Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

247

Въпреки че бяхме присъствали на снимките, това бе първата ни среща с готовия филм. Когато в една от началните сцени Муди ми заяви, че няма да ни позволи да напуснем Иран, аз се разплаках. Струваше ми се, че няма да мога да изгледам филма докрай. Именно в онзи момент от живота си бях изгубила съпруга си, който бе и най-добрият ми приятел, а Махтоб загуби своя баща. Именно тогава прекъсна и връзката ни с моите близки в Америка.

Не спирах да наблюдавам Махтоб, която се владееше превъзходно. Започнах да се притеснявам, че не проявява никакво вълнение; реших, че е така, защото Алфред Моли-на изобщо не прилича на баща й. Но и тя не успя да прикрие задълго истинските си чувства. Когато започна сцената, в която Муди й заяви, че напускам Иран и тя никога повече няма да ме види, Махтоб се разтрепери и избухна в сълзи. Улових й ръката. Смятах, че щом й се плаче, трябва да я оставя да се наплаче. Тя обаче трепереше все по-силно и взех да се питам дали не е по-добре да напуснем киносалона.

. Тази сцена ме накара да преживея отново деня, който ще помня, докато съм жива. Махтоб влезе в кабинета на Муди в нашия техерански дом, а когато излезе оттам, по лицето й бе изписана омраза. Тя застана пред мен и горчивите й думи ме шибнаха като бич:'

Значи ме оставяш!

Опитах се да й обясня, че това не е вярно, че баща й ме принуждава да си замина, но обещанието, което съм й дала никога да не напускам Иран без нея, си остава.

Сега, почти пет години по-късно, ми стана ясно, че Махтоб продължава да си задава въпроси за оня ден в Иран въпроси, чийто отговор най-после бе научила от самия филм. Когато на екрана се появиха надписите, тя ме погледна, усмихна ми се през сълзи и ми рече:

Благодаря ти, мамо.

Макар никога да не съм се съмнявала, че съм избрала •'нствено възможния път и съм постъпила правилно,

248

На следващия ден отидохме да купим нова рокля на Махтоб за премиерата. Когато излезе от пробната, аз разбрах, че тя вече не е онова малко момиченце, което смело и решително бе прекосило снежните планини, за да бъде свободно. Сега беше красива млада госпожица с характер и упоритост, придобити от богатия си личен опит. За мен бе истинска гордост, че е моя дъщеря.

Винаги ми се е искало премиерата на нашия филм да бъде в родния ми щат Мичиган. Винаги съм се гордяла с моето родно място. Семейството ми продължава да живее там, както и по-голямата част от моите приятели. Никак не ми се искаше някоя шумна, бляскава премиера в Лос Анжелос или Ню Йорк, на която нямаше да могат да присъстват повечето от хората, които обичах и уважавах.

Когато от една местна организация ми се обадиха, за да ми предложат съдействието си, в случай че премиерата бъде в моя роден Мичиган, събрах смелост и се обърнах към „Метро Голдуин Майер". Първата им реакция беше, че държат премиерата да бъде истинско филмово събитие, и изказаха съмнения, че един малък град е достоен да стане свидетел на премиерата на филм, в който играят звезди като Сали Фийлд и Алфред Молина.

След срещата на техен представител от рекламния отдел с хора от организацията от филмовата студия останаха доволни от подготовката. Искахме премиерата да накара всеки наш съгражданин да се гордее, че е част от нашето малко общество.

Рекламната кампания за филма ме свари неподготвена, но това бе разбираемо, като се имат предвид вълнението, което предизвика кризата в залива, и фактът, че моята история разказва за онези страни. Внезапно всяка телевизионна и радиостанция в радиус от десетки мили искаше позволение да дойде у дома за интервю.

Си Ен Ен доведе Мериън Сайед, с която се бях запознала по време на беседите ни през ноември и чиито деца бяха отвлечени в Ирак. Тъй като заплахата от военни действия в района не бе намаляла, репортерите искаха да чуят моя съвет към Мериън.Тя бе толкова съсипана от изчезва-

249

Рекламната кампания бе в разгара си. В цялата тази бъркотия се опитвах да сложа в ред къщата си, след като бях направила основен ремонт. Изненадах се, когато синовете ми казаха, че не желаят да присъстват на премиерата. Бях сигурна, че ще дойдат, и ми се искаше да бъдат до мен и Махтоб, защото бяхме едно семейство. Когато ги попитах какви са плановете им за вечерта, двамата се запънаха и аз усетих в какво неудобно положение се намират. Не бяха успели да преживеят травмата от случилото се така, както се справи Махтоб. Те бяха предпочели да избягват този болезнен въпрос, вместо открито да споделят чувствата си някога аз самата постъпвах по същия начин, когато имах неприятности от емоционален характер. Не бяха чели „Не без дъщеря ми" и никога не бяха проявявали желание да им разкажа за преживяванията си в Иран.

Мамо, ти просто не разбираш казваше ми просълзен Джон. Когато те нямаше, вечер лежах в леглото и не можех да заспя, защото не знаех жива ли си, или не.

Сега вече плачехме и тримата. Джо добави:

Не знаехме дали ще се върнеш някога при нас.

Никога не съм се съмнявала, че Джо и Джон са страдали повече от мен и Махтоб и че неизвестността е много по-страшна. Докато бяхме в Иран, най-тежко преживях дните, през които ми взеха Махтоб. Болката от неизвестността бе по-силна, отколкото синините след побоищата, които ми нанасяше Муди.

В крайна сметка и Джо, и Джон присъстваха на премиерата.

За случая пристигнаха наши приятели от Тексас, Ню Йорк, Калифорния и Западна Вирджиния. Най-после ми се удаде възможност да споделя чувствата си с онези, които ми помогнаха и ме подкрепиха след завръщането ни от Иран.

250

Най-щастливият миг за Махтоб настъпи, когато от Калифорния пристигнаха Шийла и нейните родители. Шийла е истинска чаровница тя е забавна и пред камерата, и извън нея. Вечерта преди премиерата няколко от гостите дойдоха у дома на вечеря, на която.поднесох персийски ястия. Майкъл вдигна вълнуващ и многозначителен тост за Махтоб, Шийла и мен, като ни нарече трите смели жени в тази история. След като всички се разположиха удобно и започнаха да се хранят, Шийла седнала по турски край софрата, постлана на пода почука с вилица по една стъклена чаша, за да привлече вниманието ни. Тя вдигна мил тост, който развълнува всички. Погледнах баща й от очите му се стичаха сълзи.

На 5 януари деня на премиерата поканих на следобеден коктейл много мои приятели и роднини. Ейнджи, Джейми и Кати, най-добрите училищни приятелки на Махтоб, я ревнуваха малко, защото тя трябваше да обръща внимание и на другите гости, и на камерите на предаването „Вечерна забава".

Кристи Хан дойде с най-малкия си син Ерик, с родителите си и роднини. Знаех, че Кристи не е чела „Не без дъщеря ми", защото не искала да се разстройва допълнително (тя си купила книгата, преди синовете й да бъдат отвлечени, ала съпругът й веднага я хвърлил).Вълнението от светкавиците на фотоапаратите и телевизионните камери не ми попречи да я наблюдавам как държи Ерик в прегръдките си. При мисълта за Джонатан и Адам ми се сви сърцето и двамата бяха в Пакистан, далеч от майка си. Кристи просто нямаше сили да остане за прожекцията. Когато видя рекламния плакат на филма Сали Фийлд, самото олицетворение на майчината жертвоготовност, пре-I ьрнала Махтоб на фона на един турски град, тя беше почти готова да си тръгне.

Скъса ми сърцето спомняше си Кристи по-късно. На лицето на Сали Фийлд бяха изписани собствените ми чувства. Плакатът ме накара да си спомня мига, в кой-ю откъснаха децата от обятията ми. През цялата година, която прекарах в Пакистан, ме мъчеше една-единствена мисъл да избягам със синовете си и да забравя миналото.

Болката на Кристи ми даде нови надежди, че може би филмът ще хвърли светлина върху проблема с отвличане-

251

Беше тежък ден. За премиерата бяха дошли хиляди хора, които посрещнаха филма с ентусиазъм. Всичко това бе станало възможно благодарение на един-единствен човек, който отсъстваше телом, но бях сигурна, че е тук духом татко. Той ме бе научил да бъда упорита и да вярвам, че „да искаш, значи да можеш". В този ден той ужасно ми липсваше. Рано на другата сутрин заминах за Калифорния, откъдето щеше да започне рекламното турне. Обадих се у дома и попитах Махтоб:

Харесаха ли филма твоите приятелки? Тя отговори":

Най-много им хареса разходката с колата. Приятелките на Махтоб я наричаха с друго име, пък и

Шийла изпълнителката на ролята бе пет години по-малка от дъщеря ми. Момичетата явно не бяха успели да свържат Махтоб с малката героиня от филма.

Три дни след премиерата двете със Сали пътувахме заедно до Чикаго, за да вземем участие в предаването на Опра Уинфри. Сали се държа с мен като със стара приятелка и не спря да ми разказва какви ли не пикантни истории от филмовия свят. Тя бе преживяла самолетна катастрофа и разговорът й помагаше да забрави ужасния страх от летенето.

Опра се държа с мен превъзходно бе сърдечна и откровена. Появи се в зелената стая и ми каза, че е гледала „Не без дъщеря ми" предишната-вечер. Въпреки че ме познаваше от времето, когато дадох първото си интервю на Барбара Уолтърс, и знаеше за моето участие в нейното предаване, тя каза, че докато гледала филма, непрестанно се притеснявала, че двете с Махтоб няма да успеем да се измъкнем от Иран. Филмът страшно се харесал на Опра и тя кипеше от ентусиазъм в очакване на предаването.

Други обаче не бяха толкова щедри в похвалите си.

Очаквах критики още от самото начало, но унищожителният коментар на Роджър Ебърт ме стъписа. Материалът на Ебърт бе излъчен на 5 януари деня на премиерата в Мичиган, една седмица преди пускането му на екран в цялата страна.

Критическите му бележки, разпространени от медиите в цялата страна, нападаха филма, защото бил „расистки" именно онова, което всички ние, които бяхме работили върху филма, съзнателно се бяхме опитали да/избегнем.

252

Докато пишехме книгата, двамата с Бил Хофър искахме да разкажем историята такава, каквато бе в действителност. Ние не бяхме мислили за това как ще реагира читателската ни публика и получихме много малко критики, че сме несправедливи към иранците.

Много е важно зрителите да не си тръгнат от кинозалите с убеждението, че всички иранци са като роднините на Муди.

Това бе причината да намалим до минимум сцените на физическо насилие. Освен това включихме и положителни герои иранци като услужливия и любезен Хамид и изключителния, всеотдаен Амал човека, който ни помогна да се измъкнем от Иран.

Кинокритиците се надпреварваха да пригласят на Роджър Ебърт, който бе дал тон, без изобщо да отбележат нашите съзнателни усилия в тази насока. Мнението, което изказа Ебърт в деня на премиерата, бе споделено от кинок-ритиката на много страни по света.

За жалост във филма наистина бяха допуснати някои грешки. Най-сериозната от тях бе сцената с бягството. Тя трябваше да бъде кулминацията на събитията, така както бе в книгата. Вместо това стана много неубедителна. Липсата на сняг се оказа фатална, но още по-фатален бе фактът, че във филма отсъстваха истинските ни преживявания по време на нашето бягство, когато аз действително бях сигурна, че ще умра. Бях вкочанена от студ и по едно време се обърнах към главатаря на контрабандистите Мосен и със сетни сили го помолих да вземе Махтоб и да продължат без мен. Във филма не бяха предадени достоверно именно тези последни мигове накрайно изтощение и примирение със съдбата.

Утешавах се, че поне добавихме за финал сцената на пристигането ни в Анкара. Двете с Махтоб влизахме в американското посолство, над което гордо се развяваше родното знаме. Продуцентите и режисьорът се бяха опитали да ме разубедят:

Публиката желае да ви види живи и здрави, след като сте избягали от Иран, и няма да има търпение да проследи пътуването ви до Анкара.

253

Независимо от критиките, че е расистки, филмът щеше да има голям касов успех, ако не бе пуснат по екраните в такова лошо време. На 11 януари Източните щати бяха пометени от страхотна буря. Междувременно полицията в Сан Диего получила предупреждение, че в един киносалон е поставена бомба и че преди да влизат в кината по Западното крайбрежие, зрителите трябва да бъдат проверявани за оръжие и експлозиви. След няколко дни нападнали Сали и тя била принудена да наеме телохранители. »

В следващите три дни кинотеатрите бяха пълни и всичко сочеше, че ще имаме голям успех. На 15 януари обаче изтече крайният срок, поставен от президента Буш на Ирак да изтегли войските си от Кувейт. На следващия ден последва нападението на съюзниците. През следващите две седмици американците престанаха да ходят на кино и не се отделяха от телевизорите си. С особено внимание се следяха репортажите на Си Ен Ен.

Американският народ наблюдаваше операция „Пустинна буря" една много по-вълнуваща и по-истинска драма от моята. Бяхме посветили няколко години от живота си на това да опишем живота в Иран от 1984 до 1986 година. Сега телевизионните зрители от цял свят наблюдаваха военни действия на живо. Както се оказа, слънцето и пясъците от последната сцена на бягството ни болезнено напомняха на хората жестоката реалност на истинската война. Те се връщаха в киносалоните, но не за да им бъде напомняна тя, а за да потърсят развлечение и забава. Един сериозен филм, чието действие се развиваше най-вече в Иран, съвсем не бе идеалният избор и нямаше особен шанс.

Когато „Не без дъщеря ми" беше излъчен в Европа при по-благоприятни обстоятелства, касовият му успех надхвърли всички очаквания. В Германия той бе най-гледаният филм в продължение на няколко последователни седмици. Каквито и да са недостатъците му, мисля, че филмът бе добър пример за отвличането на деца през граница и разкри истинските измерения на тази човешка трагедия.

\ -

ДЕСЕТА ГЛАВА

Муди реагира

„Не без дъщеря ми" беше издадена за пръв път от американското издателство „Сейнт Мартинс Прес" и получи добри отзиви от критиците. Продажбите вървяха отлично. Оттук нататък успехът й ставаше все по-голям. Във Франция се продадоха рекорден брой екземпляри най-големият тираж на документална книга, регистриран в Книгата на Гинес за 1990 година. В Швеция я притежава всяко второ семейство." Най-голям успех обаче тя пожъна в Германия, където бяха продадени над 4 милиона екземпляра, и заемаше първото място.в класациите за бестселъри в продължение на цели две години (в резултат на това през 1990 г. бях избрана за Жена на годината в Германия титла, която ценя много високо).

Книгата е преведена на двадесет езика и броят на продадените екземпляри надхвърля дванадесет милиона.

Кое превърна „Не без дъщеря ми" в бестселър на три континента? (книгата беше на върха на класациите в Австралия, Северна Америка и Европа). Според мен това се дължи на универсалността на нейната тема: връзката между родители и деца, както и на крайностите, до които са готови да стигнат хората, ако тази връзка е застрашена. Зад емоционалния и драматичен тон на книгата се крие нещо друго: обикновени неща и обикновени хора. Още от самото начало, когато все още не подозирах, че ще бъда заставена насила да остана в Иран, исках да разкажа как живеят иранците как пазаруват, как готвят ориз, как мият съдовете, как перат и дори как ходят на баня. Всички ние без изключение живеем по определен начин и е напълно естествено да проявяваме любопитство как живеят другите хора по света.

Въпреки че „Не без дъщеря ми" е историята на една съвсем обикновена американска жена, описаните в книгата събития биха могли да се случат и са се случвали на всеки като мен. Емигрантската вълна, която напоследък заля Западна Европа, стана причина за бързото увеличаване броя на смесените бракове и на децата, родени от тях.Фран-цузи и алжирци, немци и турци, белгийци и мароканци живеят и работят заедно. Всяка от тези нации има доста раз-

255

Бях новачка както в писателския занаят, така и в публичните изяви. Още не бях успяла да се отърся от тревогата, че ще ме питат за неща, които не знам, а вече ми предстоеше сериозно изпитание: кънтри-клуба в Бевърли Хилс. Оказа се, че от самото начало приех съвсем спокойно присъствието на публиката и въпросите й, защото си казах, че в края на краищата аз съм единствената, която е преживяла тази история.

След излизането на книгата получих стотици покани за участие в беседи и изнасяне на лекции. Поканите ставаха все повече и оттогава насам графикът ми е непрекъснато пълен. Говорила съм пред малобройна и многобройна публика, но едно от най-паметните ми преживявания бе, когато двете с Махтоб бяхме избрани да получим Американската награда за свобода и присъствахме На тържествената церемония по връчването, която се проведе на 4 юли 1991 година в Прово, Юта. Махтоб бе най-младата носителка на наградата. Ние бяхме удостоени с честта да я споделим с Теди Колек, дългогодишен кмет на Йерусалим, и Натаниъл Хауъл, посланик на Съединените щати в Ирак, който бе рискувал живота си, но бе останал в Багдад заедно с всички служители на посолството след иракското нападение на Кувейт. Събитието стана още по-вълнуващо, когато ме помолиха да произнеса поздравителната реч, вместо бившата британска министър-председателка Мар-гарет Тачър, за която в последния момент се разбра, че е възпрепятствана да присъства, и аз трябваше да говоря пред двадесетхилядната публика на университетския стадион „Брайъм Янг". Никога не бях заставала пред толкова много хора, но пък рядко съм срещала такъв отклик сред моята аудитория.

След като официалната част приключи, двете с Махтоб отидохме на приема у Алън Осмънд, чиито четирима синове Осмънд талантливи музиканти ни посветиха своя интерпретация на „Дани бой". Тържествата завършиха с кръщение във въздуха издигнах се с балон над Прово и домакините ме поканиха да изпълня ритуала, след което щях да бъда провъзгласена за аеронавт. Трябваше да

256

коленича с ръце зад гърба, да се наведа и вдигна със зъби чаша шампанско (в моя случай чашата бе пълна с гроздов сок) и да я изпия, без да разлея нито капка. Изпита издържах блестящо и бях сигурна, че ни чака меко кацане.

Сред моята публика има много слушатели, които са жертва на грубости и физическо насилие, макар че невина-ги са женени за чужденци. Още в началото на лекторската ми кариера една привлекателна и добре облечена жена се обърна към мен:

Аз съм американка, омъжена съм за американец и живея.в Америка... но вие сте описали моя живот. Аз съм затворница в собствения си дом. Вие сте жена, християнка, американска гражданка. След като прочетох книгата ви, си дадох сметка, че щом вие сте успели да преодолеете всичко това, то аз също бих могла да променя живота си. И успях.

Не съм от жените, които са се предали на съдбата си, може би защото никога не съм преставала да се съпротивлявам, и направих всичко, за да се измъкна. След доста подобни въпроси разширих темите на беседите си, засягайки проблемите и правата на жените.

Много пъти са ме питали какво е станало с Елън Рафа-йе, чийто живот съм описала в „Не без дъщеря ми". Беше американка, родом от Мичиган, с която се запознах в Техеран. Заедно посещавахме занятия, където изучавахме Корана.

През 1987 година Флорънс, братовчедка на Елън, която работи в център за малтретирани жени, позвънила на брат ми Джим.

Обадих й се и тя ми каза, че Елън, съпругът й Хормоз п двете им деца Джесика и Али гостуват на родителите на Клън във Флорида. Разказа ми, че Хормоз се държал брутално с Елън и децата и тя не иска да се връща в Иран.

17. От любов към дъщеря ма

257

Звънях на Елън няколко пъти, но й нямах достатъчно доверие, за да й дам телефона си. Тя гордо ми се похвали, че напредъкът й по фарси е направо забележителен.

Бети, надявам се, че ме разбираш. В Иран исках да ти помогна, но трябваше да мисля и как да защитя себе си и децата от Хормоз. Два-три пъти в годината направо превърта и тежко на онзи, който му падне в ръцете.

Каза, че сама си е виновна, дето я бият. „Когато Хормоз се разбеснее и започне да налага децата, направо полудява, като се опитам да се намеся. Удря Джесика така жестоко, че това не може да се нарече наказание. Просто е страшно. Веднъж я би със закачалка за дрехи. Тогава ми прекипя и започнах да крещя като луда, а той се нахвърли върху мен. Сигурна съм, че още преди да се запозная с теб, ми спука тъпанчето на лявото ухо каза Елън. Това е най-тежката ми контузия, но той е особено горд, че може да ни бие, без да оставя белези и следи. Знае всички хватки. За пръв път се случи месец преди да отидем в Иран. Започна да налага Джесика, аз се намесих и той подхвана мен. Изви ми ръцете и целите бяха насинени от пръстите му. На следващата сутрин не можех да си помръдна врата. Оттогава насам гърбът ми не е в ред."

Елън каза, че Флорънс й е предложила да й намери работа в център за малтретирани жени.

Казах й, че може би трябва да постъпя там като пациентка, а не като преподавател. Преди това нищо не й бях споменавала. Този път повдигнах въпроса пред родителите си, защото тяхната подкрепа ми беше твърде необходима, за да остана тук. Татко обаче ми повтаря да се върна в Иран, защото Хормоз е добър съпруг и може би ще се промени.

В Техеран Хормоз заяви на Муди пред мен и пред Елън, че след като пристигнали в Иран, имал големи неприятности с жена си. На нея животът в Иран не й харесал, но той я набил и я заключил в апартамента и тя станала мюсюлманка и „покорна съпруга". Когато чух разказа му, разбрах, че и Муди иска от мен абсолютно същото. Той харесваше Елън, защото била „свикнала".

Обърнах се към Елън:

Няма да се промени, защото смята, че това, което прави, е напълно в реда на нещата. v

Елън полагаше огромни усилия да повярва на баща си.

258