Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

И все пак тези дребни недостатъци не могат да помрачат успеха на „Алжирските майки". Те извоюваха онова, което не успя нито едно правителство ефективно споразумение за присъждането и упражняването на родителските права между една християнска и една мюсюлманска държава. Те наистина извършиха невъзможното благодарение на невероятната си упоритост, жертвоготовността и способността си да привличат влиятелни личности в служба на своята кауза.

След ратифицирането на Френско-алжирската конвенция отвличането на деца От едната в 'другата страна е сведено до минимум. Бляскавият й успех може да послужи за пример при други споразумения между ислямски и неис-лямски страни, както и между други народи с големи различия помежду си.

Днес Амар и Фарид са млади мъже на двайсет и четири и двайсет и три години. Те винаги ще помнят травмата от времето, прекарано в Алжир: и двамата са по-въздър-жани и предпазливи отпреди.

Имам чувството, че откраднаха младостта ми ми каза Фарид, когато посетих семейството му през 1990 година.

Тяхната история е и щастлива, и трагична. Няма съм-

236

Ала тактиката на Брахим се обърнала срещу самия него. Насилието, упражнено срещу тях, щяло да остави отпечатък върху всичко, което ги заобикаляло. Синовете му изгубили уважението, което хранели към него, както и интерес към родната му страна. Всъщност те ненавиждали и новия си дом, и новата обстановка така, както затворникът ненавижда затворническата си килия. Този синдром е често срещан сред децата, отвлечени на по-голяма възраст. Те губят и двамата си родители наведнъж онзи, който остава далеч от тях, и другия, когото започват да ненавиждат от дъното на душата си.

И докато ненавистта към баща им и пропастта, зейнала между тях и него, никога'не ще изчезнат, няма да е справедливо, ако кажем, че Амар и Фарид са нещастни. Те прекарват голяма част от времето си с Мари-Ан, за да наваксат пропуснатите години. Никога не съм виждала синове да обичат своята майка така открито, както и братя, тъй силно привързани един към друг. Това са хора, които никога няма да проявят безрезервно доверие към когото и да било. Братята са истински пример за приемствеността между поколенията те са наследили ценностите на майка си и ще ги съхранят и предадат на своите деца.

От всички истории, които съм чувала по време на моите пътувания, тази крие особен смисъл за мен. След като се запознах с Амар и Фарид, аз искрено се надявам, че моите собствени синове ще продължат да изпитват дълбока привързаност както помежду си, така и към мен, защото няма нищо по-важно от връзката между деца и родители и всички ние, които сме изпитали на гърба си заплахата тя да бъде прекъсната, знаем това най-добре.

237

ДЕВЕТА ГЛАВА

През март 1990 година с Махтоб заминахме за Тел Авив, където се снимаше нашият филм „Не без дъщеря ми". За нас това бе ново и вълнуващо събитие.

Кацнахме на летище „Бен Гурион" и незабавно се отправихме към снимачната площадка, където пресъздаваха пристигането ни в Техеран преди пет години. Наближихме актьорите, които играеха роднините на Муди, и те се изправиха, за да ни поздравят с добре дошли. Отначало имах чувството, че виждам привидения: някои от актьорите приличаха страшно много на истинските герои. Всички споделиха колко съжаляват за случилото се с нас в Иран.

Шестгодишната Шийла Розентал, която изпълняваше ролята на Махтоб, бе очарователно момиченце и двете се влюбихме в нея от пръв поглед. Тя се смути мислеше, че ние току-що сме избягали. Беше щастлива, че сме успели да се спасим, ала много любопитстваше да узнае „дали не сме изморени от ездата?"

Преди да успеем да си поемем дъх, ни представиха на Сали Фийлд, изпълнителката на главната роля. Нямах време дори да си помисля какво бих могла да й кажа. Благодарих й, че се е съгласила да изпълни ролята, а тя отвърна, че я е привлякла „необикновената история".

В Израел двете с Махтоб прекарахме цели три седмици на снимачната площадка и тя дори взе участие в една училищна сцена. В Иран Махтоб изживяваше много тежко раздялата с мен, когато тръгваше на училище страхуваше се от непознатата обстановка. Сега, когато всичко се правеше „на кино", тя с огромно удоволствие обличаше мантото и шала.

Един ден от терасата на училището ни посрещнаха триста малки статистки в ирански дрехи, Скандираха: „Махтоб! Махтоб!" Всички горяха от желание да разговарят с истинската Махтоб.

Шийла беше превъзходна. Играеше като професионална актриса и дори поощряваше Махтоб за изпълнението й след всеки дубъл.

Махтоб, беше много добра!

Шийла се гордееше, че вече е научила малко иврит и мо-

\

238

Аз само се правя на Махтоб.

Освен с нея Махтоб се сприятели и с Лий Хармън, гримьора на Сали. Лий прекарваше часове наред на снимачната площадка с Шийла и Махтоб. Правеше им самолетчета от хартия. Махтоб каза, че прилича на дядо й: беше същият майтапчия и страстен рибар. Много след като приключиха снимките, Махтоб си спомняше за него и се питаше къде ли е и какво прави.

Един ден Лий се обърна към Махтоб:

Я ела с мен до фургона да ти насиня окото.

И го направи. Синината изглеждаше съвсем като истинска. После й направи и един голям „белег от изгаряне" на ръката.

Старият арабски квартал на Тел Авив, Яфа, приличаше поразително много на Техеран. За снимките бяха донесли плакати и лозунги, написани на фарси. Смениха уличните табелки. На фасадите на сградите поставиха огромни портрети на аятолах Хомейни. Колите бяха пребоядисани в бяло, за да приличат на ирански пакони, или в оранжево, като техеранските таксита, и бяха с фалшиви ирански номера. Бяха поканени консултанти иранци, за да помогнат на гардеробиерите за повече автентичност на костюмите. Израелците проявяваха огромно любопитство и наоколо се събираха толкова много зяпачи, че полицията идваше да провери какво става. Семейство Уфланд направиха изявление в печата, в което се казваше: „Това е филм. Духът на аятолаха не е завладял Тел Авив."

Приликите ми напомняха, че сме едва на деветстотин километра от Иран твърде близко до Муди, за да се чувстваме в безопасност. Като имах предвид тази близост и продължителния израелско-арабски конфликт, аз не бях особено склонна да ходя в Израел. Семейство Уфланд, Майкъл Карлайл и Държавният департамент ме увериха, че Израел има най-добрата система за сигурност в света. Повярвах им, след като бях задържана за проверка от представителите на израелските авиолинии „Ел Ал" на летището в Чикаго заради иранската ми фамилия. Те отказаха да приемат обясненията ми и се наложи да позвънят на продуцентите в Израел, преди да ни пуснат в самолета. След това ми се извиниха, но вътрешно бях доволна, че са толкова взискателни и безкомпромисни.

239

Скоро всекидневната работа на снимачната площадка ме погълна изцяло. Беше фантастично, нещо повече направо нереално, да наблюдаваш собствения си живот, превъплътен от друг. Доставяше ми истинско удоволствие, но с мъка гледах определени сцени. Когато Шийла запищя отчаяно, след като за пръв път остана сама в училището, усетих как стомахът ми се сви и изпитах неудържимо желание да изтичам и да я успокоя. Най-трудно ми беше да наблюдавам сцените, в които Муди ни пребиваше от бой. Бяха толкова реални, че аз отново изживях ужаса, който бяхме изтърпели в Иран.

След като се запознахме с теб, трябва да ти кажем, че който и да изпълнява твоята роля, трябва да бъде открита и обаятелна личност, със свое собствено излъчване.

Още от началото си бях харесала Сали Фийлд за изпълнителка на главната роля. Бях гледала нейни филми и намирах, че е много вълнуваща, естествена и убедителна. Оказа се, че Сали е идеалният избор за ролята. Тя не разговаряше с мен, за да изгради образа на героинята, която пресъздаваше, но аз имах чувството, че двете по един и същ начин сме усетили сценария, който написахме двамата с режисьора Брайън Джилбърт. За мен беше голямо удоволствие да гледам дублите, заснети през снимачния ден, и да наблюдавам очите на Сали в тях бяха изписани моите чувства по онова време. Особено ме разтърси сцената, в която казах на Муди, че искам да направя всичко възможно да заживеем щастливо в Иран бях замислила този ход, за да спечеля малко време и да мога да организирам бягството. Когато Сали прегърна Алфред Молина актьора, който играеше Муди, в знак на привидно помирение, камерата надникна в очите й и прочете в тях неискреността на словата й, които нямаха нищо общо с онова, което си мислеше в момента, и този изблик на чувства бе само един фалшив етюд.

Сали ме изненада още от първия ден на снимачната площадка. Местехме се, за да освободим място на екипа да подготви новата сцена. Сали се наведе и вдигна от земята празна пластмасова чашка, за да я хвърли в кофата за смет. Този неин жест ми се стори много непринуден за филмова звезда. В паузата между две сцени тя се залавяше с професионална сръчност да плете дантели.

240 ^

От мига, в който двете с Махтоб слязохме от самолета, семейство Уфланд ни отрупа с внимание. Колата им ни взимаше от хотела, откарваше ни на снимачната площадка, а после ни връщаше обратно. Обядвахме и вечеряхме заедно. Хари и Махтоб непрекъснато говореха за любимия отбор на дъщеря ми „Детройт пистонс", които бяха на път да вземат участие във финалите за Супер купата. За радост на Махтоб Хари-бе твърд привърженик на детройтския отбор дори когато той играеше срещу отбора на неговия роден Лос Анжелос. Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова по-големи приятели ставахме. Двамата бяха мили и внимателни с нас и продължиха да ни се обаждат много след като снимките приключиха и филмът бе готов.

Брайън възрази, че бягството е изключително важна част от повествованието, и предложи да се преместят в Испания, където имало сняг семейство Уфланд отхвърли гази идея като твърде екстравагантна и изискваща много време. Екипът в Атланта бил готов да започне работа по снимките в Щатите и просто нямало никакво време да се гьрси друго място за снимки.

Сали реагира още по-остро дори заплаши, че напуска. За да предотврати провала, Хари реши да направи компромис: сцената с бягството остава, но ще се снима в Израел без сняг. Сали се съгласи да продължи работата. Брайън бързо преработи сценария" сега моята героиня фябваше да се пребори с непоносимата жега наместо с убийствения студ. И така работата продължи.

Докато бяхме в Иран, бях дала клетва (наср) пред Аллах. За иранците е обичайно да дават такива клетви. Например синът на Реза един от племенниците на Муди бе роден с деформирани стъпала. Беше опериран и I рябваше да носи специални обувки и скоби. Родителите му дали наср, че ако Мехди проходи, всички ще отидат да

1 6. От любов към дъщеря ми

241

Снимките продължаваха и семейство Уфланд ни предложи колата и шофьора си, за да отидем до местата, които искахме да видим. Махтоб се снимаше по цял ден, но успяхме да посетим някои интересни места. Първото ни пътуване бе до Йерихон, Масада и Мъртво море. С нас дойде Мони Рае актрисата, която играеше сестрата на Муди. Беше странно усещане все едно пътувахме с нашите ирански роднини. Въпреки че много ни харесваше, Мони Рае се чувстваше доста неловко в нашата компания, защото във филма изпълнява ролята на моя заклет враг. Мони изпитваше известно неудобство и се държеше така, сякаш ни искаше прошка, но ние станахме добри приятелки с нея.

Когато застанахме пред руините на йерихонската стена, на двете с Махтоб направо ни секна дъхът. Качихме се в двореца на цар Ирод, на върха на Масада, и си спомнихме за невероятните жертвоприношения, давани на това място. Мъртво море бе красиво и ухаеше. Представляваше невероятна гледка водата му е толкова гъста от солта, че дори аз не можах да потъна.

Махтоб често свързва някоя страна с определено дете, което е било отвлечено там. Когато погледна към отсрещния бряг на река Йордан, тя си спомни за едно малко момченце и тъжно промълви:

Ех, как ми се иска да отидем там и да го спасим.

На връщане минахме покрай бедуини и техните шатри. Силуетите на камилите се очертаваха на фона на планините. Имахме чувството, че сме се върнали назад във времето. Единствените живи същества, които срещнахме, бяха бедуинките, насядали пред шатрите. Шофьорът ни каза, че те вършат цялата домакинска работа и прекарват живота си в безкрайно чакане на своите мъже. Според обществената структура на бедуините мъжът е призван да върши ед-но-единствено нещо той закриля и защитава своето семейство.

Беше направо невероятно да наблюдаваш как тези хора живеят по един и същ начин от столетия. Като си помисля за хилядите съвременни удобства, с които сме свикнали и които приемаме за нещо съвсем естествено, трудно ми е да си представя как живеят така.

242 ^

Няколко дни по-късно отидохме в Йерусалим, за да изпълним клетвата си. Най-напред спряхме край Маслиновия хълм. Бяхме дошли в много подходящ момент съботата между Разпети петък и Великден, идеално време за молитва и размисъл.

Нашият шофьор Ури бе археолог, който говореше прекрасен английски, и ни разказа как често под руините на един град се разкриват различни исторически пластове с останки от още по-древни селища. Махтоб бе възхитена от разказа му и интересът й към археологията е още жив.

Ури ни разказа, че неотдавна, като развеждал туристи из тези места, започнали да замерят колата му с камъни и изпочупили всичките й прозорци. Тъй като се страхуваше от повторно нападение, той ни остави пред гроба на Исус и отиде да зареди на близката бензиностанция.

Двете с Махтоб се разходихме из местата, където Исус е проповядвал Божието слово. Видяхме градината и гроба, в който е било положено тялото Му. За жалост, на мястото, където е бил разпънат, сега е построена автобусна спирка. Така ни каза екскурзоводът.

Въпреки кървавите сблъсъци в района имаше стотици туристи. Един от кварталите на Стария град беше затворен заради сблъсквания и демонстрации на палестинците. По-късно прочетохме във вестниците, че на следващия ден на същото място са били убити трима души.

243

По средата на престоя ни в Израел майката на Шийла организира тържество по случай рождения ден на Никол тригодишната сестричка на малката актриса. Присъстваха Сали и съпругът й, двегодишният им син Сам и неговата бавачка. Бяхме и ние с Махтоб. Когато поднесоха тортата, всички бяхме приятно изненадани. Приличаше на истинска шоколадова торта, но се оказа, че е приготвена от черно брашно заради празника Пасха.

Особено приятно ми беше да се запозная с Алфред Мо-лина. Той ми задаваше безброй въпроси за Муди и ме молеше да му разказвам как съпругът ми се е отнасял с мен и Махтоб.

Как би постъпил Муди в тази ситуация? Как би се движил? Какво би казал? Как се е занимавал с Махтоб в Америка? Като на бебе ли й е говорил, или като на голяма?

Алфред по нищо не приличаше на бившия ми съпруг. Беше по-слаб и по-висок, носеше, брада и косата му бе много по-буйна. Той приемаше ролята си много сериозно. Променяше настроението си много убедително: беше хванал тона и поведението на Муди толкова успешно, че в началото играта му направо ме изнервяше, но после започнах да се шегувам, че-двамата с Муди сигурно се срещат тайно.

Алфред бе внимателен и общителен човек, който обичаше компанията на другите. Предпочиташе да се храни в палатката на снимачния екип вместо в своя фургон. Често се шегуваше имаше в запас безброй комедийни трикове и вицове, но застанеше ли пред камерата, се превръщаше в истински професионалист. Неговата съпруга актриса, също прекара известно време в Израел и двамата ми разказаха как са научили за моята история. През 1988 година, когато бях в Англия, за да рекламирам книгата си, двама; та обядвали у дома си, когато по Би Би Си излъчили ин-

244

.1

тервю с мен. Алфред казал на жена си: „От това ще i страхотен филм", без да подозира, че един ден ще из. нява главната мъжка роля в него. По време на снимка непрекъснато се майтапехме колко е убедителен Алфред l сцените, когато се държи истерично и посяга на жена си. Неговата съпруга шеговито подхвърли:

Разбира се, не пропускахме да му напомняме тези й думи до края на снимките.

След като филмовата лента запечата и сцената с бягството, работата трябваше да продължи в Атланта, Джор-джия, където щяха да снимат сцените преди заминаването ни в Иран.

На връщане от Израел прекъснахме пътуването си в Париж, за да се срещнем с френския ни издател Бернар Фик-со. От него научихме, че книгата ми е продадена в милион и половина тираж, и Бернар каза:

Когато имаме сериозен повод за празнуване, ходим в „Максим".

Антоан Одуар и съпругата му дойдоха да ни вземат от хотела и се изумиха колко е пораснала Махтоб и как хубаво й стои раираната памучна рокля. Когато се настанихме в световноизвестния ресторант, дъщеря ми получи още комплименти.

Махтоб, имаш красива рокля обърна се към нея френският ми литературен агент Мишел. Откъде е?

Обикновено дъщеря ми е доста свита, когато сме с други хора, и в друг случай щеше мълчаливо да свие рамене. Този път обаче тя отвърна сериозно и необичайно високо:

От „Кей Март".

В последния момент й бях купила роклята от известните американски магазини за дрехи с намалени цени.

Комплиментите продължиха да валят и ми стана ясно, че никой от любезните ни сътрапезници не е учуден. Очевидно смятаха, че „Кей Март" е скъп и изискан детски бутик.

Бяхме отсъствали доста дълго и когато се върнахме в Мичиган, се беше натрупала много работа. Купът писма бе внушителен. Едва се бяхме прибрали, когато се обади Бил Хофър, за да ни съобщи, че децата на приятелка на негов съавтор са били отвлечени и отведени в Иран съвсем наскоро. „Моля те да й се обадиш", рече той.

245

Веднага позвъних на Джеси Парс и тя ми разказа, че преди една седмица са отвлекли шестгодишния й син и осемгодишната й дъщеря. Беше отчаяна и не знаеше какво да прави и към кого да се обърне за помощ. Двамата с Арни се съгласихме да отидем до Филаделфия след два дни, за да видим с какво можем да помогнем.

Когато децата тръгнаха с баща си на гости в Иран, синът ми помаха с ръка и извика: „Мамо, да не забравиш да поканиш Боби на рождения ми ден!"

Тя не можа да сдържи сълзите си:

Днес той навършва шест годинки.

Джеси бе записала последните телефонни разговори с бившия си съпруг. Изслушахме някои от касетките, на една от които имаше кратък запис от осемгодишната й дъщеря Сара. Хлипайки, Сара повтаряше: „Мамо, ела да ме вземеш! Ела да ме вземеш!" Всички присъстващи се просълзиха. Знаехме, че незабавно трябва да се направи нещо, за да се помогне на тези деца, отвлечени в едно иранско село.

Следобеда се прибрахме у дома, защото на другия ден трябваше да летя за Агланта, където се довършваха снимките на „Не без дъщеря ми". Ние обаче не престанахме да разговаряме с Джеси. Подтиквахме я да поддържа връзка с бившия си съпруг и да гледа да го убеди да се върне заедно с децата. Просто нямаше друг начин да й се помогне.

Съпругата на нашия домашен лекар Мери Ан Морис дойде с нас в Атланта. Дъщеря й Хайме и племенницата Хейли също ни придружиха, за да правят компания на Махтоб. По-късно пристигнаха Арни й Майкъл Карлайл. Много бях щастлива, че ще бъда заобиколена от хора, които обичам и с които ще споделям вълненията си по време на снимките.

Още веднъж останах изумена от прецизността на семейство Уфланд и Брайън. Те бяха направили истинско копие на нашия дом в Адпена, Мичиган. Под прозорците на къщата, от които се виждаше речният бряг, растеше свежа трева. Изглеждаше толкова истинска, че някои познати от

246 ^

Алпена си помислили, че всъщност сцените са заснети в самата Алпена (и аз се надявах да снимаме там, но времето в началото на май не беше подходящо за целта филмовото действие се развиваше през лятото). Бях пратила всички стари вещи на снимачната площадка, включително люлката на Махтоб и някои нейни стари играчки и кукли, които облякохме в бебешките й дрешки.

Ще ни позволите ли да снимаме филм във вашата къща?

Изобщо не се поколебали. Идеята им се сторила възхитителна от самото начало. След като подписали договора, екипът изнесъл целия им багаж и донесъл нови мебели и вещи. Сменили пердетата. Тогава пристигнал Брайън, огледал се и наредил:

Свалете ги трябва ни нещо друго.

Веднага ги сменили. Когато приключили работата си, подредбата била почти същата като в къщата, в която бях живяла преди шест години.

Снимките в Атланта продължиха пет дни и бяха много напрегнати. Актьорският състав пристигна изтощен от не-колкоседмичната работа в Израел, където снимаха без почивка. Особено мъчително бе за Сали, чийто двегодишен син се приспособи доста трудно към часовата разлика. Нервите на всички бяха опънати до краен предел.

Най-после снимачният период приключи. Когато свършиха външните снимки, пристигна голям камион, в който натовариха храстите и цветята.

След приключването на вътрешните снимки всичко бе натоварено и откарано. Смениха тапетите и боядисаха стените. Къщата доби своя предишен вид, а екипът си тръгна със същата бързина, с която бе дошъл.

Премиерата на филма бе насрочена за януари 1991 година, когато „Метро Голдуин Майер" ни покани в Ню Йорк за предварителната прожекция. Беше декември месецът,,през който обичах най-много да ходя в Ню Йорк, тогава коледното настроение напълно завладява огромния град. Имахме прекрасната възможност да се насладим на филма насаме, преди да споделим чувствата си с голямата публика.