Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Но да бъдем трансформирани от слава в слава е действие на Святия Дух отвътре – в нашите умове, желания и емоции. Ние започваме да бъдем укрепявани със сила чрез Неговия Дух (Еф.3:16).

Има една фалшива идея сред много християни, че Божието Слово работи само, ако имате 10 часа на ден затворени в една стая четейки го. Но Божието Слово беше написано преди всички за 99% от човешката раса, които никога нямаше да бъдат във “фул-тайм,” заплатени позиции на служение.

Божиите обещания не са само за платени проповедници. Те са също и за обикновения човек на улицата; стресираната майка занимаваща се с детето, което прохожда удрящо се наоколо; за шофьора на камион; за чиновника, секретарката; стресирания бизнесмен; училищния учител и съдията. Божието Слово е за вярващият, който пада в грях и загубва всичко с изключение на сърце, което вика за Бог.

Всеки християнин – който и да е той – може да бъде прогресивно променян от слава в слава. Проблема е нашата представа за слава. Ние имаме тази идея, че не е славно докато не преживеем пълната, неизмерима, заслепителна слава на Бог излъчваща се от Неговия трон в небето. Някои хора не могат да разпознаят реалността на присъствието на славата на Бог.

Славата на Бог не е ограничена до среща с Бог при горящия храст. Тя не е, както някои хора погрешно мислят, пълната слава или никаква слава въобще. Да бъдеш променян от слава в слава е обещание направено за всеки вярващ. Ние можем да преживяваме една постоянно растяща мярка на тази слава в малките, едва доловими измерения, които често заминават незабелязани.

Представете си, че сте нов християнин. Факта, че мислите различно сега от начина, по който сте мислили преди да бъдете спасен е началото на славата на Бог в действие във вашия живот. Преди вашето обръщане вие може би рядко сте мислили за това какво се харесва на Бог. Но сега вие преживявате дълбок интерес и заинтересованост в нещата, на които Той се наслаждава. Това е началото на Божията слава във вашия живот. Това не е малко нещо. То може да бъде само начало, но то е от значение!

Някои вярващи са направили следващата стъпка. Те гладуват да растат в техния молитвен живот. Те копнеят да могат да разбират и да се хранят от Писанията. Те се опитват да служат с Исус на техните съпружески партньори и на децата си, или на хората на работа. Въпреки че се провалят, явното присъствие на тези желания е изява на Божията слава в техния живот. Това е въздействието и работата на Святия Дух. не презирайте тези малки начала.

Като християни, ние винаги плануваме начини да се освободим от греха. Ние със сигурност не измисляме начини да покрием греха и да си заминем с него. Но ние ходим наоколо с наведени глави, чувствайки се осъдени защото още не сме се усъвършенствали. Факта, че ние сме чувствителни към осъждението разкрива нашата дълбока загриженост и копнеж да угодим на Бог. Ние трябва да бъдем научени да не омаловажаваме стойността на нашите желания за покорство. Тези желания са изява на постоянно нарастващата слава на Бог в нашия живот.

Посочването, което правя е това: Дефиницията на някои хора за славата на Бог е, че тя е толкова недосегаема, че те си мислят, че никога няма да я преживеят. Затова, тези вярващи идват заключението, че Бог не е реален или че спасението не е реално дело. Все пак през цялото време то се изработва много по-добре отколкото ние имаме разпознаването за да го схванем. Отломъците от миналото са разчиствани. Бавно, но сигурно, се полага основа в Бог. Някой ден ще се издигне един красив храм от руините. Започнете да викате “Благодат! Благодат!’ точно сега. Имайте увереност, че “Този, който е започнал добро дело във вас ще го усъвършенства” (Фил.1:6).

Не подценявайте благодатта на Бог. Не презирайте денят на малките начала. Не казвайте, “Аз никога няма да бъда нещо различно. Аз винаги ще бъда в робство на похот, гняв и алчност. Никога няма да бъда свободен.” Славата на Бог вече работи във вашия живот. Благодарете Му за искреното желание, което имате да се отскубнете на свобода от грешните навици и да ходите в Духа. Тези малки начала са решителни стъпки в посоката на пълната зрялост.
Променени и Все Пак Променящи се
Промяната е труден процес. През историята на църквата, хората са се опитвали да снишат процеса на промяна до механично поставяне на духовни упражнения. Римските католици и евангелските деноминации имат своите собствени версии на този механизъм за освещаване.

Ето добрите новини. Освещението и промяната идват от гледане – не от борене! Аз скачах през всеки духовен обръч, но моето сърце не беше променено докато не започнах да гледам.

Павел ревностен повече от всички негови съвременници, но той счете всичко това за измет (Гал.1:14; Фил.3:4-8). Но когато видя възкресеният Христос, той беше променен завинаги. Като католик, Мартин Лутер изтощавал себе си опитвайки се да извърши всички упражнения предвидени за святост. Но един ден той имал откровение за Божията благодат, и той и църквата никога не били същите оттогава.

Изглежда, че християнския свят се е гмурнал стремително в един никога несвършващ цикъл на съвземане, себе-помагане и как-да-го-направя проповеди, книги и касети. Повечето материали са безполезни, но ние не трябва да забравяме това важно посочване: Промяната не идва от борене, нито от психологични техники. Промяната идва от гледане на чудесата на Бог и от това да бъдеш погълнат от истинското познаване на Христос. Тази огнена страст изгаря много от продължаващите да съществуват проблеми от миналото и поставя настоящите трудности в перспектива.

Много хора вземат тържествени решения за това какво ще правят отсега или за това какво никога повече няма да правят. Но ако Бог не ви промени, вие винаги ще бъдете такива каквито сте. Ние можем да влачим себе си в молитвения килер с правилната основа, но само Бог може да промени сърцето. Това става чрез Неговата благодат работеща във вас. Благодатта е Божията сила упълномощаваща ви да вършите нещо и да бъдете повече отколкото някога сте можели да бъдете в собствената си сила. Павел говори за Божията благодат като източника на всички негови постижения:
Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

-1 Кор.15:10

Аз действително се наслаждавам на молитвата сега, и това е добре. Аз дори мога да се справям с непомазани времена. Аз абсолютно обичам да чета, да размишлявам и да изучавам Словото. Свидетелстването е радост. Дори съм дошъл до оценяването на това как постенето може да изостри моя фокус на Господа и вечните неща.

Толкова много неща са се променили за добро вътре в мен. Сега се наслаждавам на духовните дисциплини, които преди мразех. През годините аз съм открил по-силна съпротива в моето сърце по отношение на някои безсмислени, грешни неща, които някога съм обичал. Все още откривам някои неща в моите емоции и мислене, които не харесвам. Аз вярвам, че Святия Дух ще укрепи и промени моя вътрешен човек също и в тези области.

Това е като че ли съм спечелил победа над определени грешни области, които са очевидни когато “микроскопа” на Духа е поставен на 10-та степен на увеличение. Но когато силата на увеличение е нагласена на 100, аз виждам нови дълбочини на моята плътска природа докато раста в Духа. Но аз не съм обезсърчен. Докато продължавам в моето взаимоотношение с Исус, гледайки Го чрез Словото и в молитва, процеса на промяна ще продължава. Аз съм уверен, че Христос постоянно ще бъде по-пълно изобразяван в мен (Гал.4:19.

Така че запомнете: Не презирайте денят на малките начала. Започнете да почитате Бог за всяка трансформираща стъпка, без значение колко малка или незначителна изглежда. И не позволявайте на невдъхновената молитва да ви събори или да ви накара да спрете да търсите Господа. “Замъглено виждане” е всичко, което Бог изисква от вас. Замъглените виждания са плодоносни виждания. Тези замъглени виждания, на своето време, ще бъдат достатъчни за да ни променят от слава в слава!

14

Изхабете Живота Си за Исус

На югоизток от Ерусалим се намира едно дълбоко, тясно дефиле със стръмни, скалисти страни, познато като долината на Хином, или “Геена.” На северния склон гледайки от високо долината, цар Соломон издигнал един олтар на бога Молох, който бил почитан чрез дяволския обичай на жертване на бебета на боговете. В тази долина Ахаз и Манасий, царе на Юда, пожертвали своите синове като жертви, “прекарвайки ги през огън.” Ужасната практика изглежда продължила значителен период от време.

Цар Йосия се опитал да сложи край на тези отвращения чрез оскверняване на идолските олтари, правейки ги церемониално нечисти. От тогава, Геена явно е станала общата помийна яма на Ерусалим. Градът изпразвал своите канални мръсотии в долината за да бъдат отнесени от водите на потока Кедрон. Огньове горяли в долината за да погълнат масивните отпадъци поставени там. Долината била пълна с непреодолима смрад и служела като влагалище за отпадъци, смет и всичко, което замърсявало святия град. Тя станала символ на мястото на пустош, разрушение и вечно наказание. Юдеите апокалиптични писатели започнали да наричат долината входа към ада. По-късно нейното име Геена станало синоним със самия ад.

Думата Геена, появяваща се12 пъти в Новия Завет, винаги е преведена “ад.” Това е името за вечното пребиваване и мястото на последното наказание на Сатана, неговите зли сили и грешниците. Самият Исус често използва термина във връзка със съдбата на изгубените и като страховито предупреждение за последствията от греха.

Предвид този факт, аз често разглеждам думите на Христос в Йоан 3:16 в малко по-различна светлина от обикновеното. Повечето от нас могат да цитират този познат стих от сърце: “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя възлюбен Син, така че всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.” Когато казваме “да не погине,” ние автоматично мислим за вечно унищожение в ада. Да, това е истина, че Исус прокламира послание, което може да избави човечеството от наказание в тази огнена сметна маса наречена “ад,” където всички, които оскверняват Божия свят град – Новия Ерусалим – са хвърлени. Но думите на Исус “да не погине” също означават, че Той иска да ни предпази от един друг вид наказание – от това да изхабим и да пропилеем живота си сега, тук на земята.

Много вярващи водят безполезен, безсмислен, разочароващ живот. О, те отиват на небето, добре. Но, междувременно, те буквално изхабяват Божият дар, пропилявайки скъпоценния час, който Бог им е дал на земята.

Бог е създал човечеството с огромни капацитети и способности. Говорейки за човека, в Евреи се казва: “Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено” (Евр.2:7-8). Бог е планирал чудни неща за изкупените. Той желае ние да бъдем трансформирани в образа на Неговия Син и въздействаме за Него в живота на другите по време на нашето кратко стоене на земята.

Вашия живот няма да бъде изгубен във вечността. Но това не спира Сатана от това да се опитва да ви накара да изхабите живота, който сега живеете на земята. Той иска да се провалите и да отпаднете от вашия потенциал в Бог. Исус никога не е възнамерявал вярващите да загиват във всяко измерение на думата – в този живот или в идния. Ако Исус каза който вярва в Него да не погине, защо тогава ние виждаме толкова много християни загинали в този живот като прахосват земното си време и таланти?

Ние трябва да разберем, че думата вярвам означава много повече от това да се протегнеш веднъж към Бог в момент на отчаяние. Думата вярвам означава постоянен процес на протягане към Бог във вяра и покорство, не само за да се избегне вечно унищожение в ада, но също да се избегне изхабяването на нашия живот на земята като се преживее Божията цел сега.

Аз искам да правя нещо екстравагантно за Бог. От любов и благодарност аз искам да върша това, което не се изисква. Аз искам Той да пожъне пълното Си наследство от моя живот. Колко е трагично, колко е жалко, колко напълно излишно е да се изхабим в този век чрез лекомислие, пасивност и желание за други неща.

Вие и аз трябва да бъдем бдителни. Ние трябва да стоим духовно напълно будни. Ние не трябва да загубваме нашия фокус или да бъдем улавяни в грешни взаимоотношения. Божието царство е достойно за нашата бдителност. Ние не трябва да развиваме никакви желания, които ще попречат или угасят нашия духовен живот, иначе в онзи ден ще претърпим загуба, и нашия живот ще бъде отсъден като неплодоносен и изхабен.
Неразбрано Разточителство
Странно е, но когато ние се стремим с цялото си сърце да вършим волята на Бог и да Му се покоряваме напълно, нашите семейства, приятели, дори хора на позиции на духовна власт (самите хора, които трябва да знаят най-добре) често ни съдят неправилно и ни критикуват. Например, религиозните лидери от Неговите дни се присмиваха и противопоставяха на Исус, и Собствените Му братя и сестри понякога Го съдеха неправилно. Ако тези неща се случиха на Христос, тези, които Му се покоряват напълно могат да очакват също да бъдат съдени неправилно.

Ние очакваме ценностната система на света да бъде центъра, слагайки сила, пари и престиж над всичко друго. Но ценностната система на църквата също е център. Например, много християни смятат за нещастие когато един млад вярващ с ясен ум или финансов успех избира да пренебрегне определени привилегии и поощрения за да живее своето време и живот в Бог по-пълно.

Много християни надушват отдалеч някой “свръхдуховен, по-свят-от-тези-фанатици,” който има добра заплата, но избира да живее просто, изливайки своите ресурси в Божието царство вместо да я харчи за разточителен живот за себе си. Някои вярващи критикуват и гледат от високо на християнски майки, които избират да си стоят в къщи и инвестират живота си в своите деца вместо в кариери, организации и дрехи. Примери за ценностната система на света, която е завладяла църквата са навсякъде около нас.

Спомням си разочарованието, което видях изписано на много лица когато взех решението да не се занимавам с медицинското училище, но вместо това, отидох в служение. В края на краищата, да стана доктор беше моята цел за години, и аз работех усилено за това. “Но, Майк,” протестираха хората, “Бог те е благословил с добър ум, и ти винаги си имал добри оценки. Ти вече беше уверен от борда на медицинското училище, че твоето приемане в медицинското училище е сигурно. Ти можеш да работиш за Бог и като доктор. Ти все още можеш да помагаш на хората, и с докторската заплата, ти можеш да даваш много пари на църквата и да помагаш на нуждаещите се. О, Майк! Ти – проповедник? Какво прахосване!”

Бог не е призовал вас или мен да бъдем “успешни”; Той ни е призовал да бъдем верни. Ако Бог ви призовава да бъдете медицински доктор, по-добре ще е да го направите защото там е, където ще можете да изпълните Неговите най-висши цели за вашия живот. Ако Бог ви надарява да бъдете механик, адвокат, шофьор на камион или учител, тогава вие никога няма да бъдете напълно плодоносни вършейки нещо друго. Бог никога не измерва успеха чрез жертва, заплата или университетска степен; Той го измерва чрез покорство и вярност. Света, и дори някои в църквата, може да ви гледат, да клатят главите си и да въздишат, “Какво прахосване!” Но накрая вие ще се наслаждавате на Божията усмивка, Неговата плодовитост и Неговата награда.
Защо се Прахоса Това?
Една жена, която аз считам за една от най-великите светии в Новия Завет беше укорена, че е “прахосничка.” Посвещението, което тя показа към Исус е укрепвало собствената ми решителност много пъти. Аз обичам нейната вяра, смелост и чувствителност за нещата на Бог. Аз ще гледам да срещна Мария от Витания във вечния град един ден.

Фактите, които имаме за Мария са малко. Тя беше сестрата на Лазар и Марта. Тя живееше във Витания на около една миля източно от Планината на Маслините в дома на сестра си Марта. Тя и сестра й се появяват за първи път в 10-та глава на Лука, където Исус похвалва Мария, която седи слушайки с жажда всяка дума, която пада от Неговите устни. Тя беше “избрала добрият дял,” “единственото нужно нещо,” докато “Марта, затрупана с много служене,” беше разсейвана от всичките и подготовки.

Следващото споменаване на Мария е при смъртта и възкресението на нейния брат, Лазар. След това ние виждаме Мария още веднъж в Писанието. Около година беше минала от времето когато Исус беше гост в дома на Марта и тя се беше оплакала, “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне” (Лук.10:40). Сега, само дни преди Неговото разпъване, Исус се беше върнал във Витания.

В този случай, Исус беше гост в дома на прокажения Симон. Матей ни казва, че Мария, Марта и Лазар присъстваха. Йоан добавя: “Те Му направиха вечеря там, и Марта прислужваше” (12:1-2). Аз вярвам, че в Марта и Мария ни се представят двата вида хора в тялото на Христос. И двата типа могат да излязат извън баланс. Единият тип са вярващите с манталитет на служене, а другият са вярващите с манталитет на общение. Тялото на Христос не функционира добре без двете.

Йоан 12:1-9 и Марк14:3-9 описват какво се случи във Витания в дома на прокажения Симон. Исус, Лазар и другите бяха полегнали около масата, а Марта служеше. Същия този ден Исус беше казал на Своите ученици, че след два дни, ще настъпи Пасхата, и Той ще бъде предаден за разпъване (Мат.26:2), все пак Неговите думи изглежда бяха паднали в глухи уши. Всеки седеше наоколо ядейки, пиейки и просто бърборейки. Никой ли не беше чул това, което Исус каза? Никой ли не беше разбрал?

От това, което се случи след това, изглежда, че някой беше. Без предупреждение, Мария се появи, стискайки здраво алабастрово шишенце съдържащо скъп парфюм – един паунд чист нард струващ 300 динарии, едногодишна заплата. Преди някой да може да я спре, Мария, следвайки юдейския обичай, където богати хора помазват телата на своите любими със скъпо масло преди погребение, счупи шишенцето и започна да излива скъпоценното му съдържание на главата на Христос и да помазва краката Му. В следващия момент тя беше на коленете си пред Него, бършейки краката Му с косата си докато аромата на парфюма изпълни цялата къща.

За момент всички в стаята останаха безмълвни. Тогава тяхната смайваща тишина беше разбита от гневните възражения на Юда Искариотски: “Защо не се продаде този парфюм за 300 динарии,” попита той, “и да се раздаде на бедните?” Йоан разкрива истинските мотиви и намерения на протестиращия ученик: “А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея” (Йоан 12:6).

Юда не беше единствения човек критикуващ екстравагантното показване на посвещение на Мария. Другите присъстващи също я гълчаха. Марк казва, че те “негодуващи, думаха помежду си: ‘Защо така се прахоса мирото?’” (14:4-5).

Това често е реакцията на хора, които “харесват” Исус, но не Го обичат дълбоко. Всичко над минимума, всичко със специална ценност предложено на Него – дали ще бъде забележителен музикален талант, брилянтен ум или цялото сърце на някого – е считано като ненужно прахосничество. Посвещението на Мария стои в остър контраст на повърхностното посвещение на такива последователи на Христос.

Когато започнете да обичате Исус както Мария от Витания Го обичаше, рано или късно, вие ще получите хокане от другите. Забележете моите думи. Само защото хората имат големи имена, големи позиции и големи служения не означава винаги, че те имат напълно привързани сърца.

Около тази маса в дома на Симон, цялата врява утихна когато Исус започна да говори. Сигурно Той ще укори Мария за нейната безразсъдност. В края на краищата, не учеше ли Учителят за блудния син, който прахоса своето богатство с разгулен живот и за домакина, който беше опустошил притежанията на своя господар? След като нахрани и 4-те хиляди и 5-те хиляди, не инструктира ли Исус Своите ученици да съберат в големи кошници всички останали късове хляб и риба за да не се прахоса нищо? Със сигурност Мария щеше да получи най-суровото смъмряне в своя живот!

Отговора на Исус шокира групата почти толкова колкото действията на Мария;

-Марк.14:6-9

Днес, много християни дори не знаят всички имена 12-те апостоли на Христос, които присъстваха и вероятно я мъмреха в този случай. Но ние все още чуваме проповеди за Мария от Витания и нейното действие на посвещение. Точно както Исус каза, “гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори” (Марк14:9).

И Мария и Марта служеха на Исус този ден. Трудейки се много за да приготви банкет достоен за Господаря, Марта служеше на своя Господ на естествения празник. Мария подготви Исус за духовен празник, нещо на което Той можеше да се наслаждава и да празнува само два дни преди да издържи най-тежките Си часове в цялото Си съществуване – от вечното минало до вечното бъдеще. Мария даде на Исус нещо от своето сърце, което Той можеше да носи със Себе Си на кръста.
Даване Без Значение от Цената
Няма никакви правила, които казват, че всички ние трябва да изпразним банковите си сметки, да затворим вратите на нашия бизнес и да хванем следващия самолет за Африка. Никога не правете грешката да мислите, че Исус изисква екстравагантност. Той иска само простото даване от нашите сърца в любов и покорство, вземането на нашите кръстове и следването на Него.

Някои богати хора могат да се наслаждават на лукса на екстравагантността – да живеят и да дават без значение от цената. Те може никога да не трябва да гледат табелката с цената. Те прахосват ако искат и никога да не почувстват ефектите финансово. Това не прави никаква разлика защото все още им остава много. Но това не беше случаят с Мария. Тя вероятно щеше да усеща финансовите ефекти от нейната скъпа жертва през останалата част от живота си. Въпреки тази жена счупи своето най-скъпоценно земно съкровище и радостно го разпиля върху най-безценното Съкровище на вековете, който скоро щеше да бъде счупен за нея.

Как бихте допуснали, че една млада жена като Мария би имала бутилка парфюм на стойност едногодишна заплата? Нищо в тези пасажи не посочва, че Марта, Мария или Лазар бяха богати. Но факта, че къщата спомената в 10-та глава на Лука е наречена къщата на Марта загатва няколко неща. Или Марта беше вдовица и беше наследила къщата от нейния покоен съпруг, или родителите на Марта, Лазар и Мария може би бяха умрели, оставяйки къщата на Марта тъй като тя беше най-голямата. (Ако Лазар беше най-големият, според юдейския обичай, къщата щеше да отиде на него.) това също ни кара да се чудим дали скъпия парфюм можеше да бъде оставен на Мария като част от наследството от нейните покойни родители. Ако е така, парфюма трябва да е представлявал финансовата сигурност на Мария за нейното настояще и бъдеще. Ние няма начин да узнаем тези неща със сигурност, но някои неща са сигурни: Парфюмът принадлежеше на Мария, и той беше много скъп.