Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

ОЗИРИС. СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Тези кошмари се редуват с часове на спокойствие и на божествено предчувствие. Тогава той разбира символичния смисъл на изпитанията, през които е преминал с влизането си в храма. Защото, уви, черният кладенец в който за малко не бе паднал, се оказва по-светъл от бездната на неизмеримата истина; огънят, през който бе минал, изглежда по-безопасен от страстите, които ще разпъват плътта му; ледената мътна вода, в която себе хвърлил, му се струва по-топла от съмнението, в което затъва и се дави духът му в ужасните часове на кошмара.

В една от залите на храма в две редици се простират онези свещени изображения на двайсет и двете тайни, които му бяха изтълкувана в подземието през нощта на изпитанията. Тези тайни, които прозират още в самото начало на науката за тайните са самите стълбове на теологията, но човек трябва да премине всички изпитания на посвещаването, за да ги разбере. Оттогава никой от учителите му не бе говорил за тях. Позволяват му само да се разхожда из залата и да размишлява. Той прекарва дълги и самотни часове пред тези образи - чиста като светлината, многозначни и тържествени като вечността - и невидимата и неуловима истина бавно прониква в сърцето на новопосвещавания в тайните. В безмълвното общество на тези мълчаливи и безименни божества, всяко от които господства над определена област на живота, той изпитва нещо ново: отначало прониква до дъното на собственото си същество, после се отделя от света и някак се издига над нещата. Понякога той пита някого от жреците:

- Ще ми бъде ли някога позволено да помириша розата на Изида и да видя светлината на Озирис?

Отговарят му:

- Това не зависи от нас. Истината не се дава. Човек или я намира в себе си, или нея намира. Ние не можем да те направим свой последовател - сам трябва да станеш такъв.

- Лотосът никне на дъното на реката дълго време, преди да разцъфти. Недей да бързаш с цъфтежа на божественото цвете. Ако то трябва да цъфне, денят ще настъпи. Работи и се моли!

И ученикът отново се заема да учи и да размишлява с тъжна радост. Той вкусва строгата, но приятна и нежна прелест на това уединение, изпълнено с диханието на същността на съществата.Така текат месеци и години. Той чувства как в него се извършва бавно преобразяване, пълна метаморфоза. Страстите, които обсебват младостта му, се отдалечават като сенки, и мислите, който сега го заобикалят, се усмихват като вечни приятели.

Понякога той усеща как земното му аз се разтапя, за да се роди едно по-чисто и по-въздушно аз. Обладан от това чувство, той понякога коленичи пред стъпалата на светилището. Тогава в него не остава нито капка възмущение, нито някакво желание или съжаление. Той предава напълно душата си на боговете се посвещава на истината. „О, Изида - нарича в молитвата си, - понеже душата ми е само сълза от твоите очи, нека тя падне като роса върху друга душа и нека в смъртта си усетя техния аромат, издигащ се към теб! Ето ме - готов за жертвоприношение?

След някоя от тези свои безмълвни молитви: изпадналият в унес ученик вижда пред себе си първосвещеника, явяващ се като привидение изпод земята, обгърнат от топлите лъчи на залязващото слънце. Учите лят сякаш чете всички мисли на ученика си и прониква в голямата драма на вътрешния му живот.

- Сине мой - казва той, - наближава часът, в които истината ще бъде разкрита пред тебе. Защото ти, вече си я предусетил слизайки на дъното на собственото си съществуване и намирайки там божествения живот. Ти ще влезеш във великото, в неизразимото общуване с Посветените в тайните. Ти си достоен за това поради чистотата на сърцето си, поради любовта си към истината и поради силата на себеотричането си. Но никой не е прекрачил прага на Озирис, без да мине през смъртта и възкресението. Ние ще те при дружим в подземието. Бъди неустрашим, защото вече си един от нас - братята.

В неясния мрак жреците на Озирис със светилници в ръка придружават новия си последовател в ниско подземие, което се крепи на четири колони, поставени върху сфинксове. В един ъгъл е положен открит мраморен саркофаг²⁸.

- Никое човешко същество - казва първосвещеникът - не може да избегне смъртта и всяка жива душа подлежи на възкресение. Последователят минава жив през гроба, за да влезе още в този живот в светлината на Озирис. И така, легни в Този гроб и очаквай светлината. Този път ти ще минеш през вратата на Страха и ще стигнеш до прага на Владетелството.

Тогава посвещаваният в тайните ляга в отворения саркофаг, първосвещеникът го благославя с протегната ръка и всички посветени мълчаливо се отдалечават от гробницата. Един малък светилник, поставен на земята, още осветява с мъждивия си пламък четирите сфинкса, които поддържат колоните на гробницата. Едва се чува и запява хор от дълбоки гласове. Откъде иде тази погребална песен?... Тя замлъква, светилни кът проблясва за последен път и напълно угасва. Новопосвещаваният усеща самотата си в тъмнината, зад гробен студ го обхваща и сковава тялото му. Той постепенно преживява болезнените усещания на смърт та и изпада в летаргия. Животът му се разиграва пред него в последователните си сцени като нещо нереално и земното му съзнание става все по-смътно и неопределено. Но колкото повече усеща разлагането на тялото си, толкова най-вече етерното му същество де освобождава от това тяло й той се унася...

Каква е тази блестяща и далечна точка, която се мержелее в дъното на тъмнината? Тя се приближава, тя расте, тя става петоъгълна звезда, чиито лъчи са обагрени във всички цветове на дъгата, и излъчва в тъмнината снопове от магнетична светлина. Сега вече тя е слънце, което привлича с белотата на неподвижния си център. Дали магията на учителите предизвиква това явления. Дали невидимото става видимо? Дали това е предзнаменование на небесната истина, блестящата звезда на надеждата и на безсмъртието? Точката изчезва, а на мястото и в нощта разцъфтява пъпка на цвете, на едно нематериално, но чувствително и надарено с душа цвете. Защото то разцъфтява пред него като бяла роза, разтваря листата си и новопосвещаваният вижда как трептят живите му листа и как се зачервява пламтящата му чашка. Дали това е цветето на Изида, магическата Роза на Мъдростта, която носи Любовта в сърцето си? Но ето че тя се изпарява като облак от ухания. Тогава унесеният се чувства обгърнат от топло и милващо дихание. Облакът добива причудлива форма и се превръща човешки силует. Това е фигурата на жена, Изида от тайнственото светилище, но по-млада, усмихната и лъчезарна. Прозрачно було като спирала се увива около нея и тя лото и блести. В ръката си Изида държи папирусов свитък. Тя приближава бавно, надвесва се над посвещавания в тайните, който лежи в гроба и му казва:

- Аз съм твоята невидима сестра, аз съм твоята божествена душа и този свитък е книгата на твоя живот. В него има изписани страници, разказващи за миналите ти съществувания и бели страници за бъдещите ти съществувания. Един ден аз ще ви разтворя пред теб. Сега ти ме познаваш. Призови ме и ще дойда!

И докато говори, от очите и блика лъч, изпълнен с нежност... О, ангелско присъствие, неизразимо обещание на божественото, чудесно сливане с неуловимия задгробен живот!...

Но всичко рухва. Видението изчезва. Страшно разочарование обзема посвещавания и той се чувства за хвърлен в тялото си като в труп. И отново изпада в летаргия - железни обръчи сковават тялото му, страшна тежест притиска мозъка му, той се пробужда и вижда пред себе си първосвещеника, придружен от жреците. Те го заобикалят, дават му да пие живително питие и той се изправя.

- Ето те възкресен - му казва първожрецът пророк. - Ела да отпразнуваш с нас посвещаването си и да споделяш братската вечеря на посветените. Разкажи ни за пътуването си в светлината на Озирис, защото отсега нататък ти си наш.

Нека се пренесем сега заедно с йерофанта и с новопосветения в обсерваторията на храма, сред топлия блясък на египетската нощ. Там първожрецът на храма прави пред новопосветения едно велико разкрити те - разказва му Видението на Хермес. Това видение не е записано на папирус. То е издялано със знаци символи върху монолитите - паметниците на подземната тайна гробница, известна само на пророка първо свещеник. Тълкуването на това видение се предава устно от първосвещеник на първосвещеник.

- Слушай ме сега внимателно - казва първожрецът пророк, - това видение съдържа вечната история на света и кръга на всички неща.