Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

ВИДЕНИЕТО НА ХЕРМЕС²⁹

- Кой си ти? - пита Хермес ужасен.

- Аз съм Озирис, Върховният Разум, мога всичко да разкрия. Кажи какво желаещ?

- Да съзерцавам източника на съществата, о, божествени Озирис, и да позная Йога.

- Ще се изпълни.

Хермес веднага усеща как го облива приятна светлина. През прозрачните и вълни минават пленителните образи на всички, същества. Но внезапно го обгръща страшна тъмнина със зловеща форма. Хермес се озовава сред влажен хаос, изпълнен с дим и чудовищен рев. Тогава един глас се провиква от бездната. Това е гласът на светлината. Веднага тънки огнени езици лумват от влажните дълбини и се издигат до етерните висини. Хермес се извисява заедно с тях и отново е в пространството. Бездната поглъща хаоса, звездни хорове ехтят над главата му, гласът на светлината напълва безкрайността.

- Разбра ли онова, което видя? - казва Озирис на Хермес, обхванат от мечтания и увиснал между небето и земята.

- Не - казва Хермес.

- Е, добре, ти ще го узнаеш и ще го разбереш. Ти видя вечността. Първата светлина, която видя, е божественият разум, който в могъществото си съдържа вонящи неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която потъна след това, е материалният свят, в който живеят земните хора. Но огънят, който блика от дълбините, е Словото Божие. Бог е Бащата, Словото е синът, тяхното единение е Животът.

- Колко странно се чувствам! - казва Хермес. - Аз вече виждам, но не с телесните си очи, а с духовните. Как стана това?

- Дете на праха - отговаря Озирис, - то е, защото Словото е в теб. Онова, което чува, вижда и действа в теб, е самото Слово, свещеният огън, сътворяващата дума!

- Понеже е така - казва Хермес, - позволи ми да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от къде идва човекът и къде отива!

- Нека бъде според желанието ти! Хермес отново става по-тежък от камък и пропада през пространствата. Най-после той се озовава на върха на една планина. Нощ е, тялото му тежи като желязо.

- Погледни нагоре! - казва Озирис.

Тогава Хермес вижда чудесна гледка. Безкрайният простор на звездното небе го обгръща със своите седем сфери. Само с един поглед той обхваща седемте небеса над главата си като седем прозрачни и концентрични кълба, а той е техният звезден център. Млечният път опасва последното кълбо. Във всяко кълбо се движи по една планета с различна форма, знак и светлина, придружавана от своя дух. Докато поразеният Хермес съзерцава величественото им движение, Озирис му обяснява:

- Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте сфери на всеки живот, през тях душите падат и се издигат. Седемте духове са седемте лъча на Словото-Светлина. Всеки от тях е господар на една от областите на Духа, на една от фазите на душите. Най-близкият до теб е Духът на Луната - с неспокойна усмивка и увенчан със сребърен сърп. Той господства над ражданията и умиранията. Освобождава душите от телата ги привлича с лъчите си, Над него бледият Меркурий показва пътя на падащите и издигащите се души с жезъла си, който съдържа науката. По-нагоре блестящата Венера държи огледалото на Любовта, където душите ту се забравят, ту отново се разпознават. Над нея Духът на Слънцето издига тържествения светилник на вечната Красота. Още по-нагоре Марс размахва меча на правосъдието. От престола си над лазурна та област Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, което е Божият Разум. На границите на света, под знаците на зодиака, Сатурн носи кълбото на световната мъдрост³⁰.

- Виждам - казва Хермес - седемте области, които съдържат видимия и невидимия свят. Виждам седемте лъча на Словото-Светлина, на единствения Бог, който минава през тях и ги управлява чрез самите тях. Но ,о, учителю и господарю мой, как хората пътуват през всички тези светове?

- Виждаш ли - казва Озирис - светещите семенца, които падат от Млечния път в седмото небе? Това са зародишите на душите. Те живеят като пара в областта на Сатурн и са щастливи и безгрижни, но не знаят нищо за щастието си. Падайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежки дрехи. Във всяко въплъщение придобиват по едно ново сетиво – според средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесния си произход. Така се извършва падането на душите, които идват от божествения Етер. Те все повече стават пленници на материята, и упоени от живота, се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки, минават през областите на Скръбта, на Любовта и на Смъртта и пристигат в земния си затвор, където и самият ти въздишаш, пленен в огнения център на земята, и където божественият живот ти изглежда напразна мечта.

- Душите могат ли да умират? - пита Хермес.

- Да - отговаря гласът на Озирис, много от тях умират в това съдбовно слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътуване е изпитание. Ако в своята необуздана и безразсъдна любов към материята тя забра ви произхода си, то божествената искра, която носи в себе си й която би могла да стане по-блестяща от звезда, се завръща после в Етера като атом без живот, а душата се обхваща от вихъра на грубите елементи.

При тези думи на Озирис Хермес настръхва, защото страшна буря го обвива с черен облак. Седемте небе са изчезват а гъста пара. Той вижда там сенки на хора, които издават странни викове, а призраци на чудовища ги отнасят и разкъсват сред нечувани охкания и проклятия.

- Такава е - казва Озирис - участта на безвъзвратно погубените подли и злобни души. Техните мъки свършват с разрухата им - те се лишават от съзнание. Но виж - парите се разсейват и седемте кълба отново се появяват на небето. Погледни ги сам. Виждаш ли тези сонмове души, които се опитват отново да се издигнат към областта на Луната? Едни от тях падат на земята като орляци птици при страшна буря. Други със силни махове на крилата си стигат до по-висшата сфера, която ги увлича във въртенето си. Щом стигнат там, те отново придобиват способността да съзерцават божествените неща, но сега вече не се задоволяват с отражението им всред, мечти за безпомощно блаженство. Те пак се увиват от него, но обогатени с яснотата на съзнанието си, осветено от скръбта, и със силата на волята си, калена в борбата. Те светят, защото съдържат нещо божествено, което си отразява и в делата им. Закали и ти душата си, о, Хермес, и проясни помрачения си дух чрез съзерцанието на тези далечни полети на душите, които се издигат отново в седем те сфери и блестят като светкавици! Защото и ти можеш да ги последваш, стига да но искаш да се издигнеш. Погледни как те се роят и образуват божествени хорове - всяка от тях застава под закрилата на духа, когото предпочита.

Най-красивите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се издигат до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват при Отеца и заемат мястото си сред творците, защото и самите те са творци. Понеже там, където всичко свършва, всичко започва отново и така е вечно. И седемте кълба заедно означават: Мъдрост! Любов! Справедливост! Красота! Блясък! Наука! Безсмъртие!

- Ето - казва йерофантът - онова, което е видял древният Хермес, и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на мъдрия са като седемте тона на гамата, изсвирени на лира. Те съдържат в себе си цялата музика заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, чиито неизмерими дълбини са осеяни със съзвездия. За детето то е само свод със златни гвоздеи, но всъщност е безграничният простор, където световете се движат с чудодейна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, знаците за призоваване и магическите ключове. Колкото по-добре се научиш да го съзерцаваш и да го разбираш, толкова повече ще виждаш да се разширяват границите му.Така един и същ закон управлява всички светове.

И пророкът на храма коментира свещения текст. Той обяснява, че Словото-Светлина представлява божествеността в нейното статично състояние - в състоянието й на пълнота. Той доказва тройствената й природа, която е едновременно разум, сила и материя; дух, душа и тяло; светлина, слово и живот. Същността, проявата и субстанцията са три форми на израз, които взаимно се обуславят и са неотделими. Тяхното единение е божественият и краен принцип на разума, законът на триединството, който господства изцяло над съзнанието.

Така йерофантът води ученика си до идеалния център на вселената, до деятелния принцип на Същество то, обяснява му времето и пространството и му разказва много сложни неща. Защото втората част на видението представя божествеността в динамичното й състояние, т. е. в дейното й развитие, с други думи, видимата и невидимата вселена, живот небе. Седемте сфери, свързани със седемте планети, символизират седемте принципа, седемте различни състояния на материята и на духа. Те са седемте цвята, през които всеки човек и всяка цивилизация трябва да преминат в слънчевата система. Седемте космогонични бога са висшите духове, управляващи всички сфери и на свой ред произлезли от неизбежната еволюция. Така че за древния посветен в тайните всеки велик бог е символът и покровителят на множество духове,в които е възпроизвеждан с хиляди изменения и които в своята сфера влияят върху човека и върху земните неща. Седемте духа във видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амеша Спента на Персия, великите ангели на Халдея, седемте сефиропи³¹ на Кабалата, седемте архангели на християнското Откровение. И числото 7, което обхваща вселената, не трепти само в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата. То се появява и в човешкото тяло, което по същността си е троично, но в еволюцията си е седморно³².

- Така - завършва йерофантът - ти си проникнал до прага на великата тайна. Божественият живот се появи пред тебе иззад призраците на реалността. Хермес ти даде възможността да познаеш невидимото небе, светлината на Озирис, скрития Бог на вселената, който диша чрез милиони души, който дава живот на техните блуждаещи сфери и на работещите им тела. Сега трябва само да вървиш в тази посока и да избереш пътя си, за да се издигнеш при чистия Дух. Защото отсега нататък ти си един от възкресените живи. Помни, че съществуват два главни ключа към науката. Ето първия: Външността на нещата е като тяхната вътрешност, малките са като големите, само един закон съществува и онзи, който твори, е един. Нищо не е малко и нищо не е голямо в Божието дело. Ето втория: Хората са богове смъртни и 6оговете са хора безсмъртни. Блажен е онзи, който разбира тези думи, защото той притежава ключа към всички неща. Помни, че законът на тайната открива великата истина. Цялото познание може да бъде разкрито само на наши те братя, които са преминали през същите изпитания като нас. Истината се измерва с разума и трябва да се открива от слабите, които биха полудели от нея, да се скрива и от злите, които биха разбрали само откъслеци от нея - откъслеци, които ще им послужат сами като разрушителни оръжия.Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти. Нека науката бъде твоята сила, вярата - твоят меч, и мълчанието - твоята несломима броня.

Няма съмнение, че разкритията на пророка на Амон-Ра, които разтварят пред новопосветения в тайните толкова просторни хоризонти да разбере себе си и вселената, му правят дълбоко впечатление, когато биват доверявани в обсерваторията на храма в Тива и сред светлата тишина на египетската нощ. Колоните, покривите и белите тераси спят под краката му сред тъмните гъсталаци на кактусите и палмите. Далеч ните големи монолити и огромните статуи на боговете стоят като неподкупни съдии около тихото си езеро, Трите пирамиди, геометричните фигури на тетраграмите и на свещения седмоъгълник се губят сред хоризонта, където издигат сивите си върхове. Необозримата небесна твърд е осеяна със звезди. С нови очи посветеният гледа звездите, които току-що са разкрити пред него като бъдещи жилища. И когато накрая позлатената лодка на луната се появява на повърхността на тъмното огледало на Нил, реката, която се губи в небето като дълга синя змия, новопосветеният мисли, че вижда ладията на Изида да плува по река та на душите да го отнася към слънцето на Озирис. Той си припомня „Книгата на мъртвите" и смисълът на всички символи сега се избистря в ума му. След всичко, което е видял и научил, той си въобразява, че се намира в полуздрачното царство на Аменти - тайнственото междуцарствие между земния и небесния живот, където покойниците добиват способността да виждат и да говорят. И той започва голямото пътува не - пътуването към безкрайността и преражданията. Хермес вече му е простил и го е признал за достоен. Той му е казал тайната на великата загадка: „Само една душа, великата душа на Всичко, е родила всички души, които блуждаят във вселената." Въоръжен с великата тайна, той се качва в ладията на Изида. Тя по тегля на път. Издигната до етерните пространства, тя плува из междузвездните територии. Обширните лъчи на величествената зора разкъсват лазурните була на небесните хоризонти и хорът на славните духове на Акхиму-Секу, сдобили се с вечен покой, вече пее: „Стани Ра-Харахути! Слънце на духовете! Онези, които са в твоята лодка, са обладани от възторг! Те възклицават в лодката на милионите години. Целият божествен свят е изпълнен с радост, въздавайки слава на великата свещена лодка. Веселие цари в тайнствения храм. О,стани, Амон-Ра-Хорахути! Слънце, което само се създава!" И новопосветеният в тайните отговаря гордо: „Аз стигнах до страната на истината и на опрощението. Аз възкръсвам като жив бог и стоя до боговете, които обитават небето, защото съм като тях.".

Такива надменни мисли, такива дръзки надежди се вселяват в духа на новопосветения в нощта след мистичния обред на посвещаването. На следващия ден в коридорите на храма, сред ослепителната светлина тази нощ му изглежда сън, но какъв незабравим сън е това първо пътуване в неосезаемия и невидим свят! Тук отново чете надписа на статуята на Изида: „Никой смъртен не е повдигал булото ми;" Едно ъгълче на булото обаче се е повдигнало, за да се опусне отново, и той се е пробудил в страната на гробищата. О, колко далеч сега е той от сънуваните краища! Защото пътуването с лодката на милионите години е дълго! Най-после той почти е разбрал крайната цел. Макар видението му да е само сън, детска представа на още грубото му от земните изпарения въображение, той все пак не може да се съмнява в това друго съзнание, което бе почувствал да се ражда, в тази двуединна тайнственост, в това небесно аз, което му се бе явило толкова живо в звездната си красота и което му бе говорило на сън. Какво е то - някоя душа посестрима или неговият дух, или отражение на вътрешния му дух, или едно предчувствие за бъдещото му същество? Чудно е това и тайнствено! Но вероятно е била цялата действителност и ако е душата му, то това е истинската му душа. Какво не би направил той, за да я намери отново? И милиони години да живее, той няма да забрави този божествен час, когато бе видял своето друго аз чисто и сияещо³³.

Посвещаването е извършено. Посветеният в тайните е ръкоположен за жрец на Озирис. Ако е египтянин, той остава в храма; ако е чужденец, може понякога да се завръща в родния си край, за да разгласява нова та религия или за да изпълни някаква мисия. Но преди да замине, той се обвързва тържествено със страшна клетва, че ще пази пълно мълчание за тайните на храма. Той може да съобщава онова, което е видял или чул, да разкрива учението на Озирис само под тройното було на митологическите символи или на загадъчността. Ако наруши тази клетва, рано или късно го постига тежка смърт, колкото я далеч да избяга. Мълчанието е щит за силата му.

Завърнал се при йонийските брегове, в бурния град, сред бесните страсти, между множеството от хора, които живеят като безумни, без да познават самите себе си, той често мисли за Египет, за пирамидите, за храма на Амон-Ра. Тогава отново вижда съня от подземната гробница. И както лодката го залюлява сред водите на Нил, така това бяло видение плува над калната и бушуваща река на живота. В някои мигове той чува същия глас и това е гласът на светлината. Той пробужда в душата му някаква неземна музика и казва: „Душата е забулена светлина. Когато човек не се грижи за нея, тя започва да отслабва и угасва, но когато в нея се налее свещеното масло на любовта, тя се засилва и гори като безсмъртен светилник."