ГЛАВА 13 - НЕСПРАВЕДЛИВО ОТНОШЕНИЕ

ГЛАВА 13 - НЕСПРАВЕДЛИВО ОТНОШЕНИЕ

Предпоставката за близост с Господа е съкрушено сърце. Макар процесът да не е приятен, близостта на Неговото присъствие далеч надхвърля преживените трудности. Давид научи това като младеж. Чрез псалмите можете да зърнете съкрушението в сърцето му и нещата, които то произвежда. Това не се постига чрез жертви или приноси, а чрез покорство.

Нека ви дам пример. Един военен кон не е годен за служба, докато волята му не бъде пречупена. Може да е по-силен, по-бърз и по-надарен от всички останали коне в конюшните, но докато не е обуздан, съкрушен, не може да служи. Ще стои в конюшнята, докато по-малко надарени коне отиват на война. Да си пречупен не означава да станеш по-слаб. Това е свързано с покорството към властта.

В случая с коня негов господар е ездачът Ако конят е успешно обуздан и обучен, може да му се има доверие при всякакви обстоятелства. Посред битката когато куршумите или стрелите летят, той няма да потръпне докато се размахват мечове и брадви, конят няма да се оттегли. Докато се надигат пушки и оръдията стрелят той няма ма да се отклони от желанието на господаря си, ще стои в непоколебимо покорство към него, независимо кой е той. Въобще няма да прави опити да се предпазва или да се облагодетелства, само и само да изпълни заповедите на своя ездач.

Този съкрушителен процес се извършва уникално при всеки отделен човек, според предписанието на Самия Господ. Бог е единственият, Който знае кога процесът наистина е приключил и ти си подготвен за службата, която Той е планирал за теб. Всяко ново ниво носи нова степен на съкрушаване.

Спомням си добре последния процес, през който преминах. Твърде често бях напълно уверен, че съм готов за следващото ниво на служение, дълго преди в действителност да бях готов. Уверено заявявах: "Изцяло съм покорен на Твоята власт. Знам, че съм готов за служението, за което си ме призовал." Но зрелите вярващи, които бяха около мен, знаеха, че аз съвсем не съм съкрушен. И, естествено, трябваше да вляза в друга роля като ритах, виках и се борех за правата си.
АМИ ГРУБИТЕ ВОДАЧИ?

Както при конете, нашият процес на съкрушаване е свързан с отношението ни към властта. Бог предизвиква съвършения процес за всеки от нас и той винаги е свързан с някаква форма на лидерство. По тази причина Петър пише: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен Владетел... Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите" (1 Петър 2:13, 18).

Нека да поставим това в съвременен контекст. Слугите могат да се идентифицират с работници, студенти, църковни членове или граждани. Господарите могат да бъдат работодатели, учители, църковни водачи или правителствени управници. Повечето от нас са имали добри и внимателни водачи, които сме обичали. Било ни е лесно да им се подчиняваме. Но Бог ни заповядва да бъдем покорни не само към добрите и кротките, но също и към грубите.

Гръцката дума за "груб" е сколиос. Речникът на Тейлър дефинира думата като "крив, изопачен, нечестив, несправедлив, нахален". Речникъг на Вайн свързва значението на думата с "тиранични или несправедливи господари". Казва ли ни Господ да се подчиняваме на подобни водачи?

Нека да погледнем няколко други превода. "Не само добрите и милите, но и тези, които са недобросъвестни." В друг превод четем: "Правете това не само за милите и внимателните, но също и за тези, които са жестоки." Новият американски стандарт гласи: "Не само за нежните, но също и за тези, които са неразбрани." Не можем да пренебрегнем тази заповед, затова нека да търсим Божията мъдрост в нея.

Всъщност Петровите думи стават още по-неудобни, преди да омекнат. Той продължава: "защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо" (1 Петрово 2:19).

Спомням си нещо, което се случи със съпругата ми и с един от по-големите ми синове. Той сметна, че брат му е получил повече от него и той е онеправдан. Запротестира: "Мамо, това не е честно!" Съпругата ми спокойно отговори: "Сине, животът не е честен!" Той я погледна в очите, сякаш за да каже: "Как можеш да говориш така? Ти си ми майка!"

Лиза го попита: "Беше ли честно Исус да понесе нашето наказание и да умре на кръста, когато не бе направил нищо нередно?"

Синът ми схвана мъдростта и замълча.
ХРИСТОВИЯТ ЛИЧЕН ПРИМЕР

Петър продължава: "Затова бяхме и призовани."

Всеки път, когато проповядвам върху това слово, обичам да приканвам хората да отварят библиите си на него и казвам с ентусиазъм: "Всеки да каже тези думи: Това е моето призвание!" Постоянно говорим за нашия призив в живота. Е, ето едно от призванията ни. Чуйте какво казва Петър: "Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки" (1 Петрово 2:21).

Как пострада Той? Петър вече е обяснил в предходния стих: несправедливо отношение в ситуации, при които властите се отнасят към нас неподобаващо, както беше при Давид, Йосиф, Даниил, апостол Павел и други. Ние сме призвани да се справяме с това по правилния начин, следвайки личния пример на Исус.

Може да се чудите: "Какво добро може да произведе понасянето на грубо отношение от лидери?" Тази идея е противна на естествения ни ум, тъй като логиката й се явява абсурдна. Но Божията мъдрост оформя покорното сърце чрез подобно отношение по три начина. Първо, в такива ситуации се оставя място за Божия справедлив съд. Второ, в нас се развива Христовия характер. Трето, нашето покорство при несправедливо отношение прославя Бога.

Павел започва дискусията за покорството към властите така: "Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ" (Римляни 12:19). Защита, корекция, въздигане или други съответстващи мерки трябва да дойдат от Божията ръка, а не от човека. Човек, който търси възмездие за себе си, не притежава смирението на Христос.

Никой на земята не притежава по-голяма власт от Исус, но Той никога не защити Себе Си пред властите. Нека да видим точната ситуация, спомената от Петър - когато Исус бе изправен на съд: "И главните свещеници Го обвиняваха в много неща, но Исус нищо не отговори" (Марк 15:3).

Представете си съдебна зала, където всичко изготвено от свидетелите ще бъде официално използвано срещу Исус. Свидетелите бяха религиозните и политическите водачи на Неговата нация. Те бяха влиятелни мъже, чиито думи носеха тежест, но в казаното от тях нямаше и капка истина. Говореха пълни лъжи, но Исус мълчеше пред Своите обвинители и не защити Себе Си! "А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше" (Марк 15:4-5).

Пилат седеше като съдия на най-високото място в страната. Безброй много пъти бе виждал обвиняемите отчаяно да се защитават, за да избегнат съда. В случай на присъда те биваха затваряни, изпращани на заточение или екзекутирани. Нямаше по-висш съд, към който да се обърнат. Пилат никога не бе виждал обвиняем да мълчи. Знаеше, че водачите бяха предали Исус на съда от завист и искаха най-жестокото наказание - смърт чрез разпъване на кръст. Също така знаеше, че Исус не е такъв, за какъвто Го представят. Но Той отказа да защити Себе Си. Неговото поведение и съвършено спокойствие предизвика почуда у управника.

Защо Исус не се защити? Причината: за да даде място на съда на Своя Отец и по този начин да остане под Негова закрила. Петър казва: "Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо" (1 Петрово 2:23).

Когато откажем да защитим себе си, ние се скриваме под ръката на Божията благодат и съд. Няма по-безопасно място: "Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" (Римляни 8:33).

И обратното - тези, които защитават себе си, идват под юрисдикцията на своите обвинители и под тяхното осъждение. По този начин пречат на божествената намеса. Спомням си един случай, при който защитих себе си пред властта, стояща над мен. След това Бог ми показа кратко видение за моето сърце. Видях Господ, стоящ до мен с ръце зад гърба. Въздържаше помощта си. Щом престанах да защитавам себе си, Той започна да действа в моя полза.

Исус никога не изгубваше от погледа Си Своя върховен Съдия, дори когато стоеше пред делегираната власт. Не забравяйте, сърцето на царя е в ръката на Господа. Въздържайки се от самозащита, Той остана под Божието прикритие по време на целия процес. В момента, в който започнеш да оправдаваш и да защитаваш себе си, ти се предаваш на своя обвинител в ролята на съдия. Проиграваш духовното си право на защита, защото той се издига над теб в областта на духа, щом от реагираш на неговата критика. Влиянието му нараства поради твоята самозащита. В опитите си да докажеш своята невинност, ти се оставяш в ръцете на обвинителя си. По тази причина Исус ни наставлява:

"Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и последния кодрант" (Матей 5:25-26).

Този пример показва, че ще бъдеш принуден да платиш изискваното от твоя обвинител като компенсация. Колкото по-голямо обвинение отправя към теб, толкова по-малко милост показва. Ще изисква да изплатиш дълга си до последната стотинка, без значение дали е справедливо или не.

ВЯРАТА НА ДЕТЕ

Когато нашият най-голям син Едисън беше в трети клас, сподели с Лиза и мен по време на вечеря един проблем, с който се е сблъскал в училище. Чувстваше, че един от неговите учители се заяжда с него. Едисън усещаше, че той не го харесва и го обвинява всеки път, когато класът не пази тишина или има безредие. Това продължило известно време и учителят бе изпратил вкъщи бележка, която да бъде поставена в дневника срещу името на сина ни. Едисън е изключително съвестен и мисълта да има негативна характеристика просто го смазваше. Когато сподели своето объркване и страхове, той избухна в плач.

Уверихме го, че вярваме в него и го помолихме да ни каже подробности. Той простена: "Обвиняват ме за всичко. Дори когато са замесени повече хора, цялото обвинение идва върху мен, набеждавайки ме за неща, които не съм извършил. Например днес, двете момчета до мен се смееха и хихикаха, а аз си мълчах. Учителят се обърна и ми се развика." Устните му потрепериха при спомена за несправедливостта. За едно деветгодишно дете това бе безнадеждна криза.

Останалите учители на Едисън бяха представили поведението му като безупречно, затова знаехме, че става въпрос за изолиран случай. Докато Лиза се опитваше да го успокои, аз попитах: "Ти какво каза, когато учителят ти направи забележка днес?"

Едисън отговори: "Казах му: Не говорех аз. Бяха тези две момчета."

Попитах: "По този начин ли реагираш обикновено, когато той ти прави забележка."

Едисън отговори: "Да, ако знам, че не съм направил нищо."

Погледнах го: "Е, сине, ето къде е твоят проблем. Ти се оправдаваш пред властта, поставена над теб. А когато сам се защитаваш, Бог не може да се намеси."

Споделих с него стиховете, представени в тази глава. А за да му помогна да разбере още по-добре, му разказах моето преживяване с офисния мениджър, споменато в предишната глава.

Този човек имаше син в нашата младежка група. Бях проповядвал силни послания за светостта, молитвата и господството. Много млади хора бяха променени. В определен момент въпросният син дойде при съпругата ми плачейки и я попита как е възможно да води чист и свят живот, когато у дома си е свидетел на такова покварено поведение. После сподели детайли, които ми помогнаха да разбера защо баща му е срещу мен.

Няколко месеца по-късно четирима различни младежи ми казаха колко съжаляват, че трябва да бъда уволнен. Проверих информацията чрез сина и той ми призна, че също е чул подобно нещо от баща си.

Отидох при бащата и той потвърди същото, но обвини главния пастор, че идеята да ме освободи била негова. Минаха седмици и ситуацията ескалираше. Семейството ми бе под постоянно напрежение, като не знаехме дали ще останем или ще ни освободят. Бяхме си купили къща, съпругата ми беше бременна и нямахме нито пари, нито място, където да отидем. Не исках да си търся друга работа. Вярвах, че Бог ме е завел там и нямах резервен вариант. Съпругата ми бе изнервена и притеснена и ме насърчаваше да направя нещо: "Скъпи, знаем, че ще те уволнят. Всички говорят за това."

Тя беше права. Главният пастор най-после се съгласил да ме уволни. На една неделна утринна служба той обяви, че в младежката група ще стават основни промени. Трябваше да се срещна с него и с мениджъра на другия ден. Бог ми каза да не се защитавам.

Когато на другия ден влязох в офиса на главния пастор, той беше сам. Каза: "Джон, Бог те изпрати тук. Няма да те пусна да си тръгнеш." Беше променил решението си. Почувствах облекчение. Бог ме бе защитил в последния момент. Тогава пасторът каза: "Защо офисният мениджър иска твоето уволнение?" Отговорих, че не знам и по негова молба се съгласих да направя всичко възможно, за да има мир.

Малко след срещата получих писмено доказателство за едно решение на мениджъра, което разкриваше неговите мотиви. Бях готов да го занеса на главния пастор. Трябваше да види какво става зад гърба му. Разхождах се напред-назад и се молех, като се опитвах да преодолея чувството на притеснение, което изпитвах. Продължавах да споря: "Боже, този човек не беше честен и трябва да бъде разобличен. Той е разрушителна сила в това служение. Трябва да кажа на главния пастор какъв е в действителност." Отново и отново оправдавах намерението си да го разоблича: "Всичко, което представям, са факти и е документирано. Не е нещо емоционално. Ако не бъде спрян, неговото корумпирано поведение ще повлияе на цялата църква."

Най-накрая объркано промърморих: "Боже, не искаш да го разоблича, нали?" Когато го казах, Божият мир изпълни сърцето ми. Изумено поклатих глава. Знаех, че Бог не иска да правя нищо, затова изхвърлих доказателството. По-късно, когато можех да погледна на ситуацията обективно, осъзнах, че всъщност съм искал да защитя и да намеря възмездие за себе си, а не толкова да предпазя другиго. Вярвах, че мотивите ми са неегоистични. Информацията ми бе правилна, обаче моите мотиви бяха нечисти.

Мина известно време и един ден, докато се молех около църквата преди отварянето на офисите, този човек паркира колата си. Бог ми каза да отида и да смиря себе си. Веднага заех отбранителна позиция: "Не, Господи, той трябва да дойде при мен. Негова е вината за целия проблем."

Продължих да се моля, но Бог мълчеше. След двайсет минути Господ отново настоя да отида при него незабавно и да смиря себе си. Знаех, че е Бог. Обадих се на този човек и отидох в офиса му. Онова, което казах, и начинът, по който го казах, ясно свидетелстваха, че Бог си е имал работа с мен. Съвсем искрено поисках неговата прошка. Казах му, че съм го критикувал и осъждал. Той омекна и поговорихме известно време. От този ден атаките му срещу мен секнаха.

Шест месеца по-късно, докато бях извън града, всичкото зло, което бе извършил този човек, бе представено пред главния пастор. Деянията му далеч надхвърляха дори това, което аз знаех. Той бе уволнен незабавно. Дойде осъждение, но не чрез моята ръка. Същото нещо, което се опитваше да причини на мен, дойде върху него. Но когато това се случи, аз не бях щастлив. Скърбях за него и за семейството му. Разбирах неговата болка; самият аз я бях преживял под неговия натиск. Понеже му бях простил шест месеца по-рано, сега го обичах и не му желаех злото.

Посещавах тази църква още единайсет години и често ме канеха да водя служби. Срамът, който той докара върху името ми, бе заличен и заменен с почит. Обръщам се назад и разбирам, че съм израснал през това време на трудности. А по-късно Бог ме издигна пред самите хора, които бяха чували толкова много лъжи за мен. Точно както Отец превъзвиши Исус заради Неговото покорство и отказа Му да защити Себе Си, така Той почита Своите деца, които следват Исусовия пример.

След като споделих стиховете и този случай с Едисън, казах: "Сине, имаш избор. Можеш да продължиш да защитаваш себе си и да останеш под осъждението на учителя или да си дадеш сметка, че не си реагирал на неговите обвинения по богоугоден начин. Тогава можеш да отидеш при своя учител, да смириш себе си и да му се извиниш, че си бил неуважителен и си се противил на неговата власт. В такъв случай Бог ще се раздвижи."

Едисън попита: "А какво да правя щом ме обвиняват за нещо, което не съм извършил?" "Нека Бог да те защити. Стана ли нещо, когато сам защитаваше себе си?"

Едисън отвърна: Не, искам Бог да ме защитава."

На другия ден той отиде при своя учител и смири себе си. Помоли го да му прости задето се е налагало да му прави забележка.

Беше му простено и през следващата седмица Едисън беше почетен като ученик на седмицата в този клас. Никога повече нямаше проблем. В края на годината получи възможно най-голямото отличие от учителя на церемонията по награждаване.

Ако едно деветгодишно дете може да се смири и докаже Божието Слово, колко повече това трябва да става при нас? Мисля, че казаното илюстрира думите на Исус: "И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство" (Матей 18:4).
СРИНАТА НА ДАВИД С НЕСМИСЛЕНА ВЛАСТ

Едисън научи онова, което Давид, Елисеевиятсин, беше научил от Бог - че Той е справедливият Съдия и ако оставим в Неговите ръце несправедливо осъждение, което властта е проявила към нас, Той винаги ще отсъди справедливо. Когато говорим за Давид, не бива да забравяме, че Бог, а не дяволът го постави под несмислената власт и впоследствие жесток лидер Саул.

Всичко започна още преди да се срещнат, когато Самуил, главният пророк в Израел, помаза Давид като следващ цар над Божиите хора. Давид сигурно е бил дълбоко развълнуван, мислейки си: "Този е човекът, който помаза настоящия цар. Аз ще бъда цар!"

Саул бе проявил непокорство към Бога и бе измъчван от нечестив дух. Идваше облекчение само когато някой свиреше на арфа. Неговите слуги започнаха да търсят млад човек, който да може да седи в неговото присъствие и да му служи. Някой предложи Давид, сина на Есей. Царят изпрати да го повикат в палата, за да му послужи. Давид сигурно си е мислел: "Бог вече довежда в изпълнение своето обещание чрез пророка. Трябва да съм на прага на голямото събитие."

След известно време той бе помолен да занесе храна на по-възрастните си братя, които воюваха с филистимците. Щом пристигна на бойното поле, Давид видя как филистимският великан Голиат подиграва Божията армия и разбра, че това продължава цели четиридесет дни. Казаха му, че царят е обещал ръката на дъщеря си на човека, който би победил гиганта. Давид се яви пред царя и поиска разрешение да влезе в битката. Той уби Голиат и спечели Сауловата дъщеря. Беше спечелил благоволението на Саул и бе сгоден, за да стане зет на царя.

Йонатан, Сауловият най-голям син, сключи завет за вечно приятелство с Давид. Давид успяваше във всичко, което Саул изискваше, защото Божията ръка бе върху него. Царят поиска той да седи на масата, редом със собствените му синове. Всичко вървеше добре и Давид се радваше. Той живееше в двореца, ядеше на царската трапеза, беше женен за царската дъщеря, бе приет с Йонатан и успяваше във всички начинания. Дори печелеше благоволението на хората. Можеше да види как пророчеството се изпълнява пред собствените му очи. Саул предпочиташе Давид пред всичките си други слуги и го направи свой оръженосец. Царят бе като негов баща и Давид бе сигурен, че Саул ще го наставлява и обучава, за да го постави един ден на трона с голяма почит. Давид се радваше на Божията добрина и вярност.

Но за един ден всичко се промени. Саул и Давид се прибираха от битка, рамо до рамо, когато жените от всички израилеви градове излизаха навън танцуващи и пеещи: "Саул порази хиляди, а Давид десетки хиляди." Това разгневи Саул и от този ден нататък той намрази Давид. Започна да хвърля копия към него и кроеше планове как да го убие. Библията казва, че Саул мразеше Давид, защото знаеше, че Бог е с младежа, а от него самия се е оттеглил. Давид бе принуден да бяга, за да запази живота си. Като нямаше къде другаде да отиде, побягна в пустинята. "Какво става? - мислеше си Давид. - Обещанието се сбъдваше, а сега изведнъж всичко се промени. Човекът, който е мой наставник и лидер, се опитва да ме убие. Какво мога да направя? Саул е Божият помазан служител. Какъв шанс имам, щом той е срещу мен? Той е царят, Божият човек над Божията нация. Защо Бог допусна това?"

Сега Саул преследваше Давид от пустиня в пустиня, от пещера в пещера, съпровождан от три хиляди от изра-илевите най-отбрани воини с една-едничка цел - да го унищожи. На този етап обещанието беше просто сянка, тъй като Давид бе принуден да бяга, за да оцелее. Вече не живееше в двореца, нито се хранеше на царската трапеза. За подслон му служеха влажни пещери и ядеше остатъците от храната на диви животни. Повече не яздеше редом с царя и беше преследван от мъжете, с които някога воюваше заедно. Нямаше топло легло, нямаше слуги или комплименти в царския двор. Невястата му бе дадена на друг.

Как можеше лидерът, под когото Бог го е поставил, да постъпи така? Твърде вероятно Давид се бореше с мисли на гняв, разочарование и обезсърчение. "Защо Бог не прави нещо по въпроса? Грижа ли Го е за мен? Ами Неговите обещания. Защо е поставил ръката си върху такъв жесток човек да предвожда Неговото общество от заветни хора?"

Саул до такава степен бе решен да убие младия мъж, че лудостта му нарасна. В град Ноб имаше свещеници, които предоставиха на Давид подслон, храна и меча на Голиат. Изобщо не знаеха, че Давид бяга от Саул, като смятаха, че изпълнява царска мисия. Помолиха се на Господа за него и го изпратиха по пътя му.

Щом Саул узна за това, много се разгневи. Уби осемдесет и пет невинни свещеника на Господа и посече в целия град Ноб всеки мъж, жена, дете, кърмаче и животно. Въздаде съд върху тях, невинните, вместо върху амаличаните. Почти е невъзможно да се разбере защо Бог е избрал такъв водач Саул беше убиец. Как би могъл Господ да положи Духа Си върху подобен човек?

Мнозина казват, че Саул беше изборът на израилтя-ните, а Давид - Божият избор. Подобно подвеждащо твърдение се получава от хора, които не могат да си представят как Бог ще постави жесток човек за водач. Вярно е, че хората желаеха цар; обаче Бог избра и Саул, и Давид. Каза: "поставих Саул за цар" (1 Царе 15:11).

Веднъж Саул научи, че Давид е в пустинята Енгади и тръгна натам с хиляди воини. По време на пътуването те спряха да починат в една пещера, където Давид се криеше. Словото казва, че щом Саул и войниците му заспаха, Давидовите мъже го насърчаваха: "Ето денят, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро."

Тогава Давид пропълзя незабелязан и отряза края на Сауловата мантия. Но съвестта проговори в него, че не е постъпил правилно: "И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си" (1 Царе 24:4-7). По отношение на неговата съвест, един превод казва: "Неговото сърце го изобличи." Той все още имаше почит в сърцето си към водача, който бе предизвикал такива неприятности в неговия живот. Явно се бе възпротивил и бе покорил мислите си на гнева,страха и объркването.

Тъй като беше отрязал крайчеца на царската мантия, той реши да използва това като доказателство за своята невинност пред Саул. От разстояние Давид се поклони до земята и извика към царя: "Виж още, татко мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; ... познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш" (1 Царе 24:11). Давид се притесняваше, че Саул го счита за непокорен и нечестив. Сигурно е преглеждал сърцето си: "Къде сбърках? Как Сауловото сърце се обърна срещу мен толкова бързо?" Ето защо извика: "И едни рекоха да те убия... и от това, че отрязах полата на мантията ти, не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми." Не можеше да повярва, че Саул самичък бе се настроил така срещу него. Някой трябваше да е вкарал отрова в сърцето на царя срещу Давид, който искаше да докаже лоялността си към Саул. Мислеше си, че ако го направи, ще си върне Сауловото благоволение и мило отношение и пророчеството му ще се изпълни.

Хората, които са били отхвърляни от баща или от лидер, са склонни да поемат цялата вина върху себе си. Пленници са на мъчителни мисли: "Какво направих?" ами "Беше ли сърцето ми нечестиво?" Те носят товара на това постоянно да доказват невинността си пред водачи. Смятат, че само ако могат да докажат своята лоялност и преданост, ще бъдат приети. Но колкото повече се стараят, толкова по-отхвърлени се чувстват.

Саул призна Давидовата добрина, когато видя, че Давид можеше да го убие, но не го направи. Затова царят и неговите мъже си тръгнаха. Давид може да си е мислил: Сега пророчеството ще се изпълни. Сигурно той вижда сърцето ми и ще се отнася по-добре с мен. Ще бъде добър и внимателен водач. О, колко далеч бе това от реалността!

ТОЙ ТВЪРДО Е РЕШИЛ ДА МЕ УНИЩОЖИ

Не след дълго съобщиха на Саул, че Давид е на хълма Екела. Саул отново тръгна след него със същите три хиляди мъже. И отново търсеше гибелта му. Сигурен съм, че Сауловото непрестанно преследване смазваше Давид. Той разбра, че не става въпрос за грешка, а че Саул съвсем осъзнато и по своя инициатива търсеше смъртта му.

Саул познаваше сърцето му, но въпреки всичко действаше срещу него. Давид осъзна, че онова, за което се е надявал през цялото време, не е истина; че си има работа с нечестив водач. Как е могъл Бог да постави помазанието си върху такъв човек?

Давид, заедно с Йоавовия малък брат Ависей - младеж, жаден за кръв, тайно се промъкна в лагера на Саул. Бог беше приспал всички дълбоко. Двамата мъже минаха незабелязано през цялата армия и стигнаха до мястото, където спеше Саул. Ависей се помоли на Давид: "Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя" (1 Царе 26:8).

Ависей имаше много основателни причини да иска заповед от Давид за убиването на Саул. Преди всичко Саул бе избил 85 невинни свещеника, техните съпруги и деца - най-хладнокръвно! Нацията бе застрашена под управлението на подобен ненормален човек. Днес много хора разсъждават по подобен начин, особено относно църковните водачи. Само дето лидерите далеч не са извършили нещо толкова нечестиво.

Второ, Бог беше помазал Давид като следващ цар на Израел чрез словото на Самуил. Беше време Давид да прояви претенции за своето наследство. Искаше ли да бъде убит и никога да не изпълни пророчеството? Чувал съм тези размишления от много вярващи.

Трето, не беше ли излязъл Саул с армия от 3000 мъже да убие Давид и хората му? Със сигурност това щеше да е самозащита. Ависей знаеше, че всеки съд би подкрепил техните действия. Разбира се, подобни разсъждения дори нямаше да бъдат подложени на съмнение в наши дни. Бихме ги приели без капка съмнение.

Четвърто, не беше ли Бог приспал армията толкова дълбоко, че Давид да може да стигне до Саул и да изпълни Господната воля да отърве нацията от такъв нечестив водач? Държаха в ръцете си шанс, който можеше никога да не се повтори. Беше време да изпълнят пророчеството! Колко църковни ръководства или духовни съвети са си го мислели, когато водачът им е бил "в ръката им"? Разсъждават: "Бог го е поставил на място, при което можем да го отстраним като наш лидер." Тези размишления само разкриват непокорните им сърца.

Всички посочени аргументи звучаха добре. Бяха основателни и Давид бе насърчаван от друг верен брат. Така че, ако в Давидовото сърце се намираше и най-малкото непокорство, той би позволил на помощника си да прободе Саул с меча и би се чувствал напълно оправдан. Но чуйте отговора на Давид: "Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?" (1 Царе 26:9). Казано на съвременен език: "Не го докосвайте с думи и действия, защото кой може да атакува своя водач и да остане невинен?" Давид не искаше да го убие, макар Саул да бе убил невинни хора и да преследваше самия него. Давид не искаше да търси възмездие за себе си, а остави нещата в ръцете на Бога. Би било по-лесно да сложеше край на всичко това - по-лесно за него и за израилтяните. Знаеше, че хората са като овце без истински пастир и че един нечестив човек ги онеправдаваше заради собствените си себични желания. Беше трудно да защити себе си, но навярно му беше още по-трудно да остави своя обичан народ на волята на един луд цар.

Давид взе това решение, макар да знаеше, че единствената утеха на Саул е неговата гибел. Беше показал чистотата на сърцето си, когато пощади Саул първия път. При все това, не искаше да го докосва. Саул беше помазаникът на Господа. Той бе Божи служител и Давид остави Бог да отсъди.

Изборът Бог да бъде Сауловия съдия беше мъдър. Ще запитате: "Кого използва Бог, за да осъди Саул, Своя слуга?" Отговорът е: филистимците. Много пъти Бог ще използва неспасени хора или светски институции, за да докара осъждение върху Своите водачи в Църквата. Саул падна в битка заедно със синовете си. Когато новината стигна до Давид, той не се зарадва. Започна да скърби.

Давид дори екзекутира мъжа, който каза, че е убил Саул, макар да не беше той истинският убиец. Този човек се надяваше, че чрез новината ще спечели Давидовото благоволение, но ефектът беше обратен. Давид реагира: "Как не се убоя да вдигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?" След екзекуцията Давид се обърна към мъртвия човек: "Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник" (2 Царе 1:16).

После написа песен на любов за хората на Юда, която да изпеят в чест на Саул и синовете му. Предупреди хората да не я прогласяват по улиците на филистимските градове, за да не би врагът да се зарадва. Изповяда да няма дъжд, нито растения на мястото, където Саул бе поразен. Призова целия Израел да оплаква царя. Това не беше сърцето на човек, търсещ възмездие, и в което вече няма почит към неговия водач. Непокорен човек би казал: "Получи си заслуженото!"

Давид стигна още по-далеч. Не изби останалите потомци на Сауловия дом, а им показа милост. Даде им земя и храна и допусна един от тях да седи на царската трапеза. Прилича ли това на човек, който се радва за осъждението на своя водач? Онези, които са непокорни в сърцата си, се радват, когато духовните им лидери падат. Мислят си: "Получиха си заслуженото. "Обикновено биха допринесли за тяхното по-нататъшно осъждение или чрез клевети, или чрез болезнени за човека действия. И това е защото нямат Давидовото сърце. Нямат сърце по Бога.
В ПОЗИЦИЯ ДА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕН

Не бива да забравяме, че в крайна сметка Бог ни привежда през несправедливо отношение от ръцете на власти за наше добро. Той използва това, за да ни подготви за благословение. Петър продължава наставлението си: "Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение" (1 Петрово 3:9). Благословението може да не се състои от материални неща, макар много пъти да е така. По-скоро то идва в по-важни области, като например изграждането на Христоподобен характер, напредване на царството или вечни награди. Когато се подчиним на Божията власт, нищо не може да навреди на нашето духовно благосъстояние. Петър изяснява нещата, като пита: "И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?" (1 Петрово 3:13). Контекстът на това твърдение е да следваме Исусовия личен пример.

По отношение на Христоподобния характер Петър настоява: "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха" (1 Петрово 3:18; 4:1).

Петър ни инструктира да се въоръжим с мисълта за подобни страдания като Христовите, което в контекста на това послание означава несправедливо отношение от власти. Можете ли да си представите войници да се спуснат в битка без оръжия? Колко нелепо! Много вярващи обаче не са въоръжени да претърпят несправедливо отношение. Когато са наранени, изпадат в състояние на шок, объркване или възмущение. Реагират, водени от човешкия си разум, вместо да действат според принципа на покорността.

Нека ви дам друг пример за човека, който е въоръжен. Съществена част от обучението на самолетния пилот е използването на симулатори. В тях пилотите се сблъскват с почти всички възможни спешни ситуации, които могат да възникнат при полета. В тази безопасна среда те развиват своята способност да от реагират, докато накрая вече са готови да се справят успешно. Подготовката ги въоръжава за спешните случаи. Ако нещо стане по време на действителен полет, пилотът не изпада в паника, в помощ му идват рефлексите и умението, придобити от задълбоченото обучение. Дори пътниците да изпаднат в паника и да дадат място на шока и истерията, пилотите остават спокойни и запазват пълен контрол. Изследователите, които проучват записите от черните кутии на разбити самолети, са изумени от спокойствието на пилотите. Обикновено в гласовете им няма паника, дори до самия сблъсък. Били са въоръжени!

Тази книга би могла да служи като ръководство за полети. Божието слово в настоящото послание ви въоръжава или подготвя за непредвидените ситуации, които животът ще ви донесе по отношение на властите. Ако реагирате правилно, ще преживеете благословение. Петър казва, че онези, които следват Христовия пример на страдание, са се отказали от греха. Какво твърдение! С други думи, хората, които реагират правилно при несправедливо отношение от ръцете на власти, стигат до място на духовна зрялост.

Има едно още по-велико обещание. Павел ни уверява:

"Вярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него; ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас" (2 Тимотей 2:11-12).

Духовна власт е обещана на тези, които страдат като Христос. Колкото по-голяма трудност преживявате, толкова по-голяма власт Бог ще ви повери. Ще повторя -става ясно, че Бог ви подготвя за благословение, когато се сблъскате с несмислена власт. Но дали ще реагирате правилно и ще получите благословението или ще започнете да негодувате и ще се огорчите? Изборът е ваша. Изберете пътя на победителя, който води към живота!