Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

За пръв път научих за участта на двете сестри през март 1988 година, когато бях на турне в Европа, дни след като се срещнах с „Алжирските майки". Тяхната история ме ужаси и събуди майчиния ми инстинкт. В същото време им съчувствах като омъжена жена, държана против волята си в чужда страна.

293

По това време майката на момичетата вече бе успяла да открие местонахождението им в Йемен и случаят бе добил известна публичност в английската преса. Йеменските власти бяха подложени на остър натиск и от страна на пресата, и по дипломатически път. Те се съгласили да пуснат Зана още същата година, при условие че подпише документи за развод. Точно тук била поставена подла клопка. Тъй като документите били на арабски, Зана изобщо не можела да знае, че освен за развода дава и съгласието си да й бъде отнет двегодишният син Маркъс.

След завръщането си в Англия Зана преживяла три години без вест от сестра си, тъй като се оказало невъзможно да се свържат но какъвто и да било начин, но не забравила Надя и децата нито за миг. Тя завела дело срещу баща си за отвличане (делото още не е приключило) и написала книга, която озаглавила „Продадени", с надеждата, че ще успее да заинтригува хората, които биха й помогнали да спаси Надя, децата на Надя и Маркъс.

Получих ръкописа на „Продадени" от немския ми редактор, докато пътувах из Германия и представях филма през юни 1991 година. Книгата бе зле написана и във Великобритания бяха продадени само девет хиляди екземпляра, но лично аз не я пуснах, докато не прочетох и последната страница. Невероятната обстановка, безумните изпитания на момичетата, изключителната смелост на Зана всичко това бе суров материал за едно безкрайно увлекателно четиво.

Разказах впечатленията си на моя френски издател Фиксо, който реши да поеме инициативата, както бе постъпил с „Не без дъщеря ми", „Продадени" бе преработена и публикувана във Франция като първата книга от поредицата „Серията на Бети Махмуди". Имах честта да напиша увода към френското издание, което предизвика невероятен интерес както във Франция, така и в Германия. Фиксо се обърна към всички френски журналисти с призива да пишат или звънят в йеменското посолство и да настояват за освобождаването на Надя. Посолството бе наводнено от протестни обръщения и писма. Десет години след като се бяха отправили на своето съдбоносно

294

пътешествие, момичетата се превърнаха в истински знаменитости.

Популярната френска телевизионна програма „Свята вечер!" искаше да представи историята на двете сестри и покани за участие мен и Зана. Третият участник бе йемен-ският посланик във Франция. Четиринайсет милиона телевизионни зрители слушаха настръхнали и ужасени подробностите от пленническите години на Зана и сестра й, а посланикът се чувстваше все по-неудобно пред камерите.

Тези момичета са били държани против волята им каза той накрая. А онези мъже са постъпили по начин, който хвърля петно върху целия йеменски народ.

Посланикът обеща на водещия, че ще му даде разрешение да замине заедно с екипа си в Йемен заедно със Зана, за да вземат оттам Надя и децата на двете сестри. Едва сега си дадох сметка колко голяма е властта намасмедиите.

След пет дни Зана и майка й заминаха за Йемен, придружени от телевизионния екип и Бернар Фиксо. За нещастие йеменското правителство не удържа на обещанието си. Двайсет и шест годишната Надя била доведена на среща със сестра си и останалите, но без децата, които трябвало да остави в селото. В присъствието на трийсет въоръжени йеменски войници изплашената до смърт Надя твърдяла, че не желае да се върне. Било невъзможно да се разберат истинските й чувства. Напълно възможно е да е усещала, че е прекалено късно да тръгва и да причини на собствените си деца травмата от адаптирането им към един напълно непознат начин на живот. Тя просто пренебрегнала собствените си желания в името на децата.

Въпреки че Маркъс, Надя и нейните деца са в Йемен и до ден днешен, от тази история може да се направи важен извод. Френската публика научи, че в Йемен се държат насила британски поданици, и бе дълбоко възмутена. Случилото се не само засегна чувството й за справедливост, но я подтикна към действие.

295

Реакцията на френската публика към съдбата на Зана трябва да бъде разглеждана на фона на нашия бързопро-менящ се свят. През последните няколко години ние станахме свидетели на събития, които разтърсиха света. Гласът на свободата бе чут и посрещнат с възторг от онези, които дълги години пъшкаха под бремето на комунизма. Араби и израелци седнаха на масата за преговори. Войната в Персийския залив показа, че международната общност е готова да се изправи единодушно срещу всеки агресор.

Основен момент в това ново виждане е, че децата имат основни права и не бива да бъдат насилвани да сменят културната среда и обществото, в което са се родили и израснали. Именно той вдъхнови и създаде ЕДИН СВЯТ ЗА ДЕЦАТА организацията с идеална цел, която основахме заедно с Арни през 1990 година и чиято дейност е посветена на разбирателството между различните културни общности и закрила правата на децата в целия свят.

Заявявайки целта на създаването й, ние посочихме, че ЕДИН СВЯТ ЗА ДЕЦАТА се стреми да стане част от Новия световен ред свят, в който ще властва разумът и правата на децата ще бъдат разбирани и защитавани.

В ЕДИН СВЯТ ЗА ДЕЦАТА е изградена стройна система за подпомагане на родителите, които ми се обаждат всеки ден. Организацията запознава всички интересуващи се с културата на различните народи; консултира родители, чиито деца са били отвлечени, и ги препраща към агенции и професионалисти за помощ.

Ние не сме против романтичните увлечения между хора от различни страни. Всеки път, когато погледна Махтоб, аз си мисля за чудесните подаръци, които получаваме от подобни връзки. Но ние сериозйо съветваме хората да научат колкото се може повече за родината, религията, културните ценности и семейните традиции на бъдещия съпруг или съпруга. Тези нови познания, придобивани в откровен разговор, само биха помогнали на брака и на децата, които ще се родят от него.

I

296

Мечтая си за един свят, в който правата на децата се зачитат и културните различия се уважават: за свят, в който няма да има деца, които да се боят да не загубят единия от родителите си и в който никъде и никога няма да има самотни родители.

Три години след предупреждението на Тереза Хобгуд относно Муди Махтоб е на сигурно място до мен. Въпреки това не минава и ден, в който да не се измъчвам от мисълта кога ли Муди ще нанесе своя удар. Аз съм благодарна на съдбата, че живея заедно с дъщеря си и в същото време страдам заедно с многото родители, чиито деца са отвлечени надалеч.

Кристи Хан, Рамез Щейх, Крейг ДеМар, Мериън Са-йед, Мари-Ан Пинел и още хиляди самотни родители, чиито истории ще останат неразказани, са преживели неописуемо отчаяние и самота, но въпреки това са оцелели като мен благодарение на най-могъщата сила, която човечеството познава.

Силата на любовта към децата.

297

В случай, че единият от родителите отвлече дек I в чужбина, другият може да задвижи механизми re hi ската конвенция, като се обърне към съответна! а и Hi i in ция в собствената си страна (за Съединените uiam 1 Консулският отдел на Държавния департамент). Пол ването на молбата автоматически прекратява всич1 и тъпки за получаване на родителски права в страна I л i

ято е отведено детето (децата). Под надзора на върх<.....

влас1 съдът, който е отговорен за решаването на ( i може да се произнесе единствено по въпроса дали пр тването или задържането е неправомерно. Ако съдът \ нови, че детето е отделено от „естествената си среда" в СТ| ната, откъдето е било отвлечено, той постановява in м бъде върнато обратно.

Конвенцията влиза в сила от момента, в който родни лят-похитител наруши съдебното разпореждане за рО Щ телски права. Освен това тя се прилага и тогава, КОГАТО И ма съдебно решение за присъждане на родителск ите up и

като например в случаите, в които единият сьпр\.....

децата в чужбина без съгласието на другия. <а u» о и лят до минимум травмата и шока, които дек-ю им ш вследствие на отвличането, е особено важно да u iri» бързо. Например в Съединените щати, kt.;u система е изключително справедлива н еф чените деца са връщани на родителите си ме ване на молбата до съответната инстанцм

Има и изключения, но те са точно i ; тето е живяло в страната, в която е би ш

299

от една година, съдът може да постанови то да остане там единствено ако родителят, който го е завел там докаже, че детето е свикнало с „новата обстановка". Освен това съдът може да откаже да върне дете в случай, че съществува „сериозен риск" за физическото или психическото му здраве.

Държавите, подписали Хагската конвенция към 1 юни 1992 година, са отбелязани със звездички. Информацията е получена от Държавния департамент.

Някои от подписалите конвенцията нямат двустранни споразумения с останалите членове.

Ако ви е необходима повече информация за статуса на вашата страна по отношение на Хагската конвенция или детето ви бъде отвлечено в чужбина, обърнете се към съответната отговорна инстанция във вашата страна или пишете до:

Mr. Adair Dyer, First Secretary

(на английски, френски или испански)

или

Secretariats:

The Hague Conference on Private International Law

Permanent Bureau

6, Scheveningseweg

2517 KT THE HAGUE, Netherlands

Telephone: 31/70-363.33.03

Telex: 33383

Telefax: 31/70-360.48.67

ИЛИ:

ONE WORLD: FOR CHILDREN P.O.Box 124

300

СПИСЪК НА НЕЗАВИСИМИТЕ ДЪРЖАВИ В СВЕТА

¦Австралия

*Австрия

Албания

Ангола

Антигуа и Барбуда

* Аржентина

Армения

Бангладеш

Барбадос

Бахамски острови

Бахрейн

Белгия

Белорусия

Бенин

Боливия

Ботсвана

Бразилия

Бряг на слоновата кост

Буркина Фасо

Бурунди

България

Ватикана

Венецуела

Виетнам

Габон

Гана

Гвиана

Гвинея Бисау

*Германия

Гренада

Гърция

Джибути

Доминиканска републия

Египет

*Еквадор

Ел Салвадор

Естония

Етиопия

Замбия

301

Ирак

*Ирландия

Исландия .

*Испания

Йемен

Казахстан

Камбоджа

Камерун

Катар

Кипър

Киргистан

Кирибати

Китай

Коморски острови

Конго

Коста Рика

Кувейт

Латвия

Либерия

Ливан

Лихтенщайн .

¦Люксембург

Мавритания

Мавриций

Мадагаскар

Македония

Малави

Малдивски острови

Мали

Малта

Маршалски острови

¦Мексико

Мианмар

Мозамбик

Монако

Намибия

Непал

Нигерия

¦Нова Зеландия

¦Норвегия

Обединени арабски емир-ства

¦Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Оман

Острови Зелени нос

302

\

Пакистан Панама

Парагвай

Полша

Руанда

Русия

Сан Томе и Принсипи

Саудитска Арабия

Св. Винсент и Гренадини

Св. Китс и Невис

Св. Лусия

Свазиленд

Северна Корея

Сейшелски острови

Сенегал

Сингапур

Сискей

Соломонови острови

Сомалия

Судан

*Съединени американски щати

Таджикистан

Тайланд

Того

Транскей

Тувалу

Туркменистан

Турция

Уганда

Украйна

Уругвай

Филипински острови

Финландия

*Франция

*Холандия

Хондурас

Хърватско

Централна Африканска

Република

Чад

Чехословакия Чили

* Швеция Шри Ланка ""Югославия Южна Африка Южна Корея Ямайка Япония

303

Бети Махмуди и Арнолд Д. Дънчок

Американска Първо издание

Редактор Иглика Василева Технически редактор Йордан Зашев

Коректор Лилия Иванова Формат 84x108/32 Печатни коли 19

Цена 24 лв.

Издателска къща „Златорогъ" София, пл. „Славейков" 11

Предпечатна подготовка „Призма 66 ООД" Държавна фирма „Балкан прес" София
Сканирал: Румяна Димитрова

Фондация "Хоризонти"