умът обикновено бърка звук, значение и съответни идеи; но когато практикува самяма върху звуците, садхака разбира техните значения и идеи и достига до разбиране на звуците на всяко живо същество

Това най-лесно се разбира чрез използването на мантри, в които постоянната медитация върху името на Бога води до осъществяване на Неговите качества и дори до изживяване на Неговото присъствие. Като цяло, сутрата се отнася за всяка дума от всеки език, и дори за звуците на животните.
18. Самскара-сакшаткаранат пурва-джатиджнанам

Чрез възприемане на самскарите идва знанието за предишното раждане

Когато се извършва самяма върху обичайните впечатления на собствения ум, се достига знание за предишните прераждания. Това е така, защото кармата, която трябва да бъде платена в този живот, зависи от впечатленията от предишните прераждания, които не са били компенсирани тогава.
19. Пратяясая пара-чита-джнанам

( Чрез изпълнение на самяма върху) ума на друг се познават неговите умствени образи

Но други умствени фактори,които не са предмет на самяма, не могат да бъдат познати

Самяма върху собственото физическо тяло преустановява способността на другите да го виждат; отразената светлина (от тялото) не контактува с очите на другите, от което идва силата да си невидим

С това може да бъде обяснено и изчезването на звука и другите физически явления

Кармата може да бъде дремеща или активна; чрез изпълнение на самяма върху двете и чрез знамения йоги може да узнае времето на смъртта си

(Чрез самяма върху) приятелството (милосърдието, любовта и пр.), се добива тяхната сила

(Чрез самяма върху) силите (на различните животни) идва силата на слона (или на другите животни)

(Чрез самяма върху) светлината идва интуитивното знание за онова, което е фино, скрито или далечно

Чрез самяма върху Слънцето идва знанието за света

(Чрез самяма върху) Луната идва знанието за астрологията

(Чрез самяма върху) Полярната звезда идва знанието за движението на звездите

(Чрез самяма върху) центъра на пъпа идва знанието за организацията на тялото

(Чрез самяма върху) гърлото престават мислите за глад и жажда

(Чрез самяма върху) нервните центрове, които контролират праната, се достига стабилност

(Чрез самяма върху) светлината на върха на главата идва силата да се възприемат съвършените Същества

Чрез интуиция човек разполага с цялото знание

(Чрез самяма върху) сърцето се достига разбиране за природата на ума

Радостта е резултат от отсъствието на разграничение между Пуруша и сатва. Знанието за Пуруша идва чрез самяма върху значението на Аза, а не върху значението на индивида

Пуруша е абсолютната Божественост, която е отвъд качествата. САТВА е чистота, но е качество на Природата. От сатва идват светлината и радостта, но както бе казано преди, за окончателното сливане с Аза тези качества трябва да бъдат надхвърлени. Затова трябва да се прави разлика между чистотата на Абсолюта и чистотата на Природата. По-нататък се обяснява, че знанието за Пуруша се достига чрез усъвършенствана медитация върху значението на Аза, а не върху значението на личността.
37. Татах пратиха-сравана-веданадаршасвада-варта джаянте

От това идва интуитивното чуване, виждане, мисъл, вкус и обоняние

Онова, от което човек се отрече, автоматично идва при него. Чрез самяма върху интересите на Аза, а не върху личните интереси, цялото интуитивно знание идва на разположение.
38. Те самадхав упасарга вютхане сидхаях

Те са пречки към състоянието самадхи, въпреки че се смятат за сили на ума, който е светски

Тук Патанджали МНОГО ЯСНО подчертава, че всички гореописани СИДХИ са само съблазни и разсейват от състоянието на свръхсъзнание. Те са привлекателни само за онези, които са се отдали на светския живот, егоизма и желанието за власт.
39. Бандха-карана-сатхилят прачара-самведанач ча читася пара-шариравешах

Когато причината за връзката бъде елиминирана, умът може да влезе в тялото на друг, познавайки каналите му

Когато високоразвитият йоги се отдръпне от привързаността си към живота и развие интуитивно знание за физическото тяло, той добива способността да използва чуждо тяло, за да помага на другите и да ги учи. Това е различно от обземането от нисши астрални същества. Съвършеният йоги действа винаги само чрез Аза, който е един и същ за всички, и така просто направлява Божествената енергия.
40. Удана-джаядж джала-панка-кантакадиши асанга уткрантиш ча

Чрез овладяване на удана идва левитацията и способността да не се влиза в контакт с вода, кал, тръни и пр.

Удана е вид прана, свързана със силата на гравитацията. Йогите притежават тази сила в последната фаза на своя земен живот, преди да се слеят с Аза. Тя не бива да се смесва със "скачането" - способността да се подскача на ок. 30 см над земята при някои мощни пранаяма-упражнения. Някои духовни групи преподават тези упражнения на начинаещи, но това е физически и психически опасно и не се препоръчва, тъй като причинява твърде бързо движение на праната в организма. Онези, които не са практикували асани и по-прости видове пранаяма поне няколко години, може да имат проблеми.
41. Самана-джаядж джваланам

С овладяване на самана идва пламтящият огън

Самана е друг вид прана, свързана с храносмилането. От контрола върху самана идва блясъка.
42. Шротракашайох самбандха-самямад дивям шротрам

Чрез самяма върху отношението между акаша и ухото идва свръхестественото чуване

Акаша е етерът - средата, през която пътува звуковата енергия.
43. Каякашайох самбандха-самямат лагху-тула-самапатеш чакаша-гаманам

Чрез самяма върху отношението между акаша и тялото и върху плаваемостта на леки обекти идва способността да се пътува в пространството

(Чрез самяма върху) умствените модификации, които са отвъд егото и интелекта идва способността за оставане вън от физическото тяло. Оттам всичко, което скрива просветлението, бива отстранено

Умът на човека не е ограничен от физическото му тяло, въпреки че обикновено той така предполага. Разумът и егото го задържат там. Чрез самяма върху онези мисли, които са отвъд светското въображение, йоги се свързва с Универсалния Ум и собствения му ум става неограничен от времето, пространството или причинността. Всяко невежество изчезва.
45. Стхула-сварупа-сукшманваяртаватва-самимад бхута-джаях

Чрез самяма върху елементите в тяхното грубо, постоянно, фино, проникващо и функционално състояние, йоги може да ги контролира

От това (способността да се контролират елементите) идват осемте сидхи, като напр. смаляването на тялото до размерите на атома, както и усъвършенстването и невидимостта на тялото

Тук Патанджали има пред вид МАХА СИДХИТЕ, Великите сили, известни на йогите още от древността. Това са: 1) смаляване на тялото; 2) уголемяване на тялото; 3) безтегловност; 4) огромно тегло; 5) всяко желание за знание; 6) влизане в чуждо тяло; 7) неограничена воля и 8) Божествена Сила.
47. Рупа-лавана-бала-ваджра-самхананатвани кая-сампат

Усъвършенстването на тялото е красота, добър тен, сила и абсолютна здравина

Чрез самяма върху силата на сетивните органи за възприятие, истинната природа, връзката с егото, проникването и функционирането идва овладяването им

От това идва непосредствената способност за знание без използването на сетивата и пълно овладяване на Пракрити

Само чрез реализация на разликата между сатва и Пуруша идва всемогъществото и всезнанието

В най-последните етапи от последния живот на светеца той пряко изпитва разликата между чистотата и Абсолютния Пуруша. Тук йоги напуска царството на Пракрити - Природата и става едно с Пуруша - Универсалната Душа. Тогава негови са силите на Пуруша - всемогъществото и всезнанието.
51. Тад-вайрагяд апи доша-биджа-кшайе кайвалям

Чрез непривързаност дори към това (всемогъществото и всезнанието на Пуруша) идва разрушението на последното семе на привързаността и се достига освобождението

За да достигнем Реализацията на Бога, трябва да се откажем от абсолютно всичко, дори от силите, които идват с това.
52. Щани-упаниматране санга-смая-каранам пунар анищапрасанагат

Ако бъде поканен от небесно същество, йоги не бива да чувства удоволствие или болка, защото има опасност от връщане на злото

Колкото по-висше ниво достигне йоги, толкова по-големи са съблазните. Когато йоги добие способността да общува с небесни същества, неговото его може да стане причина за привързаност или гордост, а това ще бъде неговото падение.
53. Кшана-тат-крамайох самямад вивекаджам джнанам

Чрез самяма върху мига и този, който го следва, идва разграничението

Йоги няма да бъде съблазнен от небесните същества, ако е напълно съсредоточен върху настоящия миг. Това се има пред вид в израза "бъди тук сега". Той изцяло съзнава всяка отлитаща секунда, тъй че не остава време за съблазни и разсейване.
54. Джати-лакшана-десаир анятанавачедат туляйош татах пратипатих

То (разграничението) води и до знание за разликата между два подобни обекта, когато разликата им не може да бъде установена по клас, характеристика или местоположение

Самяма върху всеки миг и последващия го води до осъзнаване на Реалността, която може да не бъде различена чрез никоя от обикновените форми на възприятие. Тази сутра не разглежда обикновените разлики между предметите, а фините разлики на най-висшите нива на Пракрити и Пуруша. Само освободеният светец може да види тези разлики.
55. Таракам сарва-висаям сарватха-висаям акрамам чети вивекаджам-джнанам

Най-висшето знание, достигнато чрез разграничение, надхвърля всичко; то възприема всичко едновременно във времето и пространството и надхвърля дори Световния процес

Когато йоги усъвършенства разграничението, той надхвърля времето, пространството и причинността. За него няма граници. На негово разположение са цялата вечност и безкрайност. Затова се казва, че той е Осъществил Бога.
56. Сатва-пурушайох судхи-самйе кайвалям

Кайваля (освобождението) се достига тогава, когато има равенство между сатва и Пуруша

Освобождението идва тогава, когато умът е толкова чист, колкото и Пуруша. Пречистеният ум познава природата си като Пуруша. Същността на тази природа е - и винаги е била - блаженство, свобода, покой, независимост и съвършенство.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ОСВОБОЖДЕНИЕ
Последната глава на Йога-сутрите на Патанджали разглежда КАЙВАЛЯ - освобождението или независимостта. Напълно усъвършенстваният йоги достига абсолютното разграничение - способност да различава Истинското от неистинското. На него вече не му влияят трите гуни на природата, и той може да различи ПУРУША от ПРАКРИТИ.
1. Джанмажадхи-мантра-тапах-самадхи джах сидхаях

Сидхите се достигат в резултат на рождението, чрез билки, мантри, аскеза или самадхи

Сидхите, които се достигат в настоящето прераждане, са били достигнати в предишното, но това не означава, че човек ще ги използва подходящо в този живот. Онези, които се достигат чрез билки, може въобще да не са свързани с някакво ниво на духовност, и могат лесно да бъдат управлявани от егото. Сидхите, достигнати чрез повторение на мантри или чрез ТАПАС - аскеза, са обикновено от висше ниво дотогава, докато се използват за Осъществяването на Бога, а не за лично или материално облагодетелстване. Силите, които идват чрез самадхи, са най-чистите, защото те идват у ученика без той да се е стремил към тях. Трябва да помним, че сидхите не са цел, а страничен резултат по пътя към Осъществяване на Бога.
2. Джати-антара-паринамах пракрити-апурат

Всички еволюционни преобразования се дължат на осъществяването на природните насоки

Всички сили идват в пряка зависимост от еволюцията на индивида към съвършенство чрез многото му прераждания. Всеки опит да се форсира тяхната проява ще осакати духовното му развитие. Целта на човека е да постигне Единство с Божественото. Това е природна прогресия, която можем да подпомогнем чрез самодисциплина и самоизследване.
3. Нимиттам апрайоджакам пракритинам варана-бхедас ти татах кшетрикават

Една очевидна причина не способства непременно за изявяването на природните тенденции; тя само премахва пречките като селянинът (който почиства камъните от напоителния канал)

Умовете се създават само от еготизма

Умът не е Азът. Той произтича от егото, от разделянето от Аза, и трябва да бъде надхвърлен, за да се върнем към Аза.
5. Праврити-бхеде прайоджакам читам екам анекешам

Въпреки че целите на многото (създадени умове) са различни, те са контролирани от единия Ум

Многото индивидуални умове са разпръснати и преследват различни цели, но всички те са подчинени и са под контрола на единия Универсален Ум, който е Азът, Абсолютното Съзнание.
6. Татра дхиянаджам анасаям

От тях умът, роден от дхияна, е свободен от минали тенденции - самскари

От многото индивидуални умове, онези, които са регулирани и насочвани чрез медитацията, се освобождават от вредни навици и разсейване.
7. Кармашуклакришнам йогинас три-видхам итарешам

За йоги кармата не е нито черна, нито бяла; за другите тя е тристепенна

За йоги кармата се отработва обективно - той не я възприема нито като положителна, нито като отрицателна. За други тя е тристепенна - черна, бяла и сива, т.е. има субективни реакции спрямо работата, която трябва да бъде свършена, а това от своя страна създава нова карма.
8. Татас тад-випаканугунанам свабхивяктир васананам

От тези (трите степени на карма) проявеното осъществяване е, което съответства на желанията или тенденциите

Съобразно предшната си карма в живота всеки изпада в различни ситуации. Реакцията му към тях се определя от неговите желания или склонности. Ако той желае власт или материални блага, в крайна сметка ще ги получи, но след това ще трябва да изстрада болката, която ги придружава. Ако се стреми само към освобождение, трябва да премине през дисциплина, за да го достигне, но ще успее.
9. Джати-деша-кала-вявахитанам апи анантариям смрити-самскарайор екарупатват

Непосредствената последователност (желание, следвано от подходяща кармична ситуация), която се дължи на паметта и самскарите, съществува дори макар да бъде прекъсвана от социална принадлежност, място и време

Законът на Карма е абсолютен. Резултатът от едно желание или тенденция трябва определено да бъде пожънат, въпреки че може да бъде в друго прераждане и при други обстоятелства. Онези, които страдат като че ли незаслужено, всъщност отработват натрупаната от преди Карма.
10. Тащам анадитвам касишо нитятват

Те (желанията) нямат начало, защото желанието за живот е вечно

Това дава представа колко отдавна човек преминава през преражданията. Той се преражда оттогава, от когато има желание. Именно желанието го привързва към физическото ниво; а желанието нма начало.
11. Хету-пхаласраяламбанайх сангрихитатвад есам абхаве тад-авхавах

Желанията са свързани чрез причината, следствието, поддръжката и обектите; и когато те изчезнат, изчезват и желанията

Това, което задвижва желанията, са причината и следствието, или миналата Карма; поддръжката или дейността на ума, която ги създава, и обектите на желанията. Когато тези основи бъдат отстранени, изчезват и желанията.
12. Атитанагатам сварупато сти адхва-бхедад дхарманам

Миналото и бъдещето съществуват всяко в правото си; разликата в свойствата се дължи на различните пътеки

Светът съществува отделно от човека. Но именно отделните пътеки на индивидите създават онова, което представляват различните свойства и характеристики на света, разделящи Пракрити от Пуруша.
13. Те вякта-сукшмах гунатманах

Те - изявени или не - съществуват в трите гуни

Свойствата (характеристиките) на света - така, както ги вижда човек, са всъщност изяви на качествата на Пракрити - сатва, раджас и тамас.
14. Паринамаикатвад васту-татвам

Реалността на обектите се дължи на уникалността в промяната (на гуните)

Всеки обект от матералното ниво може да бъде идентифициран и наречен реалност, понеже е създаден от собствената си уникална комбинация от трите гуни на природата, така както всеки цвят е уникална комбинация от трите основни цвята: червено, жълто и синьо.
15. Васту-самйе чита-бхедат тайор вибхактах пантха

При един и същ обект очевидната разлика (между две възприятия) се дължи на отделните пътеки на различните умове

Обектът остава един и същ, но когато бива възприеман от повече от един ум, веднага се пораждат различни възгледи за него. Това се дължи на различните пътеки на всеки индивид. Думата "пътека" е свързана с факта, че всички ние пътуваме към Осъществяването на Аза, и личното отношение и кармичните ситуации определят как човек вижда нещата.
16. На чайка-чита-танграм васту тад-апраманакам тадаким сят

Един обект не зависи от ума на възприемащия го, понеже съществува независимо дали умът го възприема или не

Обектът е или познат, или непознат за ума, в зависимост от оцветяването на последния

Онова, което човек възприема или познава, изцяло зависи от ориентацията и склонностите на неговия ум, а не от самия обект.
18. Сада джнатас чита-вритаяс тат-прабхох пурушасяпаринамитвах

Модификациите на ума са винаги познати на Аза поради непроменливата природа на Пуруша

Душата - Пуруша - поглъща всички промени, през които преминава умът, защото тя е Вечният Свидетел. Цялото истинно знание съществува постоянно в Аза, а умът непрекъснато е модифициран от мисловните вълни.
19. На тат свабхасам дришятва

Нито пък той е самопросветляващ се, защото е в царството на възприятията

Умът е нещо, което може да бъде наблюдавано като обект, и не е източник на знание - така както Луната не е източник на светлина, а само отражение на Слънцето.
20. Ека-самайе кобхаянавадхаранам

Той не може да възприема две неща едновременно

Макар мислите да се раждат за частици от секундата, в ума в даден момент може да съществува само една мисловна форма. Тъй че за ума е невъзможно да възприема себе си, докато възприема нещо друго.
21. Читантара-дрише будхи-будхер атипрашангах смрити-самскарас ча

Ако един ум можеше да възприема друг, щеше да има познание на познанието, както и объркване на паметта

Умът нито може да възприема себе си, нито друг ум, защото ако беше така, щеше да има пълно объркване на знанието и паметта на различните умове. Той е само инструмент; цялото знание е отвъд него.
22. Читер апратисамкрамаяс тад-акарапатау сва-будхи-самведанам

Знанието за него идва чрез самопознание, което се постига тогава, когато умът е успокоен

Така Патанджали е развил обяснението, че умът не може да възприеме себе си. Именно Пуруша, Азът, възприема ума.
23. Дращир-дришйопарактам читам сарвартам

Умът, оцветен от Виждащия (Азът) и вижданото (ума), разбира всичко

Когато умът се успокои и позволи да бъде възприеман чрез Аза, знанието, достигнато чрез Аза, става знание и на ума. Само тогава умът добива пълно знание. Следователно това не е интелектуализация, а медитация, която води до Самопознание.
24. Тад асамкиея-васанабхис читрам апи парартам самхатя-каритват

Умът, въпреки че е пълен с безброй тенденции и желания, действа за Аза, защото те са в съгласие

Умът пряко е свързан с Аза, и действа за него дори когато е все още пълен със светски мисли.
25. Вишеша-даршина атма-бхава-бхавана-винивритих

Онзи, който вижда тази разлика, престава да вижда ума като Атма

Чрез разграничението йоги разбира, че Душата и умът не са едно и също.
26. Тада хи вивека-нимнам кайваля-прагбхарам читам

Склонен към разграничение, той е близо до кайваля

Онзи, който може да разграничи ума от Атма, притежава силата на разграничението, и автоматично се доближава до освобождението.
27. Тач-чидрешу пратаянтарани самскаребхях

Мислите, които се появяват и прекъсват разграничението, се дължат на предишни самскари

Преди достигане на освобождението останалите обичайни мисли и склонности от време на време се надигат в ума, за да прекъснат развитието на разграничението.
28. Ханам есам клешавад уктам

Тяхното отстраняване се постига по същия начин, както отстраняването на злините, описано преди

Методите за отстраняване на прекъсването на разграничението са като тези за отстраняване на злините - причините за нещастията, описани в гл. II, сутри 10, 11 и 26.
29. Прасамкхяне пи акушидася сарвата вивека-кхятер дхарма-мегах самадхих

Онзи, който се е отказал дори от желанието за най-висше състояние на осъзнатост, и който упражнява разграничението, постига Дхарма Мега Самадхи

Дори желанието за освобождение трябва да отпадне, защото то е врити като всички други. С това отричане и разграничение идва Дхарма Мега Самадхи, което изгаря семената на всички самскари, водейки до пълно освобождение.
30. Татах клеша-карма-нивритих

От това следва освобождение от всички нещастия и карма

Тогава, с отстраняването на всяко разсейване и замърсяване (става очевидно, че) онова, което може да бъде познато от ума, е безкрайно малко в сравнение с Безкрайното Знание (на Просветлението)

Трите гуни, след като са изпълнили предназначението си - което е процесът на промяна, престават да съществуват

За човека, надхвърлил Пракрити, качествата на Природата свършват, защото са изпълнили предназначението си: да го подтикнат към растеж и да създадат полето за преобразования по пътя на Самоосъществяването.
33. Кшана-пратийоги паринамапаранта-ниграхях крамах

Процесът на редуване на моментите става очевиден в края на преобразованията (на гуните)

Уроците на физическо ниво като че ли са във времето, но всъщност са поредица от отделни моменти, в които има разнообразна игра на качествата на природата - сатва, раджас и тамас. Това прилича на кино, в което всичко като че ли е непрекъснато, а всъщност е резултат от много отделни последователни кадри. Всеки кадър - всеки урок - е една величина, но може да бъде видяна само когато филмът спре - когато човек спре да гледа през Пракрити.
34. Пурушарта-сунянам гунанам пратипрасавах кайвалям сварупа-пратища ва чити-шактер ити

Кайваля е онова състояние, при което гуните достигат Пуруша. Душата се установява в Истинната си Природа, която е Чистото Съзнание. Край.

Освобождението идва тогава, когато гуните вече не въздействат. Трите качества на природата почиват в равновесие, като вече не подлежат на промени, тъй като са изпълнили предназначението си. Тогава йоги не може вече да бъде наричан личност, защото той е самият Пуруша.