Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

15 Обяснението на това учение, по-късно възприето от Платон, намираме в Книга I на „Бхагавадгита” под формата на диалог между Кришна и Арджуна.

16 Бхагавадгита, Книга XIII—XVIII.

17 Бхагавадгита.

18 Пак там.

19 Във Вишну-пурана, Книга V, глави XXII и XXX, се говори съвсем открито за този град: Кришна, реши да построи една крепост, където племето яду би намерило сигурно убежище и която да е съградена така, че и жени да могат да я отбраняват. Градът Дварака бе защитен от високи ровове, украсен бе с градина и водоскоци и по блясъка си не отстъпваше на Амаравати - града на Индра. В този град той посади дървото парята, чието нежно благоухание се разнася надалеч. Всички, които се приближаваха до това дърво може ха да си припомнят своето предишно съществуване." Това дърво очевидно е символът на божественото знание на посвещаването - намираме го и в халдейското предание, а оттам то преминава и в юдейската книга Битие. След смъртта на Кришна градът бива потопен, дървото отново се въздига на небето, но храмът остава. Ако тук са отразени действителни исторически факти, то за човек, който знае свръхсимволния и разумен език на индийците, това означава, че някой деспот е разорил града и че посвещаването се е превръщало във все по-голяма тайна.

20 Величието на Шакямуни се крие във възвишеното му милосърдие, в неговата етическа реформа и в обществената революция, която той пробужда е премахването на закостенелите касти. Буда предизвиква такъв тласък за остарелия брахманизъм, какъвто протестантството - за католицизма преди триста години, той го принуждава да се бори и да се възроди. На Шакямуни не прибавя нищо към езотеричното учение на брахманите, той само разпространява сред масите някои негови части. Неговата психология е същата, макар и насоката й да е различна. Ако Буда не фигурира в настоящия труд, това се дължи не на обстоятелството, че не му се признава правото да заеме мястото си сред плеядата на великите посветени в тайните, а на замисъла на самата книга. Всеки от реформаторите или философите, представени тук, има свое пред назначение - да покаже учението за Тайните в нова светлина и в нов етап от развитието му. От тази гледна точка Буда би заемал мястото, от една страна, на Питагор, при когото сме развили учението за превъплъщението и за еволюцията на душите, и, от друга - на Исус Христос, който както на Запад, така и на Изток провъзгласява братството и милосърдието.

21 Вж. забележката за Деваки по повод видението на Кришна.

22 По въпроса вж. Сhampollion.Египет на фараоните; Вunsen. Аegyptische Аlterthumer Lepsius. Denkmeller: Рaul Рierret. Le livre des morts; Framcois Lenormaht. Histoire des peuples de l,Orient; Мaspero. Histoire ancienne des pesplies de l,Orient. и др.

23 Според Fr. Lenormant, Histoire de l,Orient, II, 25, в един надпис от времето на IV династия за сфинкса се говори като за паметник, чийто произход се губи в мрака на времената, затрупан от пясъка на пустиня та и забравен от дълги поколения, преди да бъде намерен случайно. А IV династия ни пренася 4000 г. пр. н. е. От това може да се съди за древността на сфинкса.

24 Научната и езотерична теология, казва Масперо в „Древна история на източните народи", е монотеистична още от времето на Древната Империя. Твърдението за основополагащата единственост на божието същество е изложено формално и с голяма енергия в текстовете от тази епоха. „Бог е един и единствен, той е, който съществува в същността си, единственият жив във веществеността си, единственият творец на небето и на земята, който не е роден." Едновременно Баща, Майка и Син, той ражда, дава живот и е вечен; и тези три лица, вместо да нарушават единството на божията природа, изграждат безкрайното и съвършенство. Неговите атрибути са необятността, вечността, независимостта, всемогъщата воля, безграничната доброта. „Той създава собствените си части, които са боговете" - твърдят старите текстове. Всеки от те зи второстепенни богове, смятани за идентични на единствения Бог, може да образува свои подобия, от които произлизат по същия начин други, по-низши подобия.

25 Книга на мъртвите, гл. LХІV.

26 Пак там.

27 В тази книга се използва предимно гръцкият превод на египетските думи.

28 Дълго време археолозите са смятали, че саркофагът в голямата пирамида в Гиза е гробницата на фараон Сезострис, подведени от твърдението на Херодот, който не е бил посветен в тайните и за когото египетските жреци са разказвали само забавни истории. Гробниците на египетските фараони са се намирали другаде. Странната вътрешна уредба на пирамидата свидетелства, че тя е била място за извършване на обредите на посвещаването й за тайната дейност на жреците па Озирис. Там е намерен кладенецът на Истината, който описахме, били са намерени и възхождащата стълба, и залата на тайните... В залата, наречена Залата на царете, където се намира саркофагът са водели новопосвещаваните в навечерието на окончателното и посвещаване.

29 Видението на Хермес стои в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието „Поамандрес". Древното египетско предание достигнало до нас в александрийска и малко променена форма. Опитахме се да пресъздадем този основен и важен откъс от учението на Хермес, защото той представлява висшето посвещаване и езотеричния синтез.

30 Без съмнение тези богове са носели други имена на египетски език. Но седемте космогонични бога се срещат във всички митологии и съответстват един на друг по чувствата и атрибутите си. Общият им корен е в древното езотерично предание. Тъй като западната традиция е възприела латинските им имена, ние ги запазваме за по-голяма яснота.

31 В Кабалата има десет сефиропи. Първите три представляват божията троичност, а другите седем – еволюцията на вселената.

32 Ще дадем египетските названия на това седморно човешко тяло, което намираме и в Кабалата: Шат - вещественото тяло, Аиш - жизнената сила, Ка - двойното етерно, или астралното тяло, Хатн - жизнената душа, Бау или Ба - рационалната душа, Шейди - духовната душа. Ку - божествения дух. Развитието на тези основни идеи на езотеричното учение намираме у Орфей и особено у Питагор.

33 В египетското учение човек е бил считан като притежаващ съзнание само за жизнената и за рационалната си душа, наричана Хати и Баи. По-висшите части на съществото му, духовната му душа Шейди и божественият дух Ку, съществуват в него като безсъзнателен зародиш и се развиват само отвъд този живот, когато и самият човек става един Озирис.

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България