Книга първа рама мисията на Рама Изход и завоевания Завещанието на великия прадед Ведийската религия

КНИГА ТРЕТА ХЕРМЕС /ТОТ/

О, сляпа душа! Въоръжи се със Светилника на Тайните и в земната нощ ще откриеш светлия си Двойник, небесната Душа. Върви след този божествен водител и нека той бъде твоят Дух. Защото в него е ключът на мислите ти и на бъдещите ти съществувания.

Вслушайте се в себе си и се вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на Звездите, гласът на Числата, хармонията на Сферите.

Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета - един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о, души, вие в мъки слизате и се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса.

Какво правят звездите? Какво казват Числата? Какво движат със себе си Сферите? О, изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини!

СФИНКСЪТ

Нашите историци говорят за фараоните по същия начин, както за деспотите на Ниневия и Вавилон. За тях Египет е всевластна и войнстваща монархия като Асирия и се различава от нея само защото е просъществувала няколко хилядолетия повече, Дали те се замислят върху факта, че докато в Асирия царската власт е смазвала свещеничеството, за да го направи свое оръдие, то в Египет жреците винаги са властвали над царете и са налагали волята си дори в най-неблагоприятните за себе си времена, прогонвали са деспотите, ръководели са народа и са вършели това с такова интелектуално превъзходство, с такава дълбока и скрита мъдрост, каквито нито една учителска институция не е постигала в никоя страна и в никоя епоха. Замислят ли се за всичко това? Не вярвам, Защото вместо да извлекат безбройните заключения от този съществен факт, нашите историци едва го забелязват и явно не му отдават никакво значение. И не е нужно човек да бъде археолог или езиковед, за да разбере, че безпощадната омраза между Асирия и Египет произтича от обстоятелството, че тези два народа олицетворяват два противоположни принципа в света и че египетската цивилизация дължи дългото си съществуване на своето религиозно и научно устройство, което е било по-силно от всички революции.

От арийската епоха до персийските завоевания и до александрийската епоха,т.е.повече от пет хиляди години, Египет е крепостта на чистите възвишени учения, които в своята цялост съставят науката за принципи те - бихме могли да я наречем „езотеричното православие" на древността. Изреждат се петдесет династии, Нил залива цели градове с наносите си, финикийците нахлуват в страната и биват прогонени. Сред приливите и отливите на историята, под формата на идолопоклонството на външния си политеизъм Египет запазва старата основа на тайната си теогония и на свещеническата си организация. Тази организация противостои на вековете като пирамидата в Гиза - полузаровена от пясъците, но непокътната. Благодарение на сфинксовата си неподвижност,запазваща тайната, благодарение на своята гранитна съпротива Египет става ос, около която се завърта еволюцията на религиозната мисъл на човечеството, преминавайки от Азия в Европа: Юдея, Гърция, Етрурия са огнища на различни цивилизации, но откъде те черпят своите основополагащи идеи, ако не са съкровищата на Древния Египет? Мойсей и Орфей създават две противоположни и чудесни религии: едната се слави със строгия си монотеизъм, а другата - със сияйния си политеизъм. Но къде можем да съзрем техния образец? Къде Мойсей намира силата, енергията, смелостта да претопи един полудив народ така, както желязото се топи в пещта, и откъде Орфей се сдобива с вълшебната сила да накара боговете да заговорят като добре акордирана лира на душата на очарователните варвари? - В храмовете на Озирис, в древния Гнербах, наричан от посветените в тайните Град на Слънцето или Слънчев Ковчег, защото съдържа синтеза на божествената наука и всички тайни на посвещаването.

Всяко лято, когато в Абисиния валят поройни дъждове, река Нил променя цвета си и придобива онзи кървав оттенък, за който говори Библията. Реката приижда до есенното равноденствие и надалеч залива бреговете си.

Но застанали на своите гранитни основи под ослепителното слънце, храмовете, издълбани в скалите, гробниците, пирамидите отразяват величието на развалините си в Нил, превърнат в море. По същия начин египетското свещеничество надживява времето с организацията и със символите си - тайни, останали дълго време недостъпни за науката. В храмовете, в гробниците и в пирамидите е създадено и подготвено прочу тото учение за Словото-Светлина, за световното Слово, което Мойсей ще затвори в златния си кивот, а Исус ще стане негов жив светилник.

Истината сама по себе си е неизменна, само тя надживява всичко, но променя както обиталищата си, така и своите форми и се разкрива на различни места и в различно време. „Светлината на Озирис", озарявала някога дълбините на природата н на небесните сводове за посветените в тайните, завинаги угасва в напуснатите скривалища. Сбъдват се думите на Хермес към Асклепий: „О. Египет, Египет! За бъдните поколения от теб ще останат само фантастични легенди и нищо твое няма да пребъде освен думите, изсечени върху камъните."

Бихме искали обаче да запалим един лъч от тайнственото слънце на светилищата и да тръгнем по тайния път на древното египетско посвещаване, доколкото ни позволява досегът до прозренията на езотеричното учение и беглото отражение на вековете.

Но преди да проникнем в храма, нека хвърлим поглед върху големите периоди от живота на Египет преди времето на хиксосите.

Почти толкова древна, колкото очертанията на днешните континенти, първата египетска цивилизация започва при древната червена раса²³. Огромният сфинкс в Гиза, близо до голямата пирамида, е нейно дело. Още когато Делтата не съществува (образувана по-късно от наносите на Нил), чудовищното животно символ вече е легнало върху гранитния си хълм пред веригата на либийските планини и гледа морските вълни, които се разбиват в краката му - там, където днес се стеле пясъкът на пустинята. Сфинксът, това първо творение на Египет, става главният му символ, неговият отличителен белег. Най-древното свещеничество го е изваяло като изображение на спокойната и страшна с тайните си природа. Човешка глава се из дига над тялото на бик с нокти на лъв и с прибрани орлови криле от двете страни. Това е земната Изида, природата в земното единство на царствата си, понеже жреците от незапомнени времена са знаели и са проповядвали, че във великата еволюция човешката природа е произлязла от животинската.В това същество, съчленено от бик, лъв, орел и човек, се съдържат и четирите животни от видението на Иезекиил, те символизират четирите елемента на макро- и микрокосмоса: вода, земя, въздух и огън - основата на тайна та наука. Затова по-късно, когато посветените в тайните виждат свещеното животно, легнало при входа на храмовете и на подземните гробници, те усещат да оживява в самите тях тази тайна и мълчаливо прибират духовните си криле, насочвайки ги към вътрешната истина. Защото още преди Едип те знаят, че сфинксът изобразява човека, микрокосмоса, божествения деятел, който съдържа в себе си всички елементи и всички сили на природата.

Червената раса оставя само един свидетел за своето съществуване - сфинкса в Гиза, неоспоримото доказателство, че тя си е поставила и е разрешила по своему великата задача.