Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

За повечето американци войната в залива не бе нищо повече от една електронна абстракция, нова компютърна игра. Махтоб обаче знаеше какво се крие зад картите и военните действия беше виждала отблизо резултатите от падащите бомби. Тя не можеше да допусне, че сме достатъчно далече от сцената на военните действия и че не можем да бъдем засегнати. Баща й ни бе казвал, че иракските ракети не могат да стигнат до Техеран, но това не се оказа вярно. Как можех да я убедя, че тук сме на сигурно място?

270

Спомените за иракските въздушни нападения възкръснаха в паметта й. Двете си припомняхме онези ужасни мигове, когато воят на самолетите и писъкът на бомбите се носеше над главите ни, а в ноздрите ни нахлуваше острата миризма на барут и изпепелена човешка плът. Изпитвахме огромно съчувствие към всички жертви на сегашната война.

• Между нас с Махтоб съществува голяма близост още от мига, в който тя се появи на бял свят. В деня, когато Муди ни съобщи, че не можем да се върнем в Америка, ние се почувствахме още по-близки. През последвалите осемнайсет месеца бяхме съюзници, разчитайки изцяло един на друг. Тази връзка е все така здрава и досега.

За мен всеки ден с Махтоб е дар Божи. Въпреки че съм много заета, съобразявам пътуванията си с нея и я взимам винаги, когато мога. Всяка вечер очаквам мига, в който я слагам да спи, и двете в един глас изричаме нашата молитва: „Мили Боже, благодарим ти, че сме заедно и сме свободни."

Преживяваме мъчително всяка раздяла може би не толкова Махтоб, колкото аз. Тя си има „по-голяма сестра" . Лори, която й прави компания в мое отсъствие. Веднъж й се обадих от Германия и й казах, че се прибирам на следващия ден три дни преди първоначално уговорената дата , а тя отвърна:

Защо се връщаш по-рано?

Тогава разбрах, че се справя отлично и без мен.

Често ме питат: „Не се ли опасявате, че Муди може да ; се появи и да ви вземе Махтоб?" Отговарям, че не съм спирала Да се страхувам. Двете с Махтоб избягахме от Иран 1 преди повече от две хиляди дни, но през всеки един от дях ' сме взимали всевъзможни мерки за сигурност. i

Махтоб не може да си позволи неща, които момичета-' та на нейна възраст смятат за най-естествени. Не може да се разхожда или да кара колело сама. Научена е винаги да' се оглежда наоколо.

През последните две лета й разреших доста неохотно

271

Все някой ме следи оплаква се тя. Иска ми се да съм като другите деца.

Желанието на дъщеря ми е съвсем просто, но клетвата на баща й, че ще я върне обратно в Иран, а мен ще убие, го прави неизпълнимо.

Колкото и голямо да е нетърпението й да бъде като другите, Махтоб признава, че опасност съществува. Веднъж гледахме заедно „20/20", в което се разказваше за една майка, организирала отвличането на своите деца, които съпругът й отмъкнал в някаква религиозна секта, и аз я попитах какво мисли.

Ако някога ми се случи и на мен, сигурна съм, че ще дойдеш да ме спасиш каза тя с цялата сериозност, на която е способна.

Махтоб бе особено развълнувана от няколко случая, с които се занимавах. В интервю за един вестник беше казала: „Гордея се с мама, защото тя помага на други деца."

Наблюдавам как дъщеря ми разцъфва с всеки изминал ден и си мисля колко много пропусна Муди и още колко ще пропусне. Единствена аз знам точния размер на неговата загуба. Знам и още нещо колко силни са обичта и доверието на моята дъщеря към майка й. Като всички хора и аз изпитвам съмнение в мигове на слабост. За щастие в такива моменти дъщеря ми е винаги до мен и е моя истинска опора. Когато беше второкласничка, тя ми написа следното писмо по случай Деня на майката, което ще пазя винаги като най-скъп спомен:

Мила мамо,

Ти си най-великата майка на земята! Толкова те обичам, мамо, че ако трябва да избирам сред всички майки на

ща за мен, че даже не мога да ги преброя. Мамо, не ме интересува дали си на'двайсет или на двеста години, защо-

земята, пак теб ще избера. Ти

272

С много обич, Махтоб

Също като татко, и Махтоб смяташе, че мога да се справя с всяко положение. В Иран тя все ми повтаряше:

Моля те, мамичко, намери начин да си отидем в Америка.

Никога не ми даде възможност да се отпусна и да се предам. Когато настъпи моментът, в който рискувахме всичко и се предадохме на милостта на контрабандистите и на снежните планини, Махтоб прояви необикновена смелост. . -

„Не без дъщеря ми" носи и още едно послание. Истина е, че теоретично можех да се завърна в Щатите много по-рано, ако бях решила да си тръгна без Махтоб вариант, който избират, макар и мъчително, мнозина в моето полот жение.

Аз обаче съм убедена, че и до днес щях да бъда погребана там, ако не беше тя. Махтоб бе моят извор на решителност и смелост. Спомням си, че един ден след два месеца в Техеран взех молив и се опитах да пиша. Дизентерията и отчаянието ме бяха превърнали в скелет и не можех да напиша дори една буква. Именно тогава ме прониза мисълта, че ще умра наистина бях сигурна в това. И аз си дадох сметка, че ако умра, Махтоб ще остане завинаги в Иран. Това бе денят, в който отидох при Муди и му казах:„Ще живея тук и ще правя всичко, което искаш. Имам искреното желание да успея."

Скоро болестта ми премина. Именно тогава разбрах, че ще оцелея, каквото и да се случи.

Не съм виждала Муди, откакто напуснахме Иран... но той невидимо присъства в живота ми и ми влияе и до ден днешен. >

През декември 1990 година Махтоб отиде да прекара коледната ваканция у баба си. Останах сама. След тежкия и уморителен ден, през който подготвях премиерата на филма, аз се прибрах у дома и заспах в момента, в който главата ми докосна възглавницата. Събудих се от собс i м ните си писъци. Муди стоеше до леглото, надвесен над мен

18. От любов към дъщеря ми

273

Треперех от страх, цялата бях вирвОда, сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Видението бе толкова истинско и живо, че направо не приличаше на сън. Дали не беше предзнаменование? Не можех да се отърся от него. Благодарих на съдбата, че Муди още не е успял да се появи отново, за да разбие живота ни. Не можех да се отърва от мъчителния въпрос още колко време късметът ще бъде на наша страна.

Не е имало ден, в който да не си помисля за Муди и злините, които би могъл да ни стори, откакто избягахме от Иран. Кога ще се появи? Как ще нанесе удара си? Какво оръжие ще използва срещу мен и как ще се опита да откъсне Махтоб от дом, приятели и близки? Въображението ми разиграваше безброй сценарии, но никога не ми беше минавало през ума, че той ще се появи, докато ние с дъщеря ми сме на хиляди километри от родината, и ще ме нападне не физически, а морално, като подложи на съмнение преживяното от мен.

На 17 юли 1991 година двете с Махтоб заминахме да представим нашия филм „Не без дъщеря ми" на другия край на земята в град Пърт, на Западното крайбрежие на Австралия. Когато пристигнахме в хотела късно през нощта, бях страшно изненадана от бележката, която ме чакаше на рецепцията. Беше от Митра и Джалал далечни роднини на Муди, с които се бях запознала в Иран. Бяха дошли да живеят в Австралия.

Бях ги виждала за последен път седмици преди бягството ни. Те самите се бяха опитали да ни помогнат да изчезнем месеци преди това. Джалал бе уговорил „сватбата" ми с негов познат хлебар, след която двете с Махтоб щяхме да напуснем страната, вписани в паспорта на „моя съпруг". Звучеше убедително, нр от швейцарското посолство ме предупредиха да не рискувам по този начин. В случай че иранските власти разкриеха заговора, можеха да ме осъдят на смърт за многобрачие.

Междувременно Митра няколко пъти ме беше придружавала до швейцарското посолство, където получавах писма от близките си и винаги отивах с надеждата, че ще се случи някакво чудо. i

Въпреки че Джалал и Митра бяха едни от най-дружелюбните и горящи от желание да ми помогнат иранци,

274

Хайде да се видим, когато и където ще ти бъде най-удобно на теб каза тя.

Уговорихме си среща за осем вечерта.

¦Цял ден давахме интервюта, но в съзнанието ми изплуваха спомени от Иран. За разлика от семейството на Муди Митрината фамилия бе твърде либерална. Те дори се осмеляваха да гледат забранени от Министерството на ислямската култура западни филми двете с Махтоб гледахме „Извънземното" на видео у тях. Сядахме в кухнята и шепнехме с надежда как един ден ще избягаме от Иран.

Джалал бе брат на Есей, съпругата на Реза, племенник на Муди. Неговите роднини бяха по-религиозни от семейството на Митра, но и те ни съчувстваха. Въпреки че обществените порядки не допускаха да се месят в отношенията ни с Муди, те ни показваха обичта си, като Ни канеха често у тях на гости. Майката на Джелал, госпожа Алемоха-мед, винаги готвеше любимото ми ястие риба с тама-ринд. Митра и Джалал често .ни водеха в своя апартамент и там слушахме американска попмузика, която будеше у нас носталгични спомени.

Когато вечерта Митра и Джалал дойдоха в хотела, аз ч слязох да ги посрещна във фоайето, а Махтоб остана горе в стаята. След толкова години предпазливостта бе станала моя втора природа: трябваше да се убедя, че са сами. Изобщо не се бяха променили. Разликата бе, че нито аз, нито Митра носехме чадори. Хвърлихме се в прегръдките си. Митра изглеждаше прекрасно с хубавата си прическа и лекия грим. Джалал също ме разцелува. Представиха ми дъщеря си Ида сладко момиченце, което бях виждала за последен път, когато нямаше и годинка.

Докато се качвахме в стаята, моят австралийски сътрудник ми подаде плик. Отворих го и видях, че е факс от немското списание „Квик". Бях толкова развълнувана от срещата, че го оставих с намерението да го прочета по-късно.

275

В Иран си говорехме за вашето бягство, но едно е да се говори, съвсем друго да се направи. На голяма опасност сте се изложили!

Тя добави, че неин приятел се опитал да избяга от Иран и бил застрелян от органите на сигурността. Тялото му било на решето от куршуми и семейството не могло да събере толкова пари, за да си го получи и погребе (според иранския закон, за да получи трупа на свой близък от полицията, семейството му плаща за него в зависимост от броя на дупките от куршумите).

Спомняш ли си, като ходихме на Каспийско море?

попита Джалал, сменяйки темата на разговора.

Да отвърна Митра. Помня как погледна към морето и каза, че ти се иска да преплуваш до руския бряг.

Джалал се обади:

Аз пък помня това пътуване с думите ти:„Един ден ще напиша книга." Ти удържа на обещанието си.

Митра също бе преживяла много огорчения и неприятности от страна на Джалаловото семейство и отдавна жадуваше да напусне Иран. Прочела „Не без дъщеря ми", докато живеела в Ирландия. Каза ми, че бракът й е оцелял благодарение на моята книга. Дала я на Джалал, който открил някои прилики между своето собствено поведение и това на Муди и роднините му и взел решение да се промени. Сега очакваха второ дете и бяха страшно щастливи.

Преди не бях мислил за тези неща рече Джалал.

Дори не си давах сметка за тях. Като прочетох книгата ти, разбрах, че виновният съм аз. ,

Всеки път, когато пишел на техните в Иран, преписвал по няколко страници от книгата. Беше сигурен, че Муди я е чел.

Митра и Джалал потвърдиха онова, което бях чула от Елън Рафайе преди четири години: след нашето бягство Муди се затворил в себе си, ходел единствено у сестра си и зет си. Отдал се изцяло на работата. Прекарвал почти цялото си време в болницата Талагани. Даже живеел там, защото разпродал всички семейни вещи. „Какво ли е станало със зайчето Тоби", помислих си аз.

Научих новини и за племенниците на Мудич за жалост все лоши. Мажид бил арестуван на два пъти. изхвърлен в затвора, защото правел козметични препарати без лиценз.

276

Хосейн, аптекарят от Арак, също бил в затвора за незаконна търговия с лекарства. Реза и Мамал зарязали работата си и се включили в бизнеса на Мажид.

Е, какво пише за нас Бети в книгата си?

Времето, прекарано сред приятели, лети неусетно. Разделихме се и те обещаха да дойдат на сутрешната ми беседа на другия ден и да ни правят компания, докато дойде време да отлетим за Аделаида.

Денят бе много дълъг и очите ми се затваряха, но тъкмо тогава се сетих за факса. Отворих плика, измъкнах листа и започнах да чета. Всяка дума на писмото излъчваше тревога и биеше сигнал за опасност. В него пишеше, че предния ден немската телевизия е излъчила интервю с Муди. Между другото той твърдял, че ние никога не сме бягали от Иран, той никога не ни е държал там насила против волята ни и че сме си заминали със самолет, а билетите бил купил лично той. От „Квик" не бяха повярвали на разказа му, но искаха светкавичен отговор, както и свидетели, които да подкрепят моите твърдения.

Редовете се размазаха пред погледа ми. Бях наранена, вбесена, полудяла от ярост. Знаех, че Муди е способен на всичко. Не познавах по-сладкодумен и убедителен лъжец от него. Никога не съм допускала, че ще се опита да опровергае една истина, известна на милиони читатели, както и на служителите на Държавния департамент.

Както винаги, Муди отлично бе пресметнал момента да нанесе своя удар. Той ме измами отново. Когато пет месеца след бягството загубих баща си, болезнено изпитах липсата на подкрепа, която единствен съпругът е в състояние да даде в такъв тежък момент. Сега трябваше да се справя с тази невероятна сензация от другия край на света, далеч от дома и приятелите си.

Така и не мигнах цяла нощ стоях до разсъмване с телефона в ръка. За пръв път изпитвах истинска благодарност към съвременните комуникации. Бях принудена да отговарям на инсинуации, дошли от Иран, чак от далечна Австралия и можех да се свържа веднага с Ню Йорк, Мичиган и Германия навсякъде, където още бе светло. Пър-

277

Майкъл ме посъветва да дам светкавичен отговор. Помолих го да изпрати по факса превода на изявлението на Муди до Мичиган, за да може да го прочете Арни. Имах пълно доверие на неговата преценка той винаги е проявявал изключителна интуиция. Освен острия му ум и неизчерпаемата енергия, Арни знаеше най-добре как да ме успокои.

Слушай сега каза ми той, след като прочете интервюто на Муди. Спри и помисли. Ако пред вратата ти се бяха появили петима мъже с автомати, едва ли щях да бъда в състояние да ти помогна. Но случаят е съвсем различен. И двамата с Майкъл сме адвокати и знаем как да се справим с положението, в което те е поставил Муди.

И той веднага се зае да пише отговора. Беше през малките часове, когато най-сетне успях да се свържа с.Аня.

Ужас! възкликна тя.

Каза ми, че Муди е дал интервюто в една разкошна къща с прекрасни мебели и персийски килими, за която твърдял, че я е купил за нас, преди да си заминем. Тази къща изобщо не се връзваше с болничната стая, в която според думите на Джалал и Митра живее Муди. Той дори си бе позволил да твърди, че никога не е вдигал ръка нито на мен, нито на Махтоб и ние сме били свободни да ходим, където си искаме.

Муди лъже. Знаем, че лъже рече Аня. Ала ти трябва да отговориш и ако не го направиш веднага, може да стане твърде късно.

Опитах се да я накарам да разбере, че не разполагам с много доказателства, освен с автобусния билет от Ван до Анкара, който съхранявам у дома. В мен обаче бе паспортът ми, подпечатан в управлението на анкарската полиция. Казах на Аня, че ще й пратя фотокопие и изявление чрез Майкъл.

Скоро факсовете на три континента получиха и разпространиха копия на моя паспорт навсякъде по света.

Преди да се зазори в Пърт, Арни и Майкъл бяйа готови с изявлението. Реших да го дам на осведомителните

278

агенции, а не на едно издание или телевизионна компания, за да не си помислят хората, че за него ще получа пари, така както беше постъпил Муди. Ето и текста му:

Животът със съпруга ми и нашата дъщеря бе точно такъв, какъвто съм го описала в книгата си. Заявявам, че всяка моя дума е самата истина.

Безсънната нощ не отмени сутрешния ми ангажимент. Въпреки че интуицията ми подсказваше да хвана първия полет за Щатите, не можех да си позволя да разочаровам хората, които искаха да ме чуят. Арни и Майкъл ме посъветваха да говоря открито по проблема, да съкратя лекцията и да направя изявление. До този момент на редовния въпрос: „Имате ли новини от Муди?", бях отговаряла просто: „Не, нямам." Сега беше различно имах новини, макар и по косвен път. Не исках никой да си помисли, че крия нещо.

След като дремнах няколко минути, трябваше да обясня на Махтоб какво е станало снощи. На първия ми въпрос дали помни как прекосихме планините, тя учудено отговори:

Да.

Помниш ли дали татко някога ни е удрял или забранявал да се върнем у дома?

Да, помня. Защо?

Татко е дал интервю казах й аз, а после й разказах за случилото се.

Махтоб бе направо потресена. Прегърна ме и каза:

Обичам те, мамо.

Извиних й се заради баща й и казах:

Махтоб, аз много те обичам и се гордея с теб. Направо не мога да повярвам на късмета си да имам толкова прекрасна дъщеря!

Докато траеше лекцията, усетих, че треперя и ми се повдига. Интересът бе голям и претъпканата зала стихна в очакване. Започнах да чета изявлението по повод интервюто на Муди и в този миг се сринах. Гърлото ми се сви и не

279

можех да издам нито звук. Усещах как очите ми се пълнят със сълзи. Не знаех какво да правя, но бях наясно, че не трябва да спирам дотук никой нямаше да разбере защо плача.

А какво щяха да си помислят Митра и Джалал, които не присъстваха на лекцията? Сигурно са страшно объркани, може би ще си помислят, че снощи съм била неискре-на с тях. След като лекцията свърши и дългата редица доб-рожелатели се разотиде, първите думи на Джалал бяха:

Как е възможно да е говорил подобни неща! Той лъже!

Върнахме се в хотелската стая и обсъдихме следващия си ход.. Джалал каза, че двамата с Митра ще потвърдят факта, че сме били държани в Иран против волята ни. Те не бяха виждали Муди да ни бие, но бяха слушали разказите на свидетели на тези побоища. Митра прекрасно си спомняше един разговор с Махтоб малко след като Муди ме беше бил, както и болката в гласчето на дъщеря ми, когато й описвала случилото се. Според Джамал най-добре щеше да бъде, ако двамата направят писмено заявление в моя защита. И те го направиха.

Ето какво гласеше то:

Ние сме близки приятели на госпожа. Бети Махмуди и сме свидетели на трудностите, които преживяха Бети и Махтоб. Те бяха принудени да живеЛт в Иран против волята си и нямаха право да го напускат. ¦

Били сме близки със семейството на Муди и сме свидетели на усилията, които положи Бети, за да сложи край на тежкото изпитание и да избяга от Иран.

Доктор Сайед Бозорг Махмуди (Муди) упражняваше физическо и емоционално насилие над Бети и я държа затворена осемнадесет месеца, .

Никак не е честно Муди да се отнася по такъв недостоен начин с Бети и Махтоб, да отрича стореното и да си служи с лъжи.

Надяваме се повече да не си позволява да причинява неприятности както на Бети и Махтоб, така и на Ьамия се-

280

бе си, защото ние лично познаваме много хора, които са готови да потвърдят казаното по-горе.

Откраднеш ли, режат ти ръката . каза той. Но ако излъжеш, вече не си мюсюлманин.

Дни след нападките на Муди гневът ми отстъпи място на възмущението. Винаги се бях държала добре с него, дори прекалено добре. Аз го насърчих да поднови връзката със своето семейство. Аз бях онази, която направи така, че дъщеря му да го помни в по-добра светлина. Сега на това бе сложен кръст. Цели пет години Махтоб сякаш не съществуваше за баща си и той наруши своето мълчание само за да я оскърби и нарани. Загубих и последната капчица уважение към Муди и не можех да виня дъщеря си, че споделя чувствата ми.

Два дни след като бурята се развихри, двете с Махтоб бяхме в Аделаида, когато по телевизията пуснаха рекламен клип на нашия филм. Клипът се състоеше от две сцени. На първата в Мичиган Муди се кълнеше с ръка върху Корана, че никога няма да ни задържи насила в Иран. Втората сцена бе в Техеран тук той се заклеваше, че аз никога повече няма да видя родината си.

Виждаш ли, мамо! извика Махтоб с пламнал поглед. Това ми хареса, защото татко точно това направи излъга ни!

Що се отнася до Муди, двете с Махтоб загубихме и последните си илюзии. Беше ни взел всичко, е изключение на страха ужасното очакване кога отново ще нанесе удар.

Всъщност Муди наистина ни излъга, преди да заминем за Иран. Излъга ни в името на Исляма. Докато бяхме в Иран, непрестанно го питах дали е замислил да ни задържи тук, още преди да тръгнем от Мичиган. Винаги отричаше, но сега измамата стана явна. В интервюто, дадено пред немския екип, той признава, че е имал намерение да остане в Иран още преди заминаването ни и е знаел, че аз по никакъв начин няма да се съглася да замина при това условие. Ние наистина бяхме негови заложници. След всяко мое обаждане от швейцарското посолство до Държавния департамент пращали телеграма. Именно тези телеграми бяха доказателството, че сме заложници, че сме бити и заплашвани със смърт.

В отговор на твърдението на Муди, че ни качил на са-

281

молета до Цюрих, получих от Държавния департамент копие на писмото, което Муди представил в посолството, В него се казва, че двете с Махтоб „сме изчезнали от дома му на 29 януари 1.986 година и повече не ни е виждал... Аз съм изключително разтревожен за съдбата им."

Знам, че Муди е жив и е в Иран. Знам, че е огорчен: в ушите ми продължават да кънтят заплахите му, че ще ме убие. Според сведения от негови роднини сега той се е отдал изцяло на исляма и е станал дълбоко религиозен мюсюлманин. Както сам твърди в интервюто, за жалост но и по необходимост Махтоб е лишена от другия си родител и неговите културни обичаи и традиции. Винаги се случва така децата да плащат както за греховете на родителите си, така и за хорското безразличие.