Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл

Зараждането на човечеството на нашата планета представлява начало на третия етап на Великия Космически Живот.

Съществуват три еволюционни потока:

Еволюцията на Космическата материя (Духоматерията), това е образуването на материалите;

Еволюцията на живота и Формата, тя може да се нарече построяване на дома от по-рано създадените материали;

Еволюцията на човечеството, еволюция на самосъзнанието, израстването на обитателя на построения дом.

Развитието на материала в растение и на растението в животно - това е стадият на втория еволюционен поток. Преходът на животното в човек -това е вече началото на качествено нова степен, начало на нов (трети) еволюционен поток. Човечеството представлява нов поток от енергия и съзнание на Божествения Живот, абсолютно различен от този поток на Живота, който съживява царствата, по-ниски от човешкото. Затова животното не става човек по този път, по които растението се развива в животно.

Как се е извършил този преход? Той се е извършвал в продължение на милиони години. Да се обърнем към легендите за това как е започнало и се е развивало човечеството на нашата планета.

Седем Планетарни духове-Господари на седемте главни планети са се въртяли, устремили колесници около своя Повелител-Слънцето.

Духът на Земята, въртящ и пазещ нашето земно кълбо, казал на Духа на Слънцето: „Светлолики Повелителю, домът ми е пуст... Моите синове отидоха да населяват Земята. Ти изпрати седемте си синове при Владетеля на Премъдростта-Меркурий. Изпрати ги сега при твоя Слуга!" Духът на Слънцето, Светлоликият Повелител казал: „Аз ще ти пратя огън, когато започне твоята работа. Извиси гласа си до другите планети. Обърни се към баща си, Владетеля на Луната, помоли Синовете му. Твоят народ ще бъде управляван от Бащите - Владетелите Питри." Великите Владетели призовали господарите на Луната във въздушни тела: „Създайте хора - било им казано, - Хора от вашето естество. Дайте им вътрешни форми, Монади. А Майката-Земя, Природата ще извае външните обвивки, телата..."
б. Лунните предци

Луната е изиграла най-значителната роля както в образуването на самата Земя, така и в населяването й с човешки същества. Монадите, които преминали животинския стадий на еволюция на Луната, в края на своя цикъл са били длъжни да започнат ново стъпало от живота на Земята - да започнат тук човешката еволюция. Те са били тези плодове, които Луната е трябвало да предаде на Земята за по-нататъшно развитие.

Тогава, както е казано в легендата на Пролога, „Великите Господари дали заповед на Господарите на Луната - Питри - да създадат хората".

Тези господари на Луната са били два вида: Висши Богове - Господари на племето, наричани Агнишвата - и Лунните Богове, наричани Бархишади. Агнишвата Питри били с едно стъпало по-високо - те били на нивото на Огнения свят, докато Бархишадите били на нивото на Финия свят.

И ето случило се така, че Бархишадите или Лунните Богове се подчинили на заповедта на Ло-гос да създават - те отишли на Земята. Агнишвата или Висшите Богове се отказали. Те не поискали да отидат, отказали да създават.

Агнишвата Питри били лишени от творческа страст, тъй като били твърде божествени и затова неспособни да създават физическо тяло. Въпреки това те могли да завършат човека, т. е. да му дадат самосъзнание - зачатък на ума, зачатък на способността да мисли. Бархишади, бидейки на нивото на Финия свят, могли да създават само Фино тяло -праобраз на физическото.

Еволюцията на човечеството на нашето земно кълбо се дели на седем части. Жизненият цикъл на човечеството се разделя на седем човешки Раси, наричани Основни. Те се появяват последователно една след друга. Във всяка основна раса последователно се появяват седем подраси.

Първата Основна раса, т. е. първите „Хора" на Земята са били потомство на Лунните Предци или Питри. Бархишадите отделили от себе си своите фини тела и станали създатели на „фините" форми на човека. Около тези форми Природата изграждала ефирните тела. По този начин Прародителите на човека - Питри или Бащите - това сме ние самите като първични личности, ние - това са те.

Висшите Питри или Агнишвата не взели участие в това създаване. Първата раса не получила онази свещена искра, която гори и се разраства в пламъка на човешкия разум и самосъзнание. Питри Бархишади могли да облекат човешките Монади само в своята собствена фина същност с нейните животински инстинкти. Те могли да дадат само това, което е било присъщо на тяхната собствена природа, и нищо повече. Лунните Богове могли да разкрият от себе си само сенките на хора.

Първобитният човек, излязъл от телата на своите Прародители, е бил същество с ефирна форма, лишена от плътност. Монадите, въплътени в тези празни обвивки, били несъзнателни. Първобитният човек е могъл да стои, да ходи, да бяга, да лежи и да лети. Но все пак той е бил само Чхая, несъзнателна Сянка.

Първите Създатели били Пигмалиони на първобитния Човек: те не могли да съживят този стадий с разум. За да бъде завършен човекът, за да се добави към неговите низши тела и да се свърже той с Духовната Монада, е бил нужен свързващ Принцип, „Живият огън", който дава на човека самопознание и самосъзнание - нужен е бил Манас, тялото на мисълта.

От Първата Основна раса се развила Втората. Тя е произлязла от Първата чрез пъпкуване и отделяне. Първичният процес на размножаване, чрез който Втората Раса се е образувала от Първата, е протичал по следния начин: Ефирната форма, обгръщаща Монадата, е била обкръжена, както сега,

от яйцеобразната сфера на Аурата. Когато настъпило времето за размножаване, ефирната форма изблъсквала своето миниатюрно подобие от яйцето на обкръжаващата го Аура.

Зародишът растял и се хранел от Аурата дотогава, докато неговото развитие не завършило, след тфва той постепенно се отделял от родителя си, отнасяйки със себе си собствената сфера на аурата.

Първата раса станала Втора Основна раса, без да я създаде. Тъй като Първата Раса се състояла просто от ефирни сенки на Прародителите-Творци и не е имала свои физически тела, тази раса не умирала. Вместо да умре, тя изчезнала във Втората раса, както някои низши видове животни преминават в потомството си. Нейните „хора" постепенно се разтваряли и били поглъщани от телата на потомството си, по-плътни от техните собствени. Материята на първичните форми - облачна и ефирообразна - била привлечена или погълната и така станала допълнение към формите на Втората Раса. Първичната или родителска материя била използвана за създаване на ново същество, за построяване тялото на потомството.

Първите подраси на Втората Раса били създадени посредством гореописания процес. Последните постепенно, успоредно с еволюцията на човешкото тяло, започнали да се възпроизвеждат по друг начин. Последните хора от Втората раса са били „родени от пот".

Първата и Втората Раси са съществували в продължение на триста милиона години. Първите Раси не са имали никакво отношение към климата, също така те не са били подложени на никакво въздействие на температурата или нейните промени. Земните условия, съществували тогава, не са имали отношение към плана, по който протичала еволюцията на ефирообразните фини раси. За първоначалния ефирен човек не са съществували геологически и физически затруднения. Съществото, станало първичен човек, е могло да остава неуязвимо за каквото и да било състояние на заобикалящите го атмосферни условия. Първичният Прародител е могъл да действа и да живее с еднаква лекота както под земята, така и във водата, и на земята.

Второ предание: Митът за Лемурия
а. Начало на Третата Раса

Първата Раса е създала Втората чрез „пъпкуване", Втората раса, „родените от пот", дала начало на Третата Основна раса чрез аналогичен, но по-сложен процес: тя развила „родените от яйце". „Потта" се усилила, капките й се увеличили и станали кълбовидни тела - големи яйца, които служели като външна обвивка за зараждане на плода и детето в него. Сфероидалното ядро се е развивало в голяма мека яйцевидна форма и постепенно се е втвърдявало. „Бащата-Майка" отделял зародиш, в който човешкият утробен плод нараствал в продължение на няколко години. След периода на нарастване яйцето се счупвало и младото човешко животно излизало от него без никаква помощ, подобно на птиците в наше време.

В началото на Третата раса на Земята дошли Синовете на Мъдростта, за които дошло време да се въплътят като Его на човешките Монади. Те видели низшите форми на първите хора от Третата Раса и ги отхвърлили, пренебрегнали първите „Потородени" - „Те още не са съвсем готови". Синовете на Мъдростта не пожелали да влязат в първите „яйцеродени".

„Ние можем да избираме", казали Владетелите на Мъдростта. Въплътяващите се Сили избрали най-зрелите плодове и отхвърлили останалите. Някои влезли в Чхая, други изпратили Искра, трети се въздържали до Четвъртата раса.

Тези, които влезли, с течение на времето станали Архати. Тези, които получили само Искра, останали лишени от висшето звание - Искрата горяла слабо. Третите останали лишени от разум. Монадите им не били готови. Те станали „нискочели".
б. Разграничаване на половете

Приблизително до средата на Третата раса както хората, така и животните били ефирообразни и безполови организми. С течение на времето телата на животните ставали все по-плътни. Формите на допотопните животни също еволюирали и се увеличавали. Към влечугите се прибавили и дълбинните дракони и летящите змии. Тези, които пълзели по земята, придобили криле. Тези с дълга шия, обитаващи водите, станали прародители на птиците. Така птеродактилът и плезиозавърът били съвременници на човека до края на Третата Раса.

Млекопитаещите в началото били хермафродити - „всички живеещи влечуги, гигантски рибо-птици и змейове с бронирани глави". По-късно станало разделянето на половете. Животните се разделили на самец и самка и започнали да раждат.

След като животните получили плътни тела и се разграничили, човечеството също започнало да се разделя. Третата раса при появяването си е била почти безполова. След това, разбира се, твърде постепенно, станала двуполова или андрогенна. И едва след дълго време Третата Раса се разделила на два определени пола.

За прехода от първото преобразяване до последното били необходими безброй поколения. Клетката на зародиша, идваща от създателя, отначало се развивала като двуполово същество. След това започнала да се развива като истинско яйце, което започнало да ражда постепенно и почти незабележимо в еволюционното си развитие отначало същества, в които единият пол преобладавал над другия, и накрая оформени мъже и жени.

Отделните единици на Третата раса започнали да се разграничават в своите обвивки или яйце още преди раждането и излизали от тях бебета с определен мъжки или женски пол. И според смяната на геологическите периоди отново родените подраси започнали да губят предишните си способности.

Към края на четвъртата подраса на Третата раса бебетата изгубили способността да ходят веднага след излизането от черупката си и към края на петата подраса човечеството вече се раждало в същите условия и в резултат на същия процес, както и на нашите исторически поколения. Разбира се, за това са били необходими стотици хиляди години.

След разделянето на половете и установяване зараждането на човека чрез полово сношение Третата Раса познала смъртта. Хората от първите Две Раси не умирали, а само се разтваряли и изчезвали, погълнати от потомството си. Също като феникс първичният човек е възкръсвал от старото си тяло в ново. С всяко ново поколение той ставал по-плътен, по-съвършен физически. Смъртта се появила едва тогава, когато човекът станал физическо създание -смъртта дошла със завършването на физическия организъм.

Цялото това преобразяване - разделянето на човека на два различни пола и създаването на физическия човек „с кости" - е станало в средата на Третата Раса преди около 18 милиона години.


в. Първото падение

След разделянето на половете Третата Раса престанала да твори - тя започнала да ражда свое потомство. Все още лишена от разум в епохата на разделяне на половете, тя раждала и анормални из-дънки. Тези, които нямали Искра, „нискочелите" се съвкупявали със самки на някои животни. От тях те раждали неми прегърбени чудовища, покрити с рижи косми, които ходели на четири крака.

В този период хората физиологически са били други в сравнение с това, което са сега. „Самките на животните" толкова се отличавали от известните ни днес, колкото онези „хора" се отличавали от хората на нашите дни. „Първобитният човек" е бил човек само по външна форма. Той не е имал разум във времето, когато заедно със самката на животинското чудовище е родил родоначалника на много маймуни. Прародителят на сегашното антропоидно животно, маймуната, е пряка рожба на човека, още не придобил разум, осквернил човешкото си достойнство, паднал физически до нивото на животното.

Синовете на Мъдростта предупредили Третата Раса да не се докосва до плода, забранен от Природата. Царете и господарите на Третата раса наложили печата на забраната върху греховното съвкупление. Но предупреждението не било прието. Хората осъзнали непристойността на извършеното от тях едва когато било вече късно - след като Ангелските Монади от Висшите Сфери се въплътили в тях и ги дарили с разбиране.

Всеки свят има своя Майка-Звезда и Сестра-Планета. Така Земята е осиновено дете и по-малка сестра на Венера, макар че обитателите й принадлежат към своя род.

Тъй като Венера няма спътници, тя осиновила Земята, чедо на Луната. Царят на Планетата толкова обикнал осиновеното си дете, че се въплътил на Земята й и дал съвършени закони, които в по-късните векове се оказали пренебрегнати и даже отхвърлени.

Планетата Венера е предвестница на зората и мрака, най-лъчезарната, най-съкровената, мощна и тайнствена сред всички Планети. Венера получава от Слънцето два пъти повече светлина и топлина, отколкото Земята. Тя е „малко Слънце", в което слънчевата топлина натрупва запаса на Светлината си. Тя дава на Земята една трета от запаса, получен от нея, и оставя за себе си две трети от него.

Еволюцията на Венера е с едно стъпало по-напред от земната. „Човечеството" на Венера е следващото по-висше стъпало в сравнение с човечеството на Земята. „Хората" на Венера са толкова по-висши от нас, колкото ние сме по-висши от нашите животни. Затова планетата Венера е духовен първообраз на нашата планета, а Владетелят на Венера е неин Ангел-Хранител.

Третата раса на нашето земно човечество се намирала под непосредственото въздействие на планетата Венера. В средата на еволюцията на Третата Раса от Венера на Земята дошли представители на нейното високоразвито човечество, „Синовете на Разума" (Манаса-Путра) - Светлите Същества, за които се споменава като за „Синовете на Огъня", поради искрящия им вид. Те се заселили на Земята като Божествени Учители на младото човечество.

Някои от „Синовете на Разума" действали като проводници на третата вълна на Живота на Логос, като внесли в животинския човек искрата на мона-дичния живот, от който се образува Разумът - Манас. Лъчът на божествения разум осветил сферата на досега спящия човешки разум - и зачатъчният Манас се оказал оплоден.

Резултатът от това съединяване било зачатъчното „пребиваващо тяло" - огненото тяло на човека.

Така се извършила индивидуализацията на духа, неговата инволюция във форма и този дух, затворен в „пребиваващо тяло" е именно душа, индивид, истински човек. Точно това е часът на раждането на човека, защото макар че същността му е вечна - не се ражда и не умира, - неговото раждане във времето като индивид е напълно определено. Човешката душа, създадена по „образ Божий", започнала тогава своята еволюция.
д. Континентът и хората на Третата раса

Във времето на Третата раса, т. е. преди 18 милиона години, разпределението на сушата и водата на земното кълбо съвсем не е било такова, каквото е днес. По-голямата част от днешната суша била тогава под водата. В ония времена не съществували нито Африка, нито двете Америки, нито Европа - те всички още си почивали на дъното на океана. Също така от днешна Азия е съществувала малка част. Предхималайските области са били залети от морета, отвъд техните предели се простирали страни, наречени сега Гренландия, Източен и Западен Сибир и т. н.

Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част от днешния Тихи, а също и Индийски Океан. Този континент покривал цялата област от подножието на Хималаите, отделящи го от вътрешното море, което изпращало вълните си през това, което знаем като днешен Тибет, Монголия и великата пустиня Шамо (Гоби), от Чи-тагонт в западна посока до Хардвар и в източна до Асам. Оттам той се разпростирал на юг през това, което сега ни е известно като Южна Индия, Цейлон и Суматра. После, като обхваща по пътя си според придвижването на юг Мадагаскар от дясната страна и Тасмания от лявата, той се спуска на няколко градуса от Антарктическия кръг. И от Австралия, която по онова време е била вътрешна област на Основния континент, той се врязвал дълбоко в Тихи океан зад пределите на Рапануй (Теапи или Великденски остров). Освен това част от континента се простирала около Южна Африка в Атлантическия Океан, като завивала на север до Норвегия.

Този континент на Третата Основна раса сега се нарича Лемурия.

Най-ранното човечество е било раса на гиганти. Първите лемурийци са били високи 18 метра. С всяка следваща подраса ръстът им постепенно се смалявал и след няколко милиона години достигнал 6 метра.

За размерите на лемурийците свидетелстват статуи, издигнати от тях с размера на телата им. Болшинството от гигантските статуи, открити на Великденския остров, части от потъналия континент Лемурия, са били с височина от 6 до 9 метра. Останките на Великденския остров са най-красноречивите и поразителни паметници на първобитните великани. Те са колкото големи, толкова и тайнствени. Достатъчно е да се разгледат внимателно главите на тези колосални статуи, останали цели, за да се познаят от пръв поглед чертите на типа и характера, приписван на великаните от Третата раса. Те изглеждат излети по матрица, макар че се различават по чертите - имат определен чувствен тип.

Лемурийците са били хора със страшна свръхчовешка физическа сила, дала им възможност да се защитават и да държат на разстояние гигантските чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период. Фантастичните и ужасни животни съжителствали с човека и го нападали, също както и човекът нападал тях. Обкръжен в природата от такива чудовищни създания, човек е могъл да оцелее само защото той самият е бил колосален гигант.
е. Цивилизацията на лемурийците

Когато Третата Раса се разединила и извършила грехопадение, пораждайки хора-животни, животните станали свирепи и хората започнали да се унищожават взаимно. До този момент не е имало грях, не е имало отнемане на живот.

След разединяването свършило блаженството на първите раси. Вечната пролет започнала постоянно да се променя и последвали годишните времена. Хората не могли вече да живеят в първата страна (Едем на първите раси), която се превърнала в бял замръзнал труп. Студът принудил хората да строят укрития и да измислят дрехите. Тогава хората се помолили на Висшите Бащи (Боговете). „Мъдрите змейове" и „Драконите на Светлината" дошли, а също така и Предтечите на Посветените (Буди). Те дошли и заживели сред хората, като ги наставлявали в науките и изкуствата.

В зората на своето съзнание човекът на Третата раса нямал вярвания, които биха могли да се нарекат религии. Т. е. той не е знаел нищо за каквато и да е система на вяра или външно поклонение. Но ако вземем този термин в неговото значение като нещо, обединяващо масите в една форма на почитане, оказвана на тези, които чувствали по-високо от себе си, в чувствата на благоговение -подобно на чувството на детето към любимия баща, то даже най-ранните лемуриици от самото начало на разумния си живот имали религия, и то прекрасна. Не са ли имали те около себе си свои светли богове даже сред самите тях? Не протичало ли детството им около тези, които са ги родили, обградили ги с грижи и ги извикали за съзнателен разумен живот? Това е бил „Златният век" за тези древни времена. Векът, когато „Боговете ходили по Земята и свободно общували със смъртните". Когато този век свършил, Боговете се отдалечили - т. е. станали невидими.

Боговете били от началото на времената Господари на човечеството, въплътени като царе на божествени Династии. Те дали пръв импулс на цивилизацията и създали ум, с който надарили човечеството, дали тласък на изобретенията и усъвършенстванията във всички изкуства и науки. Те се появили като Благодетели на Хората.

Огънят, получаван чрез триене, бил първата тайна на Природата, първото и главно свойство на материята, което било открито за човека. Плодове и растения, неизвестни дотогава на Земята, са били пренесени от Владетелите на Мъдростта от други планети за ползването им от този, когото те са управлявали. Така например пшеницата не е продукт на Земята - тя никога не е била намерена в диво състояние.

С идването на Божествените Династии било заложено началото на първите цивилизации.

И тогава както в някои области на Земята част от човечеството предпочело да води чергарски и патриархален живот, в други пък дивакът едва що се учел да прави огнище и да се защитава от стихиите - неговите братя, с помощта на божествения разум, който ги вдъхновявал, строили градове и се занимавали с изкуства и науки. Докато техните братя-пастири се славели с чудесни сили, „строителите" въпреки цивилизацията могли да овладеят физическите си сили само постепенно.,Цивилизацията винаги е развивала физическата и интелектуалната страна за сметка на психическата духовна страна. Овладяването и управлението на собствената психическа природа били сред ранното човечество вродени и също толкова естествени свойства, както ходенето и мисленето.

Цивилизованите народи от Третата Раса под ръководството на божествените си Господари строели обширни градове, разпространявали науки и изкуства и владеели в съвършенство астрономия, архитектура и математика. Лемурийците строели своите огромни скалообразни градове от редки почви и материали, от изригнала лава, от бял планински мрамор и черен подземен камък. Първите големи градове били построени в онази част от континента, която днес е известна като остров Мадагаскар.

Древните останки от развалините на циклопските съоръжения са били дело на последните подраси лемурийци. Каменните останки на Великденския остров също имали циклопски характер. Този остров принадлежи към най-ранната цивилизация на Третата раса. Внезапното вулканично изригване и издигането на океанското дъно извадили тази малка реликва на Архаичните векове

След като била потопена заедно с останалите -непокътната, с всичките й статуи, и я оставиликато свидетел за съществуването на Лемурия. Изумителните гигантски статуи са ярки и красноречиви свидетели на загиналия континент с цивилизовано население в него.
ж. Краят на Лемурия

Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани от геоложки промени на земното кълбо. Те са предизвикани от изменението в наклона на земната ос. Старите континенти са погълнати от океаните, появяват се други земи. Огромни планински вериги се издигат там, където по-рано ги е нямало. Повърхността на земното кълбо всеки път коренно се променя. Това е закон, който действа в назначеното си време, в точно съответствие и съгласуваност със Закона на Кармата. „Оцеляването на най-приспособените народи" и раси се утвърждавало със съвременна помощ. Не-приспособените, неудачните се унищожавали, пометени от повърхността на Земята.

След като Третата раса достигнала апогея в разцвета си, тя започнала да клони към упадък. Това се отразило и на главния континент на Расата-Лемурия: той започнал бавно да потъва. Огромният континент, който царствал и се извисявал над Индийския, Атлантическия и Тихия океан, започнал да се раздробява на много места на отделни острови. Тези острови, огромни в началото, постепенно изчезвали един след друг. Най-големият остатък от огромния континент е сега Австралия. Днешният остров Цейлон в периода на Лемурия е бил северно плато на огромен остров Ланка, където Третата Раса е завършила съдбата си.

Лемурия е била разрушена от действието на вулканите. Тя е била залята от вълните в резултат на земетресения и подземни огньове. Катаклизмът, разрушил огромния континент, е бил следствие от подземните трусове и разтваряне дъното на океана. Лемурия е загинала около 700 хиляди години преди началото на това, което днес се нарича Третичен (Еоценски) период.

Остатъците на древните лемурийци днес са народите от т. нар. етиопски тип - чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т.н.