Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители

Тази последна глава е откъс от книгата на Свами Шивананда "Концентрация и медитация". Опитностите в медитацията, които Свами Шивананда описва, са лично негови, но, като следва традицията и от истинско смирение, той никога не би признал, че е изпитал тези състояния. Свами Шивананда винаги е изхождал от собствения си опит; той никога не би говорил за това, което не е проверил лично; освен това никога не би описал своите опитности в първо лице.

1. В началото на медитацията пред челото се появяват различни светлини - червени, бели, сини, зелени, смесица от червени и зелени и пр. Това са светлините на елементите. Всеки елемент има собствен цвят. Жълтото е цветът на земята, бялото - на водата, червеното - на огъня, зеленото - на въздуха, синьото - на пространството. Цветните светлини се дължат единствено на тези татви.

Понякога пред челото се появяват голямо слънце или луна, или проблясват светкавици. Не обръщайте внимание на тези явявания. Отбягвайте ги. Опитайте се да проникнете в техния източник.

Понякога се явяват богове, мъдреци и светци. Посрещнете ги с почести. Преклонете се пред тях. Доловете съветите им! Те се явяват, за да помогнат на практикуващия и да го окуражат.

В началото на медитацията и концентрацията практикуващият вижда в центъра на челото сияйна пробляскваща светлина, която се появява за половин - една минута и след това изчезва. Тя идва отгоре или отстрани. Понякога може да се види слънце с диаметър 13,5 - 21 см, с или без лъчи. Той може също да види формата на своя гуру или на някое божество.

Когато види проблясъци на Аза, когато види ярката светлина, когато достигне до някои други необикновени духовни опитности, практикуващият не бива да се стъписва ужасен и да изоставя садханата. Той не бива да ги смята за привидности, а да бъде смел и да напредва уверено и с радост.

2. Какви сънища сънуваш? Какви мисли се появяват в ума ти, когато се събудиш, когато си сам в стаята или когато вървиш по улиците? Можеш ли да поддържаш състоянието на ума едно и също при медитация в затворената стая и когато си на пътя? Изследвай и внимателно наблюдавай ума си. Ако той блуждае, когато си на улицата, значи си все още слаб, не си напреднал в медитацията, не си израсъл в духовността. Продължи практиката упорито. Напредналият ученик мисли за Брахман дори на сън.

Разбери силата на мълчанието. Тя е безкрайно по-голяма от всякакви лекции, разговори, речи и проповеди. Бог Дакшинамурти учел четиримата младежи Санака, Санандана, Санатана и Санаткумара чрез мълчание. Езикът на мълчанието е език на Бога. Седни тихо и обуздай блуждаещия ум. Седни тихо и изпрати вътрешната духовна сила до целия свят. Цялата вселена ще има полза от това. Живей в тишина. Стани тих. Почивайте в тишина. Познай Аза и бъди свободен.

Когато сутрин сядаш за медитация, изпрати своята любов и покой на всички живи същества. Кажи: "Сарвешам Сантир Бхавату - нека бъде мир на всички! Сарвешам Свасти Бхавату - нека бъде благоденствие на всички! Локах Самастах Сукино Бхаванту - нека бъде щастие на целия свят!"

В тишината всички болки изчезват, защото разумът на онзи, който е спокоен, скоро се уталожва. Когато човек успокои ума си, той не търси удовлетворение на сетивата. Йоги идеално владее своя ум. Разумът обитава в Аза. Той е абсолютно стабилен. Всички нещастия на ума и тялото приключват.

При медитация човек няма представа за времето. Не чува звуци. Няма представа какво става около него. Забравя името си и отношенията си с другите. Радва се на мир и благодат. Постепенно той ще достигне самадхи.

В началото ученикът достига за кратко състоянието на блаженство, а после се връща. С постоянна практика и непрекъсната медитация той може да остане в това възвишено състояние завинаги. По-късно мисълта за тялото абсолютно изчезва.

Когато влезе в дълбока медитация, човек не усеща тялото или заобикалящата го среда, умът му е безстрастен. Той не чува никакви звуци. Усещанията, които отиват навътре или навън, престават. Егоизмът изчезва. Той изпитва необяснима радост и неописуемо щастие.Постепенно разсъжденията и размишленията също спират.

Когато чрез дълбока мвдитация практикуващият влезе в тишината, външният свят и всички неприятности отпадат. Той се наслаждава на висш покой. В тази тишина е Върховната Светлина на светлините. В тази тишина е Вечното Блаженство. В тази тишина е истинската сила и радост.

Когато практиката е усилена, от само себе си се появява Кевала Кумбака - естествено задържане на дишането, без пурака (вдишване) и речака (издишване). С това ученикът изпитва невероятен покой и еднонасоченост на ума.

Виденията на древните риши относно душата и други трансцедентални естества се явяват на онзи, който е отдаден на постоянните си задължения, посочени в древните текстове, който е безкористен и който иска да познае Върховния Брахман.

При дълбока медитация ученикът забравя най-напред външния свят, а после - тялото.

Усещането за издигане е признак за издигане над телесното съзнание. В началото то трае само миг, след което практикуващият се връща отново към нормалното съзнание. Когато изпита това издигане, той ще почувства особена ананда (блаженство).

При медитация човек се радва на особен и неописуем покой. Но ще измине много време, преди той да достигне истински духовни опитности, или да слее ума си със своята Лакша - избран обект на медитация, или да преодолее съзнанието за тялото. Бъди търпелив. Упорствай. Ще успееш!

Постигането на космично съзнание е постоянно за осъзнатите души. В началото то е като проблясък, но чрез упорита медитация става нещо обичайно и естествено.

3. Концентрацията е съсредоточаване на ума върху една точка - външна или вътрешна. При медитация умът става спокоен, чист и устойчив; различните му лъчи се събират и фокусират в обекта на медитация. Умът се съсредоточава върху Лакшя, той вече не блуждае и е обладан само от една идея. Сетивата се успокояват и престават да действат. При дълбока концентрация няма съзнание за тялото и заобикалящата среда. Онзи, който умее добре да се съсредоточава, може ясно да види образа на Бога, докато примигне.

Не се опитвай да отблъскваш маловажните мисли. Колкото повече ги отблъскваш, толкова повече те се връщат и засилват. Ти подлагаш на изпитание енергията си. Стани безстрастен. Изпълни ума с божествени мисли, и дребните постепенно ще изчезнат.

При практикуване на медитация постепенно всички врити (модификации на ума), като гняв, ревност, омраза и пр. приемат фини форми и избледняват. Те трябва да бъдат напълно изкоренени чрез самадхи - блежено единение с Бога. Едва тогава си в безопасност. Латентните врити чакат сгоден случай да се проявят по-силно. Трябва да внимаваш и да си винаги нащрек.

Когато навлезеш дълбоко в медитацията, съзнанието за тялото изчезва. Чувстваш, че няма тяло, и изпитваш огромна радост. Появява се умственото съзнание. Някои губят сетивността в краката, после в гръбнака, гърба, торса и ръцете; след това се появява усещането, че главата виси във въздуха. Умът може да се опита да се върне бързо обратно в тялото.

Не смятай, че достигането на малко концентрация (еднонасоченост на ума) е самадхи и не мисли, че малкото издигане над усещането за тялото е именно то.

Самадхи - състоянието на свръхсъзнание - е най-висшата цел на медитацията. Тя се постига с много практика: ученикът трябва стриктно да следва брахмачария, да спазва строга диета и да има чисто сърце. Ако не достигне тези предварителни условия, той не ще достигне и самадхи. Тези условия трябва да бъдат добре разбрани и едва тогава човек може да се опита да мине през дверите на самадхи. Никой не може да мине през тях, ако не е изцяло отдаден на Бога. Иначе т.н. самадхи става за него безсмислено.

Състоянието самадхи е отвъд описанията. Няма средства или език, чрез които то да бъде изразено. Дори в светския живот не можеш да обясниш вкуса на ябълка на човек, който никога не е опитвал ябълка, нито пък да обясниш какво е цветът на слепеца. Състоянието е всеобхватно Блаженство, Радост и Покой. Само това може да се каже. Човек трябва сам да го почувства.

При практикуване на медитация, светските мисли, желания и васани се потискат. Ако не си редовен и безстрастието ти изчезне, те се опитват да се появят отново, защото са упорити и настойчиви. Затова, бъди редовен в медитацията и нека садханата ти бъде по-ревностна. Развивай повече безстрастие. Така те постепенно ще излинеят и в крайна сметка ще бъдат разрушени.

Чрез медитация можеш да преминеш над бурния океан на света. Тя ще те спаси от всички мъки. Затова практикувай редовно.
Анахата-звуци

Анахата-звуците (или мелодията) са тайнствените звуци, които йоги чува в началото на своята медитация. Това е признак, че благодарение на пранаяма надите (астралните канали) са пречистени. Изследването на тайнствените звуци се нарича Нада-Анусандана. Звуците може да бъдат чути и след произнасянето на Аджапа Гаятри мантрата "Хамса Сохам" 100000 пъти. Практикуващият ги чува с дясното ухо, дори ако си запуши ушите - особено тогава те са много ясни. Запушването на ушите става с палците, чрез йони мудра. Седни в Падма или Сидхасана, запуши ушите си с палци и ще ги чуеш много ясно. Понякога се чуват и с лявото ухо. Практикувай да ги чуваш само с дясното. Защо? Защото слънчевата нади (Пингала) е отдясно на носа. Анахата-звукът съответно се нарича Омкара Двани. Той се дължи на вибрацията на праната в сърцето.

Десет вида звуци

Нада, която се чува, е десет вида. Първата е "чини" - като звукът на думата "чини", втората - "чини-чини", третата е като звук на камбана, четвъртата - на раковина, петата - на танрити (лютня), шестата - на тала (цимбали), седмата - на флейта, осмата - на бери (барабан), деветата - на мриданга (двоен барабан) и десетата - на гръмотевица.

Преди да стъпиш на горното стъпало на стълбата на тайнствените звуци, трябва да чуеш гласа на своя вътрешен Бог (най-висшето Аз) по 7 начина. Първият е като сладката песен на славея, пеещ на раздяла на любимата си. Вторият е като звука на сребърни цимбали от Дхияните, будещ блещукащите звезди. Третият е като мелодичната жалба на затворен елф. Следващият е като песен на вина*. Петият ще те прониже като бамбукова флейта. По-нататък той се променя като мощният гръм на тромпет. Последният вибрира като глухо бръмчене на гръмотевичен облак. Той поглъща всички други звуци. Те умират и не се чуват повече.
Светлини при медитация

При медитацията, в резултат на концентрацията, се появяват различни светлини. Най-напред в междувеждието - Трикути - се вижда ярка бяла светлина, голяма колкото главичка на топлийка. Трикути съответства на Аджна чакра в астралното тяло. Със затворени очи ще забележиш разноцветни светлини - бели, жълти, червени, опушени, сини, зелени, смесени, проблясъци като светкавици, като огън, като горещи въглени, като светулки, луна, слънце, звезди. Тези светлини се явяват в умственото пространство - Чидакаша. Те са светлините на елементите. Всеки елемент има определен цвят. Светлината на танматрата на Притхиви (земята) е жълта; на Апас (водата) - бяла; на Агни (огъня) - червена; на Ваю (вятъра) - опушена; на Акаша (небето) - синя. Жълтите и белите светлини се виждат много често; червеното и синьото са по-редки. Често се забелязват бели и жълти светлини заедно. В началото пред окото на ума плуват точици от бяла светлина. Когато забележиш това за пръв път, бъди сигурен, че умът става по-устойчив и че напредваш в концентрацията. След няколко месеца размерът на точките се увеличава и ще ги видиш като ярка бяла светлина, по-голяма от Слънцето. В началото те не са устойчиви: появяват се и веднага изчезват, проблясват някъде над челото и отстрани. Тези светлини пораждат у практикуващия необикновена радост и щастие и силно желание да ги види. Когато практиката е устойчива и систематична - 2 - 3 часа сутрин и 2 - 3 часа вечер, тези светлини се явяват по-често и остават за по-дълго време. Видението на светлините е голямо насърчение за садханата. То подтиква садхака да се отдаде на медитацията и му дава силна вяра в свръхфизическите явления. Появата на тези светлини е знак, че той надхвърля физическото съзнание. Когато светлината се появи, той е в полусъзнателно състояние между две нива. Тялото трябва да е неподвижно. Затова е необходима абсолютна устойчивост в асаната. Дишането трябва да е много, много бавно.

Онзи, който яде умерено, който контролира гнева си, който е надхвърлил любовта към светския живот, който е подчинил страстите си, който е преодолял всички двойки противоположности (горещина и студ и пр.), който се е отказал от своя егоизъм, който не възхвалява никого, нито взема нещо от другите - такъв човек при медитация го получава (триъгълника) на лицето.

"Вишока Ва Джиотисмани" (гл. I, сутра 36 от Йога-сутрите на Патанджали): "можете да достигнете самадхи чрез медитация върху Сияйния, Който е отвъд всички неволи".

Понякога при медитация ще видиш ярка ослепителна светлина. Ще ви е трудно да задържиш погледа си върху нея. Ще бъдеш предизвикан да отдръпнеш умствената си представа от нея. Тя е светлината, излъчвана от Сушумна (централния психически канал) към сърцето.
Форми в светлините

Ще видиш два вида форми: на божества, които са блестящи, и физически. Ще видиш твоето Ища Девата (божество-настойник, което те ръководи), в красиви дрехи и с различни ценни украшения, цветя, гирлянди, с четири ръце и с оръжия. За да те окуражат, ще се явят светци, мъдреци и пр. Ще видиш много богове и небесни създания с различни музикални инструменти. Ще видиш красиви цветни градини, красиви палати, реки, планини, златни храмове, така хубави и живописни места, каквито не може да се опишат с думи.

Понякога при медитация ще видиш много силни, ослепителни светлини, по-големи от Слънцето. Те са бели. В началото те бързо се появяват и бързо изчезват, а по-нататък стават устойчиви и се задържат 10 - 15 мин. до половин час в зависимост от силата и степента на концентрация. На онези, които се концентрират в Трикути - междувеждието - светлината се явява там, а при концентрация в Сахасрара чакра, светлината се явява на върха на главата. Понякога тя е толкова силна и ослепителна, че практикуващият трябва да престане да я гледа и да прекъсне медитацията. Някои се плашат и не знаят какво да правят и как да продължат по-нататък. Те идват при мен за напътствия. Казвам им, че това е ново усещане, което не са изпитвали досега. С постоянна практика, умът, потънал в концентрация, ще свикне с това и страхът ще изчезне. Съветвам ги да продължат практиката. Някои се съсредоточават в сърцето, други - в Трикути, а трети - във върха на главата - това е въпрос на личен избор. При съсредоточаване в Трикути е лесно да се контролира ума. Ако си свикнал с това, придържай се към него винаги. Честите промени не са добри; необходима е стабилност. Съществата и обектите, с които си в досег в ранния етап на медитация, са от астралния свят. Те са подобни на хората, но нямат физическа обвивка. Те имат желания, копнежи, любов, омраза и пр., също както хората. Техните тела са фини. Те могат да се движат свободно, имат силите да се материализират, дематериализират, да се умножават; притежават и ясновидство от по-низш разред. Блестящите форми са божества от ментално или по-висши нива, които слизат, за да те окуражат. В блестящи форми се появяват и различни шакти. Боготвори ги. Прекланяй им се умствено веднага, щом те ти дадат да ги видиш. Ангелите са същества от менталното ниво. Те също се явяват пред окото на ума.

Понякога ще усетиш невидима помощ, вероятно от твоето Ища Девата: като че ли нещо те тласка от физическото тяло към новото ниво. Тази невидима сила ти помага да се отделиш от тялото и да се издигнеш над телесното съзнание. Трябва внимателно да отбележиш всички действия.

Не губи времето си да гледаш тези видения. Те са само любопитни. Те те окуражават и убеждават в съществуването на свръхфизическите, метафизически реалности и в съществуването на Брахман. Отмини тези картини. Съсредоточи се в целта - Лакшя. Напредвай сериозно и енергично.

Когато легнеш да спиш, тези светлини се появяват без напрежение от твоя страна. Точно когато надхвърляш физическото съзнание, точно когато заспиваш, светлините се явяват. Ще ги видиш и сутрин, преди да станеш, в полусън, пак без усилие.

Понякога при медитация ще видиш безкрайно синьо небе, етерното пространство. Ще видиш и себе си в него, като черна точка. Понякога формата се появява в центъра на светлината, в която може да има силно трептящи и въртящи се частици. Ще видиш физически форми, човешки форми - деца, жени, мъже, риши с бради, блестящи форми. Виденията са субективни или обективни - твои лични умствени реакции или реалности от по-фините нива на материята. Вселената се състои от нива на материята с различни степени на плътност. Ритмичните вибрации на елементите в различните степени пораждат различните нива, всяко от които има своите същества и обекти. Именно те може да са предмет на виденията. Освен това виденията може да са продукт на въображението, кристализация на собственото мислене. При йога-практиките трябва да умееш да разграничаваш. Интелектът и здравият разум трябва да бъдат използвани винаги.

"Преди около 3 год. започнах да усещам нещо особено около слънчевия сплит при медитация - имах усещането за вихър, нещо като вятърно колело, което се върти. Тогава имах някои особени видения. Видях с физическите си очи нещо като бяла или синя светлина около главите на хората, и също по повърхността на сградите. Когато се взирам в откритото необятно небе, забелязвам една жива светлина да се движи насам-натам като червей. Понякога виждам светлинни искри върху книгите си. Това ми доставя особена радост и запявам името на Бога: "Шри Рам, Джайя Рам, Джайя Джайя Рам". Сега, когато отивам на работа с велосипеда си, докато стигна, все виждам една кръгла светла топка. Тя се появява и понякога, когато гледам красивия Акаша" "С"

"Медитирах един месец в Ганготри по пет часа дневно. Всеки ден близо два часа бях много потиснат. Не можех да намеря покой. Трудно ми беше да понасям това униние. Седнах на брега на Ганг и започнах да медитирам върху Махатма Гандиджи. Това ме успокои. След няколко дни при медитация един час и половина видях Шри Рамачандра. Тази Сагуна медитация автоматично се превърна в медитация от типа "Нирвана". Почувствах за 10 мин. съвършено Шанти. Умът ми бе изцяло погълнат от медитация върху ОМ. Това продължи половин час. Един ден имах по-различно преживяване. След медитацията отворих очи. Без помощта на разума открих, че всичко е Брахман. Запазих това настроение през целия ден. Един безбрачен ми говори цял час. Чувах го, но думите му не стигаха до ума ми, не можах да запомня нито една от тях.

При друг случай медитирах половин час. Бях в екстаз, но поради разсейване от външни звуци той отлетя. Започнах да медитирам отново. Видях красива светлина в основата на сърцето си. Щом тя изчезна, несъзнателно захлипах. Някой дойде при мен и ме повика по име. Не знаех нищо. Той разтърси тялото ми. За малко престанах да хлипам, погледнах го в лицето и отново заплаках - за 25 мин." "В"

"Запазих мълчание за пръв път като опитност от 26.02.1932 год. до 4.03.1932 год.

Грешки: понякога трябваше да изразявам миислите си чрез жестове. В последните три дни разсеяно проронвах "да", "достатъчно" и "какво". Имах погрешната представа за болки в челюстите. Изпитвах голямо желание да говоря.

Полза: имах време за повече работа, четене, джапа и медитация. Не можех да заспя преди полунощ. Идеите от книгите ме занимаваха до късно. Нямаше място за гняв и нервност. Не можех нищо да помня наизуст. Опитах се да науча наизуст няколко стиха, но не можах. Това се дължеше на предишния ми навик да говоря на глас." "Рам"

"Практикувах пранаяма 1 месец и тогава започнах да чувам красиви мелодични звуци - на флейта, цигулка, камбана, мриданг, звуци на много камбани, на раковина, барабан, гръм; понякога само в дясното ухо, а понякога и в двете". "Н"

"При концентрация усещах необикновени благоухания" "Р"

"При медитация виждах в Трикути греещо слънце, ослепителна светлина и ярка звезда. Видението бе съвсем мимолетно." "Г"

"Понякога при концентрация в Трикути виждах мъдреци, моето избрано божество - бог Кришна, с флейта в ръце" "С"

"Понякога при медитация виждах в Трикути цветни светлини - червени, зелени, сини и бели. Понякога виждах безкрайно синьо небе. Появявах се като точка в това синьо небе." "В"

"При медитация виждах богове и богини с блестящи и сияйни тела с красиви украшения." "Р"

"Понякога при медитация виждах само голяма празнота". "Т"

"При концентрация виждах лицето си в центъра на синя светлина. Понякога виждах лицата на мои приятели. Можех ясно да ги разпозная". "Р"

"Когато сядах за медитация, чувствах как от Муладхара до врата ми протича ток. Дори при обикновени условия усещах това". "К"

"При медитация някакви астрални същества с отвратителни и грозни лица и с дълги зъби, черни на цвят, ме заплашваха. Но те не ми причиняваха зло". "А"

"Когато сядах за медитация, краката и ръцете ми се разтреперваха. Понякога тялото ми подскачаше от едно място на друго". "М"

"В медитацията си виждах палати, реки, планини и градини". "С"

"Медитирах с отворени очи. Една нощ видях пред себе си ярка светлина. В центъра й беше бог Кришна с флейта в ръка. Косата ми настръхна. Онемях от ужас и възторг. Беше 3 ч. сутринта" "С"

"Един ден в дълбока медитация фактически се отделих от тялото си. Действително го видях като захвърлена дреха. Носех се във въздуха. Усещането ми бе странно - смесица от радост и ужас. Стоях във въздуха само няколко минути и понеже много ме беше страх, внезапно се върнах във физическото си тяло. Бавно се плъзнах в него с едно особено усещане. Изживяването беше пронизващо". "С"
Опитностите на Удалака

Мъдрецът Удалака не могъл да овладее самадхи, което води в блаженото царство на Реалността, защото маймуноподобният ум бързо скачал от един клон на сетивните обекти на друг. Той седнал в падмасана, произнесъл Пранава (ОМ) с висок глас и започнал своята медитация.

Насила овладял ума си. С голяма трудност отделил сетивата от обектите. Изцяло се откъснал от всички външни неща. Затворил пътищата на тялото. Съсредоточил ума си в сърцето. Умът му престанал да блуждае. Той разрушил всички мисли за предмети така, както воинът унищожава със сабята си непрекъснато надигащите се врагове.

Видял пред себе си лъчезарна светлина. Той разпръснал Моха. Преминал през състоянието на тъмнина, светлина, сън и заслепление. В крайна сметка достигнал до Нирвикалпа самадхи и изпитал съвършено спокойствие. След 6 месеца се събудил от своето самадхи. При едно сядане той прекарвал дни, месеци и дори години в самадхи и чак тогава се събуждал.

Брахман, Аз, Пуруша, Чайтаня, Съзнание, Бог, Атман, Безсмъртие, Свобода, Съвършенство, Покой, Блаженство, Бхума или Необусловено - това са все синоними. Ако достигнеш Самореализация, ще бъдеш освободен от кръга на раждане и смърт и съпътстващите го злини. Целта на живота е върховната красота на Мокша. Това може да се достигне чрез постоянна медитация в сърце, което е станало чисто и устойчиво чрез безкористна служба, джапа и пр.

Човек може да осъществи реалността на Брахман. Много са онези, достигнали Самоосъществяване. Много са онези, които са се радвали на Нирвикалпа самадхи. Дататрея, Мансур, Шамз Табриез, Христос, Буда са били все осъществени души, които пряко са възприемали истината или представата за космоса. Но онзи, който е познал, не може да съобщи това на другите, понеже няма средства за това. Дори знанието, до което стигаме с петте сетива, общи за всички, не може да бъде предадено на другите. Не можеш да опишеш вкуса на бонбона на човек, който никога не е ял бонбон; не можеш да предадеш понятието за цвят на онзи, който е роден сляп. Всичко, което може да направи учителят, е да покаже на ученика метода за познаване на Истината или пътеката, която води към развитието на интуитивните способности.

Това са знаците, които показват, че напредваш в медитацията и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето". Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко.

Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувствашкак от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и божествена любов, които изпълват сърцето ти.

Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха или хлабави обувки.

Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните. Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб.

Дори на сън си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои.

В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От Вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман.

Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, Ахимса, Сатям, чистота, търпение, сила на духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, любов към всички - това са обичайните ти качества. Ще бъдеш космичен приятел и благодетел.

При медитация понятието за време изчезва. Не чуваш никакви звуци. Нямаш понятие за онова, което те заобикаля. Забравяш имената си и всичките си отношения с другите. Радваш се на абсолютен покой и блаженство. Постепенно достигаш самадхи.

Самадхи е състояние, което не може да се опише. То е отвъд ума и речта. В самадхи - състоянието на свръхсъзнание - медитиращият загубва своята индивидуалност и става идентичен с Върховното Аз. Само това може да се каже. Трябва да изпиташ това сам чрез постоянна медитация.

Доволство, невъзмутимост, веселост, търпимост, намаляване на екскретите, сладък глас, желание и постоянство при медитация, отвращение от светското благополучие, от успеха и компаниите, желание за усамотяване в тиха стая, за уединение, желание за общуване със садху и саняси, еднонасоченост на ума - това са някои от знаците, които показват, че се пречистваш, че напредваш по духовния път.

При медитация може да чуваш различни анахата-звуци - на камбана, литавра, гръм, раковина, вина, бръмчене на пчели и пр. Умът може да се съсредоточи в който и да е от тях. Ще видиш различни цветове и светлини. Това не е целта. Трябва да слееш ума с онова, което е източникът на светлините и цветовете.

Ученикът по пътя на Веданта пренебрегва тези звуци и светлини. Той медитира върху значението на Великите откровения на Упанишадите, като отрича всички форми. "Слънцето не грее там, нито Луната и звездите, нито светкавицата, а още по-малко огънят. Когато Той свети, всичко свети след Него и чрез Неговата светлина светят те всички." Той медитира и така: "Там не вее вятърът. Огънят там не гори. Там няма нито звук, нито докосване, нито аромат, нито цвят, нито ум, нито Прана в тази хомогенна същност. Аз съм блаженият Шива, аз съм блаженият Шива".

Бъди духовеи герой на светското бойно поле. Бъди смел, безстрашен, духовен войник. Вътрешната война с ума, сетивата, васаните и самскарите е по-жестока от външната. Бори се смело срещу ума, сетивата, лошите насоки, копнежите, вритите и самскарите. Използвай картечницата на самоизследването, за да взривиш ума си. Гмурни се дълбоко и чрез подводниците или торпедата на джапа върху ОМ или Сохам разруши подводните течения на страстта, алчността, омразата, гордостта и ревността. Извиси се във висшите нива на блаженството на Аза с помощта на самолета на мисълта за Бога. Използвай мините на песнопенията на ОМ, за да взривиш насоките, скрити в морето на подсъзнателния ум. Насочи танковете на разграничението, за да разгромиш десетте си врагове - десетте необуздани сетива. Сприятели се с мощните си съюзници - безстрастие, душевна сила, търпение, ведрост, сдържаност, за да атакуваш врага си - умът. Хвърли бомбата на "Шивохам Бхавана", за да разрушиш голямата сграда на тялото и представата "Аз съм това тяло", "Аз съм този, който прави", и "Аз съм този, който се наслаждава". Щедро пръсни газа на чистотата, за да разрушиш бързо вътрешните си врагове - страстта и невежеството. Затъмни ума, като унищожиш мислите или представите, като изключиш всички лампи на обектите на сетивата, така че твоят враг - умът - да не може да те атакува. Хвани го за гушата с байонета на еднонасочеността (Самадхана), за да достигнеш безценното съкровище на перлата на Атман. Радостта от самадхи, блаженството на мокша, покоят на нирвана сега са твои, който и да си, в каквато и страна да си роден. Какъвто и да е бил предишният ти живот или история, изработи спасението си. О, любим Рама, с помощта на тези средства победи точно сега, точно в този миг!