Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Книги за атрибутите и личността на Бог, като тези от А. У. Тозер, А. У. Пинк и Дж. И. Пакър, творбите на Джонатан Едуардс и молитвените класики на Пуританите могат да помогнат да се събуди страст във вашето сърце.

Погледнете с мен поразителното зърване, което Словото на Бог ни дава във този видим свят, който управлява нашия видим свят. Представете си един могъщ трон, потопен в пламъци, стоящ в небето. Представете си неописуемо славната личност с коса като чиста вълна и дрехи бели като сняг, седяща на този трон. Неговия изглед е като сияйна, ослепителна светлина на светло зелен яспис и огнено червен сардис. Представете си яркия свод, който изглежда като дъга смарагд обкръжаващ целия трон. Това Негово сияние, като изгледа на дъга в облаците, е изгледа на подобието на Господната слава.

Наблюдавайте блестенето на светкавиците и слушайте тътените и ехтежите на гърмовете излизащи от трона. Взирайте се в страхопочитание в течащата огнена река пред Него. Представете си 24-те по-малки трона обграждащи големите тронове отдясно и отляво и 24-те стареи облечени в бяло и носещи златни корони, които седят на тези тронове.

Пред трона на Този, който живее вечно във вечността, си представете пламъците на 7-те горящи светила – седмократния Божий Дух – отразяващи се в едно огромно стъклено море като кристал, смесено с огън. Величествения, ослепителен простор на това чисто, стъклено море отразява цялата сцена, създавайки огледален образ.

Дан.7:9-10 описва една огнена река течаща от Неговия трон изглеждащата като стъкленото море, което е смесено с огън (Откр.15:2). Представете си четирите, шесткрили, живи същества кръжащи около пламтящия трон. Те са пълни с очи отпред и отзад, което изразява интелигентност както за това, което е отпред така и за това, което е зад тях. Чуйте как ден и нощ тези същества никога не спират да прогласяват, “Свят, свят, свят, Господ Бог Всемогъщий, който бе и който е и който идва!” (Откр.4:8).

Музика! Чувате ли музиката? Нека вашата душа да погълне всяка нота докато 24-стареи дрънкат със своите арфи и пеят славна песен на поклонение на Исус, Божието Агне. Чуйте мощният рев на хвала издигащ се от множествата и множествата ангели от всяка страна на трона когато те заедно викат, възхвалявайки Агнето, което беше пожертвано за нас.

Вижте! Виждате ли Го! Исус е там от дясната страна на Своя Баща. Неговата красота и блясък са неописуеми. Той те приветства при трона на благодатта, усмихвайки се и канейки те да дойдеш. Големите множества ангели се разделят за да ти позволят да минеш, защото те стъпват нежно настрани когато видят някое дете на Бог да приближава.

Откр.15:2 описва мястото, където ние стоим при стъкленото море смесено с огън. Ние стоим тук когато говорим в Неговото сърце.

Това е сцената, в която аз започнах да принасям моите молитви. И ти също можеш да влезеш в тази сцена в молитвения си живот.

Когато отиваме там, ден след ден, година след година, нашия живот е обогатен; нашите духове са укрепени; и умовете ни са обновени. Ние сме изчистени от земните замърсявания, и душите ни са възстановени. Безплодните, временни земни неща загубват влиянието си над нас когато ги виждаме от гледната точка на този вечен, невидим свят. И в течение на времето ние сме променяни – трансформирани – от слава в слава.

-Откр.4:9-11, Курсивът е добавен

Аз не претендирам да съм хванал пълното определение на тези думи и фрази. Но вярвам, че ние трябва да отделим време за да разгледаме петте отговора изтичащи от сърцата на живите създания и стареите когато те се покланят пред Бог на Неговия трон. Помислете за съответните изводи на тези 5 отговора за вас и мен като вярващи днес.

Аз вярвам, че Господ ми показа, че Той ще даде един дар на църквата, и в САЩ и по света. Виждам това да се случва в книги, на семинари и лидерски конференции по света.

В идните години, Той ще издигне лидери, които познават Неговата личност от преживяване на Него в собствения си живот. Мъже и жени, които са изпълнени с екстравагантна обич към Исус ще изплуват и ще се издигнат на места на лидерство. Както Павел, те също ще се “хвалят в Христос Исус.” Те ще прогласяват Божието Слово и ще водят другите вярващи в страстни чувства към Божия Син. На Бог ще Му се дава слава от църква изпълнена със святи чувства към Него.
2. Даване Почит на Бог
Въпреки че познаха Бога, те не Го прославиха като Бог.

-Рим.1:21, NKJV

Разумните вярващи признават Бог като източника на тяхното благословение – не собственото им посвещение и проницателност. Благодарението ще бъде установено в нашите сърца когато ние непрекъснато осъзнаваме, че всички дарове, на които се наслаждаваме във времето и вечността идват от Него, а не от нас.

Виждането на това кой е Той и какво издържа и извърши Той за нас на кръста вдъхновява нашето благодарение към Него. Христос Исус плати цената.
4. Даване Поклонение на Бог
За толкова дълго ние сме имали образа на един дистанциран Бог, който само от време на време е добър към нас. Но когато осъзнаем Неговия суверенитет, величие, божествени превъзходства и съвършенства, ние ще бъдем напълно пленени от красотата и блясъка на Неговата личност. Когато видим несравнимата стойност на Бог във връзка с всичко друго, нашите сърца ще изригнат и прелеят в поклонение.
5. Полагане на Нашите Корони Пред Господа
Климатичния отговор на поклонението на 24-те стареи беше да свалят златните си корони, и без колебание, да ги хвърлят пред Божия трон. Аз вярвам, че короните в небето символизират вечната награда на вярващите като резултат от техните лични постижения чрез благодатта на Бог.

Когато вие и аз застанем пред съдийския престол на Христос, и нашите земни животи и дела са оценени, всичко, което е било започнато и поддържано от човек, всичко, което е било нечисто, безстойностно и земно – дървото, сеното и сламата – ще изгори (1 Кор.3:11-15). Само това, което е било родено от чисти мотиви е с вечна стойност. Златото, среброто и скъпоценните камъни, представляващи всичко, което е било започнато и поддържано от Духа в нашия живот, ще издържат огъня и ще излязат невредими. Всички съкровища, всички корони, които получаваме в небето представляват всичко, което сме и всичко, което сме постигнали когато сме съдействали на благосклонната работа на Святия Дух в нашия живот. Короните са забравяни в скъпите, понякога болезнени, огньове на покорство, но те са наши завинаги. Но ние няма да имаме никакво желание да ги държим за себе си. Без колебание, в екстравагантна импулсивност, ние ще ги хвърлим в краката на Господа.

Ние никога не трябва да позволяваме на нашите постижения да стават наши идоли. Както Павел напомня на коринтяните, “Какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?” (1 Кор.4:7). Без Бог, ние бихме били нищо и не можем да извършим нищо.

Моите двама млади синове, Лука и Павел, ме снабдиха с една “илюстрована проповед” в тази насока. Когато Лука беше на около 6, а Павел на около 4 години, те дойдоха при мен и казаха, “Тате, ние нямаме никакви пари, а твоят рожден ден идва.” Така че аз бръкнах в портфейла си и хванах една пет доларова банкнота. (Тогава аз помислих отново и им дадох $20, вместо това!)

Синовете ми взеха парите, които им дадох и излязоха за да ми купят подарък. Те се върнаха и ми подариха един пакет с ярка опаковка, предполагайки невинно, че всичко това ще бъде пълна изненада за мен. Тези две малки момчета бяха толкова възбудени. Те едва ме дочакаха да скъсам панделката и хартията и да отворя кутията.

Когато издърпах красивата риза, която те бяха избрали, възкликвайки колко ми харесва, аз видях такава гордост и радост да блещука в очите им. “Ние я купихме за теб, тате!” казаха в хор те. “Можете ли да повярвате?” Въпреки че аз им дадох парите за да купят подаръка, когато погледнах в техните блещукащи очи, моето сърце, като техните, беше залято от огромна радост и задоволство. Това беше такава чудесна, топла размяна.

По този начин ще бъде когато застанем пред нашия небесен Баща. Това няма да бъдат “нашите” служения или “нашите” успехи и постижения, които са ни спечелили короните, които ще хвърлим в екстравагантна импулсивност в Неговите крака. Тези корони нямат нищо общо с “нашите” пощенски списъци или “нашата” известност. Без нашия Бог, ние не можем да направим нищо. Въпреки това сърцето на нашия Баща, като нашите, ще бъде разширено от наслада когато ние вземем нашите корони и Му ги представим.
Виждане на Трона
Блуждаел ли е умът ви безцелно в молитва? Загубвали ли сте фокус когато сте се стремили да общувате с Исус? Аз знам какво е това. Понякога молитвеното ми време също изглежда невдъхновено. Но с течение на годините, нашия живот ще бъде неизмеримо обогатен докато ние поддържаме това срещане с Бог.
13
Виждане на Славата замъглено

Назад, в моите колежански дни, аз се опитвах толкова усилено да открия тайната за успешен молитвен живот, но това абсолютно ми се изплъзваше. Въпреки че четях много силни книги за молитва, по дълбокия живот и общение с Бог, когато ставаше въпрос за действително молене, аз бях напълно провалил се. О, аз внимателно планувах време, което да прекарвам насаме с Бог и бях верен да спазвам моите определени срещи с Него през повечето време. Въпреки това моите усилия в молитва бяха разочароващи и неизпълнени.

След месеци на тежка работа и неуспех в молитва, свидетелстване и постене, аз казах на Бог, “Господи, аз наистина Те обичам, но не харесвам да се моля. Не харесвам да свидетелствам. Абсолютно мразя постенето. И също не харесвам и изучаването на Библията, въпреки че то е по-лесно за мен отколкото молитвата и постенето. Въпреки това, аз наистина Те обичам, Господи. Но знам, че не се справям много добре.”

Спомням си ужасното осъждение и объркване, които чувствах понеже удрях в 4-те “посоки” в религиозните дисциплини. Обаче, аз се наслаждавах да посещавам събрания за изучаване на Библията. Обичах да пея красиви хвалебствени и поклоннически песни. И аз можех да взема свръхдоза когато ставаше въпрос за слушане на касета с добро Библейско поучение. Но все още помня провала, който чувствах когато клатех главата си и въздишах, “Господи . . . ще харесвам ли някога това да говоря с Теб?”

Аз живеех с три други момчета в апартамента на колежа. Всички ние работехме заедно в училищно служение. Всяка вечер около 20:45 моите съквартиранти можеха да ме видят да започвам да се измъчвам понеже се страхувах от моето молитвено време от 21 до 22 часа. Аз мразех да отивам в моята стая да се моля. Знаех, че следващия час щеше да бъде ужасен, безжизнен и отегчителен. Но всяка вечер в 21 часа, аз бях там на колене. От 21:2 аз се молех с нещо такова:

“Господи, благодаря Ти за ръцете и за краката. Благодаря Ти за храната, която имам да ям. Някои хора в бедни страни нямат много за ядене – помогни им, Исусе. Благодаря Ти за мама и за Пат. Благодаря Ти за моите 5 чудесни сестри. Благодаря Ти за ъъъъъ . . . о, да . . . благодаря за това, че ми позволи да бъда част от футболния тим на колежа. Помогни ми да играя по-добре. Помогни ни да печелим. Ъъъъъ . . . о, човече, още 53 минути! ОК, нека да видя . . . ъъъъъ . . . благодаря Ти за Америка.” Така, Майк! Това е добро! (Аз трябваше да продължавам да се насърчавам и да говоря на себе си, за да стоя с това.)

Понякога можех да чуя двама от моите приятели в другата стая да се смеят на моето ужасно повтаряне. От време на време, те мушваха главите си и казваха, “Човече, защо просто не си починеш?” А аз поемах дълбоко въздух, повдигах раменете си като че ли щях да се бия с някакъв гигант и измърморвах, “Аз ще правя това нещо дори и то да ме убие!”

На аз го правех напълно погрешно. Аз напълно не разбирах цялата цел на личната молитва. Следователно, аз се страхувах от времето за молитва. Но направих обет на Бог, че ще се моля по един час всяка вечер, и аз нагласявах ума си да се прилепва към това, въпреки всичко.

2 Кор.3:18, Курсивът е добавен

Замъглено! Едно древно огледало направено от лъскав метал би дало слабо, непълно, много замъглено отражение. Това беше като че ли Господ казва, “Да ме виждаш замъглено е всичко, което някога Съм искал от теб.”

Идеята, че дори замъглени съзирания са достатъчни за да трансформират живота на вярващия беше напълно нова за мен. Можеше ли също тази невдъхновена молитва да бъде достатъчна за изпълнението на Божието условие за вътрешна трансформация? Аз си мислех, че всички тези агонизиращи часове, които прекарвах в моята молитвена стая бяха напразни и безсмислени защото не ги чувствах вдъхновени, енергични и изпълнени с божествена енергия и живот. Аз си мислех, че единственото молитвено време, което щеше да доведе до моята вътрешна трансформация беше това, в което аз бях раздвижван до сълзи от присъствието на Бог.

Изведнъж си спомних всички онези привидно невдъхновени, непомазани, Молитви. О-Боже-къде-Си? Можех да си представя Господ да казва, “Да, те бяха замъглени, точно така. Но това време с Мен все пак беше трансформиращо, защото всичко, което някога съм искал е да Ме виждаш замъглено.”

Замъглено виждане . . . като в огледало, замъглено . . . “Е, аз мога да правя това,” казах аз на Господа. “Мога да Те виждам замъглено. Да, сър, аз съм експерт в това да Те виждам замъглено! Това е бил моят проблем.”

Истината изгряваше в мен. Дори привидно непомазаната, невдъхновена молитва е важна за Бог! “Това е фантастично!” извиках аз. “Аз мога да го правя! Това е прогресивен процес. Ако продължа да се моля – дори в тези замъглени, трудни молитвени времена, с които съм толкова свикнал в действителност ще бъда променен в един от тези дни. Аз бавно ще започна да се променям от слава в слава!”

Аз изтичах от молитвената стая и обявих на моите изумени съквартиранти. “Познайте какво, момчета? Непомазаната молитва е важна!”

“Какво?”

Това стана главното ми послание навсякъде където отивах. Някои от моите приятели от училище просто свиваха рамене и казваха, “Бикъл не е на себе си за някаква странна сила на непомазаната молитва!”

Аз не мисля, че те някога наистина разбраха това, което се опитвах да кажа. Може би аз не го обяснявах много добре. Но това беше правилно. Моето сърце схвана освобождаващото Божие слово на надежда за мен. Аз знаех, че ако постоянствам в молитва – дори замъглена молитва – нямаше никакво съмнение за това: аз постепенно щях да бъда трансформиран!
Открито Лице
Като продължих да търся Господа, аз открих поне два ключови елемента за фразата “А ние всички, с открито лице гледайки като в огледало” (2 Кор.3:18). В Старозаветни времена, покриването на лицето било начин да се изрази голямата бездна между човек и Бога, и нуждата от посредник. Но Бог ни е поканил да дойдем смело – безстрашно, уверено, решително – при Неговия трон на благодат (Евр.4:16). Ние можем да стоим пред Бог в пълна сигурност и увереност, знаейки, че Неговото сърце е напълно пленено от нас. Ние можем да дойдем смело, без чувство на провал, осъждение или обвинение. Христос ни изкупи, и Неговият дар на праведност ни е направил чисти и сигурни в Божието присъствие.

Първият елемент в идването при Бог с открито лице се отнася за идването със смелост и увереност вкоренени в разбирането на завършената работа на кръста. Ние не приемаме никакво осъждение защото Исус зае нашето място в Божието осъждение.

Вторият елемент за тази фраза “с открито лице” се отнася за честност на сърцето . Никаква измама. Никакви фалшиви фасади и религиозен жаргон. Никакви прикрития или извинения. Ние можем да отворим сърцата си за Господа и да говорим откровено за нашите провали, наранявания, разочарования, страхове и сривове.

Когато един от моите синове е ударен и се опитва да ми даде внимателно обмислено извинение, аз мога да си представя Господ да ми казва, “Като баща, като син. Това е как ти понякога Ми говориш.” Обаче Бог чувства дори повече любов, нежност и състрадание към нас отколкото ние чувстваме към собствените си деца.

Ние виждаме славата на Господа, поставяйки умовете си на присъствието и личността на Исус Христос с открито лице. Всяко замъглено виждане на Неговата слава е като мъничка стъпка в благодатта на Бог. Ако вие и аз сме верни да правим тези малки стъпки, ние постепенно ще преживеем вътрешна трансформация. Ние все повече ще преживяваме тези треперещи, радващи и целуващи аспекти на великата Божия благодат описани в Пс.2:11: “Служете на господа със страх, и радвайте се с треперене.”

Ние ще бъдем трансформирани в самия образ на Христос във вечно нарастващ блясък и от една степен на слава в друга. Замъгленото виждане е плодоносно виждане. То е началото.

След 70 години на робство във Вавилон, юдеите най-накрая им беше позволено да се върнат в тяхната земя в Израел. Зоровавел беше назначен като управител на новата колония. Захарий, млад пророк от свещеническа линия, стоеше до Зоровавел за да го насърчава в лидерството.

Когато хората стигнаха в Ерусалим, те първо поставиха олтара за всеизгарянията. После продължиха да полагат основата на новия храм сред масивните руини. От тук, позволете ми да ви дам парафразата на Майк Бикъл на Зах.4:6-10.
Зоровавел се опитваше да накара хората да работят по възстановяването на храма, но те бяха толкова обезкуражени, че никой не искаше да работи. Така че обезсърчения управител седна на един огромен камък, и се загледа в купчините натрошени камъни от това, което е било велик храм преди вавилонската армия да го разруши.

“Човече, това място е бъркотия,” въздъхна Зоровавел. “Защо въобще искахме да се върнем тук? Няма нищо останало в този град заради което да си заслужава да се върнем. Катурнати камъни и развалини навсякъде. Това място е катастрофа.”

Точно тогава, младежът Захарий, пророкът, потупа Зоровавел по рамото. “Здрасти,” каза той утешително. “Как е?”

“Каква катастрофа!” изохка Зоровавел. “Никой не се яви за работа отново днес. Ето ме, ‘великият възстановител на земята на Израел.’ Аз възнамерявах да издигна този храм за славата на Бог, но не мога да вдъхновя никой да работи за това.”

“Зоровавел, Бог е с теб.”

Поглеждайки, Зоровавел пита, “Бог е с нас?”

“Разбира се, че е. самият факт, че не сте повече в робство, но сте в тази земя е доказателство за Божията благодат. Вие сте много по-близо да видите това място възстановено отколкото си мислите, че сте. Бог казва, че твоите ръце са положили основата на този дом, и твоите ръце ще го завършат. Но има нещо, което първо трябва да направиш.”

Зоровавел изпъшка и разтърси главата си.

“Не, не. Чуй ме. Ти можеш да го направиш. Виждаш ли този камък ей там почти скрит от трева и бурени? Това е горният камък, завършителния камък на новия храм. Това е последния камък, който хората ще поставят на място, камъкът, който посочва, че сградата е завършена.”

“Да, ОК. Така?”

“Е, Бог казва, че ти трябва да викаш, ‘Благодат, благодат!’ на него.”

“На какво?”

“На камъкът.”

“Трябва да викам на един камък?”

“Чуй ме, Зоровавел. Бог каза да ти кажа, ‘Това не е чрез мощ, нито чрез сила, но чрез Моя Дух.’ Ти трябва да сложиш увереността си в благодатта на Бог. За това трябва да викаш ‘Благодат!’ Ела сега. Стани, върви там и викай, ‘Благодат! Благодат!’”
“Захарий, добре знам какво имаш предвид. Но аз вече имам трудност да накарам хората да ме следват. Ако те ме видят да стоя тук посред тези бурени, викайки на един камък –“

“Зоровавел, ще се покориш ли на Господа или не? Ще се довериш ли на Неговата благодат, или не? Кажи сега!”

“ОК. Какво имам да губя? Ще го направя. Ето: ‘Благодат . . . . Благодат . . . .’”

“Не, не, така никога няма да стане. Ти трябва да му викаш: Благодат! Благодат!”

Усилието на Зоровавел беше нещо по-малко от ентусиазирано. След няколко вяли вика, и двамата стояха мълчаливо гледайки камъка. Най-накрая Захарий каза, “Знаеш ли какъв е проблема с теб, Зоровавел? Ти презираш денят на малките начала.”

Зоровавел не отговори. Захарий продължи, “Понеже не виждаш много да се случва около теб точно сега, ти смяташ тези дни за маловажни. Ти ги захвърляш като незначителни. Но самият факт, че ти си тук в земята е началото на движението на Бог. Има нещо много велико, което Той иска да извърши.”

“Това не ми изглежда като движение на Бог.”

“Това е защото ти не си се допрял до това как Бог го вижда. Ти презираш това, което се случва сега защото то изглежда малко. То е малко, но е реално; то е законно. Всички тези обстоятелства, които ти изглеждат като голяма планина ще станат равно поле. Ти ще видиш денят когато този дом е завършен и връхният камък е поставен на мястото си. Защо да чакаш до този велик, климатичен ден когато последният завършителен камък е поставен на храма преди да започнеш да виждаш валидността на твоята работа? Започни да хвалиш Бог точно сега, и Му се довери, че твоите усилия са важни дори в този ден на малките начала.”