Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

ХЕРМЕС

Сега ще се опитаме да възпроизведем това видение на учителите, тази мистична роза, която разцъфва само в мрака на светилищата и в загадъчността на великите религии. Някои думи на Хермес, пропити с древна мъдрост, могат да ни подготвят за това. „Никоя от нашите мисли - казва той на ученика си Асклепий - не би могла да разбере Бога, нито пък някой език да го определи. Онова, което е безтелесно, невидимо, безформено, не може да бъде разбрано от нашите чувства; онова, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на времето: защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над материалните неща, да доловят сиянието на върховното му съвършенство - но тези избраници не могат да намерят думите, с които да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперят. Те могат да обяснят на човечеството второстепенни те причини на създанията, които минават пред очите им като образи на световния живот, но първопричината остава забулена и можем да я разберем само като преминем през смъртта." Така говори Хермес за не познатия Бог пред входа на подземните гробници. Учениците му, които проникват с него в техните дълбини, се научават да го познават като живо същество²⁴. Книгата говори за смъртта на Хермес като за заминаването на някой бог. „Хермес видя целостта на нещата и след като ги видя, той разбра и след като ги раз бра, той имаше силата да прояви и разкрие това. Той написа онова, което бе мислил; той скри по-голямата част от онова, което бе написал, като едновременно мълчеше и говореше като мъдрец, за да могат бъдещи те поколения да открият тези неща. И като заповяда на своите братя - боговете - да бъдат негова свита, той се изкачи при звездите..."

Политическата история на народите понякога може да бъде разглеждана изолирано, но тяхната религиозна история не може да бъде разделяна. Религиите на Асирия, Египет, Юдея и Гърция могат да бъдат раз брани само в тяхната връзка с древната индоарийска религия. Разглеждани поотделно, те са само загадки, обхващани в тяхната цялост, те представят едно великолепно развитие, в което се обясняват взаимно. С една дума, историята на която и да е отделна религия винаги ще бъде ограничена, суеверна и измамна, единствено религиозната история на човечеството е истинска. От тази висота се долавят само теченията, които обикалят около цялото земно кълбо. Египетският народ, най-независимият и най-неподатливият на външни влияния, не е могъл да избегне този универсален закон. Пет хиляди години преди новата ера светлина та на Рама, запалена в Иран, блясва над Египет и става законът на Амон-Ра, слънчевия бог на Тива. Това е средството, което позволява на Египет да противостои на толкова революции. Менес е първият цар съдия, първият фараон, изпълнител на този закон. Той не се осмелява да унищожи старата теология на Египет, която е и негова. Фараонът само я утвърждава и й дава възможност да процъфти, като я обединява с нова социална организация: поверява свещенодействието, т. е. образованието и поучението, на един съвет, правосъдието - на друг съвет, а управлението - на двата. Царската власт се възприема като представител на съветите и е подчинена на техния контрол. В основата на обществото стои относителната независимост на номите (общините). Всъщност това е управление ни посветените в тайните. Египет притежава като върховен законодател и ръководител един сбор от науки, познати под името Озирис (О-Зир-Ис), и това е интелектуалният господар. Голямата пирамида е негов символ и математически израз. Така че фараонът, който получава сана си чрез посвещаване в храма, който упражнява своите жречески и царски функции от престола коренно се отличава от асирийския деспот, чиято неограничена власт се основава върху престъплението и кръвта. Фараонът е коронованият посветен в тайните или поне ученик и оръдие на посветени. През вековете фараоните защищават от вече деспотичната Азия и от анархичната Европа закона на Овена, който играе ролята на правосъдие и на международен арбитър.

Около 2000-ата г. пр.н.е. Египет е връхлетян от най-страшната криза, която може да сполети един народ: чуждото нашествие и завоюване. Финикийското нахлуване е последица от големия религиозен разкол в цяла Азия, който надига народните маси и сее разногласия и раздори в храмовете. Под предводителството на царете пастири, наричани хиксоси, това нашествие като потоп залива Делтата и Среден Египет. Схизматиците царе носят със себе си една опорочена култура и йонийска изнеженост, азиатски разкош, харемски нрави и грубо идолопоклонство. Съществуването на Египет е застрашено, неговият разум е в опасност, заплашена е и световната му мисия. Но той притежава устойчива душа, т. е. организирано тяло от посветени в тайните, хранители на древната наука на Хермес и Амон-Ра. Какво прави тази душа? Тя се оттегля в светилищата си, събира всичките си сили, за да може по-успешно да се противопостави на неприятеля. На пръв поглед свещеничеството примирява с нашествениците и завоевателите, които въвеждат закона на Бика и обожаването на вола, Апис. Но скрити в храмовете си двата съвета запазват като свещено съкровище своята наука, митовете си, древната си и чиста религия, а заедно с нея и надеждата за възстановяването на династията. В тази епоха жреците разпространяват сред народа легендата за Изида и Озирис, за неговото разкъсване и за сина му Хор който го възкресява, намирайки разпръснатите части от неговото тяло, отнесени от река Нил. Жреците развихрят въображението на народа с великолепието на мистериите. Укрепват обичта му към старата религия, като представят нещастията на богинята, нейните ридания за загубения и небесен съпруг и надеждата и в божествения поръчител - в сина й Хор. Но в същото време посветените в тайните правят езотеричната истина неуязвима, като я забулват с тройно було. На разпространяваното народно обожаване на Изида и Озирис съответства вътрешната и добре обмислена организация на малките и на големите Тайни. Те са оградени с почти непреодолими препятствия, със странни опасности. Измислени са морални изпитания, изисква се клетва за мълчание, а смъртно наказание очаква посветените, които биха разгласили дори най-малката подробност от Тайните. Благодарение на своята строга организация египетското посвещаване в тайните става не само убежище на езотеричното учение, но и надежда за народностно възкресение и училище за бъдещите религии. Докато коронованите завоеватели царуват в Мемфис, Тива бавно подготвя възраждането на страната. От нейния храм, от слънчевия й ковчег из лиза спасителят на Египет Амас, който прогонва хиксосите след десетвековно властване, възстановява правата на египетската наука и мъжествената религия на Озирис.

Така Тайните спасяват душата на Египет от чуждото потисничество, и то за благото на човечеството, защото силата на тяхната организация и могъществото на посвещаването са толкова големи, че запазват най -добрата нравствена сила и висшия интелектуален подбор.

Древното посвещаване в тайните се основава върху едно схващане, което е по-здраво и по-възвишено от нашето. Ние сме разединили възпитанието на тялото, на душата и на духа. Нашите природни науки, макар и много напреднали сами по себе си, изключват принципа на душата и нейния живот във вселената, наша та религия не задоволява нуждите на разума, нашата медицина не иска и да знае нито за душата, нито за духа. Съвременният човек търси удоволствие без щастие, щастие без наука и наука без мъдрост. Древност та дори не допуска възможността за разделяне на тези сфери. Във всички области тя държи сметка за тройствената природа на човека. Посвещаването в тайните е един постоянен устрем на цялото човешко същество към изумителните висини на духа, откъдето може да се господства над живота. „За да достигне до господство - казват тогавашните мъдреци, - човек трябва да претопи напълно своето физическо, нравствено и интелектуално същество. Това претопяване обаче е възможно само чрез едновременното упражнява не на волята, на съзерцанието и на размисъла. В тяхното пълно съгласие човек може да развие способностите си до неизмерими предели. Душата притежава заспали чувства, които посвещаването - в тайните пробужда. Със задълбочено изучаване, с постоянно прилежание човек може да влезе в съзнателен досег с тай ните сили на вселената. С чудотворно усилие той може да стигне до духовното проникване, да си отвори пътищата към задгробния живот и да стане способен да се запъти натам. Само тогава той може да каже, че е победил съдбата си и че още тук е извоювал божествената си свобода. Само тогава посветеният в тайните може да посвещава другите, да стане поет и чудотворец, т. е. ясновидец и създател на души. Защото само онзи, който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите; само онзи, който е свободен, може да освобождава."

Така разсъждават древните посветени в тайните. Най-великите сред тях живеят и действат именно по този начин. Така че истинското посвещаване не е безсмислена мечта, не е и само научно изследване, а самосъздаване на душите, тяхното издигане във висините и кристализирането им в божествения свят.
Нека се пренесем във времето на Рамзес, в епохата на Мойсей и Орфей, около 1300-ата, г. пр.н.е., и нека се постараем да проникнем в египетското посвещаване. Паметниците, които можем да си представим, книгите на Хермес, еврейските и гръцките митове ни дават възможност да преживеем неговите възвишени етапи и да разберем до известна степен най-висшето му откровение.