Книга ще ни помогне да разберем

За всички подобни постъпки има множество причини. Както казах по-рано, в порив на гняв ние се нахвърляме срещу някого с юмруци и се опитваме да стъпчем главата му с крака. Тъй като това, естествено, е неизпълнимо, ние хвърляме по него обувка. Можем ли да хвърлим в краката си главата на човека? Затова хвърляме в лицето му обувка като символ на гнева, кипящ в нас. Но никой дори не задава въпроса, какво се крие зад подобна постъпка. Сходният жест се среща в не една секта или страна по света. Не е тайна, че човек, заслепен от ярост, иска да размаже с крака главата на противника си. Може би някога древният човек, оставайки все още примитивно създание, се е успокоявал едва след като е притискал главата на противника с крак о земята - нашите прадеди не са носили обувки. В гнева си вие горите от желание да поставите крак върху главата на опонента. Вярно е и противоположното - когато сте преизпълнени с доверие и преклонение, вие сте готови да склоните глава към стъпалата на такъв човек. Това също има своите причини.

Има моменти, когато ви се иска да паднете по лице - именно в тези моменти жизнената енергия тече от другия човек към вас. Всеки път, когато искате да получите този поток, вие трябва да се поклоните. Ако искате да напълните ведрото с речна вода, вие го накланяте. Налага се да го наклоните, тъй като потокът тече надолу. Затова, ако чувствате, че нещо тече от другия, в този момент вие скланяте глава, за да станете приемащи.

Освен това, енергията не тече из всички части на тялото, а само от крайниците - например пръстите на ръцете и краката. Биоенергията или енергията шакти-пат, или който и да е друг вид енергия, изтичаща от тялото, избира за свой посредник пръстите на ръцете и краката. Затова получаващият енергия пада в нозете на Мастьра, а отдаващият полага ръце върху главата на получаващия.

Това са окултни и дълбоко научни проблеми. Напълно естествено е, че мнозина само имитират тези действия. Хиляди хора без особени причини падат в нозете на други. Не по малко са и тези, които поставят ръка върху нечия глава, без значение чия. Затова изпълненото с дълбок смисъл действие се превръща във формалност. Когато профанацията продължава твърде дълго, хората започват да протестират. Те казват: "Що за глупост? Какво ще се случи, ако падна в краката му? И какво ще се случи, ако докосне главата ми?" В деветдесет и девет процента от случаите това действително е глупост. Но един процент остава изпълнен със смисъл.

Някога всичките тези сто процента са имали значение, защото тогава всичко е ставало спонтанно. Тогава вие не сте падали в нозете на някой друг само защото така трябва да се постъпва. Понякога, чувствайки, че трябва да паднете по лице пред някого, вие не сте се сдържали - просто сте падали! И другият човек не е бил длъжен да поставя ръка върху главата на получаващия. Случвало се е така, че в някои моменти ръката му натежавала, нещо било готово да изтече от нея. Ръката се възлагала само тогава, когато другият бил готов да получи. Но постепенно всичко се превърнало в обикновен ритуал, изгубил всякакъв смисъл. Поради своята безс-мисленост той бил подложен на критика. Позицията на критиката е силна, тъй като науката, стояща зад традицията, е изгубена. Така че тези жестове са изпълнени със смисъл, но само при наличието на жив Мастър и възприемчив ученик.

Човек, падайки в нозете на Буда, изпитва неземно блаженство, чувства, как благодатта се излива върху него. Никой не е в състояние да види отвън това, което става, защото то е абсолютно вътрешно събитие. Тази реалност съществува за този, който я е преживял. Ако друг поиска доказателство, такова няма. В действителност, това е проблемът на всички окултни преживявания - индивидуумът преживява опит, но няма доказателства за пред другите. Той казва: "Не мога да обясня, но това се случи". Този, който не е преживял нещо подобно, отказва да повярва, защото нищо не чувства. В него възниква впечатление, че онзи бедняк е в плен на илюзиите.

Ако такъв човек падне в нозете на Исус, нищо няма да се случи и той ще разтръби по целия свят, че това е глупост, измама - той е склонил глава в нозете на Исус, но нищо не се е случило. Това може да се сравни с гърне без капак, което е потопено в речен поток. После гърнето ще каже: "Аз се наклоних и бях напълнен". Друго гърне, чийто капак е плътно поставен, също може да опита. Но колкото и да се старае, колкото и дълбоко да се потапя във водата, гърнето си остава празно. Тогава то ще започне да твърди, че всичко казано е лъжа, че никой не може да се напълни, потапяйки се в реката. То ще заяви: "Аз се поклоних, потънах дълбоко, но излязох обратно празно".

Това е двустранно събитие. Не е достатъчно енергията да изтича от определен човек. В същата степен е важно вие самите да сте пусти и отворени. В много случаи енергийният поток не е толкова съществен, колкото вашата собствена готовност и отвореност за възприемане. Ако сте достатъчно открити, но в стоящия пред вас човек енергията липсва, по-висши енергийни източници ще се насочат към вас и ще достигнат до вашето същество. Най-удивителното е в това, че ако вие от цялото си сърце, с тотален стремеж се приближите до човек, който няма какво да ви даде, вие все пак ще получите енергия чрез него. Но тази енергия не идва от него - този човек е само посредник, той абсолютно не осъзнава това, което става.

Втората част на въпроса се отнася до влизането в гурудвара или джамия с покрита глава. Много факири предпочитат да покриват главите си и едва след това да практикуват медитация. При пробуждането на енергията съществува възможност главата да стане много тежка Ако покриеш главата, енергията няма да изтече. Тази енергия образува затворен кръг във вас и усилва медитацията. Затова подобен обичай да се покрива главата е показал своята полза. Опитайте да медитирате с покрита глава и моментално ще усетите разликата. Тогава това за което са ви били нужни петнадесет дни, може да се случи за пет.

Когато енергията достигне главата, възниква възможността за нейното изтичане, разсейване. При образуването на затворен кръг вашето преживяване ще бъде по-дълбоко. Но днес обичаят за покриване на главата при посещения в джамия или гурудвара се е превърнал в проста формалност. Факт е обаче, че зад всеки такъв обичай се крие изгубен във времето смисъл.

Сега ви става ясно, че при докосване на стъпалата или поставяне на ръце при благословия може да се получи някаква енергия. Но какъв е смисълът в поклонението пред гробници или култови изображения? Това трябва да се разбере. Зад създаването на образи или идоли се крие напълно научно обяснение.

Да предположим, че е дошъл моят смъртен час, но около мен има хора, които са видели в мен нещо, търсили са и са намерили нещо в мен. Те могат да попитат по какъв начин е най-добре да си спомнят за мен. Затова преди мига на моята смърт между нас възниква символ. За такъв може да послужи всичко, което искате - идол, камък, дърво или моята гробница, моето самади или част от моята дреха, дори моите сандали. Но символът трябва предварително да бъде уговорен между нас. Това не може да се решава едностранно. Аз трябва да бъда свидетел. Моето приемане, одобрение и подкрепа по отношение на символа е необходимо. В такъв случай аз йога да кажа, че ако те дойдат при моя символ и помислят за мен, аз ще присъствам на тази среща в безтелесно състояние. Аз трябва да дам такова обещание и цялата следваща работа ще получи съответно направление. Това е абсолютно вярно.

Оттук съществуването на живите и мъртвите храмове. Мъртвите храмове са изградени със съдействието само на едната страна. От другата страна няма никакво потвърждение. Да се създаде храм на Буда е било само наше желание, но това е мъртъв храм, защото Буда не е давал обещания относно храмове. Съществуват и живи храмове, но в основата на тяхното възникване лежи съгласието на човек, достигнал святост.

В Тибет има място, където обещанията на Буда се сбъдват в продължение на последните две хиляди и петстотин години. Но днес там се е създала доста трудна ситуация. Там има община, комуна от петстотин лами, и когато един от тях умре е трудно да му намерят заместник. Числото петстотин е постоянно и фиксирано - монасите но трябва да са повече или по-малко. След смъртта на един се избира още един, но само с одобрението на останалите четиристотин деветдесет и девет. И ако дори един монах не е съгласен, кандидатурата се отхвърля. Общността от петстотин лами се събира на определена планина в нощта на Буда Пурнима - по време на пълнолунието през май, когато се празнува рожденият ден на Буда - и в точно време, установено от самия Буда, се разнася гласът на Буда. Подобно нещо никога не се е случвало на друго място и при друг подбор на хора. То става в точно съответствие с обещанието, дадено от Буда.

Подготвяйки се вечерта за сън, вие вземате решение да се събудите точно в пет сутринта - не ви е нужен будилник. Точно в пет внезапно, сякаш тласнати от нещо, вие се събуждате. Опитайте и ще се удивите - дори часовниците могат да сгрешат, но не и вие.

Ако твърдо сте решили да умрете в определен ден и час, нито една земна сила не може да ви удържи - вие ще умрете в избраното от вас време. Ако вашата решимост е дълбока, можете да сдържате обещанията си дори след смъртта. Например, явяването на Исус пред учениците му след смъртта - това е било изпълнение на обещание, дадено от Христос. И досега тайната на възкресението е неподвластна на християнския свят. Незнанието за това, което се е случило по-късно, и следователно, неувереността в това дали Той е възкръснал или не, поражда толкова тягостни съмнения! А това е било обещание, дадено на учениците и изпълнено след смъртта.

Местата, където обещанията се изпълняват в продължение на много векове, с годините ставата свещени места за поклонничество. Даденото някога обещание, обет, се забравя, в паметта на хората остава само едно -те трябва да посещават тези места.

Има обети, дадени от Мохамед. Има обещания, оставени от Шанкара². Кришна, Буда и Махавира също са приели договор, отнасящ се до определено време и място. С тях както преди може да се установи връзка. Затова в такива места поклонниците падат по лице, предлагайки тотално отдаване - само тогава установяването на връзката е възможно.

Свещените места, храмовете, самади - всичко има своето предназначение, но както и в случая с всичко останало, дори най-полезните места, чието посещение от цели тълпи се превръща в модна традиция, в крайна сметка се оказват мъртви и безполезни. Те трябва да бъдат премахнати, за да се открие възможност за възникване на нови обети, които да създадат нови места за поклонничество и да се издигнат нови храмове. Старото трябва да се разруши, защото то е мъртво. Ние нямаме и най-малка представа за процесите, ставащи в подобни случаи.

В Южна Индия живял един йогин. При него дошъл пътешественик-англичанин. Преди своето заминаване той казал на йогина: "Аз заминавам и може би никога повече няма да се върна в Индия. Но аз искам да те виждам. Какво да направя?"

Йогинът взел своята фотография и я предал на англичанина с думите: "Когато се уединиш в затворена стая, концентрирай се върху фотографията в продължение на пет минути и аз ще се окажа там".

Бедният, не могъл да дочака края на пътешествието. Обхванало го едно-единствено желания - колкото може по-бързо да проведе експеримента. Той не вярвал, че подобно нещо е възможно, но това се случило. Обещаното се сбъднало на астрално ниво.

Подобно нещо не представлява трудност. Пробуденият може да сдържи обещанието си дори да е мъртъв. Затова в изображенията, иконите и статуите е скрит огромен смисъл - чрез тях може да се реализира даденото някога обещание. Затова зад създаването на образите стои цяла наука.

Не е възможно да се направи икона случайно -съществуват специални техники. Ако видите изображенията на двадесет и четиримата тиртханкари на джай-ните, навярно ще се учудите - всички те си приличат, различават се само символите. Махавира има един знак, Паршваната - друг, Нейната - трети и т.н. Ако се махнат символите, ще стане невъзможно да се различи едно изображение от друго. Малко вероятно е, че всички тези хора са си приличали като две капки вода. Напълно възможно е, обаче, последният тиртханкара да е използвал образа на предшественика си като прототип. Затова не е било необходимо да се създават различни образи - един образ се използвал от всички.

Но това не задоволявало поклонниците, защото всеки от тях отдавал предпочитание на определен тиртханкара. Те помолили да се въведат отличителни знаци - така възникнали символите за всеки тиртханкара, но образът останал същият. Различията в символите също са част от даденото обещание. Контактът се установява само с определен тиртханкара, свързан именно с този символ.

Символите също се договарят предварително. Например, символът на Исус е кръстът и той е необичайно действен. Мохамед се отказал от създаването на образ. По времето на Мохамед се създавали толкова идоли, че той искал да остави на последователите си нещо ново. Той казал: "Не правете от мен идол. Не моят образ, а Аз ще пребъда с вас". Това бил много смел подход, но за обикновените хора е много трудно да установят контакт с Мохамед, тъй като неговото изображение не е достигнало до нас.

Затова след смъртта на Мохамед мюсюлманите издигнали хиляди мавзолеи и гробници на своите светци. Без да знаят как да установят връзка с Мохамед директно, те правели това чрез изграждането на гробници на мюсюлманските светци. Никъде по света няма да срещнете такова поклонение пред гробници, както в ислямските страни. Единствената причина е в това, че мюсюлманите не разполагат с нищо за пряк контакт със самия Мохамед. Те не са могли да пресъздадат Неговия образ, затова са създали изображения на други, и установяват контакт чрез такива медиуми.

Това е абсолютно научен процес. Ако правилно разберем всичко, резултатите ще надминат всички очаквания, но при сляпото следване те оказват смъртоносно въздействие.

Какво е окултното значение на действията, изпълнявани по време на прана пратиштха - визуализиране на свещен образ?

Огромно. Самият термин прана пратиштха — окултна визуализация на свещен образ, обект на поклонение - означава, че ние създаваме ново изображение, основано на старо обещание. Чрез определени знаци трябва да разберем, дали даденото някога обещание се изпълнява. От своя страна, ние трябва вярно да следваме старото споразумение - трябва да гледаме на изваянието или образа не като на обикновен идол, а като на живо същество. Трябва да подготвим всичко така, както бихме го направили по отношение на жив човек, след което започваме да получаваме знаци, с които идва разбирането, че окултната основа на новия обект на поклонение е приета. Но този втори аспект е напълно изтрит от нашето знание. Ако тези знаци липсват, тогава, независимо че всичко е направено правилно, визуализацията не е успешна. За успешното функциониране на образа е необходимо наличието на знаците. По тази причини са били зафиксирани особени окултни знаци. Ако такива знаци се появявали, това се възприемало като факт, че образът е приел окултните сили, че сега този образ е жив и активен.

Да предположим, че сте поставили в дома си ново радио... първото условие е самият уред да е изправен, всичките му компоненти трябва да работят. Включвате го в електрическата мрежа, но не можете да хванете нито една програма - значи радиото не работи. То е мъртъв инструмент, който трябва или да се поправи, или да се смени. Образът също се явява точка на получаване, чрез която физически мъртвата просветлена личност изпълнява даденото от нея обещание. Но ако вие пазите изображение, без да знаете знаците за одобрение на правилността на практиката, вие никога не ще узнаете дали то е мъртво или живо.

Процесът на визуализиране се разделя на две части. Първата се изпълнява от жреца или свещеника. Той знае колко мантри или молитви трябва да бъдат прочетени, какви условия са нужни за поклонението, какъв обред на освещаване трябва да се изпълни и т.н. Това е половината от работата. Втората може да бъде изпълнена само от човек, достигнал петото ниво на съзнанието. Когато такъв човек обяви, че образът е жив, само тогава той действително оживява. В наше време това е станало почти невъзможно. Следователно, нашите храмове са мъртви. Съвременните храмове определено са мъртви.

Невъзможно е да разрушиш жив храм, защото това не е обикновено събитие. Ако храмът е унищожен, значи това, което приемате за живо, е мъртво, както например храма Соманат. Историята на неговото разрушаване е много странна и показателна за науката за всички храмове. Този храм се обслужвал от петстотин пуджари - свещенослужители, и в тях не възниквала и сянка на съмнение, че образът в храма е жив, затова и те били уверени в неунищожимостта на храма. Свещенослужителите изпълнявали своите задължения, но това действие било едностранно, защото нямало никой, който да каже дали изображението е живо или мъртво.

Веднъж съседните владетели, чувайки за приближаването на мюсюлманския завоевател Гаджанави, предложили защита на храма, но свещениците отклонили предложението, казвайки, че никой не може да ги защити по-добре от идола. Владетелите се извинили и си тръгнали, но свещениците грешали - идолът бил мъртъв. Жреците живеели в плен на илюзията по отношение на могъществото и покровителството на храмовия идол, смятайки че той може да ги защити от всички беди. Но дошъл Гаджанави и с един удар на меча си разбил идола на четири части. Обаче дори тогава жреците не разбрали, че тяхното божество-идол е мъртво. А подобно нещо е невъзможно - ако божеството беше живо, дори прашинка от храма не би била заплашена от меча на варварина. Ако храмът Соманат беше жив, до него не би се доближил никой с лоши намерения.

Но обикновено нашите храмове са мъртви, защото в тях е много трудно да се поддържа жив дух. Живият храм е велико чудо. Зад това се крие много дълбоко научно знание. В наши дни няма нито един жив човек, на когото да е известна тази наука и който да има силите да извърши всички приготовления. В съвременния свят класата на хората, поддържащи храмовете като място за търговия, е толкова мощна, че дори и да се намери виждащ, който притежава знанията, той не би бил допуснат До прага. Сега храмовете са превърнати в бизнес, свещениците са заинтересовани храмът да остане мъртъв.

Живият храм не представлява интерес за съвременния жрец. На него му е нужен мъртъв бог, който може да бъде заключен, а ключът да държиш в собствения си джоб. Ако храмът е свързан с висши сили, такъв жрец не може да остане в него. Затова свещениците толкова съдействат за изграждането на мъртви храмове, защото местата, на които идват толкова много хора, им предоставят възможност да се занимават с процъфтяващ бизнес. В действителност, живият храм се среща твърде рядко.

Велики усилия са били полагани за поддържане на храмовете в живо състояние, но броят на свещениците и пандитите във всички религии е толкова голям, че това е крайно трудно да се направи. Какво става в крайна сметка? В това се крие причината за толкова много разклонения в рамките на една религия, иначе за какво са нужни? Ако храмовете и местата за поклонение, възникнали по време на Упанишадите, бяха живи по времето на Махавира, не би възникнала нуждата да се издигат нови храмове. Но в този момент храмовете и светите места са мъртви и точно около такива "могили" е възникнала системата на свещеничеството, която е просто непробиваема. Тези храмове се оказали затворени и единствената възможност била в създаването на нови. Днес са мъртви дори храмовете на Махавира, в тях цари същата жреческа система.

Ако бяхме съхранили живи религиозните принципи, в този свят не биха възникнали толкова много религиозни течения. Но това е невъзможно, защото около тях се събират всевъзможни пречки, което в крайна сметка води до загуба на вложения потенциал. При нарушаване на условията от едната страна втората разваля съглашението, тъй като подобно взаимодействие е възможно при двустранно спазване на договора. Нужно е да спазваш обещанията от своя страна, само тогава е възможен отговор от втората страна - иначе обещанието няма да бъде изпълнено и всичко така и ще свърши.

Например, докато съм във физическо тяло, аз казвам: "Помнете ме и аз ще бъда с вас", но ако след това вие нито веднъж не си спомните за мен, изхвърлите моята фотография и забравите за всичко, колко може да продължи подобно съглашение? Ако вие от своя страна сте нарушили обещанието, за какво аз от своя страна да поддържам връзката? Затова подобни съглашения винаги се нарушават.

Процесът на окултна визуализация е изпълнен със смисъл, но неговото значение се основава на разнообразни тестове и знаци, отбелязващи дали визуализацията е била успешна.

Не. Значимостта на храма няма нищо общо с подобни явления. Вода ще се стича при всички случаи -независимо дали има изображение или не. Колко лъжливи доказателства има, заради които смятаме един храм за жив! Храм, в който никога не са се случвали подобни неща, е напълно възможно да е жив.

Ще бъде от полза да поговорим малко за инициа-циите. Първо, инициациите никога не се правят, иници-ациите се случват. Например, човек остава с Махавира, преминават много години, преди да дойде инициацията. Махавира ще каже на такъв човек да остане с него, винаги да бъде редом, да ходи и да седи по определен начин, да практикува определени медитативни техники. След това ще настъпи моментът на пълната готовност на човека. В тези условия Махавира е само посредник - по-скоро, в по-дълбок смисъл, той остава свидетел, пред когото става инициацията.

Инициацията винаги излиза от Божественото, но тя може да се случи в присъствието на Махавира. Човек, с когото това се е случило, вижда пред себе си само Махавира, но не вижда божественото. Тъй като пред него е само Махавира, напълно естествено е той да бъде изпълнен с благодарност към Махавира - в някаква степен и това е истинно. Но Махавира няма да приеме благодарността, защото благодарността може да се приеме само ако човек осъзнава, че той е извършил акта на инициацията.

Следователно, има два вида инициации. Тези, които се случват, аз наричам правилни, защото в тях вие установявате свои взаимоотношения с Божественото. След това преживяване вашето пътешествие в живота приема нова посока - сега вие можете да станете някой друг, отсега вие вече не сте предишните, настъпва вътрешна трансформация. Вие сте видели нещо ново. Нещо ново се е случило с вас, лъчът е влязъл във вас и сега всичко се е променило отвътре. По време на истинската инициация гуру стои отстрани, като страничен наблюдател, той може да признае, че инициацията е настъпила. Той свидетелства за целия процес, докато вие виждате само половината. Вие можете да видите само това, което се случва с вас. Той наблюдава това, откъде идва инициацията. Затова вие не сте пълни свидетели на случващото се. Вие можете само да кажете, че е настъпила велика трансформация. Но дали е извършена инициация или не, дали са ви приели или не - това вероятно не можете да кажете. Дори ако сте инициирани, продължава да ви мъчи съмнението: "Бях ли приет? Избра ли ме Божественото? Мога ли сега да смятам, че Му принадлежа? От моя страна имаше предаване, но дали Той ме прие?" Това вие не сте в състояние да разберете веднага. Ще мине време и вие ще разберете, но промеждутъкът от време може да се удължи. Вторият човек, когото ние наричаме гуру. знае отговорите на тези въпроси, защото той наблюдава случващото се от двете страни.